РЕШЕНИЕ
№ 2340
гр. Пловдив, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330112475 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от С. Т. Ш. срещу Я. К. Х., с която е предявен иск за
присъждане на сумата в размер на 4492.48 евро, представляваща половината от заплатената
от ищцата сума в общ размер на 8984.96 евро за погасителни вноски за главница и лихви за
периода 01.12.2018 г. до 01.07.2021 г. по Договор за служителски кредит №***, сключен с
„Прокредит банк /България/“ ЕАД, обезпечен с договорна ипотека, съгласно с *** *** ***,
ведно със законна лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба –
28.07.2021 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че между ищцата, като кредитополучател и
„Прокредит банк /България/“ ЕАД е сключен Договор за служителски кредит № ***,
сключен с „Прокредит банк /България/“ ЕАД, обезпечен с договорна ипотека, съгласно с ***
*** ***, по който ответникът се е задължил солидарно с ищцата. Към момента на сключване
на договора страните са били в брак. След прекратяване на брака им единствено ищцата
погасявала задълженията по кредита, като заплатила сума в общ размер от 8984.96 евро.
Счита, че като солидарен длъжник ответникът й дължи половината от тази сума. С оглед
изложеното е предявен иска.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който признава иска по
основание и размер.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по чл.127, ал.2 ЗЗД.
В тежест на ищeца е да установи, че между ищцата, като кредитополучател и
„Прокредит банк /България/“ ЕАД е сключен Договор за служителски кредит № ***,
1
сключен с „Прокредит банк /България/“ ЕАД, по който ответникът се е задължил солидарно
с ищцата, както и че към момента на сключване на договора страните са били в брак, който е
прекратен, като след прекратяване на брака им единствено ищцата погасявала задълженията
по кредита, като заплатила сума в общ размер от 8984.96 евро, половината от която се
дължи от ответника. Ответникът носи насрещно доказване, а при установяване на горното
следва да докаже, че е платил претендираната сума.
Ответникът с отговора на исковата молба и в първото открито съдебно заседание,
проведено на 18.11.2021 г. признава иска.
Безспорно между страните, че между ищцата, като кредитополучател и „Прокредит
банк /България/“ ЕАД е сключен Договор за служителски кредит № ***, сключен с
„Прокредит банк /България/“ ЕАД, по който ответникът се е задължил солидарно с ищцата,
както и че към момента на сключване на договора страните са били в брак, който е
прекратен, като след прекратяване на брака им единствено ищцата погасявала задълженията
по кредита, като заплатила сума в общ размер от 8984.96 евро, половината от която се
дължи от ответника.
Признанието на ответника се подкрепя и от събраните по делото писмени
доказателства, а именно сключен договор за служителски кредит № ***, ответникът
признава, че отговаря по договора наред със ищцата, че договорът е сключен за нуждите на
семейството на страните, при което те дължат сумата по кредита солидарно. Представено е
и Решение на РС – Пловдив, видно от което брака между страните е прекратен. Представени
са и справки за извършени плащания от ищцата, с което се доказва, че и извършвала
плащания по кредита в посочения от нея размер, по – голям от припадащата й се част от
задължението по кредита, дължимо по равно помежду солидарните длъжници, съобразно
вътрешните им отношения, както и че плащанията са направили след прекратяване на брака.
С оглед изложеното съдът намира, че искът е доказан по основание и размер и следва
да се уважи.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право се пораждат за ищеца, доколкото ответникът с
поведението си е дал повод за завеждане на делото. Ищецът доказа следните разноски в
исковото производство – 351.46 лева – платена държавна такса, които единствено
претендира, съгласно представения списък по чл.80 ГПК, която ще се присъди на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Я. К. Х., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА С. Т. Ш., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата в размер на 4492.48 евро, представляваща половината от
заплатената от ищцата сума в общ размер на 8984.96 евро за погасителни вноски за главница
и лихви за периода 01.12.2018 г. до 01.07.2021 г. по Договор за служителски кредит № ***,
сключен с „Прокредит банк /България/“ ЕАД, обезпечен с договорна ипотека, съгласно с ***
*** ***, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба
в съда – 28.07.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 351.46 лева –
разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
2
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3