№ 10052
гр. София, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110115711 по описа за 2022 година
Ищецът „О.М“ АД е предявило осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД срещу ответника Г. П. Д., с искане за
осъждане на ответника да заплати сумата от 2600.81 лв., представляваща главница за
топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване за периода от 01.03.2018 г. до
28.02.2020 г. по партида с абонатен № **********, ведно със законна лихва от датата
на подаване на исковата молба /25.03.2022 г./ до изплащане на вземането, както и за
сумата от 625.29 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 05.11.2018 г. до
24.03.2022 г.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по
покупко-продажба на топлинна енергия и извършване на дялово разпределение по
индивидуален договор № 1-216-008/22.12.2004 г. при публично известни общи условия
за имот- апартамент № 8, находящ се на адрес в гр.София, ул. „Б.“, № 61, бл. 216А, за
който е открита партида с абонатен № **********. Сочи, че на 27.04.2014 г.
ответникът подал в Областната администрация заявление за смяна на партида с вх. №
СГ-ИД-697, предвид сключен договор за покупко-продажба на посочения
топлоснабден имот, с което страна по индивидуалния договор № 1-216-008/22.12.2004
г. за доставка на топлинна енергия и извършване на дялово разпределение е
ответникът, считано от датата на подаване на заявлението – 29.07.2014 г. За периода
01.03.2018 г. до 28.02.2020 г.ищецът доставил топлинна енергия до потребителя,
остойностена в размер на 2600.81лв., представляваща главница за топлинна енергия,
върху която поради неплащане била начислена лихва за забава в размер на 625.29 лв. за
периода от датата на падежа на всяка издавана от ищеца фактура - от 05.11.2018 г. до
24.03.2022 г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Г. П.
Д., в който оспорва активната материална легитимация на ищеца. Твърди да е налице
идентичност в предметните предели на настоящото производство с предходно
образуваното по гр.д. № 45031/2021 г., по описа на СРС, 138 състав. Оспорва исковата
1
претенция по основание и размер с довод за недоказаност наличието на облигационно
отношение между него и ищеца, за липса на изрядни и сертифицирани измервателни
уреди, които да са преминали изискуемата според Закона за измерванията
метрологична проверка, както и поради обстоятелството доставката на топлинна
енергия да представлява непоискана услуга от ответника. Оспорва Общото събрание
на етажната собственост да е взело валидно решение за присъединяване на сградата, в
която се намира процесния имот, към топлопреносната мрежа, в който смисъл оспорва
представеното от ищеца тристранно споразумение като нищожно, тъй като протоколът
от ОС не съдържа задължителните реквизити по ЗУЕС, не са налице доказателства за
валидно свикване на ОС, така и не били налице доказателства за валидно учредена
представителна власт на представляващото Етажната собственост лице. Поддържа, че
не е обвързан от общите условия за продажба на топлинна енергия, като оспорва
същите да са публикувани. Счита наред с това, че издаваните от ищеца документи не
доказват реална доставка на топлинна енергия, която да е на стойността, претендирана
от ответника. Оспорва за ищеца да е налице основание да претендира заплащане и на
услугата дялово разпределение, доколкото същата е дължима на извършилия реално
услугата – „Техем сървисис“ ЕООД. Поддържа, че не е настъпила изискуемостта на
процесните задължения, като въвежда и твърдението, че част от вземанията са
заплатени. В условията на евентуалност, навежда възражение за погасяване на
вземанията по давност. Претендира разноски. Моли за отхвърляне на предявените
искове.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав, като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са по реда на чл.124 ГПК осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
С приетия за окончателен доклад съдът е разпределил в тежест на доказване на
ищеца при условията на пълно и главно доказване: 1. наличието на действително
правоотношение (валидно сключен) по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на
собственост върху процесните стоки и ги е предал на потребителя (т.е. следва да бъде
доказано доставено количество топлинна енергия, качеството на потребител на
топлинната енергия на ответника) и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в
твърдяното количество на купувача. В тежест на ответника е възложено да докаже
заплащане на задълженията, както и възражението за некачествената услуга.
