РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 15.03.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети октомври през
хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Е. Попова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 16070 по описа за 2015 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.).
Ищецът Д.К.Д.
твърди, че на 14.07.2017 г., около 14.10 ч. в гр. Димитровград, до Т-образното кръстовище на бул. „Г.С. Раковски“ и ул. „Цар Борис“, е
блъснат от лек автомобил „Фолксваген Пасат“,
с рег. № ДК ********, управляван от В.П.В., докато преминава по
пешеходна пътека кръстовището. В тази връЗ.а е
образувано наказателно производство, което е приключило със споразумение,
одобрено от съда.
Поддържа,
че в резултат на произшествието е получил следните телесни увреждания, довели
до физически болки и страдания: счупване на 3, 4, 5, 6 ребра в дясната гръдна
половина, причинило трайно затруднение на снагата; контузия на корема; луксация на дясна раменна става; охлузване и хематом на
главата. Поддържа, че към датата на увреждането, за лекия автомобил, причинил
инцидента, е налице валидно сключена застраховка „Гражданската отговорност“ със
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД.
Предвид
изложеното, моли съда да осъди застрахователното дружество – ответник, да заплати
на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ обезщетение за причинени неимуществени
вреди, резултат от процесното ПТП, в размер на сумата
от 30 000 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта
до окончателното изплащане. Претендира разноски по делото.
Ответникът З. „Л.И.“ АД поддържа доводи за недопустимост,
тъй като не е предявяване претенция пред него, респ. за неоснователност на исковете. Възразява, че процесното произшествие се е осъществило и в резултат на
поведението на ищеца, който е изскочил между редици паркирали автомобили и е
предприел пресичане, без да се съобрази с отстоянието,
посоката и скоростта на лекия автомобил. Претендира разноски. Не оспорва
наличието на застрахователно правоотношение.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
При
предявен иск за обезщетение за претърпени вреди пряко срещу застрахователя, въз
основа на разпоредбата чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, ищецът следва да установи,
че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав
на който е виновно и противоправно поведение на
водача, в причинна връЗ.а от което са произлезли
вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка “Гражданска отговорност” с обект гражданската отговорност на деликвента като автомобилист за вреди, причинени при
управление на процесното МПС.
Със
споразумение от 20.04.2015 г. по н.о.х.д. №154/2015 г. на РС- Димитровград,
одобрено с определение от с.д., е признат В.П.В.в, за виновен в това, че на 14.07.2014
г., в гр. Димитровград, до Т – образно кръстовище на бул. „Г.С. Раковски“ и ул.
„Цар Борис“, на пешеходна пътека, в особено тежък случай, при управление на лек
автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № ДК ********, нарушил правилата за движение
– чл. 119, ал. 1 ЗДвП; чл. 119, ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост е причинил
средна телесна повреда на Д.К.Д., изразяваща се в трайно затруднение в
движението на снагата, което се дължи на счупване на 3, 4, 5 и 6 ребра в
дясната половина, като след деянието е направил всичко зависещо да оказване на
помощ на пострадалия - престъпление по чл. 343а, ал.1,б „в “, вр. чл. 343, ал. 3,
б. „а“, вр ал.1, б „б“, предл. второ, вр. с чл. 342, ал.1 НК, като на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“ и чл. 55, ал. 1, т. 2, б „б“ е осъден на наказания „пробация“
и е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест
месеца.
Предвид
разпоредбата на чл. 300 ГПК, одобреното от съда споразумение е задължително за гражданския съд относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Следователно, в влязлото в сила решение на наказателния
съд обвързва настоящата И.танция да приеме за
доказано: извършването на деянието от В.В.;
причиняването от него на твърдяната от ищцата средна телесна повреда – счупване
на 3, 4, 5 и 6 ребра в дясната половина; противоправността на
деянието - същото осъществява състав на престъпление по л. 343а, ал.1, б „в“ НК,
поради което е и противоправно; както и виновността
на водача на лекия автомобил, действал по непредпазливост.
От изслушаната в настоящото производство съдебно-медицИ.ка експертиза се установява, че ищецът е
получил при процесното пътнотранспортно произшествие
следните увреждания: охлузване и хематом на
главата. Контузия на гърдите. Счупване на 3-то, 4-то,5-то и 6-то ребра в
дясната гръдна половина. Контузия на дясното рамо. Контузия на корема.“ Получените
травматични увреждания са довели на ищеца Д.Д. -
болки и страдания за срок до 2 месеца , като през първите 30 дни - болките са
били с по-интензивен характер. След този период болките са били само периодично
явяващи в зоната на дясната гръдна половина където са счупени 4-рите ребра.
