РЕШЕНИЕ
№139/6.11.2019г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при протоколист Искра
Василева, като разгледа докладваното НАХД
№126/2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на „Автомагистрали – Черно море“АД гр.
Шумен, ЕИК *********, представлявано от ***срещу Наказателно
постановление №03-008432,
издадено на 09.08.2017 г. от Директор на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Варна, с което на въззивника за нарушение по чл.16
ал.1 т.6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ вр. чл.
119 от ПБТ при РНОН от 1996 г. и чл. 4 от Наредба №7 за МИЗБУТРМРО, на
основание чл. 413 ал. 2 от Кодекса на труда КТ/ е наложена имуществена санкция
в размер на 1 500 лева.
Въззивникът намира издаденото наказателно
постановление за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли за неговата
отмяна. Излага аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването му, касаещи описанието на нарушението, като счита, че липсва
конкретика в какво се изразява същото. Твърди, че в издаденото наказателно
постановление името на пострадалото лице е посочено погрешно. Оспорва извода на
наказващия орган за допуснато от негова страна нарушение на нормите за
безопасност на труда, като твърди, че настъпилата злополука се дължи единствено
и само на неправомерното поведение на самия пострадал. Твърди, че е изпълнил
всичките си задължения в качеството на работодател по осъществяване на контрол
за безопасно извършване на възложената му работа. На тези основания претендира
цялостна отмяна на обжалвания административен акт.
Въззиваемата страна, чрез процесуален представител,
оспорва жалбата. Твърди, че нарушението е безспорно установено и е
санкционирано с предвиденото наказание.
Контролиращата страна – РП Девня, редовно призована,
не се представлява и не представя становище по жалбата.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
На 29.05.2017 г. Д.Ж.Д. – машинист на фадрома в
дружеството въззивник извършвал работа с челен товарач /фадрома/ на кариера К.,
находяща се в м- ст К., общ. Девня. При предприето действие слизане от челния
товарач Д. се придвижил по рамото на стрелата и достигнал до кофата на машина,
от където скочил от височина 1 м. и 29 см. При падането си на земята той стъпил
на криво и счупил десния си крак при подбедрицата. Пострадалия бил отведен в спешен
център, където му била оказана медицинска помощ. По повод настъпилата злополука
била извършена проверка от органите на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна,
при която бил достигнат извод за допуснато от въззивника административно
нарушение в качеството му на работодател на пострадалото лице. На 31.07.2017 г.
спрямо въззивника бил съставен АУАН за извършено нарушение по чл.16 ал. 1 т.6 от
ЗЗБУТ вр. чл. 119 от ПБТ при РНОН от 1996 г. и чл. 4 от Наредба №7 за
МИЗБУТРМРО, изразяващо се в неосъществен ефективен контрол за извършване на
работата без рискове за здравето и по безопасен начин на работещия, довело до
допускане на неспазване /вероятно от работника/ на предвидените изисквания
заложени в технологичен паспорт за челен товарач. Направените с АУАН
констатации били изцяло възприети и възпроизведени от наказващия орган в
обжалваното наказателно постановление.
Визираната фактическа обстановка се констатира по
безспорен и категоричен начин както от показанията на разпитаните по делото
свидетели, така и от писмените доказателства, приложени към АНП и приобщени
като доказателства по делото по реда на чл. 283 от НПК. Приетите за установени
факти относно настъпването на трудовата злополука не се оспорват от въззивника,
който оспорва единствено направените въз основа на нея правни изводи от страна
на наказващия орган.
Съдът, при
така установената фактическа обстановка, въз основа императивно вмененото
задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение
законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наказателното
постановление, направи следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
По делото, въпреки дадените от съда указания, от
страна на АНО не се представят доказателства за датата на връчване на
обжалваното НП. Към делото е приложено копие от процесното НП, в което датата
на получаване не е отразена. Писмото, с което същото е изпратено на въззивника
е постъпило в „Автомагистрали – Черно море“АД на 17.07.2018 г., на която дата
съдът приема, че въззивника е узнал за издаденото срещу него наказателно
постановление. Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения 7
дневен срок и е приета от съда за разглеждане като допустима.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, надлежно
оправомощен съгласно Заповед №0280 от 03.08.2010 г. на изп. директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Предвид факта, че нарушението
е извършено в общ. Девня местно компетентния наказващ орган е директора на
„Инспекция по труда” – Варна
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд констатира, че при
съставянето както на Акта за установяване на административно нарушение, така и
на издаденото въз основа на същия наказателно постановление, са допуснати
идентични нарушения на изискванията по чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН,
доколкото и в двата документа е налице идентично
изцяло неясно и непълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които
същото е прието за осъществено.
Констатациите в АУАН,
възпроизведени буквално и в НП, не отговарят на
горецитираното изискване на чл. 57 от ЗАНН
и не внасят никаква конкретика и яснота относно санкционираното нарушение. От
съдържанието както на АУАН, така и на НП не става ясно какво точно действие
и/или бездействие, вменено му с конкретна норма на специален текст, не е
изпълнил работодателят, и което съставлява неизпълнение на задължението му по чл. 16 ал.1 т.6 от
ЗЗБУТ като основание за
ангажиране на отговорността му. Нормата е бланкетна и следва да бъде изпълнена
с конкретно съдържание - цитиране на законоустановено изискване и специалния
текст, който го въвежда. Не става ясно по какъв
именно начин работодателят е следвало да осъществява ефективен контрол за
нейното безрисково и безопасно извършване, така, че да не допусне неспазване на
изисквания за безопасна работа, въведени с технологичния паспорт на машината. Изхождайки от доказателствата по делото
вероятно се приема, че въззивника в качеството си на работодател не е запознал
работника с тези изисквания. Подобно фактическо твърдение обаче липсва както в
АУАН, така и в НП. Описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено са сред
задължителните реквизити на АУАН и НП, поради което и те следва да бъдат
изрично визирани, а не да се извличат от съдържанието на двата акта, още по –
малко от доказателствата по преписката. В настоящия случай описанието на изпълнителното деяние, дадено и в двата акта бланкетно
маркира нарушението като дословно преповтаря съдържанието на правната норма - чл. 16 ал. 1 т. 6
от ЗЗБУТ. В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана за
бездействие – не е осигурил ефективен контрол за извършване на работата. От
факта, че работника е пострадал при осъществяване на трудовите си задължения и
то при слизане от машината по забранен начин, не следва автоматично извод, че
работодателят не е изпълнил задължението си да осигури ефективен контрол. Нито в акта, нито в НП се съдържат факти свързани с това,
какво е било дължимото му поведение, какво е следвало да направи или да не
направи, по какъв начин е следвало да бъде осигурен този ефективен контрол и да
осигури здравословни и безопасни условия на труд.
Визираният процесуален порок е съществен, доколкото по
този начин въззивникът е максимално затруднен да реализира пълноценно правото
си на защита, без да е наясно, каква всъщност фактическа обстановка наказващият
орган е приел за реално осъществена и какво конкретно фактическо поведение се
счита от наказващия орган, че не е предприето от работодателя. Без да е разбрал
тези съществени обстоятелства от направеното в съответните документи описание
на нарушението и на обстоятелствата, при които е осъществено, въззивникът е в
невъзможност да отправи адекватни възражения, фактически твърдения и
доказателствени искания, за да реализира пълноценно своята защита. Основно право на
нарушителя в административнонаказателното производство е да узнае в
извършването на какво именно конкретно нарушение той е обвинен, за да може
адекватно да организира защитата си.
В хода на съдебното производство от АНО са представени
доказателства – извлечение от актова книга, от което е видно, че обжалваното
наказателно постановление има достоверна дата на издаване – 09.08.2017 г.
Причините за връчването му почти година по – късно не са известни на съда.
Относно материално-правната законосъобразност на
обжалвания административен акт:
Поради липсата на конкретика относно нарушението по
чл. 16 ал. 1 т. 6 от ЗЗБУТ за съда остава неясно по какъв именно начин
въззивника не е осигурил ефективен контрол за извършваната от пострадалия
работа. Както вече бе споменато, за да ангажира административно – наказателната
отговорност на въззивника, АНО вероятно е приел, че същия в качеството си на работодател не е запознал работника
с изискванията за безопасна работа, заложени в разработения технологичен
паспорт за челен товарач. Достигайки до този извод АНО вероятно е изходил от
писмените обяснения на пострадалото лице, снети по време на проверката, в които
същия е заявил, че не е бил запознаван с техническия паспорт на фадромата. Едно
такова твърдение няма как да бъде прието за достоверно, предвид ангажираните от
въззивника и приети от съда писмени доказателства, сред които и технологичен
паспорт на челен товарач /фадрома/. В същия фигурира името и подписа на
пострадалия Д., както и датата, на която е бил запознат с техническия паспорт
за безопасна работа с челния товарач. В чл. 7 от същия е регламентирана изрична
забрана да се скача от машината, като е указано слизането и качването на нея да
става само от определените за целта степенки. Безспорно е установено по делото,
че пострадалото лице е нарушило това правило, като е скочил дори от кофата на
челния товарач, до която е достигнал придвижвайки се по стрелата на
съоръжението. Пострадалия е скочил върху неравна повърхност, което допълнително
е допринесло до настъпване на резултата. Единствено и само тези неправомерни
негови действия са довели до счупване на крака му.
От представените от въззивника доказателства се
установява, че той е извършил всички необходими действия по осигуряване на
контрол за безопасно извършване на възложената му работа. Работника е бил
надлежно инструктиран, като му е бил проведен както първоначален, така и
периодичен и ежедневен инструктаж. Запознат е бил с правилата за здравословни и
безопасни условия на труд, в това число и с технологичния паспорт на машината,
която е управлявал, което е видно от неговия подпис. Работодателя е разработил
Процедура за безопасна работа с товарачна машина, в която също е въведена
забрана за скачането върху или от машината. Той не е имал задължението да
определи лице, което непрекъснато да контролира работата с челния товарач. Разработването
на подробни правила за работа с товарача и запознаването с тях на неговия водач
са достатъчна гаранция за безопасна работа с машината. Факта, че работника
грубо е нарушил тези правила не може да се вмени във вина на неговия
работодател.
При така изтъкнатите съображения, както относно
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване
правото на защита на въззивника, така и относно материално-правната
необоснованост и незаконосъобразност на извода на наказващия орган за
извършване от въззивника на твърдяното административно нарушение, обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №03-008432, издадено на 09.08.2017 г. от Директор на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Варна, с което на „Автомагистрали – Черно море“АД гр. Шумен, ЕИК
*********, представлявано от ***за нарушение по чл.16
ал.1 т.6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ вр. чл.
119 от ПБТ при РНОН от 1996 г. и чл. 4 от Наредба №7 за МИЗБУТРМРО, на
основание чл. 413 ал. 2 от Кодекса на труда КТ/ е наложена имуществена санкция
в размер на 1 500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването
до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: