№ 11811
гр. София, 16.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. Т.
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело №
20231110139024 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от И. К. Д.,
чрез адв. Д. М., с пълномощно към исковата молба, срещу „фирма“ ЕООД, с
която са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва:
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата за експресно
разглеждане, предвидена в договор за паричен заем № (номер), сключен на
(дата) г. между И. К. Д. и „фирма“ ЕООД, регламентираща начисляване на
такса в размер на 103,48 лева за бързо разглеждане на сключения договор и
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 103,48 лева,
представляваща изначално недължимо платена сума по договор за
потребителски кредит, ведно със законната лихва от 10.07.2023 г. (дата на
пощенско клеймо на подаване на исковата молба в съда) до окончателното
изплащане.
В исковата молба се твърди, че страните влязли в облигационни
отношения на 01.04.2023 г., подписвайки процесния договор за паричен заем
№ (номер) за сумата в размер на 100 лева. Страните се уговорили, че заемът
ще бъде погасен в срок до 06.04.2021 г. В договора е посочено, че годишният
лихвен процент е размер на 39,42 %, а ГПР - 48,2 %. Уточнява, че на същата
дата ((дата) г.) между страните са подписани няколко анекса, както следва:
първи анекс, с който е отпусната допълнителна сума в размер на 70 лева, което
е променило и сумата за експресно разглеждане на 26,20 лева; втори анекс -
допълнително отпусната сума в размер на 100 лева, респ. променена такса за
експресно разглеждане в размер на 39,81 лева; трети анекс - с който е
отпусната още сумата от 150 лева, а таксата за експресно разглеждане се е
1
увеличила до сумата от 59,44 лева; четвърти анекс, според който е отпусната
сумата от още 150 лева, а таксата за експресно разглеждане вече е 78,28 лева.
На 02.04.2021 г. е подписан и пети анекс, според който в полза на
заемополучателя е отпусната още сумата от 150 лева, респ. с такса за
експресно разглеждане 92,24 лева. На тази дата (02.04.2021 г.) е разписан и
шести анекс, съгласно който се отпускат допълнително още 50 лева, със
сумата от 97,82 лева - такса за експресно разглеждане. На 03.04.2021 г. е
сключен и последният седми по ред анекс към основния договор, уреждащ
отпускане на допълнителните 50 лева, респ. увеличен размер на таксата за
експресно разглеждане до 103,48 лева. Ищецът е погасил всички задължения
към ответника, в това число и таксата за екпресно разглеждане, като всичко
общо му е струвало 928 лева. Смята, че договорът е потребителски, поради
което са приложими правилата на ЗПК и ЗЗП, като същият е и нищожен,
доколкото не са спазени предписани в законите правила, в това число е
нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, вр. с чл. 22 от ЗПК, тъй като в договора е
посочен грешен размер на ГПР, а не действителният такъв, като последният
многократно надвишава максимално установения праг на ГПК. Последното
нарушава императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Уговарянето за
дължимост на допълнителни възнаграждения и невключването им в ГПР е
нарушение на правилата на ЗПК, след като тези възнаграждения са
допълнителни разходи за потребителя. Позовава се и на чл. 10а от ЗПК, по
повод на което нарушение развива още доводи за неравноправност на клаузата
за експресно разглеждане, респ. за нейната нищожност. С оглед
основателността на установителния иск, счита, че сумата, платена като такса
за експресно разглеждане подлежи на връщане на ищеца, тъй като е заплатена
от него при начална липса на основание. Ето защо, моли съда да се произнесе
с решение, с което да уважи предявените искове, като претендира сторените
разноски, в това число адвокатски хонорар.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени до ответника
„фирма“ ЕООД, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, чрез юрк. Ив.
Ив., с пълномощно към отговора. В отговора се съдържат възражения за
неоснователност на исковете. Оспорва се, че не е ясно какви са размерите на
двете групи плащания. Възразява срещу претенциите на ищеца, основани на
разпечатки от плащания. Представените разпечатки по никакъв начин не
доказват нито съдържанието, нито авторството на документа. Поддържа
възражението за неяснота за начина на формиране на исковата претенция и за
нейната цена. Сочи, че е налице неоснователност и липса на обективни
аргументи за противоречие с императивни законови разпоредби. Моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли исковете, като претендира
разноски.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1
и осъдителен иск искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени
2
доказателства, че на 31.03.2021 г. между страните е сключен договор за кредит
№ (номер), съгласно който ответникът, в качеството на заемодател, се е
задължил да предостави на ищеца, в качеството на заемател, сумата от 100 лв.,
при посочени ГЛП от 39,42% и ГПР от 48,20%. Уговорено е заемателят да
дължи такса за бързо разглеждане в размер от 15,85 лв. Крайният срок за
връщане на кредита е 06.04.2021г. Не е спорно, че заемните средства са
усвоени.
Впоследствие са сключени анекси към договора като на ищеца е
опусната сума в общ размер от 820 лева. Крайният размер на дължимата такса
за експресно разглеждане е 103,48 лева. Видно от заключението на вещото
лице по ССчЕ общата дължима сума по договора за кредит е 927,59 лева. ГПЛ
е в размер на 36,50 %, а ГПР – 44%. Вещото лице е изчислило, че
действителния ГПР е в размер на 957,81%.
От заключението се установява още, че ищецът е платил в изпълнение
на договора сума в общ размер от 928 лв., с която са погасени 820лв.
главница, 4,11 лв. договорна лихва, 103,48 лв. такса за бързо разглеждане, 0,41
лв. надвнесена сума.
При горните факти, съдът намира следното от правна страна:
Процесният договор за заем има характеристиките на договор за
потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална
дефиниция, а заемателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1
от ДР на ЗЗП. Ето защо, същият следва да бъде съобразен изцяло с
изискванията на ЗПК и ЗЗП.
В сключения между страните договор за потребителски кредит и
анексите към него е уговорено заемателят да дължи такса за бързо
разглеждане в размер от 103,48 лв. В общите условия към договора е
предвидено, че услугата бързо разглеждане е допълнителна незадължителна
услуга, която се предоставя при искане на кредитополучателя и гарантира
обработка на искането за кредит и предоставяне на отговор до 15 минути от
подаването.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит. Таксата за бързо разглеждане на заявката за
сключване на договор не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК. На първо
място, касае се за преддоговорно поведение на кредитора, което е свързано с
евентуално бъдещо усвояване на определена кредитна сума. От друга страна,
и без специални математически знания, е видно, че размерът на тази такса в
съвкупност с договорната лихва, е в пряко противоречие с нормативното
изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която норма ГПР не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК,
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В ГПР безспорно се
3
включват освен дължимата възнаградителна лихва, така и всички
допълнителни разходи, в това число и т. нар. „такса за бързо разглеждане“. Ето
защо, ГПР е посочен некоректно в договора и създава заблуда у потребителя
относно реално дължимите разходи по кредита. Също така, същият има
единствено цифрово изражение, което е незаконосъобразно, без да се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин.
Предвид това, съдът намира, че тази клауза е нищожна поради
противоречието й с императивни законови норми, но и поради
противоречието й на добрите нрави с оглед на обстоятелството, че на
длъжника е начислена такса с неясна насрещна престация, а самата клауза е
предварително уговорена и няма доказателства потребителят да е разполагал с
каквато и да е възможност да повлияе върху нейното съдържание. Ето защо,
предявеният установителен иск се явява основателен.
Предвид че по делото се установява плащане на стойността на тази
такса от 103,48 лв., която се явява нищожна, платената сума е лишена от
основание и подлежи на връщане съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. С оглед на
това, основателен се явява и осъдителният иск.
При този изход на спора, право на присъждане на разноски има ищецът
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, който е доказал такива в размер на 100лв. за
държавна такса. Претендира се и адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за
извършено безплатно процесуално представителство, което следва да бъде
присъдено на процесуалния му представител в размер от 480лв. с ДДС,
предвид доказателствата за регистрация по ДДС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. К. Д., ЕГН:
**********, с адрес: (град), (адрес), срещу „фирма“ ЕООД, ЕИК: (номер), със
седалище и адрес на управление: (град), (адрес), установителен иск по чл. 124,
ал. 1 ГПК, че клаузата на сключения между страните договор за кредит №
(номер)/(дата)г., предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане, е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „фирма“ ЕООД, ЕИК: (номер), със седалище и адрес на
управление: (град), (адрес), да заплати на И. К. Д., ЕГН: **********, с адрес:
(град), (адрес), на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 103,48 лв.,
представляваща платена без основание сума по сключения между страните
договор за кредит № (номер)/(дата)г., ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба – 13.07.2023г. до окончателното плащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100,00лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА „фирма“ ЕООД, ЕИК: (номер), със седалище и адрес на
управление: (град), (адрес), да заплати на (дружество) „Д. М.“, БУЛСТАТ:
4
(номер), на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 480,00лв. с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за извършено безплатно
процесуално представителство на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5