№ 2333
гр. Пловдив, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330207727 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-010548, издадено
от началник група към ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на
АТ. В. Н. е наложена:
- глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 25, ал.2 ЗДвП;
- глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 месец за нарушение на чл. 123, ал.1, т.3, б. „а“ от ЗДвП.
С жалбата се оспорва приетата за установена в НП фактическа
обстановка и се моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата. Моли за потвърждаване на НП. Не претендира разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
1
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
частично потвърждаване и частично отменяне по следните съображения.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН.
Не е оспорено по делото, а и от приложената по делото Заповед
№8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи се установява
компетентността на актосъставителя и на административно наказващия орган.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. Нарушението е извършено на
02.08.2021г., АУАН е издаден на 19.10.2021г., а НП – на 09.11.2021г., тоест
преди погасяване отговорността на дееца по давност.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН и приета за
установена от съда, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. АУАН и
НП отговарят на законовите изисквания за реквизити.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, предоставена му е
възможност да направи възражения, от която се е възползвал, поради което в
максимална степен е охранено правото му на защита.
ОТНОСНО НАРУШЕНИЕТО ПО ЧЛ. 25, АЛ.2 ЗДВП.
В тази част АУАН и НП са издадени за нарушение при следните
фактически параметри:
На 02.08.2021г., около 11:25 часа в гр.Пловдив, на бул. „България“ до
№ 136, в посока запад, жалбоподателят управлява собствения му лек
автомобил ОПЕЛ ФРОНТЕРА с рег. № ******* като навлиза частично от
средна в лява пътна лента на платното за движение, без да пропусне
движещият се там лек автомобил АУДИ с рег. № ******* и го застъргва в
дясната му странична част-ПТП с материални щети.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има
презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното.
2
В конкретния случай констатациите в АУАН не само, че не са
опровергани, но и изцяло се подкрепят от събраните по служебна инициатива
на съда доказателства- разпит на актосъставителя и свидетеля по акта, които с
категоричност потвърдиха отразеното в акта.
Презумптивната доказателствена сила на АУАН в случая не се
опровергава от обясненията на нарушителя, доколкото по мнение на
настоящия състав те не заслужават кредит на доверие в тази им част.
Всъщност в случая сме изправени пред класически случай, в който
досежно релевантните по делото обстоятелства са налице две
противоречащи си групи гласни доказателствени средства:
-от една страна са показанията на актосъставителя и свидетеля по акта,
-а от друга страна са обясненията на жалбоподателя.
Съдът намира, че следва да се кредитират показанията на
актосъставителя и свидетеля по акта, но не поради техния брой, а поради
качеството на тези свидетели:
-единият е полицейски служител, който е незаинтересован от
изхода на делото и в чийто служебни задължения е включено оказването на
съдействие за доказване на обективната истина относно нарушенията,
които е установил, независимо дали показанията му биха довели до отмяна
или потвърждаване на НП;
-а другият е непосредствен очевидец на процесното деяние, който е
имал най-непосредствени впечатления от него, доколкото сам е бил
участник в ПТП. Действително последното обстоятелство е индиция за
възможна заинтересованост, но според съда в конкретния случай гаранция за
достоверността на изложеното от свидетеля по акта е в наказателната
отговорност, която носи за лъжесвидетелстване.
От друга страна е трайно установено положение в теорията и съдебната
практика, че обясненията на подсъдимия/нарушителя имат двуяка природа,
като
- от една страна са годно доказателствено средство,
- но от друга са средство за защита на наказаното лице,
поради което следва да се проявява особена осторожност при преценка
на тяхната действителна доказателствена стойност, което изисква
внимателната им съпоставка с останалия събран по делото доказателствен
материал.
3
В случая- доколкото се опровергават от останалите събрани по делото
гласни и писмени доказателства (Протокол за ПТП, ведно със схема на ПТП)
съдът не кредитира обясненията на жалбоподателя в тази им част.
Допълнителен аргумент за тяхната недостоверност е и несъответствието
им с пътната обстановка на кръстовището на бул. „България“ и ул. „Васил
Левски“. В този смисъл е общо известно, а и се установява чрез извършена
служебна справка на общодостъпния сайт google maps на електронен
адрес:
https://www.google.com/maps/place/%D1%83%D0%BB.+%E2%80%9E%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB+%D0%9B%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%E2%80%9C+%26+%D0%B1%D1%83%D0%BB.+%E2%80%9E%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F%E2%80%9C,+4003+%D0%9A%D1%8A%D1%80%D1%88%D0%B8%D1%8F%D0%BA%D0%B0,+%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2/@42.158935,24.7423814,3a,75y,91.52h,90t/data=!3m7!1e1!3m5!1stvcFxrmXODc31nrZItZMSw!2e0!6shttps:%2F%2Fstreetviewpixels-
pa.googleapis.com%2Fv1%2Fthumbnail%3Fpanoid%3DtvcFxrmXODc31nrZItZMSw%26cb_client%3Dsearch.gws-
prod.gps%26w%3D360%26h%3D120%26yaw%3D91.51632%26pitch%3D0%26thumbfov%3D100!7i16384!8i8192!4m5!3m4!1s0x14acd193b8c792dd:0xacf9b999411151!8m2!3d42.1588703!4d24.7424293
че в посока запад на бул. „България“ не е налице стеснение на пътя,
което да обуслови необходимост от маневра, на която се позовава
жалбоподателят и която приписва на св. Т..
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административно наказващият орган е счел, че с действията
си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 25, ал.2 ЗДвП, доколкото
не е съобразил поведението си и не е пропуснал заелия преди него лява
пътна лента лек автомобил АУДИ с рег. № *******.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори да
можеха да се кредитират обясненията на жалбоподателя и да се
възприеме фактическата обстановка изложена от него, то отново
извършеното от него би се явило съставомерно по чл. 25, ал.2 ЗДвП.
Това е така, доколкото и според обясненията на жалбоподателя водачът
на лек автомобил АУДИ е заел лявата пътна лента преди него, доколкото
го бил изпреварил в зоната на кръстовището. Обстоятелството дали
изпреварването е било правомерно или не е изцяло ирелевантно, доколкото
нормата на чл. 25, ал.2 ЗДвП е императивна и безусловна и създава
задължение да се пропуснат движещите се в съседната пътна лента , в
която се навлиза, МПС и то независимо дали движението им е правомерно
или неправомерно.
В този смисъл е и трайната практика на ВКС, според която всеки водач
на МПС е длъжен да спазва правилата на ЗДвП и има право да очаква същото
и от останалите участници в движението, поради което при предприемане на
4
маневри водачът на МПС не е длъжен да презюмира неправомерно
поведение от останалите водачи и да съобразява поведението си с такова
предполагаемо неправомерно поведение. Неправомерно движещите се
МПС ще представляват опасност на пътя, обаче и местоположението им
следва да бъде съобразявано от всеки водач от момента, в който
движението им обективно е било видимо за предприемащия маневрата
водач.
В този изричен смисъл Решение № 549 от 07.01.2011 г. по нак. д. №
629/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение № 2 от 17.02.2015 г. по нак.
д. № 1944/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 473 от 08.07.2011
г. по нак. д. № 442/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение
№139/15.08.2019 по дело №1227/2018 на ВКС, Решение № 139 от 02.07.2008
г. по к.н.о.х.д. № 59/2009 г. на Върховен касационен съд , Решение № 216 от
22.11.2016 г. по н. д. № 823 / 2016 г. на Върховен касационен съд, Решение №
138 от 01.11.2018 г. по н. д. № 601 / 2018 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 456 от 19.01.2015 г. по нак. д. № 1552/2014 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 104 от 13.05.2016 г. по н. д. № 377 / 2016 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 139 от 02.07.2008 г. по к.н.о.х.д. №
59/2009 г. на Върховен касационен съд, Решение № 95 от 11.09.2018 г. по н. д.
№ 288 / 2018 г. на Върховен касационен съд.
В процесния случай по признанията на самия нарушител,
движението на лекия автомобил АУДИ не само е било обективно видимо,
но е било и субективно забелязано от него, като жалбоподателят сам
отбелязва, че чул рев на мотор и забелязал как автомобила АУДИ го
изпреварва в кръстовището и се насочва към лявата пътна лента.
В този смисъл, след като е забелязал изпреварващия го лек
автомобил Ауди, който пръв е заел лява пътна лента , жалбоподателят е
бил длъжен по силата на чл. 25, ал.2 ЗДвП да го пропусне, като временно се
откаже от намерението си сам да премине в лява пътна лента, до момента, в
който това е безопасно.
Като не е постъпил по този начин и въпреки забелязания автомобил
АУДИ, жалбоподателят не се е отказал от намерението да се престрои от
средна в лява пътна лента, той върши нарушение по чл. 25, ал.2 ЗДвП.
Изцяло неотносим към отговорността на жалбоподателя е въпросът
5
дали водачът на лекия автомобил Ауди от своя страна също е допуснал
нарушение на ЗДвП или не.
Това е така, доколкото съгласно трайната съдебна практика ако се
установи, че и двамата водачи са допуснали нарушение на правилата на
ЗДвП, би било налице съвина и съпричиняване на вредоносния резултат,
в който случай и двамата водачи следва да понесат своята отговорност в
отделни процеси.
Така Решение №24/07.03.2019 по дело №31/2019 на ВКС, Решение №
201 от 18.02.2019 г. по н. д. № 434 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро
нак. отделение, Решение №81/17.05.2019 по дело №216/2019 на ВКС,
Решение № 16 от 24.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2888/2011 г., II н. о., НК.
В същия смисъл и трайната практика на ВКС приемаща, че ако даден
водач сам е допуснал нарушение на ЗДВП (в случая за жалбоподателя- чл.
25, ал.2 ЗДвП), не е налице случайно деяние и той не може да бъде
оправдан при ПТП, независимо от поведението на останалите участници
в движението и степента на съпричиняване. В процеса по НПК
евентуално налично съпричиняване може да се отчита само на база
индивидуализация на наказанието, но не и като аргумент за оневиняване
на дееца.
Така Решение №81/17.05.2019 по дело №216/2019 на ВКС, Решение
№257/09.06.2015 по дело №571/2015 на ВКС, Решение № 229/23 януари
2017г., трето наказателно отделение, наказателно дело № 753/2016г.на ВКС,
Решение № 414 от 15.02.2016 г. по н. д. № 1389 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 318 от 11.VIII.1988 г., по н.д. № 315/88 г., на ВС.
В процесния случай обаче, евентуално съпричиняване от другите
водачи (което както се каза не е налице), не може да ползва жалбоподателя
дори при индивидуализация на наказанието, доколкото предвидената в чл.
179, ал.2 ЗДвП санкция е във фиксиран размер, тоест правеното
възражение се явява освен доказателствено неподкрепено, но и изцяло
неотносимо.
Правилно е приложена и санкционната норма на чл. 179, ал.2, вр. ал.1,
т.5, предл.4 ЗДвП, доколкото при доказателствения анализ вече се обоснова,
че в резултат от неправомерното поведение на жалбоподателя, изразило
се отнемане на предимството на вече заелия лява пътна лента лека
автомобил АУДИ се е реализирало ПТП с него по смисъла на дадената в
6
т.30 от ДР на ЗДвП легална дефиниция и по-конкретно:
"Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно
съоръжение, товар или други материални щети.“
В процесния случай от доказателствата по делото (констативен
протокол) се установяват налични материални щети и по двете МПС,
участващи в ПТП, тоест условията за приложение на нормата на чл. 179,
ал.2 ЗДвП са налице.
По делото не са изложени твърдения, а не са и представени
доказателства конкретно допуснатото нарушение да разкрива по-ниска степен
на обществена опасност от типичния случай на нарушение с тази правна
квалификация, поради което чл. 28 ЗАНН се явява неприложим. Още повече,
че размерът на наложената глоба -200 лева, по никакъв начин не се
явява несъразмерен със степента на обществена опасност на извършеното.
Освен това, в процесния случай не е налице основен характеризиращ
белег на маловажния случай, а именно осъзнатост на извършеното
нарушение и съжаление за стореното, което би било индиция за вече
започнал поправителен процес и възможност целите на наказанието да се
постигнат чрез предупреждение, без реално засягане имуществената сфера на
нарушителя. В процесния случай е налице точно обратното, като дори в
съдебно заседание нарушителят ясно демонстрира, че не разбира
противоправността на своето поведение и упорито прехвърляше вината
върху другия водач , което налага извод, че за постигане на целите на
наказанието следва да бъде реално санкциониран с 200 лв. глоба, която в
никакъв случай не е в непосилен размер.
Действително водачът е на достолепна възраст (80 години), която
заслужава уважение. Същата тази възраст, обаче налага подчертана
внимателност при управление на МПС и в никакъв случай не може да бъде
индулгенция за безотговорно поведение на натоварени кръстовища, в
резултат от което се причиняват имуществени вреди на други участници в
движението.
Всъщност пречка за приложение на чл. 28 ЗАНН в случая се явява и
самото обстоятелство, че в следствие на допуснатото нарушение по чл. 25,
7
ал.2 ЗДвП реално се е достигнало до ПТП, в резултат от което е приложена
квалифицираната санкционна норма на чл. 179, ал.2 ЗДвП. Налага се извод,
че в случая обществените отношения не само са поставени в опасност, но
и реално са увредени, тоест степента на обществена опасност на конкретно
извършеното е даже по-висока от типичния случай на нарушения по чл. 25
ЗДвП.
Не на последно място следва да се отбележи, че ако НП бъде отменено
само на основание напредналата възраст на жалбоподателя, при разкритата по
–висока степен на обществена опасност на извършеното от типичните случаи
на нарушение по чл. 25, ал.2 ЗДвП, напрактика би се достигнало до погазване
на основен принцип на чл. 11 НПК за забрана за дискриминация на база
възраст и социално положение.
По изложените съображения НП в тази част следва да се потвърди.
ОТНОСНО НАРУШЕНИЕТО ПО ЧЛ. 123, АЛ.1, Т.3, Б“А“ ЗДВП.
Презумптивната доказателствена стойност на АУАН в тази част е
опровергана от съответстващите си показания на двамата участници в ПТП-
жалбоподателя и св. Т..
И двамата са категорични, че веднага след ПТП:
-жалбоподателят позвънил на тел. 112 , но бил уведомен, че поради
липсата на пострадали лица, полицаи няма да посетят
местопроизшествието и двамата водачи били посъветвани да попълнят
двустранен протокол за пред застрахователя;
-след това на тел. 112 позвънил и св. Т. , като отново бил уведомен, че
поради липса на пострадали лица органи на КАТ няма да посетят
местопроизшествието.
След това двамата водачи изчакали на местопроизшествието известно
време, но не могли да постигнат съгласие кой е виновен за ПТП.
Впоследствие жалбоподателят оставил телефонния си номер на другия
водач за контакт и си тръгнал.
Св. Т. подал жалба в 03 РУ. Била образувана полицейска преписка, като
след редовното си призоваване от актосъставителя К., жалбоподателят се
явил с управляваното от него МПС за установяване на обстоятелствата
по случая и вредите. По повод на това бил издаден констативен протокол №
8
754037, в който подробно са описани причинените на двете МПС вреди.
От гореизложената фактическа обстановка, която се установява
безпротиворечиво от изявленията и на двамата участници в ПТП е видно, че
жалбоподателят е извършил всичко, което е могъл и е бил длъжен за да
се установят вредите.
При положение, че полицейските органи на два пъти са отказали да
посетят местопроизшествието, той не е бил длъжен да остава на него.
Същевременно при положение, че двамата водачи не са имали разбирателство
кой е виновен за случая, те е нямало как да попълнят двустранен протокол,
поради което по-нататъшно оставане на местопроизшествието е било
безпредметно. Жалбоподателят в максимална степен е съдействал за
установяване на случая, като е оставил телефон за контакт на другия водач и
се е явил пред актосъставителя след надлежното му призоваване, поради
което извършеното от него се явява несъставомерно по чл. 123 ЗДвП и
НП в тази част следва да се отмени.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора съгласно новелата на чл. 63 ЗАНН право на
разноски в процеса биха имали и двете страни, съразмерно с уважената част
от исканията. Такива обаче не могат да се присъдят, доколкото нито една
страна не доказа да е сторила такива.
Жалбоподателят се защитава сам в процеса, като не е ползвал
адвокатска защита и липсват доказателства за заплатен адвокатски
хонорар.
От друга страна, по делото е представено писмено становище от самия
представител на въззиваемата страна- началник на сектор Пътна полиция -
Пловдив. Не са изложени твърдения, а не са и представени доказателства
въззиваемата страна да е използвала услугите на професионален защитник
(юрисконсулт или адвокат) по делото, а съгласно трайната съдебна практика
участието на въззиваемата страна в производството ( в открито заседание или
чрез писмено становище) само чрез органния си представител не е достатъчно
за присъждане на разноски.
Така Решение № 1187 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1024 / 2020 г. на
XXII състав на Административен съд - Пловдив
9
Липсва също така и нарочно искане за присъждане на разноски по
смисъла на т.11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, съгласно която претенцията за
разноски следва да бъде изрично заявена и това може да стане най-късно в
съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред
съответната инстанция.
Сам по себе си фактът на уважаване, респ. отхвърляне на жалбата, не е
достатъчен, за да бъдат присъдени на страната направените разноски.
Присъждането на разноски не е автоматична последица от
постановяването на благоприятно за страната решение и по дължимостта
им съдът не се произнася служебно.
Така изрично Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1164 /
2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
По изложените съображения разноски не следва да се присъждат на
нито една от двете страни.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1030-010548, издадено от
началник група към ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“ в ЧАСТТА,
с която на АТ. В. Н. е наложена:
- глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 месец за нарушение на чл. 123, ал.1, т.3, б. „а“ от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-010548,
издадено от началник група към ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“ в
ЧАСТТА, с която на АТ. В. Н. е наложена:
- глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 25, ал.2 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10