№ 595
гр. София, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Ф.
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20231000501755 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 18.042.2023г по т. д. № 1276 /2022г. на Благоевградски окръжен
съд, ЗАД „ОЗК –Застраховане“ е осъдено да заплати на М. И. М. на осн. 432, ал.1 КЗ
сумата от 20 000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва считано от 18.04.2022г, като искът над присъдния размер до
претендирания от 60 000лв е отхвърлен като неоснователен.
Против решението е постъпила въззивна жалба от ищеца М. И. М. чрез
пълномощник адв. Т.П. САК в отхвърлителната му част за разликата над присъдения
размер от 20 000лв до дължимия според жалбоподателя от 40 000лв. Поддържат се
оплаквания, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като не е
съобразил и обсъдил всички доказателства относно обема на вредите и е присъдил
обезщетение в занижен размер. Сочи се, че ищецът е получил тежки травми разкъсно –
контузна рана на дясно бедро и счупване на горно и долно рамо на десен пубис /срамна
кост/, от които е търпял интензивни болки и неудобства за продължителен период от
време. Изтъква се, че не били съобразени и психическите травми от инцидента,
търпени заради невъзможността да се обслужва сам и да практикува любителски
футбол, както и обществено-икономическите условия на живот през релевантния
момент на увреждането. Иска се отмяна на решението в отхвърлителната му част и
вместо това постановяване на ново по същество за сумата от 20 000лв,
1
представляваща разликата между присъденото обезщетение от 20 000лв и дължимото
от 40 000лв.
В срок е постъпил отговор на жалбата от въззиваемото дружество –„ОЗК
Застраховане“АД, в който се правят възражения против основателността на
оплакванията, като се акцентира, че ищецът не е търпял оперативна намеса, лечението
е било само консервативно и успешно приключило за период от 3-4 месеца, без да е
провеждал задължителната в тези случаи рехабилитация. Оспорва се и следващият
аргумент относно икономическите отношения към момента на увреждането, които са
само ориентир за определяне на размера, но решаващи се действително търпените
вреди.
Софийският апелативен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, приема следното:
Решението е валидно и допустимо в обжалваната му отхвърлителна част /чл.269,
изр.първо ГПК/. В осъдителната си част за сумата от 20 000лв не е обжалвано и е
влязло в сила.
Производството е било образувано по преки искове на пострадалия против
застраховател за обезщетение за неимуществени вреди /физически и морални
страдания/, търпени в следствие на ПТП на 09.10.2021г, с правна квалификация чл.432,
ал.1 КЗ в размер на 60 000лв. и обезщетение за забавено изпълнение на парично
задължение по чл.497 ал.1 КЗ.
Предвид частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт в осъдителната му
част следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени елементите от
фактическия състав на чл.432, ал.1 КЗ – наличие на валидна застраховка по риска
гражданска отговорност със застрахователното дружество, в рамките на действие на
която е настъпило застрахователното събитие, причиняване на неимуществени вреди
на пострадалия ищец- болки, страдания и неудобства от причинените увреждания на
здравето, причинната връзка между противоправното деяние, вредоносния резултат и
вината на прекия извършител.
Първоинстанционният съд е отхвърлил възражението за принос на пострадалия
по чл.51, ал.2 ЗЗД, поради липсата на поставен предпазен колан, приемайки, че при
страничен удар и навлизане на деформации навътре в купето, последният не би имал
роля за предотвратяване на травмата. По отношение на тези фактически и правни
изводи се запазва ефектът на частично влязлото в сила решение.
Поради това спорът пред настоящата въззивна инстанция се свежда до размера на
обезщетението за причинените неимуществени вреди и съответства ли на установените
критерии по прилагане принципа по чл.52 ЗЗД.
Механизмът на произшествието е изяснен като настъпил на 09.10.2021г. около
2
14.45 ч. на път II-19, при който лек автомобил марка и модел БМВ 318 И, с per. №
*******,управляван от Б. С., движещ се в посока от с. Господинци към с. Места, обл.
Благоевград при ляв завой загубил напречна устойчивост и се блъснал в
насрещнодвижещия се автомобил марка и модел Фиат Пунто, с per. № *******,
управляван от П. К., при който инцидент пострадал ищеца като пътник в л.а. БМВ.
Във връзка със спорния въпрос пред първата инстанция е изслушана комплексна
експертиза, която в медицинската си част не е оспорена и изяснява вида на получените
травми – счупване на дясна пубисна кост и разкъсно-контузна рана на дясно бедро.
През първите 7-10 дни търпял значителни по интензивност болки и страдания и
седмица бил в болнично заведение. В продължение на две седмици бил на легло и
започнал да прави опити да се придвижва след втората седмица първо с проходилка, а
след първия месец - с патерица. Общият възстановителен период при него продължил
около 3-4 месеца, през който не е провеждал рехабилитация /затова според вещото
лице лечението се е удължило с месец/. През този период приемал антикоагуланти и
обезболяващи. Правени били и превръзки на раната в домашни условия. Според
вещото лице ищецът е напълно възстановен от травмите, като няма нарушение в
двигателните функции.
От неоспореното заключение на вещото лице -психолог се изяснява, че
вследствие на процесния инцидент, ищецът /на 20год./ е изпитал силна тревога,
угнетеност и страх, които преживявания се определят в рамките на нормалната
психологична реакция на стрес. Няма обективни и субективни данни, след процесното
ПТП, при ищеца да е възникнало психично разстройство с патологичен характер. Към
момента ищецът бил напълно психически и емоционално възстановен, вграден в
социалната и семейна среда.
Във връзка с индивидуално търпените физически и морални страдания пред
първата инстанция са събрани гласни доказателства чрез разпит на св.Н. М. /баба на
ищеца/, чиито показания следва да се ценят при усл. на чл.172 ГПК в частта, в която
кореспондират с изводите на експертизите. От показанията на свидетелката става ясно,
че пострадалият й внук отначало е бил на легло и на памперс, не можел да се обслужва,
изцяло разчитал на грижите на роднините си. В началото дори не можел да се изправя
в леглото и близките му го хранели, те се грижели и за хигиената му, която за периода
на постелен режим се изразявала в почистване с мокри кърпички, после започнал да
ползва тоалетен стол за два месеца. По-късно се раздвижил с проходилка. В началото
на третия месец след инцидента, вече ползвал патерици. Повече от 6 месеца ищецът не
можел да излиза и да се вижда с приятелите си. Раните продължавали да го болят макар
и не постоянно. Преди катастрофата той играел футбол, а сега въобще не можел да
спортува, защото още изпитвал болки от травмите.
С оглед на събраните и обсъдени доказателства настоящият състав достига до
3
извод, че първоинстанционният съд не е приложил правилно принципа на чл.52 ЗЗД в
съответствие с разясненията, дадени в т.11 на ППВС № 4/1968г и многобройната
практика по този въпрос. Релевантните за обема на вредите факти са правилно
установени, но при тяхната преценка съдът не е съобразил и отчел в достатъчна степен
тежестта на получените травми, периода на лечение около три - четири месеца и този
на интензивни болки и страдания непосредствено при инцидента и по време на
обездвижването, търпените от пострадалия неудобства, свързани с приковаването му
на легло и невъзможността сам да се грижи за елементарните си битови и хигиенни
потребности за един не кратък период, през който е бил с крайно влошено качество на
живот. Обсъдените факти, имащи отношение към субективните преживявания на
пострадалия, както и обществено-икономическите условия към релевантния момент
/2021г/ налагат извод, че определеното обезщетение е занижено и неотговаря на
заложените критерии по прилагането на чл.52 ЗЗД. Според настоящият състав
справедлив паричен еквивалент на преживените физически и морални страдания
вследствие на непозволеното увреждане би била сумата от 30 000лв и следователно
въззивната жалба се явява частично основателна. Над посочения размер до
претендирания от 40 000лв искът е неоснователен – според изводите на експертизите
ищецът се е възстановил напълно физически и психически за период от 3-4мес., поради
това няма пред него пречка да се върне към обичайния си начин на живот. В тази
връзка не се ценят показанията на свидетелката, че повече от шест месеца не можел да
се вижда с приятели и да изпълнява предишните си занимания. Така също ищецът е
провел само консервативно лечение, без данни за хирургични интервенции и сам
поради непровеждане на задължителната рехабилитация, е удължил с месец
възстановителния си период.
Посоченото ще има за краен резултат отмяна на решението в обжалваната
отхвърлителна част за разликата между присъденото от първата инстанция
обезщетение от 20 000лв и дължимото според въззивния съд от 30 000лв и присъждане
на допълнителна главница от 10 000лв, ведно със законната лихва от 18.04.2022г. В
останалата обжалвана отхвърлителна част решението ще подлежи на потвърждаване.
По отговорността за разноски.
При този различен изход на спора ще подлежи на изменение решението в частта
му за разноските. Ищецът е бил представляван по чл.38, ал.2 ЗАдв. от адв. Т. П., на
която първоинстанционният съд е определил възнаграждение в размер на 1816,67лв,
което при този резултат ще се завиши на 2725лв или допълнително ще й се присъди
сумата от 908,33лв. В тежест на ответния застраховател ще следва да се присъди
допълнителна държавна такса по чл.78 ал.6 ГПК в размер на 400лв и допълнителна
сума за платените от бюджета разноски в размер на 216,67лв. Ответният застраховател
е претендирал и са му били признати пред първата инстанция разноски в размер на
4
2677,33лв, които при този изход ще се дължат до размер от 2008лв.
Пред въззивната инстанция право на разноски ще имат и двете страни с оглед на
обжалваемия материален интерес и уважената/отхвърлена част на иска при
предвидените мин. прагове в Наредба № 1/2004г. Ищецът е представляван от адв.Т.П.
безплатно по чл.38 ал.2 ЗАдв, на която ще се дължи възнаграждение при този
обжалваем интерес /20 000лв/ в размер на 1100лв. На ответника също се следват
разноски съобразно отхвърлената част при същия обжалваем материален интерес, за
който в действащата редакция на Наредба №1/2004г е предвидено мин.
възнаграждение от 2200лв. Предвидените размери нямат обвързващ съда характер
/въпрос разрешен в решения по C‑427/16 и C‑428/16 СЕС/, но служат като ориентир
при определяне справедлив размер на адвокатско възнаграждение. Предвид, че
дружеството- ответник не е било представлявано в открито съдебно заседание, то
според настоящия състав предвиденият размер ще следва да се намали с 1/4 или на
1650лв -1 980лв с ДДС.Съответно на отхвърлената част на иска на ответника ще
дължат разноски от 990лв. В тежест на ответника ще следва да се присъди и дължимата
съответно на уважената част на иска държавна такса пред въззивната инстанция, тъй
като жалбата е подадена от освободено лице по чл.83, ал.2 ГПК в размер на 200лв.
С оглед на изложеното САС в настоящия състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 18.042.2023г по т. д. № 1276 /2022г. на Благоевградски окръжен
съд, в частта, в която е отхвърлен предявеният от М. И. М. против ЗАД „ОЗК -
Застраховане“АД ЕИК ********* иск за обезщетение на осн. чл.432 ал.1 КЗ за
неимуществени вреди, търпени вследствие на ПТП на 09.10.2021г. над присъдения
размер от 20 000лв до установения за дължим от 30 000лв, и в частта за разноските на
ЗАД „ОЗК -Застраховане“АД, присъдени в тежест на М. И. М. над размер от 2008лв
до присъдения от 2677,33лв, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК -Застраховане“АД ЕИК ********* да заплати на М. И. М.
ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София, ул.Банат, № 11-13, офис 5 чрез адв. Т. П.
САК сумата от 10 000лв - допълнителна главница, представляваща разликата между
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие на ПТП на
09.10.2021г. в размер на 20 000лв и приетото за дължимо от 30 000лв, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 18.04.2022г до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.042.2023г по т. д. № 1276 /2022г. на
Благоевградски окръжен съд.
Осъжда ЗАД „ОЗК -Застраховане“АД ЕИК ********* да заплати на адв. Т. П.
5
САК допълнително сумите: 908,33лв, представляваща разликата между дължимото и
присъденото от първата инстанция възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. и 1100лв,
представляваща възнаграждение пред въззивната инстанция.
Осъжда М. И. М. да заплати на „ОЗК -Застраховане“АД ЕИК ********* сумата
от 990лв., представляваща разноски пред въззивната инстанция.
Осъжда ЗАД „ОЗК -Застраховане“АД ЕИК ********* да заплати на осн. чл.78,
ал.6 ГПК по сметка на САС сумите от 616,67лв, представляващи допълнително
дължими държавна такса и разноски пред първата инстанция и 200лв.- държавна такса
пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчване препис на страните при наличие на предпоставки по чл.
280 ГПК.
Председател:
Членове:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6