№ 953
гр. Пазарджик, 07.07.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Лесенски
при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Лесенски Наказателно
дело частен характер № 20225220200564 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Тъжителят Г. АС. П. - редовно уведомен се явява лично и с адв. П.П.,
надлежно упълномощен с представено пълномощно по делото.
Подсъдимият Й. Г. М. - редовно уведомен от предходното съдебно
заседание не се явява.
Свидетелите А.В.А., Т.А. П.а при режим на довеждане от страна на
процесуалния представител на тъжителя се явяват лично.
Не се явяват допуснатите свидетели от страна на подсъдимия.
АДВ. П.: Моля да дадете ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Снема самоличността на явилите се свидетели, както следва:
А.В.А.: на ... години, българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, с начално образование - учащ, тъжителя ми е вуйчо, без родство с
1
подсъдимия.
Т.А. П.А: на ... години, българка, българска гражданка, вдовица,
неосъждана, с основно образование, работеща, тъжителя ми е син, без
родство с подсъдимия.
На свидетелите се разясниха правата по чл. 290 от НК.
Свидетелите обещаха да говорят истината.
Свидетелите П.а напуснаха съдебната зала.
Пристъпи се към разпит на св. А.:
СВ. А.: Тъжителя ми е вуйчо. Познавам подсъдимия, от една махала
сме, живеем заедно в с. Д.. Присъствал съм на свада между вуйчо и
подсъдимия. Това стана около ... часа вечерта на ... г. Стоях с едни приятели
до нашата къща на 10-15 метра и чувам Й. да вика към мен: „Викни вуйчо ти”
и аз се обръщам и го виждам как влиза в нашата къща. Блъска вратата и
започва да тича на вътре. Аз тръгвам по него, той влиза вътре и отваря
първата врата на верандата, тряска я, блъска и другата врата. От шума вуйчо
ми и баба ми се събуждат. Той влиза вътре и започва да крещи. Не разбрах
какво точно каза. След това вуйчо ми се изправи да го пита какво е станало.
Й. удари вуйчо ми с юмрук в лицето и той падна. След това вуйчо ми се опита
да се изправи, но той пак го удари с тръбата. Той влезе с тръба в къщи. Баба
ми стана и хвана тръбата и започна да го пита „Кажи какво стана, защо го
удряш”? Той стана и удари и нея два пъти, след което аз се намесих. Хванах
го за ръцете и се опитах да го изкарам го на вън. Стигнахме до верандата, той
продължаваше да се бори с мен, за да влезе отново вътре. Опита се и мен да
ме удари, да ме наръга с тръбата, за да го пусна при което аз я хванах тръбата
и започнах да го бутам на вън. С излизането на верандата започна да тича към
портата и при излизането удря задното стъкло на колата на майка ми В. А.а П.
от шофьорската страна. Аз продължавам да го гоня, за да го спра. Той излиза
на портата и аз се опитвам да изляза на портата, той се опитва през решетката
на колата да ме удари с тръбата, при което аз се отдръпнах на страни. След
това започна на удря портата и изкърти ламарината на портата с тръбата. След
което започна да удря колата и счупи задното стъкло на багажника и изкриви
ламарината. Ние се обадихме на полицията и той избяга. С отиването започна
да вика, да псува, да кълне и се заканва, че ще ни запали. Вуйчо не му е
отвърнал по никакъв начин. Й. само му изкрещя „Вярно ли е, че си казал, че
2
жена ми е курва?” на което вуйчо ми казва-не, нито го е докосвал, нито го е
провокирал по някакъв начин. Вуйчо ми и баба ми са спали вътре и от шума
на тряскането на вратите са се събудили - това го знам от тях, аз не съм
видял. Те спят в една стая. С Й. беше и жена му М.. Тя не направи нищо, но
беше там. В резултат на тия удари по баба цялата и лява част беше посиняла, а
вуйчо имаше оток под лявото око, имаше синини по лявата буза и клепача и
беше му се подуло доста. Баба я удари с юмрук. Когато вече беше извън
къщата имаше хора, но те стояха настрани, защото сигурно са се уплашили.
Като се обадих на тел. 112 изпратиха полиция. След обаждането дойдоха след
около 10 минути. Й. не беше там, когато те дойдоха. Когато те дойдоха
влезнаха вътре и питаха какво е станало. Поискаха личните карти на вуйчо, на
баба и моята. Написаха нещо на един лист и казаха, че ще получим някакво
обаждане и ни посъветваха да пуснем жалба в полицията. Виждах, че на
вуйчо ми му става и лошо и звъннах пак на тел.112, това става след като
полицаите си тръгнаха. Те и самите полицаи ни питаха за линейка, но ние
казахме, че няма нужда. В последствие реших да се обадя пак на тел.112,
поискахме линейка за вуйчо ми да дойдат да погледнат. Те казаха да изчакам
малко и ми затвориха. След малко ми звъннаха, че няма как да дойдат и
трябва ние да отидем на място. Отидохме в държавната болница аз вуйчо и
баба. Направиха им преглед и снимки и след това ни пуснаха да си ходим.
След съвета на полицаите пуснахме жалба. То 04-ти декември май беше
събота, ние в понеделник пуснахме жалбата. Тогава и ходихме да си изкараме
медицински. На другия ден ходихме при лекар съдебна медицина . Вуйчо е с
диабет, поставя си 4 пъти на ден инсулин, освен това го болят краката, става
му лошо, пада му захарта, изпада в кома, през повечето време не се чувства
добре, не е добре с очите. След тази случка нараняванията за 2-3 седмици
отшумяха, след това други оплаквания не е имал. След този случай ние
сменихме ключалките на вратите, на портата сменихме ключалката, сложихме
си катинар, сложихме и камери. Когато аз отивам на училище, а баба ми на
работа вуйчо ми се заключва в нас, страх го е да излезе, за да не срещне Й..
След случилото се той все още се притеснява от Й..
В залата влиза св. П.а
Пристъпи се към разпит на св. П.а
СВ. П.А: Майка съм на тъжителя. Заклевам се да казвам истината. Ние
3
не можем да я забравим никога тая вечер. Ние спахме с него, защото съм
изморена след работа. Заедно със сина ми спяхме в къщата в с. Д.. От трясъка
на вратите се събудихме към ... часа на ... г. Й. влезе с жена му, удря него два
пъти с юмрук в лявата част на лицето. Гледа да го удря с тръбата и замахна
при което аз хващам тръбата на горе и му викам: „Д., кажи какво става,
обясни ми какво има?” Той тогава ме удари два пъти в лицето с юмрук.
Изобщо нищо не ми обясни като питах. А. беше вътре и го избута. Нямаме
нищо вътре, само една туба безалкохолно. А. го избута на вънка и той с
тръбата искаше да го удари. Излизаме ние по него и където е шофьора гледа
да хвърли тръбата, но ние се изтеглихме и той зад шофьора на тази врата й
строши стъклото на колата, на дъщеря ми В. П. е колата. Ние имаме голяма
желязна порта, изкърти ламарините с тръбата. От решетките муши тръбата и
счупи задното стъкло на колата. Някой го избута, че ще викнем полиция.
Отиде полицията у тях да го търси, но него го нямаше. След 5-10 минути
дойдоха полицаите и влязоха първо у нас. Аз им казах, че ме е страх да не се
върне и наново да ни изтрепе вътре. Те викат „Няма да се плашите”. Ние сега
сменихме всичките бравите. През деня аз като ходя на работа Г. заключва
вратата. Сложихме си и камери, че ни е страх от Й. да седим в къщи. Не мога
да си обясня като го питам той да не отговаря защо. Й. като го удряше, Г. не е
отвърнал с нищо. Той е 4 пъти на инсулин и е пенсионер. Не е добре с очите,
пада му захарта и изпада в кома. Те полицаите ни предлагаха да извикат
бърза помощ, но ние не искахме, но после като се върнахме вътре, защото Г.
не е излизал и едно момче българче вика: „Абе той го няма, да не му е станало
лошо” и ние се върнахме да видим. Викнахме едно момче от махалата и го
закарахме в бърза помощ. Там преснимаха, видяха къде е ударено от едната
страна и аз бях цялата синя, чак долу до врата ми. Ходих при съдебен лекар,
ходих при кварталния. И сега все още се страхуваме от Й., затова сложихме
камерите. След ударите за две седмици му мина, но страха му още
продължава. Аз даже си взех болнични не съм ходила на работа, имаме
документи при адвоката. И от мое име имаме дело и за колата ще водим дело.
Освен Й. и жена му друг нямаше. В понеделник бях при съдебния лекар,
вторник при кварталния на 6-ти. На Й. баща му го срещнах на пътя и той ме
пита какво е станало. Аз му викам „Виж какво ми е направил сина ти”, той ми
вика „Съди го” и ние си водим дело.
4
Съдът докладва постъпило писмо от РУ Пазарджик с приложена
докладна записка и характеристична справка, както и приложени материали
по преписката. Докладва и постъпило писмо от РЦ 112 Кърджали с приложен
компактдиск, справка за съдимост по отношение на подсъдимия.
АДВ. П.: Да се приемат като доказателства.
Съдът счита, че така постъпилите материали са относими и следва да
бъдат приети по делото.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРОЧИТА и ПРИЕМА като доказателства по делото: писмо от РУ
Пазарджик с приложена докладна записка, характеристична справка, както и
приложени материали по преписката, писмо от РЦ 112 Кърджали с приложен
компактдиск и справка за съдимост на подсъдимия.
АДВ. П.: Г-н съдия, третия свидетел ще си запазим правото да доведем,
само ако се отложи делото за следваща дата, затова ще ви моля да дадете
възможност да ангажираме този свидетел за следващото съдебно заседание.
На други доказателствени искания не държим, единствено да се прослуша
записа и да приключи съдебното следствие.
За събиране на доказателства и разпит на допуснатите свидетели, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 29. 09. 2022 г. от 15,00 ч., за която
дата и час тъжителя и повереника уведомени от днес.
Един свидетел при режим на довеждане от страна на повереника.
Да се призове подсъдимия, като в съобщението до същия да се укаже,
че следва да доведе и допуснатите двама свидетели.
Протоколът се изготви в с. з., което приключи в 14,34 ч.
5
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
6