№ 8359
гр. София, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110101762 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от ......... против А. Е. Ц., Р. Е. Ц.,
Н. Е. Ц. и К. Е. Ц..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, чл.86, ал.1
ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: апартамент, находящ се в гр. ............, аб. № .........., инсталационен
№ ..........
Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 3 664, 71 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2018 г. - м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 847, 09 лв. мораторна лихва върху нея за периода 16.10.2019 г. –
27.09.2022 г.;
сумата 28, 02 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.10.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата
на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 5, 97 лв. мораторна лихва върху нея за периода 01.12.2019 г. – 27.09.2022
г.
Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение от 20.10.2022 г. по ч.гр.д. №
55447/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав, срещу която длъжниците са възразили.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответниците, че му дължат исковите суми. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника А. Е.
1
Ц., с който оспорва исковете. Оспорва да е материалноправно легитимиран да отговоря
по предявените срещу него искове по съображения, че е съсобственик на имота, но не
се намира в облигационно правоотношение с ищеца, тъй като за имота е подадена
молба-декларация за откриване на партида от друг съсобственик – К. Е. Ц.. Позовава се
на давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Р. Е.
Ц., с който оспорва исковете. Оспорва да е материалноправно легитимирана да
отговоря по предявените срещу него искове по съображения, че е съсобственик на
имота, но не се намира в облигационно правоотношение с ищеца, тъй като за имота е
подадена молба-декларация за откриване на партида от друг съсобственик – К. Е. Ц..
Позовава се на давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Н. Е.
Ц., с който оспорва исковете. Оспорва да е материалноправно легитимиран да отговоря
по предявените срещу него искове по съображения, че е съсобственик на имота, но не
се намира в облигационно правоотношение с ищеца, тъй като за имота е подадена
молба-декларация за откриване на партида от друг съсобственик – К. Е. Ц.. Позовава се
на давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника К. Е.
Ц., с който оспорва исковете. Твърди, че е извършил плащания за исковия период.
Позовава се на давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца ............. не взима становище по
исковете.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Със заявление от 13.10.2022 г. ......... е сезирала СРС с искане за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжниците А. Е. Ц., Р. Е. Ц., Н. Е. Ц. и К.
Е. Ц. за: сумата 3 664, 71 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода м.05.2018 г. - м.04.2020 г., ведно със законна лихва от
13.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 847, 09 лева, представляваща
мораторна лихва върху нея за периода 16.10.2019 г. – 27.09.2022 г., сумата 28, 02 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.10.2019 г. -
м.04.2021 г., ведно със законна лихва от 13.10.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата 5, 97 лева, представляваща мораторна лихва върху нея за периода 01.12.2019 г.
– 27.09.2022 г., които се претендират в условията на разделност – по 1/4 от всеки от
длъжниците.
С разпореждане от 20.10.2022 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение,
като е присъдил и разноски: държавна такса в размер на 90, 92 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв.
В срока по чл.414 ГПК са постъпили възражения от длъжниците.
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване на
вземанията, предмет на заповедта за изпълнение.
Безспорно е между страните, че ответниците имат качеството на съсобственици
на процесния имот за исковия период при посочените от ищеца квоти – по 1/4 за всеки
от тях.
С молба-декларация от 16.11.1998 г. К. Е. Ц. е поискал откриване на партида за
имота на негово име.
По делото е представен протокол от проведено на 03.10.2001 г. Общо събрание
2
на етажните собственици на адрес: гр. ............, на което те са взели решение да се
сключи договор с „............, за индивидуално разпределение на топлинната енергия,
като услугата се възложи на „............. В този протокол е съставен и списък на етажните
собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.
Представен е договор № 746/25.10.2001 г., сключен между ЕС като възложител и
„............ като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение.
Пред СРС е ангажиран договор, сключен между ......... – възложител и ............. /с
предишно фирмено наименование „............/ – изпълнител, при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2
ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите
в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при
спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-
024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща
договореното възнаграждение.
Безспорно е между страните, че процесният имот е топлоснабден, както и че за
исковия период м.05.2018 г. - м.04.2020 г. до същия е доставена топлинна енергия на
стойност исковата сума 3 664, 71 лв.
От страна на ответника К. Е. Ц. е представено платежно нареждане за сумата
441, 37 лв. с посочено основание на плащането – по фактура №
001900007694/31.03.2020 г., както и платежно нареждане от 17.11.2020 г. за сумата от
277, 63 лв. с посочено основание на плащането – по фактура № 001800053308.
Видно от представената счетоводна справка на ищеца (л.36), тези плащания,
които касаят задължения за исковия период, са взети предвид от ищеца, като с тях е
намален размерът на задължението и не се претендират в настоящото производство.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото
лице Елена И., има извършено плащане в размер на 617, 73 лв. за периода м.05.2018 г.
– м.02.2019 г., плащане в размер на 336, 07 лв. за периода м.05.2019 г. – м.04.2020 г. и
прихващане в размер на 150, 89 лв. от общата фактура за 2020 г. за намаление цените
на топлинната енергия. Вещото лице е посочило, че след отчитане на горното,
непогасеният остатък от задължението възлиза на сумата 3 664, 71 лв., т.е. плащанията
са отчетени от ищеца и са намерили отражения в издадените общи фактури.
Вещото лице е посочило и че е налице плащане от 13.02.2023 г., т.е. след
исковата молба, в размер на сумата 389, 67 лв., с която са погасени: съдебни разноски в
размер на 90, 92 лв. и лихва в размер на 298, 75 лв., като е уточнило по реда на чл.200,
ал.2 ГПК, че няма данни от кого е извършено плащането.
Безспорно е между страните, че е налице забава в изпълнение на задължението
за заплащане стойността на топлинната енергия, като мораторната лихва за исковия
период 16.10.2019 г. – 27.09.2022 г. е в размер на исковата сума 847, 09 лв.
Безспорно е между страните, че в имота е извършвана услугата дялово
разпределение през исковия период от ............. (с предишно фирмено наименование
„............) с цена в размер на исковата сума 28, 02 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по
чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
3
задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срока по чл.414 ГПК са депозирани
възражения от длъжниците. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено
нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в
§1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ
от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
В случая между страните не е спорно обстоятелството, че ответниците имат
качеството на съсобственици на процесния имот, който е топлоснабден, за исковия
период при посочените от ищеца квоти – по 1/4 за всеки от тях. От качеството на
ответниците на съсобственици на топлоснабден имот произтича качеството им на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по
спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите
условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по
силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
4
потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и
съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г.
на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
С оглед изложеното неоснователни се явяват възраженията на ответниците за
липса на облигационно правоотношение с ищцовото дружество.
Качеството на ответниците на клиенти на топлинна енергия произтича от
качеството им на съсобственици на топлоснабден имот. Обстоятелството, че молба-
декларация за откриване на партида за имота е била подадена от един от тях – К. Е. Ц.,
не е от естество да промени горния извод. Разясненията, дадени с ТР № 2/2017 г. по
тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, касаят хипотезата на трето лице, различно от
собственика и вещния ползвател, което ползва имота на договорно основание – със
съгласието на собственика/вещния ползвател и е в договорно правоотношение с
топлопреносното предприятие, за доказване на което би могло да послужи откриването
на индивидуална партида на негово име при топлопреносното дружество, какъвто не е
разглежданият случай. Извън посочената хипотеза, законът не придава на откриването
на партида за имота значението на правопораждащ факт за възникването на
облигационно правоотношение с топлопреносното предприятие. За наличието на
облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия е ирелевантно
обстоятелството кое конкретно лице реално упражнява фактическа власт върху
топлоснабдения имот. С оглед на това следва да се приеме, че депозирането на молба-
декларация за откриване на партида от един от съсобствениците е ирелевантно за
облигационното правоотношение между ищцовото дружество и останалите
съсобственици, а има значение единствено за воденото от ищеца счетоводство и
начина на отразяване в същото на формираните за съответния период задължения.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от
етажните собственици на „............ с договор, сключен от упълномощен представител
на етажните собственици. Третото лице – помагач е осъществявало услугата дялово
разпределение за топлоснабдения имот за исковия период, което обстоятелство не е
спорно между страните.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В случая между страните не е спорно, че до процесния топлоснабден имот е
доставяна топлинна енергия на стойност исковата сума. Установи се от заключението
на ССЕ, че са налице извършени плащания, които са отчетени от ищеца и не се
претендират в настоящото производство.
Ответниците своевременно са заявили възражение за изтекла погасителна
давност, във връзка с което съдът намира следното:
5
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б.
„в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията
на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт
– договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания
са с еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е. прогнозните суми по
ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т е. общата фактура за реално потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период – в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Заявлението по чл.410 ГПК е депозирано на 13.10.2022 г., от която дата се счита
предявен искът по арг. от чл.422 ГПК, с оглед на което към този момент е изтекла
погасителната давност за вземанията, станали изискуеми преди 13.10.2019 г., каквито в
случая се явяват вземанията за периода м.05.2018 г. – м.07.2019 г. /изискуемостта на
вземането за м.07.2019 г. настъпва на 15.09.2019 г./, т.е. погасено по давност е цялото
вземане по обща фактура от 31.08.2019 г. за периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г. в
размер на сумата 2 107, 83 лв. и част от вземането по общата фактура от 31.08.2020 г.
за периода м.05.2019 г. – м.04.2020 г. (от м.05.2019 до м.07.2019 г.) в размер на сумата
273, 58 лв. или общо сума в размер на 2 381, 41 лв.
Непогасени по давност са вземанията за периода м.08.2019 г – м.04.2020 г. в
размер на сумата 1 283, 30 лв.
Ответниците отговарят за задължението съобразно дяловете си в
съсобствеността и следователно – за по 1/4.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е парично, с
оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането
му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
Мораторна лихва не се дължи върху погасените по давност вземания по арг. от
нормата на чл.119 ЗЗД.
Върху непогасените по давност главни вземания за периода м.08.2019 г –
м.04.2020 г. се дължи мораторна лихва, начислена за периода 16.10.2019 г. – 27.09.2022
г., в размер на сумата 298, 75 лв., определен по реда на чл.162 ГПК.
С оглед заключението на ССЕ за извършено след предявяване на иска плащане,
с част от което е погасена лихва в размер на горепосочената сума, искът за мораторна
лихва до посочения размер следва да се отхвърли – като погасен чрез плащане в хода
на процеса.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на
6
чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран
от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от
тях търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост,
се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и
избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията
на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена
на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на
отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите
условия 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и
се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР,
се урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
В случая не е спорно между страните, че в имота е извършвана услугата дялово
разпределение през исковия период от ............. (с предишно фирмено наименование
„............) с цена в размер на исковата сума 28, 02 лв., с оглед на което в полза на ищеца
е налице вземане за посочената сума.
Ответниците отговарят за задължението съобразно дяловете си в
съсобствеността и следователно – за по 1/4.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото разпределение
не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява при условията на пълно и
главно доказване изпадането на длъжника в забава по отношение на главния дълг – не
е предвиден срок за заплащане на задължението, с оглед на което ответникът изпада в
забава след покана, каквато не се установява да е била отправена до него.
По разноските:
Ищецът претендира разноски за заповедното производство в размер на 90, 92 лв.
държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. От заключението на ССЕ се
установи, че с извършеното в хода на процеса плащане е погасена държавната такса за
заповедното производство в размер на 90, 92 лв., като е останало непогасено
юрисконсултското възнаграждение.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1
ГПК, сумата от 17, 69 лв. разноски за заповедното и сумата от 152, 79 лв. разноски за
исковото производство, съобразно уважената част от исковете. Платената в хода на
процеса част от задължението не дава отражение на изчислението на разноските,
доколкото за тази част ищецът има право на разноски.
На ответниците следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от
646, 15 лв. разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно
отхвърлената част от исковете, както следва: в полза на всеки от тях – по 161, 54 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. Е. Ц., ЕГН **********, Р. Е. Ц., ЕГН
............, Н. Е. Ц., ЕГН ********** и К. Е. Ц., ЕГН ********** дължат на ........., ЕИК
............., на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и
чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, всеки от тях по 1/4 от следните суми:
сумата 1 283, 30 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот: апартамент, находящ се в гр. ............, аб. № ..........,
инсталационен № ......... за периода м.08.2019 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 13.10.2022 г. до изплащане на вземането;
сумата 28, 02 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.10.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата
на заявлението по чл.410 ГПК – 13.10.2022 г. до изплащане на вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение от 20.10.2022 г. по ч.гр.д. №
55447/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав, като
ОТХВЪРЛЯ исковете, както следва:
за сумата над 1 283, 30 лв. до 3 664, 71 лв., представляваща стойност на
доставена топлинна енергия, и за периода м.05.2018 г. – м.07.2019 г.; иска за сумата
над 298, 75 лв. до 847, 09 лв. мораторна лихва върху нея за периода 16.10.2019 г. –
27.09.2022 г. – като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ,
иска за сумата 298, 75 лв. мораторна лихва за периода 16.10.2019 г. – 27.09.2022
г. – като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА ;
иска за сумата 5, 97 лв. мораторна лихва върху цената на дяловото
разпределение за периода 01.12.2019 г. – 27.09.2022 г. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А. Е. Ц., ЕГН **********, Р. Е. Ц., ЕГН ............, Н. Е. Ц., ЕГН
********** и К. Е. Ц., ЕГН ********** да заплатят на ........., ЕИК ............., на
основание чл.78, ал.1 ГПК, всеки от тях по 1/4 от: сумата 49, 86 лв. разноски за
заповедното производство и сумата 152, 79 лв. разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА ........., ЕИК ............. да заплати на А. Е. Ц., ЕГН **********, Р. Е. Ц.,
ЕГН ............, Н. Е. Ц., ЕГН ********** и К. Е. Ц., ЕГН **********, на основание чл.78,
ал.3 ГПК, сумата от 646, 15 лв. разноски по делото, както следва:
на А. Е. Ц. – 161, 54 лв., на Р. Е. Ц. – 161, 54 лв., на Н. Е. Ц. – 161, 54 лв. и на К.
Е. Ц. – 161, 54 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – ..............
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8