РЕШЕНИЕ
№ 4104
гр. София, 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110133492 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на /ФИРМА/ срещу /ФИРМА/, с която
са предявени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр.
чл. 92, ал.1 ЗЗД, вр. 86 ЗЗД за установяване съществуване на парично вземане на ищеца в
размер на 350,00 лева, главница за незаплатена неустойка по чл. 19, ал.6 от Договор за
комбинирани услуги № МПМТ-**********/03.12.2020 г. за покупко-продажба на
електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови
услуги, ведно със законната лихва за периода от 23.02.2023 г. до изплащане на вземането,
както и за сумата в размер на 18,79 лева, представляваща мораторна лихва, за периода от
10.08.2022 г. до 13.02.2023 г., за които суми по ч. гр. дело № 9607/2023 г. по описа на СРС, I-
во ГО, 45 състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 7255 от
07.03.2023 г.
Ищецът твърди, че между страните е бил сключен Договор за комбинирани услуги №
МПМТ-**********/03.12.2020 г. за покупко-продажба на електрическа енергия, участие в
стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги, с клиентски номер
**********, за следните обекти: обект с абонатен номер 32Z103003013919О, находящ се в
/АДРЕС/ и обект с абонатен № 32Z103103013734Q, находящ се в /АДРЕС/. Съгласно чл. 8,
ал. 3 от този договор, ответникът се задължил да уведомява ищеца в срок от три дни при
промяна на собствеността или правото на ползване на обекта, а съгласно чл. 19, ал. 6 от
същия договор, при неизпълнението на което и да е задължение от договора, ответникът
следвало да заплати на ищеца неустойка, в размер на 350 лв. Посочва, че получил
уведомление от мрежовия оператор за смяна на доставчика/координатора за процесните
обекти от 01.07.2022 г. Тъй като ответникът не уведомил за това ищеца в тридневен срок,
ищецът счита, че ответника му дължи предвидената неустойка. Посочва, че въпреки
поканата от 26.07.2022 г. до ответника, процесната сума останала незаплатена.
1
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, с
който оспорва предявените искове. Не оспорва факта, че между страните е бил сключен
процесния договор. Счита, че в случая не е налице пълно неизпълнение, доколкото на
13.06.2022 г., е подписано уведомително писмо до ищеца за прехвърляне на собствеността
на процесните обекти, което било изпратено на официалния имейл на ответника на
20.06.2022 г. Прави възражение за нищожност на клаузата на чл. 19, ал. 6 от договора като
противоречаща на добрите нрави. Възразява ищцовото дружество да е претърпяло каквито и
да е вреди от неизпълнение на чл. 8, ал.3, пред.3 от договора. Моли съда да отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
В съдебно заседание, ищецът /ФИРМА/, редовно призован, не изпраща представител.
С молба с вх. № 330261/17.11.2023г. поддържа исковата молба и моли за уважаване на
исковете.
В съдебно заседание, ответникът /ФИРМА/, редовно призован, не се явява, не се
представлява. С молба с вх. № 358872/13.12.2023г., изпратена електронно на 08.12.2023г., но
с вх. № в СРС 358876 едва от 13.12.2023г. и докладвана на състава на 15.12.2023г., моли за
отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, като прецени доводите на страните и като обсъди събраните по делото писмени
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по свое вътрешно убеждение на
основание чл. 12 от ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:
Исковете са допустими, като предявени от легитимна страна в полза на която е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 07.03.2023г. в
производството по ч.гр.д. № 9607/2023г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415
от ГПК при подадено в срока по чл. 414 от ГПК възражение от ответното дружество.
При разпределение на доказателствената тежест в процеса и на основание чл. 154 от
ГПК по така предявените искове в доказателствена тежест на ищеца бе да установи
наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на ел.енергия между
страните, по силата на което е възникнало задължение за извършване на процесните
действия в съответния срок, наличието на валидно уговорена между страните неустойка и
нейния размер, а по иска за лихва възникването на главничното вземане, изпадането на
ответника в забава и размера на лихвата.
В конкретиката на случая не е спорно, че страните са били в договорни отношения,
регулирани от сключения между тях Договор за комбинирани услуги № МПМТ-**********
от 03.12.2020г. за покупко-продажба на ел.енергия, участие в стандартна балансираща група
и заплащане на мрежови услуги за обекти на потребление заведени с абонатни номера
32Z103003013919O, находящ се в /АДРЕС/ и 32Z103103013734Q, находящ се в /АДРЕС/. Не
е спорно също така, видно от уведомление, прието на л.18 от досието по делото, че поради
смяна на доставчик/координатор от 01.07.2022г. за горепосочените обекти, договора между
страните е прекратен.
Установява се също така и уговорена между страните неустоечна клауза. От приетия
по делото договор за комбинирани услуги № МПМТ – **********/03.12.2020г., се
установява, че в раздел IX, чл. 19, ал.6 страните договорили, че при неизпълнение на което и
да е задължение по договора, с изключение на задълженията за плащане, неизправната
страна дължи неустойка на другата страна в размер на 350 лева за всеки случай на
неизпълнение. В раздел IV, чл.8, ал.3 от договора, страните договорили, че купувачът се
задължава в срок от три дни да уведоми продавача/координатор при: невъзможност или
забавяне на задълженията му по договора, при промяна на актуалното му състояние, при
промяна на собствеността или правото на ползване на обектите, посочени в Приложение №
2
1 към договора, при промяна в лицата, които го представляват или са упълномощени да
извършват действия по изпълнението на договора, при промяна на данните, необходими за
издаване на фактури и др.
Не е спорно също така, че ответното дружество /ФИРМА/, със старо наименование
/ФИРМА/, на 10.06.2022г. е отчуждило процесните имоти. Последното се установява и от
приетата на лист 56 от досието по делото справка от АВ-ИР. От приетата на л.52 справка за
ел.кореспонденция, се установява, че на 30.06.2022г. /ФИРМА/ е уведомило
продавача/координатор за извършена промяна на доставчик/координатор балансираща група
от 01.07.2022г. за двата отчуждени обекта. Прието е по делото и уведомително писмо от
ответника до ищеца от 13.06.2022г., изпратено на имейл ******************** с което
ответното дружество уведомява ищеца за извършените от него транслативни сделки по
отношение на двата обекта, предмет на договора. Същевременно в раздел X, чл. 23 страните
са договорил, че всички съобщения и уведомления за продавача ще се изпращат на имейл
адрес: ******************************.
Съдът приема наведените от ответника съображения за нищожност на клаузата за
неустойка, включително за частична такава, за неоснователни. Това е така, тъй като
уговорената неустойка между страните със сключения, на основание чл. 9 от ЗЗД, вр. чл. 20
от ЗЗД договор не противоречи на закона и добрите нрави. Ответната страна е могла да
изчисли какъв би бил размера на неустойка и постигнатите договорености преди да
подпише договора. Нещо повече, в конкретния случай неустойката обезпечава изпълнението
на задължението, като в това се изразява обезпечителната й функция, а именно да стимулира
страните по договора да изпълняват задълженията си под заплаха, че в противен случай, ще
е задължен да я плати, още повече, че се касае за неустойка по договор между търговци.
Изключвайки възможността да се иска намаляване на неустойка, поради прекомерност при
сделки между търговци, съгласно 309 от ЗЗД, законодателят цели да й предаде и санкционна
функция. Съгласно чл. 92, ал.1 от ЗЗД неустойката има и за цел да покрие претърпените от
изправната страна вреди без да е нужно те да се доказват. Същата има обезпечителен
характер и в този смисъл, изправната страна няма задължение да доказва реалния размер на
вредите, които е понесла в резултат на неизпълнението или предсрочното прекратяване на
договора, а единствено основанията за нейното реализиране.
