Решение по дело №21/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК, във връзка с чл. 124, ал. 1 от същия кодекс.

Образувано е по въззивна жалба на Г. С. Б. и С. С. К., подадена Ч. адв. З. Ч. срещу Решение № *0/16.06.2011 г. по Г. д. № *2/2010 г. по описа на РС – Г. Д.. С въззивната жалба е релевирано оплакване за незаконосъобразност и неправилност на оспореното решение и са изложени доводи, че първоинстанционният съд е направил погрешни изводи, че ответниците – въззиваеми са осъществили спокойно и непрекъснато 10-годишно давностно владение върху процесния имот. На следващо място е посочено, че районният съд не е анализирал нотариалните завещания на родителите С. и С. К.. Направено е искане за отмяна на съдебния акт, уважаване на исковата претенция и присъждане на разноските по делото.

В предвидения от закона срок е постъпил писмен отговор на въззиваемите страни Б. А. К. и Л. М. К., депозиран Ч. адв. Н. М., в който е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и е направено искане за потвърждаване на оспореното решение и присъждане на разноските по делото. Наведени са аргументи, че индиция за владението на имота към 1988 г. от наследодателя на страните А. К. и ответника – въззиваем Б. К. са записванията по плана и заплащането на данъците на същия, както и че от свидетелските показания се установява, че двамата – баща и син са построили през 1976 – 1977 г. двуетажна жилищна сграда, като първият етаж е останал за бащата, втория – за Б. К., а третият етаж и пристройката са изградени през 1987 г. и са ползвани от тогава до сега само от Б. К. и съпругата му. Развити са доводи, че районният съд не може да прецени каква е била действителната воля на родителите на страните при изготвянето на нотариалните завещания, в които е отбелязано, че оставят на дъщерите си цялото си движимо и недвижимо имущество, което имущество не е установено по делото. Посочено е, че заведеното през 2007 г. дело от бащата срещу сина си Б. не е доказателство за възникнали преди това спорове помежду им, тъй като е заведено след снабдяването на въззиваемия с нотариален акт.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното във въззивната жалба и становището на въззиваемия, обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно приложеното Удостоверение за наследници № 189/01.04.2010 г., издадено от Община – Б., обл. С., С. С. К., бивш жител на с. Б., обл. С., починала на 16.01.2006 г. е оставила за свои наследници съпругът си С. А. К., починал на 11.06.2009 г. и три деца – Б. А. К. /ответник/, С. А. Д. /ищца/ и Г. С. Б. /ищца/. От Удостоверенията за идентичност на лице с различни имена се установява, че С. А. К. и С. А. К. е едно и също лице, както и Г. С. Б. и Теменужка А. Б..

С Нотариално завещание № *, том *, рег. № *77, нот. дело № */31.05.2005 г. по описа на Нотариус Ц. П. с рег. № * с район на действие РС – Г. Д., Селве С. К. е направила завещателно разпореждане в полза на С. А. Д., на която е завещала цялото свое движимо и недвижимо имущество, което притежава към момента на смъртта си. С Нотариално завещание № *, том *, рег. № *6, нот. дело № */31.05.2005 г. по описа на същия нотариус С. А. К. е извършил завещателно разпореждане в полза на Т.А. Б., на която е завещал цялото свое движимо и недвижимо имущество, което притежава към момента на смъртта си.

С Нотариален акт за собственост на недвижими имоти на основание чл. 483 от ГПК и чл. 79 от ЗС по давностно владение № *, том *, рег. № *5/21.02.2006 г., нот. дело № */2006 г. по описа на Нотариус Ц. П., вписан в НК под № 455, с район на действие РС – Г. Д. за собственици на 2/3 идеални част от поземлен имот с пл. № *, участващ в образуването на УПИ /парцел/ ІІІ-*, в кв. 4 по плана на с. Б.о /Зап. № 349/15.12.1988 г./, целият имот с площ от 1 700 кв. м., при граници и съседи на имота: изток - УПИ * - озеленяване, запад - УПИ * - * – А. С., север - имот * – ливада на Кметство с. Б. и юг - улица, ведно с втори и трети жилищни етажи от построената в имота масивна жилищна сграда на три етажа, с площ за всеки етаж от 100 кв. м., масивна жилищна пристройка към сградата с площ от 40 кв. м. и 1/2 идеална част от стопанска постройка с площ от 150 кв. м. са признати Б. А. К. и съпругата му Л. М. К..

С. А. К., Б. А. К., С. А. Д. и Т. А. Б. са се снабдили с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот на осн. чл. 483 от ГПК и чл. 79 от ЗС по давностно владение № *, том *, рег. № *9, нот. дело № */22.08.2007 г. по описа на същия нотариус, с който същите са признати за собственици на следния недвижим имот, находящ се в с. Б. обл. Б., а именно: 1/3 идеални части от поземлен имот с пл. № *, участващ в образуването на УПИ /парцел/ *І-*, в кв. 4 по плана на с. Б. /Зап. № 349/15.12.1988 г./, целият имот с площ от 1 700 кв. м., ведно с първи жилищен етаж от построената в имота масивна жилищна сграда на три етажа, с площ за етажа от 100 кв. м. и 1/2 идеална част от стопанска постройка с площ от 150 кв. м. В представеното Удостоверение за регулационно положение е посочено, че процесният имот е записан в разписната книга към плана на с. Б. утвърден със Заповед № 349/15.12.1988 г., на А. А. К. и на Б. А. К..

На 10.12.2007 г. С. А. К. е предявил установителен иск по чл. 97 от ГПК /отм./, във връзка с чл. 431, ал.2 от ГПК против Б. А. К. и Л. М. К., предмет на Г. д. № */2007 г. по описа на РС – Г. Д. за признаване за установено, че синът му е собственик по силата на наследство и давностно владение на 1/8 ид. ч. от УПИ – І*-* с площ от 1 700 кв. м., находящ се в кв. 4 по плана на с. Б. община Б., ведно с построената в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 100 кв. м., масивна пристройка с площ от 40 кв. м. и стопанска постройка с площ от 150 кв. м. и обезсилване на Нотариален акт № *, том *, дело № */2006 г. и за изменяне на този нотариален акт до посочените идеални части. Производството по делото е прекратено, поради процесуална недопустимост на предявеният иск, предвид липса на правен интерес, като определението за прекратяване на първоинстанционния съд е оставено в сила от ОС – Г. С..

От показанията на разпитани по делото свидетели И. и К. безпротиворечиво се установява, че на общия наследодател С. К. е предоставен парцел, в който през 1976 – 1977 г. е построил къща на два етажа, обор и дърварник. Свидетелите обясняват, че след 10 – 15 г. Б. К. си е направил пристройка в този имот, както и трети етаж на къщата, със съгласието на своя баща, като от построяване на къщата до смъртта им родителите на Б. живеели и ползвали само първия етаж, а Б. и съпругата му живеели на втория етаж, като ползвали и третия етаж. Свидетелят К. сочи, че бащата С. К. и синът му Б. К. са построили къщата през 1976 – 1977 г., като в домакинската работа тогава са вземали участие и двете дъщери Г. и С..

Ищците Г. С. Б. и С.А. Д. са предявили субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на тях и Б. А. К., че всичките наследници на общите наследодатели С. А. К. и С. С. К. са съсобственици по наследство по 1/3 ид. част за всеки един от тях на процесния недвижим имот, ведно с построената в него масивна жилищна сграда на три етажа, масивна жилищна пристройка и стопанска постройка, както и да бъде обезсилен Нотариален акт № *, том *, рег. № *5/21.02.2006 г., нот. дело № */2006 г. по описа на Нотариус Ц. П. до размера на 1/3 ид. част.

Районният съд е приел за установено спрямо Б. А. К. и Л. М. К., че Г. С. Б., С. А. Д. и Б. А. К. са съсобственици по наследство на 1/3 ид. част от процесния имот, ведно с първи жилищен етаж от построената в имота масивна жилищна сграда на три етажа и Ѕ ид. част от стопанска постройка с площ от 150 кв. м. и е отхвърлил иска в останалата му част, като неоснователен и недоказан, като е отхвърлил и искането за отмяна на Нотариален акт за собственост № *, т. *, рег. № *5/21.02.2006 г., н. д. № */2006 г. на нотариус с рег. № * по описа на НК. В мотивите на решението е посочено, че ищците и ответника Б. А. К. са придобили по наследство 1/3 ид. част от процесния имот, ведно с първи жилищен етаж от построената в имота масивна жилищна сграда на три етажа и Ѕ ид. част от стопанска постройка с площ от 150 кв. м., за която част има издаден Нотариален акт от 2007 г. по реда на чл. 483 от ГПК /отм./. На следващо място е направен извода, че останалата част от процесния имот, предмет на делото е придобита по давност от ответниците, което обуславя неоснователността на предявения иск в тази част.

Решението в обжалваната част, с която е признато за установено по отношение на Б. А. К. и Л. М. К., че Б. А. К. е съсобственик по наследство на 1/3 идеална част от поземлен имот с пл. № 117, участващ в образуването на УПИ /парцел/ *-*, в кв. * по плана на с. Б. /Зап. № 349/15.12.1988 г./, целият имот с площ от 1 700 кв. м., ведно с първи жилищен етаж от построената в имота масивна жилищна сграда на три етажа, с площ за етажа от 100 кв. м. и 1/2 идеална част от стопанска постройка с площ от 150 кв. м. се явява недопустимо, тъй като ищците – въззивници в настоящото производство нямат интерес да защитават правата на Б. К., не са нито негови процесуални представители, нито процесуални субституенти. Депозираната въззивна жалба обуславя служебно обезсилване на решението в тази част и оставяне на исковата молба без разглеждане в същата част. Въззивниците нямат правен интерес от оспорване на останалата част на решението, с което предявеният иск е уважен, поради което въззивната им жалба в тази част се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Решението в отхвърлителната му част е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната срещу отхвърлителния диспозитив на решението въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежни страни и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, поради следните съображения:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства /Удостоверението за направените записвания в разписните книги към плана от 1988 г. на с. Б. свидетелските показания на св. Д. И./ не се установява правото на собственост на общия наследодател С. К. върху целия процесен имот. Тези доказателства представляват индиция за наличието на това вещно право, но не установяват вещно-прехвърлителен ефект, тъй като писмени доказателства в нотариална форма, респективно с нотариална заверка на подписите за обективиране на прехвърлителна сделка в полза на С. К. и съпругата му С. К. не са представени по делото. Следователно нотариалното завещание, което майката С. К. е направила в полза на своята дъщеря С. Д. не може да породи своя ефект досежно процесния недвижим имот /дворно място и сгради/, т. е. ищцата – въззивница С. Д. не е получила по наследство от майка си никаква част от имота, предмет на настоящото дело.

Единственият писмен документ в тази насока е Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № *, том *, рег. № *9, нот. дело № */22.08.2007 г. по описа на Нотариус Ц. П., който касае 1/3 ид. част от дворното място, първият етаж от триетажната жилищна сграда и Ѕ ид. част от стопанската постройка, които са придобити по давност от бащата С. К. и трите му деца. Предвид обстоятелството, че в нотариалния акт изрично не са посочени идеалните части, при които е придобит имота, следва да се приеме, че та са равни, т. е по ј за всеки един от тях /което представлява по 1/12 ид. ч. от дворното място, по 1/4 ид. ч. от първия етаж и по 1/8 ид. ч. от стопанската постройка за всеки един от четиримата/. Предвид изразеното с нотариалното завещание от 31.05.2005 г. волеизявление на бащата С. К. цялото му имущество към момента на неговата смърт да бъде получено от дъщеря му Т. Б. /Г. Б./, неговият наследствен дял преминава единствено в нейния патримониум, а останалите наследници – С. Д. и Б. К. не го наследяват. Ответниците – въззиваеми са оспорили цитираното завещание с възражение за накърняване на запазената част и искане за намаляване на завещателното разпореждане, но същите не са депозирали въззивна жалба срещу частта от решението, с което искът е уважен. Единствено ищците в първоинстанционното производство са атакували изцяло постановеното решение, поради което тяхното положение /на ищците/ не може да бъде утежнено, въпреки релевираното оспорване от страна на ответниците на завещателното разпореждане на бащата С. К..

При анализ на събраните по делото доказателства се установява, че единствено Г. Б. е придобила по наследство от своя баща С. К. 1/12 ид. ч. от дворното място, 1/4 ид. ч. от първия етаж от построената в имота масивна жилищна сграда на три етажа и 1/8 ид. ч. от стопанската постройка. Останалите страни по делото са придобили с Нотариални актове № *, том *, рег. № *5/21.02.2006г., нот. дело № */2006 г. по описа на Нотариус Ц. П., вписан в НК под № *, с район на действие РС – Г. Д. и № *, том *, рег. № *9, нот. дело № */22.08.2007 г. по описа на същия нотариус всеки един от тях по 1/12 ид. ч. от дворното място, по 1/4 ид. ч. от първия етаж от построената в имота масивна жилищна сграда на три етажа и по 1/8 ид. ч. от стопанската постройка, но не по наследство, а по давностно владение. Независимо, че ищцата – въззивник С. Д. не е получила никакъв дял по наследство от своя баща, а с оспореното решение същата е призната за съсобственик на една част от процесния имот и находящите се в него сгради, решението не се явява неправилно в тази част, тъй като обективираните в исковата молба претенции на Г. Б. и С. Д. касаят именно признаване, че и двете са съсобственици по наследство от своите майка и баща на процесния недвижим имот, а във въззивната жалба не са наведени доводи досежно неправилност на решението в тази част. Предмет на предявения иск е установяване на съответните ид. части от придобития недвижим имот по наследство, поради което оспореното решение в отхвърлителната му част се явява правилно като краен резултат.

С оглед изхода на делото, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Г. С. Б. и С.А. Д. следва да заплатят на Б. А. К. и Л. М. К. направените от последните разноски пред настоящата инстанция, представляващи платени суми за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. /шестотин лева/.

Водим от горното, Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА Решение № */16.06.2011 г. по Г. д. № */2010 г. по описа на РС – Г. Д. в частта, с която е прието за установено по предявения иск на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от Г. С. Б., с ЕГН * и С. А. Д., с ЕГН * по отношение на Б. А. К., с ЕГН * и Л. М. К., с ЕГН *, че Б. А. К., с ЕГН * е съсобственик по наследяване от Селве С. К., б. ж. на с. Б. общ. Б., обл. С., починала на 16.01.2006 г. и С. Асанов К., б. ж. на с. Б. общ. Б., обл. С., починал на 11.06.2009 г. на 1/3 идеални части от поземлен имот с пл. № 117, участващ в образуването на УПИ /парцел/ *-*, в кв. * по плана на с. Б. /Зап. № 349/15.12.1988 г./, целият имот с площ от 1 700 кв. м., ведно с първи жилищен етаж от построената в имота масивна жилищна сграда на три етажа, с площ за етажа от 100 кв. м. и 1/2 идеална част от стопанска постройка с площ от 150 кв. м., като недопустимо, поради липса на правен интерес и активна процесуална легитимация на Г. С. Б. и С. А. Д. и оставя без разглеждане исковата молба в тази част.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на Г. С. Б. и С. С. К., подадена Ч. адв. З. Ч. срещу Решение № */16.06.2011 г. по Г. д. № */2010 г. по описа на РС – Г. Д. в останалата част, с която е прието за установено по предявения иск на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от Г. С. Б., с ЕГН * и С. А. Д., с ЕГН * по отношение на Б. А. К., с ЕГН * и Л. М. К., с ЕГН *, че Г. С. Б., с ЕГН * и С. А. Д. са съсобственици по наследяване от Селве С. К., б. ж. на с. Б. общ. Б., обл. С., починала на 16.01.2006 г. и С. А. К., б. ж. на с. Б. общ. Б., обл. С., починал на 11.06.2009 г. на 1/3 идеални части от поземлен имот с пл. № 117, участващ в образуването на УПИ /парцел/ *-*, в кв. * по плана на с. Б. /Зап. № 349/15.12.1988 г./, целият имот с площ от 1 700 кв. м., ведно с първи жилищен етаж от построената в имота масивна жилищна сграда на три етажа, с площ за етажа от 100 кв. м. и 1/2 идеална част от стопанска постройка с площ от 150 кв. м., като недопустима, поради липса на правен интерес и прекратява въззивното производство в тази част.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № */16.06.2011 г. по Г. д. № */2010 г. по описа на РС – Г. Д. в останалата му част.

ОСЪЖДА Г. С. Б. и С.А. Д. да заплатят на Б. А. К. и Л. М. К. направените от последните разноски пред въззивната инстанция в размер на 600 лв. /шестотин лева/.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: