№126
гр.
Велико Търново, 5.07.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори
касационен състав в публично заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При секретаря С. Ф.
и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура В.
К., разгледа докладваното от съдия
Костова касационно НАХД № 10 136/2023
г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от
Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура , национално
ТОЛ управление – специализирано звено към АПИ гр. София, бул. „Н. Петков „ № 86
против Решение № 181/9.4.2023г.
постановено по НАХД 986/22г. по описа на ВТРС, с което е отменен като незаконосъобразен
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал .1 от ЗП, с № **********,
издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ , с който за допуснато от А.Х.В.,***
325 нарушение на чл.139, ал. 5 и ал. 6
от ЗДвП вр. с чл.102 , ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал.3 вр. с чл.187а,
ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба „ в размер на 300
лева и е осъдена Агенцията да заплати разноски в размер на 300 лева –
адвокатско възнаграждение.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на
съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални
нарушения - касационно основание по смисъла на чл.
348, ал. 1,
т., т. 1 и 2
от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл.
63, ал. 1,
изр. ІІ от ЗАНН. Като основно възражение е посочено, че ВТРС неправилно е
приложил материалния закон, като е приел, че деянието на ответника касационна
жалба покрива признаците на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като
не е съобразено и Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на ВКС. Не се споделя и становището на съда че е
налице валидна електронна винетка, доколкото същата не е за посоченото в нея МПС. Освен това в чл. 10а,,
ал.3а от ЗП изрично е регламентирано, че наличието на неправилно декларирани
данни се приравнява на липса на заплатена винетна такса, при което законът не
посочва по чия вина следва да е налице това.
От съда се иска да отмени обжалвания съдебен акт и постанови решение по
съществото на спора, с което потвърди издаденият електронен фиш.
В открито съдебно заседание, редовно призован се представлява от *** К., която поддържа
така подадената жалба с оплакванията в нея, претендира заплащането на ***ско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското такова на
насрещната страна.
Ответникът по жалбата – А.Х.В.
чрез *** Б. заема становище за неоснователност на така подадената касационна
жалба. Заявява, че липсва спор между страните, че лицето, на което е издадено
НП е заплатило винетна такса в определения от закона размер за вярно
декларирано МПС като рег. №. В случая е допусната грешка досежно вида на МПС –
лек автомобил,а не ремарке. Това е станало от оператора на „Изи пей“ АД . Счита
решението на ВТРС за правилно и законосъобразно. Претендира разноски, за което
представя списък на разноските.
Представителят на Окръжна прокуратура - В.
Търново заема становище за неоснователност на жалбата.Изцяло споделя мотивите
на ВТРС относно липсата на осъществен състав на административно нарушение от
субективна страна и алтернативно изложените съображения за приложимост на чл.
28 от ЗАНН. Предлага решението на ВТРС да бъде оставено в сила.
Административният съд - В. Търново, като
прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания,
съгласно чл.
218 от АПК, приема за установено следното:
|
|
|
|
|
Касационната жалба е
подадена в срока по чл.
211, ал. 1
от АПК, от надлежни страни, съгласно чл.
210, ал. 1
от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл.
63, ал. 1,
изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.
|
|
|
|
|
Разгледана по същество е
неоснователна.
|
|
|
|
|
Предмет на настоящото
производство е Решение № 181/9.4.2023г. постановено
по НАХД 986/22г. по описа на ВТРС, с
което е отменен като незаконосъобразен Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал .1 от ЗП, с № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ , с който за допуснато от А.Х.В.,*** 325 нарушение на чл.139, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП
вр. с чл.102 , ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал.3 вр. с чл.187а, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба „ в размер на 300 лева и е
осъдена Агенцията да заплати разноски в размер на 300 лева – адвокатско
възнаграждение.
За да постанови този правен
резултат, ВТРС е приел за установено от фактическа страна следното : На
13.5.2021г. в 10:31 часа В. в качеството
си на водач на МПС рег.№ ..., категория ППС евро 3, марка Фолксваген ,модел
Поло 1,4 ТДИ е заснет на републиканската
пътна мрежа I 5 в района на км.
97+488 с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа
с устройство с рег.№ 631011, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от ЗП. Системата е отразила, че е
заплатена винетна такса за ППС с посочения рег.№ но като клас на същото е
посочено ремарке за лек автомобил, с брутно комбинирано тегло на ППС по- малко
от 3,5 т. Въз основа но посоченото заснемане е издаден и процесния пред ВТРС
електронен фиш. В срок срещу него е подадена въззивна жалба пред съда.
В хода на съдебното дирене се
приобщени освен горепосочените писмени доказателства и справка от ОД на МВР В.
Търново „Пътна полиция“,стр. 36 от делото от което е видно, че с посочения рег.
№ е регистриран лек автомобил „Фолкваген
поло 1,4 ТДИ, като липсват данни за извършена регистрация на ремарке или каравана
с посочения рег. №. ВТРС е приел, че с оглед представената разписка от БГ ТОЛ
система за заплатена електронна винетка в размер на 97 лева за ремарке /
каравана стр.9 от делото с горепосочения
рег. № на ППС със срок на валидност от 1.2.2020г. до 31.1.2021г. като в
съдържанието на същата никъде не е посочен вида на ППС.
При така установените
факти, ВТРС е направил извод, че ЕФ има законоустановеното съдържание по чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, обосновава се с извършен преглед на видео клип. Въпреки
това извършеното деяние не е съставомерно при действие на нормата на чл. 53,
ал.1 от ЗАНН. След като съдът е установил , че има заплатена винетна такса в
предвидения размер на леко МПС, при действието на нормата на чл. 10а, ал.3 от
ЗП и чл.5, ал.3 от Наредбата за условията , реда и правилата за изграждане на
функциониране на смесена система за таксуване на различни категории МПС на база
време и изминато разстояние. Съгласно чл. 10а,ал. 7 се посочени таксите за
всеки вид МПС, а в ал. 9 е посочено, че когато ППС по ал. 7 се движи с
прикачено ремарке се заплаща допълнителна винетна такса в размер за основното
МПС. С оглед на това ВТРС е заключил, че водачът, който е заплатил винетна
такса за посочения рег. №, въпреки, че е посочено, че таксата касае ремарке,
след като такова не е регистрирано в КАТ, то за него не възниква задължение за
заплащане на такава такса. Освен това е намерил, че законът не предвижда деклариране
на вида ППС – лек, товарен, специален, ремарке и др., поради това, че
категориите ППС са законово регламентирани. След като е налице валиден
електронен документ, в което правилно е посочен рег.№ на ППС, правилен е и
размера на заплатената такса,то становището на АНО за липса на заплатена такса
не може да бъде споделено. Освен това ВТРС е приел, че дори да се приеме, че
винетната такса не е заплатена, то това не може да се вмени като виновно
действие на лицето. С оглед на това съдът е намерил, че липсва субективна
страна на нарушението, което да го прави съставомерно, - чл. 179, ал.3 от ЗДвП.
Поведението на водача на ППС не покрива признаците на админстративно нарушение
по чл. 6 от ЗАНН$ деяние/ действие или бездействие/, което нарушава установения
ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание , налагано по административен ред, както и чл. 53,
ал.1 от ЗАНН, че наказуемо е онова деяние, за което се установи, че е извършено
от нарушителя виновно. Освен това дори
да се приеме, че е налице такова нарушение, съдът намерил, че следва да се
приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН, като е изложил подробни съображения за
наличието на данни по чл. 93,т.9 от НК по силата на препращащата норма на чл.11
от ЗАНН.
Така постановеното решение е правилно.
Установената по делото
фактическа обстановка изцяло съответства на събраните в хода на производството
доказателства. Изводите са съда за авторството на нарушението са изцяло
подкрепени е от събраните по делото писмени доказателства, ценени от въззивния
съд в тяхната съвкупност, поради което настоящата инстанция я приема за
отговаряща на обективната действителност.
При подробно изяснена фактическа
обстановка, въззивният съд, е постановил правилни изводи по съществото на
спора, които изцяло се споделят от настоящата инстанция по силата на чл.221,
ал.1 от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН..
Като е стигнал
до изводи за незаконосъобразност на ЕФ ВТРС е постановил правилен, обоснован и
законосъобразен съдебен акт. Правилно съда е приел,че в конкретния случай по
категоричен начин е установено, че от страна на водача и собственик на МПС
Парушев е заплатена дължимата винетна такса, което се установява от приложената
по делото квитанция при правилно посочен и деклариран рег. № на МПС, като
единствено вместо вида на МПС- такъв от категория М1, е посочено ремарке,
вследствие на което е издадена електронна
винетка при неправилно декларирани данни.
Изцяло се споделят доводите на ВТРС, че дори и формално да запълва обективните признаци на административното
нарушение по чл. 179 ал. 3 във вр. с чл. чл.187а, ал.1 от ЗДвП не е налице съставомерно поведение, доколкото
изцяло липсва субективната страна на деянието.
Вярно е, че в чл. 5 ал. 3 от Наредба за условията, реда и правилата за
изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства на база време и на база изминато
разстояние е императивно посочено, че
„Отговорността при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер
на пътното превозно средство, категорията му или периода на валидност на
винетната такса е съответно на собственика или на ползвателя, като в случай на
неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е
заплатена дължимата винетна такса. Въпреки това посочената презумпция се явява
оборима, като това е станало с помощта на събраните в хода на производството
доказателства. След като В. е заплатила винетна такса в необходимия за това
размер правилно е посочен и съответния рег. № на МПС, то не може да се приеме,
че горното правило е спазено. След като
съдът обективно е установил, че липсва с посочената регистрация ремарке или
каравана, видно от съпроводителното писмо от КАТ, то следва да се приеме, че е
заплатена дължимата винетна такса за лек автомобил, още повече, че съгласно
посочената норма на чл. 10а, ал. 9 от ЗП, тя е същата като за МПС от категория
М1. На съда лично е известно, че в
конкретния случай се касае за пропуск в техническата обезпеченост на програмата,
която макар да се подава вид на
автомобила лек, изписва вид на МПС – ремарке / каравана. В този смисъл не могат
да се споделят доводите на касатора, че по този начин ще бъде осуетено
събирането на винетни такси по републиканската мрежа, тъй като посочената
винетка може да бъде използвана само за ППС с горепосочения рег. № и по този
начин, че може да се твърди, че същата
може да се ползва и за винетна такса за ремарке/ каравана, доколкото същите
също подлежат на регистрация и им се дава отделен рег. №.
Споделят се доводите на ВТРС досежно алтернативния правен извод, че
деянието има характеристиките на такова по чл. 28 от ЗАНН. Правилни са доводите, че преценката за
„маловажност“ следва да се прави на база фактическите данни по всеки конкретен
случай- вида на нарушението, начина на извършването му, подбудите, вида и
стойността на предмета му, вредните последици, степента на обществена опасност,
морална укоримост на извършеното и т.н., като се отчита същността и целите на
административно-наказателната отговорност. В случая тежестта на нарушението не
е висока, предвид незначителната обществена опасност и характера на засягане на
обществените отношения. Районният съд правилно е приел, че обстоятелството, че
в крайна сметка има заплатена винетна такса е от съществено значение, тъй като
не може да се третира по един и същи начин лице, което никога не е заплатило
такава с лице, което е заплатило и неволно е изписало грешно вида на МПС, при
обстоятелства, които изключват какъвто и да е умисъл за извършване на
административно нарушение. Липсват и каквито и да било вредни последици,
доколкото все пат винетна такса за този рег. № МПС е заплатена.
Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната жалба е
неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред касационната
инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно. При
постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно,
следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.
При този изход на делото в полза на ответника по касация на основание
чл. 143, ал.1 от АПК във вр. с чл. 63д, ал.1 от ЗАНН. Неоснователно е
направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
основание чл. 63д, ал.2 от ЗАНН, тъй като същото е в рамките на
законовопределения минимален размер от 400 лева по чл. 18, ал.2 във вр. с чл.
7, ал.2 т.1 от Наредба № 19.7.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.
|
|
|
|
|
Водим от горното и на основание чл.
63, ал. 1,
изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл.
221, ал. 2, пр. І от АПК,
Административния съд - В. Търново
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 181/9.4.2023г. постановено по НАХД 986/22г. по описа на ВТРС.
ОСЪЖДА Агенция пътна инфраструктура да заплати на А.Х.В.,***
325 разноски в производството в размер
на 400- четиристотин – лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
2.