Видно от петитума на иска – предмет на претенция е доставена енергия за
периода от 01.03.2018 г. – 28.02.2020 г. поради което и с оглед приобщеното решение
по гр.д. № 45031/2021г., от което се установява, че предмет на претенция е за периода
от 01.03.2020г. до 31.08.2020г., т.е. извън предметния обхват на настоящото
производство, то възражението за недопустимост на иска е неоснователно.
Правилото на чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е договорът да е формален, в писмена
форма при общи условия, сключен между доставчика на топлинна енергия и клиентите
/потребителите/ в сграда – етажна собственост. Изключението е предвидено в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, съгласно който облигационното отношение възниква с източник закона, с
факта на придобиване на право на собственост или ограничено вещно право на
2
ползване върху самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост. ЗЕ
регламентира доставката на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост
като такава, ползвана от колективен субект. Потребителите на топлинна енергия в
такава сграда могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли
сградата топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при
регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните собственици,
е "решава мнозинството". Затова при доставката на централно отопление в сградите
под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен
етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната
инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо
правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части.
Именно такова е решението на общото събрание на етажната собственост, в която се
намира, обекта, собственост на ответника, с което мнозинството решава да замести
доставчика на топлинна енергия „Енергоконсулт“ с ищцовото дружество, за което
упълномощава определено лице да сключи споразумение.
По силата на това решение, законосъобразността на което не може да се
проверява инцидентно в настоящото производство, както и поради безспорния по
делото факт, че ответникът е собственик на обект в топлоснабдената сграда, и
доколкото по делото няма данни да се е противопоставил през целия период, от 2014 г.
до сега, на доставката на централно отопление в обекта му, то следва да се приеме, че
между него и ищеца е възникнало облигационно отношение, по силата на договор за
покупко – продажба на топлинна енергия за битови нужди, вкл. с оглед приетото по
делото заявление за смяна на титуляр от 29.07.2014г.
Оттук съдът приема, че ответникът е потребител на топлинна енергия по смисъла
на §1, т.42 от ДР на ЗЕ, а следователно и длъжник за цената на доставяната в ползвания
от него апартамент топлоенергия ( чл. 155 от ЗЕ), включително и на тази, отдадена от
сградната инсталация ). Източник на права и задължения са и Общите условия за
продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди.
Подаването на топлинна енергия за горещо водоснабдяване към сградата, в която
се намира процесният имот, в периода от 01.03.2018 г. – 28.02.2020 г. се установява от
съвкупната преценка на документи за топлинно счетоводство и отчети за отдадена
топлинна енергия и заключението на съдебно - техническата експертиза, съгласно
което ищецът редовно ежемесечно е отчитал потреблението на топлинна енергия и е
приспадал от това количество разходите за технологични нужди, фирмата за дялово
разпределение е извършвала редовно засичания на уредите за дялово разпределение и е
съставяла индивидуални справки за потреблението, като за процесния период е
начислена сумата от 932.02лв. за доплащане. Вещото лице дава заключение, че
размерът на задължението на абоната за процесния период е 2584.42лв., до който
размер съдът намира иска за доказан.
Вземанията за топлинна енергия се погасяват с тригодишна давност (по чл.111, б.
„в“ ЗЗД), като с оглед чл. 23, ал.2 ОУ изискуемостта на вземанията настъпва в 30-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, така и с оглед чл.3, т.2
ЗМДВИП давностният срок е спрял за периода от 13.03.2020г. до 22.05.2020 г. (§ 13 от
ПЗР, съобразно която сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник"), т.е. погА.и са вземанията от 01.03.2018г. до 10.12.2018г., в общ
3
размер на 311,37лв.- главница за топлинна енергия, или искът за топлинна енергия е
основателен за сумата от 2273,05лв.
По акцесорния иск за лихва – същият е частично основателен (с оглед частичната
неоснователност на иска, съответно частично погасяване на главното задължение по
давност), то искът е основателен за сумата от 546,49лв. за периода от 25.02.2019г. до
24.03.2022г., определен по чл.162 ГПК, като за разликата до пълния претендиран
размер от 625.29лв. следва да се отхвърли.
Възражението за некачествена услуга, съответно за неизправност на уредите, са
недоказани, доколкото няма събрано нито едно допустимо доказателство.
Представените „показания“ от 22.03.2023г. не подлежат на обсъждане, доколкото
писмени свидетелски показания са недопустими.
Оспорването на авторството на документ л.164 по делото по отношение на аб.№
**********, е неуспешно, доколкото оспорващият, чиято е доказателствената тежест,
изрично е оттеглил искането за допускане на СГЕ, а представените към молбата от
29.05.2023г. доказателства не доказват пълно и главно липсата на идентичност на
подписа. Отделно от това е и ирелевантно доколкото доказателството касае последващ
процесния период.
По разноските:
Право на такива имат двете страни.
Ищецът е доказал сторени разноски в общ размер на 129.04лв. за д.т., 200лв.
депозит за в.л. и адв. възнаграждение в размер на 300лв. или общо 629,04лв., като с
оглед частичната основателност на иска следва да се присъдят разноски в общ размер
на 549,77лв.
Ответникът е подал лично отговор на исковата молба, съответно лично се е явявал
в проведените съдебни заседание. С молба от 27.06.2022г. е описано, че се представя
списък на извършени разноски, които се иска да бъдат възстановени от ищеца, като
към молбата е представено пълномощно от ответника в полза на адвокат В., така и
договор за предоставяне на правни услуги от 17.05.2022г. (след датата на подаване на
отговора) с предмет възлагане на адв.В. да предоставя правни услуги, защита и
съдействие, изразяващи се в процесуално представителство, изготвяне на писмени
и/или устни консултации и т.н. с възнаграждение по чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.3
ЗАдв. В проведените пет съдебни заседание ответникът се е явявал лично,
единственото участие на адв.В. се изразява в получаване на призовката за първото с.з.,
поради което съдът определи възнаграждението по чл.38, ал.2 ЗАдв. в минималния
размер и с оглед частичната неоснователност на иска, следва в полза на адв. А. В., АК-
Благоевград, личен адв. номер **********, гр.Благоевград, ул. Тракия № 2, ет.2, офис
4, да се присъди възнаграждение в общ размер на 37,80лв.
С оглед на приетото по-горе, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД Г. П. Д., ЕГН: **********, гр.София, **** да заплати на О.М АД, ЕИК: ****,
гр.София, ул. **** 1, сумата от 2273,05лв., представляваща главница за потребена
топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване за обект аб.№ **********,
находящ се в гр.София, район Овча купел, **** за периода от 11.12.2018г. до
4
28.02.2020г., ведно със законната лихва считано от 25.03.2022г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 546,49лв., представляваща мораторна лихва за периода от
25.02.2019г. до 24.03.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над
уважения размер до пълния претендиран размер от 2600.81лв. за периода от
01.03.2018г. до 10.12.2018г. и ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за разликата над
уважения размер до пълния претендиран размер от 625.29лв. за периода от 05.11.2018г.
до 24.02.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Г. П. Д., ЕГН: **********, гр.София,
**** да заплати на О.М АД, ЕИК: ****, гр.София, ул. **** 1, разноски по делото в общ
размер на 549,77лв.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв вр. чл.78, ал.3 ГПК О.М АД, ЕИК: ****,
гр.София, ул. **** 1, да заплати на адв. А. В., АК-Благоевград, личен адв. номер
**********, гр.Благоевград, ул. Тракия № 2, ет.2, офис 4, разноски по делото за
адвокатско възнаграждение в общ размер на 37.80лв.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5