Решение по дело №65/2023 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 56
Дата: 15 февруари 2023 г.
Съдия: Мария Иванова Колева
Дело: 20237150700065
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 януари 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 56 / 15.2.2023г.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, -ти състав, в открито заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА

 

при участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 65 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалбата на И.П.С. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора-гр. Пазарджик, срещу Заповед № Л-67/13.01.2023 г. на началника на Затвора-гр. Пазарджик, с която му е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 5 денонощия“. Счита, че наказанието е завишено с оглед здравословното му състояние, поради което претендира отмяна на заповедта.

В съдебно заседание, лишеният от свобода И.П.С., се явява лично и с процесуален представител адвокат А.П., като по изложени съображения поддържат подадената жалба и молят съда да отмени като незаконосъобразна заповедта на началника на Затвора-гр. Пазарджик.

Ответникът – началникът на Затвора–гр. Пазарджик, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р.Р., в съдебно заседание и в представени писмени бележки, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на акта и във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, приема за установено следното:

С оспорената Заповед № Л-67/13.01.2023 г. на началника на Затвора-гр. Пазарджик, на жалбоподателя за нарушение на чл. 96, т. 3 и т. 5 и чл. 100, ал. 1, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 5 ЗИНЗС е наложено дисциплинарно наказание на основание чл. 101, т. 7 ЗИНЗС „изолиране в наказателна килия“ за срок от 5 денонощия. Посочено е, че на 09.01.2023 г. лишеният от свобода е нарушил установения ред като не е оказал съдействие на служителите от НОС да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол. По разпореждане на дежурния главен надзирател, С. е бил изведен на Пост № 2, за да му бъде направен тест с дрегер, но същият е отказал да извърши необходимите действия за извършване на теста. Снето му е писмено обяснение, в което е посочил, че отказва да даде проба, тъй като преди две седмици, в болницата в гр. София е пил лекарства – „Клонарекс“ и иска кръвна проба.

По делото е представена административната преписка, ведно с Докладна записка от 10.01.2023 г. от мл. инсп. Ал. Б., обяснение от И.С., Протокол № Р 8/13.01.2023 г. и докладна записка от д-р Б., в която е посочено, че лишеният от свобода има артропатия на коляното, но липсват регистрирани заболявания, противопоказани за изтърпяване на наказанието „изолиране в наказателна килия“ и извънредно дежурство по хигиена.

Представена е и справка за наложените на жалбоподателя наказания в Затвора-гр. София и гр. Пазарджик, от която е видно, че е наказван многократно, включително за отказ да бъде тестван за алкохол, за държане в спалното помещение и заготовка на алкохол. Приложени са и два броя заповеди на началника на Затвора-гр. Пазарджик, с които на С. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“.

При така установеното от фактическа страна, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт в установения от чл. 111, ал. 1 ЗИНЗС преклузивен срок, пред местно компетентния да я разгледа административен съд, поради което е допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 104, ал. 1 ЗИНЗС и в предвидената от закона писмена форма, с изложени фактически и правни основания.

Съдът не констатира нарушение на процедурата по установяване на дисциплинарното нарушение и налагане на дисциплинарното наказание. Спазени са установените в чл. 106 ЗИНЗС срокове за издаване на заповедта. Заповедта е издадена в писмена форма и е мотивирана, съобразно чл. 59, ал. 2 АПК, като съдържа наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят задълженията на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК са ясно посочени всички фактически и правни основания за издаване на акта. С оглед горното, оспорената заповед е издадена в изискуемата от закона форма.

Изпълнено е и задължението, регламентирано в чл. 105, ал. 1 ЗИНЗС преди налагане на наказанието да бъде изслушан задължително нарушителят, за което по делото е представен протокол № Р – 8/13.01.2023 г. В този смисъл дисциплинарно наказващият орган преди да наложи дисциплинарното наказание е преценил характера и тежестта на нарушението. С оглед на това, съдът приема, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание.

Оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон и с неговата цел. Приетата от наказващият орган фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и събраните доказателства в хода на извършване на проверката. Правилно и законосъобразно наказващият орган е наложил на жалбоподателя предвиденото в ЗИНЗС дисциплинарно наказание за извършеното от него дисциплинарно нарушение.

Съгласно чл. 100, ал. 1 ЗИНЗС дисциплинарно нарушение е деяние (действие или бездействие), извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода. В ал. 2 на същата разпоредба е посочено, че за дисциплинарно нарушение се смята – т 1. неспазване на реда и дисциплината в помещенията или на работното място; 2. неизпълнение или лошо изпълнение на възложени задачи и заповеди на съответните длъжностни лица и т. 5 неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в този закон.

Съгласно чл. 96, т. 3 и т. 5 ЗИНЗС лишените от свобода са длъжни да спазват установените за тях правила и да оказват съдействие при проверка за употреба на алкохол, наркотици и упойващи вещества, като чл. 97, т. 5 ЗИНЗС забранява на лишените от свобода да употребяват спиртни напитки и наркотични вещества.

Анализът на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка дават основание на съда да приеме за безспорно доказано, че на 09.01.2023 г. при извеждане на Пост № 2, лишеният от свобода въпреки разпореденото от дежурния главен надзирател е отказал да бъде проверен за употреба на алкохол с електронно техническо средство дрегер. С посоченото действие жалбоподателят е нарушил разпоредбите на ЗИНЗС, поради което деянието му съставлява дисциплинарно нарушение, съгласно чл. 96, т. 3 и т. 5 във връзка с чл. 100, ал. 2, т. 5 ЗИНЗС. Безспорно доказателствата установяват, че жалбоподателят е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение. Независимо от даденото от С. обяснение, че преди две седмици е пил лекарство „Клонарекс“ и иска вземане на кръвна проба, то отказът му да бъде тестван с дрегер съставлява нарушение, изразяващо се в неизпълнение на заповед на длъжностно лице и на задълженията му по закон, като не е оказал съдействие на администрацията на затвора при проверка за алкохол.

При определяне вида и размера на дисциплинарното наказание наказващия орган е взел предвид характера и тежестта на извършеното нарушение, отношението на лишения от свобода към него, поведението му преди това. В този смисъл наложеното наказание по чл. 101, т. 7 ЗИНЗС се явява съразмерно и адекватно на степента на нарушението. От представената от ответника справка се установява, че на 11.06.2018 г. С. ***, където е бил наказван 10 пъти, включително и с „изолиране в наказателна килия“ – 3 пъти за отказ да бъде тестван за употреба на алкохол, 1 път за държане в спалното помещение на алкохол и заготовка за алкохол и 6 пъти за държане на неразрешена вещ – мобилен телефон. На 21.05.2021 г. е преведен в Затвора-гр. Пазарджик, като до настоящия момент има общо 14 наказания за различни нарушения, като притежание на мобилен телефон, заготовка за алкохол и повреждане на имущество, както и неизпълнения на законови разпореждания. Посочено е, че за отказ да даде проба за алкохол е наказван 7 пъти.

Тези наказания са наложени за неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в ЗИНЗС. Те не са изиграли своята превантивна и превъзпитателна цел по отношение на жалбоподателя. Наличието на горепосочените наказания, обосновава системност, при което законосъобразно и в съответствие с целта на закона, наказващият орган е наложил на С. предвиденото в ЗИНЗС наказание.

Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства обосновават извода, че в случая са налице предпоставките за налагане на дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“, тъй като според представените доказателства извършеното нарушение е такова по чл. 100, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 5 във вр. с чл. 102, ал. 2 ЗИНЗС.

При определяне на дисциплинарното наказание, ответникът е взел предвид и здравословното състояние на жалбоподателя, като съгласно докладна записка от директора на Медицинския център към Затвора–гр. Пазарджик за лишения от свобода липсват регистрирани заболявания противопоказни за изтърпяване на наказанието. В тази връзка не се доказват твърденията на жалбоподателя, че наказанието е завишено с оглед здравословното му състояние. От друга страна, в чл. 144, ал. 1 ЗИНЗС е предвидено, че лишените от свобода, изолирани в наказателна килия, се посещават от медицински специалист всеки работен ден. Медицинският преглед се извършва на място, освен ако случаят налага друго. В ал 2 на същата разпоредба е посочено, че по искане на лишения от свобода прегледът се осъществява незабавно. По делото липсват данни или твърдения такива прегледи да не са осъществявани, респ. да е установено противопоказно здравословно състояние на лишения от свобода за изтърпяване на наказанието, нито че е поискал медицинска помощ и такава не му е била оказана.

По изложените съображения оспорената заповед следва да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.

Водим от горното и на основание чл. 111, ал. 6 ЗИНЗС, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Заповед № Л-67/13.01.2023 г. на началника на Затвора–гр. Пазарджик, с която на И.П.С. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 5 денонощия“.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд-Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му.

На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.

 

 

                                                                       СЪДИЯ: (П)