Р Е
Ш Е Н
И Е
№......
гр.В.Търново, 19.03.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на осемнадесети февруари през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№1273 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по
предявени искове за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, с правно
основание чл.49 от ЗЗД и съединени в условията на евентуалност искове с правно
основание чл.50 от ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищцата е работила по трудово
правоотношение при ответното дружество, за
периода от
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е
представил отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърди, че машината, на която
е работила ищцата не е неизправна, а ежедневно всички машини били проверявани
от техник за изправност. Сочи, че е невъзможно при натиснат стоп-бутон машината да започне
да работи. В отговора на ответника се заявява,
че не е вярно твърдението, че от страна на работодателя са предприети действия
по прикриване на трудова злополука. Сочи се, че работникът е инструктиран за технологични правила и правила
за безопасност, като заявява, че такива увреждания могат да настъпят само, ако
работникът не е изключил машината от захранването и при пренебрегване на
правилата за безопасност. Счита, че поставянето на ръката в близост до гилотината
представлява груба небрежност и води до съпричиняване на вредоносния резултат.
Счита, че не са налице всички елементи от фактическия състав на чл.49 от ЗЗД и
чл.50 от ЗЗД. Оспорва исковете и по размер.Отправя искане за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че ищцата Т.И.А.
е била в трудово правоотношение с ответното дружество «********»ЕООД, като е работела на
длъжност «машинен оператор в производство на пластмаса». По делото е
представена длъжностна характеристика относно задълженията и отговорностите за
длъжността «машинен оператор за рязане на пластмаса».
На 15.05.2018г., около
22,30ч-23.00ч ищцата претърпяла
злополука на работното си място, при която режещата част на машината, на която
работела отрязала част от средния пръст на лявата ръка на ищцата, при опит да
издърпа набран материал.
Видно от представената по делото
епикриза от проведено лечение в отделение по «Ортопедия и травматология» към
МОБАЛ- ****, ищцата е постъпила на
лечение на 15.05.2018г. в 23:50ч, с диагноза: «травматична ампутация на
дистална фаланга на трети пръст на лявата ръка». Проведено е оперативно
лечение, при което са отстранени девитализираните тъкани.
Видно от приложената епикриза,
издадена от «Медицински център «А»ООД гр.****, на 07.06.2019г. е извършена дизартикулация на остатъка от
дистална фаланга от трети пръст на лявата ръка.
По делото са представени заверен
препис от лична амбулаторна карта на ищцата и рентгеново изследване, видно от
което е налице състояние на частична ампутация на апигална фаланга на трети
пръст на лявата ръка.
По делото са представени фактури
от 31.05.2019г., 07.06.2019г., 14.06.2019г. и 12.07.2019г. за заплатени
хирургични услуги и оперативно лечение, като четирите фактури са на обща стойност 640лв.
По делото са приети като
доказателства заверен препис от Програма за провеждане на инструктаж на
работното място от ответното дружество, служебна бележка от 20.05.2016г. за
проведен на ищцата първоначален инструктаж по безопасност на труда, както и Програма
за провеждане на периодичен инструктаж.
Видно от Инструкция за безопасна
работа с термолепяща режеща машина, представена по делото, отстраняването на
натрупан отпадъчен материал върху обемен датчик или по движещите части се
осъществява при спряна машина от специалист «Настройчик», а не от работника,
обслужващ машината. В Инструкцията е посочено, че контролът по изпълнение на
инструкцията се осъществява от прекия ръководител.
По делото са представени болнични
листи за временна неработоспособност на ищцата поради травматична ампутация на
пръст на ръката, издадени през периода 15.05.2018г.-м. август 2019г.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите К П К, Б Е М, Й Б Х, Н Д Д и Н Б Д.
