Решение по дело №14096/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7294
Дата: 30 октомври 2019 г. (в сила от 30 октомври 2019 г.)
Съдия: Татяна Костадинова Костадинова
Дело: 20181100514096
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 30.10.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание в състав:

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

  ЧЛЕНОВЕ:  ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ

                       РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Костадинова ч.гр.д. № 14096/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.        

            В.Ц.А., конституирана на мястото на починалия длъжник по изп. дело № 20148580400676, обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, както и определените в постановление от 09.08.2018 г. разноски по изпълнението в размер от 368,19 лв.

Жалбоподателят твърди, че вземането на взискателя е погасено чрез плащане в цялост, за което са представени както писмени доказателства, така и е направено изявление от взискателя. Ето защо счита, че изпълнителното производство следва да бъде прекратено без да бъдат събирани разноски към съдебния изпълнител.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е допустима, но неоснователна, тъй като задълженията по изпълнителния лист са погасени след образуване на изпълнителното дело през 2014 г. и поради това правоприемникът на първоначалния длъжник следва да отговаря за таксите и разноските по изпълнението.  

           

Съдът установи следното от фактическа и правна страна:

Изпълнителното дело е образувано срещу Ц.М.П. въз основа на изпълнителен лист от 18.03.2014 г., издаден в полза на „Т.С.“ ЕАД за задължения за доставена и неплатена топлинна енергия. С постановление от 10.11.2017 г. съдебният изпълнител е спрял изпълнителното производство поради сключено между взискателя и длъжника споразумение за разсрочено погасяване. С молба от 08.05.2018 г. взискателят е заявил, че длъжникът е изплатил задълженията си към него на 02.05.2018 г. Такова уведомление е направено и от В.А., конституирана на мястото на починалия междувременно длъжник, която е представила и писмени доказателства за пълното погасяване на дълга.

Следователно е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство – дългът, за чието принудително събиране е образувано то, е изцяло погасен, като взискателят е удовлетворен и за направените разноски по изпълнението. Действително, в разпоредбата на чл. 433, ал. 2 ГПК е посочено, че изпълнителното производство приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението, но тази норма има предвид единствено удовлетворяване на взискателя във връзка с направените от него разноски. Абсолютно недопустимо е да се поддържа висящност на изпълнителния процес без наличие на фигурата на взискателя (тъй като той е изцяло удовлетворен) и да се извършват изпълнителни действия срещу имуществото на длъжника, имащи за единствена цел удовлетворяване на съдебния изпълнител. Израз на тази забрана е разпоредбата на чл. 79, ал. 3 ЗЧСИ, съгласно която „за дължимите неплатени такси и разноски частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от ГПК независимо от техния размер.“ Съществуването на тази правна възможност безспорно доказва, че за да предприема в своя полза изпълнение, когато взискателят вече е удовлетворен, съдебният изпълнител се нуждае от изпълнително основание.

Ето защо, като е отказал да прекрати изпълнителното производство, съдебният изпълнител е постановил незаконосъобразен акт и той следва да бъде отменен. Тъй като изпълнителното производство ще бъде прекратено в резултат от произнасянето по настоящата жалба, не е налице правен интерес за жалбоподателя от разглеждане на жалбата срещу разноските – те, макар и действително неправилно определени, не могат да бъдат събирани принудително в рамките на това изпълнително производство, а ако съдебният изпълнител избере да претендира същите по реда на чл. 410 ГПК, въпросът за тяхната недължимост ще се релевира от длъжника чрез възражение. Ето защо жалбата срещу разноските следва да се остави без разглеждане.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на В.Ц.А., конституирана на мястото на починалия в хода на изпълнението длъжник по изп. дело № 20148580400676, отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство поради изпълнение на задължението, и вместо него ПОСТАНОВЯВА

ПРЕКРАТЯВА изпълнително производство № 20148580400676 на ЧСИ рег. № 858-СГС.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.Ц.А. срещу определените в постановление от 09.08.2018 г. разноски по изпълнението в размер от 368,19 лв.

Решението е окончателно. Определението, с което жалбата е оставена без разглеждане може да се обжалва пред САС в едноседмичен срок от връчване на препис.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.