Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
Пазарджик,27.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, в публично заседание
на седемнадесети декември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Наталия Димитрова, като разгледа докладваното
от районен съдия Харизанова гр.д.№2171 по описа на съда за 2019 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба срещу МБАЛ“Е.“ООД
с ЕИК ***със седалище и адрес на управление град Пазарджик, ул.“Св.Архангел“№**,
представлявано от управителя К.Н.Н.ищцата И.Р.С. –Б. *** с ЕГН **********,***
твърди, че по ч.гр.д.№975/2019г по описа на ПРС е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника, който е направил възражение,
поради което е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Твърди
се, че ответникът дължи на ищцата сумата от 7 444.43лв., представляваща
неизплатени трудови възнаграждения за месеците ноември и декември 2018г и
януари 2019г както и обезщетение по
чл.221 от КТ и чл.224 от КТ. Твърди се, че трудовото правоотношение на ищцата е
прекратено със Заповед №4 от 04.02.2019г. на основание чл.327, ал.1т.2 от КТ
като в тази заповед е вписано ,че болницата дължи на ищцата обезщетения по чл.221 ал.1 от Кт и чл.224 от КТ. Моли се
съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на
ответника, че за ищцата съществува вземане
за сумата от 7 444.43лв., за която сума е издадена горевизираната
заповед за изпълнение. Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа
на твърденията ищцата ангажира доказателства.
С допълнителна искова а молба
вх.№15273/17.06.2019г ищцата заявява, че оттегля исковата си претенция по
чл.224 от КТ. С тази молба уточнява претенциите си за трудово възнаграждение
и претенцията си по чл.221 от КТ.Заявява, че трудовото и правоотношение е прекратено без предизвестие на
основание чл.327, ал.1т.2 от КТ- поради
неизплащане на трудовото възнаграждение. В този случай работодателя дължи
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение, което на база
последното получено брутно трудово възнаграждение за месец октомври 2018г е в
размер на 2 280 лв. Твърди, че не е
получила трудовото си възнаграждение за месеците ноември и декември 2018г и
януари 2019г.. При основна месечна заплата в размер на 2000лв. след начисления
и удръжки за месец октомври 2018г е получила чиста сума 1 769.24лв. На база тази сума общо за трите месеца и се
дължи трудово възнаграждение в размер на 5 307.72лв.
В срока по чл.131 от ГПК от
ответника, чрез пълномощника му, е подаден писмен отговор, с който исковете не
се оспорват по основание, а само по размер.Цитира се решение №166 от 25.02.2010г. по
гр.д.№220/2009г на ВКС, според което
може да се присъди брутното трудово възнаграждение или остатъка от
чистата сума за получаване след приспадане на дължимия данък и обществени
осигуровки, като в решението следва да е ясно дали се присъжда брутното трудово
възнаграждение или чистата сума за получаване след приспадане на дължимия данък
и осигурителни вноски. Въпреки посочената съдебна практика прави възражение, че
работникът или служителят не може да получи частта от брутното трудово
възнаграждение, представляваща дължими от него данък върху общия доход и
осигурителни вноски. Според
ответника ищецът претендира брутния размер
на трудовото възнаграждение за месеците ноември, декември 2018г и януари 2019г., но дължимите данъчни и
осигурителни вноски са направен от работодателя. Моли предявените искове да
бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание ищцата,
чрез пълномощника си, прави оттегляне на исковите претенции по чл.224 от КТ и чл.221 от КТ и в тази част производството по делото
е прекратено. По отношение на претенциите за заплащане на трудови
възнаграждения ищцата направи искане по
реда на чл.214 от ГПК да се премине от установителен иск с правно основание чл.422
във вр.с чл.415 от ГПК към осъдителен иск. Това искане бе уважено от съда.
В съдебно заседание
ответникът не изпраща представител и не изразява становище по исковете.
Пазарджишкият районен съд
след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след
като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, при съблюдаване разпоредбата на чл.235 от ГПК по вътрешно убеждение
прие за установено следното от фактическа страна:
О приложеното
чл.гр.д.№975/2019г по описа на ПРС е видно, че на 01.03.2019г ищцата е подала
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Съдът е издал
Заповед №632/11.03.2019г. за изпълнение
за сумата от 9 120лв.
неизплатени трудови възнаграждения за месеците ноември, декември 2018г и
януари 2019г , както и за обезщетения по чл.221 от КТ и чл.224 от КТ. С разпореждане №9362 от 10.06.2019г,
постановено по ч.гр.д.№975/2019г по описа на ПРС заповедният съд е обезсилил
горевизираната заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 , поради което за ищцата е отпаднал правния
интерес от предявяване на специалния
положителен установителен иск по чл.422 от ГПК, поради което както се посочи
по-горе ищцата измени претенцията си в осъдителна.
Не е спорно между страните, а
се установява и от представените по делото писмени доказателства/ трудов
договор №14.29.05.2018г./, че за периода от 04.06.2018 до 04.02.2019г. ищцата е работила при ответника като е заемала длъжността „лекар
–гастоентерология“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2000лв., платимо на 30-то число, следващ
месеца на полагане на труда, при пълно
работно време -8 часов работен ден.
Със Заповед№4/04.02.2019г на
управителя на ответната болница трудовото правоотношение с ищцата е прекратено
на основание чл.327, ал.1,т.2 от КТ , считано от 04.02.2019г.
За изясняване на спора от
фактическа страна по делото е изслушана съдебно- икономическа експертиза, чието
заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено и неоспорено
от страните по делото. Вещото лице
заключава, че дължимото на ищцата трудово възнаграждение като нетна сума е
както следва: за месец ноември 2018г в размер на 1 769.24лв., за месец
декември 2018г в размер на 1769.23лв. и за месец януари 2019г в размер на
1769.25 лв. или общо за трите месеца и е начислена сумата от 5 307.72лв.
Въз основа на така очертаната
по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявени
са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.128,т.2 от КТ
с правно основание чл.128, т.2 от КТ във вр.с чл.242 от КТ за неизплатени нетни трудови възнаграждения за исковия период
– месеците ноември и декември 2018г и месеците януари 2019г.
Безспорно се установи по
делото, че страните по спора са били във валидно учредена трудово правна връзка
през процесния период, като трудовото правоотношение между тях е прекратено,
считано от 04.02.2019г на основание чл.327, ал.1,т.2 от КТ – поради забава от
страна на работодателя на изплащането на трудовото възнаграждение. Установи се,
а и този факт не бе спорен между
страните, че ищцата е престирала работната си сила при ответника, т.е. полагала
е труд, който труд съгласно разпоредбата на чл.242 от КТ е следвало да бъде
възмезден от ответника. Според разпоредбата на чл.128,т.2 от КТ работодателят е
длъжен в установените срокове да заплаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената от работника работа, стига същият да е престирал добросъвестно своя
труд- да не се е отклонявал от параметрите на уговорените в трудовия договор
условия. Не се наведоха по делото възражения, нито доказателства от ответната
страна при престация на своя труд ищцата да се е отклонявала от параметрите на
уговорените с трудовия договор условия, тоест по смисъла на чл.75, ал.1 от КТ
ищцата е изпълнявала добросъвестно задълженията си по трудовото правоотношение. Поради това за работодателят е възникнало
насрещното задължение по чл.124 и чл.128 от КТ да заплаща уговореното трудово
възнаграждение в установените срокове.
Безспорно се установи от изслушаната съдебно-
икономическа експертиза, че дължимите на ищеца трудови възнаграждения като нетна
сума са както следва: за месец ноември
2018г в размер на 1 769.24лв., за месец декември 2018г в размер на
1769.23лв. и за месец януари 2019г в размер на 1769.25 лв.Ответникът, носещ
доказателствената тежест, не ангажира доказателства за плащане на процесните
суми, представляващи трудови възнаграждения за процесния период.
В контекста изложеното съдът
счита, че исковете с правно основание чл.128,т.2 от КТ във вр. с чл.242 от КТ
са изцяло основателни и следва да бъдат
уважени като следва да се осъди ответникът да заплати на ищцата общо сумата от
5307.72 лв. представляваща сбора от дължимите , но неизплатени нетни трудови
възнаграждения както следва : за месец ноември 2018г в размер на 1769.24лв., за
месец декември 2018г в размер на
1 769.23лв. и за месец януари 2019г в размер на 1 769.25лв.
Тук е момента да се обсъди
основното възражение на ответника, което е
фокусът спора по делото.По силата на чл.272, ал.1т.3 и 4 от КТ
работодателят има задължение, предвидено в чл.42, ал.4 от ЗДДФЛ и задължение,
предвидено в чл.6 от КСО да удържа дължимите от работника или служителя данъци
и осигурителни вноски. Тези удръжки работодателят е задължен да направи и без
съгласие на работника или служителя, поради което е прието задължението му към
последния да е в размер на остатъка от чистата сума за получаване. Работникът
или служителят не може да получи частта от брутното трудово възнаграждение,
представляваща дължимите от него данък върху общия доход и осигурителни вноски.
Това е така и в случая, когато се присъжда брутното трудово възнаграждение, тъй
като данъкът и осигурителните вноски са публични държавни вземания / чл.162
ал.2, т.2 от ДОПК/, а в изпълнителното производство държавата се смята винаги
присъединен взискател за дължимите от длъжника публични вземания съгласно
чл.458 от ГПК. Съдебният изпълнител при събиране на дължимото трудово
възнаграждение е длъжен да отдели суми за изплащане на тези задължения.
Установената съдебна практика, намерила
отражение в решение №166 от 25.02.2010г по гр.д.№220/2009г на ВКС , докладчик
съдия Жива Декова, постановено по реда
на чл.290 от ГПК приема, че при иск с правно основание чл.128,т.2 от КТ
може да се присъди брутното трудово възнаграждение или остатъка от чистата сума
за получаване след приспадане на
дължимия данък и обществени осигуровки. Когато е присъдено брутното трудово
възнаграждение , дължимият данък и осигурителни вноски ще се изплатят от
събраните суми в изпълнителното производство. В цитираното съдебна практика
изрично е посочено, че в съдебното решение следва да е ясно и недвусмислено да
е посочено какво точно се присъжда –
брутно трудово възнаграждение или чиста сума за получаване.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и сумата от 702.20лв.
лв. сторени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Предвид изхода на делото и с
оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК в полза на Пазарджишкия районен съд ответникът следва да заплати
държавна такса в размер на 212.28 лв./ по трите обективно и кумулативно
предявени искове/ и сумата от 100
лева за вещо лице.
На основание чл.242 , ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта за
присъдените трудови възнаграждения и обезщетения .
Така мотивиран ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
МБАЛ“Е.“ООД с ЕИК ***със седалище и адрес на
управление град Пазарджик, ул.“**“№**, представлявано от управителя К.Н.Н.да
заплати на И.Р.С.
–Б. *** с ЕГН **********,*** на
основание чл.128, т.2 от КТ общо сумата
от 5 307.72 лв. представляваща сбора от
дължимите , но неизплатени нетни трудови възнаграждения както следва :
за месец ноември 2018г в размер на 1769.24лв., за месец декември 2018г в размер на 1 769.23лв. и за месец
януари 2019г в размер на 1 769.25лв.
ОСЪЖДА
МБАЛ“Е.“ООД с ЕИК ***със седалище и адрес на
управление град Пазарджик, ул.“**“№**, представлявано от управителя К.Н.Н.да
заплати на И.Р.С.
–Б. *** с ЕГН **********,*** сумата от
702.20 лв., сторени по делото разноски.
ОСЪЖДА
МБАЛ“Е.“ООД с ЕИК ***със седалище и адрес на
управление град Пазарджик, ул.“**“№**, представлявано от управителя К.Н.Н.да
заплати на Районен съд –Пазарджик държавна такса в размер на 212.28 лв. и сумата от 100 лева за вещо лице.
На основание чл.242 от ГПК
допуска предварително изпълнение на решението в частта за трудовите
възнаграждения и обезщетения.
Решението е неокончателно и
може да се обжалва с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: