№ 8484
гр. София, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Д. ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от Д. ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело №
20241110163256 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу В. К. Б. и Д. Г. П., с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно
искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ,
и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че: 1) В. К. Б. дължи сумата
1394,84 лева - главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в
**********, за периода м.05.2021- м.04.2023 г., и сумата 209,87 лева - мораторна
лихва за периода 15.09.2022- 09.05.2024 г.; сумата 33,72 лева - главница за цена
на извършена услуга дялово разпределение за периода м.05.2021-м.04.2023 г., и
сумата 7,86 лева - мораторна лихва за периода 16.07.2021-09.05.2024 г., ведно със
законна лихва върху главниците от 21.06.2024 г. до окончателното им изплащане;
2) Д. Г. П. сумата 464,94 лева - главница за цена на доставка на топлинна енергия
за имот в **********, за периода м.05.2021-м.04.2023 г., и сумата 69,96 лева -
мораторна лихва за периода 15.09.2022-09.05.2024 г.; сумата 11,24 лева - главница
за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода м.05.2021-
м.04.2023 г., и сумата 2,62 лева - мораторна лихва за периода 16.07.2021-
09.05.2024 г., ведно със законна лихва върху главниците от 21.06.2024 г. до
окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, ведно с разпореждане по чл. 247 от ГПК
от 28.10.2024 г., по ч.гр.дело № 38055/2024 г. по описа на СРС
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по
общи условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот
топлинна енергия за исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените
срокове от ответника в качеството на клиент на топлинна енергия, съгласно чл.
153, ал. 1 от ЗЕ, при квота ¾ за отв. Б. и ¼ за отв. П.. Ответникът не изпълнил и
задължението да заплаща услуга за дялово разпределение. Претендира се право
на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД, съобразно приложимите ОУ, както и съдебни
разноски. Оспорва наличието на предпоставки по чл. 38 от ЗА за ответника.
1
Прави искане по чл. 219 от ГПК.
Ответникът В. Б. оспорва исковете с довод, че през исковия период е
собственик само на ¼ ид.ч. от имота, поради което за разликата по
претендираната квота счита иска за неоснователен. Не спори по размера на
исковете.
Ответникът Д. П., чрез особен представител, оспорва исковете по
основание и размер, с доводи, че липсва облигационна връзка между страните,
липса на реално доставено количество топлинна енергия в претендирания
размер; а по представената от ищеца искова молба за делба на имота не е
доказано как е приключило производството.
Третото лице-помагач „Д.“ ООД на страна на ищеца не взима становище
по предявените исковете.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На осн. чл. 146, ал.1, т.3-4 от ГПК е отделено за безспорно и ненуждаещо
се от доказване между ищеца и отв. Б., че последният през исковия период е
притежавал правото на собственост върху ¼ ид.ч. от процесния имот и размера
на исковете. В този смисъл е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот, вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 59590 от 17.12.2010, акт №
172, том CLIII, дело 34429/2010 г., на Нотариус с рег. № 065 на НК, и
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 162, том II, рег. №
4567, дело № 330/2023 г. на Нотариус с рег. № 065 на НК. С първия от тях, на
17.12.2010 г. отв. Д. П. е прехвърлил на отв. В. Б. правото на собственост върху
¼ ид.ч. от недвижим имот – апартамент № 21, находящ се в *********, а с
втория от тях, на 02.05.2023 г. отв. В. Б. е прехвърлил на отв. Д. П. правото на
собственост върху ¼ ид.ч. от същия недвижим имот. През исковия период
м.05.2021- м.04.2023 г. отв. В. Б. е бил собственик на ¼ ид.ч. от процесния
недвижим имот. За останалите ¾ ид.ч. от правото на собственост се изяснява, че
отв. Д. П. притежава, съобразно признанието му, удостоверено в Нот. акт
№80/17.12.2010 г. по нот. д. №10939/2010 г., представен от отв. Б..
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. В тази насока са и разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК –
„(с)обствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен
ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия
за битови нужди дължи цената й.“ Качеството потребител на топлинна енергия
се свързва с принадлежността на вещно право на собственост върху имота, а в
конкретния случай съобразно установените квоти в собствеността през исковия
период ответниците отговарят за неплатените суми при условията на чл. 6, ал. 2
от ГПК.
Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна
енергия между клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от
2
топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 от ЗЕ, услугата дялово
разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия
или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в
хипотезата на чл. 139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са
избрали лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата
дялово разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от
потребителите на продавача- чл. 36 от ОУ.
От заключение на съдебна техническа експертиза, преценено по реда на
чл. 202 от ГПК, и представените писмени доказателства, в т.ч. договор № Д-0-
72/09.06.2020 г., със срок до 3 г., включително представените от третото лице
помагач главни отчети и индивидуални справки за реално доставеното
количество топлинна енергия до процесния имот, се изяснява се установява, че
са ползвани услугите за доставка на топлинна енергия и дялово разпределение,
като реално потребеното количество топлинна енергия е 1886,45 лв. и касае
топлинна енергия отдадена от сградна инсталация и топла вода.
Съобразно приложимите Общи условия от 2016 г., а именно чл. 33, ал. ал.
1 и ал. 4 от продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл.
32, ал. 3, съответно само върху сумите по изравнителните сметки, които съгласно
чл. 33, ал. 2 от общите условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнасят. Ответникът не твърди и не доказва да е
погасил в срок паричното вземане за главница за цена на доставка на топлинна
енергия, поради което ищецът има право на лихва за забава. Неоснователен е и
следва да бъде отхвърлен иска за мораторна лихва за неплатена услуга дялово
разпределение. По арг. от чл. 36, ал. 2 от ОУ не се установява уреден ред и начин
за заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава при
неточно изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана
до длъжника за плащане, поради което правото на парично вземане съдът
приема, че не е възникнало.
Не се спори между ищеца и отв. Б. за размера на исковете и същите са
обявени за ненуждаещи се от доказване. Изчислени от съда на осн. чл. 162 от
ГПК, съобразно доказаното право на собсвеност върху ¼ ид.ч. от имота, то
размерът на вземанията възлиза на 464,95 лв. - главница за цена на доставка на
топлинна енергия за имот в **********, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023
г., и сумата 69,96 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до
09.05.2024 г.; сумата 11,24 лева – главница за цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. Ето защо съдът намира,
че предявените искове за главници и за мораторна лихва върху главницата за
цена на доставена топлинна енергия са доказани и следва да бъдат уважени до
размера на посочните суми, а за разликата над тези суми до пълния предявен
размер - отхвърлени. По отношение на отв. Д. П. и при условията на чл. 6, ал. 2
от ГПК исковете следва да се уважат за сумата 464,94 лева - главница за цена на
доставка на топлинна енергия за имот в **********, за периода м.05.2021-
м.04.2023 г., и сумата 69,96 лева - мораторна лихва за периода 15.09.2022-
09.05.2024 г.; сумата 11,24 лева - главница за цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода м.05.2021-м.04.2023 г., ведно със законна лихва върху
главниците от 21.06.2024 г. до окончателното им изплащане.
Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и
като законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
21.06.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.
При този изход на спора, всяка страна има право на съдебни разноски,
като съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
3
ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи на реализация и
отговорността за разноски в рамките на заповедното производство. На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съразмерно на уважената част от исковете
ищецът има право на съдебни разноски за исково и заповедно производство
срещу отв. Б. за сумата общо 59,16 лв. за платени държавни такси и
юрисконсултско възнаграждние, последното на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр.
чл. 37 от ЗПП, определено от Съда в минимален размер по чл. 25-26 от НЗПП; а
спрямо отв. П. - общо 1150,46лв., в т.ч. и за възнаграждения на вещи лица и
особен-представител адвокат.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, отв. Б. претендира съдебни разноски 350 лв.
за платено адвокатско възнаграждение за заповедно производство, а за
настоящото по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА. С искова молба се навежда възражение
по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност, което е относимо за възмездната правна
помощ по ч. гр. дело №38055/2024 г., СРС, като по същество е основателно.
Съдът приема, с оглед на фактическата и правна сложност на делото и
нобходимите в хода на заповедното производство процесуални действия, които
адвокатът трябва да извърши, че разумна разноска се явява сумата 200 лв., а
съразмерно на отхвърлената част от исковете се дължи сумата 133,65 лв. По
компенсация, съобразно направеното искане за това от ищеца с искова молба,
следва да се присъдят съдебни разноски в полза на отв. Бакаркси - 74,49 лв. На
осн. чл. 38, ал.2, вр. чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА съдът определя възнаграждение за
правната помощ на отв. Б. за исково производство сумата 460 лв., а съразмерно
на отхвърлената част от исковете ищецът трябва да заплати на адв. В. П. от САК
– сумата 307,40 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. К. Б., с ЕГН:**********, дължи
на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:**********, на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД,
вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 464,95 лева - главница за цена
на доставка на топлинна енергия за имот в **********, за периода от 01.05.2021
г. до 30.04.2023 г., и сумата 69,96 лева - мораторна лихва за периода от 15.09.2022
г. до 09.05.2024 г.; сумата 11,24 лева - главница за цена на извършена услуга
дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законна лихва върху главниците от 21.06.2024 г. до окончателното им изплащане,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, ведно с разпореждане по чл. 247 от ГПК от 28.10.2024 г., по ч.гр.
дело № 38055/2024 г. по описа на СРС; като иска за главница за цена на топлинна
енергия над уважения размер от 464,95 лева до пълния предявен от 1394,84 лева,
иска за мораторна лихва над уважения размер от 69,96 лева до пълния предявен
размер от 209,87 лева; иска за главница за цена на извършена услуга дялово
разпределение над уважения размер от 11,24 лева до пълния предявен размер от
33,72 лева и иска за мораторна лихва за сумата 7,86 лева за периода 16.07.2021
г.-09.05.2024 г. – ОТХВЪРЛЯ.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Г. П., с ЕГН:**********, дължи
на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:**********, на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД,
вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 464,94 лева - главница за цена
на доставка на топлинна енергия за имот в **********, за периода от 01.05.2021
г. до 30.04.2023 г., и сумата 69,96 лева - мораторна лихва за периода от 15.09.2022
г. до 09.05.2024 г.; сумата 11,24 лева - главница за цена на извършена услуга
4
дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законна лихва върху главниците от 21.06.2024 г. до окончателното им изплащане,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, ведно с разпореждане по чл. 247 от ГПК от 28.10.2024 г., по ч.гр.
дело № 38055/2024 г. по описа на СРС; като иска за мораторна лихва за сумата
2,62 лева за периода 16.07.2021 г.-09.05.2024 г. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Д. Г. П., с ЕГН:**********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК:**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 1150,46 лева –
съдебни разноски по ч. гр. дело № 38055/2024 г. и гр. дело № 63256/2024 г., и
двете по описа на СРС.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на
управление: **********, да заплати на В. К. Б., с ЕГН:**********, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 74,49 лева – съдебни разноски ч. гр. дело №
38055/2024 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на
управление: **********, да заплати на адвокат В. В.ов П. от САК, с личен
№********, с адрес на упражняване на дейността: ***********, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, във вр. чл. 38, ал.2, вр. ал.1, т. 2 от ЗА, сумата 307,40 лева –
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на В. К. Б. по гр.
дело № 63256/2024 г. по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Д.“ ООД,
ЕИК:***********, на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5