Присъда по дело №747/2023 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 4
Дата: 26 януари 2024 г. (в сила от 13 февруари 2024 г.)
Съдия: Милена Димитрова Петева-Георгиева
Дело: 20235600200747
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 1 декември 2023 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 4
гр. ХАСКОВО, 26.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-Г.
СъдебниСЛАВЧО П. СЛАВОВ

заседатели:ШЕРИФЕ Р. ЮСЕИН
при участието на секретаря С. Г. ДЕЛЧЕВА
и прокурора В. Р. Р.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-Г. Наказателно дело от
общ характер № 20235600200747 по описа за 2023 година
и прецени събраните по делото доказателства:
ПРИСЪДИ:


ПРИЗНАВА подсъдимия М. Х. М., роден на *** г. в гр.***, област ***, живеещ в
гр.***, ул.“***“ № ***, *** гражданин, ***, ***, ***, *** образование, занимаващ се с ***,
ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на*** година в гр.***, област *** на първоклА.
път ***, при километър ***+*** на „***“ на река *** /в посока от кв.“***“ към *** на града/
при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „***“, модел „***“ с
*** *** (със скорост от 74 км/ч) нарушил правилата за движение: чл.21 ал.1 от Закона за
движението по пътищата („При избиране на скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: 50
km/h в населено място за пътно превозно средство от Категория „***“) и чл.41 ал.2 от
Закона за движението по пътищата („При изпреварване водачът на пътното превозно
средство напуска пътната лента, в която се движи, навлиза в съседната пътна лента изцяло
1
или частично, преминава покрай движещото се в същата посока пътно превозно средство и
се връща в напуснатата лента“) и така по непредпазливост причинил смъртта на Д. А. А.,
роден на *** г., б.ж. на гр.***, поради което и на основание чл.343 ал.1 б.“в“ вр. чл.342 ал.1
вр. чл.58а ал.1 и чл.54 от НК му НАЛАГА наказание „лишаване от свобода за срок от две
години“, като по обвинението за това да е било нарушено и правилото по чл.42 ал.2 т.1 от
Закона за движението по пътищата („Водач, който изпреварва, е длъжен по време на
изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и
изпреварваното пътно превозно средство“) го признава за невиновен и ОПРАВДАВА.

На основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното на
подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила.

На основание чл.343г от НК ЛИШАВА подсъдимия от правото да управлява
моторно превозно средство за срок от две години и шест месеца.

ОСЪЖДА подсъдимия М. Х. М. да заплати в полза на бюджета на
Министерството на вътрешните работи и по сметката на ОД на МВР-*** направените по
делото разноски в размер на 3 283,50 лева.

ОСЪЖДА подсъдимия М. Х. М. да заплати на частния обвинител Ф. Д. А., ЕГН
********** от с.***, община ***, област ***, ул.“***“ № ***направените по делото
разноски в размер на 2 000 лева.

ОСЪЖДА подсъдимия М. Х. М. да заплати на частния обвинител Ф. Д. А., ЕГН
********** от с.***, община ***, област *** направените по делото разноски в размер на 2
000 лева.

ОСЪЖДА подсъдимия М. Х. М. да заплати на Р. И. М., адвокат при Адвокатска
колегия-*** с № *** сумата 9 000 (девет хиляди) лева, представляваща направените от нея
разноски за оказаната безплатна правна помощ на частните обвинители С. В. А., ЕГН
********** от гр.***, ул.“ ***“ № ***, Х. Д. А., ЕГН ********** от гр.***, ул.“***“ № ***,
В. С. В., ЕГН ********** от гр.***, ул.“***“ № ***, Е. М. Ю., ЕГН ********** от гр.***,
ул.“***“ № *** и Е. М. Ю.-А., ЕГН ********** от гр.***, ул.“***“ № ***.

Присъдата подлежи на въззивно обжалване и протест пред Апелативен съд-
Пловдив в 15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
2
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 4/26.01.2024 г. ПО НОХД № 747/2023


Против подсъдимия М. Х. М. от гр.**** е предявено обвинение за това, че на
22.07.2020 г. в гр.****, област Хасково, на Първокласен път I-8 при километър 366+200 на
Новия мост на река Марица /в посока от кв.“Гебран“ към центъра на града/ при управление
на моторно превозно средство – лек автомобил „Форд Мондео“ с ДКН: **** /със скорост 74
км/час/, нарушил правилата за движение: чл.21 ал.1 от Закон за движение по пътищата
/ЗДвП/: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: 50 km/h в населено място
за пътно превозно средство от Категория В“; чл.41 ал.2 от Закон за движение по пътищата:
„При изпреварване водачът на пътното превозно средство напуска пътната лента, в която се
движи, навлиза в съседната пътна лента изцяло или частично, преминава покрай движещото
се в същата посока пътно превозно средство и се връща в напуснатата лента.“ и чл.42 ал.2
т.1 от Закон за движение по пътищата: „Водач, който изпреварва, е длъжен по време на
изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и
изпреварваното пътно превозно средство.“ и по непредпазливост причинил смъртта на Д. А.
А., роден на ****г., бивш жител на гр.****, настъпила на 22.07.2020г. в гр.Х. -
престъпление по чл.343 ал.1 б.”В”, вр.чл.342 ал.1 от НК.
Подсъдимият заявява, че разбира това обвинение. В хода на проведеното по негово и
на защитника му искане предварително изслушване по въпросите в чл.371 и сл. от НПК той
заявява, че признава всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и дава съгласие да не бъдат събирани доказателства за тях. Това изявление съдът прецени
като изпълняващо условията на т.2 от разпоредбата в чл.371 от НПК и след извършената
проверка за неговата валидност и информираност относно последиците му, както и след
преценката за съответствие на направеното самопризнание с доказателствата, събрани в
хода на досъдебното производство, се допусна провеждането на съдебното следствие по
реда на глава 27 от НПК при прилагане на относимите към горепосочената хипотеза
диференцирани правила.
Подкрепящите самопризнанието доказателства, събрани в досъдебния стадий на
наказателното производство, установяват следното:

Подсъдимият М. Х. М. е роден в гр.****, обл.Х. и към 22.07.2020 година живеел
постоянно в същия град. От 1982 г. той притежавал правоспособност за управление на
моторно превозно средство, като на 03.07.2008 г. му било издадено поредно свидетелство за
управление на такова /с № ****/ за категориите В, С, AM, ТКТ. Последното било валидно до
03.07.2018 г.
На 22.07.2020 г. около 19.00 часа М. управлявал собствения си лек автомобил „Форд
Мондео“ с ДКН: **** в гр.Свиленград, област Хасково, по първокласен път I-8 в посока от
кв.“Гебран“ към центъра на града /в посока от запад на изток/ и километър 366+200,
намиращ се на „Новия мост“ на река Марица. Мостът бил дълъг 292 метра, като по цялата
му дължина имало разположени пет делатационни фуги на разстояние 73 метра една от
друга. В този пътен участък платното за движение се състояло от две ленти, разделени с
бяла прекъсната линия. Дясната лента била с ширина 4.20 метра в посока на движение от
запад на изток /от кв.“Гебран“ към центъра на града/, а лявата - с ширина 4.40 метра в
посока от изток на запад /от центъра на града към кв.“Гебран“/. Участъкът бил прав и равен.
1
Настилката на платното била изпълнена от асфалт с леки пукнатини в някои части. В
горепосочения момент пътното платно било сухо, а видимостта неограничена, тъй като
движението се извършвало в светлата част на денонощието при слънчево време, слаб
страничен вятър и температура на въздуха от 33 градуса.
Още при навлизането на моста подсъдимият забелязал движещият се пред него по
същия път в дясната лента и в същата посока велосипедист Д. А. А., който се бил установил
върху крайната дясна част на пътното платно и управлявал велосипеда си със скорост между
10 и 15 км/ч. Върху задната част на велосипеда А. превозвал вещи, като в обособено чрез
поставена пластмасова касетка товарно отделение бил поставил чувал с лук, друг чувал с
дини, а също и празна раница. Избраната от подсъдимия скорост, с която той управлявал
автомобила „Форд Мондео“ с ДКН: **** в момента, в който възприел движещия се по
платното велосипед, била 74 км/час, като тя превишавала максималната разрешена за
попадащия в населеното място участък – 50 км/ч. М. решил да изпревари велосипеда. Той
подал ляв мигач, но продължил движението си в дясната лента, без да измести автомобила
си наляво, за да навлезе изцяло или частично в съседната (насрещна) такава. Когато
л.а.„Форд Мондео“ бил на разстояние около 35 – 52 метра зад движещият се в дясната част
на платното велосипедист, последният се отклонил наляво и се озовал в периметъра, към
който било насочено движението на колата. Подсъдимият не намалил скоростта и не
предприел използване на спирачната система. Така след около 1.7 – 2.5 секунди при
километър 366+200 на „Новия мост“ на река Марица в дясната лента по посока на
движението на двете превозни средства настъпил неизбежен удар между тях.
Съприкосновението било между предната дясна част на управлявания от М. автомобил и
задната част от тялото на велосипедиста. Първоначално автомобилът ударил лявата
подбедрица на А., вследствие на което тя била счупена, след което настъпило счупване в
областта и на десния му глезен, причинено от контакта на този крайник с част от
велосипеда. Непосредствено след това А. и велосипедът били отхвърлени назад към
автомобила, като тялото се ударило в него в областта на предния капак, ветроупорното
стъкло и неговата рамка, получавайки травма в областта на главата, гръдния кош и таза. В
същото време връзката между велосипеда и неговият водач се разпаднала, а в резултат от
инерционните сили след това колоездачът преминал през лявата част на автомобила и
изпаднал по лице върху подлежащата настилка на дясната пътна лента, като вследствие на
триенето получил охлузвания в областта на лицето и ръцете.
Едва след удара подсъдимият задействал спирачната система на л.а.„Форд Мондео“,
която била изправна. Той установил управляваното от него моторно превозно средство в
дясната пътна лента на известно разстояние (около 135 метра) след мястото на сблъсъка.
Върху него, забито в предното му панорамно стъкло, все още стояло колелото на А., което
било силно деформирано. Тази състояние на конструкцията автомобил-велосипед било
възприето от движещия се с автомобила си по „Новия мост“ на река Марица в посока от
центъра на Свиленград към кв.“Гебран“ свидетел Х. Т.Д.. Продължавайки движението си в
срещуположната посока, той видял и тялото на Д. А., установено в насрещната лента. В
този момент до главата на пострадалия имало кръв. За да го предпази от прегазване,
свидетелят Д. спрял и сигнализирал водачите на движещите се към тялото автомобили, а в
19.05 часа подал информация за катастрофата на спешен номер 112. След него за
произшествието сигнализирала и свидетелката Н. Б. А.-Д., която също преминала по моста с
автомобила си в посока към кв.“Гебран“. Ситуацията била възприета и от свидетеля А.А.А.,
който пътувал в същата посока с мотопеда си.
На мястото на произшествието били изпратени полицейските служители И.К.К. и Д.
Х. Д.. Те запазили произшествието в състоянието, в което го заварили, като при
пристигането си видели М. да стои до пострадалия Д. А.. Поради тежкото му състояние,
пострадалият колоездач бил откаран от медицински екип в състав д-р А.Л.Л., бивш жител на
гр.*****, и св.Н.А.Т. – ***** ***** при ****-*****, с линейка в „Спешно отделение“ при
2
МБАЛ-Хасково. Там, въпреки оказаната му медицинска помощ, в 22.00 часа същата вечер
/22.07.2020г./ А. починал.
Междувременно на мястото на катастрофата бил изпратен и полицейският служител
Д. Г. Г., **** ******в ****„***** ****“ при ******. Пред него М. като причина за
произшествието изтъкнал отказа на спирачната система на л.а.„Форд Мондео“. В 19.36 часа
на 22.07.2020г. подсъдимият бил изпробван от свидетеля Г. за употреба на алкохол, като
използваният за теста технически уред отчел отрицателен резултат. Полицейският служител
съставил на М. Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
180309/23.07.2020 г. за нарушение по чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП, административно-наказателното
производство по който впоследствие било прекратено. Бил съставен и втори АУАН – с №
180310/23.07.2020 г., за нарушение по чл.150а от ЗДвП, след като при прегледа на
документите на подсъдимия било установено, че той е управлявал автомобила си с изтекло
на 03.07.2018 г. свидетелство за управление на МПС. С този акт били иззети носеното от М.
СУМПС с № **** и контролния талон с № ****. Въз основа на акта било издадено
Наказателно постановление № 20-0351-000725/17.08.2020 г., по силата на което на
подсъдимия било наложено административно наказание „глоба в размер на 20.00 лева“,
която той платил на 09.09.2020 г. Няколко дни по-рано, а именно на 02.09.2020 г., М. се
снабдил с ново свидетелство за управление на МПС, което било с № **********и валидност
до 02.09.2025 г.
Назначената по делото физико-химическа експертиза е установила, че в пробата
кръв, взета от пострадалия Д. А. в „Спешно отделение“ при МБАЛ-Хасково, не се доказва
наличие на алкохол.
В заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза са констатирани
следните увреждания в тялото на починалия велосипедист: Съчетана травма, характерна за
автомобилна злополука и включваща: 1.Черепно мозъчна травма, изразяваща се в
разкъсно- контузна рана, охлузвания и кръвонасядания по лицето и главата, кръвонасядания
по меките обвивки на черепа, субдурална пелена, травматичен субарахноидален
кръвоизлив, кръвоизлив в мозъчните стомахчета и оток на мозъка; 2. Гръдна травма,
проявена в двустранно счупване на ребра, контузия в средостението и контузия на белите
дробове; 3. Кръвонасядане на шийните мускули; 4. Разкъсно контузна рана на лява ръка; 5.
Счупване на костите на лявата подбедрица; разкъсно контузна рана и охлузвания по лявата
подбедрица. 6. Счупване и открито изкълчване на кости на дясното ходило и 7. Дълбоки
кръвонасядания в мускулите на двата крака. Според съдебния лекар причината за смъртта
на Д. А. е гореописаната съчетана травма, като в писмения доклад е уточнено, че
уврежданията са тежки и са причинени от действието на твърди тъпи предмети. Посочено е
още, че тези увреждания е възможно да се получат при автомобилна злополука,
включително по начина, установен от доказателствата по делото. Становището на лекаря е,
че смъртта е била неизбежна, въпреки оказаната медицинска помощ.
Заключението на експерта С.К., базирано на извършения преглед на приобщения
като веществено доказателство лек автомобил и на относимата към възложеното му
изследване документална проверка, сочи, че спирачната система на това превозно средство е
била изправна, като измерените технически стойности на уредбата към 22.07.2020 г. са били
съответни на изискванията относно остатъчната износеност (69%) и изминатия пробег от
предходния технически преглед (4 569 км), а като цялостна техническа система автомобилът
е бил в задоволително техническо състояние и годен за движение по пътищата, се сочи в
писмения доклад.
Назначената автотехническа експертиза, изготвена от експерта С. М., е дала
заключение относно мястото на удара между двете превозни средства, тяхната скорост
преди и по време на удара, опасната зона за спиране на лекия автомобил, както и
съответствието на скоростта му с условията на видимост, а също и относно техническата
3
възможност за предотвратяване на произшествието от водача на автомобила при
конкретната пътна обстановка. Представен е – в писмен вид и онагледен на скица, и
вероятният механизъм, по който се е развило самото произшествие. Тези задачи са били
предмет и на повторната комплексна автотехническа и медицинска експертиза, изготвена
съвместно от автоексперта М. и съдебния лекар Е., като обхватът на това експертно
изследване е бил разширен и в него са били включени въпроси, касаещи механизма, по
който са получени травмите от починалия водач на велосипеда, причинната връзка на всяка
една от тях с пътния инцидент, отделните етапи от съприкосновението автомобил-
велосипед-велосипедист, траекторията, по която са се движели двамата водачи,
разстоянието между двете превозни средства в момента, в който двуколесното от тях се е
отклонило наляво и възможността на водача на автомобила да го възприеме като опасност
на пътя в същия този момент, респ. да предприеме действия по избягването на сблъсъка.
Представеното от експертите писмено заключение е основано на резултатите от извършения
оглед на местопроизшествието, но също и на огледа на двете превозни средства и
установените върху тях повреди, както и отчасти на протоколите, обективиращи
показанията на свидетелите, възприели състоянието на автомобила, велосипеда и
колоездача непосредствено след удара. Анализът на тези изходни сведения и приложението
на съответните научни методи са довели до следните експертни изводи: Към момента на
удара велосипедът бил насочен под ъгъл от около 17,8 градуса спрямо надлъжната ос на
автомобила, а мястото на самия удар съвпадало с описаните в огледния протокол задирания
върху пътната настилка, оставени от протриването на задната капла на велосипеда след
нейното деформиране непосредствено след първоначалния контакт, т.е. ударът бил настъпил
на 1,2-1,5 метра северно от южната граница на платното за движение (както е изобразено на
скицата). Скоростта на лекия автомобил експертите са определи по метода „разстояние на
отхвърляне на тялото“, като липсата на фиксирани спирачни следи е изключила
възможността за приложение на по-надеждния от научна гледна точка способ „изминат
спирачен път“, както те изрично са отбелязали в доклада си. Така, базирайки се на зоната, в
която е попаднал първоначалният удар, преминаването на тялото през автомобила и
последвалото му падане и плъзгане до крайното положение (изводимо от петното кръв),
както и при независимо прилагане на два научни способа, чиито резултати са съпоставени, е
обоснован изводът, че скоростта на лекия автомобил по време на удара е била 74 км/ч, като
заради липсата на спирачни следи е прието, че тази стойност е тъждествена с избраната от
водача на автомобила и преди самия удар. Именно върху нея е базирано и заключението
относно пълния спирачен път /опасна зона/, чиято дължина е изчислена – 59,90 метра. Що
касае скоростта на водача на велосипеда, изводите са основани на статистически данни, като
отправна точка за тях са били възрастта и пола на колоездача, а след научното анализиране
на тези показатели е обоснована тезата, че предполагаемата скорост на велосипеда е била
около 10-15 км/ч при най-вероятна такава от 10-11 км/ч. Тази скорост пък е била начален
пункт при установяването на разстоянието между двете превозни средства в момента, в
който велосипедът се е отклонил наляво, като в табличен вид са представени отстояния в
зависимост от конкретната скорост на велосипедиста в диапазона 10-15 км/ч, приета като
променлива величина, съпоставянето на която с константите – скорост на лекия автомобил и
минимално изминато разстояние от велосипеда при отклоняването му наляво /7,12 метра/, е
обусловило окончателните изчисления, според които при скорост от 10 км/ч на велосипеда в
коментирания момент (насочване наляво) автомобилът се е намирал на 52,89 метра от него,
а при такава от 15 км/ч – разстоянието между двете превозни средства е било съответно
35,26 метра. Именно върху тези технически данни почива и заключението, че ударът е
попаднал в опасната зона за спиране на автомобила, чийто водач нямал техническа
възможност да го установи преди конфликтната точка чрез екстремно спиране. Такава
възможност, сочат експертите, съществувала при скорост от 51 км/ч, в съчетание със
своевременна реакция и задействане на спирачната система. При такава реакция била
4
налице и възможност за намаляване на скоростта и изоставане зад движещия се колоездач,
в случай че автомобилът се е движел със скорост от около 53 км/ч, изчислена при най-
високата приета скорост на велосипеда (15 км/м) или сe e движел с 68,89 км/ч при най-
ниската вероятна такава (10 км/ч) за велосипеда. На следващо място експертите посочват, че
удар между двете превозни средства не би настъпил и при навлизане на автомобила изцяло
или частично в лявата (насрещна) лента към момента на настигането на велосипедиста.
Отбелязано е още в заключението, че формирането на причинената автомобилна
травма е протекло в три фази: Блъскане на колоездача отзад в областта на лявата
подбедрица, която била характерно счупена, а велосипедът деформиран, като при контакта
между него и десния крайник бил увреден глезенът, а връзката велосипед-велосипедист се
разпаднала. След това тялото било отхвърлено назад към автомобила, където настъпил
контактът му с предния капак, ветроупорното стъкло и неговата рамка, което причинило
нараняванията в областта на главата, гръдния кош и таза. В третата фаза тялото изпаднало
по лице върху подлежащата настилка, като в резултат на инерционните сили било
подложено на триене, довело до охлузванията в областта на лицето и ръцете. Вещите лица
са категорични, че смъртта на А. е в пряка причинно-следствена връзка с пътния инцидент.
Така възприетата от прокурора и призната от подсъдимия фактическа обстановка
почива на обективираните в протокола за оглед на местопроизшествието находки върху
пътния участък, включително позиционирането на двете превозни средства и тялото
/петното кръв/ върху терена и откритите върху него предмети, върху резултатите от огледа
на приобщените веществени доказателства – лек автомобил, велосипед, раница, чувал с
кромид лук и др., а също и върху показанията на свидетелите Х. Д., Н. А.-Д., А.А. И.К., Д.
Д. и Д. Г., обясненията на подсъдимия, както и заключенията на експертите. В тази връзка
невярно се твърди от защитата, че обвинителната рамка била изградена изцяло и само върху
експертните изводи, тъй като нито един от свидетелите не бил наблюдавал самият сблъсък
между превозните средства, а имал впечатления само за тяхното състояние непосредствено
след съприкосновението между тях. И макар последното да е действително така, то следва
да се има предвид, че както първоначалните /единични/, така и повторната комплексна
експертиза, са били изготвени въз основа на съдържащите се в протоколите за оглед
сведения, които са детайлно проучени, в писмените доклади са прецизно анализирани и след
прилагане на съответните за тях научни познания са били дадени отговори на всички
въпроси, които са имали значение за предмета на доказване и в същото време са били в
кръга на професионалната компетентност на вещите лица. От друга страна, отразените в
протокола за оглед на местопроизшествието сведения не са в противоречие, а напротив –
изцяло се припокриват с разказаното от свидетелите Х. Д., Н. А.-Д., А.А. И.К. и Д. Д. в
частта им, представящи тези факти, които впоследствие са станали изходна база за
експертните заключения – местоположението на тялото на пострадалия, позицията на лекия
автомобил върху пътното платно, разположението на велосипеда и разпилените върху
платното вещи. Така всички свидетели (с изключение на Н. А.-Д. и Д. Г.) са единодушни, че
А. се е намирал в лентата за движение на колата „Форд Мондео“, като бил легнал и превит
върху пътното платно в близост до разделителната осева линия с крака, насочени към нея.
Категорично са още свидетелите, че в същата тази пътна лента се е намирал и спрелият (а Д.
забелязал и спиращия) лек автомобил, върху чието панорамно стъкло бил прикрепен
велосипед. Съответно на записаното в протокола за оглед е и съобщеното от свидетелите Д.
и А. относно приблизителното разстояние между лежащото на асфалта тяло и установения
върху платното автомобил – според тях то било около 100 метра, която величина е сходна на
измерената и при самия оглед – 135 метра. Взаимната непротиворечивост на свидетелските
разкази е показател за тяхната достоверност, а кореспонденцията им с обективираните в
протокола за оглед факти е ясен белег за истинността на последните, което в съчетание със
стриктното спазване на уредените в чл.129-130 от НПК правила при прилагането на
процесуалния способ е в състояние на придаде на съставения процесуален документ
5
визираната от закона доказателствена стойност и обоснове способността му да стане годна
доказателствена основа за научните изводи относно механизма на пътния инцидент и
причините, които са го генерирали. На практика един от съществените за експертното
заключение факти – отклоняването на велосипеда наляво и насочването му към периметъра
за движение на лекия автомобил, се установява не само от експертния анализ на повредите
върху двете превозни средства, но и от обясненията на самия подсъдим, който
последователно (още при разговора си със свидетелите Д. и Г., а след това и при разпита му)
е поддържал, че именно неочакваното за него насочване на велосипеда към автомобила му е
била причината за сблъсъка между двете превозните средства. И макар в някои части – тези,
касаещи повредата на спирачната система, обясненията да не могат да бъдат приети за
достоверни, тъй като техническата експертиза ги е опровергала, то причини за изключването
им като доказателствено средство за всички останали изложени в тях факти не са налице,
именно защото АТЕ (първоначална и повторна) е потвърдила косия характер на удара и
взаимното разположение на двете превозни средства по време на него при 17,8 градусово
отклонение на колоездача наляво спрямо посоката му на движение. В кой момент
колоездачът е предприел небезопасната маневра е важен за предмета на доказване въпрос и
неговия отговор дава комплексната експертиза, установила първо, че подсъдимият е
управлявал автомобила със скорост от 74 км/ч и че велосипедът се е движел с между 10-15
км/ч, при което най-краткият път, който вторият е можел да измине наляво, е бил 7,12 метра,
а след това и въз основа на тези отправни данни е направила извода, че при предприемане на
въпросното отклонение разстоянието между двете превозни средства е било между 35-52
метра, т.е. по-малко от равняващата се на 59,90 метра опасна зона за спиране на автомобила.
Тук е необходимо да се отбележи безспорността на факта, че преди предприетото от
колоездача навлизане наляво той е управлявал велосипеда в крайната дясна част на пътното
платно, поради което и не е представлявал опасност, с която подсъдимият да е бил длъжен
да съобрази своето поведение. Не е спорно също, че подсъдимият е възприел велосипеда
още при установяването си на моста, тъй като не са били налице фактори, които да
препятстват видимостта, както изрично посочва и самият М., описвайки подробно в
обясненията си състоянието на движещия се пред него велосипед, а също и собствените си
действия при неговото приближаване – предприемане на маневра изпреварване. Противни
на твърденията му, че при предприемане на тази маневра е насочил колата си наляво, са
данните от огледа и експертния доклад, според които ударът е бил реализиран на 1,2-1,5
метра по ширината на платното, измерено от крайния му десен ръб, където е открито
задиране, получено според експертите от протриването на задната капла на велосипеда след
нейното деформиране непосредствено след първоначалния контакт. Следователно
началното съприкосновение между предната дясна част на автомобила и лявата част от
тялото на колоездача (лявата му подбедрица) е позиционирано изцяло в широката 4,20 пътна
лента и то в нейната дясностояща спрямо движението половина. А това означава, че
подсъдимият не е напуснал лентата, по която се е движел и не е навлезнал нито изцяло, нито
частично в съседната му - предназначената за насрещно движение, въпреки че по нея други
превозни средства, чието движение да е бил длъжен да съблюдава, не са преминавали в този
момент. Съществено е и друго и то също е установено по експертен път. Отклоняването на
колоездача вляво е настъпило не по време на самото изпреварване (както вероятно се е
сторило на подсъдимия), а преди автомобилът да застигне и се установи паралелно на
попътно движещия се велосипед. Категорични в тази насока са експертите, че въпросното
отклонение вляво е започнало, когато автомобилът е отстоял по дължина най-малко на 35 и
най-много на 52 метра от колелото в зависимост от скоростта на последното, като
настъпилата промяна в траекторията не е могла да бъде съобразена от водача на леката кола,
тъй като избраната от него скорост е предполагала спирачен път, надвишаващ
горепосочените дължини, т.е. и при най-голямото отстояние от 52 метра (при скорост на
велосипеда от 10 км/ч/) ударът е бил неизбежен.
6
Съдът не откри причини за съмнения в обективността и компетентността на
експертите, нито такива, опровергаващи надеждността на използваните научни подходи
спрямо отразените в огледните протоколи измервания, деформации върху превозните
средства и пространствено разположение на лекия автомобил, велосипеда и пострадалия
колоездач непосредствено след настъпилия инцидент. Както вече се посочи, експертизите са
базирани на прецизно описани в протокола обективни находки и следи и именно те в
съпоставка с обясненото от подсъдимия и съобщеното от свидетелите (макар и невъзприели
самия удар) са аргументирали представените в писмените доклади заключения.
Единствената неизвестна величина, която автоекспертът е използвал, е била скоростта на
велосипеда, но това е предизвикало и вариантността при изчисляването на взаимното
отстояние на двете превозни средства към момента, в който двуколесното от тях е
променило своята посока наляво, като представените в табличен вид различни величини на
тази скорост, макар и влияещи върху останалите параметри, не са довели до промяна в
заключителния извод – този, свързан с възможността за предотвратяване на удара. Коректно
в писмените доклади е разяснен използваният способ за установяването на скоростта на
лекия автомобил при липсата на очертан върху платното спирачен път и произтеклата от
това необходимост да бъде приложен метода, базиран върху разстоянието, на което е
отхвърлено тялото, като са използвани два утвърдени научни похвата, ползващи различни
изходни данни, чиито резултати не са се оказали в недопустим за търсения отговор
разнобой. Подробен е докладът на комплексната експертиза и относно механизма, по който
е получено всяко едно от констатираните от съдебния лекар наранявания върху тялото на
увредения колоездач и причината, предизвикала смъртта – тежката, съчетана травма, довела
до несъвместими с живота изменения в органите и системите. Ето защо, съдът възприе
изложеното в експертните доклади, които в съвкупност с останалите доказателствени
източници аргументират безспорната установеност на изложените в обстоятелствената част
на обвинителния акт факти, които пък от своя страна налагат следните заключения: Две са
правилата за движение, чието нарушаване от подсъдимия М. е предизвикало удара между
управлявания от него автомобил и тялото на попътно движещия се колоездач. На първо
място подсъдимият е предприел маневрата изпреварване, без да се съобрази с правилото в
чл.41 ал.2 от Закона за движението по пътищата, според което при изпреварване водачът на
пътното превозно средство напуска пътната лента, в която се движи, навлиза в съседната
пътна лента изцяло или частично, преминава покрай движещото се в същата посока пътно
превозно средство и се връща в напуснатата лента. Както вече се посочи, конфликтната
точка, в която ударът е настъпил, сочи, че дясната част на автомобила „Форд Мондео“,
която първоначално е контактувала с лявата подбедрица на колоездача, се е намирала на 1,2-
1,5 метра от десния край на пътното платно (спрямо посоката на движение), т.е.
съприкосновението е настъпило изцяло в дясната лента за движение и то в зона,
изключваща изместване на лекия автомобил поне частично към съседната (лява) лента. От
друга страна, експертите са установили, че при правомерното навлизане на лекия автомобил
– частично или изцяло, в лентата за насрещно движение ударът между двете превозни
средства не би настъпил при установената скорост на колоездача и независимо от скоростта
на лекия автомобил. Следователно неправомерно изпълнената маневра „изпреварване“ и по-
конкретно нарушеното изискване при започването на тази маневра пътната лента да бъде
напусната е породило настъпилия резултат. Без значение за този извод е обстоятелството, че
М. е изпреварвал двуколесно, а не четириколесно превозно средство, тъй като нито
разпоредбата на чл.41 ал.2 от ЗДвП, нито тази в чл. 87 ал.2 от ППЗДвП отграничават
задължението на водачите в зависимост от вида на изпреварваното превозно средство, т.е. и
при изпреварването на велосипед, чиито странични габарити позволяват разминаване в
очертанията на лентата за движение, за изпреварващия шофьор са относими общите пътни
правила, които очевидно в случая не са били съобразени. Категорично в случая е било
нарушено и правилото в чл.21 ал.1 от ЗДвП, забраняващо движението със скорост,
7
надхвърляща записаните в нормата стойности. А че в случая максималната разрешена
скорост за пътния участък, в който се е движел подсъдимият, е била 50 км/ч е също
безспорно – той е управлявал автомобила в рамките на населеното място, както самият
заявява в обясненията си, в които изрично подчертава познаване на пътната обстановка
върху въпросната територия и организацията на нейната пътна регулация. Приложеното на
л.41 от т.5 на ДП писмо от Общинска администрация-Свиленград е потвърдило, че пътният
участък, наименуван „Новия мост на р.Марица“, попада в очертанията на гр.Свиленград,
като той представлява първокласен път, стопанисван от Агенция „Пътна инфраструктура“,
като на свой ред този орган допълнително е идентифицирал предназначената за движение
зона /л.43 т.5/, представяйки в отговор на отправеното към него запитване сведения за
характера на пътното съоръжение, неговата дължина и техническо състояние към 22.07.2020
г., включително чрез скица, която онагледява вида и разположението на изпълнената
вертикална и хоризонтална маркировка.
Несъмнено е установено по делото, че подсъдимият е превишил максималната
допустима за този пътен участък скорост и това той не отрича, приемайки в обясненията си
възможността да е управлявал автомобила с изчислената по експертен път величина – 74
км/ч. Именно последната се е оказала и вторият решаващ фактор за настъпването на
изследвания конфликт между превозните средства, тъй като както вече се посочи, тази
скорост не е позволила на М. да установи автомобила чрез екстремно спиране на
разстоянието в диапазона 35-52 метра, в което е възникнала опасността – отклоняването на
велосипеда наляво. От друга страна, подсъдимият е бил в състояние да възприеме тази
опасност, тъй като не са съществували препятствия, ограничаващи видимостта му към
движещия се пред него колоездач, чието поведение е и бил длъжен да наблюдава не само
преди, но и непосредствено преди предприемането на маневрата „изпреварване“, а и по
време на самата маневра, още повече че не е предприел другото дължимо от него действие –
да изнесе поне частично колата си в съседната лява за него лента. Всяка възникнала на пътя
опасност изисква определено поведение от страна на водача за нейното избягване – чрез
намаляване на скоростта, а при необходимост и чрез преустановяване на движението. И
макар това правило да се съдържа в разпоредбата на чл.20 ал.2 изр.2-ро от ЗДвП, то е
напълно валидно и за случаите, при които следва да бъде съблюдавана
номативноустановената скорост, доколкото превишаването на указаните в чл.21 ал.1 от
ЗДвП величини винаги представлява несъобразяване с конкретните условия на пътя, които
изначално законодателят е имал предвид при регламентацията на движението в населените
места, т.е. визираните в закона допустими стойности не са случайни, а обусловени от
неизменните за населените места пътни усложнения и предполагаемата на тази основа
вероятност от възникване на препятствия, които биха са оказали непредвидими за водачите.
В разглеждания случай именно движението със 74 км/ч и произтичащата от това дължина
на спирачния път (59,90 метра), оказала се по-дълга от разстоянието между двете превозни
средства в момента на възникването на опасността, не е позволила на подсъдимия да
предотврати удара. От друга страна, както сочат експертите, конфликтът е могло да бъде
избегнат чрез екстремно спиране или намаляване на скоростта, ако подсъдимият се е движел
с 51-53 км/ч, т.е. в рамките на разрешената скорост и в същото време бе изпълнил
задължението си да реагира своевременно на появилата се пред него опасност. Ето защо,
избраната скорост, надхвърляща с 24 км/ч допустимата за движение в населеното място
представлява фактор, който е поставил началото на причинно-следствения процес, завършил
с настъпилия противоправен резултат – смъртта на Д. А.. Не такъв обаче е било
неизпълненото според обвинението правило по време на изпреварването да бъде осигурено
достатъчно странично разстояние между изпреварваното и изпреварващото превозно
средство, както повелява разпоредбата в чл.42 ал.2 т.1 от ЗДвП. В тази връзка на първо
място следва да се отбележи, че експертизата не е изследвала, а и в обвинителния акт не се
съдържат факти, свързани с размера на страничната дистанция между двете превозни
8
средства при предприемането на маневрата от страна на автомобилиста. От друга страна,
аналогично на разпоредбата в чл.88 ал.2 от ППЗДвП, горепосочената норма сочи, че
задължението за „достатъчна“ странична дистанция възниква „по време“ на изпреварването,
за разлика от текста в чл.41 ал.2 ЗДвП, респ. чл.87 ал.2 ППЗДвП, визиращ задължението на
извършващите маневрата водачи да напуснат пътната лента „при изпреварването“.
Различието в съдържанието на двете разпоредби показва, че поставеното пред водачите
изискване за осигуряване на необходимата за безпрепятственото разминаване дистанция се
поражда в момента, в който превозните средства се установят паралелно върху пътното
платно, така че да не е възможно да настъпи страничен сблъсък между тях. И след като в
случая ударът между автомобила „Форд Мондео“ и велосипеда не е бил страничен, а
съприкосновението е било с предната дясна част на колата, т.е. преди успоредното
разполагане (или поне началото на такова) на двете превозни средства върху платното, то
няма как да се приеме, че подсъдимият е нарушил и задължението по чл.41 ал.2 т.1 от ЗДвП.
Освен това е очевидно, че зададеното странично разстояние при предприемането на самата
маневра от М. е било нарушено вследствие на отклоняването на велосипеда вляво, а не в
резултат на промяна в траекторията на движение на леката кола, като липсват причини, а и
поддържани от обвинението факти, заради които да се смята, че само по себе си то не е
позволява безпроблемно разминаване, а от друга страна - опасно скъсеното разстояние
между двете превозни средства изначално се е дължало на неизпълненото задължение за
изнасяне на автомобила частично или изцяло в съседната лента за движение. Ето защо,
съдът призна подсъдимия за виновен в това да е нарушил правилата за движение,
съдържащите в разпоредбите на чл.21 ал.1 и чл.41 ал.2 от ЗДвП и го оправда по
обвинението да е било нарушено и правилото по чл.42 ал.2 т.1 от ЗДвП. И тъй като
неспазването на горепосочените две правила е причината за настъпването на пътния
инцидент, а той от своя страна е породил несъвместимите с живота увреждания на
колоездача Д. А., деянието беше квалифицирано като престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ вр.
чл.342 ал.1 от НК, защото освен изложеното вече, касаещо обективната страна на това
престъпление, са проявени и характерните за него субективни белези – смъртта е причинена
по непредпазливост при по-леката от двете възможни нейни форми, а именно небрежност. А
това е така, понеже всички външни изяви на поведението, които илюстрират и субективното
отношение на дееца към общественоопасния резултат, сочат, че той не е предвиждал този
резултат, но е бил в състояние и в същото време е бил длъжен да го предвиди при
осъзнатото неспазване на задълженията му при движението в пътния участък, предизвикали
въпросния сблъсък. Безспорно принос за настъпване на произшествието е имал и самият
пострадал, който също е допуснал нарушения на регламентиращите поведението му на пътя
правила при управление на велосипед. По-конкретно, неспазено е било записаното в
разпоредбата на чл.80 т.2 от ЗДвП изискване водачът на велосипеда да се движи възможно
най-близо до дясната граница на платното за движение, като именно това правило А. е
пренебрегнал при отклоняването си наляво към мислената зона, към която е бил насочен
автомобилът. Нарушено е било и задължението по чл.81 т.4 от същия закон, съгласно която
разпоредба на водача на двуколесно средство е забранено да превозва предмети, които
пречат на управлението му. И макар в случая въпросът дали товарът на А., състоящ се от
чувал с лук, друг чувал с дини, раница и полиетиленов вързоп, действително е затруднявал
безопасното му предвижване по пътя, да не е подробно изследван, то следва да се приеме, че
това действително е било така, тъй като видът и броят на превозваните вещи сами по себе
си предполагат влияние върху конструкцията на технически овехтелия велосипед и
негативна промяна в нейните баланс и устойчивост и същото такова влияние върху
правомерното присъствие на пътя от страна на нейния водач. Ето защо, несъблюдаването на
тези две пътни правила от страна на А. представлява самостоятелен и независим елемент от
комплексния по естеството си причинно-следствен процес, който е генерирал
общественоопасния резултат.
9
Не е възможно да бъде споделена поддържаната от защитата теза за съставомерност
на деянието по привилегирования състав на чл.343а ал.1 б.“б“ от НК и основанията за това
са две. На първо място, в обстоятелствената част на обвинителния акт не се съдържат
каквито и да е факти, сочещи на оказана от подсъдимия своевременна и адекватна помощ на
пострадалия, насочена към неговото спасяване. И след като подсъдимият е признал
обвинителното изложение именно в този му вид, т.е. при липсата на благоприятната за него
фактология в искания от защитата смисъл, а съдът в същото време е ограничен в своите
изводи именно до очертаните от нея предели, то претенцията за преквалификация се явява
лишена от нужната фактическа основа и няма как да бъде удовлетворена. Иначе казано,
избраният от подсъдимия ред за провеждане на съдебното следствие по правилата на чл.371
т.2 от НК го лишава от възможността да претендира и доказва факти, различни или
надхвърлящи изложените в обвинителния акт. На второ място, и събраните в хода на
досъдебното производство доказателства не дават повод за прилагане на смекчената по
закон отговорност, тъй като квалификацията на деянието по чл.343а от НК изисква
наличието на активни и в същото време съобразени с конкретното състояние на пострадалия
действия, които обективно да бъдат в състояние да ограничат вредните последици от
престъплението. В случая действително се установява, че веднага след преустановяването
на движението на колата М. се е приближил до лежащия на пътя А. и го е подканил да
остане неподвижен, но това на практика правомерно присъствие на местопроизшествието,
както правилно отбелязва и повереникът М., далеч не изпълнява признаците на онова
активно, своевременно и адекватно поведение, което е имал предвид законодателят, за да
премира онези извършители, които предприемат опит да спасят увредените или част от тях.
В съдебната практика примерите за действително оказана помощ на пострадалия са
многобройни, но те винаги илюстрират такава съответна на конкретната обстановка
активност, която е довела или е могло да доведе до ограничаване на влошаващите
състоянието на увредения фактори или до избягването на други, които биха разширили
обема на вредите. В случая такива по естеството си действия не се установяват. Имайки
предвид тези съображения, съдът квалифицира деянието по предложения от обвинението
основен престъпен състав.
Индивидуализацията на наказателната отговорност, която подсъдимият следва да
понесе за извършеното престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ вр. чл.342 ал.1 от НК, за което
актуалната към 22.07.2020 г. законова редакция е предвиждала наказание лишаване от
свобода за срок от две до шест години, налага оценка на смекчаващите и отегчаващи вината
факти, както и на всички други обстоятелства, които имат отношение към съответното на
целите по чл.36 от НК наказание. Доказателствата по делото установяват, че към 2020 г.
подсъдимият М. М. е бил на *** година, като от 1982 г. е притежавал правото да управлява
моторно превозно средство. Към момента на деянието той не е осъждан, ползвал се е с добра
обществена оценка, както сочи приложената по делото характеристика. М. има три деца, две
от които все още са непълнолетни и за тях той полага грижи, както сам посочва в
обясненията си. Имущественото му положение е съответно на неговата възраст и социални
черти, а сведения, касаещи здравословното му състояние, не се съобщават. Казаното дотук
сочи, че фактите, стоящи извън самото деяние, са в положителен план. В такава насока са и
обстоятелствата, обрисуващи конкретната обществена опасност на инкриминираното
поведение – тя не надхвърля обичайната за този род прояви, нито броят и естеството на
допуснатите нарушения на пътните правила е такъв че самостоятелно да обуслови
утежняване на отговорността, както поддържа, но изцяло декларативно и без ясна
аргументация повереникът М.. Действително, подсъдимият е нарушил едновременно две от
правилата за движение, но нарушението нито е грубо, нито явно незачитащо пътния
порядък, нито пък демонстриращо показно пренебрежение към същия, доколкото
превишаването на скоростта, макар и сериозно, е станало на първоклА. път, а не на оживена
и предполагаща множество опасности част от населеното място. От друга страна, няма как
10
да бъде пренебрегнат немалкият принос, който е имал пострадалият за настъпването на
инцидента. Както вече се отбеляза, А. далеч не е бил изряден участник в пътното движение.
Той също е допуснал две нарушения на Закона за движението по пътищата, отклонявайки се
наляво, без да се увери, че това е безопасно, както и обременявайки конструкцията на
велосипеда си с товар, чийто вид и размер е внушителен спрямо техническите му
характеристики. Съпричиняването на резултата от А. следва да бъде ценено с положителен
за подсъдимия знак и в същото време като значително повлияващ обема на наказателната
отговорност, която би се явила адекватна на извършеното. Кръгът на смекчаващите
обстоятелства следва да бъде допълнен и с направеното от подсъдимия самопризнание още
в хода на досъдебното производство, което следва да се открои от признанието на
обвинителните факти, обслужващи целите на диференцираната процедура, което принципно
не може да бъде компонент от индивидуализиращата наказанието съвкупност. В последната
обаче следва да бъде включено демонстрираното от М. отношение към пострадалия водач,
към когото е проявил загриженост и направил опит да го окуражи, оставайки в близост до
него до идването на спешния медицински екип.
Несъмнено са налице и факти и в противоположната на изложената вече насока и те
се съдържат в приложената на л.51 от т.5 на ДП справка, според която в периода 13.01.2016
– 17.05.2019 г. М. е допуснал общо пет нарушения по ЗДвП и то не само на едно и също
правило, но и на идентично с това, което и в разглеждания случай е пренебрегнал –
нарушаване на забраната да бъде превишавана максимално допустимата за съответния пътен
участък скорост. Без значение е обстоятелството, че тези нарушения са били констатирани с
фиш и за тях наказателни постановления не са били издавани. По-важното е, че при две от
тях превишаването на скоростта е било сериозно, което сочи размерът на наложената глоба.
Последното пък е показател за това, че подсъдимият системно е пренебрегвал
горепосочения законов норматив и именно несъобразяването с него е причинило и
настоящия престъпен резултат. В този смисъл описаните в справката административни
наказания, които явно не са довели да преследвания ефект, следва да рефлектират върху
настоящата санкция и то в степен по-голяма от изтеклия срок за валидност на
свидетелството за правоуправление, доколкото последното нарушение по чл.150а от ЗДвП
нито самостоятелно, нито в съчетание с други, би могло да застраши безопасността на
пътното движение, а единствено да обрисува водача като административно неангажиран, в
преодоляването на което се състои и целта на наложната на 09.09.2020 г. глоба.
Съпоставката на двете групи обстоятелства сочи, че превес има първата от тях,
защото както числено, така и по значение смекчаващите надделяват над отегчаващите
такива. Ето защо, наказанието беше определено близо до минималния предвиден от закона
размер, като се прецени, че лишаване от свобода за срок от три години отговаря на
установеното съотношение позитивни-негативни за проявата белези, на нейната конкретна
обществена опасност и на социална оценка на самия деец, обуславяща и адекватните
превъзпитателни и превантивни мерки, които е наложително да бъдат предприети, за да
бъдат нагласите към обществения ред пренасочени, отрицателните елементи преодолени, а
бъдещи противоправни прояви избегнати. Именно на тези изисквания се прие, че е
съответно определеното наказание, което на основание чл.58а ал.1 от НК беше редуцирано с
една трета и така окончателно беше наложено “лишаване от свобода за срок от две години“.
Казаното относно възможностите за превъзпитание на подсъдимия М. е валидно и спрямо
необходимостта от ефективното изтърпяване на наказанието, която необходимост беше
отхвърлена, защото по делото не беше установена причина, заради която да се смята, че
целите на наказателното санкциониране не могат да бъдат постигнати без изолиране от
обществото. Напротив, дадените от подсъдимия обяснения в хода на досъдебното
производство, в които той добросъвестно е разказал за начина, по който е настъпил
сблъсъка му с велосипедиста, не само са допринесли за разкриването на обективната истина,
но са били израз и на искреното му и своевременно разкаяние за стореното, което пък от
11
своя страна е белег за започналото преосмисляне на отношението към социалните порядки.
В този смисъл с основание може да се прогнозира, че целите по чл.36 от НК ще бъдат
постигнати и най-вече - подсъдимият ще бъде превъзпитан, и без да търпи наказанието
лишаване от свобода. Описаните вече обстоятелства бяха съобразени и при определянето на
продължителността на изпитателния срок, като се прие, че установеното по делото не
обосновава необходимост от период, надвишаващ минималния, още повече че нито
обществената опасност на деянието, нито на тази на самия извършител налагат по-
интензивна от тази намеса в правата му. Съответствието на наказателната санкция в всички
упоменати в чл.54 ал.1 от НК критерии е гаранцията както за ефикасността на санкционните
мерки в аспекта на тяхната индивидуална превантивна роля, така и за успеха на генералната
превенция и в този смисъл условното осъждане не би могло да застраши постигането на
тези преследвани от закона резултати при условие, че съчетанието на основното наказание с
кумулативното по-леко „лишаване от права“ формира такъв санкционен комплекс, който
според съда отвръща изцяло на изискванията в чл.57 ал.2 от НК. Последното наказание –
предвиденото в чл.343г от НК, се определи за срок от две години и шест месеца, като се
прие, че отстраняването на подсъдимия от обществения сектор, чиято регламентация той е
пренебрегнал, именно за този период, ще бъде в състояние да го превъзпита като водач на
моторно превозно средство и ще го подтикне към съблюдаване както на пътните, така и на
всички останали правила. Тук е необходимо да се посочи, че изтеклото преди повече от две
години спрямо деянието СУМПС (валидно до 03.07.2018 г.) не обосновава извода, че към
момента на произшествието М. е бил „неправоспособен водач“, т.е. че не е притежавал
правото да управлява моторно превозно средство. В тази връзка не се споделя виждането,
според което преминалият срок, за който е бил издаден документа, удостоверяващ
едновременно самоличността на българския гражданин и придобитата от него
правоспособност, следва да бъде отъждествен с липсваща правоспособност. Напротив, както
се приема в Решение № 260043/10.03.2021 г. по в.н.д. № 13/2021 г. на АС-Пловдив, в което
детайлно са анализирани различните хипотези на отнето по административен или съдебен
ред право за управление на МПС и загуба на всички контролни точки, които логично са
отграничени от случаите, при които срокът на документа е изтекъл, и настоящият състав
счита, че след като за М. не е било наложително за пореден път да удостоверява пред
автомобилната администрация своите умения да управлява МПС, то той не е загубил вече
признатото му право, а само не е изпълнил задължението си да отправи към държавния
орган искане да го снабди с нов валиден документ, без да е нужно обаче отново да
удостоверява своите теоретични знания и техническа годност да бъде участник в пътното
движение. Издаденото на подсъдимия на 02.09.2020 г. ново свидетелство за управление на
МПС /л.57 т.5 от ДП/ потвърждава тези изводи и изключва възможността санкцията по
чл.343г от НК да не бъде наложена. Спрямо същата съдът не приложи разпоредбата на чл.59
ал.4 от НК, тъй като свидетелството с № ********** и контролния талон с № ***********
са били иззети с АУАН № 180310/23.07.2020 г., т.е. по повод на нарушението по чл.150а от
ЗДвП, а както изрично се посочва в закона и в ППВС № 1/83 г., лишаването от съответното
право по административен ред се приспада, само когато то е било постановено за същото
деяние, за което подсъдимият е и наказателно отговорен.
Направените по делото деловодни разноски от бюджета на ОД на МВР-Хасково на
основание чл.189 ал.3 от НПК бяха възложени в тежест на подсъдимия. На същото
процесуално основание бяха присъдени и направените от частните обвинители Ф. Д. А. и Ф.
Д. А. деловодни разходи, състоящи се в заплатеното от тях възнаграждение за адвокат,
което според представените договори за правна помощ се равнява на 2 000 лева за всяка от
тях. Останалите частни обвинители – С. В. А., Е. М. Ю., Е. М. Ю., В. С. В. и Х. Д. А.,
представят Договори за правна защита и съдействие от 26.01.2024 г., според които те са
получили безплатна правна помощ от адвокат Р. М.. Именно в тази връзка последната
отправя своето искане за възмездяване на извършената адвокатска работа, претендирайки
12
нормативно регламентираната за нея минимална стойност в Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, да й бъде заплатена от подсъдимия.
Искането се основава на нормата в чл.38 ал.2 и ал.1 т.2 вр. чл.36 ал.2 от Закона за
адвокатурата и съобразно уредените там правила, както и утвърдената съдебна практика, то
се намери за основателно. Относно размера му се прецениха два съществени момента –
минималното предвидено в нормативния акт възнаграждение при оказана правна помощ на
частен обвинител и момента на сключването на договорите за правна помощ, последният
влияещ върху размера на дължимото, с оглед настъпилата промяна в уредбата, касаеща
минималния праг на адвокатския хонорар, за какъвто се претендира. Относима е в случая
разпоредбата на чл.13 ал.1 т.3 от наредбата, според която при процесуално представителство
на частен обвинител по дела с обвинение за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода
до 10 години, минималното възнаграждение се равнява на 1 500 лева, т.е. за оказаната на
горепосочените петима частни обвинители правна помощ подсъдимият дължи на техния
повереник сумата от по 1 500 лева, доколкото договорите са сключени след изменението на
нормативния акт с ДВ бр.88/2022 г. и именно към този момент следва да бъде преценявана
стойността на първоначално безплатно предоставената правна помощ, както практиката
приема. Последната е последователна и по въпроса, че когато адвокатът представи
доказателства за регистрацията си по ЗДДС, както е и в случая, върху следващата се му се
сума се начислява и размерът на този данък. Именно при спазването на тези правила беше
определен и дължимият от подсъдимия адвокатски хонорар – 9 000 лева (1500 х 5 + 20%),
който той беше осъден да заплати на повереника М..
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.


Съдия:
13
Съобщи за изтекли лични данни