Свидетелката К, разпитана каза,
че е работила в ответното дружество, като с ищцата работели през последните
месеци на една и съща машина-К4. Свидетелката заяви, че машината няма предпазни
капаци, където са разположени режещите й части. Свидетелката заяви, че много
често се е случвало машината да набере материала, с който се работи. Според
казаното от свидетелката, когато се случи машината да набере материала, първо
трябва операторът на машината да се обърне към механика, към настройчика, но
ако може операторът на машината да си помогне сам и да не ги губи времето,
спира машината и издърпва найлона. Свидетелката заяви, че на нея не й се е
случвало при натиснат «стоп бутон» за спиране, машината да продължи да работи. Свидетелят
М, разпитан каза, че е работил като настройчик в ответното дружество, като
ищцата работела на машина К4. Свидетелят заяви, че режещата част на машината не
е обезопасена. Свидетелят каза, че докато той е работел в ответното дружество
имало по един настройчик на смяна на около 6-7 машини. Механиците работели в
основните смени през деня. Свидетелят каза, че в предприятието се провеждат Инструкции
за безопасност и се минава за подпис. Свидетелят каза, че когато се случи
машината да набере материала, справянето с проблема е по преценка на оператора,
но ако има сериозно набиране е редно да се извика настройчика. Свидетелят каза,
че докато е работел като настройчик ищцата не се е обръщала към него с
конкретен проблем относно процесната машина. Когато се случил инцидента с
ищцата, той вече не работел в ответното дружество. Свидетелката Х, която също е
работела в предприятието на ответника, разпитана каза, че знае за инцидент, при
който пострадала ищцата Т.. Инцидента станал в другата смяна. Според казаното
от свидетелката, когато отишла на работа сутринта, в цялото предприятие се говорело и видели
кръвта на мястото, където ищцата си била срязала пръста. Свиделката заяви, че
тя също е работела на машината, на която работела и ищцата, и често се случвало
машината да «сече» материала и да го прави «на камара». Свидетелката каза, че
машините не са обезопасени. Свидетелката каза, че когато машината набере
найлона, я изключват от бутона «стоп», а не от ел.захранването. Свидетелката
каза, че при нея не се е случвало при натиснат «стоп бутон», машината да тръгне
да работи. Свидетелката заяви, че операторът сам си чистел машината при набран
материал, като според нея това е задължение на оператора, а ако има по-сериозен
проблем се обръщали към настройчика. Понякога с четка чистели под ножа на
машината. Свидетелката заяви, че след инцидента, пред нея ищцата казвала, че
много я боли пръста и пиела много лекарства. Казвала й «не можеш да си
представиш какво е да ти няма част от тялото». Свидетелят Д, разпитан каза, че
работи на длъжност «организатор производство» в ответното дружество. Свидетелят
заяви, че се случва при работа да се набере материала по машината, като при
такъв случай, операторът трябва да се обърне към настройчик. Когато станал
инцидента с ищцата, свидетелят не бил на работа, но вечерта му се обадили и отишъл в «Бърза помощ». Видял се с ищцата Т.,
като му се сторило, че върха на единия й пръст е срязан. Свидетелят каза, че
ищцата била в болнични, след което отново работела в предприятието. Свидетелят
каза, че му известно операторите сами да си оправят машините при набран
материал, но това не било нормално. Каза, че не са санкционирали работник за
това, че е предприел действия сам да отстрани набран материал по машината.
Според свидетеля нормална част от процеса на работа е да се набере найлона, ако
се случва рядко, но ако зачести, трябва да се търси причината за това.
Свидетелят Д, разпитан каза, че работи в ответното дружество на длъжност «механик».
Според свидетеля при набиране на найлона при работа с машината, по преценка на оператора на машината е дали може да се справи с
отстраняване на набрания материал. На практика се случвало при набран найлон
операторът спира машината, взема четка, избутва набрания найлон и пуска
машината. Според свидетеля, при натиснат «стоп бутон» машината да тръгне да
работи, вероятността да се случи е 1:1000.
По делото е допусната
съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че към
момента на огледа процесната машина е технически изправна, но вещото лице е
посочило, че предвид отдалечеността на събитието във времето, не е имал
техническа възможност да установи към момента, когато е възникнал инцидента с
ищцата в какво техническо състояние се е намирал стоп бутонът на машината и ако
не е спряла какви са били техническите
причини за това. Според вещото лице, от
техническа гледна точка, при натиснат «стоп бутон» не е възможно машината сама да тръгне да работи
без външна намеса. Вещото лице е посочило, че от техническа гледна точка
безопасността не позволява директен контакти с режещата част на машината за
производство на найлонови пликове, както и че работата не изисква контакт на
части от тялото на машиния оператор с режеща част на машината. В съдебно
заседание вещото лице поясни, че от техническа гледна точка падането на ножа на
машината е възможно само в момент, когато настъпи внезапна авария.
По делото е допусната
съдебно-медицинска експертиза, в заключението на която е посочено, че при
работа с машина «тип гилотина» на 15.05.2018г. ищцата е получила травматична
ампутация на крайната фаланга на трети пръст на лява ръка. От заключението се
установява, че в болнично заведение е извършена хирургична обработка на
ампутационния чукан, като вещото лице е посочило,
че раната е заздравяла първично. Първите 10-15 дни пострадалата изпитвала болки
с изключително висок интензитет и продължителност, които според вещото лице се
дължат на богатата сетивна инервация на крайната част на пръстта от ампутация
до крайната фаланга. Впоследствие болките са се проявявали периодично като
интензивни, протичащи по типа на «фантомна болка» в пръстта. В резултат от
травмата се е получило частично обездвижване на трети пръст и основно в
интерфалангиалната метакарпофалангиалната става. Процесът на възстановяване е
продължил три месеца, при което се е стигнало до възстановяване обема на
движение в засегнатите стави. Вещото лице е посочило, че при ищцата е била доказана
некроза на остатъците от дисталната фаланга, дължаща се на възпалителен процес
и поради наличие на остеомелит на дистална фаланга, през м.юни 2019г. е извършена
хирургична обработка на същата, състояща се в екзартикулация на главичката на
средната фаланга на трети пръст на лява длан. При прегледа вещото лице е
констатирал ампутация на трети пръст на ниво главичка на фаланга на трети пръст
на лява ръка, частична леко изразена контрактура в интерфалангиалната става на трети пръст.
Вещото лице посочи, че е запазена хватателната функция на дланта и ищцата може
да изпълнява ежедневните си задължения. Вещото лице е направило извод, че
увреждането на пръста е в резултат от гилотинна ампутация по време на работа,
като оказаната медицинска помощ отговаря на критериите на добра медицинска
практика, с цел максимално запазване на дължината на всеки пръст. Наличието на
повторно възпаление засягащо костта е наложило нова ампутация около 8-10 мм
по-ниско ниво. Вещото лице е констатирало, че е налице изразена хиперестезия,
която продължава месеци и години след ампутацията, като същата намалява с
времето при загрубяване и удебеляване на кожата на ампутационния чукан.
От заключението на допуснатата по
делото съдебно-психологическа експертиза се установява, че вследствие
полученото физическо увреждане при ищцата са настъпили последици, характерни за
хора преживели травматични ситуации, които възприема и преживява като негативни
и са се отразили неблагоприятно върху психическото й състояние. Вещото лице е
посочило, че ищцата е отключила множество страхове- страх за състоянието на
пръстта, за цялостта на тялото й, от загуба на работа, страх от нова травма,
отчаяние и безсилие поради загуба на самостоятелност и активност по време на
леченията и възстановителните периоди.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявените искове за
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, с правно основание чл.49 от ЗЗД са процесуално допустими,
а разгледани по същество, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за
противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при
или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно –
обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на
свои работници или служители, на които е възложил работа.
Основният елемент на
непозволеното увреждане е вредата. Без наличие на вреда не може да се говори за
непозволено увреждане.
В настоящото производство от
събраните по делото доказателства се установи, че ищцата е работела в ответното
дружество на длъжност „машинен оператор в производство на пластмаса”. От
събраните гласни и писмени доказателства се установи, че на 15.05.2018г.,
вечерта, докато била на смяна, ищцата
претърпяла инцидент на работното си място, където работела на машина ** и
при опит да издърпа набран на машината
материал, режещата част на машината отрязала част от средния пръст на лявата ръка
на ищцата. Съдът намира, че горните обстоятелства се установят от разпита на
свидетелите. Свидетелката Х, която е била на смяна сутринта на деня, следващ
инцидента заяви, че видяла кръвта на мястото, както и че в предприятието се е
говорело за случилото се с ищцата Т., за това, че си отрязала пръста.
Свидетелят Д каза, че още вечерта на инцидента от предприятието се свързали с
него и той отишъл в Спешна помощ, където видял ищцата и травмата на пръстта й.
Свидетелят Д каза, че вечерта разбрал за случилото се с Т., от негови колеги,
тъй като по това време не е бил на смяна. Установи се, че ищцата била откарана
в болницата в гр.****, където лекарите констатирали травматична ампутация на
трети пръст на лявата ръка, след което извършили оперативно лечение, изразяващо
с отстраняване на девитализирани тъкани и оформяне на ампутационен чукан. На
следващия ден ищцата била изписана от болницата и провела домашно лечение в
продължение на 87 дни, което се установява от приложените по делото болнични
листи и заключението на съдебно-медицинската експертиза. След приключване на
домашното лечение, ищцата се върнала на работа в ответното дружество, където
продължила да работи на същата длъжност до началото на 2020г. Установи се, също
така, че през лятото на 2019г. се е наложило второ оперативно лечение на
мястото на ампутацията, поради настъпила некроза на тъканите в резултат на
възпалителен процес. Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза,
през месец юни 2019г. е извършена хирургична обработка, изразяваща се в
екзартикулация на главичката на средната фаланга на третия пръст на лявата
ръка.
Съдът намира, че по делото се
установи механизма на настъпване на вредите, а именно, че същите са настъпили от
контакт с режеща част на машина, намираща се в предприятието на ответното
дружество, която видно от заключението на съдебно-техническата експертиза
представлява четириканална термолепяща машина със студено рязане и програмно
управление, предназначена за производство на полиетиленови торбички. Установи
се, че машината има гилотина/режеща част/, като при досег с тази режеща част на
машината е настъпила травматичната ампутация на крайната фаланга на третия
пръст на лявата ръка на ищцата, което е отразено и в заключението на съдебно-медицинската
експертиза.
Съдът намира, че е налице основание за
ангажиране на отговорността на ответника за обезщетяване на вредите, получени
от ищцата при инцидента, възникнал на работното й място в цеха на ответното
дружество на 15.05.2018г. Не е спорно, че машината, на която ищцата е
пострадала е собственост на ответното дружество, както и че ищцата е работела на
тази машина като „м*** оператор”, към момента, когато
е пострадала. В съдебната практика се приема, че отговорността на възложителя
на работата по чл.49 от ЗЗД възниква в случаите, когато действията на третото
лице не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея,
поради което се явяват причинени по повод на нея. От събраните по делото
доказателства се установи, че машината, на която е работела ищцата не е била
обезопасена на мястото на режещата й част. От показанията на разпитаните
свидетели се установи, че машината няма
предпазни капаци или прегради, които да възпрепятстват достъпа до режещата й
част. Ответното дружество е било работодател на ищцата, а съгласно чл.275 ал.1
от КТ работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на
труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да
бъдат отстранени, ограничени или намалени.
По делото се
установи, че до режещите части на машината има достъп. Установи се, също така,
че макар в Инструкцията за работа да е посочено, че отстраняването на отпадъчен
материал по движещите части да се осъществява от специалист „настройчик”, то на
практика често се е случвало самите оператори, работещи на съответната машина
да я почисват от натрупан набран при работата материал. Видно от самата
инструкция контролът по изпълнението й е възложен за осъществяване от прекия ръководител. Съдът
намира, че задължение на ответника е да поддържа в изправност машините в
предприятието му, както и да предприема необходимите мерки за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, което включва и работа на обезопасени
машини. По делото не се установи по безспорен начин, че процесната машина е
била технически изправна към момента на настъпване на инцидента. Вещото лице по
допусната по делото съдебно-техническа експертиза посочи, че не може да се даде
заключение относно технически изправна ли е била процесната машина към момента
на инцидента станал с ищцата, като само е констатирал техническа изправност към
момента на огледа, проведен във връзка с изготвяне на експертизата. В
заключението си вещото лице е посочило, че по време на огледа не му е била представена
техническа документация на процесната машина с мотива, че ответното дружество
не разполага с такава. С оглед изложеното съдът приема, че ответникът не е
доказал положителния факт, че машината, на която е работела ищцата е била
технически изправна към момента, когато е възникнал инцидента с ищцата през
месец май 2018г. Показанията на
разпитания свидетел Д, който е механик в
ответното дружество не бяха категорични и конкретни относно техническото
състояние на машината към 15.05.2018г. Действително,
от изложеното от вещото лице по съдебно-техническата експертиза и показанията на свидетеля Д, самият работен
процес не изисква досег на част от тялото на оператора с режеща част на
машината, но в конкретния случай контактът на ръката на ищцата с ножа на
машината е станал при почистване на набран материал, за да продължи процеса на
работа. По делото не са наведени твърдения, че машината не може да бъде
обезопасена и при липса на такива твърдения, съдът приема, че работодателят-ответното
дружество е следвало да вземе необходимите мерки, за да се ограничи чрез
подходящи обезопасяващи ограничения достъпът до режещата част на машината.
Съдът
намира, че приложение към ангажиране отговорността на ответника намира
хипотезата на чл.49 от ГПК, тъй като в съдебната практика се приема, че невземането
на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането попада в хипотезата на
чл.49 от ГПК.
Съгласно
общите принципи на чл.51 от ЗЗД ответникът е длъжен да обезщети всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане.
По исковата претенция за обезщетение
за имуществени вреди:
От представените по делото
писмени доказателства се установи, че ищцата е направила
разходи във връзка с лечението на
полученото при инцидента на 18.05.2018г. телесно
увреждане, които разходи се изразяват в заплащане на такси за проведено
оперативно лечение през месец юни 2019г. От заключението на
съдебно-медицинската експертиза се установи, че при ищцата се е наложило
оперативна интервенция на мястото на ампутационния чукан, която е била
извършена през месец юни 2019г. Тези разходи имат характер на имуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на възникналия на 18.05.2018г. инцидент, при
който ищцата е пострадала, като видно от представените писмени доказателства
същите възлизат на стойност общо 640лв.
По исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди:
От представените по делото
писмени доказателства, събраните гласни доказателства и заключението на съдебно-медицинската
експертиза се установява, че на 18.05.2018г. ищцата е
получила телесно увреждане при злополука станала в предприятието на ответното
дружество, което телесно увреждане се изразява в частична травматична ампутация
на третия пръст на лявата ръка. Установи се, че ищцата е търпяла много
силни болки в първите 10-15 дни, като процеса на възстановяване е продължил
около три месеца. Съдът кредитира заключението на вещото лице, като обосновано
и неоспорено от страните по делото. Съдът кредитира и показанията на свидетеля Х
относно търпените от ищцата болки, тъй като същите кореспондират и с изложеното
от вещото лице, което каза, че интензитета на болките се дължи на изключително
богата сетивност на крайната част на пръстта, засегнат от ампутация. Установи се
също така, че в резултат на травмата се е получило частично обездвижване на
трети пръст. Травмата на ръката е създавала неудобства на ищцата при извършване
на ежедневни дейности, особено непосредствено след инцидента и в първите месеци
след него. Освен болките ищцата е изпитвава и негативни психологически
изживявания и дискомфорт, отключила много страхове, което се установява от
заключението на съдебно-психологическата експертиза.
Съдът
следва да определи обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл.52 от ЗЗД, по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват характера
и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятно отражение върху увреденото лице, като се вземе предвид степента
и тежестта на увреждането. В конкретния случай от заключението на
съдебно-медицинската експертиза се установи, че травматичната ампутация на
частта от пръстта на ищцата не е довела до загубване на хватателната способност
на ръката, но от друга страна, следва да се отчете, че травмата е оставила
траен отпечатък върху пострадалото лице, предвид на това, че е налице загуба на
цялостта на пръст на ръката. Освен естетически недостатък, не следва да се
пренебрегва и затрудненията, които среща ищцата при използване на ръката, както
и болките, които периодично изпитва все още и както е посочило вещото лице, тази
болка продължава години след ампутацията и предизвикна у ищеца рефлекторно
намаляване на определени моменти силата на захват пръстите и дланта. Като взе
предвид горните обстоятелства, съобразени с общоприетия критерий за
справедливост, съдът намира, че следва да определи размер на обезщетението за
неимуществени вреди в претендирания размер от 12 000лв.
По наведеното от ответника
възражение, че травмата е резултат от
действията на ищцата, която е посегнала към режещата част на машината, съдът
намира, че при настъпване на вредоносния резултат е налице съпричиняване и от
страна на ищцата. Ищцата е нарушила правилата за безопасна работа с машината,
на която е работила, като е предприела почистване на набран от машината
материал по време на работния процес, при което ръката й попаднала под режещата
част на машината. По делото се установи, че на ищцата е проведен инструктаж за
безопасност, същата е работела години преди инцидента в предприятието, вкл. и
на процесната машина. Познавала е работния процес и самата машина, поради което
съдът приема, че същата е следвало да съобрази опасността, която би възникнала
при досег с режеща част на машината, без тя да е изключена от ел.захранването.
С оглед гореизложеното съдът приема, че ищцата с предприемане на действие по отстраняване
на набрания по машината материал е допринесла за настъпване на вредите, като
приносът на съпричиняване съдът определя на 50%. При това положение размерът на
определените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди следва да бъде
намален наполовина и дължимите на ищцата обезщетения са, както следва: 320лв.
за претърпените имуществени вреди и 6000 лв. за претърпените неимуществени
вреди, като за разликата над присъдените размери до пълните претендирани
размери, исковете следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани в тези
части.
Върху главницата за обезщетение
за неимуществени вреди следва да бъде присъдена и законната лихва, която
съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД, доколкото лихвата е компенсаторна, а не мораторна,
се дължи от датата на увреждането-15.05.2018г.
до окончателното изплащане, така
и както е претендирана с исковата молба.
Ищцата е претендирала лихвата за
забава върху обезщетението за имуществени вреди, считано от подаване на
исковата молба, поради което, считано от този момент/19.06.2020г./, следва да й
се присъди лихвата за забава върху обезщетението за имуществени вреди.
С оглед уважаване на главните
искове, съдът не дължи произнасяне по предявените като евентуално съединени
искове с правно основание чл.50 от ЗЗД.
По разноските:
Ищцата е
претендирала присъждане на разноски, като с оглед изхода на спора и
разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, в нейна полза следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски за държавна такса, възнаграждения за вещи лица и
адвокатско възнаграждение в размер на общо 892,50лв., съразмерно на уважената
част на исковите претенции.
Ответникът също е
претендирал присъждане на разноски, като с оглед изхода на спора и разпоредбата
на чл.78 ал.3 от ГПК, в негова полза следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски за възнаграждения за вещи лица и адвокатско възнаграждение в
общ размер 600лв., съразмерно на отхвърлената част на исковите претенции.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Е** У**” ЕООД, ЕИК ******, със
седалище *********, представлявяно от управителя Й С В да заплати на Т.И.А. с ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 320 лв. /триста и двадесет лева/,
представляваща обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата за
имуществени вреди, считано от подаване на исковата молба/19.06.2020г./ до
окончателното изплащане, сумата 6000лв./шест хиляди лева/,
представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие
на злополука, настъпила на 15.05.2018 г., около 22:30-23:00 ч., при която
злополука ищцата получила травматична ампутация на крайна фаланга на третия
пръст на лявата ръка, ведно със
законната лихва върху главницата за неимуществени вреди, считано от 15.05.2018г.
до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за имуществени
вреди в частта за разликата над
320лв. до пълния претендиран размер от 640лв. и иска за обезщетение за неимуществени
вреди в частта за разликата над 6000лв. до пълния
претендиран размер от 12000лв., като
неоснователни и недоказани в тези части.
ОСЪЖДА „Е** У***”ЕООД,
ЕИК *****, със седалище **********, представлявяно от управителя Й С В ДА ЗАПЛАТИ на Т.И.А. с ЕГН **********,
с адрес *** сумата
892,50лв./осемстотин деветдесет и два лева и петдесет стотинки/,
представляващи направени по делото разноски за държавна такса, възнаграждения
за вещи лица и адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част на
исковите претенции.
ОСЪЖДА Т.И.А. с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Е** У***”ЕООД, ЕИК ******, със седалище **********,
представлявяно от управителя Й С В сумата 600лв./шестстотин лева/, представляваща
направени по делото разноски за възнаграждения за вещи лица и адвокатско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част на исковите претенции.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: