Номер 238312.08.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – Варна
На 12.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Жана И. Маркова Въззивно частно гражданско дело №
20203100502016 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92, ал. 3 ГПК и е образувано
по въззивна частна жалба вх. № 71260/02.10.2019 г. от „ЕЛСИС-Н“ ЕООД, ЕИК
*********, съсе седалище и адрес на управление гр. Аксаково, ул. „Странджата“, № 2,
представлявано от К. А. И. срещу Определение № 12218/19.09.2019 г., постановено по гр.д.
№ 15169/2018 г., на ВРС, XLVI с., с което е оставена без уважение подадена от
жалбоподателя молба за отмяна на наложената му глоба, в размер на 200.00 лв.
В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на
определението, чиято отмяна се иска. Сочи се, че мотивите на ВРС досежно задълженията
на жалбоподателя като работодател са неясни. Отделно от това счита, че
първоинстанционния съд при произнасянето си е посочил хипотези, които счита, че са
неприложими в конкретния случай и касаят последици от неизпълнение на задължения на
други участници в процеса, поради което и не могат да послужат като основание за налагане
на глоба. По същество отправя искане за отмяна на обжалваното определение и наложената
му глоба. В условията на евентуалност отправя искане за намаляването й по размер.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия
закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за основателна,
по следните съображения:
В хода на производството по гр. д. № 15169/2018 г., на ВРС, XLVI с., при изпълнение
на процедурата по връчване на съдебните книжа на ответника било установено, че има
сключен трудов договор с „Елсис – Н“ ЕООД, гр. Варна, ЖК „Вл. Варненчик“, бл. 216, вх. 7,
ет. 9, ап. 219, при което с Разпореждане № 5428/06.02.2019 г. било разпоредено съдебните
книжа да бъдат връчени чрез работодателя, на посочения в справката адрес.
Изпратеното съобщение било върнато в цялост, след залепване на уведомление на
адреса, в което било отразено, че на посочения адрес няма информация за дружеството.
С Разпореждане № 12994/25.03.2019 г. било разпоредено книжата да се изпратят на
работадателя на адрес гр. Варна, ул. „Патр. Евтимий“, № 29, тел. **********.
Съобщението отново било върнато в цялост с отбелязване, че служителят в офиса е
отказал да получи съобщението и книжата, поради липса на пълномощно.
С ново Разпореждане № 18398/25.04.2019 г. било разпоредено ново връчване с
указания, че пълномощно не е необходимо.
Последващото съобщение било върнато отново в цялост с отбелязване, че служителка
в офиса отново отказала да получи книжата, а след разговор по телефона с управителя,
последния също отказал с мотива, че работника е в неплатен отпуск.
С Разпореждане № 20982/16.05.2019 г. отново било разпоредено връчване на книжата
с указания към работодателя, че е длъжен да получи съобщението като бил предупреден, че
при неизпълнение следва глоба.
Съобщението отново било върнато в цялост с отбелязване за отказ да бъдат получени
книжата след посещение на 21.05.2019 г.
С Определение № 6818/28.05.2019 г. работодателят – настоящ частен въззивник, бил
задължен да окаже съдействие при връчване на книжата като бил предупреден, че за
неизпълнението може да му бъде наложена глоба в размер от 50 до 2000.00 лв., по реда на
чл. 405, ал. 1 ЗСВ.
Изпратеното в изпълнение на определението съобщение било върнато отново в
цялост с отбелязване от 31.05.2019 г., че е налице отказ да се получи съобщението.
С ново разпореждане от 03.06.2019 г. било разпоредено връчването да се извърши
чрез органите на МВР.
Книжата отново били върнати в съда на 17.06.2019 г., невръчени като видно
Докладна записка от Мл. ПИ Вл. Юдов, в офиса не бил открит никой, а след разговор по
телефона служителката М. И. отказала да получава книжа.
С Определение № 7827/18.06.2019 г. ВРС предоставил на работодателя възможност
да даде обяснения във връзка с неизпълнение на разпореждане на съда от 28.05.2019 г. за
осигуряване на съдействие при връчване на съдебните книжа на Георги Вичев като бил
предупреден, че след изтичане на срока съдът ще упражни правомощията си по чл. 405, ал. 1
ЗСВ.
Съобщението за връчване на така постановеното определение отново било върнато в
цялост с отказ да бъде получено, тъй като адресът, на който е изпратено не е адресът на
управление на дружеството.
С Определение № 9732, без дата, е осъдено „Елсис – Н“ ЕООД, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт сумата 200.00 лв., по реда на чл. 91, ал. 2 ГПК.
Срещу наложената глоба била подадена молба за отмяната й вх. № 62651/28.08.2019
г., която след като била преценена като неоснователна била оставена без уважение с
атакуваното Определение № 12218/19.09.2019 г.
Така постановеното Определение е неправилно. За да направи този извод, съставът
на ВОС, съобрази следното:
Разпоредбата на чл. 91 определя размера на глобите, които се налагат за нарушенията
извършени по реда на чл. 85-90 ГПК, а именно от 50 до 300.00 лв. По този ред се
санкционират нарушения извършени от свидетел, вещо лице, трето лице, връчител,
нарушения при разглеждане на делото или неправомерното получаване на правна помощ.
Когато тези нарушения са извършени повторно или затрудняват хода на производството,
предвидената глоба е в завишени размери - от 100.00 лв. до 1200.00 лв.
Нито една от цитираните разпоредби не предвижда санкциониране на работодател
при връчване на съдебните книжа по делото.
След като това е така, то поведението на работодателя, безспорно укоримо, видно от
посочената хронология на събитията, не може да бъде санкционирано по този ред, а по реда
на ЗСВ, както правилно е посочил и първоинстанционния съд в мотивите си, изложени в
атакуваното определение. Безспорно е, че разпоредбата на чл. 215 ЗСВ вменява задължение
на всички държавни органи, длъжностни лица, юридически лица и граждани да оказват
поискано съдействие на съдиите, прокурорите и следователите при осъществяване на
функциите им. За неизпълнение на това задължение обаче отговорността е предвидена в
разпоредбата на чл. 405 ЗСВ, след спазване на съответната процедура, която междувпрочем
е била отпочната от ВРС. Постановяването на санкция по реда на чл. 91, ал. 2 ГПК на лице,
чиято отговорност не може да бъде ангажирана по този ред, се явява незаконосъобразно. В
този смисъл изложените в жалбата оплаквания за неприложимост на посочената при
налагане на глобата норма се явяват основателни.
В заключение атакуваното определение, с което е оставена без уважение молбата на
„ЕЛСИС-Н“ ЕООД за отмяна на наложената му глоба, на осн. чл. 91, ал. 2 ГПК, ще следва
да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което глобата да бъде отменена.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 12218/19.09.2019 г., постановено по гр.д. № 15169/2018 г.,
на ВРС, XLVI с. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯВА
наложената на „ЕЛСИС-Н“ ЕООД, ЕИК *********, съсе седалище и адрес на управление
гр. Аксаково, ул. „Странджата“, № 2, представлявано от К. А. И. глоба в размер на 200.00
лв., на осн. чл. 91, ал. 2 ГПК, с Определение № 9732, без дата, по гр.д. № 15169/2018 г., на
ВРС, XLVI с.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________