гр. София,……….01.2018г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, II
въззивен състав, в публичното
съдебно заседание на тридесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. СТЕФАН МИЛЕВ 2. БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при секретаря Радка Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Коев
ВНЧХД № 5084 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 27.09.2017г. по НЧХД № 3029/2017г.
Софийски районен съд, НО, 3 състав е признал подсъдимата Н.С.К. за виновна в
това, че на 01.09.2016г. около 21:00ч. до 21:30ч. в с.Горни Богров, ул.
„Мургаш“ пред №2 чрез нанасяна на удар с юмрук, причинила на М.И.С. следните
увреждания: кръвонасядане и линейно охлузване по лигавицата на горната устна,
срещу горен 2 и 3-ти зъби вдясно; кръвонасядане по лигавицата на горната устна
срещу първите два предни зъба, представляващи лека телесна повреда, изразяваща
се в болка и страдание без разстройство на здравето, поради което на осн.
чл.130, ал.2 от НК е осъдена на „лишаване от свобода“ за срок от три месеца,
изпълнението на което е отложено за срок от три години на осн. чл.66, ал.1 от НК. Със същата присъда подсъдимата К. е призната за виновна в това, че на 01.09.2016г.
около 21:00ч. до 21:30ч. в с.Горни Богров, ул. „Мургаш“ пред №2, повредила
противозаконно чужда движима вещ – бифокални очила с диоптри за далече OD+1.75
и OS+2.0 и близо OD+4.00 и OS+4.25 и лещи за далече „Прогресив smile 1.5“ и
близко „Pfoto brdin“ на стойност 272.50лв., собственост на М.И.С., като ги
грабнала от лицето ѝ, смачкала ги в ръка като деянието представлява
маловажен случай, поради което на осн. чл.216, ал.4, вр. ал.1 от НК е осъдена
на лишаване от свобода за срок от три месеца, изпълнението на което отлага за
срок от три години на осн. чл.66, ал.1 от НК. На подсъдимата К. на осн. чл.23,
ал.1 от НК е определено едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от
три месеца, изпълнението на което е отложено за срок от три години на осн.
чл.66, ал.1 от НК.
С присъдата,
подсъдимият П.А.К. е признат за виновен в това, че на 01.09.2016г. около
21:00ч. до 21:30ч. в с.Горни Богров. ул. „Мургаш“ пред №2, чрез стискане и
блъскане с ръце, причинил на М.И.С. следните увреждания: три групирани
кръгловати кръвонасядания по външно-страничната повърхност на дясната мишница,
представляващи лека телесна повреда, изразяваща се в болка, без разстройство на
здравето - престъпление по чл.130, ал.2 от НК, поради което на осн. чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000лв..
Всеки от
подсъдимите К. и К. са осъдени да заплатят по равно направените разноски на
частния тъжител М.И.С. в общ размер на 860.00лв.. Подсъдимата К. е осъдена да заплати
направените разноски на частния тъжител М.И.С. за СОЕ в размер на 100.00лв..
Подсъдимите К. и К. са осъдени да заплатят държавна такса в размер на по
5.00лв. при издаване на изпълнителен лист.
Срещу присъдата са постъпила въззивни жалби от подсъдимите П.А.К. и Н.С.К.. В жалбите се
твърди, че присъдата неправилна и че е постановена в противоречие със събраните
по делото доказателства. В жалбата от П.К. се посочва, че по делото не е
разпитан нито един свидетел на твърдените от частния тъжител обстоятелства,
както и че няма доказателства, че именно подсъдимият е ударил, държал или по
някакъв друг начин увредил пострадалата. В жалбата от Н.К. също се излагат
доводи, че не е разпитан свидетел, който да потвърждава твърдените от ЧТ
обстоятелства по нанесена от подсъдимата телесна повреда и по умишлено
повреждане на вещи на пострадалата. С жалбите се иска от всеки от двамата
подсъдими отменяване на присъдата и постановяване на нова оправдателна такава поради
липса на доказателства в подкрепа на обвинението. В жалбите не се съдържат
доказателствени искания.
На основание
чл.322 от НПК, адв. В.К.С. – пълномощник на ЧТ С. – е депозирал писмени
възражения срещу въззивните жалби, в които възражения излага подробни доводи,
че деянията, тяхното авторство и съставомерност са безспорно доказани и СРС е
постановил правилна присъда.
В съдебно
заседание пред настоящия съдебен състав подсъдимата К. и подсъдимият К. се
явяват лично, представлявани от адв. С. – редовно упълномощен.
Адвокат С. моли
да се уважат въззивните жалби на подсъдимите и да се отмени първоинстанционната
присъда. Счита, че по отношение на подсъдимия П.К., нито в ДП, нито в съдебното
първоинстанционно производство са събрани каквито и да е доказателства за
нанасяне от него на твърдяната лека телесна повреда на частния тъжител.
Заявява, че дори не са събрани доказателства, че същият е участвал в свадата,
за която има данни по ДП. Посочва, че по отношение и на двамата подсъдими, в хода на ДП и съдебното
производство пред първоинстанционното разглеждане на делото се установили данни
и доказателства за осъществяване състава на чл.130, ал.3 от НК от страна на частната тъжителка, тоест за нанесени
обиди и умишлено предизвикване на свадата. Счита, че няма никакви доказателства
в ДП и в съдебното такова, че неговите подзащитни са осъществили състава на
престъпленията, за които им е наложена присъда.
Частната
тъжителка М.С. се явява лично и с адв. С. – редовно упълномощен.
Повереникът на ЧТ С. оспорва жалбите като неоснователни
и посочва, че първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата
обстановка по делото и е направил правилни изводи въз основа на събраните
доказателства. Заявява, че доводите на защитата от СЗ не кореспондират с
обективната истина. Моли съда да остави без уважение въззивните жалби и да потвърди
обжалваната присъда.
Въззивният състав след като обсъди доводите в жалбата,
както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в
съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при напълно
изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни
и писмени доказателства, доказателствени средства и способи за приобщаването
им. Настоящият въззивен състав не намира основания за ревизиране на фактологията,
приета от първия съд, която се изразява в следното:
Подсъдимата Н.С.К.
е българка, български гражданин, омъжена, не е осъждана, родена е на ***г***,
със средно образование, работи като санитар в 1-ва градска болница, с ЕГН **********.
Подсъдимият П.А.К.
е българин, български гражданин, не е женен, не е осъждан, роден е на ***г***,
с основно образование, работи като общ работник във фирма „М.М.“ ЕООД, с ЕГН **********.
Двамата
подсъдими и частната тъжителка се познават и са съседи в с.Горни Богров като
къщите им са разположени перпендикулярно една спрямо друга на кръстовище,
образувано от ул. „Цар Шишман” и ул. „Мургаш“. Тъжителката има дъщеря - И.С.,
което е с психично заболяване - параноидна шизофрения. Тя имала интимни
отношения с подс.К. и живеела у тях от м.04.2016г.. От тогава отношенията между
тъжителката и подсъдимите се влошили, защото те не следели И.да приема
лекарствата за заболяването си, а това водило до обостряне на нейното
състояние.
На 01.09.2016г. И.С.
била целия ден на работното място с майка си - частната тъжителката - и ѝ
споделила, че е решила да се прибере в дома си, като се уговорили вечерта да
отидат с автомобила на С. тя да си събере багажа и да се изнесе от дома на
подсъдимите.
На този ден в
около 20.00ч. двете отишли на адреса на К. ***. Тъжителката спряла автомобила
на улицата пред къщата, а И.влязла вътре за да опакова багажа си и да го
натоварят. Тя се забавила и затова тъжителката ѝ звъннала по телефона. И.излязла,
но казала, че размислила и ще остане в дома на К., за което поискала дамската
си чанта. С. се възпротивила придружила я до портата на двора на къщата на
семейството и останала от външната страна, увещавайки я да не се връща, а
заедно да се приберат вкъщи. Тъжителката била с гръб към двора и къщата и
затова не видяла кога са се приближили зад нея подсъдимите. Когато ги видяла И.влязла
вътре, а С. се обърнала към тях и започнала да обвинява К., че се държи подло и
настоява И.да остане при сина ѝ, въпреки че знае за състоянието ѝ и
необходимостта да се лекува. В този момент подс. К. се пресегнала с ръка и
издърпала очилата - бифокални очила с диоптри за далече OD+1.75 и OS+2.0 и
близо OD+4.00 и OS+4.25 и лещи за далече „Прогресив smile 1.5“ и близко „Pfoto
brdin” от лицето на тъжителката. Без тях тъжителката не можела да вижда и
шофира добре. Ударила я с тях по лицето, в областта на очите и ги смачкала на
земята, от което те се счупили. Тогава подс. К. хванал тъжителката над лакътя
на дясната ръка и започнал да я блъска към автомобила ѝ. В този момент подс.
К. нанесла удар с юмрук в областта на устата на тъжителката. С. започнала да
вика за помощ, а И.излязла и ги разтървала. Тъжителката се обадила на тел. 112
и подала сигнал, в който момент двамата подсъдими се прибрали вкъщи. След това
тъжителката се обадила и на приятелката си - св. М..
На подадения
сигнал се отзовали полицейските служители - свидетелите П.и Н.от 05 РУ-СДВР. Те
снели обяснения от страните и съставили предупредителни протоколи. За случая П.съставил
и докладна записка.
Тъжителката се
прибрала в дома си и около 22:30ч. у тях пристигнала св. М.. Тя живеела далече
от С. и трябвало да организира някой да се грижи да дъщеря ѝ, затова
закъсняла. Когато я видяла, С. била разстроена, плачела, гласът ѝ треперел,
а лицето ѝ било подуто. Оплакала се, че я болят ръцете над мишниците.
Горната и долна устна от ляво били сцепени. Тъжителката разказала на
свидетелката М. за случая и започнала да търси по-стари очила за да ги сложи,
тъй като без очила не може да извърши обикновените житейски дейности. Двете
отишли до Пирогов, където тъжителката била прегледна и насочена към Катедрата
по съдебна медицина в Александровска болница. На следващия ден С. била
освидетелствана и ѝ било издадено съдебномедицинско удостоверение
№239/2016г., според което има установени следните увреждания: кръвонасядания и
охлузвания по лигавицата на горната устна и дясната мишница, резултат от
действието на твърди тъпи или тъпоръбести предмети и отговарят да са получени
по време и начин, съобщен от пострадалата.
М. придружила С.
до вкъщи и си тръгнала, след което отишла отново при нея на следващия ден -
сутринта. И.вече се била прибрала и трите жени били на двора на къщата. Около
обяд видели, че пред вратата на двора бил подс. П.К.. Тъжителката отишла и
отворила, като разговаряла с него, но М. чула, че тя му казва, че ще де обади в
полицията и затова се намесила. Попитала го защо постъпва така, а той ѝ
казал, че вече оправил тъжителката, сега ще оправи и нея. След тези думи двете
жени затворили вратата.
Съгласно
заключението на съдебномедицинската експертиза на тъжителката М.С. са
причинени, следните увреждания: кръвонасядане и линейно охлузване по лигавицата
на горната устна, срещу горен 2 и 3-ти зъби вдясно; кръвонасядане по лигавицата
на горната устна, срещу първите два предни зъба и три групирани кръгловати
кръвонасядания по външно-страничната повърхност на дясната мишница.
Установените травматични увреждания са резултат от действието на предмети с
ограничена равна контактуваща повърхност като добре отговарят да са причинени
по начин, посочен от тъжителката - при нанасяне на удар със свита в юмрук ръка
за травмите в областта на горната устна и от силно притискане от човешки пръсти
за травмите в областта на дясната мишница. Двете групи травми са мекотъканни,
получени от две отделни травматични въздействия - удар по лицето и притискане
на мишницата. Травматичните увреждания по лицето са причинили на пострадала
болки и страдания, а тези по мишницата - болка. Пълното възстановяване от тези
увреждания е в срок от 10 до 14 дни.
Съгласно
заключението по съдебно оценителната експертиза, пазарната стойност на
движимата вещ - бифокални очила с диоптри за далече OD+1.75 и OS+2.0 и близо
OD+4.00 и OS+4.25 и лещи за далече „Прогресив smile 1.5“ и близко „Pfoto brdin“
е 272.50лв. при отчитане на изхабяването.
Първоинстанционният
съд е установил гореизложената фактическа обстановка въз основа на събраните по
делото доказателствени материали - изцяло от показанията на св. М., дадени в
съдебно заседание на 07.06.2017г.; изцяло от показанията на св. П.и св. Николов,
дадени в съдебно заседание на 27.09.2017г.; от заключенията по
съдебномедицинската и оценителна експертизи; съдебномедицинско удостоверение
№239/2016г. поръчка №1785/02.09.2016г., ведно с фактура към нея от същата дата;
решение на ТЕЛК №3353/15.10.2015г.; постановление от 13.12.2016г. на прокурор при
СРП по пр.пр. №47104/2016г.; докладна записка от 16.11.2016г. и докладна
записка от 01.09.2016г.; писмо от Регионален център 112 - София с вх.№
1023269/24.03.2017г.; справка за съдимост на Н.К. и справка за съдимост на П.К.
и от веществени доказателства - 1бр. CD-диск с надпис „01.09.2016г.“.. Въззивният съд споделя изцяло фактическите
констатации на първата инстанция. За изводите си съдът е извършил детайлна и
изчерпателна преценка на доказателствата и доказателствените средства по
делото, като е възприел установените чрез тях факти, относими към предмета на
доказване по делото. В съответствие с разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК, в
мотивите към присъдата подробно са посочени установените обстоятелства, въз
основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за
взетото решение.
Правилно
първоинстанционният съд е отчел, че между доказателствата по делото не са
налице противоречия по отношение на това, че подсъдимите и ЧТ са се намирали
пред посочения адрес.
Спорният по делото момент е по отношение на това дали
подсъдимите са въздействали със сила върху тялото на ЧТ, от които действия да
се е стигнало до причиняването на телесни увреждания на тъжителката, както и
дали подсъдимата К. е повредила очилата на ЧТ. Правилен е изводът на районния
съд, че от събраните по делото доказателства следва да се приеме за безспорно
установено, че подсъдимата К. е нанесла удар с юмрук по лицето в областта на
устата на ЧТ и в резултат на това ѝ е причинила описаните увреждания – кръвонсядане
и линейно охлузване по лигавицата на горната устна, срещу горен 2 и 3-ти зъби
вдясно; кръвонасядаие по лигавицата на горната устна срещу първите два предни
зъба. Също вярна е преценката на СРС, че подсъдимата К. е повредила очилата на
ЧТ С.. След коректна интерпретация на доказателствените материали,
първоинстанционният съд е установил, че подсъдимият К. е стискал и блъскал с
ръце ЧТ М.С., като по този начин и причинил три групирани кръгловати
кръвонасядания по външно-страничната повърхност на дясната мишница. Тези изводи
се базират на събраните по делото свидетелски показания, както и изводите в
заключението на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска експертиза.
Не са налице очевидци на случилото се на 01.09.2016г.
около 21:00ч. до 21:30ч. в с.Горни Богров, ул. „Мургаш“ пред №2, с изключение
на ЧТ и подсъдимите. В същото време показанията на свидетелката М. съдържат
изявления, които са в подкрепа на описаното в частната тъжба. Свидетелката М. пресъздава
разказаното ѝ от ЧТ, а освен това описва общото състояние и външен вид на
ЧТ С.. Описва възприетите от нея наранявания по лицето на ЧТ С., както и че тя
е била разстроена и разтреперена, очилата ѝ били счупени. Правилно
първоинстанционният съд е приел за достоверни показанията на св. М. – тя излага
подробно и последователно възприетите от нея обстоятелства, като в подкрепа на
показанията ѝ и изложеното в частната тъжба е заключението на СМЕ,
касаещо нанесените на ЧТ увреждания. Полицейските служители – свидетелите П.и Н.посочват, че са се отзовали на сигнал,
подаден от тъжителката на 01.09.2016г..
От заключенията
на вещото лице по СМЕ, на тъжителката М.С. са причинени, следните увреждания:
кръвонасядане и линейно охлузване по лигавицата на горната устна, срещу горен 2
и 3-ти зъби вдясно; кръвонасядане по лигавицата на горната устна, срещу първите
два предни зъба и три групирани кръгловати кръвонасядания по външно-страничната
повърхност на дясната мишница. Установените травматични увреждания са резултат
от действието на предмети с ограничена равна контактуваща повърхност като добре
отговарят да са причинени по начин, посочен от тъжителката - при нанасяне на
удар със свита в юмрук ръка за травмите в областта на горната устна и от силно
притискане от човешки пръсти за травмите в областта на дясната мишница. Двете
групи травми са мекотъканни, получени от две отделни травматични въздействия -
удар по лицето и притискане на мишницата. Травматичните увреждания по лицето са
причинили на пострадала болки и страдания, а тези по мишницата - болка. Пълното
възстановяване от тези увреждания е в срок от 10 до 14 дни. Въз основа на
извършените прегледи се установява, че пострадалата има причинени описаните във
фактическата обстановка увреждания, които кореспондират с установеният
механизъм на получаването им – могат да се получат при удар с юмрук по лицето и
притискане на мишница, каквито са и
преразказаните от св. М. твърдения на ЧТ. Въззивнят състав намира заключението
на СМЕ за обосновано и компетентно изготвено, поради което следва да се
кредитира.
Въз основа на съвкупността
от доказателствени материали, състояща се от показанията на свидетелката М. и
от друга страна заключението на вещото лице, следва да се приеме, че подсъдимите
са извършили физическо въздействие спрямо тъжителката, упражнили са физическа сила
спрямо нея, по начина описан в частната
тъжба, както и че подсъдимата К. е повредила очилата ѝ. Макар да не са
налице свидетели-очевидци по делото, анализа на съвкупността от косвени
доказаталества води до единствения възможен извод, че инкриминираните деяния са
извършени, както и че са извършени именно от подсъдимите К. и К.. Поради това,
несъстоятелни се явяват възраженията на защитата, че деянията и тяхното
авторство не се доказват.
При вярно установена фактическа обстановка,
първоинстанционният съд е направил правилни и законосъобразни правни изводи. Правилно
е посочено, че подсъдимaтa К. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130, ал.2 НК, като на
01.09.2016г. около 21:00ч. до 21:30ч. в с.Горни Богров, ул. „Мургаш“ пред №2
чрез нанасяне на удар с юмрук, причинила на М.И.С. следните увреждания: кръвонасядане
и линейно охлузване по лигавицата на горната устна, срещу горен 2 и 3-ти зъби
вдясно; кръвонасядане по лигавицата на горната устна срещу първите два предни
зъба, представляващи лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание
без разстройство на здравето.
Изпълнителното деяние в случая се изразява в упражняването
на физическа сила, от страна на подсъдимата срещу частния тъжител – удар с
юмрук в лицето в областта на устните, чрез което е причинила посочените
увреждания.
Установява се
също, че подсъдимата К. от обективна страна е осъществила състава на
престъплението по чл.216, ал.4, вр. ал.1 от НК, като е повредила противозаконно
чужда движима вещ – бифокални очила с диоптри за далече OD+1.75 и OS+2.0 и
близо OD+4.00 и OS+4.25 и лещи за далече „Прогресив smile 1.5“ и близко „Pfoto
brdin“ на стойност 272.50лв., собственост на М.И.С., като ги грабнала от лицето
ѝ и ги смачкала в ръка. Правилно СРС е преценил и обсоновал, че деянието
представлява маловажен случай.
От субективна
страна и двете деяния са извършени при форма на вината пряк умисъл, като деецът
е съзнавала престъпния им характер, предвиждала е и техните общественоопасни
последици – че упражнява физическо въздействие спрямо тъжителката и ѝ
причинява телесни увреждания, както и че прилага сила с ръка върху очилата на
тъжителката, която е достатъчно интензивна, за да ги повреди, като е искала
настъпването на тези последици.
От обективна страна, подсъдимият К. е осъществил
състава на престъплението по чл.130, ал.2 от НК, като на 01.09.2016г. около
21:00ч. до 21:30ч. в с.Горни Богров. ул. „Мургаш“ пред №2, чрез стискане и
блъскане с ръце, причинил на М.И.С. следните увреждания: три групирани
кръгловати кръвонасядания по външно-страничната повърхност на дясната мишница,
представляващи лека телесна повреда, изразяваща се в болка, без разстройство на
здравето.
От субективна
страна и деянито е извършено при форма на вината пряк умисъл, като деецът е
съзнавала престъпния му характер, предвиждал е и неговите общественоопасни
последици – че упражнява физическо въздействие спрямо тъжителката и ѝ
причинява телесни увреждания.
По отношение на
подсъдимия К., правилно е отчетено, че в случая са налице предпоставките на
чл.78а НК за освобождаване от наказателна отговорност, тъй като предвиденото
наказание е по-малко от три години /деянието е умишлено/, деецът не е осъждан и
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел и не са
налице имуществени вреди. Не е налице и някоя от причините, изключващи
приложението на чл. 78а НК, поради което съдът счита, че подсъдимият следва да
бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление,
като му се наложи административно наказание глоба.
Районният съд е
изложил убедителни съображения във връзка с индивидуализацията на наказанието
на подсъдимите, които въззивната инстанция напълно споделя и не счита за
необходимо да преовтаря или допълва.
Предвид изхода
на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, правилно СРС е възложил
разноските в тежест на подсъдимите.
След обобщаване на резултатите от извършената на
основание чл.314 от НПК служебна проверка
на присъдата, въззивната инстанция не констатира основания за изменение или
отмяна на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, поради което прие, че
същият следва да бъде потвърден.
С оглед горното и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, НО, II въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда от 27.09.2017г. по НЧХД № 3029/2017г. по описа на Софийски
районен съд, НО, 3 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.