МОТИВИ
КЪМ НОХД 756/16г.
Производството е образувано по
внесен обвинителен акт от прокурор от РП Пазарджик.
Обвинението е против В.К.П. за това, че на 25.03.2016г., около 23.00ч. в гр.Пазарджик по
ул."Царица Йоанна" е управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил "Пежо 406" с гръцки рег.№ ****** след употреба на
наркотични вещества - амфетамин и метамфетамин, установено по надлежния ред с
техническо дрегер „drug test 5000" със сериен № ARHJ - 0009 - Престъпление
по чл.343б ал.3 от НК.
Производството по делото се
проведе задочно - в отсъствие на подсъдимия на възприетото процесуално основание.
Представителят
на Районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение с искане за постановяване на решение, с което
обвиняемият бъде признат за виновен и му се наложи ефективно наказание лишаване
от свобода , което бъде отмерено по изложените критерии.
Служебният защитник не оспорва съставомерността на
вмененото деяние на подсъдимия, но твърди обстоятелства , за които споделя, че
следва да изключат наказуемостта или поне смекчат следващата отговорност.
Районният съд, като обсъди и прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, ръководейки се от закона и по
вътрешно убеждение, прие за установено следното:
На 25.03.2016г.
св.П.К.Б. ***, заедно с колегата си - полицай Стоян К. участвали като екип в
полицейска операция, провеждана на ул."Царица Йоанна" в гр.Пазарджик.
На
същата дата около 23.00ч. двамата спрели лек автомобил марка"Пежо
406" с гръцки рег.№ ******, движещ се по ул."Царица Йоанна" в
гр.Пазарджик. При извършената рутинна проверка св.П.Б. установил, че водач на
автомобила е.В.К.П. ***, който бил видимо неспокоен, с неадекватно поведение и
с разширени и зачервени зеници. Последвалата проба от извършената проверка за
употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер" на Георгиев
била отрицателна. Поради възникналите заради поведението и вида на водача
съмнения за употреба на упойващо вещество му бил извършен полеви тест
„DrugTest-5000 STK 6" със сериен № ARHJ - 0009 за употреба на наркотични
вещества. Пробата от теста била положителна, като отчела наличие на наркотично
вещество - амфетамин и метамфетамин. Пред полицейските служители П. потвърдил,
че действително е употребил амфетамин.
Бил му
издаден талон за медицинско изследване бланков №0364545/2016г., след което
същия бил отведен в ФСМП- Пазарджик, където отказал кръвна проба за изследване,
отразено от д-р Р..
За
констатираното нарушение на „Закона за движение по пътищата" на обв.П. бил
съставен АУАН серия Г с бл.№344163 от 25.03.2016г., който той подписал.
Поради установеното от показанията на техническия уред и
признанията му на място по отношение на него било отпочнато ДСП за престъпление
по чл. 343б, ал.3 от НК. След приключване на разследването подсъдимият е
предаден на съд за такова престъпление.
Подсъдимият
отрича в обясненията си по реда на чл. 222 НПК от ДСП (приобщени на съответното
процесуално основание- л.20-21) съзнателно и преднамерено да е употребявал
упойващи вещества. Приел късно вечерта
преди да бъде спрян за проверка неизвестен медикамент, предложен му и
предоставен от непознато нему лице като стимулант за сексуална активност.
Същият признава, че щял да ползва с оглед интимните си отношения със св.С., с
която живеел година на семейни начала. Когато й споделил за приетото лекарство
у нея обаче възникнали съмнения, че употребил наркотично вещество, тъй като
знаела за съществуващата преди у него зависимост. Между двамата последвал
конфликт, в който тя му обяснила, че утре ще напусне общото им жилище. На
следващия ден , когато се завърнал от работа, видял че се е изнесла от дома им.
подсъдимият , при това положение, решил да се прибере в Пловдив и затова се
качил на автомобила. При това управление и на влизане в Пазарджик бил спрян
за проверка.
Тези негови твърдения са частично потвърдени, но
потвърждението не е досежно главния факт в предмета на доказване. Потвърдени от
разпита на С. са изложените от него обстоятелства за предхождащия проверката конфликт между него и нея, както и
последващата им раздяла. Но и относно причината за този конфликт. Тя е изяснена от показанията на св. С., които
опровергават твърденията на подсъдимия, но Съдът ги лансира, тъй като са с
висока дозателствена стойност поради свето убеждаващо въздействие. Показанията
са изключително детайлни, конкретни и визират ясно и хронологично възпроизвежданата
ситуация. Според тях -подсъдимият вечерта в деня на проверката бил задържан в
Управлението по повод проверката установената с теста употреба на наркотици и
бил прибран от там от С.. Тя узнала от своя брат, че подсъдимият бил помолил и
него да го забере от сграда на РУП Пазарджик и че пред него правил признание,
че действително употребил наркотици. Признание за употреба на упойващи вещества
преди процесното управление на МПС подсъдимият направил и непосредствено пред С..
Признания е правил пред полицейския служител, спрял го за проверка - св. Б..
Така,
че е напълно опровергана е предложената от него с обясненията му версия, че не
е знаел какъв вид медикамент употребява и не е имал съзнание, че това е
упойващо вещество. Тези негови твърдения са опровергани напълно от непротиворечивите, взаимнодопълващи се, хронологични показания на С. и Б..
Установено е
несъмнено, че подсъдимият
е
управлявал към процесната дата процесното МПС след като е бил употребил наркотично вещество - амфетамин
и метамфетамин. Употребата е доказана с техническо средство, съставляващо
одобрен по съответния ред и проверен измервателен уред - л.х 14, 15, л.7, л.8).
Издаденият ТМИ не е бил ползван от
водача по предназначение предвид отразяването на гърба на същият - л. 4 , тъй
като същият се е явил в указаното лечебно заведение , в указаното по талона
време, но е отказал да даде кръв за химически анализ. Така, в хипотезата на
третото предложение на чл. 6 от наредба 30/ 2001г.- меродавно за установяване
на употребата е показанието на техническото средство за измерване.
Субективната
съставомерност е също несъмнено установена, тъй като подсъдимият е съзнавал, че
управлява МПС след напълно
съзнателна употреба на упойващи
вещества.
Обоснованата
съставомерност на деянието обоснова и постановената присъда, с която Съдът го призна за виновен в
извършване на престъплението, за което е предаден на съд.
При определяне на вида и размера
на полагащото се за това престъпление наказание се взеха предвид повишената му
обществена опасност, както и тази на дееца, отчитана на базата на съдебния му
статус л. 24 и сл. Многократните осъждания сочат на установен престъпен
стериотип, а наличието на общоопасни с предмет наркотични вещества показва
визираната с показанията на С. и Б. зависимост на подсъдимия , която е била
мотива и за извършване на другите престъпления. От съществено значение за
преценката на личността му обаче е друг, споделен от нея, факт - успехът в
борбата с тази зависимост. С. призна, че година живели на съпружески начала и
през това време той всеотдайно се грижел за неяп и за детето й. Имал е и
постоянна работа. Така , че подсъдимият е успял да възстанови нормалния си
живот, до момента на последния инкриминиран прием на упойващо вещество вечерта
преди процесното управление на МПС под въздействието му. Въпреки тези позитивни
данни, няма установено обстоятелство, което да е провокирало подсъдимия към
този прием на наркотично вещество. Той е в рамките на вече възстановения му
нормален живот и не обусловен и „извинен“ от някакъв проблем, който го е
направил уязвим към поддаване на преодоляната към момента зависимост. Тъкмо поради това и реакцията на С. е била
дръзка и решението й да се раздели с него - оправдано. Настоящото деяние е само
година и половина след предспорчното освобождаване на К. от затвора по
изтърпяване на наказание от четири години и половина за грабеж в рецидив - л.
29. Преди това е пролежавал в затворите общо четири пъти и явно нито понесената репресия, нито
възстановения живот в едни нормални отношения , дом , работа, са го възпрели.
Поправителният и възпиращ ефект в личен аспект не са били постигнати според
заложените цели.
При този преглед на
обстоятелствата,у даващи отражение при индивидуализация на наказанието ,Съдът
реши, че то трябва да бъде отмерено и за двете кумулативно предвидени наказание
при баланс на отегчаващи и смекчаващи и определи наказание от две години
лишаване от свобода и глоба в размер на 1000 лева.
С оглед съдебния статус на подсъдимия и
визираните предходни осъждания за тежки умишлени престъпления от общ характер (
включително с изтърпени ефективно наказания лишаване от свобода) - л. 24 , на
основание чл. 61,т.2 вр. чл.60, ал.1 ЗИНЗС се определи първоначален строг режим
в затвор за изтърпяване на определеното наказание от две години лишаване от
свобода.
Липсата на правоспособност
предопределели липсата на наказание по ч. 343 г от НК.
Постанови се полевия тест да бъде отнет в
полза и поради липсата на стойност - унищожен по съответния ред.
По изложените мотиви Съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :