Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Троян,
13.07.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд, втори граждански състав, в публично
заседание на 22.06.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Иванова
при
секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдията И. гр.д.№ 738
по описа за 2019 год., за да се произнесе, взема предвид:
Производството е по реда на чл. 415 във вр. с чл.124 ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.
Исковата молба е подадена от „Топлофикация П.” ЕАД,
представлявано от изпълнителния директор Й.В., против В.М.С. ***, с
предявени искове по чл. 415, ал.1 от ГПК за установяване на дължимост на сумата
от 1445.46 лева, за периода 01.10.2016 г.
- 31.12.2018 г. и 167.40 лева - лихва за
периода 02.12.2016 г. до
14.02.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Излага се, че ищцовото
дружество е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК срещу В.М.С., ЕГН: **********, адрес: ***. С разпореждане,
постановено по ч.гр. дело 198/2019г. по описа на Районен съд - гр. Троян е уважено
искането и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като
длъжникът не е открит на постоянния му и настоящ адрес, а в получената справка
от ТД на НАП офис П. липсват данни за актуални трудови договори и месторабота,
с оглед на което, на ищцовото дружество е указано, че може да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
В законоустановения срок по чл.
415, ал. 1 от ГПК, ищецът е предявил иск за установяване на съществуването на
вземането от В.М.С., за консумирана и незаплатена топлинна енергия/ТЕ/за негов
топлоснабден имот - апартамент, аб.№ ***.
Ищецът твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ
ответникът е клиент на топлинна енергия, като същата не е заплатена. Излага се,
че до завеждане на исковата молба няма осъществени действия от ответната страна
по изпълнение на задълженията за заплащане на описаните дължими суми, поради
което, ищецът моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за
установено по отношение на В.М.С., ЕГН: **********, адрес: ***, че дължи на
„Топлофикация -П." ЕАД сума за консумирана топлинна енергия на имота, в
общ размер на главница -1445.46 лева, за периода 01.10.2016 г. - 31.12.2018 г. и 167.40 лева - лихва за периода 02.12.2016 г. до 14.02.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело 198/2019 г. по
описа на Районен съд -гр. П. до окончателното изплащане на сумите. Претендират
се разноски.
Препис от исковата молба и доказателствата са връчени на
ответника по делото, чрез назначения му от съда особен представител.
В предвидения по реда на
чл.131 от ГПК срок е депозиран писмен отговор, в който излага аргументи за
неоснователност на претенцията. В
открито съдебно заседание, назначеният особен представител на ответника
заявява, че процесният топлоснабден имот е в режим на съсобственост, като
ответникът дължи половината от общото задължение за незаплатена топлина
енергия, респ. от начислената законна лихва за забава.
Съдът, като обсъди становищата
и изявленията на страните и доказателствата по делото, намери за установено
следното:
На 21.02.2019г., в РС-П., ищцовото дружество е
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
срещу В.М.С., ЕГН: **********, адрес: ***, въз основа на което е образувано
ч.гр.д.№1091/2019г. по описа на съда, което е изпратено на РС-Троян по
подсъдност.
С разпореждане,
постановено по ч.гр. дело 198/2019г. по описа на Районен съд - гр. Троян е
уважено искането и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като
длъжникът не е открит на постоянния му и настоящ адрес, а в получената справка
от ТД на НАП офис П. липсват данни за актуални трудови договори и месторабота,
с оглед на което, съдията докладчик по цитираното дело указва, че ищцовото
дружество може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като
довнесе дължимата държавна такса.
В законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК,
ищецът е предявил иск за установяване на съществуването на вземането от В.М.С.,
ЕГН: **********, адрес: ***, за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/
за негов топлоснабден имот - апартамент, аб.№ 1018494.
Съгласно чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от
Съгласно Чл.
150. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г„ в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ -
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал. 2 от ЗЕ
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите.
Общите условия от 2007г. са публикувани във вестник „Посоки" бр.239/13.12.2007г.
С тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна
енергия и Дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от
По делото е допусната
и приета ССчЕ, от заключението на която се установява, че сумите за топлинна
енергия за процесния период за имота са начислявани от ищцовото дружество по
изготвяни отчети от дружеството за дялово разпределение.
Видно от заключението на вещото
лице, сумата за отопление с ИРУ, начислена за периода от 01.10.2016 до
31.12.2018г. е в размер на 1088.20 лева;
сумата за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, начислена за
същия период от време, в размер на 321.99
лева; сумата за битово горещо водоснабдяване/БГВ/, начислена за
периодите, описани в приложението в размер на 0.00 лв, а сумите за услуга дялово разпределение е в общ размер от
35.28 лева.
Според експерта, общият размер на главницата, представляваща
стойността на консумираната и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.
2016г. до 31.12.2018г. е в размер на 1445.46 лева.
Дължимата лихва за забава върху главницата за периода от 02.12.2016г.
до 14.02.2019г. е в размер на 167.40 лева,
а законната лихва за забава, за периода 21.02.2019г. – датата на
подаване на заявлението по реда на чл.410 ГПК до 17.02.2020г. – датата на изготвяне на заключението е в размер на
145.35лева .
ВЛ дава заключение,
че от предоставената справка, представляваща Препис-извлечение от сметка за
задълженията за консумирана топлинна енергия с потребител 1018494 - В.М.С. се установява, че за периода
31.10.2016г. до 14.02.2019г. плащания не са извършени.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Безспорно се доказа, че ищецът - „Топлофикация
П.” ЕАД, представлявано от изпълнителния директор Й.В., е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, срещу длъжникът В.М.С.. Тъй
като длъжникът не е открит на постоянния му и настоящ адрес, а в получената
справка от ТД на НАП офис П. липсват данни за актуални трудови договори и
месторабота, на ищцовото дружество е
указано, че в едномесечен срок може да предяви иск относно вземането си.
Това поражда правен интерес за
заявителя/ищец да подаде установителен иск по чл. 422 ГПК, с което е образувано
настоящето дело. Същият е предявен в законоустановения срок.
Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3, от която разпоредба следва, че конкретно
за потребителите на топлинна енергия за битови нужди облигационната връзка
възниква по силата на закона с придобиването на право на собственост или вещно
право на ползване за имот, който се намира в топлофицирана преди влизането в
сила на Закона за енергетиката сграда.
От представената по делото ССчЕ
се установява, че дължимите суми не са заплатени.
От
представеното заверено копие на молба с вх.№ 3339/12.03.2015 акт № 118. том
1, година 2015г., за имот, находящ се в гр. П., ***, с идентификатор
56722.655.153.13.17 , върху който е вписана възбрана, се установява собствеността на ответника по делото -В.М.С.
върху 1/6 ид.ч. от процесния имот.
От представените към
исковата молба 16 броя заверени копия на фактури се установява, че в качеството
на потребител под №1018494 са вписани лицата В.М.С. и С.М.С.
От представеното заверено
копие на удостоверение за наследници с изх. № 14-2620/07.07.2017г. на Община П.
за М.И.Н., се установява, че същата е
починала на 08.01.2015г., като е оставила наследници двамата си сина - В.М.С.
- ответник по гр.д. 738/2019г. на РС-Троян и С.М.С., починал на 28.11.2016г.,
последният оставил наследник - С.С.С.-
дъщеря.
Твърдението на ищеца,
че след смъртта на М.Н. и С.С., единствен наследник е В.С. не се
подкрепят от приобщените по делото доказателства, ангажирани от ищеца, а
напротив:
От представената по делото
декларация по чл.14 ЗМДТ
/л.99-101/ се установява, че собственици на процесния имот са В.М.С., М.И.Н.
и С.М.С.. Имота е
придобит от посочените лица в съсобственост, възникнала при наследяване.
Съгласно редакцията на чл. 153 от ЗЕ
от 17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.“ В съответствие с
предходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3.“ Това са действащите правни норми, уреждащи отношенията между
страните по делото през процесния период. Под клиент/потребител на топлинна
енергия по смисъла на тези разпоредби се има предвид не лицето, което ползва
имота на облигационно основание, а собственик или притежател на ограничено
вещно право на ползване на имота, което е видно и от използваното понятие
"право на ползване". Продажбата на топлинна енергия на физически лица
за битови нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на
чл. 150 от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава
възможност съществува само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С
оглед на това, качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е
задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по
силата на закона с придобиването на правото на собственост или ограниченото
вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо сключването на
последващ договор или откриване на партида
на новия собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения
имот.
След смъртта на своята майка и брат,
ответникът В.С. се явява собственик на ½ идеална част от топлоснабдения
имот, а другият съсобственик на имота, при същите квоти /1/2 ид.ч./ се явява
дъщерята на починалия му брат - С.С.С., в качеството си на законен наследник /
от първи ред/ на своя баща. / Кръг на наследниците по закон обхваща всички лица
с определена семейноправна връзка с наслдодателя, които по принцип могат да
наследяват, т.е. които са носители на правото на наследяване – условно или
безусловно/.
С оглед на изложеното, настоящият
състав счита, че исковата претенция по
отношение на ответника В.С. е частично основателна – до размер на 722.73лева, представляваща
половината от общия размер на претенцията за главница, съобразно
правата в съсобствеността, като за разликата до предявения размер от 1445.46
лева,, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на главния иск, като
частично основателна и доказана се явява и акцесорната претенция по реда на
чл.86 от ЗЗД до размер от 83.70 /осемдесет и три лева и седемдесет стотинки/ лева, като за
разликата до пълния предявен размер от
167,40 лв. – като неоснователен и недоказан отхвърля.
По отношение на направеното от
назначения на ответника особен представител с отговора на исковата молба
възражение за погасяване на вземанията
по давност, съдът намира същото за неоснователно, поради следните
съображения:
Съгласно задължителната
съдебна практика в ТР № 3/18.05.2012г. по тълк. дело №
3/2011г. на ОСГТК, ВКС, вземанията на топлофикационните
дружества, представляващи цена на консумирана топлинна енергия, имат характера
на „периодични плащания” по смисъла на чл. 111 б. „в” ЗЗД, поради което се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок. По правилото на чл. 114 ЗЗД давността започва
да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. От
заключението на счетоводната експертиза е видно, че най-старото от включените в
ищцовата претенция за главница вземания е това за м. октомври 2016г., което с
оглед цитираната разпоредба на чл. 31 ал. 1 от ОУ на ищеца, към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
в съда – 21.02.2019г., от който
момент по аргумент на чл. 422 ал. 1 ГПК искът се счита за предявен, не е била
изтекла кратката погасителна давност, поради което възражението на ответника е
неоснователно. Тъй като останалите вземания на ищеца за главница и
лихва са възникнали по-късно, същият извод е валиден и по отношение на тях.
По отношение на разноските:
Съгласно т. 12 от
ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по
реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано,
че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и
за разноските, сторени в заповедното производство, които съдът определя в
размер на 48.63 лева, съобразно уважената/отхвърлена/ част от исковете.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78 ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати и сторените за исковото
производство разноски в размер на 362.77 лева, съобразно уважената част на
исковата претенция, включващи: ДТ, депозит вещо лице за ССчЕ, депозит за особен
представител на ответника, юрисконсултско възнаграждение,.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.М.С. с ЕГН **********
адрес: ***, че дължи на „Топлофикация - П." ЕАД , ЕИК ***, представлявано
от Й.В.– изпълнителен директор, сумата в размер на 722.73 /седемстотин двадесет
и два лева и седемдесет и три стотинки/ лева представляваща главница за
консумирана топлинна енергия за периода 01.10.2016 г. -
31.12.2018г., като за разликата до
предявения размер от 1445.46 лева, като неоснователен и недоказан отхвърля, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело 198/2019 г. по описа на Районен
съд - гр. Троян, до окончателното изплащане на сумите.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.М.С. с ЕГН **********
адрес: ***, че дължи на „Топлофикация - П." ЕАД , ЕИК ***, представлявано
от Й.В.– изпълнителен директор, сумата в размер на 83.70 /осемдесет и три лева и седемдесет
стотинки/ лева, представляваща дължима лихва за забава за периода 02.12.16г. до
14.02.19г., като за разликата до пълния предявен размер от 167,40 лв. – като неоснователен и недоказан
отхвърля.
ОСЪЖДА В.М.С. с ЕГН ********** адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Топлофикация - П." ЕАД , ЕИК ***, представлявано от Й.В.–
изпълнителен директор сумата от 362.77 /триста шестдесет и два лева и
седемдесет и седем стотинки/ лева разноски в настоящото производство и
сумата от 48.63
/четиридесет и осем лева и шестдесет и три стотинки/ лева разноски в заповедното
производство, съобразно уважената/ отхвърлена част.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
На основание чл.
7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в
сила, да се приложи и докладва по ч.гр.д. № 198/19г. на ТРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: