№ 12690
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20211110133469 по описа за 2021 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ ГО, 172 с-в, в публичното заседание на 07.10.2022г. г. в
състав:
при секретаря Моника Асенова, като разгледа докладваното гр. дело № 33469по
описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА
Предявен е регресен иск с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ал. 1 ЗЗД.
Д.О.З ЕАД е предявило регресен иск с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД.,
за заплащане на сумата от 2207.35лв., тъй като е обезпечило деликтната отговорност на
виновния за настъпване от процесното ПТП на 19.10.2016 г., имуществени вреди, които са
били репарирани от ищеца по договор за имуществено застраховане с увреденото лице,
ведно със законната мораторна лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба –
10.06.2021 г. до окончателното й заплащане.
Ответникът оспорва иска като неоснователен като твърди, че механизма на
протичане на процесното ПТП не е настъпил по начина, описан в исковата молба, че не
всички посочени от ищеца увреждания на спорното застраховано имущество са настъпили в
резултат на процесното застрахователно събитие, че претендираната от ищеца сума
надвишава стойността на регресното вземане на ищеца към ответното дружество.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
1
установено следното:
Основателността на претенцията, предявена на основание чл. 411 КЗ КЗ, вр. чл. 45
ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки 1. наличието на
действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца, като
застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение
за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 2. за увредения да е възникнало право на
вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е.
вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение
и 3. към момента на настъпване на ПТП между делинквента и ответника да е съществувало
действително правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност”.
По делото не съществува спор, а и от от представените по делото доказателства се
установява, че във връзка с уведомлението за настъпилото на 19.10.2016 г с участието на лек
автомобил, обект на сключен с ответника договор за задължителна гражданска отговорност
на автомоболистите и автомобил, обект на сключен с ищеца -Застрахователно договор за
имуществена застраховка „Каско“, при последния е образувана ликвидационна преписка №
*********/2016..
С платежно нареждане от 14.01.2016 г. ищецът е заплатил в полза на дружеството,
извършило ремонтните дейности застрахователно обезщетение в размер на 1008.54 лв...
По делото не съществува спор, че обичайните разноски, понесени от ищеца във
връзка с образуване на настоящата ликвидационна преписка възлизат на сумата от 15 лв.
Видно от представените по делото доказателства ответникът е извршил в полза на
ищеца по процесната щета плащане на сумата от 659.17 лв.
Спорът по делото е концентриран върху това – дали процесното ПТП е настъпило в
резултат на виновното и противоправно поведение на водача, чиято деликтна отговорност е
застрахована през процесния период при ответното дружество; налице ли е причинно-
следствена връзка между твърдените от ищеца увреждания на застрахованото при него по
договор за имуществена застраховка имущество и съответветства ли размера на предявената
претенция на възстановителната стойност на обезщетението, необходимо за репариране на
вредите, причинени на застрахованото при ищеца имущество.
При изясняване на спорните обстоятелства съдът взе предвид, че ответникът е
погасил чрез плащане в полза на ищеца част от претендираното от последния
застрахователно обезщетение, с което действие е направил признание за това, че процесното
застрахователно събитие е настъпили в резултат от виновното и противоправно поведение
на застрахования при него водач. Описаното обстоятелство се установява и от заключението
от САТЕ, съгласно което процесното ПТП е настъпило при движение на водача на
застрахования при ответника автомобил на заден ход, при което удря паркирания от дясната
му страна на паркинг наа ул. Одрин в гр. Бургас товарен автомобил.
С оглед изявленията на вещото лице, съдът намира, че водачът на застрахования при
ответника автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 94, ал. 2 от ППЗДвП, вменяваща
2
задължение на водача при движение назад да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен, а по време на движението непрекъснато да го наблюдава, като ако водачът не е в
състояние лично да извърши това, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности.
Съдът няма да обсъжда показанията на свидителя Г.Т., като неотносими към
разрешаване на настоящия правен спор, доколкото касаят ПТП, настъпило докато
свидителят се е движел в дясната лента на кръстовище „Трапезица“, находящо се в гр.
Бургас, при което движение водачът на друг автомобил е пресекъл пътя му, движейки се от
лявата лента на кръстовището към неговия изход, а процесното ПТП е настъпило на ул.
Одрин, при извършване на маневрата „движение на заден ход“.
По делото е назначена САТЕ, в изготвеното заключение от която, което съдът
кредитира като обективно, вярно и компетентно, са дадени три варнианта на определяне
стойността на разходите, необходими за възстановяване на увреденото имущество –първият
вериант на изчисление е изготвен на база цени на официалния вносител за марката сервиз.
Според този вариант на изчисление стойността, необходима за възстановяване на
увреденото имущество възлиза на сумата от 1008.59 лв.
Според вторият вариант на изчисление, изготвен на база на средни пазарни цени
оригинални авточасти, дадени от три оторизирани сервизи изчисление стойността,
необходима за възстановяване на увреденото имущество възлиза на сумата от 691.94лв.
Според третия вариант, изготвен на база на средни пазарни цени на доставчици на
налогови автодетайли, стойността, необходима за възстановяване на увреденото имущество
възлиза на сумата от 676.72лв.
Съдът кредитира третия вариант, даден от експертизата за определяне стойността,
необходима за възстановяване на увреденото имущество, доколкото по делото не се
установи и обстоятелството, че увредените автодетайли са били именно оригинални такива,
като видно от заключението от САТЕ процесният автомобил към датата на
застрахователното събитие е бил на 3години, 10 месеца и 12 дни от датата на
първоначалната регистрация.
Тъй като по делото не се установи, както посоченото по-горе обстоятелство, така и
това процесният автомобил да е бил в гаранционнен срок, то съдът счита, че за
кредитировия интерес няма значение това с какви части биха били подменени увредените
автодетайли – с оригинални такива или с техни аналози.
Дори и между ищеца и застрахованият при него водач да е съществувала уговорка,
съобразно която последният е бил длъжен да отремонтира имуществото при оторизиран
сервиз, то тази уговорка съобразно разпоредбата на чл. 21 ЗЗД не би могла да се
противопостави на трето лице, каквото е ответното дружество.
Отделно от това обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня
на настъпване на събитието, а в настоящия казус този размер се равнява на действителната
стойност на увредените автодетайли. Законодателят е определил пределите на имуществена
3
отговорност на застрахователя по договор за застраховка “Гражданска отговорност” –
максималната и минималната граница на гаранционно-обезпечителната отговорност на
застрахователя по договор за застраховка “Гражданска отговорност”. Тази отговорност не
може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, определена на база
пазарната стойност, достатъчна към момента на увреждането за закупуване на имущество от
същия вид, респективно пазарната стойност на ремонта за отстраняване настъпилата вреда.
В този смисъл е и практиката на ВКС – напр. Решение № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д.
№ 627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т.
о., ТК. Тези решения са постановени след допускане на касационни жалби до касационно
обжалване, след като касационната инстанция е приела, че въззивната инстанция е решила
материалноправен въпрос от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС.
По делото са приети ОУ на застрахователя за застраховка Каско на МПС, действащи
към сключването на договора за застраховка, съгласно които в чл. 54, т. 1 при частична щета
на МПС, за което от датата на първа регистрация до датата на начало на застраховката са
изминали до 3 години, застрахователното обезщетение се определя по един от следните
алтернативни начини, избран от застрахования: 1 по представени оригинални фактури от
оторизиран от производителя на съответната марка автосервиз в страната, издадени въз
основа на възлагателно писмо от застрахователя, като застрахователното обезщетение се
изплаща на оторизирания автосервиз (54.1.1); 2 / по представени фактури от друг
автосервиз, по цени, не повисоки от тези на официалния/оторизиран автосервиз, договорени
със застрахователя (54.1.2.); 3/отстраняване на щетите от посочено от застрахователя
доверен автосервиз, като застрахователното обезщетение се заплаща директно на съответния
автосервиз (54.1.3.) или 4/по експертна оценка (54.1.4).
В случая се установи, че от датата на първоначалната регистрация до датата на
настъпване на процесното ПТП са изминали повече от 3 години, а както и вече се посочи
уговорка между застраховател и застрахован, съобразно която е бил длъжен да отремонтира
имуществото при оторизиран сервиз, то тази уговорка съобразно разпоредбата на чл. 21 ЗЗД
не би могла да се противопостави на трето лице, каквото е ответното дружество.
Ето защо съдът приема, че регресното право на ищеца е възникнало до сумата от
691.75. лв./ 676.72 лв. +15 лв. ликвидационни разноски/, като с оглед установеното по
делото частично плащане, направено от ответното дружество в размер на сумата от
659.17лв., искът с правно основание чл. 213 КЗ/отм./ следва да се уважи за сумата от
32.58лв. и да се отхъврли за разликата до пълния претендиран размер.
В полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят разноски за
държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, депозит за
свидетел в общ размер от 71.67 лв. , а в полза на ответника да се присъдят разноски за
депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в размер от 195.7 лв.
Така мотивиран съдът,
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г“ АД, със седалище и адрес на управление ..... да заплати на
„Д.З.“ АД, със седалище и адрес на управление ....., ЕИК ....., по иска с правно основание чл.
411 КЗ сумата 32.58в., представляваща регресно вземане по образувана при Д.З.“ АД
застрахователна преписка, назована „щета № *********/2016“, ведно със законната
мораторна лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба – 10.06.2021 г,... до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния предявен
размер от 150 в, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за държавна такса, депозит
за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, депозит за свидетел в общ размер от 71.67
лв.
ОСЪЖДА„Д.З.“ АД да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г“ АД, разноски за депозит за вещо
лице и юрисконсултско възнаграждение в размер от 195.7 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен
срок от получаване на преписи от него от страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5