Решение по дело №330/2018 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 234
Дата: 15 юни 2018 г.
Съдия: Мариана Момчева
Дело: 20183230200330
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 март 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

гр. Добрич, 15.06.2018г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Районен съд – гр. Добрич, Наказателна колегия, Петнадесети състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

Председател: Мариана Момчева

 

 

при участието на секретаря Милена Александрова

разгледа докладваното от съдия Момчева а.н.д. № 330 по описа на Добричкия районен съд за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Т.Б.Д. ЕГН ********** срещу НП № 28-0000013 от 22.01.2018г., издадено от Началник ОО „АА” – гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 2 ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, и 

 

 

 

здадена от министъра на транспорта, обн., ДВ, бр. 73 от 19.08.2008г. на основание чл. 93 ал. 1 т. 1 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000.00 лв.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено. Алтернативно се поддържа искане да се преквалифицира нарушението по чл. 93 ал. 2 от ЗАП и да се измени наказателното постановление, като се намали размера на наложената глоба.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна редовно уведомена, не се представлява.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок. Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице. АУАН е съставен в присъствие на един свидетел и на нарушителя и му е надлежно връчен, като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.

Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел, не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43 ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. Аргумент в тази насока е и фактът, че самият закон прави отстъпление относно свидетелите на нарушението, тъй като съобразно чл. 40 ал. 3 от ЗАНН при отсъствие на свидетели на нарушението актът се съставя в присъствието на други двама свидетели. Тоест тези свидетели са свидетели на съставянето на акта, а не на нарушението и не са очевидци на самото нарушение. Нещо повече, в чл. 40 ал. 4 от ЗАНН, законодателят е предвидил възможност актът да се състави в отсъствието на каквито и да е свидетели. В този смисъл ролята на свидетелите е декларативна, тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като същевременно не води и до съществен порок на акта.

По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:

На 23.12.2017г. около 11.00 часа в гр. Д. на автогара Д. Т.Д. управлява автобус марка „Мерцедес“, с рег. № Р 66 63 ВК, категория М2. Извършва обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия Р. - Д., видно от пътен лист сер. А № 0037235 и от маршрутно разписание № 18101, със заверено копие № ********* към международен лиценз. Жалбоподателят извършва обществен превоз на пътници /4 броя по време на проверката/ по редовна автобусна линия Р. - Д. с МПС, за чието управление се изисква СУМПС от категория D без да притежава валидна карта за квалификация на водача за съответната категория, издадена по реда на Наредба № 41 на МТИТС. Водачът притежава карта № Р076575, валидна до 13.09.2017г.

Т.е. към момента на проверката жалбоподателят не е притежавал валидна карта за квалификация на водача, а такава му е била издадена на 17.01.2018г. – повече от четири месеца след изтичане на валидността на предходната.

С посоченото е нарушил разпоредбата на чл. 2 ал. 1 от Наредба № 41 от 4.08.2008г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, и 

 

 

 

здадена от министъра на транспорта, обн., ДВ, бр. 73 от 19.08.2008г., съобразно която водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват обществени превози или превози за собствена сметка, трябва да притежават карта за квалификация на водача.

От обстоятелствената част на акта за нарушение, съставен по надлежния ред, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН, които като еднопосочни и безпротиворечиви, се кредитират изцяло от съда и които доказателства установяват по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, с оглед на което следва да бъде ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

Обосновано и законосъобразно наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 93 ал. 1 т. 1 от Закона за автомобилните превози.

Съгласно посочената норма, водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв. - при първо нарушение.

Направеното възражение от процесуалния представител на жалбоподателя, че административното наказание глоба по реда на чл. 93 ал. 1 т. 1 от Закона за автомобилните превози се налага при неиздаден документ, а не за неподновен такъв, поради което следва да намери приложение разпоредбата на чл. 93 ал. 2 от ЗАП, съдът намира за неоснователно, по следните съображения:

Не е спорно по делото, че по време на извършената проверка водачът е представил карта за квалификация, която е с изтекъл срок на валидност. Проверката е извършена на 23.12.2017г., докато представената от водача карта е била със срок на валидност до 13.09.2017г. Извършването на обществен превоз с карта за квалификация на водача с изтекъл срок на валидност е по съществото си извършване на обществен превоз без редовно издаден документ, изискуем от регламент на европейските институции, от Закона за автомобилните превози и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Именно това е приел и административнонаказващият орган, който в НП е посочил, че Т.Д. извършва обществен превоз на товари, без да притежава валидна карта за квалификация на водача за съответната категория.

Документ с изтекъл срок на валидност се приравнява на липса на такъв, поради което правилно и законосъобразно административнонаказателната отговорност на водача е ангажирана по реда на чл. 93 ал. 1 т. 1 от З

акона за автомобилните превози. В тази насока /Решение № 490 от 22.12.2016г. на АдмС - Добрич по к.а.н.д. № 562/2016г./.

Съдът счита, че конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН, с оглед значимостта на охраняваните интереси с нарушената материално правна разпоредба.

По делото не са налице данни за смекчаващи обстоятелства, които да правят нарушението такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. В настоящия случай, водачът е наказан за това, че във време на извършваната проверка не е притежавал изискуем документ. Не се явява изключително смекчаващо и обстоятелството, че нарушението е установено като извършено за първи път. По делото не са налични други смекчаващи отговорността обстоятелства, които поради своята многобройност да са основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Сред тях липсва и изключително такова, което да отличава конкретния случай от обичайните случаи от същия вид по смисъла на чл. 93 т. 9 от НК и да обосновава приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Водачът е управлявал без карта за квалификация, което сочи на незачитане на императивни изисквания на закона. Наличието на удостоверение за професионална компетентност не изпълнява изискванията на чл. 2 ал. 1 от Наредба № 41/2008г. на МТИТС за притежаване на карта за квалификация, а е предпоставка за нейното издаване. Касае се за нарушение на въведено изискване към водачите и то Общностно такова, което цели не само да се хармонизира удостоверяването на професионалната компетентност на водачите, а има за цел взаимно признаване на различните УПК в контекста на целите на Директива 2003/59/ЕО и разкрива значителна степен на обществена опасност на деянието, което е и основание да се обяви от закона за наказуемо. Предвидената в закона висока санкция, сочи на извод, че конкретното нарушение е вид общественоопасно деяние. В този смисъл, в началото на 2017г. с изменение на Закона за автомобилните превози, обнародвано в ДВ, бр. 9 от 2017г., с цел дисциплиниране на водачите, санкцията е увеличена на 2 000 лева, с което законодателят е изразил и значимостта на обществените отношения, които се засягат с този вид нарушения. Законодателят, имайки предвид, че се касае до обществени отношения, свързани със създаване опасност за живота и здравето както на шофьорите, така и на другите участници в движението на пътя, за да въздейства възпиращо и да не се достига до вредни последици, е предвидил висок размер на санкцията. В тази насока /Решение от 22.12.2017г. на АдмС - Добрич по к.а.н.д. № 524/2017г.; Решение379/16.10.2017г. на АдмС - Добрич по к.а.н.д. № 442/2017г./.

При определяне на административните наказания следва да се имат предвид целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН – да се отчетат тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също така и обществената опасност на съответния вид административни нарушения.

В настоящият случай, съдът намира, че така наложеното предвидено от законодателя в нормата на чл. 93 ал. 1 т. 1 от Закона за автомобилните превози административно наказание: „глоба” е определено по вид и размер на предвиденото в закона.

При определяне размера на глобата административнонаказващият орган е отчел както характера и вида на нарушението, така и вината на нарушителя, като е взел предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

Наложеното наказание в размер на 2 000.00 лв. е в предвидения в закона размер, поради което и не подлежи на преразглеждане от съда. В този смисъл чл. 27 ал. 5 от ЗАНН, приложим в случая забранява определяне на наказания под предвидения най – нисък размер на наказанието глоба. В тази връзка наложеното наказание е справедливо и съответства на извършеното нарушение. Същото е от естеството да окаже достатъчно превъзпитателно въздействие както върху нарушителя, така и върху останалите членове на обществото, в изпълнение целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАННда се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

          

ПОТВЪРЖДАВА НП № 28-0000013 от 22.01.2018г., издадено от Началник ОО „АА” – гр. Добрич, с което на Т.Б.Д. ЕГН ********** за нарушение по чл. 2 ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, и 

 

 

 

здадена от министъра на транспорта, обн., ДВ, бр. 73 от 19.08.2008г. на основание чл. 93 ал. 1 т. 1 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000.00 лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.  

 

Председател:

/Мариана Момчева/