Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и осми януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 4805 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 20238136
от 28.10.2020 г., постановено по гр. д. № 67795/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 120 състав, е признато за установено, че Ц.П.М. дължи
на „Т.С.“ ЕАД, сумата от 1 367, 47 лв., представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за
периода 01.08.2016 г. - 30.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
30.09.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от 195, 56 лв. – мораторна
лихва за периода 15.09.2917 г. – 18.09.2019 г., сумата от 24, 75 лв. - дялово разпределение
на топлинна енергия за периода 01.08.2016 г. - 30.04.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от 30.09.2019 г. до окончателното изплащане и сумата
от 5, 28 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2017
г. - 18.09.2019 г. Отхвърлен е предявеният иск за главница за топлинна енергия
за разликата над уважения размер от 1 367, 47 лв. до пълния предявен размер от 1
388, 41 лв., за които е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.
гр. д. № 55236/2019 г. по описа на СРС, 120 състав, поради изтекла погасителна
давност. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 608, 41 лв. - разноски в исковото и в
заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете. Ищецът е
осъден да заплати на адв. Н.К. сумата от 3, 43 лв.,, на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. с чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв., представляваща адвокатско възнаграждение,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Срещу
постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове,
е депозирана въззивна жалба от ответницата Ц.П.М.. Излага съображения, че
решението в обжалваната част е неправилно и необосновано. Счита, че по делото
не са ангажирани доказателства, че ответницата е собственик или ползвател на процесния
имот. Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е поставена в
забава, след като ищецът не е установил кога е публикувал на сайта си дължимите
от ответницата суми. Счита, че не дължи такса за дялово разпределение, тъй като
по делото не е установено такова дялово разпределение да е било водено. Решаващият
съд е приел заключението на вещото лице, което е изготвило съдебно – техническата
експертиза на база на неприети по делото документи. По делото не са представени
доказателства относно реално потребената топлинна енергия. Твърди, че реален
отчет не е бил извършван и тя не е потребявала топлинна енергия. По делото не е
установено да е създала пречки за реално отчитане на електроенергията,
потребявана в процесния имот. Моли съда да отмени решението в обжалваната част,
като отхвърли предявените искове в тази им част. Претендира сторените във
въззивното производство разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е
постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. С молба от 27.01.2022
г. оспорва въззивната жалба. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като му
присъди сторените по делото разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от насрещната страна.
Решението в частта, с която са
отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема следното:
СРС е
сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 79,
ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответницата
е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ,
за топлоснабден имот – апартамент 9, находящ се в гр. София, община Триадица, ул.
*****, с абонатен № 265312, като му дължи сумата от 1 388, 41 лв. - главница за
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2016 г. – м.04.2018 г., сумата от 195,
56 лв. - законната
лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2017 г. – 18.09.2019 г.,
сумата от 24, 75 лв. – главница за услугата дялово разпределение за периода м.08.2016 г. – м.04.2018 г. и сумата от 5,
28 лв. – лихва за забава за периода 01.10.2016 г. – 18.09.2019 г. Във връзка с
подадено на 30.09.2019г. заявление, по ч. гр. д. № 55236/2019 г. на СРС, 120
състав, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми,
срещу която длъжникът е подал възражение в срок. Ищецът претендира установяване
на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането,
както и сторените по делото разноски.
С постъпилия
в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответницата оспорва
предявените искове. Прави възражение за изтекла погасителна давност за
главниците и лихвите върху тях. Счита, че по делото не са ангажирани
доказателства, че е собственик или ползвател на имота. За да бъде тя потребител
на топлинна енергия, следва да е отправила искане за откриване на партида, а
такова не е налице. По делото не е доказано извършването на
услугата дялово разпределение от съответното дружество, поради което не дължи
претендирани суми за това. Не са ангажирани доказателства и за извършено реално
отчитане на потребената енергия, нито са представени доказателства за създадени
пречки за отчитането, за да може да се начисли служебно потребление от
ответницата. Не са представени и фактури за дължимите от ответницата суми. Претенцията за заплащане на услугата дялово
разпределение няма правно основание, доколкото е извършвана от фирма за дялово
разпределение, а не от ищеца. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявените искове. Претендира сторените в заповедното и исковото
производство разноски.
На 30.09.2019
г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу Ц.П.М.. В т.12 от заявлението е пояснено, че
длъжникът през периода м.05.2016 г. – м.04.2018 г. е ползвала топлинна енергия доставена
в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, община Триадица, ул. *****, с
абонатен № 265312. Същата не е заплатила и дължимите от нея суми за топлинна
енергия, дялово разпределение, както и стойността на изравнителните сметки за
процесния период. Посочено е, че дължимите суми са, както следва: 1 388, 41 лв.
- главница и 195, 56 лв. - лихва, а за дялово разпределение: 24, 75 лв. -
главница и 5, 28 лв. - лихва. Претендира сторените в производството разноски в
размер на 32, 28 лв. – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл.78, ал.8 ГПК.
С
разпореждане от 07.10.2019 г. по ч. гр. д. № 55236/2019 г. на СРС, 120 състав,
съдът е постановил исканата заповед за изпълнение срещу длъжника Ц.П.М., като е
присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер
на 32, 28 лв. - държавна такса и 50 лв.
- юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано
възражение от длъжника, с което оспорва вземанията по издадената заповед за
изпълнение. Позовава се на изтекла погасителна давност.
В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е
предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
Видно
от нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу
отчужден недвижими имот за мероприятия по ЗТСУ, ответницата е призната за
собственик на ап.9, находящ се в жилищна сграда № *****в комплекс „Иван Вазов“,
ул. „Димитър Манов“. За това обстоятелство е налице и извънсъдебно признание от
Ц.П.М., съдържащо се в предявена от нея искова молба срещу „Т.С.“ ЕАД относно същия
имот. В нея твърди, че е собственик на имота.
Видно от представения протокол от проведеното на 08.06.2002 г. Общо
събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. *****,
вх. 3 и 4, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Н.И.“
ООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на
етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение, включително
и ответницата.
От заключението на вещото лице инж. Б.В.– Т.по изслушаната пред СРС
съдебно - техническа експертиза, което съдът възприема като компетентно
дадено, се установява, че измерването на потребеното количество топлинна
енергия в сградата, в която се намира апартамента на жалбоподателката през
периода м.05.2016 г. – 30.04.2018 г. е извършвано от общ топломер, който е монтиран
в абонатната станция. Топломерът се отчита от служители на ищеца в началото на
всеки месец по електронен път чрез преносим „терминал“, с който се снема
показанието на топлинната енергия в 0.00 часа на първо число на месеца. Технологичните
разходи в абонатната станция за целия период са изчислявани ежемесечно съгласно
приложимата нормативна база. За исковия период Ц.П.М. не е осигурила достъп за
отчет на водомера, което е констатирано с протокол от дружеството извършващо
услугата дялово разпределение. В процесното жилище няма монтирани отоплителни
тела, а има единствено щранг лира за отопление в банята, за която се изчислява
служебна топлинна енергия, отдадена от щранга. В имота се ползва топла вода и
има водомер, по който се отчита потреблението, но до него не е бил осигурен
достъп, поради което на Ц.П.М. е бил начислен служебно разход от 140 литра на
потребител за едно денонощие, съгласно Наредбата за топлоснабдяването. За
исковия период е начислена и топлинна енергия за сградна инсталация, съобразно
кубатурата на апартамента. Изчисленията от дружеството са коректни и са
направени в съответствие с действащата нормативна база. На ответницата са
начислени 559, 66 лв. за отопление (474,07 лв. за сградна инсталация и 85, 59
лв. за отопление на имот), както и 828,73 лв. за топла вода. Така общият размер
на сума възлиза общо на 1 388, 39 лв. Извършените измервания в абонатната
станция, начисления по фактури, дялово разпределение и остойностяване на
потребената топлинна енергия за процесния имот с абонатен № 265312, са в
съответствие с изискванията на действащата Наредба за топлоснабдяването и
цените на топлинната енергия за процесния период. За сметка на топлопреносното
дружество са отчислявани технологични разходи за абонатната станция, в размер
съгласно данните за подгревателите от производителя и във връзка с нормативните
изисквания. Вещото лице е установило, че монтираният в абонатната станция
топломер е преминавал през периодични проверки и също така периодично е бил
подменян.
По делото са
представени изготвените изравнителни сметки на исковия период, както и
съставените констативни протоколи от топлинния счетоводител за неосигурен
достъп до процесния имот, които са съобразени от вещото лице при изпълнение на
възложената от съда задача. С оглед на това оплакванията за липса на
доказателства относно неосигурен достъп до имота, се явяват неоснователни.
Пред
СРС е изслушана и съдебно - счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице А.Т..
От експертното заключение се установява, че няма данни за извършени плащания за
покриване на начислените суми за исковия период. За периода м.05.2016 г. –
м.04.2018 г. в имота на Ц.П.М. е имало дялово разпределение на потребената
топлинна енергия. В информационната система на ищеца за същия период са
отразени суми за доплащане от изравнителни сметки в размер на 495, 86 лв. (316,
57 лв. + 179, 29 лв.). Размерът на дължимите суми за топлинна енергия за
процесния период възлиза на общо 1 413, 16 лв., от които 1 388, 41 лв. – топлинна
енергия (включително и гореща вода) и 24, 75 лв. – дялово разпределение. Размерът
на обезщетението за забавено плащане върху дължимите суми, изчислено от датата
на изпадане на забава до 18.09.2019 г. (датата на извлечение от сметки),
възлиза на сумата от общо 200, 84 лв., от която: 195, 56 лв. – върху стойността
на топлинната енергия и 5, 28 лв. – върху сумата за дялово разпределение.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваните му части, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Искът е предявен в рамките на установения в чл.415, ал.4 ГПК срок, след
постъпило от длъжника възражение. Целта на ищеца е да се установи със сила на
присъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Жалбоподателят оспорва качеството си клиент на топлинна енергия и твърди,
че не е доказано да е собственик на топлоснабдения имот.
Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по
тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения
относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В
мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153,
ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът
или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост,
по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация
и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение
по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната
мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата
топлинна енергия.
Ищецът
свързва качеството на ответницата на потребител на топлинна енергия за битови
нужди с качеството ѝ на собственик на топлоснабден имот. Това
обстоятелство е спорно в отношенията между страните, доколкото ответницата
своевременно е оспорила качеството си на потребител на топлинна енергия още с
депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба. Ето защо,
ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на това свое твърдение,
съгласно нормата на чл.154, ал.1 ГПК.
За
принадлежността на правото на собственост по отношение на процесния имот ищецът
е ангажирал писмени доказателства по делото, обсъдени по-горе, от които се
установи, че ответницата е собственик на процесния недвижим имот – апартамент 9,
находящ се в гр. София, общ. Триадица, ул. *****, на основание нотариален акт
за собственост върху жилище, дадено като обезщетение
срещу отчужден недвижими имот за мероприятия по ЗТСУ. Също така на
08.06.2002 г. е подписала протокола от проведеното Общо събрание на етажните
собственици, в качеството ѝ на собственик на апартамент № 9, с абонатен №
265312. Признание за този факт е налице и в подписана от нея искова молба срещу
„Т.С.“ ЕАД.
По
изложените съображения въззивният съд счита, че ищецът е изпълнил
доказателствената си тежест да установи по делото, че ответницата е собственик
на процесния имот и в това си качество е клиент на топлинна енергия през
исковия период.
Нормата на
чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като
постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се
урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните
страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито
са Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник „Дневник“ от 14.01.2008 г., Общите условия, одобрени с
решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа“ –
броя от 10.02.2014 г. и вестник „19 минути“ и Общите условия, одобрени с
решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“, в сила
от 11.08.2016 г. Разпоредбата на чл.150, ал.3 ЗЕ предоставя възможност за
потребителите (клиентите), които не са съгласни с предвидените в Общите условия
клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия,
които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В дадената хипотеза ответницата
не твърди и не установява да е упражнила това право срещу Общите условия на „Т.С.“
ЕАД, поради което настоящият съдебен състав намира, че същата ги е приела.
Договорното правоотношение по
продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно
предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е
необходимо изрично изявление на ответницата – потребител, вкл. и относно
приемането на Общите условия. Ето защо общите условия на ищеца регулират
спорното правоотношение.
По изложените съображения се налага
изводът, че за исковия период между главните страни в процеса е съществувало
валидно облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия
за битови нужди относно процесния имот. За съществуването на облигационно
правоотношение между страните няма значение дали лицето реално е ползвало
топлоснабдения имот или не. Ето защо не е необходимо ангажирането на
доказателства от ищеца в тази насока.
Жалбоподателят поддържа, че ищецът
не е доказал по делото доставянето на топлинна енергия до процесния имот.
В изпълнение на доказателствената си
тежест ищецът е поискал и съответно е допуснато изслушването на
съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на приложените по
делото и допълнително изискани документи,
въз основа на които вещото лице е дало заключение относно доставената и потребената
от ответницата топлинна енергия през процесния период, в съответствие с
разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. От експертното заключение се
установи, че за процесния топлоснабден имот, с абонатен №
265312, е начислявана топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и
сградна инсталация, като нейната стойност е определена съобразно нормативните
изисквания. Съдът изцяло възприема изводите на вещото лице, тъй като те са
обстойно обосновани и компетентно дадени. Вещото лице е съобразило всички
относими за предмета на експертизата материали. Експертното заключение не е оспорено от
страните, като жалбоподателят не е ангажирал пред първата и въззивната
инстанция доказателства, които да разколебаят или опровергаят изводите на
вещото лице относно количеството доставена топлинна енергия до процесния имот
през исковия период. Същата възлиза на 1
388, 41 лв., в каквато насока са и изводите на решаващия съд.
С писмения отговор на исковата молба
своевременно е релевирано възражение за изтекла погасителна давност, което е
разгледано от решаващия съд. Във въззивната жалба не са изложени оплаквания за
неправилно прилагане на института на погасителната давност с обжалваното
решение, поради което и на основание чл.269 ГПК този въпрос е извън пределите
на въззивния контрол и не следва да се обсъжда по същество.
Жалбоподателката релевира довод, че
сумите за дялово разпределение не се дължат, тъй като то е извършвано не от
ищеца, а от друго дружество. Такова възражение е своевременно заявено по делото
с депозирания писмен отговор на исковата молба.
По силата на
чл.22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на топлинна енергия се
извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС.
Клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от
тях търговец. Съгласно чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите
в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в
публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по
чл.151, ал.1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към
нея.
В чл.36 от
Общите условия на ищеца е предвидено, че клиентите заплащат цена на услугата
дялово разпределение, извършвана от избран от киента търговец, като стойността
се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на
един уред за дялово разпределение. Редът и начина на заплащане на услугата се
определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
От
заключението на вещото лице по приета по делото съдебно -техническа експертиза
се установи, че отчитането на показанията на индикаторите за разпределение на
топлинна енергия и разхода за отопление, водомерите за топла вода, поддръжката
на монтираните уреди и изготвянето на обща и индивидуални сметки в сградата етажна собственост, в която се
намира и процесния топлоснабден имот, е извършвано от фирмата за дялово разпределение
„Н.И.” ЕООД, която е избрана на Общо събрание на етажната собственост с
протокол подписан от етажните собственици включително и от ответницата Ц.П.М.. Ето
защо ищецът се легитимира като носител на вземане за стойността на извършваната
услуга дялово разпределение и предявените искове за установяване на дължимостта
ѝ са установени по основание.
Задължението
на ответницата е парично и за периода на своята забава същия дължи обезщетение
в размер на законната лихва, съгласно нормата на чл.86 ЗЗД.
Исковият период, за който ищеца
претендират заплащане на топлинна енергия и дялово разпределение, обхваща м.05.2016
г. – 30.04.2018 г. Искът е уважен относно претендираните главници за периода м1.08.2016
г. – м.04.2018 г.
Съгласно чл.33, ал.1 от Общите
условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и ал.2 в 45
– дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Ето защо за вземанията
за топлинна енергия за периода м.08.2016 г. - м.04.2018 г. не е необходимо
отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на
жалбоподателя, за да се поставят клиентите в забава. С оглед на това довода на
жалбоподателя, че не е поставен в забава, се явява неоснователен.
Във въззивната жалба не са изложени
оплаквания относно размера на лихвата за забава за периода на претендираните
главници, който не е покрит от погасителната давност, поради което и на
основание чл.269 ГПК този въпрос не следва да се обсъжда по същество.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, решението в обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските по производството:
Доколкото ответникът
по жалбата не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба и не е
представляван в проведеното открито съдебно заседание, следва да се приеме, че
същият не е бил защитаван в настоящото производство, поради което не са налице
предпоставките на чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК и не следва да се ангажира отговорността
на жалбоподателя за разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20238136 от 28.10.2020 г., постановено
по гр. д. № 67795/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 120 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е признато
за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, с адрес ***, срещу Ц.П.М., ЕГН **********, с адрес ***, искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86 ЗЗД, че Ц.П.М., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, сумата от 1 367, 47 (хиляда триста
шестдесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки) лв., представляваща
стойност за доставена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.08.2016 г. –
30.04.2018 г., сумата от 24, 75 (двадесет и четири лева и седемдесет и
пет стотинки) лв., представляваща стойност за дялово разпределение за периода 01.08.2016
г. – 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 30.09.2019
г. до окончателното плащане, както и
сумата от 195, 56 (сто деветдесет и пет лева и петдесет и шест стотинки)
лв., представляваща обезщетение за забава върху задължението за цена за
доставена топлинна енергия за периода от падежа на всяко вземане за периода от
15.09.2017 г. до 18.09.2019 г. и за сумата от 5, 28 (пет лева и двадесет и осем стотинки)лв., представляваща обезщетение за забава върху задължението
за цена на услугата дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч. гр. дело № 55236/2019
г. по описа на СРС, 120 състав.
Решението в частта, с която са
отхвърлени предявените искове, е влязло в сила, като необжалвано.
Решението
не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.