О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 16. 06.
2020 г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, Х-ти въззивен състав, в закрито заседание на петнадесети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУСИ АЛЕКСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА
АДРИАНА
А.А
като
разгледа докладваното от съдия Щерева ВНЧД № 3513 по описа на съда за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.
Образувано е по протест на прокурор
от Софийската районна прокуратура срещу определение на СРС, НО, 98 състав,
постановено на 17. 06. 2019 г. по н.ч.д. № 6813/19 г. С това определение е
отменено постановление на СРП от 01. 03. 2019 г. за прекратяване на
наказателното производство по д.пр. № ЗМ 3180/16 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.
пр. № 17098/16 г. по описа на СРП, образувано и водено срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл. 213а, ал. 1 от НК.
С протеста се иска въззивният съд да
отмени атакуваното определение и вместо това да потвърди прекратителното
постановление. Поддържа се, че в хода на досъдебното производство са събрани
всички необходими доказателства за установяване на обстоятелствата, включени в
предмета на доказване, и е установена безпротиворечива фактическа обстановка, но
не се установява да е извършено престъпление, включително и такова по чл. 213а,
ал. 1 от НК, като са изложени подробни фактически и правни съображения в
подкрепа на този извод.
Въззивният съдебен състав, като се
запозна с материалите по делото, доводите в протеста и съдържанието на
контролирания съдебен акт, намери за установено следното:
Протестът е депозиран от
активнолегитимиран субект срещу акт на първоинстанционния съд, който подлежи на
въззивен контрол и в преклузивния законов срок, поради което е процесуално
допустим.
Разгледан по същество, протестът е
основателен.
Наказателното производство по д.пр.
№ ЗМ 3180/16 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. № 17098/16 г. по описа на СРП,
което е било образувано с постановление на прокурор от СРП за разследване на
престъпление по чл. 213а, ал. 1 от НК, осъществено срещу Г.Ч.. В хода на
досъдебното производство са били проведени разпити в качеството на свидетели на
пострадалата Ч., О.А., С. И., Ц.Т.и Н.К., изготвено е
заключение на аудио-техническа експертиза, снела на хартиен носител
съдържанието на аудио записи на разговорите на Ч. с оператор на телефон 112,
приобщени са относими писмени доказателства.
С атакуваното пред СРС постановление
за прекратяване на наказателното производство, прокурорът е приел, че е било
проведено пълно, всестранно и обективно разследване, но въпреки това не е
установено извършване на престъпление. Посочил е, че в комуникацията между
свидетелите Ч. и А., породена заради неуредени облигационни отношения между тях
във връзка с договор за правна защита и съдействие, не се е доказало А. да е
използвал заплахи спрямо личността на адвокат Ч. или спрямо нейна собственост,
които да са насочени към придобиване по принудителен начин на парични средства.
В хода на проверката от страна на
първоинстанционния СРС по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК, към прокуратурата е
отправен упрек, че не са изследвани и анализирани задълбочено показанията на
свидетелите И., Ч., Т. иК., както и заключението на техническата експертиза,
като е указал на СРП да събере всички необходими доказателства за изясняване на
обективната истина и най-вече правилно да анализира събраните при преценката за
съпричастността на О.А. към извършено престъпление по чл. 213а, ал. 1 от НК.
Затова и е отменил прекратителното постановление, като е върнал делото на
прокуратурата за продължаване на разследването.
Настоящият въззивен състав не
споделя това становище на СРС.
На първо място е за отбелязване, че
в хода на досъдебното производство са събрани всички възможни, относими и
допустими доказателства и доказателствени средства, които разумно биха могли да
допринесат за изясняване не фактите, които се релевантни за преценката за
съставомерност на действия на О.А. като престъпление от общ характер. Разпитани
са всички свидетели, които пряко или косвено имат знание за такива факти,
събрани са писмените доказателства, надлежно е изследван записа на телефонен
разговор с тел. 112 от 18. 03. 2016 г. Затова и неправилно СРС е посочил, че е
нужно да се съберат още доказателства, но без да дава точни указания за техните
източници.
От гледната точка на съдържанието на
атакуваното от пострадалата Ч. постановление за прекратяване, то отговаря на
стандарта за съдържанието на мотивиран прокурорски акт, защото в него
наблюдаващият прокурор е изложил съображенията си да приеме липса на основания
за продължаване на воденето на наказателното производство от фактическа и
правна страна, както и е представил анализ на събраните доказателства. Затова няма
формални основания за отмяна на прекратителното постановление.
По същество първоинстанционният съд
неправилно е приел, че прокуратурата е извършила превратен анализ на
доказателствата. Действително, след повторния разпит на свидетелката И. и
разпита на полицейските служители Т. и К., както и изготвянето на експертиза на
аудиозаписа от разговора на Ч. с оператор на тел. 112, може да се приеме, че в
твърдяния от нея ден и час свидетелят А. е отправил към нея закана, че ако не
му върне парите, които той смятал, че тя дължи, ще разбие вратата на кантората
й. Последното изявление от външна страна съставлява заплаха с увреждане на
имущество, но, с оглед на вида на вещта, която е била застрашена, такова
хипотетично деяние не би могло да се квалифицира като водещо до тежки
последици, както изисква разпоредбата на чл. 213а, ал. 1 от НК. От изявленията
на самата свидетелка Ч. и на очевидката И., може да се направи извод, че О.,
който отрича да е изрекъл тези думи, но тезата му следва да се приеме като
защитна, защото е оборена от другите доказателства, вкл. и от изявленията на Ч.
по време на действията му по тел. 112, всъщност не е целял по насилствен начин
да принуди Ч. да се разпореди със свои пари като за целта да я е поставил пред
избор между това благо и запазването на целостта на вратата й. Неговите
действия са обективирали волята му насилствено да влезе при нея, след като тя
му отказва да го пусне, и да вземе парите си. При това положение очевидно
отсъства нужната обуславяща опита за принуда връзка между заплахата с
накърняване на благо и искането пострадалият да се разпореди с друго в полза на
дееца. Затова и действията му наистина са несъставомерни като престъпление по
чл. 213а, ал. 1 от НК и преценката за наличие на основанията на чл. 243, ал. 1,
т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е обоснована и законосъобразна.
От събраните доказателства не следва
и извод за извършено от А. друго престъпление от общ характер, затова правилно
СРП е приела, че воденото наказателно производство следва да бъде прекратено.
Като не е споделил това становище на прокуратурата, контролираният понастоящем
съд е постановил акт, койот не съответства на действителното фактическо и
правно положение по делото и заради това той следва да бъде отменен, а
постановлението на СРП – потвърдено.
Така мотивиран, Софийският градски
съд
О П
Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
определение на СРС,
НО, 98 състав, постановено на 17. 06. 2019 г. по н.ч.д. № 6813/19 г., с което е
отменено постановление на СРП от 01. 03. 2019 г. за прекратяване на
наказателното производство по д.пр. № ЗМ 3180/16 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.
пр. № 17098/16 г. по описа на СРП, образувано и водено срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл. 213а, ал. 1 от НК, като вместо това:
ПОТВЪРЖДАВА
постановление на СРП от 01. 03. 2019 г. за прекратяване на наказателното
производство по д.пр. № ЗМ 3180/16 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. №
17098/16 г. по описа на СРП.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.