РЕШЕНИЕ
№ 983
гр. Пловдив, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20245300501316 по описа за 2024 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК
във вр. чл.200 от КТ.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от „Ред
спрингс“ ЕООД против решение № 657 от 13.02.2024 г., постановено по
гр.дело № 2828/2022 г. на ПдРС, І гр. състав, с което е осъдено "Ред спрингс“
ЕООД да заплати на С. Х. М. сумата от 150000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от *****, извършена на 02.06.2021 г., причинени в резултат от
настъпила трудова злополука с ищцата на 16.09.2016 г., представляващо
ексцес при трудова злополука, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на ексцеса от трудова злополука – 2.06.2021 г. до окончателното
плащане на дължимата сума; осъдено е „Ред спрингс“ ЕООД да заплати на С.
Х. М., сумата от 20969.27 лв. обезщетение за следните имуществени вреди: в
болница „Аджбадем", К., гр.*****, за извършени прегледи и изследвания:
преглед при доц. д-р С. Ч. по *****, ЕМГ при д-р Н. Б. по *****, цветен
доплеров ултразвук на вени на ***** (двустранно), цветен доплеров ултразвук
на артерии на ***** (двустранно), скорост на утаяване на еритроцити,
количествен анализ на Среактивен протеин, ПКК (разширен панел) рентген на
глезен (лагерно ляв), рентген на тибиа фибула (двупосочен, ляв), Neurolinc Con
1
centric, Yellow, Ambi, 74050 45 25, за които е издадена фактура №
**********/07.11.2019 г., платена на 07.11.2019 г., на обща стойност 7424.88
турски лири с левова равностойност на 07.11.2019 г. 2228 лева; предоставена
услуга превоз, за което е издадена фактура № **********/07.11.2019 г.,
платена на 07.11.2019 г. на обща стойност 1911.42 турски лири с левова
равностойност на 07.11.2019 г. от 573 лева; в болница „Аджбадем'', К.,
гр.*****, са извършени следните прегледи и изследвания: НМРАО Leucovyte
Labeling (ядрена медицина при д-р А. Г.), физиол. разтвор (натриев хлорид)
0.9 мл 10 ампули (Онфарма), Брапула № 24 жълта. Васофикс, 4269071,
безцветна фиксираща лента за интравенозна канюла, 7,2 х 10 см, Алфета,
A6710F, Freestyle Optimum Neo, Abbott. 71315 75, за които е издадена фактура
№ **********/25.11.2019 г., платена на 25.11.2019 г., на обща стойност 11966
турски лири с левова равностойност на 25.11.2019 г. от 3590 лева; такса за
настаняване и предоставени транспортни услуги, за които е издадена фактура
№ **********/25.11.2019 г., платена на 25.11.2019 г., на обща стойност
2921.71 турски лири, с левова равностойност на 25.11.2019 г. от 877 лева; в
болница „АДЖБАДЕМ”, К., гр.*****, за извършени прегледи и изследвания:
преглед (***** хирургия, при ас. д-р У. Б. Й., за който е издадена фактура №
**********/27.11.2019 г., платена на 27.11.2019 г. на стойност 543.69 турски
лири, с левова равностойност на 27.11.2019 г. от 163 лева; за лечение в
България заплатени след 2018 г. - след подписване на спогодбата суми за
лекарства: Калцитинон Бонвива - 45.40 лв.; Детралекс, Уримил, Сигнон,
Нивалин - 121.08 лв.; Парацетамакс, Осика, Сигнон, Етилов спирт - 36.10 лв.;
Уримил, Сигнон, Допелхерц актив, Нивалин – 147.15 лв.; През 2019 г. ищцата
заплатила следните суми за лекарства: Детралекс, Пуринил. Нивалин,
Престариум - 100.53 лв.; Магнерич плюс - 11.13 лв.; Нуринил и Нивалин –
59.03лв.; Небилет, Бонвива - 32.59 лв.; Бонвива - 21.11лв.; Бонвива -21.11лв.;
Нексиум, Ентсросан, Бонвива - 36.10 лв.; Аспирин протект, Детралекс,
Нуринил, Дефламол, Нивалин – 124.25 лв.; Уримил, Вигантол – 25.10лв.;
Детралекс, Калцитинон, Бонвива – 75.08 лв.; Калцитинон, Бонвива - 45.40 лв.;
Престариум, Бонвива – 32.03 лв.; Бонвива – 21.11лв.; Магнезий, Небилет
плюс, Калцитинон, Бонвива – 64.77 лв.; за 2020 г. платени суми за лекарства:
Хартман – 44.66 лв.; Хидросорб гел 15 гр. - 9.17 лв.; Пронтозан разтвор –
20.30 лв.; Бонвива 150 мг – 24.40 лв.; Бизопропол майлан и бонвива — 24.02
лв.; Женшен с пчелно млечице, йод септадон, марлени комперси - 18.50 лв.;
Нивалин, Престариум, Беневракс – 59.68 лв.; Беисвракс, Агарпорим, Бонвива,
Нивалин – 79.85 лв.; Марлени комперси, Калцитинон, Беневракс – 39.73 лв.;
Беневракс, Агаропорим, Нивалин – 58.35 лв.; Детралекс, Безопролол, Майлан,
Беневракс - 57.40 лв.; Ксарелто, Паратрамол, Ендогелон, Калцикинон,
Анафтин гел, Бизопролол майлан – 201.98 лв., Хартман превръзка и гел –
19.73 лв.; Етилов спирт, Калцитинон, Бизопролол майлан, Престариум - 39.46
лв.; Марлени компреси, Детралекс, Йодасепт, Беневракс, Престариум,
Бонвива - 82.78 лв.; Йод повидон, Химакс – 3.69 лв.; Аналгин и Бонвива —
26.13 лв.; Беневракс - 8.96 лв.; Нивалин - 44.64 лв.; Беневракс и Ентеросан -
2
15.97 лв.; Агапорим - 9.90 лв.; Марлени компреси и стилов спирт - 5.78 лв.;
Беневракс, Калцитинон, Нивалин – 76.85 лв.; Ксарелто – 83.64 лв.; за платени
през 2021 г. суми за лекарства: Левокса прокомбо симбиотин – 43 лв.;
Аспирин протект, Ноупаза – 10.21 лв.; Лостразин – 29.33 лв.; Лостразин –
31.09 лв.; 3а заплатени превръзки, такси, храна, болнично обслужване,
консултации, PCR тестове преди прием в болнични заведения, медицински
консумативи, лабораторни изследвания, прегледи и медицинско изделие по
индивидуална поръчка, от които 18 лв. за превързочни материали и такса за
превръзка, КЗУ в размер на 39 лв., за храна, бельо и стая – 57 лв., за
допълнително медицинско обслужване в отделения с хирургичен профил и
интензивни сектори – 80 лв.; за платена преданестезиологична консултация –
60 лв.; за PCR CODIV 19 в размер на 120 лв.; за PCR-CODIV 19 в размер на
120 лв.; за медицински консумативи в размер на 1980 лв.; за проведена
рехабилитация в размер на 150 лв.; за рентгенова лаборатория в размер на 30
лв.; за първичен преглед и ЕМГ изследване в размер на 110 лв.; за платен
първичен преглед при специалист в размер на 50 лв.; за платен първичен
преглед при ССХ в размер на 50 лв.; за СУЕ, АСАТ, АЛАТ, КАЛИЙ и Пълна
урина в размер на 20 лв.; за платен първичен преглед от хабилитирано лице в
размер на 80 лв.; за доплер ехограф/съдов хирург в размер на 50 лв.; за
медицинско изделие по индивидуална поръчка в размер на 8300 лв., които
имуществени вреди са в причинна връзка с ***** на ищцата, станала на
02.06.2021 г., което е ексцес на увреждания от трудова злополука, станала на
16.09.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на ексцеса от
трудова злополука – 02.06.2021 г. до окончателното плащане на дължимата
сума, както и да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт,
по сметка на ПдРС сумата от 6838.77 лева държавна такса върху уважените
искове, както и направените от бюджета на съда разноски за две съдебно –
медицински експертизи в размер на 898.20 лева.
С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и
необоснованост, като се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване
на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени. Излагат се съображения, че,
ако се приеме, че се дължи доплащане на обезщетение, което е над 40000 лева,
които са платени по постиганата спогодба между страните, се иска да се
уважи предявеното с отговора на исковата молба евентуално възражение за
прихващане със сумата от 10000 лв., представляваща неуС. съгласно чл. 5 от
спогодбата с нотариална заверка са подписите от 12.10.2018 г., и да се намали
размерът на обезщетението, съобразно принципа на справедливост и
практиката на ВКС. Претендират се и направените по делото разноски. Във
въззивната жалба се излагат подробни съображения относно твърденията за
неправилност и незаконосъобразност. Оспорват се рецептите и документите,
които са представени по делото.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
насрещната страна.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемата
3
страна чрез пълномощника си оспорва жалбата.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V
граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира
следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда
от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на
въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва
да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени
с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните
в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:
С исковата молба ищецът С. Х. М. е предявила против „Ред
спрингс“ ЕООД искове по член 200 от КТ за осъждане на ответника да заплати
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, резултат от ексцес на
увреждания от трудова злополука, станала на 16.09.2016 г., за следните суми:
150000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва
от 02.06.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението, които
неимуществени вреди са в причинна връзка с ***** на ищцата, станало на
2.06.2021 г., както и сумата от 20969.27 лв. обезщетение за имуществени
вреди за лечение, операции, прегледи, консултации, медицински изделия и
други, ведно със законната лихва от 2.06.2021 г. до окончателното изплащане
на обезщетението. Претендира разноски.
Твърди се, че ищцата е работила по трудово правоотношение в
„Ред спрингс“ ЕООД на длъжност „*****“, като трудовото правоотношение с
работодателя е прекратено със заповед №00455/10.09.2018 г. По повод на
извършвана от ищцата работа и във връзка с трудовите задължения, на
16.09.2016 г., около 9:15 часа, във фабриката за пружини на „Ред спрингс“
ЕООД, намираща се в гр. *****, с ищцата настъпила злополука. Издадено е
разпореждане №5104-15-268/26.09.2016 г. на НОИ, Териториално поделение -
****, с което злополуката се приема за трудова на основание чл. 55, ал. 1 от
КСО. В резултат на трудовата злополука ищцата получила няколко
увреждания: счупване на лявата петна кост, размазване на меките тъкани на
лявата подбедрица, открито счупване на левия долен пищял, нарушена
4
проводимост на магистралните нерви на лявата подбедрица и увреждане на
кръвоносните съдове. В резултат на трудовата злополука се наложило
извършване на няколко медицински операции. За описаните увреждания са
издадени медицински документи, в които са описани настъпилите
увреждания, намиращи се в пряка причинна връзка със станалата трудова
злополука. За претърпените от ищцата имуществени и неимуществени вреди
на 12.10.2018 г. и на основание чл. 365 от ЗЗД между страните била сключена
спогодба, по силата на която работодателят се задължил за понесените от
работника имуществени и неимуществени вреди, включително и изтекли
лихви, да заплати на работника обезщетение в размер на 40000 лв., като
работодателят изпълнил задължението си и го изплатил. След сключване на
спогодбата обаче настъпили нови факти, като на 11.06.2020 г. и на 18.06.2020
г. в Катедра ортопедия, травматология и реконструктивна хирургия, Клиника
***** във ВМА ***** и на 18.09.2020 г. в отделението по ***** за лечение на
септични състояния ВМА ***** били извършени три операции с цел
подобряване на състоянието на десния крак и почистването на раните. С
експертно решение на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив” АД №3132/15.07.2020 г.
оценката на работоспособността е оценена на 60% трайно намалена заради
трудовата злополука. С експертно решение на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив”
АД №2704/07.07.2021 г. оценката на работоспособността е 75% трайно
намалена пожизнено, заради трудовата злополука и *****. На 02.06.2021 г. в
отделението по съдова хирургия към УМБАЛ „Пълмед“ ООД била извършена
***** на ищцата, което се твърди, че е в пряка причинно - следствена връзка с
трудовата злополука от 16.09.2016 г. и влошаване състоянието на лявата
подбедрица на пострадалата, изразяващо се в „персистирана инфекция с
фистулен ход и гноевидна секреция по предната повърхност в средата на
подбедрицата“. В резултат на влошаване на състоянието на пострадалата,
завършило с ***** на *****, ищцата търпяла и продължава да търпи
неимуществени вреди, изразяващи се както в невъобразими болки и
страдания, така и стрес, отчаяние и безнадеждност на състоянието. Налице
било трайно и безвъзвратно увреждане, с което тя трябва да живее до края на
живота си. От приложените документи можело да се направи категоричен
извод за безвъзвратност на претърпяното увреждане и пораженията, които
същото нанесло, засягайки не само психо-емоционалното състояние, но и
рефлектирайки върху обичайния начин на живот, трудовата реализация и
тежко засягайки външния вид на ищцата. До живот ще е налице нужда да
ползва помощни средства при движение. Не можела да бъде пълноценна в
домакинството заради ограниченията в движенията и продължаващите болки.
Заради трайното увреждане и обезобразяване на тялото възможностите за
почивка били много ограничени. Със заявление до работодателя ищцата
предложила да се обсъди възможността за сключване на споразумение, но той
отказал, като я уведомил, че спогодбата е уредила всички нейни претенции. За
неимуществени вреди от ексцес на увреждания от трудова злополука ищцата
претендира обезщетение в размер на 150000 лв., ведно със законната лихва от
5
02.06.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението. За лечение,
операции, прегледи, консултации, медицински изделия и други ищцата
заплатила общата сума от 20969.27 лв., които са подробно описани и се явяват
имуществени вреди в пряка причинна връзка с настъпилия ексцес, тъй като
независимо от своевременното лечение, за което и работодателят спомогнал,
последиците от трудовата злополука се задълбочили, а при сключване на
спогодбата тези вреди били непредвидими.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
пълномощника му адв. А. Н., с който се изразява становище за
неоснователност на исковете. Твърди се, че предявеният иск е погасен с
тригодишна давност по смисъла на чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ, доколкото
трудовата злополука била настъпила на 16.09.2016 г., от който момент е
започнал да тече тригодишният срок за предявяване на иска по чл. 200 от КТ.
Сочи, че на 12.10.2018 г. между С. М. и „Ред спрингс" ЕООД е сключена
спогодба с нотариална заверка на подписите, в изпълнение на която
дружеството изплатило на ищцата сумата от 40000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от М. имуществени и неимуществени вреди. В
член 5 от спогодбата М. заявила изрично, че с подписването и с
получаването на посочената сума счита за удовлетворени всички свои
претенции към дружеството за имуществени и неимуществени вреди,
явяващи се резултат от претърпяната от нея трудова злополука. Страните по
спора се договорили, че с тази спогодба уреждат напълно отношенията си,
свързани с отговорността на работодателя към С. М.. Със споразумението,
представляващо договор за спогодба по чл. 365 от ЗЗД, страните са
прекратили този спор, като чрез взаимни отстъпки са уредили въпроса за
подлежащите на обезщетяване от работодателя вреди от трудовата злополука
и тези вреди включват процесиите неимуществени и имуществени такива.
Счита материалното право на ищцата за погасено с подписване от нейна
страна на договора за спогодба. Твърди се, че причина за запушването на
съдовете и последвалата ***** на ***** са множеството оперативни
интервенции, на които ищцата ненужно и по собствено желание се
подложила. Ищцата е постъпвала за лечения и операции в пет различни
болници /четири в България и една в Т./. Според ответника, след множеството
операции са настъпили ятрогенни травми. След поредната болница било
причинено и замърсяване на кръвта, констатирано през 2020 г.
Вътреболничните инфекции са разпространени изключително широко и
когато човек пролежава в различни болници за операции, заразяването с
бактерия било логичен резултат. През 2016 г. нямало запушване на съдовете,
споменава се през 2021 г., което според ответника се дължало на множеството
оперативни интервенции. Счита, че инфекцията в костта, довела и до ***** на
*****, е причинена от външна бактериална инфекция. Ищцата сама била
поставила организма си под стрес, с последователни тежки интервенции, в
резултат на които получила запушване на съдовете, което нямало общо с
трудовата злополука. Работодателят не носел отговорност, доколкото всеки
6
сам преценява как да се лекува и съответно - носи риска за собственото си
здраве, от собствените си решения да лежи по болници и да се подлага на
медицински интервенции. Налице били данни и за неправилна и
непоследователна рехабилитация, доколкото от епикризите се установявало,
че след първите операции ищцата е с един бастун, а в последствие стават два.
По отношение на консултациите и прегледите в Т. - претенцията за
възстановяване на разходи също била неоснователна. Това, че ищцата сама
решила да ходи на платени прегледи в чужбина, не пораждало задължение на
бившия работодател да плаща тези разходи, прегледи и лечения се осигуряват
в България, платени по Здравна каса. Оспорени са представените документи
за направени разходи за лекарства, изследвания, консумативи и лечения,
голяма част от тях представляват хранителни добавки, които се предлагат
свободно на пазара и се купуват, по желание на потребителя. Ищцата не била
представила рецепта от лекар, в която да е описана терапия с тези лекарства. В
претенциите били калкулирани и лекарства за лечение на Ковид и тестове за
този вирус, наред с претенциите за заплащане на превързочни материали,
лабораторни изследвания и т.н. Оспорват се всички документи за твърдени
медицински разходи за лекарства и консумативи, с твърдението, че не са
предписани от лекар, защото няма представени рецепти, с предписан
медикамент и начин на терапия. Твърди се недължимост на разходите за
лечения, защото същите били платени с договорената със спогодбата сума от
40000 лева. Ищцата се била отклонила от непосредствените си задължения,
като извършила нарушения на правилата за безопасност, проявявайки груба
небрежност и така съпричинила вредоносния резултат. Същата сама и в
противовес с длъжностната си характеристика, се намирала на място, където
била ударена от мотокар, като това не било нейното работно място и тя
нямала никакви трудови функции, които е следвало да изпълнява там. След
подписване на спогодбата, на С. М. била предложена подходяща работа от
ответното дружество, но тя отказала да я заеме. Релевирано е и евентуално
възражение за прихващане със сумата от 10000 лева, представляваща неуС.,
която ищцата дължи на дружеството на осн. член 5 от спогодбата, с
нотариална заверка на подписа от 12.10.2018 г., с оглед на предявения иск.
От състава на районния съд са изложени съображения относно
приетите факти, наличен е, макар и пестелив, анализ на доказателствата. Не се
възприема твърдението на жалбоподателя, че не може да се проследи по какъв
начин е формирана волята на съда.
С оглед наведените във въззивната жалба доводи, следва да се
вземе предвид следното:
Страните не спорят, а и това е безспорно установено по делото, че
между тях е съществувало трудово правоотношение, като М. е заемала
длъжност *****. Безспорно е и това, че при осъществяване на трудовата
дейност е настъпила злополука на 16.09.2016 г., която е призната за трудова с
разпореждане №5104-15-268/26.09.2016 г. на ТП на НОИ **** (л.14, т.1 от
първоинстанционното дело). Трудовото правоотношение е прекратено. Със
7
спогодба, сключена на 12.10.2018 г., страните са уредили взаимоотношенията
си, свързани с трудовата злополука, като работодателят, освен посочените
предварително заплатени суми, е изплатил и обезщетение в размер на 40000
лв. Претенцията – предмет на настоящето производство, е за заплащане на
обезщетение за ексцес.
Съдебната практика е категорична и еднопосочна, че ексцес при
трудова злополука е налице, когато впоследствие настъпят нови вреди или
съществено влошаване на състоянието на пострадалия, които обстоятелства не
са съществували или не биха могли да бъдат взети предвид при определяне на
първоначалното обезщетение. Самата трудова злополука, като основание за
възникване на имуществена отговорност на работодателя за вреди, е визирана
в чл. 200, ал. 1 КТ. Ексцесът от трудовата злополука представлява вреда,
поради което подлежи на обезщетяване в производство по чл. 200 КТ. По
отношение на предявената претенция за ексцес работодателят може да се
брани с всички възражения, които могат да доведат до отпадане или
ограничаване на отговорността му.
Относно доводите, че въззиваемата страна с поведението си и със
собствените си действия – търсене на медицинска помощ в различни лечебни
заведения и подлагайки се на операции сама е влошила последиците от
трудовата злополука, респективно – увредила е здравето си - съпричиняването
по чл. 201, ал. 2 КТ възлага на увреденото лице задължението да търпи
негативните последици от него, изразяващи се в намаляване на
обезщетението. Доказването на това възражение би довело до намаляване на
обема на отговорността на ответника по предявения иск за обезщетение за
вреди от трудова злополука, поради което по силата на чл. 154, ал. 1 ГПК
същият носи доказателствената тежест за установяване на факта на
съпричиняването. В случая не се касае до насрещно доказване, което може да
бъде и непълно, а ответникът следва да установи наличието на
съпричиняването при условията на главно и пълно доказване, като изводите за
наличието му не могат да почиват на предположения или на обсъждането
само на отделни факти и обстоятелства или пък само на част от събраните в
производството доказателства. Тези изводи могат да бъдат направени само
след съвкупната преценка на всички установени по делото факти и
обстоятелства, които са от значение за наличието или не на съпричиняване,
както и на събраните във връзка с тях доказателства.
По делото не бе доказано по несъмнен начин, че въззиваемата е
причинила сама вредните последици за здравето си, като е довела до
необратимите последици, респективно – че е причинила ексцеса
самостоятелно. Не се касае и за ятрогенна травма. В този смисъл е
заключението на комплексната СМЕ, което настоящата инстанция напълно
възприема. Показанията на свидетелите М. и П. са еднопосочни, че след
трудовата злополука С. М. е търпяла непрекъснато болки и страдания. В тази
насока е и заключението на допълнителната съдебно медицинска експертиза,
според която от момента на първичната травма, през множеството
8
интервенции, потърпевшата е изпитвала винаги болка, купирана
медикаментозно, имала е деформации и течащи рани на *****. Именно това я
е принуждавало да търси медицинска помощ. Видно от спогодбата, сключена
между страните, в същата са описани множество оперативни интервенции,
като наложителността от същите не е оспорена. Именно търпените болки и
страдания са взети предвид при спогодбата, сключена на 12.10.2018 г.
Не се възприема извода на първоначалната СМЕ, че *****та на
крайника е в косвена причинна връзка с трудовата злополука, като по
отношение на пряката причинно – следствена връзка се доверява на
изложеното от комплексната. Разясненията на експертите, дадени в съдебно
заседание на 24.01.2024 г., описват именно наличието на такава връзка –
причина за премахване на плаката (посочено като неправилно според медика
от първоначалната експертиза) се е дължало на навлизането на планката в
коляното, като пиронът е представлявал заплаха за функциите на колянната
става, това е довело до отстраняване на конструкцията, присаждане на кост и
поставяне на нова плака с винтове. Причините, довели до *****та, са
комплексни – несрастването на костта на крайника води до *****, съчетано с
инфекцията, остеомиелит, развил се на мястото на счупването, което
допълнително се съчетава с лошото хранене на тъканите, липсата на
инервация от повредата. Установява се, че при всяко от леченията е имало
провеждано и антибиотично лечение. Според заключенията на двете СМЕ,
сроковете за образуване на калус в областта между долна и средна трета от
подбедрицата се приема за нормално при зарастване в периода между три и
шест месеца. След този период се говори за забавено срастване, а ако
фрактурата не срасне и в следващите шест месеца до една година, се оформя
лъжлива става (*****). Псевдартрозата, която е на мястото на счупването, не
позволява срастване на костта, а на това място кракът се огъва, като това е
причина пострадалата да не може да стъпи на него и да се установяват
деформации в по – късен етап, съответно – първоначално да се е движела с
едно помощно средство, а в по – късен момент – с две. Не се доказа поведение
на въззиваемата, което да е допринесло за настъпване на ексцеса, като
възражението, че М. сама е причинила увреждането си, е неоснователно.
Нещо повече – търсенето на медицинска помощ при търпените непрекъснати
силни болки, не може да се определи като грубо нарушение на каквито и да е
правила и норми.
Според решение №57/30.01.2024 г., постановено по гр.д.
№1699/2023 г. на ВКС, IV г.о., с договора за спогодба страните чрез взаимни
отстъпки прекратяват един съществуващ спор или избягват бъдещ възможен
спор, поемайки насрещни задължения. В съдебната практика не съществуват
колебания, че предмет на спогодба могат да бъдат вземания за обезщетяване
на неимуществени вреди /срв. решение №144/14.11.2017 г. по т. д.№1084/2016
г., I т. о., ВКС/. Целта на сключения договор за спогодба е прекратяването на
съществуващ или избягването възможен спор, поради което сама по себе
си спогодбата може да не съдържа отказ от права. Взаимните отстъпки по
9
смисъла на законовата норма са допустими, но не и включващи задължително
отказ от субективни права. Размерът на обезщетението за
причинени неимуществени вреди се определя според разбиранията и
възприятията на пострадалия и на застрахователя. Критерият за справедливост
се извежда от общоприетите морални норми в обществото и се прилага при
определяне на обезщетението от съда, но този критерий не предполага
незачитане на волята от страните, изразена в спогодба относно размера на
обезщетението за неимуществени вреди. Затова се приема, че изявленията, че
със споразумението са уредени отношенията между страните и нямат
претенции една към друга сочат на разрешаване на спора между тях, а не
представляват отказ от права. Отказът от съществуващи субективни права би
следвало да е изрично заявен или в споразумението да е посочено, че същото е
частично, не покрива изцяло претенциите на една от страните, но тя няма да
има право да претендира по съдебен ред разликата до пълния размер на
вземането. Съдебната практика допуска и споразумение между пострадал от
трудова злополука и работодателя му относно размера на дължимото
обезщетение /срв. решение №536/17.07.2012 г. по гр. д.№215/2011 г., IV г. о.,
ВКС и цитираното в него/. Споразумението, постигнато между пострадалия
при трудова злополука и работодателя, отговорен по чл. 200 КТ, обвързва
страните и не може да бъде изключено от института на доброволното
уреждане на спорове между тях по аргументи, че правоотношението е трудово
или че естеството на правата и задълженията при отговорността по чл. 200
КТ не позволява договаряне. Страните могат да постигнат обвързваща
уговорка по отношение размера на обезщетенията и вида им, като при всеки
конкретен случай подлежи на изясняване кои вреди са в обема на уговореното
обезщетение, които по правило са настъпилите и проявили се преди
сключването на споразумението или предвидените за срока на неговото
действие, но не и тези, които не са могли да бъдат предвидени, съобразени
и уговаряни като предмет на спогодбата. При наличието на валидно
извънсъдебно споразумение пострадалият при трудова злополука работник не
може да претендира чрез иск присъждане на обезщетения за имуществени
и/или неимуществени вреди, които са предмет на споразумението. Няма
колебания в практиката също /срв. решение №60152/27.04.2022 г. по т. д.
№49/2021 г., I т. о., ВКС/, че включените в споразумението изявления, че
ползващото се лице няма да има други претенции към застрахователя и
страните по договора ще считат отношенията си по повод застрахователното
събитие за уредени, сочат на разрешаване на спора, а не представляват отказ
от права. Отказът от субективни права следва да бъде изрично заявен или в
споразумението да е отразено, че същото е частично и не покрива изцяло
претенцията на една от страните.
С оглед на изложеното не се възприема възражението на
жалбоподателя, че с договора за спогодба са уредени всички отношения между
страните във връзка с настъпилата трудова злополука и пострадалият няма
право да търси друго обезщетение. Действително, съображенията, касаещи
10
правната същност на договора за спогодба, изложени във въззивната жалба, са
съобразени със съдебната практика. В решение №536/17.07.2012 г.,
постановено по гр.д. №215/2011 г. на ВКС, е отбелязано, че с решение
№578/19.Х.2010 г. по гр. д. №603/2009 г. (цитирано и от жалбоподателя) е
прието, че споразумението, постигнато между пострадалия при трудова
злополука и работодателя, отговорен по чл. 200 КТ, обвързва страните и не
може да бъде изключено от института на доброволното уреждане на спорове
между тях по аргументи, че правоотношението е трудово, или че естеството на
правата и задълженията при отговорността по чл. 200 КТ не позволява
договаряне; че е неприложим принципа за „по-благоприятното положение на
работника при договаряне с работодателя, но от решаващо значение е
принципната забрана за предварителен отказ от права; че в предмета на
споразумението е недопустимо да се включва или да се извлича по
тълкувателен път отказ от обезщетение от страна на правоимащия за онези
вреди, които ще настъпят и ще бъдат надлежно констатирани впоследствие
във връзка с увреждането; че решаващо за обема задължения на работодателя
не е заместването на доходите, от които работникът има нужда, а изискването
за обезщетение за всички вредни последици от трудовата злополука в рамките
на имуществената отговорност при непозволено увреждане, но страните могат
да постигнат обвързваща уговорка по отношение размера на обезщетенията и
вида им, като при всеки конкретен случай подлежи на изясняване кои вреди са
в обема на уговореното обезщетение, които по правило са настъпилите и
проявили се преди сключването на споразумението или предвидените за срока
на неговото действие, но не и тези, които не са могли да бъдат предвидени,
съобразени и уговаряни като предмет на спогодбата.
В настоящия случай се претендират вреди, настъпили след
споразумението, които са надлежно констатирани с решения на ТЕЛК,
съответно тези вреди не са могли да бъдат предвидени, съобразени и
уговаряни като предмет на извънсъдебната спогодба, като е налице ексцес.
Със спогодбата са уредени и обезщетени всички вреди от трудовата злополука
– имуществени и неимуществени, включително изтекли лихви. Предмет на
производството по делото е обезщетяване на вреди, настъпили след този
период – претърпени две операции във ВМА ***** през юни 2020 г., като с ЕР
на ТЕЛК №3132/15.07.2020 г. е определена 60% ТНР във връзка с трудовата
злополука, а след извършената ***** на 02.06.2021 г. е изготвено ЕР на ТЕЛК
№2704/07.07.2021 г., като е определена 75% пожизнено ТНР.
Съгласно т. 10 ППВС №4/30.10.1975 година при наличието на
ексцес за увреденото лице възниква ново право на обезщетение за новите
вреди, но само ако те се намират в причинна връзка с увреждането и ако при
присъждането на първоначалното обезщетение тези вреди не са били взети
предвид или съобразени. Следователно настъпването на ексцес от трудова
злополука не поражда само по себе си право на обезщетение за вреди, ако не
са налице останалите предпоставки за реализиране на отговорността на
работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ. Поради това отговорността на работодателя
11
за новите вреди е в рамките, в които той носи отговорност за всички вреди,
настъпили в резултат на злополуката. Допуснатото от работника
съпричиняване по чл. 201, ал. 2 КТ прекъсва причинната връзка между
трудовата злополука и настъпилите вреди, съответстващи на размера на
съпричиняването, поради което работодателят не носи отговорност за тази
част от същите. Поради това в случаите на установено съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на работника по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ
на намаляване с размера на съпричиняването подлежат не само
първоначалните вреди, но и последващите такива при ексцес. Наред с това е
възможно работникът да е допринесъл за настъпването на ексцеса с
последващи действия, които дават основание за намаляване на отговорността
на работодателя по реда на чл. 201, ал. 2 КТ.
Когато се претендират вреди от ексцес, то на доказване подлежат
новите вреди и дължимото се за тях обезщетение. Когато вредите от ексцеса
се претендират, без между страните да е налице предшестващо производство
за обезщетение на първоначалните вреди от трудовата злополука, работникът
ще трябва да докаже не само новите вреди и дължимото се за тях
обезщетение, но и всички предпоставки за ангажиране на отговорността на
работодателя за същите. От своя страна работодателят може да прави всички
възражения, които могат да доведат до отпадане или ограничаване на
отговорността му, включително и това по чл. 201, ал. 2 КТ, за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на работника, при самото реализиране на
трудовата злополука, а не само за последващо такова свързано единствено с
новите вреди. Касае се до възражение, а не до право, поради което същото не
може да се погаси по давност (в този смисъл – решение №50127/16.01.2024 г.
по гр.д. №2468/2022 г. на ВКС, IV г.о.).
В настоящия случай от показанията на св. О. се установява, че
трудовата дейност на М. е била свързана с получаване на заявки, проверка на
стока преди експедиране и натоварване по камиони. Имало е и нощно
производство, като тя на следващия ден се е качвала на втория етаж (където е
настъпила и трудовата злополука), да провери дало продукцията е готова, за
да се разпореди свалянето с мотокар. Свидетелят е категоричен, че, като
директор производство в дружеството – жалбоподател, не е забранявал на
никого да се качва на втория етаж. Обяснява и, че инцидента е причинен от
мотокар, който е бил рециклиран и е нямал сигнализация. След злополуката е
направена проверка на всички машини, за да се избегнат подобни инциденти.
Настоящият състав се довери на изложеното от този свидетел, а не от св. Г. К.,
според която М. не е имала работа на втория етаж, респективно – че е
допринесла за настъпването на вредата („***** не е виновен“), тъй като
именно свидетелят е носил отговорност за организацията на производството и
живота и здравето на всички служители. Свидетелката е и служител на
дружеството – жалбоподател, а О. е с прекратен договор по взаимно съгласие
на страните по трудовото правоотношение, като се прие, че изложеното от
бившия служител е обективно и безпристрастно.
12
Ето защо според настоящия състав са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на работодателя за причинени вреди от трудова
злополука, при условията на ексцес. Искът е основателен.
Относно възражението за изтекла погасителна давност – същото е
неоснователно по отношение на иска за неимуществени вреди. В случая не се
твърди, че се претендира репариране на вредите от трудовата злополука
(напротив – сочи се от въззиваемата в исковата молба, че е постигната
спогодба и работодателят е обезщетил тези вреди), а от ексцес. Според
изложеното в решение №365/19.12.2013 г. по гр.д. №1063/2012 г. на ВКС, IV
г.о., тъй като законът определя тригодишен срок за предявяване на иска за
обезщетение по чл. 200, ал. 3 КТ, при сторено възражение за погасяването на
претенцията по давност съдът следва да прецени от кой момент правото,
предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено.
Установеното в чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ правило се основава на общия принцип
за обвързване на началото на давностния срок с момента на изискуемостта на
вземането с оглед неговото естество – наличие на всички предпоставки, които
следва да бъдат налице, за да възникне правото на работника да го
претендира. Определение №50954/16.12.2022 г., постановено по гр.д.
№1615/2022 г. на ВКС, III г.о., също посочва, че практиката е установена
(решение №376/11.05.2010 г. по гр. д. №1188/2009 г., IV г. о., решение
№281/16.04.2010 г. по гр. д. №12/2009 г., III г. о., решение №72/09.05.2018 г. по
гр. д. №3123/2017 г., III г. о. и др.), че тригодишният давностен срок по чл. 358,
ал. 1, т. 3 КТ за предявяване на претенциите за обезщетение започва да тече от
деня, в който правото е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено.
При иск за вреди от ексцес на професионално заболяване или от трудова
злополука, всяко ново преосвидетелстване с решение на ТЕЛК за нов период
съставлява нов правопораждащ юридически факт, от който момент за
работника или служителя възниква правото на иск за вреди за същия период.
От установяване възникване на усложненията, формиращи влошаване на
здравето, започва да тече давностният срок.
В този смисъл давността за вземането на неимуществени вреди от
ексцес е започнала да тече от установяването му с ЕР 3132/15.07.2020 г. на
ТЕЛК (което е по – ранната дата), а исковата молба е подадена на 28.02.2022 г.,
т. е. преди изтичането на 3-годишният давностен срок. Искът е основателен за
всички вреди от 15.07.2020 г.
Исковете за имуществени вреди от ексцеса се явяват основателни
за превързочни материали – в общ размер на 18 лв. по приложените на л.23 –
л.28 включително, т.1 от първоинстанционното дело шест броя фактури, всяка
на стойност 3 лв.; за допълнително медицинско обслужване в размер на 80 лв.
(фактура на л.32), 60 лв. за преданестезиологична консултация (л.33), сумата
от 4100 лв. за медицинско изделие по индивидуална поръчка (л.40), 4200 лв. за
капаро за медицинско изделие (л.41), за закупени медикаменти по рецепта от
03.08.2020 г. (л.531, т.2) в общ размер на 74.13 лв. по три касови бележки (л.48,
т.1) от същата дата; и по рецепта от 2021 г. (л.539, т.2 – долу) – 31.09 лв. и
13
29.33 лв. (л.42, т.1 – долу) или общо 60.42 лв.
По отношение на останалите искове за имуществени вреди обаче е
налице неоснователност на претенцията, доколкото платените през 2018 г.,
2019 г. и до 14.07.2020 г. лекарства и консумативи, заплатената
рехабилитация, както и заплатените средства за консултация в болница
„Аджибадем“ К., град *****, осъществени през месец ноември 2019 г.,
платените суми във ВМА през месец юни 2020 г., не се обхващат от ексцеса
(платени са преди ЕР на ТЕЛК №3132/15.07.2020 г.), като по отношение на тях
намира приложение репарирането с постигнатата между страните спогодба.
Исковете по отношение на тях са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По отношение на фискалния бон за РСR тест от 12.09.2020 г. (л.35
от първоинстанционното дело) – макар и в периода, за който се отнася
ексцеса, не е доказано, че на същата дата е извършван преглед или
хоспитализация, свързани с последиците от трудовата злополука, като не се
установява връзката с ексцеса. Искът се явява недоказан.
На 28.08.2020 г. е заплатена сумата от 30 лв. (л.35 гръб, долу), но
не е отбелязано от кого и за кого е назначено изследването, като претенцията е
недоказана. По аналогичен начин не са представени рецепти за извършените
плащания по останалите фискални бонове/касови бележки, приложени на л.42
– 47, т.1 (с изключение на изрично посочените по – долу), като не е доказано
на кого са били предписани лекарствата. По отношение на рецептите – не се
доказа освен посочените две да се отнасят за периода на ексцеса. Исковете по
отношение на всички посочени суми са неоснователни или недоказани, като
следва да се отхвърлят. Като е достигнал до друг краен резултат,
първостепенния съд е постановил неправилно решение, което налага отмяната
му в атакуваната част и постановяване на ново, с което същите да се
отхвърлят.
По отношение размера на исковете за неимуществени вреди:
Съдебната практика (в частност – решение №50177/15.02.2023 г.,
постановено по гр.д. №3159/2021 г. на ВКС, IV г.о.) посочва, че съгласно т. 10
на Постановление №4 на Пленума на ВС от 30.10.1975 г. от принципа за
пълното обезщетяване за понесените от непозволеното увреждане вреди
следва, че ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в
сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, му се
дължи ново обезщетение за самото влошаване. Съдебната практика на ВКС по
приложението на чл. 200 КТ при ексцес от трудова злополука и
професионалната болест приема, че при реализиране на имуществената
отговорност на работодателя в тези случаи следва да се установи: 1/
усложнено и влошено здравно състояние на работника или служителя,
пострадал от трудова злополука или професионална болест, като влошено
здравно състояние е налице, както когато е довело до намаляване на
работоспособност, така и когато се изразява само в изостряне на болки и
страдания, без те да са довели до увеличаване на степента на трайна
14
неработоспособност и 2/ причинна връзка между трудовата злополука или
професионалната болест и ексцеса. В решение №386/21.06.2024 г. по гр.д.
№3386/2023 г. на ВКС, III г.о. е разгледан сходен случай с настоящия, касаещ
усложнения след настъпила трудова злополука. Константната практика на
съдилищата е, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства
при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др., които съдът е длъжен да обсъди
и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по
справедливост да присъди за неимуществени вреди. Така дадените в
постановлението указания са доразвити във формираната практика на ВКС по
приложението на чл. 52 ЗЗД, съгласно която при определяне на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди при телесни увреждания следва да се
отчитат степента и продължителността на болките и страданията, понесени от
увредения, а когато се е стигнало до разстройство на здравето, от значение е
дали увреждането е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на
заболяването; какви физически болки, психически страдания и други
неудобства и притеснения е претърпял увреденият, включително козметични
и други външни дефекти; силата, интензитета и продължителността на
болковия синдром, той отшумял ли е; продължителност на лечението и
извършените медицински манипулации, възможност на увреденото лице да
продължи трудовата си кариера и да се социализира. При определяне на
обезщетението се вземат предвид и конкретните социално- икономически
условия и стандартът на живот в страната към момента на увреждането, както
и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на
неимуществените вреди от един и същи вид, намерили израз в съдебната
практика при сходни хипотези. При определяне размера на обезщетението за
причинени неимуществени вреди от ексцес на състоянието съдът преценява
дали самото то е предизвикало нови емоционални, психически,
психологически терзания на личността, болки и страданията върху целостта
на организма и здравето на увредения или е увеличило интензитета на болка и
страдание от старото състояние. Чрез обезщетяване на увредения за
причинените му неимуществени вреди, той получава парично удовлетворение,
с които да компенсира отрицателните, неприятните емоции. Целта на
обезщетението в случая е не да поправи вредите, а да възстанови
психическото равновесие на пострадалото лице. При ексцес, обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и страданията
само от влошаването, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното
страдание.
За да определи справедливия размер на обезщетението,
15
настоящият състав съобрази, че през целия период след настъпване на
трудовата злополука и до *****та на ***** въззиваемата е търпяла
непрекъснати болки и страдания, налагало се е посещение на различни
болнични заведения, претърпени са множество манипулации. За периода от
15.07.2020 г. болките са били с изключително завишен интензитет. В този
период се е наложило постъпване на 15.09.2020 г. във ВМА поради наличие на
гнойна секреция от раната. Установена е вътреболнична инфекция, а на
28.09.2020 г. рентгеновото изследване описва *****. Изписана е на 29.09.2020
г. След консултация е предложена ***** на ниво подбедрица поради изчерпан
терапевтичен ресурс, но развилата се епидемиологична обстановка не е
позволила осъществяването на интервенцията във ВМА. Приета е едва на
01.06.2021 г., а *****та е извършена на 02.06.2021 г. в период от няколко
месеца въззиваемата е живеела освен с непрекъснатите болки и страдания, с
открита рана, за която непрекъснато са правени превръзки, и с мисълта, че е
необходима *****та на крайник, като това е неизбежно. Насложили са се и
допълнителни усложнения, описани от допълнителната СМЕ – нарушението
на функцията на н. Фибуларис и н. Тибиалис води до увреждане на моторика и
сетивност дистално от увредата – глезен и ходило. Множеството оперативни
интервенции, които не са довели до костно срастване, съчетано с насложилата
се инфекция, допълнително е довело до нарушение на костното срастване.
Съчетанието на метална остеосинтеза и насложената инфекция задължително
води до *****, на мястото на счупването се е развил остеомиелит.
Нарушението на кръвообръщението не е водеща етиология за вземането на
решението за *****. Направената съдова интервенция преди *****та е била
насочена към подобряване на трофиката и възможността да се осъществи по –
ниско ниво на *****та – подбедрица, а не на ниво бедро, за което пациентката
е дала предварително съгласие. Дори и след *****та болките са продължили,
като освен чисто физическите от операцията, е имало и фантомни болки.
Налице са били и нови емоционални, психически, психологически
терзания на пострадалата, която е трябвало да вземе изключително тежко
решение за живота и здравето си, а и да живее с него в период от няколко
месеца, и с психическо страдание, тъй като М. е била лишена от възможността
да върши обикновени домакински дейности, имала е нужда от помощ и
подкрепа, страданията са били свързани най – вече с това, че не може да
полага грижи за внучката си. Наличието на постоянна открита рана и
невъзможността за самостоятелно придвижване на разстояние е препятствало
възможността от социални контакти, като това се е задълбочило и след
*****та на крайника. Същата се притеснявала да отиде на почивка, което води
до проблеми със социализацията. В случая е имало обезобразяване, но вече се
касае за осакатяване, което е необратимо. При определяне на обезщетението
се съобразиха и конкретните социално- икономически условия и стандартът
на живот в страната към момента на увреждането. Ето защо настоящият
състав счита, че определеното обезщетение в размер на 150000 лв. е
справедливо. Правилно сумата е присъдена, ведно със законната лихва, като, с
16
оглед диспозитивното начало, това не е от датата на ексцеса, а от по – късна –
датата на *****та. Искът е основателен и доказан в пълния размер, решението
е правилно и законосъобразно в тази част, като следва да се потвърди.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че са налице
предпоставки за извършване на прихващане с претенцията за неуС. по
спогодбата в размер на 10000 лв. В случая не се претендира заплащане на
обезщетение за същия период, за който е постигната спогодбата, а за различен,
при условията на ексцес. Не се касае за изискуемо вземане на жалбоподателя,
като възражението за прихващане е неоснователно.
Разноски са поискани единствено от жалбоподателя, като следва
да се присъдят в размер на 551 лв. съобразно уважената част от жалбата (от
претендираните за адвокатско възнаграждение в размер на 4454.45 лв. и
държавна такса в размер на 3422.89 лв.), както и за първата инстанция в
размер на 436 лв.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V
граждански състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №657/13.02.2024 г., постановено по
гражданско дело №2828/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, І
граждански състав, в частта, в която е осъдено "Ред спрингс“ ЕООД да
заплати на С. Х. М. обезщетение за имуществени вреди – за разликата над
8592.55 лв. до уважения размер от 20969.27 лв. или за сумата от 12376.72
лева, представляваща: в болница „Аджбадем", К., гр.*****, за извършени
прегледи и изследвания: преглед при доц. д-р С. Ч. по *****, ЕМГ при д-р Н.
Б. по *****, цветен доплеров ултразвук на вени на ***** (двустранно), цветен
доплеров ултразвук на артерии на ***** (двустранно), скорост на утаяване на
еритроцити, количествен анализ на С реактивен протеин, ПКК (разширен
панел) рентген на глезен (лагерно ляв), рентген на тибиа фибула (двупосочен,
ляв), Neurolinc Con centric, Yellow, Ambi, 74050 45 25, за които е издадена
фактура № **********/07.11.2019 г., платена на 07.11.2019 г., на обща
стойност 7424.88 турски лири с левова равностойност на 07.11.2019 г. 2228
лева; предоставена услуга превоз, за което е издадена фактура №
**********/07.11.2019 г., платена на 07.11.2019 г. на обща стойност 1911.42
турски лири с левова равностойност на 07.11.2019 г. от 573 лева; в болница
„Аджбадем'', К., гр.*****, за извършени следните прегледи и изследвания:
НМРАО Leucovyte Labeling (ядрена медицина при д-р А. Г.), физиол. разтвор
(натриев хлорид) 0.9 мл 10 ампули (Онфарма), Брапула № 24 жълта.
Васофикс, 4269071, безцветна фиксираща лента за интравенозна канюла, 7,2 х
10 см, Алфета, A6710F, Freestyle Optimum Neo, Abbott. 71315 75, за които е
17
издадена фактура № **********/25.11.2019 г., платена на 25.11.2019 г., на
обща стойност 11966 турски лири с левова равностойност на 25.11.2019 г. от
3590 лева; такса за настаняване и предоставени транспортни услуги, за които е
издадена фактура № **********/25.11.2019 г., платена на 25.11.2019 г., на
обща стойност 2921.71 турски лири, с левова равностойност на 25.11.2019 г. от
877 лева; в болница „Аджбадем”, К., гр.*****, за извършени прегледи и
изследвания: преглед (***** хирургия, при ас. д-р У. Б. Й., за който е издадена
фактура № **********/27.11.2019 г., платена на 27.11.2019 г. на стойност
543.69 турски лири, с левова равностойност на 27.11.2019 г. от 163 лева; за
лечение в България: заплатени след 2018 г. - след подписване на спогодбата
суми за лекарства: калцитинон бонвива - 45.40 лв.; Детралекс, Уримил,
Сигнон, Нивалин - 121.08 лв.; Парацетамакс, Осика, Сигнон, Етилов спирт -
36.10 лв.; Уримил, Сигнон, Допелхерц актив, Нивалин – 147.15 лв.; През 2019
г.: Детралекс, Пуринил, Нивалин, Престариум - 100.53 лв.; Магнерич плюс -
11.13 лв.; Нуринил и Нивалин – 59.03лв.; Небилет, Бонвива - 32.59 лв.;
Бонвива - 21.11лв.; Бонвива -21.11лв.; Нексиум, Ентсросан, Бонвива - 36.10
лв.; Аспирин протект, Детралекс, Нуринил, Дефламол, Нивалин – 124.25 лв.;
Уримил, Вигантол – 25.10лв.; Детралекс, Калцитинон, Бонвива – 75.08 лв.;
Калцитинон, Бонвива - 45.40 лв.; Престариум, Бонвива – 32.03 лв.; Бонвива –
21.11лв.; Магнезий, Небилет плюс, Калцитинон, Бонвива – 64.77 лв.; за 2020 г.
платени суми за лекарства: Бонвива 150 мг – 24.40 лв.; Бизопропол майлан и
бонвива — 24.02 лв.; Женшен с пчелно млечице, йод септадон, марлени
комперси - 18.50 лв.; Нивалин, Престариум, Беневракс – 59.68 лв.; Беневракс,
Агарпорим, Бонвива, Нивалин – 79.85 лв.; Марлени комперси, Калцитинон,
Беневракс – 39.73 лв.; Беневракс, Агаропорим, Нивалин – 58.35 лв.;
Детралекс, Безопролол, Майлан, Беневракс - 57.40 лв.; Ксарелто, Паратрамол,
Ендогелон, Калцикинон, Анафтин гел, Бизопролол майлан – 201.98 лв.,
Хартман превръзка и гел – 19.73 лв.; Етилов спирт, Калцитинон, Бизопролол
майлан, Престариум - 39.46 лв.; Марлени компреси, Детралекс, Йодасепт,
Беневракс, Престариум, Бонвива - 82.78 лв.; Йод повидон, Химакс – 3.69 лв.;
Аналгин и Бонвива — 26.13 лв.; Беневракс - 8.96 лв.; Нивалин - 44.64 лв.;
Беневракс и Ентеросан - 15.97 лв.; Агапорим - 9.90 лв.; Марлени компреси и
стилов спирт - 5.78 лв.; Беневракс, Калцитинон, Нивалин – 76.85 лв.; Ксарелто
– 83.64 лв.; за платени през 2021 г. суми за лекарства: Левокса прокомбо
симбиотин – 43 лв.; Аспирин протект, Ноупаза – 10.21 лв.; 3а заплатени
превръзки, такси, храна, болнично обслужване, консултации, PCR тестове
преди прием в болнични заведения, медицински консумативи, лабораторни
изследвания, прегледи, КЗУ в размер на 39 лв., за храна, бельо и стая – 57 лв.;
за PCR CODIV 19 в размер на 120 лв.; за PCR-CODIV 19 в размер на 120 лв.;
за медицински консумативи в размер на 1980 лв.; за проведена рехабилитация
в размер на 150 лв.; за рентгенова лаборатория в размер на 30 лв.; за първичен
преглед и ЕМГ изследване в размер на 110 лв.; за платен първичен преглед при
специалист в размер на 50 лв.; за платен първичен преглед при ССХ в размер
на 50 лв.; за СУЕ, АСАТ, АЛАТ, калий и пълна урина в размер на 20 лв.; за
18
платен първичен преглед от хабилитирано лице в размер на 80 лв.; за доплер
ехограф/съдов хирург в размер на 50 лв., които имуществени вреди са в
причинна връзка с ***** на М., станала на 02.06.2021 г., което е ексцес на
увреждания от трудова злополука, станала на 16.09.2016 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на ексцеса от трудова злополука –
02.06.2021 г. до окончателното плащане на дължимата сума, както и в частта,
в която „Ред спрингс“ ЕООД е осъдено да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на ПдРС за разликата над 6343.70
лева до определения размер от 6838.77 лв. или за сумата от 495.07 лева
държавна такса върху тези искове, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Х. М., ЕГН **********, от град
***** против „Ред спрингс“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление град *****, иск за осъждане на ответника за заплати обезщетение
за причинени имуществени вреди от ексцес, настъпил на 02.06.2021 г., от
трудова злополука, настъпила на 16.09.2016 г., в размер на 12376.72 лева,
представляваща обезщетение за следните имуществени вреди: в болница
„Аджбадем", К., гр.*****, за извършени прегледи и изследвания: преглед при
доц. д-р С. Ч. по *****, ЕМГ при д-р Н. Б. по *****, цветен доплеров
ултразвук на вени на ***** (двустранно), цветен доплеров ултразвук на
артерии на ***** (двустранно), скорост на утаяване на еритроцити,
количествен анализ на С реактивен протеин, ПКК (разширен панел) рентген
на глезен (лагерно ляв), рентген на тибиа фибула (двупосочен, ляв), Neurolinc
Con centric, Yellow, Ambi, 74050 45 25, за които е издадена фактура №
**********/07.11.2019 г., платена на 07.11.2019 г., на обща стойност 7424.88
турски лири с левова равностойност на 07.11.2019 г. 2228 лева; предоставена
услуга превоз, за което е издадена фактура № **********/07.11.2019 г.,
платена на 07.11.2019 г. на обща стойност 1911.42 турски лири с левова
равностойност на 07.11.2019 г. от 573 лева; в болница „Аджбадем'', К.,
гр.*****, за извършени следните прегледи и изследвания: НМРАО Leucovyte
Labeling (ядрена медицина при д-р А. Г.), физиол. разтвор (натриев хлорид)
0.9 мл 10 ампули (Онфарма), Брапула № 24 жълта. Васофикс, 4269071,
безцветна фиксираща лента за интравенозна канюла, 7,2 х 10 см, Алфета,
A6710F, Freestyle Optimum Neo, Abbott. 71315 75, за които е издадена фактура
№ **********/25.11.2019 г., платена на 25.11.2019 г., на обща стойност 11966
турски лири с левова равностойност на 25.11.2019 г. от 3590 лева; такса за
настаняване и предоставени транспортни услуги, за които е издадена фактура
№ **********/25.11.2019 г., платена на 25.11.2019 г., на обща стойност
2921.71 турски лири, с левова равностойност на 25.11.2019 г. от 877 лева; в
болница „Аджбадем”, К., гр.*****, за извършени прегледи и изследвания:
преглед (***** хирургия, при ас. д-р У. Б. Й., за който е издадена фактура №
**********/27.11.2019 г., платена на 27.11.2019 г. на стойност 543.69 турски
лири, с левова равностойност на 27.11.2019 г. от 163 лева; за лечение в
България: заплатени след 2018 г. - след подписване на спогодбата суми за
лекарства: калцитинон бонвива - 45.40 лв.; Детралекс, Уримил, Сигнон,
19
Нивалин - 121.08 лв.; Парацетамакс, Осика, Сигнон, Етилов спирт - 36.10 лв.;
Уримил, Сигнон, Допелхерц актив, Нивалин – 147.15 лв.; През 2019 г.:
Детралекс, Пуринил, Нивалин, Престариум - 100.53 лв.; Магнерич плюс -
11.13 лв.; Нуринил и Нивалин – 59.03лв.; Небилет, Бонвива - 32.59 лв.;
Бонвива - 21.11лв.; Бонвива -21.11лв.; Нексиум, Ентсросан, Бонвива - 36.10
лв.; Аспирин протект, Детралекс, Нуринил, Дефламол, Нивалин – 124.25 лв.;
Уримил, Вигантол – 25.10лв.; Детралекс, Калцитинон, Бонвива – 75.08 лв.;
Калцитинон, Бонвива - 45.40 лв.; Престариум, Бонвива – 32.03 лв.; Бонвива –
21.11лв.; Магнезий, Небилет плюс, Калцитинон, Бонвива – 64.77 лв.; за 2020 г.
платени суми за лекарства: Бонвива 150 мг – 24.40 лв.; Бизопропол майлан и
бонвива — 24.02 лв.; Женшен с пчелно млечице, йод септадон, марлени
комперси - 18.50 лв.; Нивалин, Престариум, Беневракс – 59.68 лв.; Беневракс,
Агарпорим, Бонвива, Нивалин – 79.85 лв.; Марлени комперси, Калцитинон,
Беневракс – 39.73 лв.; Беневракс, Агаропорим, Нивалин – 58.35 лв.;
Детралекс, Безопролол, Майлан, Беневракс - 57.40 лв.; Ксарелто, Паратрамол,
Ендогелон, Калцикинон, Анафтин гел, Бизопролол майлан – 201.98 лв.,
Хартман превръзка и гел – 19.73 лв.; Етилов спирт, Калцитинон, Бизопролол
майлан, Престариум - 39.46 лв.; Марлени компреси, Детралекс, Йодасепт,
Беневракс, Престариум, Бонвива - 82.78 лв.; Йод повидон, Химакс – 3.69 лв.;
Аналгин и Бонвива — 26.13 лв.; Беневракс - 8.96 лв.; Нивалин - 44.64 лв.;
Беневракс и Ентеросан - 15.97 лв.; Агапорим - 9.90 лв.; Марлени компреси и
стилов спирт - 5.78 лв.; Беневракс, Калцитинон, Нивалин – 76.85 лв.; Ксарелто
– 83.64 лв.; за платени през 2021 г. суми за лекарства: Левокса прокомбо
симбиотин – 43 лв.; Аспирин протект, Ноупаза – 10.21 лв.; 3а заплатени
превръзки, такси, храна, болнично обслужване, консултации, PCR тестове
преди прием в болнични заведения, медицински консумативи, лабораторни
изследвания, прегледи, КЗУ в размер на 39 лв., за храна, бельо и стая – 57 лв.;
за PCR CODIV 19 в размер на 120 лв.; за PCR-CODIV 19 в размер на 120 лв.;
за медицински консумативи в размер на 1980 лв.; за проведена рехабилитация
в размер на 150 лв.; за рентгенова лаборатория в размер на 30 лв.; за първичен
преглед и ЕМГ изследване в размер на 110 лв.; за платен първичен преглед при
специалист в размер на 50 лв.; за платен първичен преглед при ССХ в размер
на 50 лв.; за СУЕ, АСАТ, АЛАТ, калий и пълна урина в размер на 20 лв.; за
платен първичен преглед от хабилитирано лице в размер на 80 лв.; за доплер
ехограф/съдов хирург в размер на 50 лв., ведно със законната лихва върху
сумата от 02.06.2021 г. до окончателното плащане, като неоснователен и
недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА решение №657/13.02.2024 г., постановено по
гражданско дело №2828/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, І
граждански състав, в частта, в която е осъдено "Ред спрингс“ ЕООД, ЕИК
*****, да заплати на С. Х. М., ЕГН **********, сумата от 150000 (сто и
петдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от *****,
извършена на 02.06.2021 г., причинени в резултат от настъпила трудова
20
злополука с ищцата на 16.09.2016 г., представляващо ексцес при трудова
злополука, ведно със законната лихва върху сумата от 02.06.2021 г. до
окончателното плащане; в частта, в която е осъдено „Ред спрингс“ ЕООД да
заплати на С. Х. М. сумата от 8592.55 (осем хиляди петстотин деветдесет и
два лв. петдесет и пет ст.) лева, от които за превързочни материали – в общ
размер на 18 лв.; за допълнително медицинско обслужване в размер на 80 лв.,
за преданестезиологична консултация в размер на 60 лв., 8300 лв. за
медицинско изделие по индивидуална поръчка, за закупени лекарства хартман
– 44.66 лв.; хидросорб гел 15 гр. - 9.17 лв.; пронтозан разтвор – 20.30 лв.;
лостразин – 29.33 лв.; лостразин – 31.09 лв., ведно със законната лихва от
02.06.2021 г. до окончателното изплащане; в частта, в която „Ред спрингс“
ЕООД е осъдено да заплати държавна такса върху уважения размер на
исковете – 6343.70 (шест хиляди триста четиридесет и три лв. и седемдесет
ст.) лв. и 898.20 лв. разноски.
ОСЪЖДА С. Х. М., ЕГН **********, от град ***** да заплати на
„Ред спрингс“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление град
*****, направените по делото разноски за въззивното производство в размер
на 551 (петстотин петдесет и един) лева и 436 (четиристотин тридесет и шест)
лева за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен
съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21