РЕШЕНИЕ
№ 185
гр. Ловеч, 26.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА
при участието на секретаря КОСТАДИНКА П. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно
наказателно дело № 20244310200431 по описа за 2024 година
С Електронен фиш Серия К № 9005375 на ОД на МВР Ловеч на П. Г. М.,
ЕГН: ********** е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182,
ал.4, във връзка с ал.2, т.5 от ЗДвП, глоба в размер на 800.00 лева за извършено
нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на
28.03.2024 г. в 23:01 часа в обл.Ловеч, ПП І - 4 км. 65+700, землището на
с.Малиново, с АТТС тип стационарна SITRAFFIC Lynx, насочена в посока
София снимаща в двете посоки извън населено място, при въведено
ограничение на скоростта с п.з.В-26 60 км/ч, заснето и отчетен толеранс от 3
км или 3% с МПС «Т. » с рег.№ ** **** ** е извършено нарушение за скорост,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство №
107С499А01080023. Посочено е, че при разрешена скорост от 60 км/ч е
установена скорост от 109 км/ч, като е налице превишаване на разрешената
скорост с 49 км/ч. Нарушението е извършено в условията на повторност в
едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/8452746 на 29.12.2023 г.
Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят П. Г. М., който
го обжалва в срок, като незаконосъобразен, като излага, че посочения в ЕФ
автомобил не се е движил в района на стационарната камера на с.Малиново, а
1
само в рамките на гр.София, като прилага разпечатка от фабричния GPS на
автомобила. Поради изложеното моли съда да отмени обжалвания електронен
фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, за
него се явява адв. Б., който поддържа жалбата по изложените в нея
съображения и излага, че от събраните по делото доказателства се установява,
че автомобилът на доверителя му е различен по вид и номер от заснетия
автомобил, както и че от представената разпечатка от сайта на «Т.» е видно, че
автомобилът не се е на мястото, където е заснет, а на съвсем друго място.
Поради изложеното моли ЕФ да бъде отменен, като претендира присъждане
на разноски съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призован не изпращат
представител.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбата е процесуално допустима, с оглед липсата на доказателства относно
връчване на ЕФ лично на жалбоподателя, както и с оглед липсата на
доказателства кога е връчен на жалбоподателя отказа на наказващия орган да
анулира издадения ЕФ, т.е. е подадена в законоустановения срок, като по
същество е основателна.
Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средства са допуснати сочените в жалбата нарушения. От формална страна
електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП
реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното
административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, като е посочено, че
автомобилът е управляван със скорост 109 км/ч при ограничение на скоростта
60 км/ч, с превишение от 49 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на
нарушението - ПП-І-4, км.65+700, землището на с.Малиново, извън населено
място, което е именно този пътен участък, автоматично изписан в снимковия
материал. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от
техническото средство и приложения снимков материал, като същата е годно
доказателствено средство. В приложената разпечатка изрично е отразено, че
превишената скорост е 113 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3%
толеранс – 109 км/ч, като тази скорост е отразена и в ел.фиш и в същия
2
изрично е отразено,че е отчетен толеранс от минус 3%, т.е. при издаване на
ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото
средство. Рег.номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в
справката за собственост. Направено е пълно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено. Правилна е и квалификацията на
нарушението, тъй като именно разпоредбата на чл.21,ал.2 от ЗДвП е
специалният текст, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за
управление с превишена скорост при забрана за превишаване на определена
скорост, въведена с пътен знак. Тук следва да се отбележи, че неправилно
наказващият орган е добавил към нарушената разпоредба, тази на чл.21,ал.1
от ЗДвП, тъй като същата представлява самостоятелна хипотеза на
административно нарушение, но с оглед пълното и точно описание на
нарушението в обстоятелствената част на ел.фиш, както и изричното
посочване на чл.21,ал.2 от ЗДвП като нарушена разпоредба, съдът приема, че
не е налице засягане или ограничаване правото на защита на жалбоподателя да
разбере какво е вмененото му във вина нарушение.
Безспорно установено е по делото, че управлявания от жалбоподателя
автомобил е бил засечен с техническо средство - стационарна система за
контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400, одобрен на
06.10.2009 год., със срок на валидност до 06.10.2019 година, който фиксира
скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час,
посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като
доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№09.10.4823 издаден от БИМ на 06.10.2009 год, протокол за проверка № 106–
СГ-ИСИ/21.07.2023 год. на БИМ, схема за контрол на скоростта с техн.
средство, от който се установява по безспорен начин техническата годност на
използваното в случая техническо средство. Видно от електронния фиш вида,
наименованието и номера на техническото средство присъства, като от
приложената разпечатка от стационарната система за контрол на скоростния
режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно,
е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението, а от приложената
схема е видно,че във въпросния пътен участък присъства нестандартна табела
с обозначение-камера за контрол на скоростта. Не е налице нарушение на
процедурата по издаването на ел.фиш,тъй като то е обусловено само от
установяването и заснемането с техническо средство на нарушението. ЕФ се
3
приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие,
не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което
изискванията за форма,съдържание и реквизити,поставени в ЗАНН при
издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Според
Тълкувателно решение № 1/ 26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС
– Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието
"електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т.
63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че
електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и
санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но
само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от
ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От
това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за
издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния фиш са
силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС,
респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна
точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради
което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни
последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя
характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява
общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да
бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по
аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове).
Видно от ел.фиш същият е издаден от ОД на МВР-Ловеч и именно тази
дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на
нарушението, а видно от приложената разпечатка от информационната
система ел.фиш е издаден на 15.04.2024 г. Видно от представените писмени
доказателства разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е
обработена от служител на ОД на МВР, в случая В.Д., което е видно от
представената разпечатка от информационната система, от която е видно кой
служител и кога е прегледал записа от камерата, попълнил и издал ел.фиш. В
4
ел.фиш е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички
елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на
извършване, рег.номер на автомобила, с който е извършено нарушението,
посока на движение, въведено ограничение на скоростта, разрешена и
установена скорост, както и превишението на разрешената скорост.
Обстоятелството,че нарушението е извършено извън населено място е
отразено изрично в ел.фиш при описание на мястото на нарушението и чрез
посочване на санкционната норма.
Не така стои въпроса с доказателствата за извършеното нарушение.
Видно е, че в процесния ЕФ е посочено, че нарушението превишена скорост е
извършено с л.а. „Т.“ с рег. № ** **** **, като от представената справка за
собственост се установява, че автомобилът е лизингов и негов ползвател е
жалбоподателя. От представения снимков материал към ЕФ е видно, че е
заснет автомобил, движещ се с превишена скорост на процесната дата, място,
час и посока на движение, посочени в ЕФ, но не е видно какъв е заснетия
автомобил по вид, марка, модел и рег. номер, тъй като снимковият материал е
с изключително лошо качество и не позволява идентифициране на заснетия
автомобил, респективно сравнение с посочения л.а. в ЕФ. По тази причина
съдът е изискал от наказващия орган да представи относимия към издадения
ЕФ снимков материал, но с по-добро качество, позволяващо идентифициране
на заснетия автомобил, както на хартиен, така и на електронен носител.
Наказващият орган е изпълнил указанията на съда, като е представил 4 бр.
снимки/л.43-л.46/, както и снимков материал на електронен носител. Въпреки
това обаче от тези 4 бр.снимки и предоставения CD, който е прегледан в с.з. не
се установява по безспорен начин, че заснетия от АТСС автомобил е именно
посочения в ЕФ. Нещо повече от представените в с.з. снимки на посочения в
ЕФ л.а., и то на нощна светлина е очевидна разликата между притежавания от
жалбоподателя л.а. и този, заснет от стационарната камера. При това
положение е налице неяснота относно това кой и какъв е заснетия автомобил,
с който е извършено нарушението, респ. кой е автора на деянието. Тази
неяснота поражда и противоречие между представените доказателства за
заснетото нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, изложени в
ЕФ относно марката, модела и рег.номер на автомобила, с който то е
извършено, което представлява съществено процесуално нарушение,
допуснато в хода на административнонаказателното производство, което не
5
може да бъде санирано в съдебното производство. От друга страна
обстоятелствата, посочени в ЕФ се опровергават и от представената
разпечатка от сайта на «Т.», от която се установява маршрута на движение по
фабричния GPS на автомобила /л.51-л.53/, от която е видно, че л.а. „Т.“ с
посочен номер на рама в справката за собственост и съответстващ на
посочения в ЕФ автомобил, на процесната дата- 28.03.2024 г. е бил в движение
в 14:30 часа и в 19:30 часа, но на територията на гр.София. Ето защо, с оглед
посоченото по-горе, съдът приема, че допуснатата нередовност в ЕФ и
несъответствието между отразените в него констатации и представените
доказателства за тях обуславя незаконосъобразност на издадения ЕФ.
Предвид изложените съображения, съдът приема, че не е безспорно
доказано, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което е
санкциониран, както и че са налице процесуални нарушения при издаването
на ел.фиш, същият се явява незаконосъобразен и необоснован и като такъв
следва да бъде отменен.
При този изход на процеса е основателна претенцията на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото
разноски и ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя
сумата от 750 лева разноски по делото, съгласно представения договор за
правна защита и съдействие. Съдът приема, че разноските следва да бъдат
присъдени в този размер, въпреки възражението на ответника в
придружително писмо № 906000-8528/22.05.2024 г. и въпреки липсата на
фактическа и правна сложност на делото, тъй като независимо от това, че
делото е разгледано в две съдебни заседания, процесуалният представител на
жалбоподателя е проявил активност, като е представил относими към спора
доказателства и е изискал събирането на такива, каквито наказващият орган е
могъл и е имал задължението да събере, но не го е сторил.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш - Серия К № 9005375 на ОД на МВР Ловеч,
с който на П.Г. М., ЕГН: ********** е наложена на основание чл.189, ал.4, във
6
връзка с чл.182, ал.4, във връзка с ал.2, т.5 от ЗДвП, глоба в размер на 800.00
лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Ловеч да заплати на П. Г. М., ЕГН: ********** от
гр.С. сумата от 750 /седемстотин и петдесет/ лева разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки
административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
7