РЕШЕНИЕ
№ 1019
гр. Варна, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Величка М. Велчева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20233110201767 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба
на „Строй Корект 2003“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление в гр.София, подадена чрез адв. А. М. от САК, против НП № 03-
2201287/11.01.2023год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда"
гр.Варна, с което на ЮЛ е било наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 3000лв. на основание чл. 414, ал.3 от КТ за
нарушаване нормата на чл.63, ал.2 от КТ.
В жалбата си въззивникът твърди, че наказателното постановление е
неправилно и незаконосъобразно и необосновано, навежда твърдения както за
нарушение на материалния закон (оспорва наличието на трудови
правоотношения с лицето С. С. към момента на проверката като сочи, че ТД с
последния е бил сключен след нейното извършване и по указание на
инспекторите от Д „ИТ“), така за допуснати нарушения на процес. правила –
не му били връчени приложенията към акта, АНО не бил извършил
разследване на спорните обстоятелства. Моли НП да бъде отменено
1
алтернативно да бъде прието, че нарушението било малозначително по
смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В с.з. въззивното дружество се представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител в лицето на адв. Моника Анастасова от САК,
която заявява, че поддържа жалбата и оспорва фактическите констатации
изложени в НП, а във фазата по същество моли същото да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно на основанията изложени в жалбата.
Отправя искане за присъждане на направените по делото разноски като
представя списък на разноски и доказателства за направени такива.
Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във
фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като счита, че нарушението
е безспорно и категорично доказано. Отправя искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на ответната страна.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на
съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 04.11.2022год. около 14:40ч. свидетелите М. и Б., извършвали
проверка по работни места на обект Църковно настоятелство, находящ се в
гр.Варна, ул. „Съборни“ № 31а. Към момента на проверката въззивното
дружество извършвало СМР – ремонтна дейност по фасадата на сградата. По
време на проверката проверяващите установили на обекта няколко лица едно
от които св. С. С., който изнасял строителни материали. При разговор със С.
последният казал, че от два дни е на обекта и изнася строителни отпадъци и
няма трудов договор. Проверяващите започнали да попълват констативен
протокол в който било посочено че С. В. С. работи като общ работник от
02.11.2022год. с работно време от 08:00ч. до 17:00ч и няма сключен трудов
договор. В хода на проверка на място пристигнал св. Ц. В. – работник на
въззивното дружество – технически ръководител, който посочил фирмата
която извършва ремонта и обяснил, че има хора които не работят във фирмата
и събират железа. На него проверяващите дали да подпише констативния
2
протокол. Последният бил подписан и от св. С. С., както и от още едно лице
вписано в протокола. На св. В. било обяснено, че ако лицата не бъдат
назначени на работа ще последват глоби. Св. Велчев се свързал с
работодателя си и му обяснил за ситуацията. Разговор с управителя на
въззивното дружество провел и св. Б. който му обяснил, че ако лицата нямат
трудови договори трябва да му бъдат представени такива, както и че ако не
съдейства ще му бъде съставен акт за неоказано съдействие. След този
разговор на същата дата бил изготвен трудов договор № 433/04.11.2022год.
подписан между трудов договор между въззивното дружество като
работодател и св. С. С. като работник строителство, който бил подписан и
било подадено уведомление в ТД на НАП. В последствие ТД, както и
уведомлението по чл. 62, ал.5 от КТ били представени на св. Б.. При проверка
на същите той констатирал, че уведомлението досежно ТД сключен със св. С.
е било регистрирано в ТД на НАП - София на 04.11.2022год. в 16:07:03ч.
На 20.12.2022год. срещу въззивното дружество бил съставен АУАН №
03-2201287, в който било посочено, че същото е нарушило разпоредбата на
чл.63, ал.2 от КТ, тъй като на 04.11.2022год. в 14:40ч., като работодател е
допуснал до работа лицето С. В. С. на длъжност „работник строителство“, в
строителен обект църковно настоятелство находящ се в гр.варна, ул.
„Съборни“ №31а преди да му е предоставил копие от уведомлението по чл.
62, ал.3 от КТ заверено от ТД на НАП.
Актът бил надлежно предявен и връчен на управителя на въззивното
дружество, който го подписал вписвайки в него възражение. Подадени били и
писмени възражения срещу акта в които по същество се оспорвало изобщо
извършването на нарушението. Възражението не било възприето от АНО и на
11.01.2023год., въз основа акта, същият издал атакуваното НП 03-2201287,
като е възприел изцяло констатациите описани в него, приел е че въззивното
дружество като работодател е допуснала до работа лицето **** на длъжност
„*****“ преди да му е предоставил копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от
КТ заверено в ТД на НАП, с което било нарушило разпоредбата на чл.63, ал.2
от КТ и му наложил административно наказание имуществена санкция в
размер на 3000лв. на основание чл. 414, ал.3 от КТ.
В съдебно заседание като свидетели са разпитани П. Б. – актосъставител
и М. М. (свидетел вписан в акта), които в показанията си възпроизвеждат
3
възприятията си от извършената проверка. Сочат, че в обекта на контрол
(строителен обект църковно настоятелство в гр.Варна) са заварили няколко
лица, едно от които св. С., който изнасял строителни отпадъци. Заявяват, че
тъй като лицата не можели да пишат данните които лицата съобщили били
попълнени в протокол, както и че в последствие за С. бил представен ТД от
датата на проверката както и Уведомление което било регистрирано в ТД на
НАП но в по-късен час. Св. М. сочи, че името на фирмата (работодателя) не е
било посочено от лицата вписани в протокола от техническия ръководител, а
св. Б. заявява, че техническия ръководител е пристигнал на по-късен етап
докато проверката е течала.
Като свидетел в хода на съдебното следствие е разпитан и св. С. С..
Последният заявява, че миналата година седял в центъра на пощата и там се
запознал с лице на име Цецо с което се договорил да отива да работи, да
събира железа и дърва. Сочи че докато събирал железа дошли едни хора и го
питали дали работи нещо и той потвърдил, след което му дали да се подпише.
След предявяване на приложените към АНП констативен протокол и ТД сочи,
че той ги е подписал като сочи, че е подписал протокола без изобщо да чете, а
договора е бил подписан след като хората си заминали. Бил му предоставен от
Цецо да го подпише.
Като свидетел в хода на съдебното следствие, по искане на защитата,
показания е дал и св. Цветомир Велчев. Същият завява, че работи за
въззивното дружество от 20 години като фирмата е строителна и се занимава
с извършване на ремонти. Сочи че управлението е в гр. София, както и че
била извършвала реставрация на фасадата на сградата на патриаршията в
гр.Варна. Заявява, че докато се правело скелето имало проверка при която
били установени момчета, на които били разрешили да събират дърва и
железа. Заявява, че когато проверяващите били отишли него го нямало и
когато отишъл те вече били разпитали момчетата и били писали. Сочи, че
тези които събирали отпадъци се мотали при тях от два три, дни преди
проверката и нямали договор с тяхната фирма. Заявява, че той обяснил на
проверяващите каква е ситуацията, но те му казали, да не обяснява защото те
ги виждали всеки ден тези хора значи работели за тях (за въззивника). Сочи,
че му било казано, че ако има хора на обекта които работят без ТД ще има
глоби и той се обадил на управителя.
4
Като писмени доказателства към АНП са приложени заповед за
компетентност на наказващия орган № 3-0693/15.08.2022год., протокол за
извършена проверка № ПР2237407/05.12.2022год., справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ касаещи св. С., ТД №
433/04.11.2022год. сключен между въззивното дружество и С. В. С.,
констативен протокол, декларация от С. В. С., писмено възражение срещу
АУАН и становище относно възражението.
Горните обстоятелства съдът приема за установени въз основа на всички
събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни, които
преценени по отделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни
изводи.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване, от надлежна страна, поради
което и е приета от съда за разглеждане.
При извършена служебна проверка на представените по делото акт за
установяване на административно нарушение и наказателно постановление
съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица
и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В същото време обаче констатира, че както
в АУАН така и в НП нарушението не е описано пълно и точно от фактическа
страна. Не са посочени обстоятелствата при които е извършено.
Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 63 ал.2 от КТ се изразява
в допускане до работа като субект може да бъде само работодател. В АУАН и
в НП е дължимо това изпълнително деяние да се опише както от правна
страна, така и от фактическа, като се посочат обстоятелствата, въз основана
които е направен изводът, че лицето е допуснато до работа. В АУАН и НП е
посочено изпълнителното деяние „допуснал до работа“, но не са описани
фактите, въз основа на които е направен този извод и които факти да бъдат
проверени и преценени от въззивния съд. За да е съставомерно извършеното
по чл.63 ал.2 от КТ, следва лицето да е допуснато до работа по трудово
правоотношение. В АУАН и в НП, обаче, не са описани признаците на
5
трудово правоотношение. Твърди се, че С. С., на длъжност „работник
строителство“, бил допуснат до работа, но това е само един извод, за
наличието на който не са посочени каквито и да било факти, които да бъдат
проверени от въззивната инстанция. Пределите на въззивната проверка се
очертават от обстоятелствената част на НП, като съдът има задължение да
изследва не дали въззивната страна е извършила каквото и да било
нарушение, а дали е извършила нарушението, за което е „обвинена“ с АУАН
и наказана с НП. Каква е била волята на АНО, обаче, не става ясно. В НП се
твърди, че С. С. е бил на длъжност работник строителство и, че е допуснат до
работа. Не става ясно каква работа е извършвал той към момента на
проверката. Освен това, съставът на нарушението по чл.63 ал.2 от КТ
предполага да има сключен трудов договор, но работника да е допуснат до
работа преди да му е връчено копие от уведомлението, свидетелстващо за
регистрация в НАП. В тази връзка обстоятелството дали е имало трудов
договор или не, е пряко относимо към съставомерните признаци на
нарушението и следва да бъде изяснено от контролния орган, съответно АНО
и следва да бъде описано в АУАН и НП. В случая минимални предпоставки
за това липсват. На практика обст. части на акта и НП се състоят от по едно
изречение –което по същество представлява правен извод … *** в качеството
си на работодател допуснал до работа лицето… . Дали едно лице има
качеството на работодател е правен извод, които следва да бъде изведен от
фактите които са приети за установени, а в случая такива факти липсват.
Липсва описание на всички или поне на достатъчно белези на трудово
правоотношение, не са посочени факти от обективната действителност, които
да сочат, че между страните е имало уговорено работно време, работно място
и трудово възнаграждение, за да се приеме за безспорно, че между
посочените лица съществува такова. Това се явява нарушение на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН, където са посочени задължителните реквизити, които трябва да
съдържат АУАН и НП. Защитата се осъществява срещу фактите, а не срещу
правната им квалификация, поради което липсата на факти в АУАН и НП
ограничава правото на защита и представлява съществено нарушение на
процес. правила, което е достатъчно основание за отмяна на НП на процес.
основание.
Доколкото с НП на въззивното дружество е наложено наказание за
нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ, тъй като на 04.11.2022год. като работодател
6
е допуснало до работа С. В. С., преди да му предостави копие от
уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП съдът след преценка на
събраните по делото доказателства прецени, че НП е издадено и в нарушение
на материалния закон по следните съображения:
За да е налице от обективна страна това нарушение следва между
страните по трудовото правоотношение да има сключен ТД в писмена форма,
като работникът да е допуснат до работа преди да му бъде връчен екземпляр
от сключения трудов договор както и уведомление от НАП за регистрацията
на ТД.
В случая от събраните в хода на съдебното следствие доказателства на
първо място не бе установено по категоричен начин към момента на
проверката между св. С. С. и въззивното дружество със седалище и адрес на
управление в гр.София да е имало възникнало трудово правоотношение.
Безспорно С. е бил установен на обекта ремонтиран от въззивното дружество
да изнася. Доказателства обаче които да установят по категоричен начин, че
той е бил нает от въззивника да извършва труд в негова полза, срещу
заплащане, при определено работно време, под негов контрол и йерархична
зависимост по делото липсват. В тази връзка съдът намира за нужно да
отбележи, че не кредитира констатациите в приложения към делото
констативен протокол първо защото този протокол е готова бланка попълнена
от св. М., а не от лицата вписани в него. Второ защото. На следващо място
сама в показанията си М. сочи, че лицата не можели да пишат и затова се
наложило да се прави констативен протокол. При това положение се поставя
изобщо под съмнение дали лицата (в частност С.) изобщо са разбирали за
какво иде реч, какво е трябвало да декларират. Отделен е въпроса, че видно от
показанията на св. М. името на въззивното дружество не е било посочено от
лицата в протокола, а било посочено по-късно от техническия ръководител.
На следващо място констатирането на лице в обекта на контрол, което
изнася боклуци само по себе си не установява наличието на трудово
правоотношение. За да е налице такова следва работника да е бил нает от
работодателя да престира труд в негова полза, при определено от
работодателя работно време, работно място, срещу заплащане и при наличие
на йерархична зависимост, каквито доказателства по делото липсват.
Противното би довело до парадокса всяка помощ от приятел или близък при
7
осъществяване на каквато и да било дейност да се приеме за престиране на
труд по смисъла на КТ, а отношението между лицето което оказва помощта
безвъзмездно и това на което се помага да се квалифицира като трудово
правоотношение. Отделен е въпроса, че дейност в полза на друго лице може
да се извършва и по силата на гражданско, облигационно правоотношение, а в
случая с оглед характера на дейността осъществявана от въззивното
дружество на конкретния обект съвсем логично и резонно е ако и да са
ползвани услуги на други лица по изхвърляне на боклуци срещу заплащане,
още повече лица намерени на централна поща, както сочи С., отношенията да
са именно такива облигационни, а не трудови.
Що се касае до приложения към преписката ТД той също не установява
наличие на трудово правоотношение между въззивното дружество и С. към
момента на проверката с оглед безспорно установените данни, че трудовия
договор е бил съставен след указание на проверяващите и под заплаха за
административни санкции. Горното явства и от съдържанието на самия
договор. Същият е съставен в гр.София, където е седалището на въззивника и
в него единствените данни за работника са три имена.
На следващо място дори и да се приеме, че към момента на проверката
между въззивното дружество и св. С. е имало възникнали трудови
правоотношения, съответно въззивното дружество е имало качеството на
работодател спрямо св. С., то от показанията на самия С. и тези на св. Велчев
се установява, че към този момент (14:40ч. на 14.11.2022год.) между
въззивното дружество като работодател и св. С. като работник изобщо не е
имало сключен ТД в писмена форма. Такъв е бил сключен на по-късен етап.
Това обстоятелство (липсата на ТД) впрочем е било вписано и в КП, този
факт сочат в показанията си и свидетелите С. и Велчев. Горното е и напълно
разбираемо при положение, че седалището и адреса на управление на
дружеството е в гр.София, а С. е установен на обект в гр.Варна (след разговор
с Цецо проведен на пощата).
И след като подписан ТД не е бил налице то няма и как въззивното
дружество да извърши от обективна страна вмененото му нарушение, което
предполага наличието на подписан ТД. Налице е обективна несъставомерност
защото въззивника няма как да връчи нещо което го няма. В горната насока
са Решение № 205 от 11.02.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 111/2019
8
г.; Решение № 136 от 29.01.2019г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. №
3529/2018г. по идентични казуси.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП
издадено в нарушение на материалния закон, същото страда и от пороци,
които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде отменено.
По разноските.
Разноски се претендират от двете страни както от въззивното дружество
така и от въззиваемата страна като и двете искания са направени
своевременно.
С оглед изхода на спора (НП подлежи на отмяна) искането на
въззиваемата страна за присъждане на разноски се явява неоснователно. В
този случай разноски не и се дължат.
По искането на въззивника за присъждане на разноски, с оглед крайния
изход на делото съдът счете, че такива се дължат съобразно разпоредбата на
чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК.
В случая въззивникът е представил доказателства за направени разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 700лв.. В тази насока са
представените по делото 2бр. пълномощни и договор за правна защита и
съдействие. Видно от последния с него въззивното дружество е
упълномощило адв. А. М. от АК София за изготви подпише и депозира жалба
срещу атакуваното НП, както и процес. представителство в пълен обем пред
РС Врана срещу договорено възнаграждение в размер на 700лв., платено
изцяло в брой при подписване на договора. Налица са и подписи на
упълномощител и упълномощен в договора за правна защита, поради което и
в тази част договора има характер на разписка и съобразно константната
съдебна практика, в това число и такава със задължителен за съдилищата
характер – ТР №6/2012год. на ОСГТК на ВКС, удостоверява, че страната не
само е договорила, но е и заплатила договореното възнаграждение. Видно от
приложеното пълномощно с него въззивното дружество е упълномощило
адв.М. да го представлява пред ВРС, в това число и да преупълномощава
други адвокати с дадените му права. Договорената и заплатена от въззивника
сума за адвокатско възнаграждение надвишава размера на минималното
адвокатско възнаграждение за този тип дела определен в чл. 18, ал.2 вр. чл. 7,
ал.2, т.2 от Наредбата №1 от 09.07.2004год. за минималните размери на
9
адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от цитираната наредба
за защита по дела с определен интерес възнаграждението при интерес от 1000
до 5000 лева е 400 лв. + 10% за горницата над 1000 лв.. В случая е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лв. и
минималното адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от
наредбата е 600лв. /изчислено по горепосочената формула/.
Съдът като взе предвид, че договореното и заплатено от въззивника
адвокатско възнаграждение надвишава незначително минималния размер на
адвокатското възнаграждение предвиден в цитираната по-горе наредба,
прецени, че така договореното и заплатено възнаграждение не е прекомерно.
Същото съответства на фактическата и правна сложност на делото и
активността на процесуалния представител на въззивника в производството
посредством изготвяне на въззивна жалба, участие в съдебно заседание (чрез
преупълномощен адвокат, ангажиране на писмени и гласни доказателства и
то такива от съществено значение за решаване на делото. В контекста на
горното съдът счете, че направеното от процес. представител на въззиваемата
страна възражение в тази насока се явява неоснователно, а на въззивника
следва да бъдат присъдени разноски в пълен размер – 700лв. В случая съдът
намира за нужно да отбележи, че нормата на чл. 63д, ал.2 от ЗАНН не
задължава съда автоматично да присъжда адв.възнаграждение в минимален
размер. Адвокатското възнаграждение трябва да е справедливо и обосновано
и само в правомощието на съда е да прецени дали съобразно данните по
делото уговореният размер е прекомерен и до какъв размер следва да се
намали при спазване на определения минимум в разпоредбата на чл. 63, ал.4
от ЗАНН във връзка с чл. 36 ЗА. Настоящият случай не е такъв.
Що се касае до претендираните разноски за път на адвоката в размер на
370лв. съдебната практика е категорична и неизменна, че това не са съдебно-
деловодни разноски свързани със събирането на доказателства, процес.
представителство и прочие и не могат да се претендират нито по реда на чл.
143 от АПК, нито по този на чл. 78, ал.1 от ГПК, поради което и такива не
следва да бъдат присъждани на въззивника.
Водим от горното Варненският районен съд
РЕШИ:
10
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-2201287 от 11.01.2023год.
на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на „Строй
корект 2003“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „Сухата река“, ул. „Христаки Павлович“ №15, ет.7, ап.22, на
основание чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 3000лв. за нарушаване нормата на чл.63,
ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция " Главна инспекция по труда" да
заплати на „Строй корект 2003“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, ж.к. „Сухата река“, ул. „Христаки Павлович“ №15,
ет.7, ап.22 сума в размер на 700лв. представляваща адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Строй корект 2003“ ЕООД
ЕИК ********* за присъждане пътни разноски за адвокат в размер на 370лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11