Р
Е Ш Е
Н И Е №
1300
гр.
Пловдив, 10.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, VІII н.с., в публично съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета год. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. ТАСЕВ
при секретаря Ваня Койчева, като разгледа АНД № 2059/2020
год.по описа на ПРС, VІІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В.Г.Г., с ЕГН: ********** против Електронен
фиш серия К № 1750384 на ОД на МВР – Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4,
вр. чл.182, ал.2, т.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно
наказание - ГЛОБА в размер на 400 лева за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят, в жалбата и допълнителни мотиви към нея прави
възражения за незаконосъобразност на атакувания акт, въз основа на които моли
съда да отмени Електронния фиш /ЕФ/. Претендира присъждане на направените по
делото разноски. В съдебно заседание се представлява от адв.А., който поддържа
направените в жалбата и допълнителните мотиви искания.
Въззиваемата страна ОД на МВР – Пловдив, редовно призована,
не изпраща представител. В депозирано до съда становище навежда доводи за
правилно и законосъобразно издаден ЕФ и пледира за неговото потвърждаване.
Претендира присъждане на направените по делото разноски, включително и такива
за осъществена юрисконсултска защита.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно
и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като е подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес и в законово установения в чл.189, ал.8
от ЗДвП преклузивен срок.
Разгледана по същество, същата е основателна.
На жалбоподателят е издаден Електронен фиш за налагане на
административно наказание глоба за нарушение, извършено на 21.03.2017 год. в 15:13
часа на път ІІІ-641м.5+100м, извън населено място, с посока на движение север-юг, установено и заснето
с автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта на МПС TFR1-M-612,
за превишаване на разрешената скорост с 45 км/ч при управление на МПС „Фиат
Пунто“ с рег.№ ********, при ограничение 40 км/ч, въведено с пътен знак В-26. Лекият
автомобил се е движел с установена стойност на скоростта 88 км/ч, при разрешена
скорост от 40 км/ч, след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч от измерената стойност
в полза на водача, в резултат на което превишил разрешената скорост с 45 км/ч. Установено
било, че горепосоченото МПС е собственост на жалбоподателя Г..
За така констатираното нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП и
на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2 т.5 от ЗДвП, на В.Г.Г. е наложена глоба
в размер на 400 лева.
При така установеното от фактическа страна, Съдът намира,
че се налагат следните правни изводи:
Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл.21, ал.2
от ЗДвП когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна
от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. В случая в ЕФ е
посочено, че на мястото на нарушението е въведено ограничение от 40 км/ч с
пътен знак В26, който забранява движение със скорост, по-висока от означената.
Като място на нарушението в обжалвания ЕФ е посочено следното: „на път
ІІІ-641км.5+100м., извън населено място, с посока на движение север-юг“.
Същевременно от протокола за използване на АТСС, съставен на датата на
нарушението, е видно, че място на контрол съвпада с посоченото в ЕФ място на
нарушението /на път ІІІ-641км.5+100м./, но с дадена от контролния орган в
протокола конкретизация, че същото това място на контрол представлява
“кръстовище с.М.поле“. Така както са изписани е налице съвпадението между
мястото на нарушението и мястото на контрол, но второто според наказващия орган
представляващо кръстовище. Това води до неяснота и неопределеност къде точно е
прието, че е извършено нарушението от жалбоподателя и дали мястото на
нарушението представлява кръстовище по смисъла на §6, т.8 от ДР на ЗДвП. Ако
мястото на нарушението представлява кръстовище, то с оглед правилото на чл.50, ал.1
от ППЗДвП, указващо че въведената с пътен знак В26 забрана за допустимата максимална
скорост на движение важи до следващото кръстовище или до знак, който я отменя, или
на разстояние, указано с допълнителна табела Т2 /за поставяне на такава допълнителна
табела в ЕФ липсват данни/,то следва да се приеме, че поведението на
жалбоподателя не е следвало да бъде санкционирано. В случая от доказателствата
по делото обаче не се установи конкретния пътен участък, в който е било
извършено нарушението, доколкото в тази насока са налице различни данни. Предвид
на това Съдът е възпрепятстван да се произнесе по същество на спора.
С оглед изпълнение на задълженията на Съда да извърши
цялостна проверка относно законосъобразността на издадения фиш, настоящият
състав констатира и нарушения, свързани с установяване на твърдяното нарушение.
Доколкото същото е установено с мобилно средство за видеоконтрол, предмет на настоящата
служебна проверка по законосъобразността на издадения електронен фиш е това дали
са спазени изискванията за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение. В тази връзка Съдът констатира, че електронният фиш не е издаден в
съответствие с всички законоустановените изисквания. Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП /отм.
- ДВ, бр.54 от 05.07.2017г., но действаща към 21.03.2017 г. - датата на
нарушението/ при изпълнение на функциите си по този закон определените от
министъра на вътрешните работи служби, обозначават чрез поставяне на пътни
знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет
страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се
осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани
технически средства или системи. В тази насока е и разпоредбата на чл.7 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., касаеща условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение
по пътищата /относима към датата на нарушението/. Съгласно чл.7, ал.1 от
цитираната Наредба местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани
технически средства и системи се обозначават с пътен знак Е24 и се оповестяват
чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на
Министерството на вътрешните работи. Макар в административнонаказателната преписка
да е представен снимков материал, обозначаващ законосъобразното поставяне на пътен знак Е24, приложената снимка на пътен знак
Е24, поставен плътно на земната повърхност по никакъв начин не представлява доказателство
за изпълнението на законовите изисквания. Налице е нарушение на чл.7 от
Наредбата, като поради липса на особени правила за ситуиране на пътен знак Е24
в пространството следва да се приложат общите правила на Наредба № 18 от
23.07.2001 г. за сигнализацията на пътищата с пътни знаци. В приложение № 12
"Поставяне на пътните знаци" към същата Наредба, в б."д" е онагледено
точно как следва да изглежда знакът, като са вписани и определени негови технически
изисквания, вкл. пътният знак от група "Е" да е поставен на изискуемата
се преносима стойка, на поне 60 сантиметра над нивото на пътното платно. Неспазването на това правило, безспорно е довело
до нарушение и на общото изискване за поставяне на пътните знаци в чл. 40 от Правилника
за прилагане на ЗДвП, а именно - пътният знак да бъде позициониран по начин, който
да позволява своевременното му възприемане от участниците в движението, за да могат
последните да реагират. По този начин са били нарушени и изискванията на Приложение
12 към чл. 16, ал. 1 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализацията на пътищата
с пътни знаци, вр. с чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., като знакът
в това положение не би могъл да изпълни предназначението си – да има ясна указателна
функция на местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически
средства и системи.
Наред с това по делото липсват доказателства, че към
датата на издаване на електронния фиш е
било направено оповестяване на пътния знак Е24 по предвидения в закона и Наредбата
ред - чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на
Министерството на вътрешните работи. Преди
измененията на ЗДвП от юли 2017 г. това обстоятелство можеше да бъде установено
от Съда с извършване на служебна справка на съответния интернет адрес, който
към настоящия момент не се поддържа и съответно такава справка не може да бъде
извършена. Следователно липсата на информация и доказателства за оповестяване чрез
средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на
вътрешните работи, се явява основание за отмяна на обжалвания електронен фиш.
В обобщение следва да се посочи, че отсъствието на
законово предвидените условия за издаване на електронния фиш води до
ограничаване на правото на защита на наказаното лице, тъй като последното е
лишено от възможността за оспорване на констатациите още в момента на тяхното
установяване, поради което обжалвания електронен фиш следва да бъде отменен
като незаконосъобразен.
По отношение на разноските, на основание на чл. 63, ал. 3
от ЗАНН страните имат право на разноски. Предвид развоят на делото, а именно – отменяване
на процесното наказателно постановление и доколкото по делото са налични доказателства за реално платено от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лв. /договор за правна защита и съдействие,
списък на разноските/, както и направено изрично искане в тази посока, Съдът счете,
че следва да уважи в пълен размер претенцията на жалбоподателя, като отхвърли тази
на другата страна по делото.
Мотивиран от горното Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Електронен фиш серия К № 1750384 на ОД на МВР – Пловдив, с който на В.Г.Г.,
с ЕГН: ********** на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.5 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер
на 400 лева за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив да заплати на В.Г.Г., с ЕГН: ********** сумата от 200.00
/двеста/ лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните пред Административния съд на гр.Пловдив по реда на
глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала!
Е. К.