Наред с претърпените болки в продължение на 2 месеца ищецът е имал затруднено и
повърхностно дишане на десния бял дроб, което му е довело до дискомфорт при самообслужване в ежедневието. От процесната пътнотранспортна злополука вече са изминали
повече от 1 година. Общото здравословно състояние на пострадалия вече е
възстановено. Счупените ребра в дясната гръдна половина са зараснали, а
дихателната дейност - възстановена. Липсват документални и клинични данни да са
останали някакви негативни последици
или усложнения от процесиите увреждания.
От заключението на автотехническата експертиза се установява, че на 14.07.2014 г. около 14,10 ч.
в гр. Димитровград по бул. „Г.С. Раковски“ се е движил процесният
лек автомобил „Фолксваген Пасат" с
ДК № ********, управляван от В.П.В.в със скорост около 43 кг /час. При
приближаване към Т-образното кръстовище с ул. Цар Борис, от левия тротоар
пострадалият Пешеходец Д. Д. е предприел пресичане на платното за движение по
пешеходната пътека. Към този момент водачът на л.а. Пасат е имал възможност да
го види и да намали отдалече скоростта си. На по-късен етап от движението си
пешеходецът е станал невидим, защото се е скрил пред спрените в лявата лента
л.а. Мерцедес и неизвестен джип. Когато
пешеходецът е бил на 3.5 м преди мястото на удара той се е появил пред джипа и
отново е станал видим за водача на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“, който е
реагирал за аварийно спиране. Спрямо този втори момент на видимост на
пешеходеца водачът на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ е имал възможност да
спре и да предотврати удара, ако пешеходецът се е движил бавно и със спокоен
ход. При бърз ходи и тичане на пешеходеца, ударът е бил непредотвратим за
водача на лекия автомобил. При ограничена видимост за
водача на процесния автомобил Фолксваген Пасат, следва,
че към момента, в който пешеходецът се появи излизащ пред неизвестния джип,
спрян в лявата пътна лента, водачът на автомобил Пасат е имал възможност да
предотврати удара и ПТП при бавен и спокоен ход на пешеходеца. При бърз ход,
спокойно и бързо тичане водачът не е имал възможност да предотврати удара и
произшествието при ограничена видимост на пешеходеца от джипа.
Свидетелката
Маша Асенова Демирева (съпруга на ищеца), сочи че ищецът
е бил пет дена в болница, след което се е грижила за него, изпитвал е силни
болки, страдал е и от диабет, не е можел да спи.
По делото
не се спори, че към датата на пътното произшествие е налице валидно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, с обект – отговорността на водач за вреди при управлението на
„Фолксваген Пасат“, рег. № ДК ********, страна по който е ответното дружество.
Следователно
претенцията за неимуществени вреди е доказана по основание, като относно размерът
на дължимото обезщетение, съдът приема следното:
При
определяне на този размер по отношение на ищцата съдът взема предвид вида и
обема на причинените травматични увреждания, периода на възстановяване, както и
обстоятелството, че ищецът се е възстановил и не се очакват усложнения или
негативни последици. Събразявайки и социално-
икономическите условия на живот в страната, съдът намира, че сумата от 15 000
лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от ПТП, като до
пълния предявен размер от 30 000 лв., искът следва да бъде отхвърлен.
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване
на произшествието от ищецът, тъй като няма данни, че същият се е движил на бърз
ход или е тичал, в който случай ударът би бил непредотвратим. предвид
заключението на вещото лице, пешеходката не е разполагала с възможност
обективно да възприеме приближаващият лек автомобил, който завива наляво, преди
да достигне пешеходната пътека.
Относно
разноските
При този
изход на спора на процесуалния представител на ищеца се дължи адвокатско
възнаграждение, но доколкото няма доказателства за договорено такова по реда на
чл. 38 от ЗА, не следва да бъде присъждано.
На ответникът
на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъдат присъдени в полза на ответника разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.
На
основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС сумата от 600 лв., представляваща държавна такса, както и
разноски в размер на 225 лв. за експертизи, съразмерно с уважената част от
иска.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******** да
заплати на Д.К.Д., ЕГН **********,***, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, сумата
от 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от
травматични увреждания, в резултат на пътно -
транспортно произшествие, реализирано на 14.07.2014 г. , до Т – образно
кръстовище на бул. „Г.С. Раковски“ и ул. „Цар Борис“, на пешеходна пътека, по
вина на В.П.В.в, чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди,
причинени при управление на„Фолксваген Пасат“, рег. № ДК ********, към
посочената дата е застрахована при ответника, ведно със законната лихва,
считано от 14.07.2014 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния предявен размер от 30 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.К.Д., ЕГН
**********,***, да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
сумата 100 лв. – разноски за
възнаграждение за юрисконсулт.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 600 лв. – държавна
такса, както и сумата от 225 лв. - разноски за възнаграждение за експертизи,
платени от бюджета на съда, съразмерно на уважената срещу ответника част от
иска.
Решението може
да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: