№ 1607
гр. Бургас, 06.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500875 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54,
представлявано от изпълнителния директор А Ч Д чрез юрисконсулт С С против
разпореждане № 3629/24.03.2022г., постановено от Районен съд – Бургас по ч. гр. д.
№1546/2022г. С това разпореждане, Районен съд– Бургас отхвърля заявлението на
дружеството да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК
срещу Г. АТ. Н., ЕГН: ********** от *********** за разликата над 46,35 лева до
претендираните 118,46 лева, представляваща лихва за забава по договор за потребителски
кредит № **********/11.08.2021г. за периода от 16.09.2021г. до 24.02.2022г. и за разлика
над 71,20 лева до претендираните 175,47 лева, представляваща разноски в заповедното
производство.
Частният жалбоподател въвежда оплакване за неправилно разпореждане. Същият
твърди, че обезщетението за забава е предвидено в чл.9.4 и чл.15.1 от договора за
потребителски кредит и е в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода
на просрочието. В случай, че потребителят просрочи дължимата анюиетна вноска,
включваща главница и договорна лихва към датата на съответния падеж, той дължи и лихва
за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената вноска. Частният
жалбоподател иска от съда да отмени процесното разпореждане и разпореди издаването на
заповед по чл.417 от ГПК за оспорените суми.
Като взе предвид твърденията на страната и фактите по делото, Бургаският окръжен
съд намира следното:
ФАКТИ:
На 14.03.2022г. „Ти Би Ай Банк“ ЕАД подава заявление да се издаде заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК срещу длъжника Г. АТ. Н., ЕГН: ********** от ***********
за следните суми:
1
1030 лева – главница по договор за потребителски кредит №
**********/11.08.2021г.;
124,81 лева -договорна лихва за периода от 15.09.2021г. до 15.02.2022г. и
118,46 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 15.09.2021г. до
24.02.2022г.;
175,47 лева – разноски за заповедното производство.
Към заявлението са приложени извлечение от счетоводните книги по чл.417, т.2 от
ГПК, договор за потребителски кредит № **********/11.08.2021г., сключен между „Ти Би
Ай Банк“ ЕАД и Г.Н., в който параметрите на кредита са както следва: размер на кредита:
1000 лева, размер на застрахователна премия: 30 лева; погасителната вноска: 6 х 192,47
лева; ГПР: 46,29%; фиксиран годишен лихвен процент: 40.43%; обща сума за плащане: 1
154,81 лева; без обезпечение.
Със заповед № 914/24.03.2022г. Районен съд – Бургас разпорежда на длъжника Г.Н.
да заплати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД следните суми: 1030 лева – главница по договор за
потребителски кредит № **********/11.08.2021г.; 124,81 лева – възнаградителна лихва за
периода от 15.09.2021г. до 15.02.2022г.; 46,35 лева– обезщетение за забавено плащане за
периода от 15.09.2021г. до 24.02.2022г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 14.03.2022г. до окончателното плащане на сумата и 71,20 лева – разноски,
представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане № 3629/24.03.2022г. Районен съд – Бургас оставя без уважение
заявлението на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД да издаде заповед по чл.417 от ГПК за разликата над
46,35 лева до претендираните 118,46 лева, представляваща лихва за забава по договор за
потребителски кредит № **********/11.08.2021г. за периода от 16.09.2021г. до 24.02.2022г.
и за разлика над 71,20 лева до претендираните 175,47 лева, представляваща разноски в
заповедното производство. За да постанови това разпореждане, заповедният съд приема, че
лихвата за забава се изчислява в съответствие с правилото на чл.86 от ЗЗД и възлиза на 46,35
лева за периода от 16.09.2021г. до 24.02.2022г., а не както е посочил заявителя – в размер на
118,46 лева. По отношение на разноските, съдът приема, че юрисконсултското
възнаграждение трябва да бъде определено по реда на чл.26 от НБПП в минимален размер
от 50 лева, а не както е поискал заявителя в размер на 150 лева.
Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна. Частната
жалба отговоря на изискванията, въведени в чл.275 от ГПК. Поради това, същата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна. Този извод се налага
по следните съображения:
В разпоредбата на чл.411, ал.2 от ГПК са разписани изключенията, при които съдът
отказва да издаде заповед за изпълнение. Това са случаите, когато: 1) искането не отговаря
на изискванията на чл.410 от ГПК и заявителят не отстрани допуснатите нередовност в
тридневен срок от съобщението; 2) искането е в противоречие със закона или добрите нрави;
3) искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това; 4) длъжникът няма постоянен адрес или седалище на
2
територията на Република България или 5) длъжникът няма обичайно местопребиваване или
място на дейност на територията на Република България. В конкретния случай, заповедният
съд е отказал да издаде заповед за изпълнение за част от претендираната лихва за забава без
да се позове на някоя от визираните по-горе хипотези. Съдът е цитирал нормата на чл.86 от
ЗЗД, която регламентира правото на кредитора да търси лихва за забава, но не е съобразил
факта, че тази норма е възпроизведена в чл.9.4. от договора за потребителски кредит. Към
правилото на чл.86 от ЗЗД препраща и чл.15.1 от договора, според който при просрочие,
потребителят дължи на кредитора законна лихва върху цялата просрочена сума за целия
период на просрочието. Цитираните текстове от договора за потребителски кредит дават
основание на кредитора да претендира лихва за забава, чийто размер е определен в
извлечението от счетоводна сметка по чл.417, т.2 от ГПК. Несъответствието между размера
на законната лихва, посочен от заявителя и действителния размер на законната лихва, е
предмет на установяване в исковото производство по чл.422 от ГПК, а не в заповедното
производство, което е едностранно и формално по своя характер. Като е отказал да издаде
заповед за изпълнение за претендирания размер на законната лихва, който е определен в
документ по чл.417, т.2 от ГПК, районният съд е постановил неправилно разпореждане,
което трябва да се отмени със следващото от това връщане на делото и задължаване да се
издаде заповед.
По същите съображения е неправилно разпореждането и в частта, в която е
редуцирано възнаграждението на юрисконсулта.
Предвид гореизложеното, частната жалба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е основателна и
трябва да се уважи.
Мотивиран от това, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 3629/24.03.2022г., постановено от Районен съд – Бургас
по ч. гр. д. №1546/2022г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен
лист в полза на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление
в гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от изпълнителния
директор А Ч Д чрез юрисконсулт С С срещу длъжника Г. АТ. Н., ЕГН: ********** от
*********** за разликата над 46,35 лева до претендираните 118,46 лева, представляваща
лихва за забава по договор за потребителски кредит № **********/11.08.2021г. за периода
от 16.09.2021г. до 24.02.2022г. и за разлика над 71,20 лева до претендираните 175,47 лева,
представляваща разноски в заповедното производство.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за издаване на заповедта.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4