Отделно от горното, в тази връзка изложеното от ответната в отговора на исковата
молба, че не са настъпили вреди, което било причина за недължимостта на неустойката е
неоснователно. По своята същност координаторът е посредник между производителите и
крайните клиенти на ел.енергия. Съобразно разпоредбите на Правилата за търговия с
ел.енергия, невъзможно е даден потребител да закупи ел.енергия в условията на балансиращ
пазар, ако не е участник в стандартна балансираща група със съответния координатор. Въз
основа на заявените количества за покупко-продажба, координаторът прави своите прогнози
за това какво количество ел.енергия следва да осигури чрез закупуването и от пазара на
балансираща енергия. В настоящия случай, след като при сключването на договора,
ответникът е задължил ищеца да му доставя средномесечно количество ел.енергия, то при
смяна на координатора, респективно излизане от координиращата група, доставчикът е
отговорен за настъпилия дисбаланс в тази група. Също така въз основа на заявените
количества координаторът, какъвто е ищеца прави своите прогнози какво количество
ел.енергия следва да осигури чрез закупуване от пазара на балансираща енергия.
Горепосоченото обосновава извод, че неизпълнението на поетите от участника в
балансиращата група задължения е предпоставка за понасяне на вреди от координатора в
лицето на /ФИРМА/. Освен това преимуществата за уговаряне на неустойката са, че вредите
предварително са предвидени и оценени и така доставчикът не следва да ги доказва.
3
Изложеното дава основание на съда да формулира извод, че договорената
неустойка между страните отговаря на всички изисквания на закона: обезпечителна - имаща
за цел да рестриктира участника за точно и добросъвестно изпълнение на поетите от него
задължения по договора, поради изискванията на ПТЕЕ; обезщетителна - с оглед покриване
на вредите, които понася ищеца в резултат на неправомерното и недобросъвестно поведение
на участника и санкционна, с оглед на факта, че участникът съзнателно е допринесъл за
реализирането на вредите, неизпълнявайки своето задължение по чл. 8, ал. 3 от Договора и
спомагайки за тяхното настъпване. Следва да се посочи, че приетото по делото
уведомително писмо, не води до извод, че ответното дружество е престирало дължимото
поведение по чл. 8, ал.3 от договора. Това е така, тъй като уведомлението е изпратено първо
не на имейла, посочен в чл. 22 и чл. 23 от договора, освен това, видно от представеното и
прието уведомление на л.37 по делото, то е достигнало да ищеца на 20.06.2022г., тоест извън
тридневния срок, след като имотите са отчуждени на 10.06.2022г.
При така обсъдените доказателства по делото, съдът формулира извод, че предявеният,
като главен иск се явява основателен и като такъв подлежи на уважаване до пълния
предявен размер от 350,00 лева.
При уважаване на главния иск на уважаване подлежи и акцесорния. Не е спорно, че
ищцовото дружество е поканило ответника в десет дневен срок от получаване на поканата
да заплати процесната неустойка. Писмото е получено на 26.07.2022г., като срока на
изпълнение е изтекъл на 04.08.2022г., след което ответникът е изпаднал в забава.
Неустойката се претендира от 10.08.2022г. до 13.02.2023г., като изчислена служебно от съда
по реда на чл. 62 от ГПК възлиза на процесната сума от 18,79 лева. Следователно и
предявения акцесорен иск следва да бъде уважен.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски възниква в
полза на ищеца. На ищеца в заповедното производство следва да му се присъдят разноски в
размер на 75,00 лева, а в исковото в общ размер от 175,00 лева, от които 75,00 лева –
държавна такса и на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявените от
/ФИРМА/, ЕИК ************* срещу /ФИРМА/, ЕИК *************, искове с правно
основание чл. 422 от ГПК, че /ФИРМА/ дължи на /ФИРМА/, сумата в размер на 350,00 лева,
представляваща главница за незаплатена неустойка по чл. 19, ал.6 от Договор за
комбинирани услуги № МПМТ-**********/03.12.2020 г. за покупко-продажба на
електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови
услуги, ведно със законната лихва за периода от 23.02.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата в размер на 18,79 лева, представляваща мораторна лихва, за периода от 10.08.2022 г.
до 13.02.2023 г., за които суми по ч.гр.дело № 9607/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 45 състав
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 7255 от 07.03.2023 г.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************* ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК
*************, сумата в размер на 75,00 лева, деловодни разноски в заповедното
производство на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „/ФИРМА/, ЕИК ************* ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК
4
*************, сумата в размер на 175,00 лева, деловодни разноски в исковото
производство на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5