РЕШЕНИЕ
№ 963
гр. София, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА П. БЕНКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20211110132207 по описа за 2021 година
Производството е образувано по исковата молба на ФИРМА, със
седалище гр.София и адрес на управление бул.Витоша, 89 Б чрез адв. И.
спрямо ФИРМА, със седалище и адрес на управление АДРЕС чрез
юрисконсулт Петков.
Ищецът твърди, че по застраховка „Каско +“ с полица №
********/19.06.2020г. със срок на валидност от 11.07.2020г.до 10.07.2021г. е
изплатил на застрахования по нея лек автомобил „С. Б.“, с peг. № *****
сумата от 1278.58 лева като платено обезщетение от 1263.58 лева и 15 лева
ликвидационни разноски, за имуществени вреди на застрахования от случило
се на 02.02.2021г. около 10:15часа в гр.В= на кръстовището на МОЛ В. ПТП
между ЛА С. Б., управляван от М. Г. Р. и ЛА С., с peг. № **********,
управляван от Г. К. Р.. Излага се, че според КППТП от 02.02.2021г. причина
за настъпване на произшествието било поведението на водача на ЛА С., който
ударил ЛА С.. Излага се, че щети е имало и по двата автомобила, но вина за
ПТП имал водачът на ЛА С..
По повод на така изплатено обезщетение и сключена между водача на
виновния автомобил гр.отговорност със застрахователя ФИРМА по полица с
1
№ BG/ 30/1200007********и на основание чл.411 от КЗ – ищецът се
легитимира като кредитор на ответното дружество, встъпвайки в правата на
пострадалия водач до размера на платеното му по заявената щета. При
горните твърдения се претендира решение за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 1278.58 лева – сбор от обезщетение в размер на
1263.58 лева и 15 лева ликвидационни разноски ведно с разноските по
делото и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Ангажират се доказателства.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът
се оспорва като недоказан по основание и размер. Не се спори по наличието
на застрахователно правоотношение по гр.отговорност с лекия автомобил
Сеат, по датата и мястото на възникване на ПТПто, по наличието на валидна
имуществена застраховка за увредения автомобил, както и за изплащането на
ЗО, но се оспорва механизма на възникване на ПТПто. Навежда се
съпричиняване, както и начинът на обезщетяване, а именно определяне на
застрахователното обезщетение. Отделно от това искът се оспорва и досежно
размера му. Претендира се решение в този смисъл и се ангажират
доказателства като се претендират разноски.
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл. 411 от КЗ и чл.86 от
ЗЗД.
Установява се от двустранен протокол за ПТП от 02.02.2021г.,
застрахователна полица с № 440220211000815/ 19.06.2020г. за застраховка
„Пълно каско“ с период на покритие от 11.07.2020г. до 10.07.2021г. за лек
автомобил С. Б. с рег. № СВ1963МС и застраховка за ГО за лек автомобил с
рег. № ******, с полица с BG/ 30/120000778748 с период на покритие от
19.03.2020г. до 18.03.2021г., че страните са застрахователи по имуществена
застраховка и гражданска за леки автомобили С. Б.“, с peг. № ********* МС
и лек автомобил „С.“, с peг. № **********, както и че на 02.02.2021г. във
Варна е възникнало ПТП между водача на застрахования при ищеца по
имуществената застраховка и застрахования при ответника лек автомобил. Не
се спори и досежно заявяване на уведомление за пострадалия лек автомобил
С., че щетите по него от случилото се ПТП е била заведена щета при ищеца с
№ 44010312100633, която е приключила с опис заключение по щета и
2
ликвидационен акт на стойност от 1263 лева и заплащане на обезщетение по
нея от 1263.58 лева по фактура, издадена от избран за ремонта сервиз „С.“ с
платежно нареждане от 08.03.2021г. – л.24 от делото.
Не се спори и това се установява от регресна покана от ДЗИ до
ответника, че стойността на щетата от 1263.58 лева ведно със сторените
ликвидационни разноски от 15 лева са били потърсени от ищеца за
възстановяване от ответника в качеството му на застраховател на МПС с рег.
№ СВ 1963 МС и съответно не са били платени.
Спорно по делото е състоянието на увредения автомобил, както и
посочения механизъм на ПТП по протокола вкл. се навежда и вина на водача
на увредения автомобил, която изключва отговорността на застрахователя.
В тази връзка съдът е събрал гласни доказателства – показанията на
свидетелите М. Г. Р. и Г. К. Р. – участниците в ПТПто, както е изслушал и
заключение по САТЕ, изпълнено след събиране и на гласните доказателств.
От показанията на свидетеля Р. се установява, че си спомня за сблъска
между управлявания от него л.а.„Ситроен Берлинго“ и др.автомобил „С.“.
Сочи, че бил на зелена светофарна уредба, когато идвал от долната страна от
*******, на светофара под В. МОЛ и щял да прави ляв завой на ****** в
посока *********. Светофарът бил зелен, когато водачът чул, че идва
линейка, която видял да идва отляво. Видял сирените и спрял, въпреки че бил
на зелен светофар, но заради линейката спрял и тя докато минавала точно
тогава бил ударен от другия водач. И той бил за маневра на ляв завой в
посока отново към **********. Сочи, че лентата, в която бил била и за
направо, и за наляво, с работеща светофарна уредба. Било е сухо, рано
сутринта и може би на места е било и леко влажно, но било слънчево. Сочи,
че той е бил спрял като няма представа с каква скорост се е движило другото
МПС, което просто изместило автомобилът му. Ударът бил в задната част на
неговия автомобил,а на другата кола в предната част. Уврежданията по
неговата кола били в задната броня, под нея, голямата греда, била натиснала
двете врати и били смачкани вратите отзад, със счупени стопове и други
подобни. Били подписали двустранен протокол за ПТП.
От показанията на свидетеля Р. се установява подобна фактическа
обстановка като той допълва, че е управлявал л.а. „С. А.“, 7-местен в посока
от ул. ******* към бул. ********* и трябвало да завие наляво в посока Д.
3
кули карал зад предната кола, която се изтеглила почти в средата е на
кръстовището. За да мине на зелен светофар леко, бързо се изтегля, при което
колата пред него спира като той се оказал на пешеходната пътека, и на
хлъзгавата повърхност на самата настилка. Набил спирачки, но не могъл да
спре и се блъснал отгоре на автомобила пред него. Споделя, че е имало
линейка, която обаче минала 30 секунди след сблъсъка. Линейката идвала по
бул. ******, като по негови спомени отивала нагоре към бул. **********, т.е.
с предприет ляв завой. Излага, че пътното платно е с четири ленти - една
дясна, една напред, втора напред и наляво - в която били с първия свидетел.
Имало е знак за пътното платно - коя лента за къде е и знак, че са без
предимство, както и пътната маркировка. Според него водачът на „С.“ бил
спрял в самото кръстовище като е преминал стоп лентата и пешеходната
лента. Спрял, защото чул звуков сигнал на линейка, която минала малко по-
късно. За този свидетел това спиране било неочаквано при суха пътна
настилка и с максимум 50 км/ч. Сочи за същите увреждания по автомобилите.
Завява, че първоначално не бил съгласен с вината, защото първият водач е
спрял в самото кръстовище, но по принцип този, който е отзад, при
неспазване на дистанция е виновен и така накрая съгласил.
От заключението на вещото лице по САТЕ, заключението по която
съдът приема като дадено от лице с нужните за изследваната област знания и
без заинтересованост от изхода на спора, се установяват дадените от
свидетелите обстоятелства - че на сочената в исковата молба дата 02.02.2021г.
се е случило ПТП между двата автомобила, в резултат на което по ЛА „С. Б.“
били възникнали щети, в пряка и причинна връзка с случилото се. Тези щети
били отремонтирани със стойност от 1263.58 лева. В момента на удара
автомобилите били спрямо дължината на пътното платно на бул.******, в
района на кръстовището с бул. ********* и посока на движението им от
бул.********* към бул. *********, и по продължение на втората лента за
движение от ляво надясно. Скоростта на ЛА СЕат е била не повече от 50 км./
ч, а С. е бил в спряно състояние. Водачът на ЛА С. е бил във възможност да
възприеме удара непосредствено преди него. Стойността, нужна за
възстановяване на щетите по автомобил С. на база средни пазарни цени към
датата на случилото се е в размер на 1166.30 лева.
При тези факти съдът намира искът за доказан и основателен за сумата
по исковата молба. По делото безспорно се установи, че увредения лек
4
автомобил „Ситроен Берлинго“ е бил ударен от ЛА ‚Сеат Алхамбра“, който
не е спрял и е ударил спрелият пред ЛА Ситроен.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат
е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват и според ал. 2 те са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Съгласно
чл. 179, ал.1, т. 6 да осигурят път за безпрепятствено преминаване на
превозно средство, сигнализиращо със специален звуков и специален
светлинен сигнал, или на съпровожданите от него превозни средства. А
съгласно чл. 91, ал.1, ал.2 и 3 от ЗДвП такива са моторни превозни средства,
които при движението си подават едновременно светлинен сигнал с
проблясваща синя и/или червена светлина и специален звуков сигнал при и
само при необходимост и в които се включва и МПС на центрове за спешна
медицинска помощ – линейки. Или съдьт приема, че в изпълнение на
задължението си да осигури безпрепятствено преминаване на линейка с
включени светилен и звуков сигнал водачът на лекия автомобил „С.“ е спрял
внезапно в кръстовище със завой наляво при зелен сигнал, като водачът на
втория автомобил., който се е движил след него е допуснал нарушение на
правилото на чл. чл.20, ал.1 и 2 от ЗДвП като се е движил с несъобразена
скорост с оглед евентуалното преминаване на автомобила със специален
режим на движение като така е извършил нарушение на правилата за
движение по пътищата. Деянието на посочения водач е противоправно и в
пряка причинна връзка от него са настъпили твърдените увреждания на
застрахованото при ищеца МПС. Вината се предполага – чл.45, ал. 2 ЗЗД.
Следователно увреденият има срещу виновния водач вземане по чл.45, ал.1
ЗЗД. Застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че
е платил обезщетение за причинените с деликта вреди и за него е възникнало
регресно право срещу деликвента, респ. срещу неговия застраховател по
застраховка "гражданска отговорност".
5
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение и
съгласно разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ, според която застрахователното
обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието без обаче да надвишава действителната /при пълна
увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество –
чл. 400, ал. 1 КЗ. В това число се включват и всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл.400,
ал.2 КЗ и съответно е лимитирано от застрахователната сума по договора –
чл.386, ал.1 КЗ. По делото се установи съгласно заключението по САТЕ, че
стойността на ремонта, необходим за отстраняване повредите на процесния
лек автомобил по средни пазарни цени възлиза на 1166.30 лева, която е част
от сумата, заплатена от ищеца на посочения сервиз –1263 лева. Няма плащане
по регреса , което дава основание на съда да приеме, че ответникът следва да
плати на ищеца 1166.30 лева като регресно вземане и още 15 лева за лева за
ликвидационни разноски или общата сума от 1 181.30 лева.
Претенцията е дължима ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Съдът е надлежно сезиран от ищеца за присъждане на направените
съдебно-деловодни разноски. Съгласно текста на чл.78, ал.1 от ГПК
заплатените от ищеца разноски при уважаване на иска се поемат от ответната
страна. Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца
сумата от 614 лева – редуциран сбор от държавна такса от 50 лева,
възнаграждение на вещо лице, такова за адвокат и свидетел.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски
съобразно отхвърлената част от иска или 44 лева – редуциран сбор от
възнаграждение на вещо лице, юрисконсулт и свидетел.
При гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК Софийски районен
съд
РЕШИ:
Р Е Ш И :
6
ОСЪЖДА на основание чл.411 от ФИРМА , със седалище и адрес на
управление АДРЕС чрез адв. Л. да заплати на ФИРМА, със седалище
гр.София и адрес на управление АДРЕС чрез адв. И. сумата от 1 181.30 лв.,
представляваща сбор от изплатено от ищеца застрахователно обезщетение в
размер на 1166.30 лева по застраховка „Пълно каско“ с полица №
44022021***/19.06.2020г. с период на покритие от 11.07.2020г. до
10.07.2021г. за лек автомобил „С. Б.“ с рег. № ***** и щета № ****** и 15
лева ликвидационни разноски във връзка с ПТП, настъпило на 02.02.2021г. в
гр.В., на кръстовището на МОЛ В. ПТП в резултат на противоправно
поведение на лице, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответното дружество по застраховка ГО с № BG/ 30/120000778748 с период на
покритие от 19.03.2020г. до 18.03.2021г. ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 08.06.2021г. до
окончателното изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
претендиран размер от 1278.58 лева и
ОСЪЖДА ФИРМА, със седалище и адрес на управление АДРЕС чрез
адв. Л. да заплати на ФИРМА, със седалище гр.София и адрес на
управление АДРЕС чрез адв. И. на основание чл.78, ал.1 от ГПК съдебно –
деловодни разноски в размер на 614 лева и
ОСЪЖДА ФИРМА, със седалище гр.София и адрес на управление
АДРЕС чрез адв. И. да заплати на ФИРМА, със седалище и адрес на
управление АДРЕС чрез адв. Л. на основание чл.78, ал.1 от ГПК съдебно –
деловодни разноски в размер на 44 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7