Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кърджали, 24.01.2019г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Кърджалийският районен съд в публичното заседание на петнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:                                  

       Председател:  Невена Калинова

при секретаря Елеонора Георгиева като разгледа докладваното от съдията гр.д. N 1463 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба на „Профи Кредит България“ ЕООД, гр.София, срещу Г.Х. ***, по искове за парични вземания по чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, с цена 2 524.32 лв. неплатена главница и 229.33 лв. неустойка, произхождащи от Договор за потребителски кредит N  **********/24.03.2014г.. Исковете са установителни по характера си, предявени по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 т.1 от ГПК, в изпълнение на указанията на заповедния съд, издал заповед по чл.410 от ГПК в полза на ищеца срещу ответника.

Исковете се основават освен на възразяването от ответника на заповедта по чл.410 от ГПК, и на частично неизпълнение на сключения и посочен по-горе договор за потребителски кредит от 24.03.2014г., с който за срок от 48 месеца е даден заем от ищеца на ответника за сумата 1 500 лв., платима на вноски от 94.80 лв. с падеж 25-то число на месеца, при ГПР 99.41 лв.,  годишен лихвен процент 71.04 лв.  и лихвен процент на ден 0.20 лв., с  подписани към договора общи условия, по който договор длъжникът прави 21 пълни погасителни вноски и една непълна, която е с дата  съгласно приложено към исковата молба извлечение по сметка и след изпадане в закъснение за плащането й.Сочи се, че след изпадане на длъжника в забава и съгласно уговорено и прието в чл.10.3.1 от Общите условия към договора за револвиращ заем, че при просрочване на една месечна погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора без да е необходимо на длъжника да се изпраща уведомление за това, договорът е прекратен на 19.01.2016г. от ищеца, за което на ответника е изпратено писмо-уведомление на 21.01.2016г., като с т.12.4  от общите условия е уговорено да се начислява неустойка за обезщетяване на вреди поради настъпило прекратяване на договора на база неизплатената част от задължението в размер на 50%, възлизаща на 229.33 лв. Предвид, че неизплатената главница възлиза на 2 524.32 лв., а неустойката на 229.33 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, ищецът претендира спрямо ответника  да се установи съществуването на тези парични вземания. В съдебно заседание ищецът не се представлява, но поддържа исковете с писмена молба чрез процесуалния си представител.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Г.Х.Х. чрез адвокат пълномощника си оспорва иска като недопустим, неоснователен и недоказан, при възражения да не е ясно какъв е предметът на делото, че не му е обявена предсрочната изискуемост на договора, т.к. соченото от ищеца уведомително писмо от 21.01.2016г. не е получено от него, което според него обуславя неоснователност на иска, както и при възражение, че задължението му за връщане на предоставена му в заем сума от 1 500 лв. е погасено чрез плащане на 21 вноски по 94.80 лв. и една непълна вноска от 35.28 лв., общо 2 026.08 лв., т.к. клаузите за ГПР, ГЛП и лихвен процент на ден, неустойки и договорни лихви, както  и други санкции, комисионни, такси и разноски, са нищожни поради противоречие със закона- ЗПК и ЗЗП, и добрите нрави, с оглед на което възразява, че плаща повече, отколкото дължи за главница по договора за кредит. Позовава се на това, че няма добро зрение, а бланковият договор и другите документи към него, представени към исковата молба, са с изключително дребен шрифт, не е запознат със същите, и клаузите по тях са нищожни като неравноправни. С оглед изискването за добросъвестност на търговеца спрямо потребителя, приложението на §13 от ЗЗП и липсата на задължителни реквизити по чл.11 от ЗПК, вр. чл.5 от ЗПК, чл.143, т.2, т.5 и т.9 от ЗПК и чл.146, ал.1, вр. ал.2 от ЗЗП, излага съображения относно прекомерния размер на уговорения ГПР и ГЛП, които счита, че са нищожни, т.к. акцесорните плащания, които ищецът претендира, надвишават 3 пъти главницата. Претендира за отхвърляне на иска и  за разноски по делото. В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява, но поддържа възраженията срещу иска с писмена молба чрез адвокат пълномощника си.

Районният съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните, приема за установено следното:

Предявени са установителни искове за парични вземания за главница от 2 524.32 лв. и неустойка от 229.33 лв., произхождащи от сключен между страните Договор за потребителски кредит N **********/24.03.2014г., за които е издадена Заповед N 570/30.07.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.  N 1196/2018г. на РС-Кърджали.

С доклада по делото се призна за безспорно, че страните сключват горепосочения договор за потребителски кредит и по същия ответникът заплаща 21 пълни вноски за главница и лихва по 94.80 лв. и една непълна вноска, 22-ра по ред, в размер на 35.28 лв., за които плащания ищецът в исковата молба се позовава на приложено към същата извлечение по сметка към договор за потребителски кредит, което макар и неподписано от негов представител, съдът приема да доказва извършените от ответника плащания, т.к. последният с отговора на исковата молба заявява тези плащания и въз основа на същите възразява неоснователност на иска поради погасяване на изискуемата се по договора за кредит главница от 1 500 лв. при нищожност на уговореното възнаграждение по договора в полза на ищеца кредитор, определено от уговорения ГПР, ГЛП и лихвен процент на ден като неотговарящи на изискванията на добрите нрави, ЗПК и ЗЗП, при възражение, че не е дължима неустойка, каквато се претендира от ищеца, по причина, че предсрочна изискуемост на кредита не му е обявена и главното задължение по него е изпълнено.

Taкa размерът на неизпълнения паричен дълг съгласно представено извлечение към сметка по процесния договор възлиза на 1 262.24 лв. за главница по вноски от 22-ра до 48-ма и на 1 262.08 лв. за лихва, уговорена като възнаградителна с т.VI от договора, във връзка с т.4 от Общи условия на Профи кредит България ЕООД към договор за потребителски кредит /ОУ/, при ГПР от 99.41 %, ГЛП 71.04 % и лихвен процент на ден 0.20. С т.4.2 от ОУ е предвидено, че лихвата по кредита се изчислява върху усвоената и непогасената главница за периода на ползване на кредита и започва да тече от датата на усвояване на кредита.С т.6.4 от ОУ е предвидено, че при постъпване на сума, която е недостатъчна за погасяване на текущото задължение, за погасени се считат тези, заявени писмено от клиента, или тези за разноски и такси, лихви за забава, неустойки, и обезщетения се погасяват преди главницата, по която причина и частичното плащане на 22-ра вноска, при липса на писмено заявление, е отнесено от ищеца като плащане на лихва по дължимата вноска. В т.12.3 от ОУ е предвидено, че при просрочване на една месечна вноска с повече от 30 каледарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо уведомление, покана, предизвестие или друго за целта, когато ще се дължи съгласно т.12.4 неустойка в рамер на 50 % от остатъчния размер на задължението, както и изпълнение на всички останали задължения по погасителен план, лихви за забава и такси.В т.12.1 от ОУ  е предвидено, че при просрочване плащането на вноските по кредита се начислява и лихва за забава в размер на ОЛП+10% годишно, изчислена за всеки ден забава върху размера на просроченото плащане.

Клаузата за автоматична предсрочна изискуемост по т.12.3 от ОУ е неравноправна съгласно чл.146, ал.1, вр. чл.143 от ЗЗП, тъй като не дава информация, че последицата от предсрочната изискуемост е дължимостта и на договорните лихви за целия срок на договора, което се извлича по тълкувателен път във връзка с т.12.4 от ОУ.При преценка ясния и разбираемия характер на договорните клаузи трябва да се има предвид дали за потребителя са станали ясни икономическите последици от тези клаузи и връзките, които могат да съществуват между тях, в който смисъл е постановено решение на ЕС по дело С-26/2013 от 30.04.2014г..Клаузата е неравноправна по смисъла на чл.143 т.5 от ЗЗП, тъй като представлява уговорка във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца  и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение без да може да ползва заетата сума, която трябва да върне веднага или с обезщетение, което представлява лихва, надвишаваща размера на законната, формирано от договорената лихва и законната лихва.Договорената възнаградителна лихва е цената, която потребителят заплаща на кредитора за ползването на отпуснатата в заем сума за определен срок, а основното задължение на заемателя е да я върне в уговорения срок, заедно с договореното възнаграждение  на заемодателя за предоставяне на средствата под формата на лихва, но само ако ползва отпуснатия заем за този срок. В този смисъл в случая са приложими изцяло постановките на т.18 от ТР 4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, в който смисъл е и Решение N 139/05.11.2014г. по т.д. N 57/2012г. на ВКС, I т.о., че предсрочната изискуемост на кредита има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. При всички случаи едностранното прекратяване на съглашението без изявлението за това да е получено от другата страна представлява недопустимо изменение на договора, който като сключен в писмена форма подлежи на изменение в  същата форма по арг. от чл.87, ал.1 изр.2-ро от ЗЗД и чл.164, ал.1 т.5 от ГПК. Твърдяното от ищеца прекратяване, което по правната си същност представлява разваляне на договора поради неизпълнение, съдът приема, че не е осъществено, тъй като няма данни писмото-уведомление за целта от 21.01.2016г. да достига до ответника, който изрично оспорва получаване на същото.  

Предвид, че договорът е сключен на 24.03.2014г., със срок 48 месеца, то към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК-27.07.2018г. договорът е с изтекъл срок на действие и с оглед приетото, че в същия срок договорът не е развален/прекратен, то неизплатената главница от 1 262.24 лв. по вноски от 22-ра до 48-ма, в периода от 25.01.2016г. до 25.03.2018г., е дължима, ведно със законната лихва от 27.07.2018г. -датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, в съответствие с издадената заповед по чл.410 от ГПК, и недължима е претендираната неустойка по т.12.4 от ОУ, тъй като правопроизводящия я факт не е осъществен.Надлежното упражняване на потестативното право на разваляне е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като е уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение, и точният момент на реализиране на този състав, в т.ч. с даване на подходящ срок за изпълнение по смисъла на чл.87, ал.1 изр.1-во от ЗЗД, с оглед уговорения алгоритъм за изчисляване на неустойката, е от значение не само за доказване на основанието, но и на размера й. Не може да се приеме за релевантно и прекратяването на договора да настъпва с подаването на исковата молба/респ. заявлението по чл.410 от ГПК, както защото към предходен момент се претендира възникване на правото на неустойка, така и защото към подаването им договорът, по които се претендира неустойка, е с изтекъл срок на действие.

Възражението на ответника за нищожност на уговорената договорна лихва, за разликата над законната лихва до пълния й претендиран размер от 1 262.08 лв., дефиниран от ищеца като част от главница/номинал по договора, съдът приема за основателно.Съгласно Калкулатор на НАП, при съобразяване на правилото на т.4.2 от ОУ, законната лихва върху дължимата главница от 1 500 лв. за периода от 25.04.2014г.-дата на падеж на първа погасителна вноска до 25.03.2018г.-дата на падеж на последна погасителна вноска е 596.87 лв., при което е налице извод, че уговорената възнаградителна лихва от 3 050.40 лв. надвишава повече от пет пъти/5.11 пъти/ законната лихва. В случая, за процесния период е установен основен лихвен процент между 0.02 и 0.05 през 2014г., през 2015г. същият е между 0.01 и 0.02, през 2016г. е 0.01 само за първия месец, а през останалите е 0.00,  през 2017г. и 2018г. е 0.00, при което съгласно чл.1 от Постановление N 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, че годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта, то за периода на действие на процесния договор законната лихва се движи в границите на между 10 и 10.05 процента, което съотнесено с уговорките в договора за годишен лихвен процент от  71.04, прави верен извода, че договореното олихвяване значително, в т.ч. седемкратно, надвишава размера на приложимата законна лихва.Съгласно същия калкулатор законната лихва върху неплатената главница от 1 262.24 лв. за периода от 25.01.2016г.-падеж на първата неплатена вноска/22-ра по ред/ до падежа на последната неплатена вноска-25.03.2018г. възлиза на 277.42 лв..

С Решение N 378/18.05.2006г. по гр.д.N 315/2005 г., ІІг.о., ВКС приема, че няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва/чл.240, ал.2 от ЗЗД/ или неустойка за забавено изпълнение на парични задължения/чл.92 от ЗЗД/ над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗЗД, както и, че по действащото българско право максималният размер на договорната лихва/възнаградителна или компенсаторна/ е ограничен единствено от чл.9 от ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави.Трайно е прието в практиката, че максималният размер на договорната лихва, възнаградителна или за забава, е ограничен винаги от чл.9 от ЗЗД и за противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг субект, и лихва, надвишаваща значително установената от закона, формирана от основния лихвен % на БНБ плюс 10 пункта, е несъответна на добрите нрави, за което съдът е длъжен да извърши преценка по възможност и в заповедното производство, тъй като когато същите са накърнени, е налице нищожност на договореното съгласно чл.26, ал.1 от ЗЗД, като съдът следи служебно за спазване на императивния закон/Определение N 974/07.12.2011г. по ч.т.д.N 797/2010 г., ІІт.о., ВКС, Определение N 901/10.07.2015г. по ч.т.д.N 6295/2014 г., ІV г.о., ВКС/. В подкрепа на така посочената практика са и новите разпоредби на чл.19, ал.4-6 от действащия Закон за потребителския кредит от 2010г., въведени с изменението му от ДВ, бр.35/2014г., в сила от 23.07.2014г., съгласно които годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения  в левове и валута, определена с Постановление на Министерския съвет на Република България/чл.19, ал.4/, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4, са нищожни/чл.19, ал.5/ и и надвзети вземания по нищожни клаузи се приспадат от последващи вземания  /чл.19, ал.6/, които норми в случая са неприложими, тъй като са приети след сключване на процесния договор, но са критерий при преценка накърняване на добрите нрави.

Посочената по-горе законна лихва от 277.42 лв. не може да се възложи в тежест на ответника, тъй като ищецът нито в настоящото, нито в заповедното производство заявява такова вземане, в частност индивидуализира същото по основание, размер и период, при което само на това основание предявеният иск за главница подлежи на уважаване до размер на сумата 1 262.24 лв. и съответно на отхвърляне за разликата до пълния му размер от 2 524.32 лв., при установения по делото размер на дължимостта й, тъй като при липса на възражение за прихващане или насрещен иск надплатената по договора възнаградителна лихва не може служебно да се приспадне от съда.

В правомощията на съда, разглеждащ иска по чл.422, ал.1, вр чл.415, ал.1 от ГПК, е да установи вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, и което съответно е възразено като недължимо от длъжника, в случая вземане за главница от 2 524.32 лв. и за неустойка от 229.33 лв. по процесния договор. Предметът на иска е предопределен от основанието на вземането по заповедта по чл.410 от ГПК, и по други различни факти съдът няма правомощие да се произнася, макар те да следват от доказателствата, на които ищецът се позовава, тъй като не би се постигнала целта на заповедното производство.Когато вземането е оспорено от длъжника, заповедта за изпълнение влиза в сила след потвърждаване на вземането със сила на присъдено нещо с решението по чл.422, ал.1 от ГПК.Тогава ще са налице условията за принудително изпълнение на вземането въз основа на издаден изпълнителен лист за същото от заповедния съд.Целта на предявения иск е да се установи вземането на ищеца спрямо ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N 1196/2018г. на РС-Кърджали, което обуславя правомощие на настоящия съд да се произнесе по същество за съществуването му така както е посочено в заповедта.Последната в случая е съответна на заявените в заявлението по чл.410 от ГПК правопроизводящи факти за дължима главница и неустойка, които индивидуализират заявеното парично вземане и неизпълнението на длъжника, представляващо основание кредиторът да търси съдебна защита на вземането, когато то не е изпълнено на падежа, и посочването на тези обстоятелства дава възможност съдът да извърши преценка налице ли е вземане, определено по основание, размер и с настъпил падеж, в забава ли е длъжникът и дължи ли обезщетение за забава.Съдът издава заповед по чл.410 от ГПК само въз основа на посочените в заявлението обстоятелства/твърденията на кредитора/, а не въз основа на представени документи, и гаранция за защита правата на длъжника е уредената възможност за възражение срещу заповедта за изпълнение по чл.414 от ГПК.Неизпълнението е факт, който поражда различни права за кредитора в зависимост от уговорките в договора.Доказването, че вземането произтича и от други факти, в случая уговорена възнаградителна лихва, за която се установява, че се претендира като част от главницата, обуславя правомощие на настоящия съд да отхвърли иска по чл.422, ал.1 от ГПК за тази част, тъй като по своята правна същност договореното възнаграждение по договор за заем не е част от главницата, което следва както от уговорките в договора, така и от законовата уредба –чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, чл.5, ал.10 от ЗПК, чл.11 ЗПК, чл.14 ЗПК, чл.19 от ЗПК и др.

При този изход на делото и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски съразмерно на уважената част от исковете от 1262.24 лв., а ответникът на основание чл.78, ал.3 от ГПК има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от иска от 1 491.41 лв..В настоящото производство ищецът прави разноски от 95.90 лв. за държавна такса, както и на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, има право на юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство, което с оглед защитавания материален интерес съдът определя на 100 лв..От тези разноски в тежест на ответника следва да се възложи сумата 89.80 лв.В заповедното производство ищецът прави разноски от 55.07 лв. за държавна такса  с присъдено му юрисконсултско възнаграждение от 50 лв., от които разноски в тежест на ответника следва да се възложи сумата 45.87 лв.В настоящото производство ответникът прави разноски от 350 лв. за заплатено адвокатско възнагражение, от които има право на 189.56 лв., които следва да се възложат в тежест на ищеца.

Мотивиран от изложеното, Районният съд

 

РЕШИ  :

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Г.Х.Х. с ЕГН **********,***, съществуване на вземане на „Профи кредит България" ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, в размер на 1 262.24 лв., представляваща частично неизплатена главница по договор за потребителски кредит N  **********/24.03.2014г., ведно със законната лихва от 27.07.2018г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422, ал.1 от ГПК за разликата над сумата 1 262.24 лв. и до пълния размер на претендираната главница от 2 524.32 лв., както и за сумата 229.33 лв. неустойка по т.12.4 от Общи условия на Профи кредит България ЕООД към договор за потребителски кредит N  **********/24.03.2014г., за което парично вземане е издадена Заповед  N 570/30.07.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N  1196/2018г. на РС-Кърджали.

ОСЪЖДА  Г.Х.Х. с ЕГН **********,***, да заплати на „Профи кредит България" ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата 89.80 лв., представляваща разноски по настоящото производство, и сумата 45.87 лв., представляваща разноски по заповедното ч.гр.д. N 1196/2018г. на Районен съд-Кърджали.

ОСЪЖДА  „Профи кредит България" ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Г.Х.Х. с ЕГН **********,***, сумата 189.56 лв., представляваща разноски по настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

Съдия: