№ 5390
гр. София, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100505256 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „А. за с. на в.“ ЕАД срещу решение №
2183/14.02.2023 г. по гр.д. № 45661/2022 г. по описа на СРС, 78 състав, с което е
признато за установено в отношенията между страните, че И. С. А. не дължи на „А. за
с. на в.“ ЕАД сумите, както следва: 16531,53 лв. – главница, 3701,79 лв. – договорна
лихва за периода от 05.01.2009 г. до 07.06.2020 г., 920,48 лв. – мораторна лихва за
периода от 05.02.2009 г. до 04.08.2010 г., 1084,08 лв. – разноски, съгласно
изпълнителен лист от 17.08.2010 г. по гр.д. № 39405/2010 г. по описа на СРС, 75 състав,
събирани принудително в рамките на изпълнително дело № 565/2018 г. по описа на
ЧСИ Н.М., както и ответникът „А. за с. на в.“ ЕАД е осъден да заплати в полза на
ищеца И. С. А. сумата в размер на 3968 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 24.08.2022 г., до погасяването – принудително събрана
сума по изпълнително дело № 565/2018 г. по описа на ЧСИ Н.М..
Въззивникът - „А. за с. на в.“ ЕАД, поддържа, че решението на Софийски
районен съд е неправилно. Твърди, че в.та, за които е издаден изпълнителният лист, не
са погасени по давност. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменени и
1
исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата - И. С. А., счита, че обжалваното решение е правилно и
моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от И. С. А. с отрицателни
установителни искове с правно основание 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено,
че И. С. А. не дължи в полза на „А. за с. на в.“ ЕАД сумите, както следва: 16531,53 лв.
– главница, 3701,79 лв. – договорна лихва за периода от 05.01.2009 г. до 07.06.2020 г.,
920,48 лв. – мораторна лихва за периода от 05.02.2009 г. до 04.08.2010 г., 1084,08 лв. –
разноски, съгласно изпълнителен лист от 17.08.2010 г. по гр.д. № 39405/2010 г. по
описа на СРС, 75 състав, събирани принудително в рамките на изпълнително дело №
565/2018 г. по описа на ЧСИ Н.М., поради погасяване на посочените задължения по
давност, както и с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за
осъждането на „А. за с. на в.“ ЕАД да заплати в полза на И. С. А. сумата в размер на
3968 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
24.08.2022 г., до погасяването – принудително събрана сума по изпълнително дело №
565/2018 г. по описа на ЧСИ Н.М., тъй като същата е събрана принудително на
отпаднало основание, предвид погасяване по давност на в.та, за които е издаден
изпълнителен лист от 17.08.2010 г. по гр.д. № 39405/2010 г. по описа на СРС, 75 състав.
С обжалваното решение исковете са уважени изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Разгледано по същество същото е НЕПРАВИЛНО.
Видно от представеното и прието във въззивното производство изпълнително
дело № 20108410405048 по описа на ЧСИ Н.М., същото е образувано за принудително
с. на процесните суми, за които срещу ищеца са издадени заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК от 17.08.2010 г. и изпълнителен лист от 17.08.2010 г. по ч.гр.д. № 39405/2010
г. по описа на Софийски районен съд. Не се спори между страните, а и от
представената покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело №
20108410405048 по описа на ЧСИ Н.М. се установява, че заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника на 15.12.2010 г., като длъжникът не е възразил спрямо същата.
Следователно, същата е влязла в сила на 30.12.2010 г.
С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект по отношение
на изпълняемото право, аналогичен на силата на пресъдено нещо, като се преклудира
възможността длъжникът да релевира възражения за недължимост на сумите, предмет
на заповедта за изпълнение, основани на факти, възникнали до изтичане на срока за
2
възражение, поради което се получава ефект на разрешен спор за съществуване на
вземане и новата давност е пет години на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от
влизане в сила на заповедна за изпълнение, т.е. в случая, считано от 23.05.2014 г. (така
решение № 50295/23.01.2023 г. по гр.д. № 1030/2022 г., ВКС, IV ГО).
Следва да се установи дали в.та са погасени по давност.
Видно от представеното копие от изпълнително дело № 20108410405048 по
описа на ЧСИ Н.М., същото е образувано на 07.12.2010 г. и е прекратено по силата на
закона на 11.09.2014 г., тъй като за периода от 11.09.2012 г. до 11.09.2014 г. не са
искани от взискателя и не са извършвани от съдебния изпълнител изпълнителни
действия. Въпреки посоченото, на 11.01.2017 г. съдебният изпълнител е насрочил опис
на движими вещи, на 18.04.2017 г. е конституиран нов взискател, който е поискал
извършването на изпълнителни действия, като на 19.04.2017 г. съдебният изпълнител с
нарочно постановление е констатирал прекратяването на посоченото изпълнително
дело.
Съгласно ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС,
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането
по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Изпълнително дело №
20108410405048 по описа на ЧСИ Н.М. е образувано преди приемането на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, поради
което независимо от прекратяването на посоченото изпълнително дело по силата на
закона на 11.09.2014 г., съответно – извършените в рамките на това изпълнително дело
изпълнителни действия, то нова погасителна давност е започнала да тече от 26.06.2015
г., тъй като с образуването на изпълнително дело № 20108410405048 давността е
прекъсната.
Видно от представеното копие от изпълнително дело № 20188410400565 по
описа на ЧСИ Н.М., същото е образувано на 15.02.2018 г. за принудително с. на
процесните сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 17.08.2010 г., като в
молбата за образуване е налице възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, както и са поискани
конкретни изпълнителни действия, а именно – налагане на запор на в.. По посоченото
изпълнително дело са извършвани следните изпълнителни действия, съответно са
подавани молби от взискателя за извършване на изпълнителни действия, както следва:
на 24.08.2018 г. и на 25.02.2019 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на
длъжника, на 24.10.2019 г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника, на
21.11.2019 г. е наложен запор на МПС на длъжника, на 25.01.2021 г. е присъединен
взискател, на 01.02.2021 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника,
на 02.06.2021 г. е подадена молба от взискателя, с която са поискани изпълнителни
действия, на 02.06.2021 г. е подадена молба от взискателя, с която са поискани
3
изпълнителни действия.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес не може
да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват
един или повече изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на което
и да е изпълнително действия в рамките на определения изпълнителен способ –
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, насрочване на
извършване на продан и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело (когато молбата не съдържа искане за прилагане на
конкретни изпълнителни действия или възлагане по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ),
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имуществото на длъжника, извършването на справки. Следователно, с образуването на
второто изпълнително дело отново е прекъснат давностният срок, като с всяко от
посочените по-горе изпълнителни действия давностният срок е прекъсван. От всяко
прекъсване на давностния срок започва да тече нов такъв, който, както беше посочено,
е 5-годишен и към настоящия момент не е изтекъл, поради което и задълженията на
ответника по жалбата не са погасени по давност, тъй като последно давностният срок е
прекъснат на 11.08.2021 г. За периода от 11.11.2022 г. давностен срок не е текъл, тъй
като изпълнителното дело е спряно в резултат на издадена обезпечителна заповед.
Следователно, исковете по чл. 439 ГПК са неоснователни и като такива следва
да бъдат отхвърлени.
Предвид неоснователност на исковете с правно основание чл. 439 ГПК,
обусловеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД също подлежи на
отхвърляне, тъй като основанието за имущественото разместване не е отпаднало.
Ето защо, обжалваното решението е неправилно, поради което същото следва да
бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора в полза на въззивника следва да се присъди сумата в
размер на 634,02 лв., представляваща разноски във въззивната инстанция, както и
сумата в размер на 400 лв., представляваща разноски в първата инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2183/14.02.2023 г. по гр.д. № 45661/2022 г. по описа на
СРС, 78 състав, с което е признато за установено в отношенията между страните, че И.
4
С. А., ЕГН ********** не дължи на „А. за с. на в.“ ЕАД, ЕИК **** сумите, както
следва: 16531,53 лв. – главница, 3701,79 лв. – договорна лихва за периода от 05.01.2009
г. до 07.06.2020 г., 920,48 лв. – мораторна лихва за периода от 05.02.2009 г. до
04.08.2010 г., 1084,08 лв. – разноски, съгласно изпълнителен лист от 17.08.2010 г. по
гр.д. № 39405/2010 г. по описа на СРС, 75 състав, събирани принудително в рамките на
изпълнително дело № 565/2018 г. по описа на ЧСИ Н.М., както и ответникът „А. за с.
на в.“ ЕАД е осъден да заплати в полза на ищеца И. С. А. сумата в размер на 3968 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.08.2022 г., до
погасяването – принудително събрана сума по изпълнително дело № 565/2018 г. по
описа на ЧСИ Н.М., и сумата в размер на 2546,23 лв. деловодни разноски, и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. С. А., ЕГН ********** срещу „А. за с. на в.“
ЕАД, ЕИК **** искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено,
че И. С. А., не дължи на „А. за с. на в.“ ЕАД сумите, както следва: 16531,53 лв. –
главница, 3701,79 лв. – договорна лихва за периода от 05.01.2009 г. до 07.06.2020 г.,
920,48 лв. – мораторна лихва за периода от 05.02.2009 г. до 04.08.2010 г., 1084,08 лв. –
разноски, съгласно изпълнителен лист от 17.08.2010 г. по гр.д. № 39405/2010 г. по
описа на СРС, 75 състав, събирани принудително в рамките на изпълнително дело №
565/2018 г. по описа на ЧСИ Н.М..
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. С. А., ЕГН ********** срещу „А. за с. на в.“
ЕАД, ЕИК **** иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за осъждането на „А. за
с. на в.“ ЕАД да заплати в полза на И. С. А. сумата в размер на 3968 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.08.2022 г., до
погасяването – принудително събрана сума по изпълнително дело № 565/2018 г. по
описа на ЧСИ Н.М..
ОСЪЖДА И. С. А., ЕГН ********** да заплати в полза на „А. за с. на в.“ ЕАД,
ЕИК **** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 634,02 лв.,
представляваща разноски във въззивната инстанция, както и на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата в размер на 400 лв., представляваща разноски в първата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в 1-месечен
срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6