Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. Перник, 18.06.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ гр. с. в
публично съдебно заседание на осми юни две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛОРА СТЕФАНОВА
С участието на секретаря БИЛЯНА
МИТКОВА, като разгледа гр. д. № 1225/2018 г. по описана съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правна
квалификация чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 224, ал. 1 от КТ.
Образувано е по искова молба, подадена
от П.В.Б.,*** против “Фьоле груп” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. Отец Паисий, бл. 106, вх. А, ет. 2, ап. 5,
представлявано от управителите Евгени Иванов Павлов и Александър Николаев
Симеонов.
Ищецът твърди, че е работил при
ответника по трудово правоотношение на длъжност “работник поддръжка на пътища”.
Трудовото му правоотношение било прекратено със заповед № 6/31.10.2017 г. на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ .
Сочи, че при прекратяване на
трудовия договор не му е заплатено обезщетение за неползван платен годишен
отпуск – 17 дни за 2017 г. в размер от 361.85 лв.
Твърди, че за посоченото
вземане е подал заявление за издаване на заповед за заплащане на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ЧГД № 8877/2017
г. по описа на ПРС и е издадена исканата заповед, като срещу нея ответникът е
подал възражение.
Искането към съда е да признае
за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 361.85
лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 17 дни,
полагащи се за 2017 г., при прекратяване на трудовото правоотношение със
заповед № 6/31.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 22.12.2017 г. до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 8877/2017 г. по описа на ПРС.
Заявена е претенция за заплащане на направените по делото разноски.
Исковата молба с приложенията е
връчена на ответното дружество. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор. Ответникът признава обстоятелствата, че между него и ищеца е сключен
трудов договор, като трудовото правоотношение е прекратено със заповед №
6/31.10.2017 г., както и че към този момент ищецът е имал неползван платен
годишен отпуск с продължителност 17 дни, полагащ се за 2017 г. Твърди, че
дължимото за него обезщетение, в размер на 414.05 лв. му е изплатено, което е
отразено в платежната ведомост за месец октомври 2017 г. Искането му към съда е
да отхвърли предявения иск, като неоснователен, поради погасяване на исковата
сума с плащане. Заявен е претенция за присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ищецът,
чрез процесуалния си представител – адв. К. поддържа иска. Моли съда да го
уважи. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез
процесуалния си представител адв. Димитров поддържа отговора. Оспорва
предявения иск. Моли съда да го отхвърли като неоснователен.
Като обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата на страните, съдът намери следното:
Искът е предявен от надлежно
легитимирана страна. Правният интерес се установява от приложеното ЧГД №
8877/2017 г. по описа на ПРС. От него се установява, че в полза на ищеца срещу
ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за същото вземане, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило
възражение. Искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 от. Предвид изложеното,
съдът намира, че предявеният иск е допустим.
Разгледан по същество е неоснователен
по следните съображения:
За уважаване на предявения иск по чл.
224, ал. 1 от КТ е необходимо ищецът да е работил при ответника по трудово правоотношение,
което да е прекратено и към момента на прекратяването да не е използвал изцяло
полагащия му се платен годишен отпуск.
Не е спорно между страните и се
установява от приетите по делото писмени доказателства – трудов договор № Е –
015/13.04.2016 г., допълнително споразумение от 03.01.2017 г., молба от
31.10.2017 г., заповед № 6/31.10.2017 г. , че ищецът е работил при ответника по
трудово правоотношение в периода 15.04.2016 г. до 01.11.2017 г. Полагащият се
на ответника платен годишен отпуск е 20 работни дни. Към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е имал неизползвани 17 работни
дни платен годишен отпуск. Това е отразено и в заповед № 6/31.10.2017 г.
Видно от приложената от ответника
ведомост за месец октомври 2017 г. така дължимото обезщетение за неползван
платен годишен отпуск в размер на 414.05 лв., е начислено от ответника и
получено от ищеца, за което последният е положил подпис във ведомостта. От
приетата по делото и неоспорена от страните съдебно – графологическа
експертиза, изготвена от вещото лице Е.К., се установява по категоричен начин,
че подписът положен за удостоверяване получаването на процесната сума е
изпълнен от ищеца. С полагането му ищецът е удостоверил, че към момента на
прекратяване на трудовото му правоотношение е получил трудовото си
възнаграждение за последния месец и обезщетение за неползван платен годишен
отпуск в размер на 414.05 лв. Следователно спорното вземане е погасено чрез
плащане, извършено от ищеца. Затова искът е неоснователен и следва да се
отхвърли.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 и ал.
3 от ГПК направените по делото разноски и дължимата държавна такса са за сметка
на бюджета на Съдебната власт.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в
полза на ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.
По изложените мотиви, Съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения иск на основание
чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 224, ал. 1 от КТ за признаване на установено по
отношение на “Фьоле груп” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. Отец Паисий, бл. 106, вх. А, ет. 2, ап. 5,
представлявано от управителите Евгени Иванов Павлов и Александър Николаев
Симеонов, че дължи на П.В.Б.,*** сумата от 361.85 лв. /триста шестдесет и един
лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за неползван
платен годишен отпуск – 17 дни за 2017 г., при прекратяване на трудовото правоотношение
със заповед № 6/31.10.2017 г., за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ЧГД № 8877/2017 г. по описа на ПРС, като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК П.В.Б.,*** да заплати на “Фьоле
груп” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул.
Отец Паисий, бл. 106, вх. А, ет. 2, ап. 5, представлявано от управителите
Евгени Иванов Павлов и Александър Николаев Симеонов сумата от 360.00 лв.
/триста и шестдесет лева/, представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: