Решение по дело №3624/2011 на Софийски градски съд

Номер на акта: 639
Дата: 3 април 2012 г.
Съдия: Зорница Стефанова Гладилова
Дело: 20111100903624
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 8 септември 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№….../…...г.

Гр. С.,  …………………….   2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, \/І-14 състав, в съдебно заседание при закрити врати на двадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зорница Гладилова

При секретаря Е.Г., като разгледа докладваното от съдията дело по несъстоятелност № 3624 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе пред вид следното:

Подадена е молба за откриване на производство по несъстоятелност с правно основание чл.625 ТЗ вр. чл.607а, ал.1 от ТЗ, евентуално съединен с иск с молба с правно основание чл.625 ТЗ вр. чл.607а, ал.2 от ТЗ.

Ищецът „У.Б." АД твърди, че ответникът "Ю.М.К." АД е неплатежоспособен, тъй като е спрял и не е в състояние да изплаща изискуемите си парични задължения към банката, поради което са налице изискванията на чл.608, ал.1 и ал.2 от ТЗ.Между „У.Б." АД, от една страна като кредитор и от друга - "Ю.М.К." АД, в качеството му на кредитополучател, бил сключен договор за кредит и анекси към него, както следва:

1. БАНКОВ КРЕДИТ с Договор за банков кредит № **********/19.02.2007г., предоставен с цел: инвестицонно финансиране, а именно: закупуване и придобиване право на собственост на недвижим имот - обособена част от склад за лекарства. Кредитът се предоставя по линия на финансирането от страна на К.Ф.В. и Банката за развитие към Съвета на Европа и с подкрепата на Европейската комисия, с цел увеличаване срочността на кредитирането на стопански субекти от сегмента на малките и средни предприятия и разширяване обхвата на предлаганите банкови услуги в по-слабо развитите региони на страната, сключен между „У.Б." АД (универсален правоприемник на „Е.В. Би Б." АД) и "Ю.М.К." АД, в размер 116 000 евро, с краен срок на погасяване 21.02.2014г., обезпечен с първа по ред законова ипотека на: ОБОСОБЕНА /съгласно одобрен архутектурен проект от 05.01.2007г. на СО, район И./ ЧАСТ ОТ ЕКСПЕДИЦОНЕН ЦЕНТЪР ЗА ТЪРГОВИЯ НА ЕДРО С ГОТОВИ ЛЕКАПСТВЕНИ СРЕДСТВА, находящи се в гр. С., бул. „ Т.А." № **, в подблоковото пространство, представляващо четвърта секция, с разгърната застроена площ на частта от 118,66 кв.м., състояща се от - архив с площ от 5,1Зкв. метра, склад - архив с площ от 87,30 кв.м. и предверие с площ от 21,17 квж.заедно с моделиерна към вход „А ", находяща се на партерния етаж: на сградата, с площ от 60,68 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мастото държавна земя, отредена за общинско жилищно строителство и магазини, в квартал 152 по плана на град С., местността "Р.. ";

1.1 с Анекс №1/15.09.2008г към договора за банков кредит се договаря банкова сметка ***;

1.2 с Анекс №2/20.05.2010 г към договора за банков кредит се договарят промени в погасителния план: за главница в размер на 86 085,48 евро - 12 месеца гратисен период за вноските по главницата: 34 месечни вноски и краен срок за издължаване 21.02.2014г.; Ежемесечно погасяване на текуща лихви: дължимите и неплатени лихви към 21.05.2010 г. в размер на 1 195,55 евро, се оформят в отделен контракт и се погасяват по отделен погасителен план, на 46 равни месечни вноски. Краен срок за погасяване 21.02.2014г. Кредитополучателя, дължи еднократно такса в размер на 150 лв. при преструктуриране.

Длъжникът бил в забава по отношение плащане на вноските по кредита, считано от 31.05.2011 година. След тази дата, погашенията са инцидентни, частични и не могат да компенсират забавата. Длъжникът окончателно е спрял плащанията си за погасяване на кредита след 31.05.2011 г., когато е последното частично обслужване по кредита. С Уведомително писмо - покана до "Ю.М.К." АД длъжникът бил уведомен за размера на просрочените задължения по Договор за банков кредит № **********/19.02.2007г., даден му е срок за погасяване на изискуемите суми, ведно с дължимите лихви, като същият е уведомен, че кредитното задължение по договора за кредит става автоматично изцяло изискуемо. На 19.05.2010г. управителя на дружеството-длъжник получил лично на ръка уведомлението.

Към  дата   на   подадаване  на   Заявление   по   чл.   417   от  ГПК 01.06.2011г. включително, задълженията на "Ю.М.К." АД към "У.Б." АД, формирани по Договор за банков кредит № **********/19.02.2007г. и последващите анекси към него, ведно ведно с дължимите просрочени договорни лихви, такси и комисиони, общо в размер на дълга към 01.06.2011 -  87 937,91 евро, от които: 86 085,48 евро - дължима главница обявена за изискуема, както и законна лихва върху същата сума, считано от 01.06.2011г., до окончателното погасяване на дълга; 1 852,43 евро - дължими просрочени договорни лихви за периода от 21.04.2011г. до 31.05.2011 г. включително. По заповедното производство били направени и разноски общо в размер на 3 454,83 евро.

                        От извършени проверки в предприятието на длъжника се установило, че той е спрял дейността си. Спирането на плащанията и прекратяването на дейността на длъжника, предполагали влошаване на финансовото му състояние, обективирано по смисъла на закона като неплатежоспособност или свръхзадълженост. Ищецът твърди, че до евентуалното оборване на презумпцията по чл. 608 ал. 2, спирането на плащанията сочело невъзможност да бъде изпълнено изискуемо парично задължение по търговска сделка, което по смисъла на закона означава неплатежоспособност и е предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност.

                        Молителят е поискал от съда да обяви неплатежоспособността на "Ю.М.К." АД,ЕИК ******** със седалище: област С. (столица), община С., гр. С. 1700, район Л., ж.к. „В.", ул. „А.Р." №*, ап. **, представлявано от А. Г. Я. - изпълнителен директор; да определи начална дата на неплатежоспособността - 31.05.2011 г.;  да открие производство по несъстоятелност;  както и да насрочи първо събрание на кредиторите.

                        Ответникът по молбата не взема становище по нея.

                        Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

                        Представен е Договор за банков кредит № **********/19.02.2007г., сключен между „Е.В. Би Б.” АД и "Ю.М.К." АД в качеството на кредитополучател, по силата на който банката предоставя на кредитополучателя банков кредит в размер 116 000 евро, предназначен за инвестиционно финансиране. Уговорено е, че усвояването на кредита се извършва еднократно не по-късно от 15.03.2007 г. Погасяването на кредита се извършва на 83 равни месечни вноски, всяка в размер 1794 евро и една последна вноска в размер 1784.11 евро. Погасителните вноски по кредита се дължат на 21 календарно число всеки месец в срока на договора, първата от които е на 21.03.2007 г., а последната на 21.02.2014 г.у която дата е и крайният срок за погасяване на кредита. Съгласно чл.9 от договора за усвоените суми по кредита до 31.05.2011 г. кредитополучателят заплаща на банката лихва в размер на променлив годишен лихвен процент, образуван от разликата на базовия лихвен процент минус 0.914 %. След 31.05.2011 кредитополучателят заплаща на банката лихва в размер променлив годишен лихвен процент в описания вече размер. Дължимата лихва се заплаща на 21-во число от всеки календарен месец до окончателното издължаване на кредита. Съгласно чл.14, т.1 кредитът става предсрочно изискуем при просрочие на две последователни вноски по главница и/или лихва.

                        С Анекси № 1/15.09.2008 г. към горния договор е уговорена нова сметка за погасяване на кредита.

                        С Анекс № 2/20.05.2010г. условията по кредита са предоговорени. Кредитополучателят се е задължил да погаси главница по кредитното задължение в размер 86 085.48 евро на 34 месечни погасителни вноски, платими на 21 число от съответния месец с една година гратисен период. Дължимите и неплатени лихви към 21.05.2010 г. в размер 1195.55 евро  се погасяват на 46 равни месечни погасителни вноски,  от 26.01 евро, платими на 21-во число на съответния месец, считано от 21.05.2010 г. до 21.02.2014 г. включително.

                        Представени са: Извлечения от счетоводни книги, издадени на 18.01.2010 г. от „У.Б." АД - 4 бр.; Молба за вписване на законова ипотека 20.02.2007 г., том I, № 189, акт №55, т. I на Г. Й.-Д. с Рег. № 343 на НК, с район на действие - СРС  и НА за покупко-продзажаба на недвижим имот № 53, том I, рег. № 1455, дело № 46 от 2007г., с вх. № 7638 от 2007 на АВ, дело № 4468; Справка от Служба по вписванията - гр. С.; Справка от Служба по вписванията гр. СтС.З. Справка от Служба по вписванията Вели.; Заявле. за издаване на заповед за изпълнение, по Чл. 417 от ГПК с вх. № 23387/01.06.2011г.

                        По делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза за установяване на икономическото състояние на търговското предприятие на ответника.

                        Съгласно изслушаното заключение на вещото лице през 2008 г. общият капитал на "Ю.М.К." АД е в размер 1 970 х.лв., от които 4.2% е собствен капитал и 95.8% привлечен капитал като в сравнение с 2008 г. капиталът е намален с 358 х.лв.Пасивите възлизат на 1 887 х.лв., от които дългосрочни 424 х.лв. и краткосрочни 1 463 х.лв. Важен финансов индикатор за фирмата е отрицателния нетен оборотен капитал в размер 314 х.лв. Той е налице, тъй като краткотрайните активи през анализирания период са по-малко от краткосрочните задължения. Вещото лице е посочило, че и към 31.12.2008 г. и към 31.12.2007 г. коефициентите на рентабилност са отрицателни величини. Към 31.12.2008 г. и към 31.12.2007 г.  коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са с размери под 1-ца. Ликвидността е показател за способността на дружестото да извършва своите текущи плащания към кредиторите си. Коефициентът на финансова автономност е под 0.33 и към 31.12.2007 г. и към 31.12.2008 г. Финансовата автономност е показател за финансовото състояние на дружеството – за  способността да посреща дълготрайните си задължения и тъй като коефициентът е под възприетия норматив 0.33 означава неспособност на дружеството да се разплаща за дълъг период от време. Дружеството не е подавало ГФО от 2009 г., което означава, че от тази година няма извършвана дейност. Вещото лице е посочило, че задълженията на "Ю.М.К." АД към "У.Б." АД възлизат на 188 384.77 лв. и се формират по следния начин:  по Договор за банков кредит № **********/19.02.2007г. и Анекс № 1 , по контракт 951LINV********* – 117 967.29 лв., от които главница 109 097.12 лв. и договорна лихва за периода от 31.05.2011 г. до 13.01.2012 г. – 8021.88 лв. и по контракт 951LINV120120001 – 70427.48 лв., от които главница 59 271.45 лв.; договорна лихва 7 701.20 лв. и разноски 3 454.83 лв. Последно погасяване на главницата е извършено от "Ю.М.К." АД към "У.Б." АД на 9.12.2009 г. в размер 251.34 евро, а последно погасяване на лихви е извършено на 20.04.2011 г. в размер 226.11 евро. Кредитът е обявен предсрочно изискуем на 30.05.2011 г. Към 31.12.2008 г. наличните парични средства са 259 х.лв.

                      При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки на сложния фактически състав, установен от разпоредбите на чл.608, чл.625, ал.1 и чл.631 от ТЗ, съответно и чл.742 от ТЗ, а именно: 1. Да е подадена до компетентния по смисъла на чл.613 от ТЗ съд молба от някое от лицата посочени в чл.625 от ТЗ, съответно от лицата по чл.742, ал.2 от ТЗ; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3. Да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане; 4. Да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608, ал.1 от ТЗ  или да се установи свръхзадължеността му съгласно чл.742, ал.1 от ТЗ, ако той е корпоративно търговско дружество; 5. Затрудненията на длъжника да не са временни по арг. чл.631 от ТЗ.

 

Сключеният между "У.Б." АД и "Ю.М.К." АД договор за кредит, в който ответникът се явява кредитополучател е търговска сделка /чл.286, ал.1 от ТЗ във вр. чл.1, т.7 от ТЗ/. По делото е установено, че сумата по кредита е усвоена. Съгласно последния сключен анекс към договора погасителните вноски по главницата са дължими считано от 21.05.2011 г. като не са представени доказателства от страна на длъжника да е плащал суми за погасяване на задълженията по договора. Съгласно клаузите на договора  кредитът става предсрочно изискуем при просрочие на две последователни вноски по главница и/или лихва. Видно от изслушаната съдебно-икономическа експертиза ответинкът дължи по договора за кредит следните суми: по контракт 951LINV********* – 117 967.29 лв., от които главница 109 097.12 лв. и договорна лихва за периода от 31.05.2011 г. до 13.01.2012 г. – 8021.88 лв. и по контракт 951LINV120120001 – 70427.48 лв., от които главница 59 271.45 лв.; договорна лихва 7 701.20 лв. и разноски 3 454.83 лв. Последно погасяване на главницата е извършено от "Ю.М.К." АД към "У.Б." АД на 9.12.2009 г. в размер 251.34 евро, а последно погасяване на лихви е извършено на 20.04.2011 г. в размер 226.11 евро. С оглед представените по делото доказателства съдът приема, че молителят има изискуемо вземане към длъжника в размера, посочен в исковата молба и се явява активно легитимиран по молбата с правно основание чл.625 от ТЗ.

 

При преценката дали длъжникът е в състояние на неплатежоспособност, съдът изхожда от следното:

Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея е дадено в чл.608 ал. 1 от ТЗ. Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската дейност, а от 13.05.06г.- и частни държавни вземания. Презумпцията на чл.608 ал.2 от ТЗ служи за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца, поради което под  „спиране на плащанията" по см. на чл.608 ал.2 от ТЗ на база на легалното определение на понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са от изчерпателно изброените в ал.1 на чл.608 от ТЗ. Спиране на плащанията на друг вид вземания е ирелевантно за състоянието на неплатежоспособност, защото съгласно ал.1 на чл.608 от ТЗ, състоянието на длъжника да ги изпълни е без значение за правно дефинираното състояние на неплатежоспособност. Видно от изслушаната съдебно-икономическа експертиза, ответното дружество е спряло плащанията, независимо, че вещото лице не може да посочи кога е станало това. Самото спиране на плащанията на основание чл.608 ал.2 от ТЗ, задължава съда да приеме, че е налице състояние на неплатежоспособност по отношение на длъжника.

В тежест на ответника е да обори презумпцията на чл.608 ал.2 от ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието на длъжника, от който да се изведе способността на ответника да погасява задълженията си. При този анализ се използват различни икономически и финансови показатели, като при трактовката на въпроса каква информация ни дава всеки един от тях, съдът изхожда от следното:

Краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения на едно нормално развиващо се предприятието. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални запаси /материали, стоки и готова продукция/, краткосрочни вземания /с падеж до 1 год/, краткосрочни финансови средства /акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и налични парични средства, като групите освен по вида се различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. Ето защо, най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги трансформира в друг вид актив, закупувайки го. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност : на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне /съотнасяне/ към краткосрочни задължение /текущи задължения/ на определена част или на всички краткосрочните активи, диференцирани според тяхната ликвидност. Така при коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Разликата между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в това, че от краткотрайните активи /в числителя на уравнението/ се изключват материалните запаси. При коефициента за незабавна ликвидност се игнорират и краткосрочните вземания. Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като съотношение само на наличните паричните средства към текущите задължения, но тъй като при едно действащо предприятие показателя за наличните парични средства е най-динамичен /както беше посочено те са най-ликвидни и могат да се променят не само всеки ден, а дори няколко пъти на ден/ и при осъществяване на дейността си едно стабилно предприятие е нормално да разчита на целия оборотен капитал, а не само на паричните средства като част от него, то този коефициент, ведно с коефициентите на бърза и незабавна ликвидност, следва да се приеме за помощен спрямо коефициента за обща ликвидност, показващ възможността на предприятието да посрещне плащанията си чрез целия оборотен капитал т.е включително с материалните запаси, краткосрочните си вземания и краткосрочни финансови активи, които при реализирането им, която се осъществява при стопанските операции, се трансформират в парични средства.

На следващо място, помощните коефициенти на ликвидност /на бърза, незабавна и абсолютна/ зависят в голяма степен от вътрешната структура на краткотрайните    активи    т.е.    от    това    колко    са    материалните    запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и паричните средства като % от общия размер на краткотрайните активи, което път от своя страна зависи от конкретната основна дейност, която осъществява предприятието. Ниският коефициент на бърза, незабавна или абсолютна ликвидност се дължи на малкото тегло на краткосрочните вземания, съответно краткотрайните финансови активи и паричните средства в общия размер на краткотрайните активи и сочи за по-голям дял в тях на материалните запаси /материали, стоки, готова продукция/, поради което ниският коефициент на бърза, незабавна или обща ликвидност сам по себе си не сочи на лошо икономическо състояние на предприятието.

На база на гореизложеното, съдът приема, че водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения.

Независимо, че оборването на презумпцията е в тежест на ответника, по искане на присъединения кредитор е изслушана експертиза относно икономическото състояние на „Ийст Трейд” ЕООД. Съдът възприема изводите на експерта и коефициентите по заключението на вещото лице. За норматив при коефициента за обща ликвидност се приема коефициент „1", тъй като при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни задължения, поради което то може да поема плащанията по тях. Коефициентът на обща ликвидност на ответника за периода  2008 г. е под единица.  При норматив 1-ца, това сочи, че предприятието не може да поеме на 100% плащанията си. Показателят в процесния случай не оборва презумпцията на чл.608 ал.2 от ГПК.

Коефициентът на финансова автономност като съотношение на собствения към привлечения капитал е под норматива 0.33 и сочи, че предприятието не е в състояние да посрещне дългосрочните си задължения, тъй като активите му са формирани почти изключително със заемни, а не със собствени средства.

Съдът намира, че изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза за състоянието на предприятието на ответника не оборва презумпцията на чл.608, ал.2 от ТЗ.

Пред вид осъществяването на състава на чл.630 ал.2 от ТЗ, молбата за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде  уважена.

По аргумент на чл.608 ал.1 от ТЗ, в който е дадено легално определение на понятието неплатежоспособност, началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е в състояние да изпълни изискуемо парично вземане по търговска сделка. По делото е установено, че още към 23.12.2009 г. ответникът е спрял да изпълнява задълженията си по договорите за кредит с присъединения кредитор, но не е установено към тази дата да не е бил в състояние да ги изпълнява. Не е установено  и към датата, на която молителят твърди ответникът да е спрял плащането на лихвата – 21.01.2010 г., последният да е бил в невъзможност да я плаща. Съдът намира, че невъзможността за изпълнение на задълженията е настъпила към момента, в който банките са обявили предсрочната изискуемост на всички задължения по договорите за кредит, сключени с ответника, в който момент същите от дългосрочни задължения са станали краткосрочни.  Ето защо, за начална дата на неплатежоспособността на ответника съдът приема датата 31.05.2011 г., към която ответникът е преустановил плащанията по търговски сделки.

Воден от горното и на основание чл.630, ал.1 от ТЗ, СГС

 

                                               Р Е Ш И  :

 

                ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на "Ю.М.К." АД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. С., район Л., ж.к. „В.”, ул. „А.Р.” № *, ап.**, и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.05.2011 г.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.632 ал.1 от ТЗ, по отношение на "Ю.М.К." АД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. С., район Л., ж.к. „В.”, ул. „А.Р.” № 1, ап.**.

НАЗНАЧАВА за временен синдик на "Ю.М.К." АД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. С., район Л., ж.к. „В.”, ул. „А.Р.” № 1, ап.** Н.Г.М. *** при месечно възнаграждение в размер на 800 лева, като определя срок за встъпване- 7 дни от съобщението.

                        НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на "Ю.М.К." АД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. С., район Л., ж.к. „В.”, ул. „А.Р.” № 1, ап.**.

СВИКВА Първо събрание на кредиторите на "Ю.М.К." АД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. С., район Л., ж.к. „В.”, ул. „А.Р.” № 1, ап.**   на 15.05.2012 г. от 11.00 часа в Съдебната палата, гр. С., бул. "В. № *, СГС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.

Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.

                                                                                  СЪДИЯ: