№ 457
гр. Пловдив, 21.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
частно гражданско дело № 20235300500307 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ 52-54, чрез
пълномощника по делото юрисконсулт Д. И., подадена против Разпореждане
№1301/29.11.2022г. по ч.гр.д. № 535/2022г. по описа на Районен съд Първомай, с което
е отхвърлено заявлението на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417, т. 2 ГПК срещу
длъжника П. Г. С., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. П., ул. „Т.“ № 4, за
заплащане на следните суми: 7639,20 лв. – предсрочно изискуема главница по Договор
за потребителски кредит № ********** от 22.10.2019 г., 3351,71 лв. – договорна лихва
за периода 25.12.2021 г. – 06.10.2022 г., и 348,48 лв. – обезщетение за забава за периода
25.12.2021 г. – 27.10.2022 г., заедно със законната лихва върху главницата от
11.11.2022 г. до изплащане на вземането.
В частната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на обжалваното
разпореждане. Излагат се съображения по отношение на съдържащата се в договора
таксата за оценка на риска като се сочи, че същата е еднократна, съставлявала разход за
преценка рисковете за отпускане на кредита и се дължи в деня на подписване на
договора, с която потребителят бил финансиран и формирала главницата. Поддържа
се, че възнаградителната лихва не е договорена в противоречие на добрите нрави с
позоваването на чл.19, ал.4 ЗПК и предвидения в разпоредбата максимален размер на
ГПР - петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения. Настоява се за
отмяна на разпореждането и се моли за издаването на заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист за претендираните вземания срещу длъжника. В условията на
евентуалност, ако се счете уговорката за дължимостта на таксата за оценка на риска за
нищожна, се моли да се уважи заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за останалите вземания.
Съгласно разпоредбата на чл,413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на
1
насрещната страна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице,
което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Районен съд-Първомай е бил сезиран от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД със заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу П. Г. С., ЕГН: ********** с
предмет вземания, произтичащи от Договор за потребителски кредит № ********** от
22.10.2019 г. Претендираните суми са за невърната главница по договора за кредит,
договорна лихва, обезщетение за забава върху просрочената главница. Заявителят е
представил извлечение от счетоводните книги, копие от договора за потребителски
кредит и анекс № 1 от 11.06.2020 г. към договора с погасителен план.
С обжалваното разпореждане РС е приел, че съдържащите се в договора клаузи
за такса за оценка на риска и договорна лихва са неравноправни, тъй като потребителят
не е имал възможност да се запознае с тях преди сключване на договора и същите не
позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора. РС се е мотивирал съмнение относно включването на таксата за оценка на
риска при формирането на ГПР, както и за недействителност на горепосочените
клаузи. В предвид това и след като е приел, че не могат да бъдат установени
извършените погашения на главницата, районният съд е отхвърлил изцяло подаденото
заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Пловдивският окръжен съд като взе предвид наведените от жалбоподателя
оплаквания и се запозна с материалите по делото, както и като съобрази указанията,
дадени в ТР № 6 от 15.01.2019 г. по т. д. № 6/2017 г. според които в настоящото
производство инстанционният контрол се провежда при условията на пълен въззив,
намира следното:
В производството по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
реда на чл. 417 ГПК съдът дължи проверка на представеното изпълнително основание,
а съгласно чл. 418, ал. 2 ГПК проверката е относно това дали представеният документ
/в случая това е извлечение от сметка на банката/ е редовен от външна страна и
удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, което се сочи като
длъжник. При позоваването на предсрочна изискуемост на целия кредит, нейното
настъпване се преценява съобразно условията в договора за кредит – ако според
уговорките в договора изискуемостта е поставена в зависимост от правомощието на
банката-кредитор да направи кредита предсрочно изискуем – това обстоятелство
следва да се удостовери от заявителя с документи по чл. 418, ал. 3 от ГПК.
Представеното по делото извлечение от счетоводните книги на банката съдържа
реквизитите, представляващи данни за Договор за потребителски кредит №
********** от 22.10.2019 г., кредитополучателя - длъжник, размер на кредита,
обозначение на просрочени вноски и размер на просрочена сума от 1154, 34 лева, дата
на предсрочна изискуемост -06.10.2022 г., изискуема главница от 7639, 20 лева,
изискуема договорна лихва от 3351, 71 лева за периода от 25.12.2021г. до 06.10.2022г.,
обезщетение за забава върху просрочената главница от 25.12.20021 г. до 27.10. 2022,
като документът носи подпис на представляващо банката длъжностно лице.
Вземанията банката претендира въз основа настъпила предсрочна изискуемост
на кредита на 06.10.2022 г., което подлежи на преценка съобразно разпоредбата на
чл.418, ал.3 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т. 18 от Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, обявяването на предсрочната
2
изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще
счита целия остатък от кредита за предсрочно изискуем, а предсрочната изискуемост
има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. За
да се постанови незабавно изпълнение, е необходимо получаването на това
волеизявление да предхожда по време подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Както се приема и в посочената точка на ТР на ВКС,
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, обусловено от
неизпълнение от страна на длъжника на задълженията му по договора /обективен
елемент/ и волеизявление от страна на кредитора, че счита целия остатък за предсрочно
изискуем. Моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата,
на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е
достигнало до знанието на длъжника - кредитополучател.
В разглеждания случай е представено уведомление за предсрочна изискуемост,
отправено от банката до длъжника на посочения от него адрес в договора за
потребителски кредит. Избраният от банката способ за уведомяването на длъжника е
чрез връчване на уведомлението с препоръчана пощенска пратка, за което се
представя обратна разписка на „Български пощи“ ЕАД, поради което редовността на
връчването следва да се преценява съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за
пощенските услуги. По силата на законовата норма условията за доставянето на
пощенските пратки се определят според Общи правила, приети с решение №
581/27.10.10 г. от Комисията за регулиране на съобщенията. Удостоверителна сила за
получаване на съобщението има осъщественото връчване в случаите на препоръчана
пощенска пратка, която е доставена на адреса на получателя срещу подпис (чл. 5, ал. 1
от Общите правила) или на пълнолетен чл. на домакинството на получателя, живеещ
на адреса, срещу подпис и документ за самоличност (чл. 5, ал. 2 от Общите правила). В
конкретния случай на приложената обратна разписка срещу получател е положен
саморъчен подпис без да е отбелязано дали подписът е положен лично от получателя
или от лице от неговото домакинство, тоест не се установява дали се касае за лично
връчване или на трето лице, доколкото данни за това няма. Следователно не се
установява уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост да е било
надлежно връчено съгласно изискванията на чл. 36, ал. 2 ЗПУ вр. чл. 5 от Общите
правила за условията за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети. С оглед на
изложеното, по делото не се доказва достигането до длъжника на волеизявлението на
банката-кредитор за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Настоящият въззивен състав взе предвид, че от извлечението от счетоводните
книги на банките се удостоверява настъпването на падежа на вноски с дати 25.12.2021
г., 25.01.2022 г. и 25.02.2022 г. и общ размер на просрочените вноски от 1154, 34 лева,
като според погасителния план всяка от вноските е в размер на 384, 78 лева. В предвид
на последното следва да се прецени дали е налице основание за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист за вноските с настъпил падеж. Според договора за
потребителски кредит в погасителните вноски е включена двукомпонентна главница,
която е формирана от 9000 лева - предоставена главница и 1080 лева - такса за оценка
на риска, дължима от кредитополучателя в деня на подписване на договора, с която е
финансиран от кредитора. В погасителните вноски се включва и възнаградителна
лихва от 33, 67 %, по отношение на която се споделя довода, че е нищожна, поради
противоречието й с добрите нрави - на осн. чл. 26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Според
постоянната съдебна практика, наложила критериите за добри нрави при уговаряне на
3
възнаградителната лихва при обезпечените и необезпечените кредити, с уговарянето на
по-голям от 3-кратния размер на законната лихва по просрочени задължения се
накърняват добрите нрави. Неоснователен е доводът в жалбата, че максималният
размер на възнаградителната лихва, който е непротиворечащ на добрите нрави, е 5-
кратния размер на законната лихви по просрочени задължения с позоваването на
регламентацията в чл.19, ал.4 ЗПК. Последната клауза определя максималният размер
на ГПР, в който според чл.19, ал.1 ЗПК е предвидено включването не само на
възнаградителната лихва, но и на всички останали разходи по кредита. Следователно
не може да се приеме, че с уредбата в чл.19, ал.4 ЗПК законодателят е съизмерил
размерът на възнаградителната лихва с максималният размер на ГПР.
Изложеното дава достатъчно основание за съда да приеме, че в настоящото
производство не е възможно да определи какъв е размерът на дължимата главница
досежно падежиралите вноски, т.к. видно от представения анекс към договора е налице
частично погашение на вноските по кредита, а същите са формирани от
двукомпонентната главница и от възнаградителната лихва. Съдът намира, че само в
рамките на едно състезателно производство и след изслушване на експертиза може да
се установи какви са погашенията по договора и как същите са отнасяни от кредитора,
за да се установи дължимия размер на главницата.
В аспекта на изложеното се налага извод, че заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист следва да бъде отхвърлено. Като е
достигнал до същия краен извод, районният съд е постановил правилно разпореждане,
което следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1301/29.11.2022г. по ч.гр.д. № 535/2022г. по
описа на Районен съд Първомай.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4