Решение по дело №702/2020 на Районен съд - Пещера

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е :

№  260000/06.01.2022  година, гр. Пещера.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

ПЕЩЕРСКИЯТ районен съд граждански състав

На 07.12.2021 година

В публичното заседание в следния състав:

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИНА АНГЕЛОВА

                       

Секретар: СЕВДАЛИНА ПЕНЧЕВА

Прокурор:  

като разгледа докладваното от Съдия Ангелова по гр. дело № 702 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е насрещен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД във вр.с чл.9 от ЗПК.

 

Постъпила е искова молба от „Изи Асет  Мениджмънт“ АД с ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление: гр.София, Ж.К.Люлин № 7,бул.“Джавахарлал Неру“ № 28,“Силвър  център“,ет.2 офис 40-46, с управител Стефан  Колев  против ответника Ц.А.Ц., ЕГН – ********** *** чрез процесуалния й представител адв. Д.Ф.,в която твърди ,че   на 04.10.2019 година между ищеца  по настоящата искова молба  и ответника по нея Ц.  бил сключен Договор за паричен заем под  № 3649770 ,след отправено от последната Предложение  за сключване на договор за паричен заем.По силата на същия  Ц. получила в заем сумата от 500 лева  като се задължила да погаси  сума ,включваща  главница и  лихва в общ размер от  543.48 лева. Издължаването следвало да се извърши  чрез 21  равни седмични вноски ,всяка в размер от 25.88 лева  в уговорен погасителен план  с първоначална  дата на погасяване 14.10.2019 година и  последна  дата на погасяване  02.03.2020 година.Страните уговорили още ,че  в срок до три дни,считано  от датата на сключване на договора  заемателят се задължавал  да предостави на заемодателят  едно от алтернативно предвидените обезпечения ,по своя преценка,а именно:двама поръчители,при посочените  в  клаузата изисквания или банкова гаранция,отговаряща на уговорените условия или одобрено от заемателя дружество-което  предоставяло гаранционна сделка.Сочи се още ,че  Ц. не е изпълнила задължението си за плащане на  главница и  лихва ,съгласно уговорените в договора падежи. Към датата на подаване на  исковата молба  заемателката не била  направила нито едно плащане по договор за заем № 3649770 от 04.10.2019 година .Тъй като е настъпил падежа  и на последната вноска  като не било платено нито едно задължение  от страна на заемателя  за замоедателя  съществувал правен интерес да  търси  заетата на ответницата сума в размер на 500 лева и договорена лихва в размер на 43.48 лева.Моли да се постанови решение ,с което да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата от 500 лева ,представляваща заета сума по договор за заем  № 3649770  от 04.10.2019 година  и договорена лихва в размер на 43.48 лева ,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от предявяване на насрещната искова молба  до окончателното изплащане.Сочи доказателства.

В указания от съда срок ответникът по насрещната искова молба  Ц. оспорва договорената лихва със становището ,че същата противоречи на добрите нрави .Счита ,че договорът за кредит е нищожен поради  нарушение на чл.11,ал.1,т.10 във вр. с чл.19,ал.1 и ал.2 от ЗПК.

В срока за отговор  на насрещната искова молба не е постъпил писмен отговор  от ответника  „Файненшъл България“ ЕООД гр.София.

Въз основа на събраните по делото доказателства  преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка  с твърденията ,възраженията и доводите на  страните  и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл.от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства:Предложение за сключване на  паричен заем;Договор за паричен заем  № 3649770/04.10.2019 година ;Договор за поръчителство № 3649770 от 04.10.2019 година; Рамков договор  за поръчителство от 10.07.2019 година; ,ведно с извлечение и потвърждение; Стандартен Европейски формуляр  за предоставяне на информация се установява ,че на 01.08.2019 година ищцата  Ц.А.Ц. е депозирала писмено искане (по образец) в дружество  „Изи Асет Мениджмънт“ АД за отпускане на  заем.На 04.10.2019 година между  „Изи Асет Мениджмънт“ АД  гр.София в качеството му на заемодател и  Ц.  А.  Ц. *** в качеството й на заемател е сключен писмен договор  за паричен заем ,по силата на който заемодателят се задължава  да  предаде в собственост на   заемателя  сумата от 500 лева ,която сума заемателят се задължава да върне  при следните условия: чрез погасителна вноска в размер на 25.88 лева  ,при договорен срок  от  21 седмици  ,с брой вноски  21 при  фиксиран  годишен лихвен процент  по заема -40.00%;лихвен  процент на ден при  отказ от договора  е  0.11%;общ размер на всички плащания  е 543.48 лева ;годишен процент на  разходите  по заема  46.96%.Съгласно клаузите на договора  заемателят се задължавал в 3 дневен  срок от  усвояване на сумата  по договора  да предостави на заемодателя  едно от следните обезпечения 1./две физически лица -Поръчители отговарящ на условията  подробно описани в договора ;2./ банкова гаранция;3./ одобрено от Заемодателя Дружество –поръчител ,което  предоставя гаранционна сделка.Страните са уговорили изрично ,че в 14 дневен срок от сключване на договора  за паричен заемателят е можел да се откаже от договора  чрез уведомление-на хартиен или друг траен носител до заемодателя,  без да дължи обезщетение или неустойка ,като не е длъжен да посочва и  причина за отказа.В този случай заемателят дължи връщане  на заетата сума (главницата) ведно  с лихва на ден в размера посочен в  чл.2,т.6.2,т.е  по 0.11% на ден  всеки ден на ползване до деня на реалното връщане ,без неоправдано  забавяне ,но не  по-късно  от 30 календарни дни ,считано от изпращане на уведомление до заемодателя. С подписване на договора заемателят удостоверявал ,че е  получил от заемодателят заемната сума  ,като договорът  има силата на разписка  за предадената и съответно получена сума.Установява се още ,че на 04.10.2019 година  между  „Файненшъл България „ЕООД  гр.София в качеството му на поръчител и  Ц.А.Ц. в качеството й на  потребител е бил сключен договор  за предоставяне на поръчителство под № 3649770,с който  потребителят е възложил на поръчителя да сключи  договор за поръчителство с „Изи Асет  Мениджмънт „АД гр.София ,по силата на който договор  дружеството  „Файненшъл България“ЕООД (като финансова институция,вписана в регистъра на БНБ за финансови институции  с основен предмет на дейност –предоставяне на  гаранционни сделки) е приело  да отговаря солидарно  с Потребителя Ц.  пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД  по договор  за паричен заем: за връщане на заетата сума  от 500 лева;задължение за плащане на възнаградителна лихва;задължение за плащане на законна лихва  за забава в случай на  забавено плащане,разходи по събиране  на вземането ,съдебни разноски и адвокатски хонорар,като за поетото задължение  потребителят  Ц. дължи  възнаграждение  на поръчителя в размер на 254.52 лева.Същото е било платимо  разсрочено на вноски,всяка от които в размер на 12,12 лева.Уговорено е още ,че  вноските са дължими  на падежа на плащане на погасителните вноски по договора  за паричен заем ,сключен с  „Изи Асет Мениджмънт“ АД.Видно от останалите доказателства  между двете ответни дружества е съществувал рамков  договор за поръчителство  от 10.07.2019 година като съгласно Приложение № 1 фигурира договорът ,който е бил обезпечен с поръчителство от страна на  „Файненшънъл България „ЕООД  под № 3649770 от 04.10.2019 година с потребител Ц.  Ц.  със заета сума от 500 лева  ,при договорена лихва  в общ размер от  43.48 лева(годишен лихвен процент 40%) и с краен срок на договора  до 02.03.2020 година.

За изясняване  на спора  от фактическа страна бе назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза изготвена  от вещото лице Л.Ц.,което  в заключението си сочи ,че съгласно клаузите на договора  на ищцата е заета сума от 500 лева ,която е следвало да се погаси  чрез седмични вноски -21 бр., всяка в размер на 25.88 лева.Видно от заключението  по договора  за паричен заем  от 04.10.2019 година   не са установени  плащания  с цел погасяване на задължения от страна на заемателя  като  са останали  не погасени главница от 500 лева  и  лихва в размер на 43.48 лева.

Заключението е прието в с.з. и не е оспорено от страните.

Безспорно е установено от доказателствата по делото, че на 04.10.2019 г. между ищеца „Изи Асет Мениджмънт“ АД  гр.София и ответницата Ц.   е сключен Договор за паричен заем № 3649770 ,по силата на който  кредиторът се е задължил да отпусне на кредитополучателя заем в размер на 500 лева.  Не се спори също така, че кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на договора, като за потвърждаването на плащането е подписаният договор от страните по делото.

Не се спори също така,че по договора няма плащане  от страна на заемателя нито  по отношение на главница ,нито по отношение на лихва.

Настоящият състав  намира, че процесният договор попада в приложното поле на потребителската защита, тъй като заемателят е физическо лице по заема, който не е предназначен за търговска или професионална дейност и е потребител на финансова услуга по см. на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и във връзка с т. нар."тълкувателна приложимост" на Директива 93/13/Е /в случая чл. 2, т. "б"/, според която националният съдия трябва да тълкува вътрешното право в съответствие с директивите дори те да нямат директен ефект . Договорите за заем съставляват финансови услуги и клаузите ,които са договорени от страните подлежат на проверка за валидност при твърдения за наличие на специален фактически състав по  чл. 143 ЗЗП

В настоящият случай лихвата по договора е възнаградителна –за ползване на  дадената парична сума.Към датата на  сключване на договора  обективен критерий  за преценка  дали с клаузата  за уговорената лихва  е нарушен принципът  на справедливост  и са създадени условия  за неоснователно обогатяване  на ищеца ,не са уредени.Изследвайки  съдържанието на договора и поетите с него права и задължения от страните  съдът ,намира че  не се касае за  несъответствие  на  престациите ,а договорната лихва  води до възмездяване,но не и до обогатяване.

Нарушаване на добрите нрави ще е налице в хипотеза когато съответната клауза излиза извън обсега за законово регламентираната рамка и то по начин, че да представлява основание за несъмнено нарушаване на даден правен принцип или неписано правило по начин, водещ до пълна несъвместимост между клаузата и принципа/правилото/.  Тъй като се касае  за основната  престация по  двустранния  договор ,то тя не е  възможно  да бъде  неравноправна ,тъй като същата  е била известна  на потребителя  и е изиграла  основна роля  за формиране  на волята за сключване на  договора от негова страна.По отношение на  основните престации по договор,а именно  неговата клауза,не може да се говори  за неравноправност на клауза,тъй като  длъжникът е бил в позиция  да договаря този параметър като основен  за договора наред  с размера на  отпуснатата сума.

Налага се извод, че клаузите за договорна лихва са действителни, поради което ответникът дължи заплащане на главница в размер  от 500 лева   и на възнаградителна лихва в претендирания по делото размер от 43.48 лева.

Водим от горните съображения,Пещерският районен съд

 

 

                              Р   Е   Ш   И:

 

ОСЪЖДА Ц.  А.Ц. с ЕГН-********** *** ,представлявана от адв.Ф.   да заплати  на  „Изи Асет  Мениджмънт „АД  с ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление: гр.София, Ж.К.Люлин № 7,бул.“Джавахарлал Неру“ № 28,“Силвър  център“,ет.2 офис 40-46, с управител Стефан  Колев главница в размер на 500 лева  и сумата от 43.48 лева ,представляваща  възнаградителна лихва по договор за паричен заем № 3649770 от 04.10.2019 година ,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 16.09.2020 година до окончателното й изплащане

 

 

 

         РЕШЕНИЕТО м о ж е да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.

 

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: