Присъда по дело №1292/2015 на Софийски градски съд

 

ПРИСЪДА

 

№.....................

 

гр....С. .........22.11............... 2016г

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

........Софийският градски......съд..........наказателна.....колегия......32-ри наказателен състав.....

 

.......................... на ...............………...... двадесет и втори ноември................................................... двехиляди и шестнадесета

 

година ................................ в открито съдебно заседание в следния състав:

 

Председател: .... Десислав Любомиров...................................

                                                                                     

            Съдебни заседатели: …... Д.Ч..................................

 

..................... Д.Д............................

 

при секретаря........Вера-М.С. ………….........……………………………………….….....………………………………………….….…….............…………………………….……………………………….….. …………...........

с участието на прокурора ..... Д. Димитрова……………….................…………………………….…..…………………………….….. ……............................…………......................……...

разгледа докладваното от..... председателя......................наказателно общ характер  дело  

№1292 по описа  за 2015..година, за да се произнесе съобрази следното: ..............................

          

            ПРИЗНАВА подсъдимият К.Я.Я., роден на ***г***, български гражданин, с висше образование, разведен, безработен, с ЕГН **********

                    ЗА ВИНОВЕН в това, че в периода от неустановени дати през 2002г. до 04.03.2012г. в гр. С., в съучастие като извършител с Г.Н.Г., без съответно разрешение от БНБ по чл. 11, ал.1 от Закона за банките /обн. в ДВ, бр. 52/1997г. в сила до 01.01.2007г./  и по чл. 13, ал.1 от Закона за кредитните институции /обн. В ДВ бр. 59 от 21 юли 2006г., изм. ДВ, бр. 69 от 05 август 2008г. - в сила от 01.01.2007г /, извършвал по занятие банкови сделки - публично привличане на влогове по смисъла на чл. 1, ал.1 от Закона за банките (отм.) и чл. 2, ал.1 от Закона за кредитните институции, като приемал суми в български лева и чуждестранна валута от повече от 30 лица, които не са банки или други институционални инвеститори - 51 физически лица- Е.Г.Д., Л.В.Н., П.М.Л.,А.Б.С., В.А., М.Е.Л., Б.Р.Б., М.И.Г., О.М.И., И.Н.М., Г.И.Б., И.К.А., С.П.П., М.Н.Г.-П., Д.А.С., Д.П.Б., А.Н.И., А.И.Б., В.А.К., В.Й.П., Д.Ж.Г., К.М.П., Р.Н.Н., И. Н.Н., П.Г.-Х., М.Н.П., Р.Й.Х., М.Г.П., Н.Б.С., Д.Н.И., М.М. К., З.К.С., А.А.К., В.А.К., Л.И.И., К.Л.И.,  Е.Г.Р., Г.Г.Г., Г.Г.Г., И.С.И., С.П.П., И.С.И., Л.Г.Г., Д.П.И., Й.И.Х., А.К.Н., П.К.М., Б.Х.П., С.Л.П., Л.П.П., К.Х.Р., срещу задължение за връщане при различно договорена лихва варираща между 1% и 3% месечно, като с посочената дейност са причинени на тези физически лица- вложители значителни вреди в общ размер на 4 708 816, 43 /четири милиона седемстотин и осем хиляди осемстотин и шестнадесет лева  и 43 ст./ лева, поради което и на основание чл. 252, ал.2, вр. ал.1, пр.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от НК и чл.54 от НК му налага наказания ПЕТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи в затвор при първоначален СТРОГ режим и ГЛОБА в полза на държавата в размер на 6000/шест хиляди/лева .

                   ПРИЗНАВА подсъдимия К.Я.Я. с горната самоличност

         ЗА НЕВИНЕН в това да е  извършил престъплението и в гр.Р.,  и да е причинил вреда над посочения общ размер от 4 708 816, 43 /четири милиона седемстотин и осем хиляди осемстотин и шестнадесет лева  и 43 ст./ лева, както и значителни вреди по отношение на лицата Е.Д., П.Ц., С.И., Ц.В., Й.М., Д.П., И.И., Д. Ц.И., С.Л., Е.Б., Д.Б. и И.Б., поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението  в тази му част.

                   ПРЕКРАТЯВА на основание чл.24, ал.1, т.3 от НПК във вр.чл.81, ал.3, вр.чл.80, ал.1, т.3 от НК наказателното производство по отношение на подсъдимия К.Я.Я. с горната самоличност, В ЧАСТТА за  извършвани по занятие банкови сделки - публично привличане на влогове по смисъла на чл. 1, ал.1 от Закона за банките (отм.) и чл. 2, ал.1 от Закона за кредитните институции, относно приемане на суми в български лева и чуждестранна валута от различни лица за периода по обвинението до 2002 година.

                    ПРИЗНАВА подсъдимия Г.Н.Г., роден на ***г. в гр. Монтана, жив.в гр.Приморско,  български гражданин, с висше образование, неженен, безработен, с ЕГН **********.

            ЗА ВИНОВЕН в това, че  в период от неустановени дати през 2002 г. до 04.03.2012г. в гр. С. и в гр. Р., в съучастие като извършител с К.Я.Я., без съответно разрешение от БНБ по чл. 11, ал.1 от Закона за банките /обн. в ДВ, бр. 52/1997г. в сила до 01.01.2007г./  и по чл. 13, ал.1 от Закона за кредитните институции /обн. В ДВ бр. 59 от 21 юли 2006г., изм. ДВ, бр. 69 от 05 август 2008г. - в сила от 01.01.2007г /, извършвал по занятие банкови сделки - публично привличане на влогове по смисъла на чл. 1, ал.1 от Закона за банките (отм.) и чл. 2, ал.1 от Закона за кредитните институции, като приемал суми в български лева и чуждестранна валута от повече от 30 лица, които не са банки или други институционални инвеститори - 51 физически лица- Е.Г.Д., Л.В.Н., П.М.Л.,А.Б.С., В.А., М.Е.Л., Б.Р.Б., М.И.Г., О.М.И., И.Н.М., Г.И.Б., И.К.А., С.П.П., М.Н.Г.-П., Д.А.С., Д.П.Б., А.Н.И., А.И.Б., В.А.К., В.Й.П., Д.Ж.Г., К.М.П., Р.Н.Н., И. Н.Н., П.Г.-Х., М.Н.П., Р.Й.Х., М.Г.П., Н.Б.С., Д.Н.И., М.М. К., З.К.С., А.А.К., В.А.К., Л.И.И., К.Л.И.,  Е.Г.Р., Г.Г.Г., Г.Г.Г., И.С.И., С.П.П., И.С.И., Л.Г.Г., Д.П.И., Й.И.Х., А.К.Н., П.К.М., Б.Х.П., С.Л.П., Л.П.П., К.Х.Р., срещу задължение за връщане при различно договорена лихва варираща между 1% и 3% месечно, като с посочената дейност са причинени на тези физически лица- вложители значителни вреди в общ размер на 4 708 816, 43 /четири милиона седемстотин и осем хиляди осемстотин и шестнадесет лева  и 43 ст./ лева, поради което и на основание чл. 252, ал.2, вр. ал.1, пр.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от НК и чл.54 от НК му налага наказания ПЕТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи в затвор при първоначален СТРОГ режим и ГЛОБА в полза на държавата в размер на 6000/шест хиляди/лева .

         ПРИЗНАВА подсъдимия Г.Н.Г. с горната самоличност

          ЗА НЕВИНЕН в това да е  извършил престъплението и в гр.Р.  и да е причинил вреда над посочения общ размер от 4 708 816, 43 /четири милиона седемстотин и осем хиляди осемстотин и шестнадесет лева  и 43 ст./ лева, както и на значителни вреди по отношение на лицата Е.Д., П.Ц., С.И., Ц.В., Й.М., Д.П., И.И., Д. Ц.И., С.Л., Е.Б., Д.Б. и И.Б., поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението  в тази му част.

.

            ПРЕКРАТЯВА на основание чл.24, ал.1, т.3 от НПК във вр.чл.81, ал.3, вр.чл.80, ал.1, т.3 от НК наказателното производство по отношение на подсъдимия Г.Н.Г. с горната самоличност, В ЧАСТТА за  извършвани по занятие банкови сделки - публично привличане на влогове по смисъла на чл. 1, ал.1 от Закона за банките (отм.) и чл. 2, ал.1 от Закона за кредитните институции, относно приемане на суми в български лева и чуждестранна валута от различни лица за периода по обвинението до 2002 година.

            ОСЪЖДА подсъдимите К.Я.Я. и Г.Н.Г., с горната самоличност да заплатят в полза на държавата сумата от по 2540,55/две хиляди петстотин и четиридесет лева и 55 стотинки/лева за разноски в хода на досъдебното производство и по сметка на СГС-по 1617,18/хиляда шестстотин и седемнадесет лева и 18 стотинки/лева за разноски в съдебно заседание.

                     ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15 дневен срок от днес пред Апелативен съд гр.С..

 

 

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

   

    Съдебни заседатели:1

 

                           2.

    Софийска градска прокуратура е обвинила К.Я.Я., с ЕГН **********,*** в това, че в периода от неустановени дати през 1998г. до 04.03.2012г. в гр. С., пл. „********* и в гр. Р., в съучастие като извършител с Г.Н.Г. - извършител, без съответно разрешение от БНБ по чл. 11, ал.1 от Закона за банките /обн. в ДВ, бр. 52/1997г. в сила до 01.01.2007г./ „За извършване на банкова дейност се изисква писмено разрешение (лицензия), издадено от Централната банка.” И по чл. 13, ал.1 от Закона за кредитните институции /обн. В ДВ бр. 59 от 21 юли 2006г., изм. ДВ, бр. 69 от 05 август 2008г. - в сила от 01.01.2007г / „За извършване на банкова дейност се изисква лиценз, издаден от БНБ”, извършвал по занятие банкови сделки - публично привличане на влогове по смисъла на чл. 1, ал.1 от Закона за банките (отм.) и чл. 2, ал.1 от Закона за кредитните институции, като приемал суми в български лева и чуждестранна валута от повече от 30 лица, които не са банки или други институционални инвеститори - 63 физически лица, срещу задължение за връщане при различно договорена лихва варираща между 1% и 3% месечно, като с посочената дейност са причинени другиму - на посочените по - долу вложители значителни вреди в общ размер на 6 247 993,72 /шест милиона двеста четиридесет и седем хиляди деветстотин деветдесет и три лева и 72 ст./ лева, както следва:

          1.Е.С.Д.

 На 15.04.2004 г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от Е.С.Д. паричната сума от 8000 щатски долара с левова равностойност 13135,20 лв. срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1,56% месечно. Вложени допълнително 10 000 евро влог/внесени на части на неустановени дати през 2008 г. с левова равностойност 19 558,30 лева/;

           2. П.В.Ц.

*** , пл. „*********, приел на влог от П.В.Ц. паричната сума от 3427 щатски долара с левова равностойност 5542,56 лв. срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1,5% месечно;

            3.Е.Г.Д.

***, пл. „*********, приел на влог от Е.Г.Д. паричната сума от 10 000 дойче (германски) марки с левова равностойност 10 000 лева срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 3% месечно. Вложени допълнително парични суми при същите условия и лихва: на 05.07.2005 г. 235 евро влог с левова равностойност 459,62 лв., на 01.01.2007 г. 520 евро влог с левова равностойност 1017,03 лв., на 20.07.2008 г. 710 евро влог с левова равностойност 1388,64 лв. Вложени допълнително на дата 02.06.2006г. паричната сума от 15337 евро, с левова равностойност 29 996,56 лв. срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1% месечно;

          4. Л.В.Н.

*** , пл. „*********, приел на влог от Л.В.Н. паричната сума от 2000 евро с левова равностойност 3 911,66 лв. срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1% месечно;

            5.П.М.Л.

            На неустановена дата през 2002г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от П.М.Л. паричната сума от 1 000 лева, срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1% месечно. Вложени допълнително парични суми при същите условия и лихва: на 28.11.2007г. 140 евро влог с левова равностойност 273,82 лв. и на същата дата 2 000 лева влог, на 19.12.2007 г. 900 евро влог с левова равностойност 1760,25 лв.; на 21.01.2008 г. 270 евро влог с левова равностойност 528,07 лв. и на същата дата 54 щатски долара влог с левова равностойност 72,93 лв., на 18.03.2008 г. 559 евро влог с левова равностойност 1093,31 лв., на 07.05.2008 г. 293 евро влог с левова равностойност 572,32 лв., на 18.06.2008 г. 5447 лева влог, на 20.06.2008г. 1205 лева влог, на 23.06.2008 г. 1360 лева влог, на 27.06.2008 г. 2310 лева влог, на 07.07.2008 г. 2014 евро влог с левова равностойност 3939,04 лв., на 18.08.2008 г. 808 лева влог, на 16.10.2008 г. 88 евро влог с левова равностойност 172,11 лв., на 07.11.2008г. 860 лева влог, на 10.02.2009г. 1000 лева влог.

             6.А.Б.С.

   На неустановени дати в периода 1998г. - 1999г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от А.Б.С. на два пъти паричните суми от 3 000 лева или общо 6 000 лева, срещу задължение за връщането им в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1% месечно. Вложени допълнително парични суми при същите условия и лихва: на 02.08.2005 г. 138 евро влог с левова равностойност 269,91        лв.,    на 07.12.2006г. 131 евро влог с  левова равностойност 256,21        лв.,    на 07.01.2008 г. 475евро влог с левова равностойност  929,02        лв.,    на 04.03.2008г. 152 евро влог с  левова равностойност     297,29        лв.,    на 01.10.2008г. 255 евро влог с левова равностойност          498,74        лв.,    на 01.11.2008 г. 255 евро влог с левова равностойност      498,74          лв.,    на 05.02.2009 г. 303 евро влог с левова равностойност 592,62 лв., на 12.11.2009 г. 204 евро влог с левова равностойност 398,99 лв., на 06.04.2010 г. 1435 евро влог с левова равностойност 2806,62 лв., на 03.09.2010 г. 41 евро влог с левова равностойност 80,19 лв;

          7. В.А.

           На неустановена дата през пролетта на 2004г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от В.А. паричната сума от 2 000 евро, с левова равностойност 3911,66 лв. срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1% месечно. Вложени допълнително парични суми при същите условия и лихва: на неустановена дата през пролетта на 2006г. 2 700 евро влог с левова равностойност 5280,74 лв., на неустановена дата през пролетта на 2007г. 5 000 евро влог, с левова равностойност 9779,15 лв.

           8. М.Е.Л.

           На неустановена дата през 2002г. в гр. С., пл. „*********

приел на влог от М.Е.Л. паричната сума от 10 000 лева, срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1% месечно. Вложени допълнително парични суми при същите условия и лихва: на 07.10.2008Г. 9 000 лева влог, на 15.10.2008г. 6 000 лева влог, на 27.10.2008г. 5 000 лева влог, на 10.02.2009г. 1 000 лева влог.

           9.С.Г.И.

           На неустановена дата през 2007г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от С.Г.И. паричната сума от 5 000 евро, с левова равностойност 9779,15 лв. срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 2,5% месечно.

          10. Ц.Л.В.

           На неустановена дата началото на 2004г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от Ц.Л.В. паричната сума от 8 000 евро, с левова равностойност 15646, 64лв. срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1% месечно. Вложени допълнително парични суми при същите условия и лихва: на 07.07.2009г. 1993 евро влог с левова равностойност 3897,97 лв., на 28.06.2010г. 500 евро влог с левова равностойност 977,92 лв.;

           11.А.И.Б.

           На 22.07.2009 г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от А.И.Б. паричната сума от 12 400 евро с левова равностойност 24 252,29 лв, срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1,5% месечно. Вложени допълнително парични суми при същите условия и лихва: на 06.08.2009 г. 13 500 щатски долара влог с левова равностойност 18374,18 лв., на 24.08.2009 г. 1022 евро влог с левова равностойност 1998,86 лв., на 19.12.2009 г. 17 000 евро влог с левова равностойност 33249,11 лв., на 21.04.2010 г. 6130 евро влог с левова равностойност 11989,24 лв.

           12. Б.Р.Б.

           На 25.03.2010 г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от Б.Р.Б. паричната сума от 11 000 евро с левова равностойност 21 514,13 лв., срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1,2% месечно.

           13.М.И.Г.

            На 16.04.2010 г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от М.И.Г. паричната сума от 7 665 евро с левова равностойност 14991,44 лв, срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1 % месечно.

           14.О.М.И.

             На 16.04.2010 г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от О.М.И. паричната сума от 5 110 евро с левова равностойност 9994,29 лв., срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1% месечно.

           15.И.Н.М.

           На неустановена дата през пролетта на 2008г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от И.Н.М. паричната сума от 6 000 евро с левова равностойност 11734,98 лв., срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1% месечно. Вложени допълнително парични суми при същите условия и лихва: на 24.09.2010 г. 4090 евро влог с левова равностойност 7999,35 лв.

            16.И.К.А.

1678,10                ***, пл. „*********, приел на влог от И.К.А. паричната сума от 2600 евро с левова равностойност 5085,16 лв., срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1% месечно. Вложени допълнително парични суми при същите условия и лихва: на 26.08.2007 г. 858 евро влог с левова равностойност 1678,10лв., на 28.09.2007 г. 16 550 евро влог с левова равностойност 32368,99 лв., на 28.05.2008 г. 14 056 евро влог с левова равностойност 27491,15 лв., на 21.12.2010 г. 42 665 щатски долара влог с левова равностойност 63 432,62 лв.

            17. Г.И.Б.

             На 04.03.2008 г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от Г.И.Б. паричната сума от 46361 щатски долара с левова равностойност 59630,44 лв., срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1% месечно. Вложени допълнително парична сума, при същите условия и лихва: на 04.04.2010 г. 2607 евро влог с левова равностойност 5098,85 лв.

           18. С.П.П.

 На неустановена дата през 2006г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от С.П.П. паричната сума от 4 000 лева, срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1% месечно. Вложени допълнително парични суми при същите условия и лихва: На 26.06.2008г. 4 000 евро влог с левова равностойност 7823,32 лв. и на същата дата 1 700 щатски долара влог с левова равностойност 2113,61 лв, на 26.08.2009г. 7 000 лева влог.

           19. М.Н.Г. - П.

           На неустановена дата през 2004г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от М.Н.Г. - П. паричната сума от 10 000 лева, срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1% месечно. Вложени допълнително парични суми при същите условия и лихва: на неустановена дата през септември месец на 2006г. 45 000 лева влог, на 26.06.2008г. 1800 евро влог с левова равностойност 3520,49 лв., на същата дата 1600 щатски долара влог с левова равностойност 1989,28 лв., на 26.08.2009 г. 4 000 лева влог, на 26.12.2008г. 3 000 евро влог с левова равностойност 5867,49 лв.

           20. Д.А.С.

***, пл. „*********, приел на влог от Д.А.С. паричната сума от 20 000 евро с левова равностойност 39116,60 лв., срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1% месечно. На 12.01.2009 г. вложена допълнително при същите условия и лихва паричната сума от 9800 евро влог с левова равностойност 19167,13лв.

           21. Й.И.М.

***, приел на влог от Й.И.М. паричната сума от 20 000 евро с левова равностойност 39116,60лв, срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 2% месечно. На 08.08.2009г. вложена при същите условия и лихва допълнително паричната сума от 6 000 щатски долара влог с левова равностойност 8173,68 лв.

           22. Д.П.Б.

          На неустановени дати през 2008г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от Д.П.Б. на два пъти паричните суми от 20 000 евро с левова равностойност 39116,60 лв. или общо 40 000 евро, с левова равностойност от 78 233,20 лева срещу задължение за връщането им в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1% месечно.

          23. А.Н.И.

          На неустановена дата през 2007г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от А.Н.И. паричната сума от 20 000 евро, с левова равностойност 39116,60 лв. срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1% месечно.

           24.В.А.К.

           На 05.07.2006г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от В.А.К. паричната сума от 10 000 евро, с левова равностойност 19558,30 лв. срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1,2% месечно. Вложени допълнително парични суми на части при същите условия и лихва през периода след 05.07.2006г. до неустановена дата през пролетта на 201 Ог. в общ размер на 143 270 евро, с левова равностойност 280211,76 лв.

            25.В.Й.П.

***, пл. „*********, приел на влог от В.Й.П. паричната сума от 20 000 евро с левова равностойност 39116,60 лв., срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1,2% месечно.

           26.Д.Б.П.

           На неустановена дата около 2005 г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от Д.Б.П. паричната Сума от 2800 евро с левова равностойност 5476,32 лв. срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1% месечно. Вложени допълнително при същите условия и лихва парични суми: на 24.11.2009 г. 1432 щатски долара влог с левова равностойност 1871,04 лв., на 24.02.2010 г. 20 щатски долара влог с левова равностойност 28,88 лв.

           27. Д.Ж.Г.

***, пл. „*********, приел на влог от Д.Ж.Г. паричната сума от 20 000 евро с левова равностойност 39116,60 лв. , срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1,2% месечно.

           28.И.Д.И.

           На неустановена дата през 2006г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от И.Д.И. паричната сума от 27 000 евро, с левова равностойност 52807,41 лв. срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1% месечно. Вложена допълнително на 26.12.2010г. при същите условия и лихва паричната сума от 2 397 евро с левова равностойност 4688,13 лв.

           29.К.М.П.

           На неустановена дата през октомври месец на 2010г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от К.М.П. паричната сума от 33 000 евро, с левова равностойност 64542,39 лв. срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1,5% месечно. Вложена допълнително на 01.04.2011г. при същите условия и лихва паричната сума от 2798 евро с левова равностойност 5472,41 лв.

           30.П.П.Г.-Х.

           На 21.04.2011г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от П.П.Г.-Х. паричната сума от 7100 щатски долара с левова равностойност 9521,67 лв., срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1% месечно.

           31.М.Н.П.

           На 22.11.2010г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от М.Н.П. паричната сума от 30 000 евро с левова равностойност 58674,90 лв., срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1,5% месечно. Вложена допълнително на 22.05.2011 г. при същите условия и лихва паричната сума 2353 евро с левова равностойност 4602,07 лв.

           32.Р.Н.Н.

           На неустановена дата през пролетта на 2010 г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от Р.Н.Н. паричната сума от 62 500 евро с левова равностойност 122239,38 лв., срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1 % месечно.

            33.И. Н.Н.

            На неустановена дата през пролетта на 2010 г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от И. Н.Н. паричната сума от 62 500 евро с левова равностойност 122239,38 лв., срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1% месечно.

             34. Р.Й.Х. На 04.11.2011 г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от Р.Й.Х. паричните суми от 38 797 евро с левова равностойност 75880,34 лв. и 91 611 лева, срещу задължение за връщането им в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1,2% месечно.

             35.М.Г.П.

            На 26.11.2007 г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от М.Г.П. паричната сума от 10 204 евро с левова равностойност 19957,29 лв., срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 10% годишно.

           36. Н.Б.С.

           На неустановена дата около 2006г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от Н.Б.С. паричната сума от 1 000 евро с левова равностойност 1955,83 лв. срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1% месечно. Допълнително вложени на части при същите условия и лихва парични суми през периода от 2006г. до 29.03.2010г. в общ размер на 12 000 евро, с левова равностойност 23469, 96 лв.

           37.Д.Н.И.

           На неустановена дата през 2002г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от Д.Н.И. паричната сума от 2 000 лева, срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1% месечно. На 15.01.2009 г. допълнително вложена при същите условия и лихва паричната сума от 4 700 евро с левова равностойност 9 192,40 лв. Допълнително вложени при същите условия и лихва парични суми на части за периода от неустановена дата през 2002г. до ноември месец на 201 Ог. в общ размер на 15 000 евро с левова равностойност 29337,45 лв. и 15 000 лева.

           38.М.М.К.

            На 24.12.2010 г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от М.М.К. паричните суми от 3885 евро с левова равностойност 7598,40 лв. и 2857 щатски долара с левова равностойност 4277,24 лв., срещу задължение за връщането им в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1 % месечно.

           39.З.К.С.

           На 30.09.2004 г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от З.К.С., паричната сума от 8000 щатски долара с левова равностойност 12609,12 лв., срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1% месечно. Допълнително вложени при същите условия и лихва парични суми: на 21.03.2008 г. 2285 евро влог с левова равностойност 4469,07 лв., на 21.03.2009 г. 3030 евро влог с левова равностойност 5926,17 лв.;

           40.А.А.К.

           На 30.03.2009 г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от А.А.К. паричната сума от 11 393 евро с левова равностойност 22 282,77 лв., срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1 % месечно.

           41.В.А.К.

           На неустановена дата в периода 2003г. - 2004г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от В.А.К. паричната сума от 2 000 лева, срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1 % месечно. Допълнително вложени при същите условия и лихва парични суми: На неустановена дата около 2009г. 1 300 лева влог., на 04.01.2010 г. 2174 щатски долара влог с левова равностойност 2955,1 лв., на 04.05.2010 г. 216 щатски долара влог с левова равностойност 322,76 лв., на 04.03.2012 г 235 щатски долара влог с левова равностойност 347,75 лв.;

            42. Л.И.И.

            На 05.04.2010 г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от Л.И.И. паричната сума от 123 112 щатски долара, с левова равностойност 178784,48 лв. срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1 % месечно.

           43.К.Л.И.

          На 23.07.2007 г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от К.Л.И. паричната сума от 73 000 евро с левова равностойност 142775,59 лв., срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1 % месечно.

            44.Е.Г.Р.

            На 24.10.2006 г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от Е.Г.Р. паричната сума от 16352 евро с левова равностойност 31981,73 лв., срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1% месечно.

           45.Г.Г.Г.

           На неустановени дати в периода 2005г. - 2006г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от Г.Г.Г. на части, различни парични суми в общ размер от 530 000 евро, с левова равностойност 1036589,90 лв., срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1,7% месечно. Вложена допълнително на 21.03.2010 г. при същите условия и лихва паричната сума 10 029 евро влог с левова равностойност 19 615,02 лв.

           46.Г.Г.Г.

           На неустановена дата през пролетта на 2007г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от Г.Г.Г. паричната сума от 350 000 евро, с левова равностойност 684540,50 лв., срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1,7% месечно. Допълнително вложени при същите условия и лихва парични суми: на 26.05.2008г. 58 000 евро влог , с левова равностойност 113438,14 лв.. на 28.05.2008г. 110000 евро влог с левова равностойност 215141,30 лв., на 01.09.2008г. 20 000 лева влог, на 28.12.2008 г. 3524 евро влог с левова равностойност 6892,35 лв., на 20.01.2009г. 103748 евро влог с левова равностойност 202913,45 лв., на 26.01.2009г. 9126 евро влог с левова равностойност 17848,91 лв., на 06.03.2009г. 80000 евро влог с левова равностойност 156466,40 лв.

          47. И.С.И.

           На 28.06.2006 г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от И.С.И. паричната сума от 1 500 евро с левова равностойност 2933,75 лв., срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1 % месечно. Допълнително вложени при същите условия и лихва парични суми: на 22.01.2009 г. 2500 лева влог, на 30.09.2009 г. 3000 лева влог, на 10.01.2008г. 19000 евро влог с левова равностойност 37160,77 лв., на 22.01.2009 г. 510 евро влог с левова равностойност 997,47 лв.;

           48.С.П.П.

           На 11.10.2006 г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от С.П.П. паричната сума от 3000 щатски долара с левова равностойност 4677,90 лв. , срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1% месечно.

           49.Л.Г.Г.

           На неустановена дата през 2002г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от Л.Г.Г. паричната сума от 13 000 лева, срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1,5% месечно. Допълнително вложени при същите условия и лихва парични суми: за периода от неустановена дата около 2002г. до 02.06.2008г. вложени на части парични суми в общ размер на 22 000 евро, с левова равностойност 43028,26 лв.; на 02.06.2008г.   25      990    евро влог с левова равностойност 50832,02 лв. и на същата дата 19 305 евро влог с левова равностойност 37757,30 лв.;

           50.И.С.И.

            На неустановена дата през 2007г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от И.С.И. паричната сума от 30 000 евро, с левова равностойност 58674,90 лв. срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1 % месечно.

            51. Д.П.И.

             На 19.01.2009 г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от Д.П.И. паричната сума от 2500 евро с левова равностойност 4889,58 лв., срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1% месечно.

           52.Й.И.Х.

           На 02.06.2004г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от Й.И.Х. паричната сума от 150 000 евро, с левова равностойност 293374,50 лв срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1% месечно. Допълнително вложени при същите условия и лихва парични суми: на 18.12.2008 г. 44 000 щатски долара влог с левова равностойност 58878,16 лв., на 13.08.2009 г. 40 000 евро влог с левова равностойност 78233,20 лв., на 13.08.2009 г. 12 000 щатски долара влог с левова равностойност 16420,56 лв. На 15.06.2009 г. вложени 10 000 лева с уговорена лихва от 1,5 % месечно.

           53.А.К.Н.

            На неустановена дата в периода 2004г. - 2005г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от А.К.Н. паричната сума от 10 000 евро, с левова равностойност 19558,30 лв. срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 2% месечно. Допълнително вложени при същите условия и лихва парични суми: на неустановена дата през 2007г. 70 000 евро влог, с левова равностойност 136908,10 лв., на15.10.2010г. 10 000 лева влог, на 26.10.2010г. 5 500 лева влог, на 03.12.2010г. 5 000 лева влог, на 15.02.2011 г. 3000 лева влог, на 03.02.2011г. 2000 лева влог;

            54.П.К.М.

             На неустановена дата през 2000г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от П.К.М. паричната сума от 4 000 лева, срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1% месечно. Допълнително вложени при същите условия и лихва парични суми: на 02.08.2006 г. 4101 евро влог с левова равностойност 8020,86 лв., на 30.01.2009 г. 2700 евро влог с левова равностойност 5280,74 лв., на 02.02.2010 г. 10 000 лева влог;

           55.Б.Х.П.

           На 26.02.2004г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от Б.Х.П. паричната сума от 10 000 щатски долара с левова равностойност 15717,10 лв., срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 10% годишно.

           56.С.Л.П.

           На 23.03.2005 г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от С.Л.П. паричната сума от 2 609 щатски долара с левова равностойност 3910,16 лв., срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1 % месечно.

           57.Л.П.П.

            На 10.03.2005 г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от Л.П.П. паричната сума от 3000 щатски долара с левова равностойност 5166,33 лв., срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1 % месечно. Допълнително вложена при същите условия и лихва на 04.10.2006г. паричната сума от 990 щатски долара влог с левова равностойност 1526,55 лв.

           58.Д.Ц.И.

            На неустановена дата през пролетта на 2005г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от Д.Ц.И. паричната сума от 5 000 лева, срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1,5% месечно. Допълнително вложени на части при същите условия и лихва парични средства през периода от неустановена дата на април месец 2008г. до неустановена дата на март месец 2009г. в общ размер на 86 580 лева влог.

            59.С.И.Л.

            На неустановени дати в периода 2003 г. - 2009 г., в гр. С., пл. „*********, приел на влог от С.И.Л. парични суми на части в общ размер на 100 000 евро, с левова равностойност 195583 лева, срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1% месечно.

            60.К.Х.Р.

            На 10.03.2009г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от К.Х.Р. паричната сума от 50 000 евро, с левова равностойност 97791,50 лв. срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1,5% месечно. Допълнително вложена парична сума при същите условия и лихва на 10.06.2009г. 22 250 евро влог, с левова равностойност 43517,22лв.

            61.И.Е.Б.

            На 19.12.1998г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от И.Е.Б. паричната сума от 7 560 дойче марки, с левова равностойност 7560 лева срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1 % месечно. Допълнително вложена парична сума при същите условия и лихва на 31.03.2009г. 500 евро влог с левова равностойност 977,92 лева.

            62.Е.И.Б.

            На 31.03.2009г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от Е.И.Б. паричната сума от 500 евро, с левова равностойност 977,92 лв. срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1 % месечно.

            63.Д.И.Б.

            На 31.03.2009Г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от Д.И.Б. паричната сума от 500 евро, с левова равностойност 977,92 лв. срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1 % месечно- престъпление по чл. 252, ал.2, вр.ал.1, пр.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.

                Обвинила е и подсъдимия Г.Н.Г. с ЕГН **********,***, в това, че в периода от неустановени дати до 04.03.2012г. в гр. С., пл. „********* и в гр. Р., в съучастие като извършител с К.Я.Я. - извършител, без съответно разрешение от БНБ по чл. 11, ал.1 от Закона за банките /обн. в ДВ, бр. 52/1997г. в сила до 01.01.2007г./ „За извършване на банкова дейност се изисква писмено разрешение (лицензия), издадено от Централната банка.” И по чл. 13, ал.1 от Закона за кредитните институции /обн. В ДВ бр. 59 от 21 юли 2006г., изм. ДВ, бр. 69 от 05 август 2008г. - в сила от 01.01.2007г./ „За извършване на банкова дейност се изисква лиценз, издаден от БНБ”, извършвал по занятие банкови сделки - публично привличане на влогове по смисъла на чл. 1, ал.1 от Закона за банките (отм.) и чл. 2, ал.1 от Закона за кредитните институции, като приемал суми в български лева и чуждестранна валута от повече от 30 лица, които не са банки или други институционални инвеститори - 63 физически лица, срещу задължение за връщане при различно договорена лихва варираща между 1% и 3% месечно, като с посочената дейност са причинени другиму - на посочените по - долу вложители значителни вреди в общ размер на 6 247 993,72 /шест милиона двеста четиридесет и седем хиляди деветстотин деветдесет и три лева и 72 ст./лева, както следва:

          1.Е.С.Д.

 На 15.04.2004 г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от Е.С.Д. паричната сума от 8000 щатски долара с левова равностойност 13135,20 лв. срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1,56% месечно. Вложени допълнително 10 000 евро влог/внесени на части на неустановени дати през 2008 г. с левова равностойност 19 558,30 лева/;

           2. П.В.Ц.

*** , пл. „*********, приел на влог от П.В.Ц. паричната сума от 3427 щатски долара с левова равностойност 5542,56 лв. срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1,5% месечно;

            3.Е.Г.Д.

***, пл. „*********, приел на влог от Е.Г.Д. паричната сума от 10 000 дойче (германски) марки с левова равностойност 10 000 лева срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 3% месечно. Вложени допълнително парични суми при същите условия и лихва: на 05.07.2005 г. 235 евро влог с левова равностойност 459,62 лв., на 01.01.2007 г. 520 евро влог с левова равностойност 1017,03 лв., на 20.07.2008 г. 710 евро влог с левова равностойност 1388,64 лв. Вложени допълнително на дата 02.06.2006г. паричната сума от 15337 евро, с левова равностойност 29 996,56 лв. срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1% месечно;

          4. Л.В.Н.

*** , пл. „*********, приел на влог от Л.В.Н. паричната сума от 2000 евро с левова равностойност 3 911,66 лв. срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1% месечно;

            5.П.М.Л.

            На неустановена дата през 2002г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от П.М.Л. паричната сума от 1 000 лева, срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1% месечно. Вложени допълнително парични суми при същите условия и лихва: на 28.11.2007г. 140 евро влог с левова равностойност 273,82 лв. и на същата дата 2 000 лева влог, на 19.12.2007 г. 900 евро влог с левова равностойност 1760,25 лв.; на 21.01.2008 г. 270 евро влог с левова равностойност 528,07 лв. и на същата дата 54 щатски долара влог с левова равностойност 72,93 лв., на 18.03.2008 г. 559 евро влог с левова равностойност 1093,31 лв., на 07.05.2008 г. 293 евро влог с левова равностойност 572,32 лв., на 18.06.2008 г. 5447 лева влог, на 20.06.2008г. 1205 лева влог, на 23.06.2008 г. 1360 лева влог, на 27.06.2008 г. 2310 лева влог, на 07.07.2008 г. 2014 евро влог с левова равностойност 3939,04 лв., на 18.08.2008 г. 808 лева влог, на 16.10.2008 г. 88 евро влог с левова равностойност 172,11 лв., на 07.11.2008г. 860 лева влог, на 10.02.2009г. 1000 лева влог.

             6.А.Б.С.

   На неустановени дати в периода 1998г. - 1999г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от А.Б.С. на два пъти паричните суми от 3 000 лева или общо 6 000 лева, срещу задължение за връщането им в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1% месечно. Вложени допълнително парични суми при същите условия и лихва: на 02.08.2005 г. 138 евро влог с левова равностойност 269,91        лв.,    на 07.12.2006г. 131 евро влог с  левова равностойност 256,21        лв.,    на 07.01.2008 г. 475евро влог с левова равностойност  929,02        лв.,    на 04.03.2008г. 152 евро влог с  левова равностойност     297,29        лв.,    на 01.10.2008г. 255 евро влог с левова равностойност          498,74        лв.,    на 01.11.2008 г. 255 евро влог с левова равностойност      498,74          лв.,    на 05.02.2009 г. 303 евро влог с левова равностойност 592,62 лв., на 12.11.2009 г. 204 евро влог с левова равностойност 398,99 лв., на 06.04.2010 г. 1435 евро влог с левова равностойност 2806,62 лв., на 03.09.2010 г. 41 евро влог с левова равностойност 80,19 лв;

          7. В.А.

           На неустановена дата през пролетта на 2004г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от В.А. паричната сума от 2 000 евро, с левова равностойност 3911,66 лв. срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1% месечно. Вложени допълнително парични суми при същите условия и лихва: на неустановена дата през пролетта на 2006г. 2 700 евро влог с левова равностойност 5280,74 лв., на неустановена дата през пролетта на 2007г. 5 000 евро влог, с левова равностойност 9779,15 лв.

           8. М.Е.Л.

           На неустановена дата през 2002г. в гр. С., пл. „*********

приел на влог от М.Е.Л. паричната сума от 10 000 лева, срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1% месечно. Вложени допълнително парични суми при същите условия и лихва: на 07.10.2008Г. 9 000 лева влог, на 15.10.2008г. 6 000 лева влог, на 27.10.2008г. 5 000 лева влог, на 10.02.2009г. 1 000 лева влог.

           9.С.Г.И.

           На неустановена дата през 2007г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от С.Г.И. паричната сума от 5 000 евро, с левова равностойност 9779,15 лв. срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 2,5% месечно.

          10. Ц.Л.В.

           На неустановена дата началото на 2004г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от Ц.Л.В. паричната сума от 8 000 евро, с левова равностойност 15646, 64лв. срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1% месечно. Вложени допълнително парични суми при същите условия и лихва: на 07.07.2009г. 1993 евро влог с левова равностойност 3897,97 лв., на 28.06.2010г. 500 евро влог с левова равностойност 977,92 лв.;

           11.А.И.Б.

           На 22.07.2009 г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от А.И.Б. паричната сума от 12 400 евро с левова равностойност 24 252,29 лв, срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1,5% месечно. Вложени допълнително парични суми при същите условия и лихва: на 06.08.2009 г. 13 500 щатски долара влог с левова равностойност 18374,18 лв., на 24.08.2009 г. 1022 евро влог с левова равностойност 1998,86 лв., на 19.12.2009 г. 17 000 евро влог с левова равностойност 33249,11 лв., на 21.04.2010 г. 6130 евро влог с левова равностойност 11989,24 лв.

           12. Б.Р.Б.

           На 25.03.2010 г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от Б.Р.Б. паричната сума от 11 000 евро с левова равностойност 21 514,13 лв., срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1,2% месечно.

           13.М.И.Г.

           На 16.04.2010 г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от М.И.Г. паричната сума от 7 665 евро с левова равностойност 14991,44 лв, срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1 % месечно.

            14.О.М.И.

            На 16.04.2010 г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от О.М.И. паричната сума от 5 110 евро с левова равностойност 9994,29 лв., срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1% месечно.

           15.И.Н.М.

           На неустановена дата през пролетта на 2008г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от И.Н.М. паричната сума от 6 000 евро с левова равностойност 11734,98 лв., срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1% месечно. Вложени допълнително парични суми при същите условия и лихва: на 24.09.2010 г. 4090 евро влог с левова равностойност 7999,35 лв.

             16.И.К.А.

            На 26.06.2003 г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от И.К.А. паричната сума от 2600 евро с левова равностойност 5085,16 лв., срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1% месечно. Вложени допълнително парични суми при същите условия и лихва: на 26.08.2007 г. 858 евро влог с левова равностойност 1678,10лв., на 28.09.2007 г. 16 550 евро влог с левова равностойност 32368,99 лв., на 28.05.2008 г. 14 056 евро влог с левова равностойност 27491,15 лв., на 21.12.2010 г. 42 665 щатски долара влог с левова равностойност 63 432,62 лв.

           17. Г.И.Б.

                      На 04.03.2008 г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от Г.И.Б. паричната сума от 46361 щатски долара с левова равностойност 59630,44 лв., срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1% месечно. Вложени допълнително парична сума, при същите условия и лихва: на 04.04.2010 г. 2607 евро влог с левова равностойност 5098,85 лв.

           18. С.П.П.

            На неустановена дата през 2006г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от С.П.П. паричната сума от 4 000 лева, срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1% месечно. Вложени допълнително парични суми при същите условия и лихва: На 26.06.2008г. 4 000 евро влог с левова равностойност 7823,32 лв. и на същата дата 1 700 щатски долара влог с левова равностойност 2113,61 лв, на 26.08.2009г. 7 000 лева влог.

           19. М.Н.Г. - П.

                     На неустановена дата през 2004г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от М.Н.Г. - П. паричната сума от 10 000 лева, срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1% месечно. Вложени допълнително парични суми при същите условия и лихва: на неустановена дата през септември месец на 2006г. 45 000 лева влог, на 26.06.2008г. 1800 евро влог с левова равностойност 3520,49 лв., на същата дата 1600 щатски долара влог с левова равностойност 1989,28 лв., на 26.08.2009 г. 4 000 лева влог, на 26.12.2008г. 3 000 евро влог с левова равностойност 5867,49 лв.

           20. Д.А.С.

           На 08.12.2008 г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от Д.А.С. паричната сума от 20 000 евро с левова равностойност 39116,60 лв., срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1% месечно. На 12.01.2009 г. вложена допълнително при същите условия и лихва паричната сума от 9800 евро влог с левова равностойност 19167,13лв.

           21. Й.И.М.

           На 12.05.2009 г. в гр. Р., приел на влог от Й.И.М. паричната сума от 20 000 евро с левова равностойност 39116,60лв, срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 2% месечно. На 08.08.2009г. вложена при същите условия и лихва допълнително паричната сума от 6 000 щатски долара влог с левова равностойност 8173,68 лв.

           22. Д.П.Б.

                     На неустановени дати през 2008г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от Д.П.Б. на два пъти паричните суми от 20 000 евро с левова равностойност 39116,60 лв. или общо 40 000 евро, с левова равностойност от 78 233,20 лева срещу задължение за връщането им в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1% месечно.

          23. А.Н.И.

                     На неустановена дата през 2007г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от А.Н.И. паричната сума от 20 000 евро, с левова равностойност 39116,60 лв. срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1% месечно.

           24.В.А.К.

                     На 05.07.2006г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от В.А.К. паричната сума от 10 000 евро, с левова равностойност 19558,30 лв. срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1,2% месечно. Вложени допълнително парични суми на части при същите условия и лихва през периода след 05.07.2006г. до неустановена дата през пролетта на 201 Ог. в общ размер на 143 270 евро, с левова равностойност 280211,76 лв.

           25.В.Й.П.

           На 05.10.2009 г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от В.Й.П. паричната сума от 20 000 евро с левова равностойност 39116,60 лв., срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1,2% месечно.

           26.Д.Б.П.

                     На неустановена дата около 2005 г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от Д.Б.П. паричната Сума от 2800 евро с левова равностойност 5476,32 лв. срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1% месечно. Вложени допълнително при същите условия и лихва парични суми: на 24.11.2009 г. 1432 щатски долара влог с левова равностойност 1871,04 лв., на 24.02.2010 г. 20 щатски долара влог с левова равностойност 28,88 лв.

           27. Д.Ж.Г.

           На 22.02.2010 г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от Д.Ж.Г. паричната сума от 20 000 евро с левова равностойност 39116,60 лв. , срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1,2% месечно.

           28.И.Д.И.

                     На неустановена дата през 2006г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от И.Д.И. паричната сума от 27 000 евро, с левова равностойност 52807,41 лв. срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1% месечно. Вложена допълнително на 26.12.2010г. при същите условия и лихва паричната сума от 2 397 евро с левова равностойност 4688,13 лв.

           29.К.М.П.

                     На неустановена дата през октомври месец на 2010г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от К.М.П. паричната сума от 33 000 евро, с левова равностойност 64542,39 лв. срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1,5% месечно. Вложена допълнително на 01.04.2011г. при същите условия и лихва паричната сума от 2798 евро с левова равностойност 5472,41 лв.

           30.П.П.Г.-Х.

                     На 21.04.2011г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от П.П.Г.-Х. паричната сума от 7100 щатски долара с левова равностойност 9521,67 лв., срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1% месечно.

           31.М.Н.П.

                    На 22.11.2010г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от М.Н.П. паричната сума от 30 000 евро с левова равностойност 58674,90 лв., срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1,5% месечно. Вложена допълнително на 22.05.2011 г. при същите условия и лихва паричната сума 2353 евро с левова равностойност 4602,07 лв.

           32.Р.Н.Н.

                     На неустановена дата през пролетта на 2010 г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от Р.Н.Н. паричната сума от 62 500 евро с левова равностойност 122239,38 лв., срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1 % месечно.

            33.И. Н.Н.

                      На неустановена дата през пролетта на 2010 г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от И. Н.Н. паричната сума от 62 500 евро с левова равностойност 122239,38 лв., срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1% месечно.

          34. Р.Й.Х. На 04.11.2011 г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от Р.Й.Х. паричните суми от 38 797 евро с левова равностойност 75880,34 лв. и 91 611 лева, срещу задължение за връщането им в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1,2% месечно.

            35.М.Г.П.

                      На 26.11.2007 г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от М.Г.П. паричната сума от 10 204 евро с левова равностойност 19957,29 лв., срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 10% годишно.

           36. Н.Б.С.

                     На неустановена дата около 2006г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от Н.Б.С. паричната сума от 1 000 евро с левова равностойност 1955,83 лв. срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1% месечно. Допълнително вложени на части при същите условия и лихва парични суми през периода от 2006г. до 29.03.2010г. в общ размер на 12 000 евро, с левова равностойност 23469, 96 лв.

           37.Д.Н.И.

                     На неустановена дата през 2002г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от Д.Н.И. паричната сума от 2 000 лева, срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1% месечно. На 15.01.2009 г. допълнително вложена при същите условия и лихва паричната сума от 4 700 евро с левова равностойност 9 192,40 лв. Допълнително вложени при същите условия и лихва парични суми на части за периода от неустановена дата през 2002г. до ноември месец на 201 Ог. в общ размер на 15 000 евро с левова равностойност 29337,45 лв. и 15 000 лева.

           38.М.М.К.

                     На 24.12.2010 г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от М.М.К. паричните суми от 3885 евро с левова равностойност 7598,40 лв. и 2857 щатски долара с левова равностойност 4277,24 лв., срещу задължение за връщането им в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1 % месечно.

           39.З.К.С.

                     На 30.09.2004 г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от З.К.С., паричната сума от 8000 щатски долара с левова равностойност 12609,12 лв., срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1% месечно. Допълнително вложени при същите условия и лихва парични суми: на 21.03.2008 г. 2285 евро влог с левова равностойност 4469,07 лв., на 21.03.2009 г. 3030 евро влог с левова равностойност 5926,17 лв.;

           40.А.А.К.

                     На 30.03.2009 г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от А.А.К. паричната сума от 11 393 евро с левова равностойност 22 282,77 лв., срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1 % месечно.

           41.В.А.К.

                      На неустановена дата в периода 2003г. - 2004г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от В.А.К. паричната сума от 2 000 лева, срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1 % месечно. Допълнително вложени при същите условия и лихва парични суми: На неустановена дата около 2009г. 1 300 лева влог., на 04.01.2010 г. 2174 щатски долара влог с левова равностойност 2955,1 лв., на 04.05.2010 г. 216 щатски долара влог с левова равностойност 322,76 лв., на 04.03.2012 г 235 щатски долара влог с левова равностойност 347,75 лв.;

            42. Л.И.И.

                       На 05.04.2010 г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от Л.И.И. паричната сума от 123 112 щатски долара, с левова равностойност 178784,48 лв. срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1 % месечно.

           43.К.Л.И.

                      На 23.07.2007 г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от К.Л.И. паричната сума от 73 000 евро с левова равностойност 142775,59 лв., срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1 % месечно.

            44.Е.Г.Р.

                      На 24.10.2006 г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от Е.Г.Р. паричната сума от 16352 евро с левова равностойност 31981,73 лв., срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1% месечно.

           45.Г.Г.Г.

                     На неустановени дати в периода 2005г. - 2006г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от Г.Г.Г. на части, различни парични суми в общ размер от 530 000 евро, с левова равностойност 1036589,90 лв., срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1,7% месечно. Вложена допълнително на 21.03.2010 г. при същите условия и лихва паричната сума 10 029 евро влог с левова равностойност 19 615,02 лв.

           46.Г.Г.Г.

                     На неустановена дата през пролетта на 2007г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от Г.Г.Г. паричната сума от 350 000 евро, с левова равностойност 684540,50 лв., срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1,7% месечно. Допълнително вложени при същите условия и лихва парични суми: на 26.05.2008г. 58 000 евро влог , с левова равностойност 113438,14 лв.. на 28.05.2008г. 110000 евро влог с левова равностойност 215141,30 лв., на 01.09.2008г. 20 000 лева влог, на 28.12.2008 г. 3524 евро влог с левова равностойност 6892,35 лв., на 20.01.2009г. 103748 евро влог с левова равностойност 202913,45 лв., на 26.01.2009г. 9126 евро влог с левова равностойност 17848,91 лв., на 06.03.2009г. 80000 евро влог с левова равностойност 156466,40 лв.

          47. И.С.И.

                     На 28.06.2006 г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от И.С.И. паричната сума от 1 500 евро с левова равностойност 2933,75 лв., срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1 % месечно. Допълнително вложени при същите условия и лихва парични суми: на 22.01.2009 г. 2500 лева влог, на 30.09.2009 г. 3000 лева влог, на 10.01.2008г. 19000 евро влог с левова равностойност 37160,77 лв., на 22.01.2009 г. 510 евро влог с левова равностойност 997,47 лв.;

           48.С.П.П.

                      На 11.10.2006 г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от С.П.П. паричната сума от 3000 щатски долара с левова равностойност 4677,90 лв. , срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1% месечно.

           49.Л.Г.Г.

                      На неустановена дата през 2002г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от Л.Г.Г. паричната сума от 13 000 лева, срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1,5% месечно. Допълнително вложени при същите условия и лихва парични суми: за периода от неустановена дата около 2002г. до 02.06.2008г. вложени на части парични суми в общ размер на 22 000 евро, с левова равностойност 43028,26 лв.; на 02.06.2008г.   25 990        евро влог с левова равностойност 50832,02 лв. и на същата дата 19 305 евро влог с левова равностойност 37757,30 лв.;

           50.И.С.И.

                    На неустановена дата през 2007г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от И.С.И. паричната сума от 30 000 евро, с левова равностойност 58674,90 лв. срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1 % месечно.

            51. Д.П.И.

                     На 19.01.2009 г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от Д.П.И. паричната сума от 2500 евро с левова равностойност 4889,58 лв., срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1% месечно.

           52.Й.И.Х.

                     На 02.06.2004г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от Й.И.Х. паричната сума от 150 000 евро, с левова равностойност 293374,50 лв срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1% месечно. Допълнително вложени при същите условия и лихва парични суми: на 18.12.2008 г. 44 000 щатски долара влог с левова равностойност 58878,16 лв., на 13.08.2009 г. 40 000 евро влог с левова равностойност 78233,20 лв., на 13.08.2009 г. 12 000 щатски долара влог с левова равностойност 16420,56 лв. На 15.06.2009 г. вложени 10 000 лева с уговорена лихва от 1,5 % месечно.

           53.А.К.Н.

                     На неустановена дата в периода 2004г. - 2005г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от А.К.Н. паричната сума от 10 000 евро, с левова равностойност 19558,30 лв. срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 2% месечно. Допълнително вложени при същите условия и лихва парични суми: на неустановена дата през 2007г. 70 000 евро влог, с левова равностойност 136908,10 лв., на15.10.2010г. 10 000 лева влог, на 26.10.2010г. 5 500 лева влог, на 03.12.2010г. 5 000 лева влог, на 15.02.2011 г. 3000 лева влог, на 03.02.2011г. 2000 лева влог;

            54.П.К.М.

                      На неустановена дата през 2000г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от П.К.М. паричната сума от 4 000 лева, срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1% месечно. Допълнително вложени при същите условия и лихва парични суми: на 02.08.2006 г. 4101 евро влог с левова равностойност 8020,86 лв., на 30.01.2009 г. 2700 евро влог с левова равностойност 5280,74 лв., на 02.02.2010 г. 10 000 лева влог;

           55.Б.Х.П.

                     На 26.02.2004г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от Б.Х.П. паричната сума от 10 000 щатски долара с левова равностойност 15717,10 лв., срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 10% годишно.

           56.С.Л.П.

                     На 23.03.2005 г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от С.Л.П. паричната сума от 2 609 щатски долара с левова равностойност 3910,16 лв., срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1 % месечно.

           57.Л.П.П.

                     На 10.03.2005 г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от Л.П.П. паричната сума от 3000 щатски долара с левова равностойност 5166,33 лв., срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1 % месечно. Допълнително вложена при същите условия и лихва на 04.10.2006г. паричната сума от 990 щатски долара влог с левова равностойност 1526,55 лв.

           58.Д.Ц.И.

                     На неустановена дата през пролетта на 2005г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от Д.Ц.И. паричната сума от 5 000 лева, срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1,5% месечно. Допълнително вложени на части при същите условия и лихва парични средства през периода от неустановена дата на април месец 2008г. до неустановена дата на март месец 2009г. в общ размер на 86 580 лева влог.

            59.С.И.Л.

                       На неустановени дати в периода 2003 г. - 2009 г., в гр. С., пл. „*********, приел на влог от С.И.Л. парични суми на части в общ размер на 100 000 евро, с левова равностойност 195583 лева, срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1% месечно.

            60.К.Х.Р.

            На 10.03.2009г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от К.Х.Р. паричната сума от 50 000 евро, с левова равностойност 97791,50 лв. срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1,5% месечно. Допълнително вложена парична сума при същите условия и лихва на 10.06.2009г. 22 250 евро влог, с левова равностойност 43517,22лв.

            61.И.Е.Б.

                      На 19.12.1998г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от И.Е.Б. паричната сума от 7 560 дойче марки, с левова равностойност 7560 лева срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1 % месечно. Допълнително вложена парична сума при същите условия и лихва на 31.03.2009г. 500 евро влог с левова равностойност 977,92 лева.

            62.Е.И.Б.

                      На 31.03.2009г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от Е.И.Б. паричната сума от 500 евро, с левова равностойност 977,92 лв. срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1 % месечно.

            63.Д.И.Б.

                      На 31.03.2009Г. в гр. С., пл. „*********, приел на влог от Д.И.Б. паричната сума от 500 евро, с левова равностойност 977,92 лв. срещу задължение за връщането й в същата валута и размер, в едно с уговорената лихва от 1 % месечно- престъпление по чл. 252, ал.2, вр.ал.1, пр.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.

          Лицата П.В.Ц. , А.И.Б., С.П.П. , М.Н.Г.-П. , В.А.К. , П.П.Г.-Х., Р.Й.Х., В.А.К., И.С.И., А.К.Н., К.Х.Р. и К.Л.И. са конституирани в производството като частни обвинители.

                Прокурорът поддържа обвинението. Твърди, че от доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че инкриминираното поведение на подсъдимите осъществява от обективна и субективна стана престъплението, за което се обвинени.Моли подсъдимите да бъдат признати за виновни по обвинението и да им се наложи наказание „Лишаване от свобода“ в размер около средния предвиден от закона, както и кумулативно предвиденото наказание „Глоба“, съобразено с имотното и семейното положение на подсъдимите. По отношение възможността за отлагане изпълнението на определеното наказание, предоставя преценката на съда. Моли съда да присъди и разноските по делото в тежест на осъдените лица.

                 Частният обвинител М.Н.Г.-П. заявява, че подс.К.Я., през годините през които е плащал лихвите, се отнасяше към тях като към приятели, но е заблавил, че всички те не са отишли да си дадат парите той да прави нещо, което сега разказват с подс.Г., че това е било тяхно. Заявява, че не я интересува дали подсъдимите ще влязат в затвора. Единственото, което я интересува е да има възмездие и да им върнат парите.

               Частният обвинител Р.Й.Х. поддържа мнението на прокурора и счита, че подсъдимите са абсолютно виновни за това, че са подвели толкова много хора. Средствата, които вложителите са вложили в тяхната Ф.ова къща, са използвани да построят хотели, да закупят терени и места, не само в България, но и в чужбина, а след това да ги прехвърлят на други лица, което се случило когато трябвало да връщат вложените от хората пари. Смята, че подсъдимите трябва да бъдат порицани от всички и напълно поддържа мнението на прокурора, че те трябва да бъдат осъдени.

               Частният обвинител В.А.К. изразява съгласие с другите частни обвинители.

                Частният обвинител К.Л.И. твърди, че подсъдимия К.Я. я е принудил  да взимам пари като обещаваше, че ще върне нейните, и е задлъжняра с 20 000 /двадесет хиляди/ лева към хора, което я поставило в същото положение, като тях, да не може да си ги върне. Твърди, че ако не бъдат осъдени, значи  държавата е уникална.

                Повереникът на частния обвинител П.П.Г.-Х., адв.Г. поддържа казаното от прокуратурата. Счита, че деянието на подсъдимите е изцяло доказано и моли съдът да се произнесе със справедлива присъда

                Повереникът на частния обвинител П.В.Ц.-адв.Г. поддържа обвинението и държи виновниците да бъдат наказани – не само като върнат парите, но и с нуждата присъда за това.

                Частните обвинители А.И.Б. , С.П.П. , В.А.К. , И.С.И., А.К.Н., К.Х.Р. не вземат отношение по същество и не се представляват.

                  Защитникът на подс.К.Я. твърди, че обвинителния акт носи в себе си пороци, които ограничават едно изключително право на всеки подсъдим – правото на защита. Обвинителният акт, независимо че не е малък по обем, в своята същност бил изключително идентичен и лаконичен с оглед обстоятелствата, които пресъздава. Същият носел в себе си някои недостатъци и било учудващо, че не е върнат предварително за отстраняването на тези неясноти. Твърди, че със способите на наказателното право се цели уреждане на гражданско-правни отношения, защото фактът на невръщане на парите пораждал правото на влогодателя да потърси правата си по смисъла на чл.79-97 от ЗЗД, а това, че подсъдимите в качеството, каквото приема прокуратурата, че са влогоприематели, не са възстановили тази сума, не е основание за ангажиране на наказателната отговорност. Обвинителния акт бил неправилно конструиран, защото може да има всяко друго престъпление, но не и незаконно извършване на банкова дейност. Единствената възможна присъда по това обвинение, за това престъпление, след един пълен, задълбочен и правилен, безпристрастен анализ на писмените доказателства, на гласните, на всички понятия, които са използвани, може да е оправдателната. Алтернативно, в случай, че съдът приеме, че подсъдимите са извършили деянията, в които са обвинени, моли да се приложи института на чл.66 от НК, защото от извършване на деянието до момента на постановяване на присъдата, е минал определен срок от време.

               Защитникът на подсъдимия Г.Г. също счита, че обвинителният акт носи в себе си пороци, които водят до ограничаване правото на защита на подсъдимите, тъй като не съдържал в себе си конкретно и ясно описание на всички обстоятелства относно време, място и начин на извършване на деянието. Неуточнен бил и инкриминираният период, който по отношение на подсъдимия Г. е формулиран от „неустановени дати до 04.03.2012 г.“. Счита, че подсъдимия Г.Г. не е извършил престъплението, с което е ангажирана неговата наказателна отговорност и моли за присъда в този смисъл. Алтернативно моли, ако съдът признае неговата вина, да определи наказанието в смисъла на чл.55 от НК, тъй като самото минимално наказание от пет години „Лишаване от свобода“ било несъразмерно тежко за извършеното деяние.

                Подсъдимия К.Я. дава обяснения пред съда. Заявява, че е чул някои факти от това как се е развил животът при някои от техните клиенти, и изказва съжаление за това, но смята, че не може да се твърди директно, че точно той е причината за тяхното състояние. Моли за справедлива присъда.

                  Подсъдимия Г.Г. дава обяснения пред съда. Твърди, че с оглед на събраните доказателства и свидетелски показания, не познава голяма част от лицата, не е имал никакви Ф.ови взаимоотношения, не е извършил деянията, за които е обвинен и моли за справедлива присъда.

                          След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

                            Подс.К.Я.Я. е роден на ***г***, български гражД.н, с висше образование, разведен, безработен. Подс.Г.Н.Г. е роден на ***г. в гр. Монтана, жив.в гр.Приморско,  български гражД.н, с висше образование, неженен, безработен. Двамата подсъдими стопанисвали съвместно валутно обменно бюро „Г и К”, ползващо офис в гр.С., пл. *********, като притежавали лиценз №100-00640/19.11.1993 г. С решение по фирмено дело №2352/2003 г. по описа на СГС било регистрирано дружество „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД, с внесен капитал 100000 лв. /поименни 100 бр. акции/. Управляващи и представляващи дружеството лица заедно и поотделно били изпълнителните му директори -подс.Г.Н.Г. и подс.К.Я.Я.. Същите били и акционери в дружеството. Последното било със седалище и адрес на управление в гр.С., район Възраждане, площад *********. Предметът на дейност на същото включвал: извършване на сделки с чуждестранна валута в наличност и по безкасов начин, покупка на менителници и записи на заповед, Ф.ов лизинг, придобиване и управление на дялови участия, консултации на дружества относно капиталовата им структура промишлена стратегия и свързани с това въпроси, както и консултации относно портфейлни инвестиции, факторинг, гаранционни сделки, както и всяка друга дейност, която не е забранена от закона.  „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД било пререгистрирано в търговския регистър на Агенция по вписванията на 09.05.2008 г.

         Със Заповед №РД 22-2440/04.12.2009 г. на подуправителя на БНБ и ръководещ управление „Банков надзор” в Регистъра на Ф.овите институции по чл.З ал.2 от ЗКИ, по заявление от подсъдимите в качеството им на управители и представляващи, постъпило в БНБ с вх.№19-0238/30.09.2009 г, била вписана „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД със седалище и адрес на управление гр.С. пл. *********. За вписването било издадено Удостоверение №BGR001.10.

                 Във връзка с извършваната дейност в обменното валутно бюро подсъдимите създали множество личните  контакти и познанства. Постепенно те започнали да приемат  парични средства от различни физически лица, с обещание за последяващото им връщане, ведно с договорена лихва. Лицата предавали паричните суми  в офиса на Ф.овата институция „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД, в гр. С., пл. „*********, като за внесената сума във валута или лева се издавал Запис на заповед от името на дружеството с подписите на двамата изпълнителни директори Г.Н. Геортиев и К.Я.Я. и фирмен печат. В някой от случаите записът на заповед се издавал от името на Валутно обменно бюро „Г и К” с подпис на подс.К.Я.Я. и фирмен печат. В отделни случаи записи на заповеди били издавани от подсъдимите Г.Н.Г. и К.Я.Я. като физически лица. Издаваните записи на заповед били бланкови и съдържали данни за дата на внасяне, падеж, сума, подпис. В тях се отразявали на редове записи за извършени транзакции по внасяне на суми, начислени лихви, тегления на суми, салда. Вносни бележки и разходни документи по тегления на парични средства не са били издавани, а се правели отметки на суми по записите на заповед. Внесената сума и сумата по падежа се различавали по размер с начислена месечна лихва в рамките на 1 до 3%, като лихвите са начислявани и записвани на база едномесечен период. Не  били изготвяни писмени договори за депозит разписани от страните, а начислените лихви били устно договорени и включвани в сумите по запис на заповед. Били издавани и нови записи на заповед, като продължение на предишната с нов срок/падеж и сума на изпълнение когато старата бланка била запълнена. Някой от вложителите внасяли периодично суми, които се добавяли към първоначално внесените, други получавали суми периодично в размер на начислени лихви или при нужда изтегляли част от предадените суми.

 Св.Е.С.Д. се познавала с подсъдимите от спортното училище в гр.Чепеларе разбрала, че същите са изпълнителни директори на Ф.овата институция „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД. Същата им предоставяла на няколко пъти суми в заем.  През 2008г. тя предала 10 000 евро с левова равностойност 19 558,30 лева.  Предоставила и сумата от 8000 лева. Лихва не била уговаряна за заетите средства. Тези суми й били върнати.

        Св.П.В.Ц. научил за дейността на Ф.овата институция „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД, с изпълнителни директори Г.Н.Г. и К.Я.Я. чрез свой познат. На 29.07.2005 г. същият посетил офиса в гр. С., пл. „********* и предал  паричната сума от 3427 щатски долара с левова равностойност 5542,56 лв. Била издадена запис на заповед но не била уговорена лихва. Св.Ц. получавал различни суми през следващите години, като не му била върната сумата от 613,15 лева.

Свидетелят Е.Г.Д., разбрал, че Ф.овата институция „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД, с изпълнителни директори Г.Н.Г. и К.Я.Я. приема суми на влог с висок лихвен процент. На 05.05.2000г. същият посетил офиса в гр. С., пл. „********* и предал, паричната сума 10 000 германски марки с левова равностойност 10 000 лева По депозита била уговорена лихва в размер на 3% месечно и издадена запис на заповед. След това св.Д. вложил допълнително парични средства, на части при същите условия и лихва: на 05.07.2005 г. 235 евро, с левова равностойност 459,62 лв.; на 01.01.2007 г. 520 евро , с левова равностойност 1017,03 лв., на 20.07.2008 г. 710 евро , с левова равностойност 1388,64 лена. На 02.06.2006г. свидетелят предал паричната сума от 15337 евро, с левова равностойност 29 996,56 лв. с уговорената лихва от 1% месечно. През следващите няколко години св.Д. теглил различни суми, като общо получил обратно 26 563,20 лева. Останали дължими 16 298,66 лева.

              Свидетелката Л.В.Н. също научила, че Ф.овата институция „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД,с изпълнителни директори Г.Н.Г. и К.Я.Я. начислявали висок лихвен процент при предоставяне на парични суми. На 27.03.2007г. същата посетила офиса в гр. С., пл „********* и предала на подсъдимите паричната сума от 2000 евро с левова равностойност 3 911,66 лв. По депозита била уговорена лихва в размер на 1,% месечно и издадена запис на заповед. Допълнително внесла на два пъти суми от 500 евро и 765 евро. Получила 675 евро, като останали невъзстановени 5065,59 лева.

      Свидетелката П.М.Л. познавала подсъдимите от дъщеря си. Същата използвала услугите на обменното бюро за покупка на валута. След като разбрала, че Ф.овата институция „Ф.ова къща Г и К Ф." АД, с изпълнителни директори Г.Н.Г. и К.Я.Я. начислявали висок лихвен процент при предоставяне на парични суми, решила и тя да внесе такива. На неустановена дата през 2002г., същата посетила офиса в гр. С., пл. „********* и предала на подсъдимите Г. и Я., паричната сума паричната сума 1 000 лева. По депозита била уговорена лихва в размер на 1 % месечно и издадена запис на заповед, която във времето била преиздавана при запълване на графите с нови записи на заповед. В последствие вложила допълнително парични средства, на части при същите условия и лихва : на 28.11.2007 г. 140 евро с левова равностойност 273,82 лв. и 2 000 лева ; на 19.12.2007 г. 900 евро, с левова равностойност 1760,25 лв.; на 21.01.2008 г. 270 евро, с левова равностойност 528,07 лв. и 54 щатски долара с левова равностойност 72,93 лв.; на 18.03.2008 г. 559 евро с левова равностойност 1093,31 лв.; на 07.05.2008г. 293 евро с левова равностойност 572,32 лв., на 07.11.2008г. 5447 лева; на 20.06.2008 г. 1205 лева ; на 23.06.2008 г. 1360 лева ; на 27.06.2008 г. 2310 лева ; на 07.07.2008 г. 2014 евро , с левова равностойност 3939,04 лв.; на 18.08.2008 г. 808 лева ; на 16.10.2008г. 88 евро с левова равностойност 172,11 лв.; на 07.11.2008г. 860 лева ; на 10.02.2009г. 1000 лева влог. Общо предадените суми във валута и лева възлизали на 23402,59 лева, като от тях св.П.Л. получила 3877 лева. Невъзстановени останали 19 525,59 лева.

Св. А.Б.С. разбрала, че във Валутно обменно бюро „Ги К” и в последствие във „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД с изпълнителни директори двамата подсъдими, могат да се предоставят парични суми срещу лихва. На неустановени дати в периода 1998г. - 1999г. в гр. С., същата посетила офиса в гр. С., пл. „Възраждане” № и на два пъти внесла паричните суми от 3 000 лева или общо 6 000 лева. По депозитите била уговорена лихва в размер на 1 % месечно и издадена запис на заповед, която във времето била преиздавана при запълване на графите с нови записи на заповед. В последствие на части вложила допълнително парични средства, при същите условия и лихва : на 02.08.2005 г. 138 евро , с левова равностойност 269,91 лв., на 07.12.2006 г. 131 евро , с левова равностойност 256,21 лв., на 07.01.2008 г. 475 евро , с левова равностойност 929,02 лв,, на 04.03.2008 г. 152 евро , с левова равностойност 297,29 лв., на 01.10.2008 г. 255 евро, с левова равностойност 498,74 лв., на 01.11.2008г. 255 евро,        с        левова равностойност 498,74 лв.,     на 05.02.2009г. 303 евро, с левова равностойност 592,62 лв., на 12.11.2009      г. 204 евро,          с левова равностойност 398,99лв., на 06.04.2010г.          1435 евро,  с левова равностойност 2806,62 лв., на 03.09.2010 г. 41 евро, с левова равностойност 80,19 лв.  Общо предоставените суми били в размер на 7203 евро с левова равностойност 14 087,84 лева. Сумите не са били върнати на свидетеля.

            Свидетелката В.А. научила, че Ф.овата институция „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД,с изпълнителни директори Г.Н.Г. и К.Я.Я. начислявали висок лихвен процент при предоставяне на парични суми. Тя не е знаела, че фирмата няма разрешение за извършване на банкова дейност. На неустановена дата през пролетта на 2004г., същата посетила офиса в гр. С., пл. „********* и предала на подсъдимите Г. и Я., паричната сума паричната сума от 2 000 евро, с левова равностойност 3911,66 лв. По депозита била уговорена лихва в размер на 1,% месечно и издадена запис на заповед ,която във времето били преиздавани при запълване на графите с нови записи на заповед. В последствие вложила допълнително парични средства, на части при същите условия и лихва : на неустановена дата през пролетта на 2006г.- 2 700 евро ,с левова равностойност 5280,74 лв., на неустановена дата през пролетта на 2007г. 5 000 евро, с левова равностойност 9779,15 лв. Св.А. получавала различни суми, като невъзстановени останали 23 992,17 лева.

Св.М.Е.Л. разбрала, че във Ф.овата институция „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД, с изпълнителни директори двамата подсъдими, начисляват висок лихвен процент при предоставяне на парични суми. На неустановена дата през пролетта на 2002г., същата посетила офиса в гр. С., пл. „********* и внесла паричната сума от 10 000 лева. По депозита била уговорена лихва в размер на 1,0 % месечно и издадена запис на заповед, която във времето била преиздавана при запълване на графите с нови записи на заповед. В последствие вложила допълнително парични средства, на части при същите условия и лихва : на 07.10.2008г. 9 000 лева ; на 15.10.2008г. 6 000 лева ; на 27.10.2008Г. 5 000 лева ;на 10.02.2009г. 1 000 лева. Във времето получавала различни суми, като общият им размер достигнал 26 330 лева. Не възстановена останала сумата от 2 670 лева..

Свидетелят С.Г.И. научил, че Ф.овата институция „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД с изпълнителни директори Г.Н.Г. и К.Я.Я. начислявали висок лихвен процент при предоставяне на парични суми. На неустановена дата през 2007г. същият посетил офиса в гр. С., пл. „********* и предал на подсъдимите Г. и Я., паричната сума от 5000 евро,с левова равностойност 9779,15 лв. Парите били дадени в заем. Свидетеля си получил обратно част от сумата, като невъзстановени останали 6070, 89 лева от заетите средства.

Св.Ц.Л.В. познавала двамата подсъдими от 1987г., когато били приети за курсанти във военния факултет, където тя била преподавател. Известно време след това разбрала, че подсъдимите са изпълнителни директори на Ф.овата институция „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД. На неустановена дата в началото на 2004г., същата посетила офиса в гр. С., пл. „********* и предала на подсъдимите паричната сума от 8 000 евро, с левова равностойност 15646,64 лв. В последствие св.В. предала допълнително парични средства, на части: на 07.07.2009 г. 1993 евро , с левова равностойност 3897,97 лв.; на 28.06.2010 г. 500 евро,с левова равностойност 977,92 лв.  Свидетелката предала посочените суми на подсъдимите за ползване с уговорката, че ще й бъдат върнати. Лихва не била уговаряна. Сумите не са били върнати.

Свидетелят А.И.Б., научил, че във Ф.овата институция „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД, начислявали висок лихвен процент при предоставяне на парични суми. Свидетелят не е знаел, че фирмата няма разрешение за извършване на банкова дейност. На 22.07.2009г. същият посетил офиса в гр. С., пл. „********* и предал на подсъдимите Г. и Я. паричната сума от 12 400 евро с левова равностойност 24 252,29 лв. По депозита била уговорена лихва в размер на 1,5% месечно и издадена запис на заповед. В последствие вложил допълнително парични средства, на части при същите условия и лихва: на 06.08.2009 г. 13 500 щатски долара влог с левова равностойност 18374,18 лв., на 24.08.2009 г. 1022 евро влог с левова равностойност 1998,86 лв., на 19.12.2009 г. 17 000 евро влог с левова равностойност 33249,11 лв., на 21.04.2010 г. 6130 евро влог с левова равностойност 11989,24 лв. Във времето получавал различни суми в общ размер на 19080,96лева. Не възстановени останали 70782,72 лева.

Св.Б.Р.Б. също научил, че във Ф.овата институция „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД, с изпълнителни директори Г.Н.Г. и К.Я.Я. начислявали висок лихвен процент при предоставяне на парични суми. Свидетелят не е знаел, че фирмата няма разрешение за извършване на банкова дейност. На 25.03.2010г. същият посетил офиса в гр. С., пл. „********* и предал на подсъдимите Г. и Я. паричната сума от 11 000 евро с левова равностойност 21 514,13 лв. По депозита била уговорена лихва в размер на 1,2% месечно и издадена запис на заповед. От тази сума получил 11650,88 лева, като не възстановени останали 9863,25 лева.

Св. М.И.Г. разбрал, че във Ф.овата институция „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД, с изпълнителни директори двамата подсъдими, начислявали висок лихвен процент при предоставяне на парични суми. На 16.04.2010г. същият посетил офиса в гр. С., пл. „********* и внесъл паричната сума от 7 665 евро с левова равностойност 14991,44 лв. По депозита била уговорена лихва в размер на 1% месечно и издадена запис на заповед. Сумата не била върната.

Свидетелят О.М.И. научил, че Ф.овата институция „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД начислявали висок лихвен процент при предоставяне на парични суми. Свидетелят не е знаел, че фирмата няма разрешение за извършване на банкова дейност. На 16.04.2010г. същият посетил офиса в гр. С., пл. „********* и внесъл паричната сума от 5 110 евро с левова равностойност 9994,29 лв. По депозита била уговорена лихва в размер на 1% месечно и издадена запис на заповед. Сумата не била върната.

След като св.И.Н.М. разбрал, че във Ф.овата институция „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД, начислявали висок лихвен процент при предоставяне на парични суми, на неустановена дата, през пролетта на 2008г., посетил офиса в гр. С., пл. „*********. Там предал на подсъдимите Г. и Я., паричната сума от 6 000 евро с левова равностойност 11734,98 лв. По депозита била уговорена лихва в размер на 1% месечно и издадена запис на заповед. В последствие св.М. вложил допълнително парични средства, при същите условия и лихва: на 24.09.2010 г. 4090 евро влог с левова равностойност 7999,35 лв. Във времето изтеглил сумата от 5464,59 лева, като не възстановени останали 15378,69 лева.

Св.И.К.А. научила, че във Ф.овата институция „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД, с изпълнителни директори Г.Н.Г. и К.Я.Я. начисляват висок лихвен процент при предоставяне на парични суми. Тя не е знаела, че фирмата няма разрешение за извършване на банкова дейност. На 26.06.2003г., същата посетила офиса в гр. С., пл. „********* и внесла паричната сума от 2600 евро с левова равностойност 5085,16 лв. По депозита била уговорена лихва в размер на 1 % месечно и издадена запис на заповед, която във времето била преиздавана при запълване на графите с нови записи на заповед. В последствие вложила допълнително парични средства, на части при същите условия и лихва : на 26.08.2007 г. 858 евро влог с левова равностойност 1678,10 лв., на 28.09.2007 г. 16 550 евро влог е левова равностойност 32368,99 лв., на 28.05.2008 г. 14 056 евро влог с левова равностойност 27491,15 лв., на 21.12.2010 г. 42 665 щатски долара влог с левова равностойност 63 432,62 лв. Свидетелката изтеглила във времето общо 44 293,68 лева, като не възстановени останали 85  762,32 лева.

Като разбрал, че във Ф.овата институция „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД, с изпълнителни директори двамата подсъдими, начислявали висок лихвен процент при предоставяне на парични суми, св. Г.И.Б., посетил на 04.03. 2008г., офиса в гр. С., пл. „*********. Там предал на подсъдимите Г. и Я. паричната сума от 46361 щатски долара с левова равностойност 59630,44 лв. По депозита била уговорена лихва в размер на 1% месечно и издадена запис на заповед. В последствие вложил допълнително парични средства, при същите условия и лихва: на 04.04.2010 г. 2607 евро влог с левова равностойност 5098,85 лв. Сумите не са били върнати.

Св.С.П.П. разбрал от св.С.И., че във Ф.овата институция „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД, начислявали висок лихвен процент при предоставяне на парични суми. Той не е знаел, че дружеството няма разрешение за извършване на банкова дейност. На неустановена дата през 2006г., същият посетил офиса в гр. С., пл. „********* и внесъл паричната сума от 4 000 лева. По депозита била уговорена лихва в размер на 1% месечно и издадена запис на заповед. В последствие вложил допълнително парични средства, при същите условия и лихва: на 26.06.2008г. 4 000 евро влог с левова равностойност 7823,32 лв. и на същата дата 1 700 щатски долара влог с левова равностойност 2113,61 лв, ;на 26.08.2009г. 7 000 лева влог. Междувременно изтеглил сумата от 1487,14 лева, като не възстановени останали 19449,79 лева.

Свидетелката М.Н.Г. - П. разбрала чрез св.С.И., че във Ф.овата институция „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД, с изпълнителни директори Г.Н.Г. и К.Я.Я. начислявали висок лихвен процент при предоставяне на парични суми. Свидетелката не е знаела, че фирмата няма разрешение за извършване на банкова дейност. На неустановена дата, през 2004г., същата посетила със съпруга си-св.С.П.,***, пл.„********* и предала на обвиняемите Г. и Я. паричната сума паричната сума 10 000 лева. По депозита била уговорена лихва в размер на 1,% месечно и издадена запис на заповед, която във времето била преиздавана при запълване на графите, с нови записи на заповед. В последствие вложила допълнително парични средства, на части при същите условия и лихва : на неустановена дата през септември месец на 2006г. 45 000 лева влог, на 26.06.2008г. 1800 евро влог с левова равностойност 3520,49лв., на същата дата 1600 щатски долара влог с левова равностойност 1989,28 лв., на 26.08.2009 г. 4 000 лева влог, на 26.12.2008г. 3 000 евро влог с левова равностойност 5867,49 лв. Общо изтеглила във времето 4139,69 лева, като не възстановени останали 53237,57 лева.

Свидетелят Д.А.С., разбрал, че във Ф.овата институция „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД, начислявали висок лихвен процент при предоставяне на парични суми. Свидетелят не е знаел, че фирмата няма разрешение за извършване на банкова дейност. На 08.12. 2008г., същият посетил офиса в гр. С., пл. „********* и внесъл паричната сума от 20 000 евро с левова равностойност 39116,60 лв. По депозита била уговорена лихва в размер на 1% месечно и издадена запис на заповед. В последствие вложил допълнително парични средства, при същите условия и лихва: на 12.01.2009 г. паричната сума от 9800 евро влог с левова равностойност 19167,13 лв. От вложените суми получил 45116,60 лева, като не възстановени останали 13167,13 лева.

Свидетелят Й.И.М. познавал двамата подсъдими от 1987г. когато били курсанти. На 12.05. 2009г., в гр.Р. същият предал на подс.Я.Я., паричната сума от 20 000 евро с левова равностойност 39116,60 лв. Причината за това били здравословните проблеми на детето на последния. Лихва не била уговаряна. Съставена била запис на заповед. В последствие св.М. дал допълнително на 08.08.2009г. паричната сума от 6 000 щатски долара с левова равностойност 8173,68 лв. Сумите не му били върнати.

Свидетелят Д.П.Б. разбрал, че във Ф.овата институция „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД, с изпълнителни директори Г.Н.Г. и К.Я.Я. начислявали висок лихвен процент при предоставяне на парични суми. На неустановени дати през 2008г., същият посетил офиса в гр. С., пл. „********* и предал на подсъдимите Г. и Я., на два пъти паричната сума от 20 000 евро с левова равностойност 39116,60 лв. или общо 40 000 евро, с левова равностойност от 78 233,20 лева. По депозита била уговорена лихва в размер на 1% месечно и издадена запис на заповед. На св.Б. били върнати 22000 лева, като останали дължими 56 233,20 лева.

Свидетелят А.Н.И. узнал, че във „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД, с изпълнителни директори Г.Н.Г. и К.Я.Я. начислявали висок лихвен процент при предоставяне на парични суми. На неустановена дата през 2007г., същият посетил офиса в гр. С., пл. „********* и предал на подсъдимите Г. и Я., паричната сума от 20 000 евро с левова равностойност 39116,60 лв. По депозита била уговорена лихва в размер на 1% месечно и издадена запис на заповед. Сумите не са били върнати.

След като св. В.А.К. разбрала, че във Ф.овата институция „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД, начислявали висок лихвен процент, решила да вложи парични суми. На 05.07.2006г., същата посетила офиса в гр. С., пл. „********* и предала на подсъдимите Г. и Я. .паричната сума паричната сума от 10 000 евро, с левова равностойност 19558,30 лв. По депозита била уговорена лихва в размер на 1,2% месечно и издадена запис на заповед, която във времето била преиздавана при запълване на графите с нови записи на заповед. В последствие вложила допълнително парични средства, на части при същите условия и лихва в периода след 05.07.2006г. до неустановена дата през пролетта на 2010г. Общия размер на внесените суми достигнал 183126 евро, с левова равностойност 358 163,32 лв. Не са били върнати 358 132,03 лева.

Свидетелят В.Й.П. научил, че Ф.овата институция „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД, с изпълнителни директори двамата подсъдими начислява висок лихвен процент при предоставяне на парични суми. На 05.10.2009г. същият посетил офиса в гр. С., пл. „********* и предал на обвиняемите Г. и Я., паричната сума от 20 000 евро с левова равностойност 39 116,60 лв. По депозита била уговорена лихва в размер на 1,2% месечно и издадена запис на заповед. Св.В.П. получил обратно сумата от 1408,20 лева, като не възстановени останали 37 708,40 лева.

             Свидетелят Д.Б.П. познавал двамата подсъдими от Военния факултет на НСА. На неустановена дата през 2005г., същият дал на подсъдимите сумата от 2800 евро с левова равностойност 5476,32 лв. В последствие на 24.11.2009 г. дал 1432 щатски долара влог с левова равностойност 1871,04 лв., а на 24.02.2010 г. 20 щатски долара влог с левова равностойност 28,88 лв. Лихва за предоставените суми не била уговаряна. На св.П. била върната сумата от 614,13 лева, като не издължени останали 6566,53 лева.

Свидетелката Д.Ж.Г. научила, че във Ф.овата институция „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД, начислявали висок лихвен процент при предоставяне на парични суми. На 22.02.2010г. същата посетила офиса в гр. С., пл. „********* и внесла паричната сума от 20 000 евро с левова равностойност 39116,60 лв. По депозита била уговорена лихва в размер на 1,2% месечно и издадена запис на заповед. Във времето св.Г. получила обратно сумата от 1408,20 лева, като не възстановени останали 37 708, 40 лева.

Свидетелят И.Д.И. познавал двамата подсъдими от казармата.  На неустановена дата през 2006г., същият посетил офиса в гр. С., пл. „********* и предал на подсъдимите Г. и Я., паричната сума 27 000 евро, с левова равностойност 52807,41 лв. В последствие на 26.12.2010г. свидетелят им дал паричната сума от 2 397 евро с левова равностойност 4688,13 лв.. Парите били предадени за съхранение, като между свидетеля и подсъдимите нямало уговорка за заплащане на лихва.

Свидетелят К.М.П. разбрал, че може да вложи във Ф.овата институция „Ф.ова къща Г и К Ф." АД, парична сума срещу висок лихвен процент. На неустановена дата през месец октомври на 2010г., същият посетил офиса в гр. С., пл. „********* и внесъл паричната сума от 33 000 евро, с левова равностойност 64542,39 лв. По депозита била уговорена лихва в размер на 1,5% месечно и издаден запис на заповед. В последствие свидетеля вложил на 01.04.2011г.  допълнително парични средства, при същите условия и лихва - сума от 2798 евро с левова равностойност 5472,41 лв. На свидетеля били изплатени 960,31 лева, като не възстановени останали  62 209,09 лева.

Свидетелката П.П.Г.-Х. научила, че във Ф.овата институция „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД, с изпълнителни директори Г.Н.Г. и К.Я.Я. начислявали висок лихвен процент при предоставяне на парични суми. На 21.04.2011 г., същата посетила офиса в гр. С., пл. „********* и внесла паричната сума от 7100 щатски долара с левова равностойност 9521,67 лв. По депозита била уговорена лихва в размер на 1 % месечно и издадена запис на заповед. Във вемето на свидетеля били върнати 2753, 44 лева. Не възстановени останали  6 768,23 лева.

Свидетелката М.Н.П. също разбрала за възможността да вложи във Ф.овата институция „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД, парични суми срещу висок лихвен процент. На 22.11.2010г., тя посетила офиса в гр. С., пл. „********* и внесла при подсъдимите, паричната сума от 30 000 евро с левова равностойност 58674,90 лв. По депозита била уговорена лихва в размер на 1,5 % месечно и издадена запис на заповед. От  тази сума свидетелката получила в последствие 962,27 лева, като не възстановени останали  57 712, 63 лева.

          Свидетелят Р.Н.Н. и брат му И. Н.Н. разбрали от баща си, че във Ф.овата институция „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД, подсъдимите начислявали висок лихвен процент при предоставяне на парични суми. На неустановена дата през пролетта на 2010г.,св. Р.Н. ***, пл.„********* и  внесъл  парична сума в евро с левова равностойност 119 843,48 лв. По депозита била уговорена лихва в размер на 1% месечно и издадена запис на заповед. От тази сума били върнати 30 000 лева, като останали дължими 89 843,48. По същото време- на неустановена дата през пролетта на 2010г.,и брат му И.Н.Н. посетил офиса на подсъдимите и внесъл парична сума в евро с левова равностойност 122239,38 лв. По депозита била уговорена лихва в размер на 1% месечно и издадена запис на заповед. На Р.Н. и И.Н., след водено изпълнително производство били възстановени по 30 000 лева за всеки един, като разликата до посочените по-горе суми останала дължима.

Свидетелят Р.Й.Х. разбрал, че се начислявали висок лихвен процент във Ф.овата институция „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД, с изпълнителни директори Г.Н.Г. и К.Я.Я. при предоставяне на парични суми. На 04.11.2011г., същият посетил офиса в гр. С., пл. „********* и предал на подсъдимите паричната сума от 38 797 евро с левова равностойност 75880,34 лв. и 91611 лева. По депозита била уговорена лихва в размер на 1,2% месечно и издадена запис на заповед. Сумите не са били върнати.

Свидетелката М.Г.П. научила, че във „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД, начислявали висок лихвен процент при предоставяне на парични суми. На 26.11.2007г., тя посетила офиса в гр. С., пл. „********* и предала на обвиняемите Г. и Я. .паричната сума от 10 204 евро с левова равностойност 19957,29 лв. По депозита била уговорена лихва в размер на 10% годишно и издадена запис на заповед.  На свидетелката били върнати в последствие 4510,14 лева, а не възстановени останали 15477,15 лева.

Св. Н.Б.С. също разбрала, че във Ф.овата институция „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД, с изпълнителни директори двамата подсъдими, начислявали висок лихвен процент при предоставяне на парични суми. На неустановена дата през 2006г., същата посетила офиса в гр. С., пл. „********* и внесла при подсъдимите, паричната сума от 1 000 евро с левова равностойност 1955,83 лв. По депозита била уговорена лихва в размер на 1 % месечно и издадена запис на заповед. В последствие вложила на части допълнително парични средства, при същите условия и лихва: суми през периода от 2006г. до 29.03.2010г. като общия размер на внесените средства достигнал 15 067,71 лева. От тази сума свидетелката получила във времето 6843,45 лева, като не издължени останали 8 224,26 лева.

Свидетелката Д.Н.И. научила ,       че във „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД,с изпълнителни директори подсъдимите Г.Н.Г. и К.Я.Я. начислявали висок лихвен процент при предоставяне на парични суми. На неустановена дата през 2002г., същата посетила офиса в гр. С., пл. „********* и предала на подсъдимите паричната сума от 2 000 лева. По депозита била уговорена лихва в размер на 1 % месечно и издадена запис на заповед. В последствие вложила на части допълнително парични средства, при същите условия и лихва: от неустановена дата през 2002г. до ноември месец на 2010г. в общ размер на 15 000 евро с левова равностойност 29337,45 лв. и 15 000 лева. Върнати й били 2291 лева, като дължими останали 44 238,36 лева.

Св. М.М.К. разбрала, че във „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД, с изпълнителни директори подсъдимите, могат да се вложат срещу висок лихвен процент парични суми. На 24.12.2010г., същият посетил офиса в гр. С., пл. „********* и предал на подсъдимите, паричната сума от 62 500 евро с левова равностойност 122239,38 лв. По депозита била уговорена лихва в размер на 1% месечно и издадена запис на заповед.  Сумата не била върната.

Св.З.К.С. разбрала, че във „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД, с изпълнителни директори подсъдимите, могат да се вложат срещу висок лихвен процент парични суми. На 30.09.2004 г., тя посетила офиса в гр. С., пл. „********* и внесла при подсъдимите паричната сума от 8000 щатски долара с левова равностойност 12609,12 лв. По депозита била уговорена лихва в размер на 1 % месечно и издадена запис на заповед. В последствие вложила на части допълнително парични средства, при същите условия и лихва: на 21.03.2008 г. 2285 евро влог с левова равностойност 4469,07 лв., на 21.03.2009 г. 3030 евро влог с левова равностойност 5926,17 лв. Върнати й били 6 520,74 лева, като дължими останали 16  483, 62 лева.

Свидетелката А.А.К. също научила, че във „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД, с изпълнителни директори Г.Н.Г. и К.Я.Я. могат да се влагат суми срещу начисляване на висок лихвен процент. На 30.03.2009г., същата посетила офиса в гр. С., пл. „********* и предала на подсъдимите  Г. и Я., паричната сума от 11 393 евро с левова равностойност 22 282,77 лв. По депозита била уговорена лихва в размер на 1 % месечно и издадена запис на заповед.  Върнати й били 6 000 лева, като дължими останали 16  282,77 лева.

Св.В.А.К., разбрал за възможността да вложи във „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД, парична сума, за което да се начислява висок лихвен процент. На неустановена дата в периода 2003г. - 2004г., същият посетил офиса в гр. С., пл. „********* и внесъл паричната сума от 2 000 лева. По депозита била уговорена лихва в размер на 1% месечно и издадена запис на заповед. В последствие вложил допълнително парични средства, при същите условия и лихва: На неустановена дата около 2009г. 1 300 лева влог., на 04.01.2010 г. 2174 щатски долара влог с левова равностойност 2955,01 лв., на 04.05.2010г. 216 щатски долара влог с левова равностойност 322,76 лв., на 04.03.2012 г 235 щатски долара влог с левова равностойност 347,75 лв. Върнати му били 2 494,90 лева, като дължими останали 7474, 38 лева.

Свидетелят Л.И.И. разбрал, че във Ф.овата институция „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД, с изпълнителни директори двамата подсъдими начислявали висок лихвен процент при предоставяне на парични суми. На 05.04.2010 г., същият посетил офиса в гр. С., пл. „********* и предал на подсъдимите паричната сума от 123 112 щатски долара, с левова равностойност 178784,48 лв. По депозита била уговорена лихва в размер на 1 % месечно и издадена запис на заповед. Сумата не била върната на свидетеля.

Св.К.Л.И. научила, че Ф.овата институция „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД, начислявали висок лихвен процент при предоставяне на парични суми. На 23.07.2007 г., същата посетила офиса в гр. С., пл. „********* и внесла паричната сума от 73 000 евро с левова равностойност 142775,59 лв. По депозита била уговорена лихва в размер на 1 % месечно и издадена запис на заповед. Във времето св.И. получила сумата от 8981,17 лева, като не възстановени останали 133 794,  42 лева.

Свидетелката Е.Г.Р. разбрала, че във Ф.овата институция „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД, с изпълнителни директори подсъдимите  Г.Н.Г. и К.Я.Я. начислявали висок лихвен процент при предоставяне на парични суми. На 24.10.2006 г., същата посетила офиса в гр. С., пл. „********* и внесла паричната сума от 16352 евро с левова равностойност 31981,73 лв. По депозита била уговорена лихва в размер на 1 % месечно и издадена запис на заповед. Във времето св.Р. получила сумата от 23 788,76 лева, като не възстановени останали  8 192,97 лева.

Свидетелят Г.Г.Г. се запознал с подсъдимите чрез свои познати.  От тях разбрал, че във Ф.овата институция „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД, начислявали висок лихвен процент при предоставяне на парични суми. Свидетелят не е знаел,че фирмата няма разрешение за извършване на банкова дейност. На неустановена дата в периода 2005г. - 2006г., същият вложил при подсъдимите Г. и Я. сума в общ размер от  532 826 евро с левова равностойност 1 042 117,08 лева. По депозита била уговорена лихва в размер на 1,7% месечно и издадена запис на заповед. В последствие вложил допълнително парични средства, при същите условия и лихва: на 21.03.10г. при същите условия и лихва паричната сума 10 029 евро влог с левова равностойност 19 615,02 лв. Свидетеля получил обратно сумата от 27 540 евро с левова равностойност 53 863,56 лева, като не възстановени останали 988 253,52 лева.

Свидетелят Г.Г.Г., син на св. Г.Г.Г., по съвет от последния решил да вложи във Ф.овата институция „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД, с изпълнителни директори двамата подсъдими, парични суми. На неустановена дата през пролетта на 2007г., същият посетил офиса в гр. С., пл. „********* и предал на подсъдимите, паричната сума от 350 000 евро, с левова равностойност 684540,50 лв. По депозита била уговорена лихва в размер на 1,7% месечно и издадена запис на заповед. В последствие вложил допълнително парични средства, при същите условия и лихва: на 26.05.2008г. 58 000 евро влог , с левова равностойност 113438,14 лв.. на 28.05.2008г. 110000 евро влог с левова равностойност 215141,30 лв., на 01.09.2008г. 20 000 лева влог, на 28.12.2008 г. 3524 евро влог с левова равностойност 6892,35 лв., на 20.01.2009г. 103748 евро влог с левова равностойност 202913,45 лв., на 26.01.2009г. 9126 евро влог с левова равностойност 17848,91 лв. Общия размер на предоставената сума бил 869 413,06 лева от които във времето на св.Г.Г. били върнати 102 214,93 лева. Не възстановени останали 767198,13 лева.

Св.И.С.И., научил, че Ф.овата институция „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД, с изпълнителни директори Г.Н.Г. и К.Я.Я. начислявали висок лихвен процент при предоставяне на парични суми. Свидетелят не е знаел ,че фирмата няма разрешение за извършване на банкова дейност. На 28.06.2006 г., същият посетил офиса в гр. С., пл. „********* и предал на обвиняемите Г. и Я., паричната сума от 1 500 евро с левова равностойност 2933,75 лв. По депозита била уговорена лихва в размер на 1% месечно и издадена запис на заповед. В последствие вложил допълнително парични средства, при същите условия и лихва: на 22.01.2009 г. 2500 лева влог, на 30.09.2009 г. 3000 лева влог, на 10.01.2008 г. 19000 евро влог с левова равностойност 37160,77 лв., на 22.01.2009 г. 510 евро влог с левова равностойност 997,47лв. Общо внесените суми били в размер на  46 591, 99 лева. От тях на свидетеля били върнати 25 226, 05 лева, като останали не възстановени 21 365,94 лева.

Съпругът на св. С.П.П.-Л.П., разбрал, че във Ф.овата институция „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД, с изпълнителни директори подсъдимите Г.Н.Г. и К.Я.Я. начисляват висок лихвен процент при предоставяне на парични суми. На 11.10.2006 г., той посетил офиса в гр. С., пл. „********* и внесъл при подсъдимите в полза на съпругата си С.П.П., паричната сума от 3000 щатски долара с левова равностойност 4677,90 лв. По депозита била уговорена лихва в размер на 1 % месечно и издадена запис на заповед. Върнати бил само 68,18 лева, като дължими останали 4 609,72 лева.

Свидетелят Л.Г.Г., разбрал, че във Ф.овата институция „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД, с изпълнителни директори Г.Н.Г. и К.Я.Я. начислявали висок лихвен процент при предоставяне на парични суми. На неустановена дата през 2002г., същият посетил офиса в гр. С., пл. „********* и предал на подсъдимите Г. и Я., паричната сума чиито размери не са установени. В последствие вложил допълнително парични средства, при  уговорена лихва в размер на 1,5% месечно и издадена запис на заповед, както следва: на 02.06.2008г. - 25 990 евро влог с левова равностойност 50832,02 лв. и на същата дата 19 305 евро влог с левова равностойност 37757,30 лв. На 02.12.2008г. внесъл 11 721 лева с левова равностойност  18 054,91 лева.  Общо внесената сума била 106 644,23 лева от които били върнати само 977,92 лева. Останали дължими 105 666,31 лева..

Свидетелят И.С.И., научил, че във Ф.овата институция „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД начислявали висок лихвен процент при предоставяне на парични суми. Свидетелят не е знаел ,че фирмата няма разрешение за извършване на банкова дейност. На неустановена дата през 2007г., същият посетил офиса в гр. С., пл. „********* и предал на подсъдимите  паричната сума от 30 000 евро, с левова равностойност 58674,90 лв. По депозита била уговорена лихва в размер на 1% месечно и издадена запис на заповед. Сумата не била възстановена.

Като разбрала, че във Ф.овата институция „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД, с изпълнителни директори Г.Н.Г. и К.Я.Я. начислявали висок лихвен процент при предоставяне на парични суми, св. Свидетелката Д.П.И. посетила  на 19.01.2009 г., офиса в гр. С., пл. „*********. Там предала на подсъдимите паричната сума от 2500 евро с левова равностойност 4889,58 лв. По депозита била уговорена лихва в размер на 1 % месечно и издадена запис на заповед. Сумата не била върната.

Свидетелката Й.И.Х. разбрала за дейността на Ф.овата институция „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД от зет си-св.С.Л.. На 02.06.2004г., същата посетила със съпруга си и св.Л. ***, пл. „********* и внесла при подсъдимите паричната сума от 150 000 евро, с левова равностойност 293374,50 лв. По депозита била уговорена лихва в размер на 1 % месечно и издадена запис на заповед. В последствие вложила на части допълнително парични средства, при същите условия и лихва: на 16.12.2008 г. 44 000 щатски долара влог с левова равностойност 58878,16 лв., на 13.08.2009г. 40 000 евро влог с левова равностойност 78233,20 лв., на 13.08.2009 г. 12 000 щатски долара влог с левова равностойност 16420,56 лв. На 15.06.2009 г. вложени 10 000 лева с уговорена лихва от 1,5 % месечно. Общо внесените парични средства били 456 906,42 лева., от които изтеглени 14 668,73 лева, а не възстановени-442 237,69 лева.

Свидетелят А.К.Н., разбрал, че Ф.овата институция „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД,с изпълнителни директори Г.Н.Г. и К.Я.Я. начислявали висок лихвен процент при предоставяне на парични суми. На неустановена дата в периода 2004г. - 2005г., същият посетил офиса в гр. С., пл. „********* и предал на  подсъдимите Г. и Я., паричната сума от 10 000 евро, с левова равностойност 19558,30 лв. По депозита била уговорена лихва в размер на 2% месечно и издадена запис на заповед. В последствие вложил допълнително парични средства, при същите условия и лихва като за внесените суми на 10.11.2011г. била издадена запис на заповед за 131 853 евро с левова равностойност 257882,05 лв.. Свидетелят напранил и на 15.10.2010г.10 000 лева влог, на 26.10.2010г. - 5 500 лева влог, на 03.12.2010г.- 5 000 лева влог, на 15.02.2011 г. 3000 лева влог, на 03.02.2011 г. -2000 лева влог. Общо внесените суми възлизали на  283 382,05 лева.Сумите не са били върнати,

Свидетелката П.К.М. разбрала, че във Ф.овата институция „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД, начислявали висок лихвен процент при предоставяне на парични суми. На неустановена дата през 2000г., същата посетила офиса в гр. С., пл. „********* и предала на подсъдимите Г. и Я., паричната сума от 4 000 лева. По депозита била уговорена лихва в размер на 1 % месечно и издадена запис на заповед. В последствие вложила на части допълнително парични средства, при същите условия и лихва: на 12.04.2004г. внесени 4000 щатски долара с левова равностойност 6467,68 лева, на 02.08.2006 г. 4101 евро влог с левова равностойност 8020,86 лв., на 30.01.2009 г. 2700 евро влог с левова равностойност 5280,74 лв., на 02.02.2010 г. 10 000 лева влог. Общо внесените суми бил в размер на 33 489,43 лева, от които върнати 25292,50 лева. Не възстановени останали 8 196,93 лева.

Свидетелят Б.Х.П. също разбрал, че във Ф.овата институция „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД, с изпълнителни директори Г.Н.Г. и К.Я.Я. начислявали висок лихвен процент при предоставяне на парични суми. На 26.02.2004г., същият посетил офиса в гр. С., пл. „********* и предал на подсъдимите Г. и Я., паричната сума от 10 000 щатски долара с левова равностойност 15717,10 лв. По депозита била уговорена лихва в размер на 10% годишно и издадена запис на заповед. Свидетелят изтеглил във времето сумата от 9 521,65 лева, като не възстановени останали 6 195, 45 лева.

Свидетелката С.Л.П. не е контактувала лично с Ф.овата институция „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД, с изпълнителни директори двамата подсъдими. Родителите й направили на 23.03.2005 г., в  офиса в гр. С., пл. „********* влог на нейно име за сумата от 2 609 щатски долара с левова равностойност 3910,16 лв. По депозита била уговорена лихва в размер на 1 % месечно и издадена запис на заповед. Сумите не била върната.

Лицето Л.П.П., баща на св. С.П. и съпруг на св. С.П. научил, че във Ф.овата институция „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД,с изпълнителни директори Г.Н.Г. и К.Я.Я. начислявали висок лихвен процент при предоставяне на парични суми. На 10.03.2005 г., същият посетил офиса в гр. С., пл. „********* и предал на подсъдимите Г. и Я., паричната сума от 3000 щатски долара с левова равностойност 5166,33 лв. По депозита била уговорена лихва в размер на 1% месечно и издадена запис на заповед. В последствие вложил допълнително парични средства, при същите условия и лихва: на 04.10.2006 г. паричната сума от 990 щатски долара влог с левова равностойност 1526,55 лв. Общо внесената сума от 6 692,88 лева не била възстановена.

Свидетелят Д.Ц.И., познавал подсъдимите от 1997 година. Узнавайки, че Ф.овата институция „Ф.ова къща Т и К Ф.” АД, с изпълнителни директори Г.Н.Г. и К.Я.Я. начислявали висок лихвен процент при предоставяне на парични суми на неустановена дата през пролетта на 2005г., същият посетил офиса в гр. С., пл. „********* и внесъл, паричната сума от от 5 000 лева. По депозита била уговорена лихва в размер на 1,5% месечно и издадена запис на заповед. В последствие вложил допълнително парични средства, при същите условия и лихва: от неустановена дата на април месец 2008г. до неустановена дата на март месец 2009г. в общ размер на 86 580 лева влог. Общо внесените суми били 91 580 лева и не били възстановени.

Свидетелят С.И.Л. се познавал с подсъдимите, знаел е че те са управители на Ф.овата институция „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД. Същият имал разллични Ф.ови взаимоотношения с подсъдимите, но не е внасял суми срещу лихва при тях.

Свидетелят К.Х.Р., научил, че във Ф.овата институция „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД, с изпълнителни директори Г.Н.Г. и К.Я.Я. начислявали висок лихвен процент при предоставяне на парични суми. На 10.03.2009г., същият посетил офиса в гр. С., пл. „********* и предал на обвиняемите Г. и Я., паричната сума от 50 000 евро, с левова равностойност 97791,50 лв. По депозита била уговорена лихва в размер на 1,5% месечно и издадена запис на заповед. В последствие вложил допълнително парични средства, при същите условия и лихва: на 10.06.2009г. 22 250 евро влог, с левова равностойност 43517,22 лв.Сумите не са били върнати.

Свидетелят И.Е.Б., разбрал, че във Ф.овата институция „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД,с изпълнителни директори Г.Н.Г. и К.Я.Я. начислявали висок лихвен процент при предоставяне на парични суми. На 19.12.1998г., същият посетил офиса в гр. С., пл. „********* и предал на подс.Я., паричната сума от 7 560 германски марки, с левова равностойност 7560 лева. По депозита била уговорена лихва в размер на 1 % месечно и издадена запис на заповед.  След известно време била вложена и сумата от 10 000 лева на името на съпругата му. Последната починала през 2009г. Тогава св.Б. поискал от подс.Я. от остатъка от сумата на съпругата му-1519 евро, да прехвърли по неговия влог 519 евро и да открие влог на двете му дъщери-свидетелите Е.И.Б. и Д.И.Б. по 500 евро за всяка, което подс.Я. сторил. От общо внесените от св.Б..Сумите не са били върнати.

                 Тази фактическа обстановка съдът намира за установена според всички събрани в хода на производството доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Е.С.Д.; Л.В.Н.; П.М.Л.; А.Б.С.; В.А.; М.Е.Л.; С.Г.И.; Ц.Л.В.; А.И.Б.; Б.Р.Б.; М.И.Г.; О.М.И.; И.Н.М.; И.К.А.; Г.И.Б.; С.П.П.; М.Н.Г.- П.; Д.А.С.; Й.И.М.; Д.П.Б.; А.Н.И.; В.А.К.; В.Й.П.; Д.Б.П.; Д.Ж.Г.; И.Д.И.;К.М.П.; П.П.Г.- Х.; М.Н.П.; Р.Н.Н.; Р.Й.Х.; М.Г.П.; Н.Б.С.; Д.Н.И.; М.М.К.; З.К.С.; А.А.К.; В.А.К.; Л.И.И.; К.Л.И.; Е.Г.Р.; Г.Г.Г.; Г.Г.Г.; И.С.И.; С.П.П.; Л.Г.Г.; И.С.И.; Д.П.И.; Й.И.Х.; А.К.Н.; П.К.М.; Б.Х.П.; С.Л.П.; Д.Ц.И.; С.И.Л.; К.Х.Р.; И.Е. Б.; Е.И.Б.; Д.И.Б., както и от писмените доказателства и доказателствени средства- документи по разкрита данъчна и осигурителна информация/ том 5,том 6, том 7/, документи по разкрита банкова тайна- класьори том 17 и 18/ копия от записи на заповед, протоколи за доброволно предаване и други, както и от изготвените по делото съдебно -икономически , банкови и графически експертизи /том 3, том 11, том 10 лист 87-104; том 20- лист 49-90/ и допълнителни комплекси съдебно-счетоводни, банкови и икономически експертизи, почеркова експертиза.

                  Преди да обсъди доказателствената съвкупност и да изложи  фактическите и правни изводи въз основа на които бе постановена присъдата, с оглед пространните възражения на защитниците в пледоариите им срещу вида на обвинителния акт, съдът намира, че не следва да подминава този въпрос. Въпреки, че последния е процесуален такъв и съдът го е обсъдил в съдебно засеД.е, доколкото  в пледоариите си защитниците отново му отделят значително място, следва да се даде отговор и на тези техни възражения. Основното от тях е свързано с неяснота, според защитниците, относно времевия аспект на престъплението, тъй като обвинителният акт съдържал инкриминиран период по отношение на подс. К.Я.-от неустановена дата от 1998 г. до 04.03.2012 г., а за подсъдимия Г. - от неустановени дати до 04.03.2012 г. Не са необходими усилия да се забележи, че формулировката на обвинението е именно такава. Този начин за индивидуализиране на периода на престъплението не е довел до ограничаване възможността на подсъдимите да разберат в извършването на какво престъпление са обвинени. В случая прокурорът, освен, че е посочил периода на извършване на престъплението, в диспозитива на обвинителния акт е изброил всяко едно от лицата-вложители, сумите които са внесли и момента в който това е сторено. Видно от  заключителната част на акта в 63 пункта за всеки подсъдим са посочени 63 отделни момента в които според обвинението са приемани суми на влог. Именно поради това, въпреки, че този процесуален подход търпи критика поради начина на изписване и ненужното преповтаряне на факти, чието място е в обстоятелствената част на обвинителния акт, а не в заключителната му такава, в случая е довел до пълно преодоляване на пропуска на прокурора да посочи в началото на обвинението на подс.Г. по-конкретно началния момент на престъпната му деятелност. В пункт 6-ти на обвинението/идентичен и за двамата подсъдими/, относно лицето А.С. е посочен като момент на приемане на влог „неустановени дати в периода 1998г. - 1999г.”. Това е и най-ранния момент посочен от прокурора, поради което твърдението, че „обвинението е неразбираемо”, граничи, /ако и да не е/, със злоупотреба с право. Срещу начинът по който е изготвен обвинителния акт могат да се направят множество основателни възражения, но нито едно от тях не изключва процесуалната му годност да се развие въз основа на него наказателно производство в съдебна фаза. По изложените съображения не може обосновано да се приеме, че обвинението е неразбираемо с оглед периода на извършване на престъплението. Изписването в заключителната част на обвинителния акт за всеки един от вложителите на конкретни моменти в които са предоставени средства на влог, позволява без никакво затруднение да се разбере периода в който според обвинението е извършено престъплението, включително и по обвинението на подс.Г., в началото на което е пропуснато да се изпише годината на неустановените дати-1998г.

                 Цифровото изписване в диспозитива на обвинение на чл. 252, ал.2, пр.1 и пр.2, вр. ал.1, пр.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от НК също не представлява съществено процесуално нарушение. Претенцията за съществено нарушение на закона, поради посочване на пр.2 на ал.2 от чл.252 НК е неоснователна. Изписването /само цифрово/ на това предложение не води до неяснота в обвинението, тъй като словесното посочване на обективните признаци от състава на престъплението е последователно и е свързано само с пр.1 на ал.2 от чл.252 НК. Не е вярно твърдението, че по този начин „ е повдигнато обвинение по квалифициращия състав на ал.2 в алтернативата му получени значителни неправомерни доходи”. В хода на наказателното производство не е било повдигано такова обвинение и на подсъдимите не им се е налагало да се защитават по него. Съдебната практика е константна и последователна в разбирането, че при противоречие между цифровата и словесната част на обвинението, приоритет се дава на последната. Нещо повече, в случая не може да става дума за противоречие, тъй като се констатира единствено неправилно добавяне цифрово на едно от предложенията на ал.2 от чл.252 от НПК. В останалата част от обвиненията се констатира пълно съответствие между цифровото и словесното им изписване. С оглед на това изобщо не може да се приеме, че е налице обвинение относно обективния признак по чл.252, ал.2, пр.2 от НК.

             Всички доказателства разглеД.поотделно и в тяхната съвкупност налагат следните фактически и правни изводи:  

             От доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че двамата подсъдими са стопанисвали съвместно валутно обменно бюро „Г и К”, ползващо офис в гр.С., пл. *********, като притежавали лиценз №100-00640/19.11.1993 г. С решение по фирмено дело №2352/2003 г. по описа на СГС[1] било регистрирано дружество „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД, с внесен капитал 100000 лв. От момента на регистрацията до края на процесния период, двамата подсъдими са били представляващи акционерното дружество[2]. Видно от заповедта на подуправителя на БНБ и Удостоверение №ВGR00110[3] дружеството било вписано в Регистъра по чл.3, ал.2 от Закона за кредитните институции, като Ф.ова институция. Установено е в хода на разследването, че както валутното обменно бюро, така и „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД не са можели да извършват публично привличане на влогове или други възстановими средства, тъй като са нямали издаден лиценз от БНБ и не са отговаряли на законовите изисквания за извършване на такава дейност[4]. Съгласно чл.11, ал.1 от Закона за банките обн., ДВ, бр. 52 от 1.07.1997 г., в сила от 1.07.1997 г. отменен 01.01.2007 г., за извършване на банкова дейност се изисква писмено разрешение (лицензия), издадено от Централната банка. След отмяната на този закон, тези отношения са уредени със Закона за кредитните институции обн., ДВ, бр. 59 от 21.07.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., като съгласно чл. 13. ал.1 от същия, за извършването на банкова дейност се изисква лиценз, издаден от БНБ. Изложеното по-горе дава основание на съда да приеме, че през целия инкриминиран период, субектите, стопанисвани и управлявани от двамата подсъдими- валутно обменно бюро „Г и К” и „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД не са притежавали лиценз, т.е. нямали са издаден документ по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 42 от Регламент (ЕС) № 575/2013, от съответния орган (в случая единствено компетентен такъв е БНБ), с който да се предоставя правото за извършване на дейността, и са нямали право публично да привличат влогове. Въпреки това, двамата подсъдими са организирали извършването на такава банкова дейност. Съгласно чл.1, ал.1 от Закона за банките/отм/ и чл.2, ал.1 от Закона за кредитните институции. Видно от показанията на свидетелите Е.Г.Д., Л.В.Н., П.М.Л., А.Б.С., В.А., М.Е.Л., Б.Р.Б., М.И.Г., О.М.И., И.Н.М., Г.И.Б., И.К.А., С.П.П., М.Н.Г.-П., Д.А.С., Д.П.Б., А.Н.И., А.И.Б., В.А.К., В.Й.П., Д.Ж.Г., К.М.П., Р.Н.Н., П.Г.-Х., М.Н.П., Р.Й.Х., М.Г.П., Н.Б.С., Д.Н.И., М.М. К., З.К.С., А.А.К., В.А.К., Л.И.И., К.Л.И.,  Е.Г.Р., Г.Г.Г., Г.Г.Г., И.С.И., С.П.П., И.С.И., Л.Г.Г., Д.П.И., Й.И.Х., А.К.Н., П.К.М., Б.Х.П., С.Л.П.,  К.Х.Р.[5] същите са предоставили различни парични суми на подсъдимите с уговорката те да им бъдат върнати с лихва. Показанията на тези свидетели се подкрепят и от писмените доказателства-фотокопия на записи на заповеди[6], в които са били вписвани вложените от тях средства и увеличения размер на сумите с начислената лихва. Видно от бланката върху която са били съставяни те, ежемесечно е била начислявана лихва в уговорения размер, като в съответните графи са вписвани сумите, които е следвало те да бъдат олихвени следващия месец. Изтеглянето на част от внесените средства също е намирало отражение в записа на заповед, така, както твърдят и свидетелите. Това се установява по категоричен начин със заключението на експертите по съдебно-счетоводните, банкови и икономически експертизи и допълнителните комплексни съдебно-счетоводни, банкови и икономически експертизи. Чрез тях и с показанията на свидетелите, е установен и размерът на лихвения процент, който е бил договарян във всеки отделен случай.

Показанията на свидетелите, както и писмените доказателства дават основание на съда да приеме, че всички тези лица са били вложители, а извършваната от подсъдимите дейност е представлява влогонабиране. Съгласно § 1. 2. от ДР на Закона за банките,  "влог" е всяка сума, получена със задължение за връщане. По аналогичен начин е разяснена същността на влога и с § 1. 2. от ДР на Закона за кредитните институции. От показанията на свидетелите е видно, че по един или друг начин те са разбрали за възможността, срещу предоставени суми да получават висок, с оглед размера на предлагания от банките, лихвен процент. Предали са фактически посочените суми, а подсъдимите, без оглед на това дали по отделно, съвместно или чрез служители в офиса находящ се  в гр. С., пл. „*********, са ги получили. Тези действия на последните представляват публично привличане на влогове по смисъла на §5 от ДР на Закона за банките и § 3 от ДР на Закона за кредитните институции. От обективна страна двамата подсъдими са приели влогове от повече от 30 лица, които не са били банки или други институционални инвеститори. С оглед на това съдът приема, че поведението на подсъдимите е съставомерно от обективна страна по чл.252, ал.2, пр.1, вр. ал.1, пр.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от НК. Неоснователно е възражението на защитниците, че извършваната от двамата подсъдими дейност не била банкова тъй като освен публичното привличане на влогове кумулативно следвало да се извършва  предоставянето на кредити. Аргумент за това свое разбиране, защитниците черпят от разпоредбите на чл.1, ал.1 от Закона за банките/отм./ и чл.2, ал.1 от Закона за кредитните институции, съгласно които освен, че публично привлича влогове, банката използва привлечените парични средства за предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и на собствен риск, съгласно първата норма, респективно- предоставят кредити или друго Ф.иране за своя сметка и на собствен риск, съобразно втората.

Съдът намира, че  в случая е налице по същество банково публично привличане на влогове организирано и реализирано от двамата подсъдими. От една страна не е било спазено изискването за надлежно разрешение за извършване на такава дейност, издадено от БНБ, по предвидения в специалния закон ред, а от друга-фактически е извършено влогонабиране. Не може да се сподели лансираната от защитниците теза, че публичното привличане на влогове трябва да е съпътствано и с отпускането на кредити, а извършвано самостоятелно не следва да се третира като банкови сделки, по смисъла на чл.1, ал.1 от Закона за банките/отм./ и чл.2, ал.1 от Закона за кредитните институции. Посочените нормативни актове са уреждали през различно време в рамките на инкриминирания период спорните правоотношения между двамата подсъдими, в качеството им на представляващи посочените по-горе субекти и изброените лица-влогодатели, и дефинират основните банкови сделки- публично привличане на влогове и даването на кредити. Определението за банка, дадено с посочените текстове, наред с вида на правния субект - акционерно търговско дружество или юридическо лице, е изведено на базата на главните, присъщи на посочения вид институция сделки. Законът изобщо не поставя в отношение на каквато и да било взаимна зависимост между тези най- типични банкови сделки, защото поначало не е вярно, че при осъществяване на кредитната си дейност банката може да оперира единствено с ресурса, набран чрез влоговете, нито да използва получените чрез влогонабиране средства само за кредитиране. Такова изискване законът не е въвеждал нито с отменения ЗБ, нито със сега действащия Закон за кредитните институции. С обсъжД.те норми е посочена същността на банката, характера на основната й дейност и това, което я отличава от останалите не банкови Ф.ови институции. По този начин е регламентиран изрично изключителния банков монопол за извършване на определени дейности, установявайки разрешителен режим чрез изискването за получаване на лиценз от БНБ.

Дейността на двамата подсъдими през продължителен период от време се е свеждала до системно приемане парични суми, срещу обещание за връщане с начислен висок лихвен процент. Тази дейност е била насочена към широк, практически неограничен кръг физически лица/всеки, на който са му били известни условията при които се приемат пари на влог във Ф.овата институция е можел да внесе такива, ако желае/, извършвана е системно и по съществото си представлява  публично привличане на влогове. Ирелевантен за съставомерността на деяниято им по чл.252, ал.2, пр.1, вр. ал.1, пр.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от НК е факта, че по делото не е установено те да са отпускали кредити. Нормата на чл. 252 НК не е бланкетна и за съставомерността на деянието не е необходимо деецът да наруши конкретни разпоредби от Закона за банките, респективно от Закона за кредитните институции. Тези актове имат отношение дотолкова, че дават дефиниция за банка, за основните сделки, които тя извършва и за реда, по който работи, поради което служат като база при преценката за правната природа на извършваните от дееца сделки -дали имат характер на изброените в нормата банкови, застрахователни или други Ф.ови сделки и услуги. Изобщо не е нужно за съставомерността на деянието да се установи в наказателното производство, че подсъдимите са извършвали всички позволени от закона банкови сделки. Напротив, съставомерност на деянието по чл.252 от НК ще е налице и при противоправно осъществяване само на един вид банкови сделки- набиране на влогове или отпускане на кредити[7].

Съдът приема, че в изпълнителното деяние на престъплението са участвали и двамата подсъдими, с оглед на което същите са съизвършители по смисъла на чл.20, ал.2 от НК. Неоснователно е възражението на защитника на подс.Г., че Ф.овите отношения са били единствено и само с подсъдимия К.Я., а през периода от 2002 г. до момента подс.Г. е бил в гр. Приморско и няма как да е и не може да е осъществил състава на това престъпление в гр.С..

Престъплението поначало е формално, като основният състав на правната норма по чл. 252, ал. 1 от НК не предвижда настъпването на престъпен резултат. В случая, обвинението по отношение на двамата подсъдими е по квалифицирания състав на чл. 252, ал. 2 пр. 1 от НК - за причинени значителни вреди, т.е предвижда настъпването и на вредоносен резултат. Касае се за престъпление на системно извършване, за каквито се изисква не по-малко от три деяния и между тях да има устойчивост и трайност, като те могат да не са извършени при една и съща обстановка и да не се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, каквото е изискването за продължаваното престъпление[8]. Съществен елемент от обективната страна на тази форма на усложнена престъпна дейност е системността на еднородните деяния, тяхното многократно осъществяване от дееца, както и че деянията включени в престъплението на системно извършване, не съставляват престъпление взети поотделно. Именно тази правна същност на инкриминираната престъпна дейност, съобразена с установените по делото факти, дава основание на съда да приеме, че възражението на защитника на подс.Г. е неоснователно. На първо място, по делото е установено, че част от вложителите са контактували лично с този подсъдим, като подписът му стои под някой от записите на заповед, а под други-не.[9] Със заключенията по изготвените в хода на досъдебно производство графически експертизи[10] се установява в кои записи на заповед има положени подписи от двамата подсъдими и в кои са налице само такива от подс.Я.. Това, че последният е положил подпис в по-голям брой записи на заповед, а подс.Г. в по-малък, както и факта, че по-голям брой от свидетелите заявяват, че са контактували основно с подс.Я. не изключва съставомерността на поведението на подс.Г.. Всички разпитани в хода на съдебното следствие лица-вложители твърдят, че им е било известно, че към дейността на „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД отношение има и подс.Г., когото познават. Противно на твърденията на защитника, доказателствата по делото сочат, че той не е пребивавал само в гр.П., за да «не може да извърши престъпление в гр.С.». Освен от подписаните от него записи на заповед, категорично това се установява и от отчета по сметка на подс.Г. разкрита в «ПИБ»АД[11], от който е видно, че през периода 2006-2012г. редовно е извършвал плащания през ПОС-терминали в различни търговски обекти на територията на гр.С., както и че е теглил суми от АТМ-устройства намиращи се на територията на същия град. С оглед на това, твърдението на защитника, че подс.Г. «от 2002 г. до ден днешен е бил в гр. Приморско”, не е обективно вярно. Дори и да е отсъствал от гр.С. през по-голямата част от този период, подс.Г. пак може да е съучастник в престъплението. Това е така, защото съучастникът отговаря за това, за което със собственото си деяние обективно и виновно допринА.за осъществяването на дадено престъпление, но съучастническото деяние не е някакво своеобразно "самостоятелно престъпление". Поведението на подс.Г., преценявано в рамките на настоящето наказателно производство не може да бъде ограничено само до онези лица, с които той сам е контактувал, нито само до времето през което е пребивавал в гр.С., защото това поведение е елемент от комплексна дейност, която, съчетава както неговите прояви, така и тези на подс.Я.. Тази съвместна деяност довежда в своята цялост до осъществяване на процесното престъпление на системно извършване.  То обединява в себе си множество еднородни деяния, които се извършват от двамата подсъдими заедно или поотделно въз основа на отделни решения. Всяко едно от тях, взето само за себе си, не осъществява престъпен състав, но многократното приемане на влогове, ги обединява в едно престъпление.  Именно съществуващата между деянията на двамата подсъдими връзка им предава характер на части от сложното цяло на обща престъпна дейност. Последната, освен от обективната обвързаност в поведението на двамата подсъдими се обуславя и от субективната си съгласуваност, съображения за която ще бъдат изложени по-надолу. За това, неправилно се твърди, че подс.Г. не е извършил престъплението, тъй като не е подписал всички записи на заповед и не е присъствал при получаването на всички суми. За нуждите на настоящото наказателно производство е категорично установено със свидетелските показания и голяма част от писмените доказателства, че обективно двамата подсъдими са организирали съвместно публично привличане на влогове. За съставомерността на поведението на двамата подсъдими не е наложително да се установи, че те лично и съвместно са получили всички внесени  във валутното бюро и във „Ф.ова къща Г и К Ф.” АД суми. Напротив, по делото е установено, че словесните записвания в графите на записите на заповед не са изпълнени всички от подсъдимите. Свидетелите твърдят, че е имало случаи в които сумите са преД.на служители във Ф.овата институция, както и че понякога са получавани такива не от подсъдимите. Въпреки това, именно последните са осъществявали противоправно банкова дейност по занятие, защото те са организирали и ръководили дейността. Нито един свидетел не твърди, че е уговорил условията по влога с лице различно от подсъдимите. Без значение за съставомерността на деянието на всеки от тях е, дали във всяко отделно влогонабиране са участвали двамата или не, защото същността на съставното престъпление обсъдена по-горе позволява отделните деяния да бъдат извършени от всички или различни съучастници. Тъй като всяко едно от тях не е престъпно само по себе си, но в своята система те осъществяват състава на престъплението, то всички ангажирани с отделни деяния съучастници са съизвършители. В случая, с оглед установеното по делото от фактическа страна, двамата подсъдими съвместно са организирали дейността по влогонабирането и имат равностоен каузален принос в реализирането му.

          Общо обсъденото за двамата подсъдими дава основание на съда да приеме, че подс. К.Я. е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 252, ал.2, вр. ал.1, пр.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от НК. В периода от неустановени дати през 2002г. до 04.03.2012г. в гр. С., в съучастие като извършител с подс.Г.Г., без съответно разрешение от БНБ по чл. 11, ал.1 от Закона за банките /обн. в ДВ, бр. 52/1997г. в сила до 01.01.2007г./  и по чл. 13, ал.1 от Закона за кредитните институции /обн. В ДВ бр. 59 от 21 юли 2006г., изм. ДВ, бр. 69 от 05 август 2008г. - в сила от 01.01.2007г /, извършвал по занятие банкови сделки - публично привличане на влогове по смисъла на чл. 1, ал.1 от Закона за банките (отм.) и чл. 2, ал.1 от Закона за кредитните институции, като приемал суми в български лева и чуждестранна валута от повече от 30 лица, които не са банки или други институционални инвеститори - 51 физически лица- Е.Г.Д., Л.В.Н., П.М.Л., А.Б.С., В.А., М.Е.Л., Б.Р.Б., М.И.Г., О.М.И., И.Н.М., Г.И.Б., И.К.А., С.П.П., М.Н.Г.-П., Д.А.С., Д.П.Б., А.Н.И., А.И.Б., В.А.К., В.Й.П., Д.Ж.Г., К.М.П., Р.Н.Н., И. Н.Н., П.Г.-Х., М.Н.П., Р.Й.Х., М.Г.П., Н.Б.С., Д. Н.И., М.М. К., З.К.С., А.А.К., В.А.К., Л.И.И., К.Л.И.,  Е.Г.Р., Г.Г.Г., Г.Г.Г., И.С.И., С.П.П., И.С.И., Л.Г.Г., Д.П.И., Й.И.Х., А.К.Н., П.К.М., Б.Х.П., С.Л.П., Л.П.П., К.Х.Р., срещу задължение за връщане при различно договорена лихва варираща между 1% и 3% месечно. От доказателствата по делото категорично се установява, че в резултат на посочената дейност обективно са причинени на тези физически лица- вложители значителни вреди в общ размер на 4 708 816, 43 /четири милиона седемстотин и осем хиляди осемстотин и шестнадесет лева  и 43 ст./ лева. В тази сума не са включени установените в хода на съдебното следствие от фактическа страна по-високи размери на внесени от св.Л.Н. и В.К. и не възстановени суми, спрямо посочените в обвинителния акт. По обвинението за първата вредата е в размер на 3 911,66 лева, а за втората-280 211,76лева. До тези размери съдът приема, че следва да се включат суми в общия размер на вредите, въпреки, че както е отразено във фактическата обстановка се установи, че св.Л. е внесла 5065,59 лева, а св.К.- 358 123,03 лева. Със заключението на експертите по допълнителната комплексна съдебно-счетоводна, банкова и икономическа експертиза се установява инидивидуалният размер на получените от всеки един от посочените по-горе лица суми. Фактът, че повечето от лицата са получавали такива, без оглед на това как субективно те и подсъдимите ги определят-като лихви или част от главница, има пряко отношение към обективната съставомерност на поведението на двамата подсъдими относно обективния признак причиняване на значителни вреди. Подс.Я., както и съучастникът му Г. не са имали право да извършват банкова дейност. Само приетите от тях на влог суми могат да бъдат вреда за вложителите, а не и лихвите, които подсъдимите са обещавали да начисляват. Затова, всички получени от лицата суми следва да бъдат приспаднати от размера на причинените им вреди, тъй като с оглед на връщането им, те не могат да са такива. Обективно в изпълнителното деяние на престъплението подс.Я. е участвал наравно с подс.Г., като съображения относно тази обективна съставомерност бяха изложени по-горе. По своята същност от обективна страна поведението на подс.Я. представлява публично привличане на влогове по смисъла на §1, т.5 от ДР на Закона за банките/ отм/ и на 1, т.3 от ДР на Закона за кредитните институции, тъй като броя на лицата от които са приети суми на влог е над 30 . Всички вложители са били физически лица и в резултат на противоправното  влогонабиране реализирано от подсъдимия по занятие, са претърпели имуществени вреди в посочения по-горе общ размер. Тъй като паричният еквивалент на причинените вреди е значителен, се налага извод, че по абсолютния си размер те са значителни[12]. Сумата от 4 708 816, 43 /четири милиона седемстотин и осем хиляди осемстотин и шестнадесет лева  и 43 ст./ лева обективно не може да бъде определена по друг начин.

          От субективна страна подсъдимия Я. е действал с пряк умисъл. Същият е съзнавал всички обективни признаци от състава на престъплението, включително, че няма право нито като физическо лице, нито като стопанисващ и управляваш обменно валутно бюро и в последствие Ф.ова  къща, да извършва публично привличане на влогове. От интелектуална страна е разбирал, че приемането на суми от значителен брой лица по своята същност представлява влогонабиране. Интелектуалния момент на умисълът му е включвал представи за това, че дейността се извършва от него публично, чрез обменното бюро и Ф.овата къща, както и че вложителите са били стимулирани да предоставят средства с обещание за получаване на висок лихвен процент. Все на плоскостта на интелектуалния момент на умисъла подс.Я. е съзнавал наличието на субективна връзка с подс.Г., изразяваща се в наличността на умисъл за задружно осъществяване на престъплението. Нещо повече, съзнавал е обективното участие на подс.Г. в извършване на престъплението. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието и е предвиждал общественоопасните му последици. От волева страна е действал след координация със съизвършителя, т.е. предумишлено, искайки настъпването на общественоопасните последици.

          От обективна страна подс.Г. е осъществил състава на престъплението по чл. 252, ал.2, вр. ал.1, пр.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от НК. В периода от неустановени дати през 2002г. до 04.03.2012г. в гр. С., в съучастие като извършител с подс.К.Я., без съответно разрешение от БНБ по чл. 11, ал.1 от Закона за банките /обн. в ДВ, бр. 52/1997г. в сила до 01.01.2007г./  и по чл. 13, ал.1 от Закона за кредитните институции /обн. В ДВ бр. 59 от 21 юли 2006г., изм. ДВ, бр. 69 от 05 август 2008г. - в сила от 01.01.2007г /, извършвал по занятие банкови сделки - публично привличане на влогове по смисъла на чл. 1, ал.1 от Закона за банките (отм.) и чл. 2, ал.1 от Закона за кредитните институции, като приемал суми в български лева и чуждестранна валута от повече от 30 лица, които не са банки или други институционални инвеститори - 51 физически лица- Е.Г.Д., Л.В.Н., П.М.Л., А.Б.С., В.А., М.Е.Л., Б.Р.Б., М.И.Г., О.М.И., И.Н.М., Г.И.Б., И.К.А., С.П.П., М.Н.Г.-П., Д.А.С., Д.П.Б., А.Н.И., А.И.Б., В.А.К., В.Й.П., Д.Ж.Г., К.М.П., Р.Н.Н., И. Н.Н., П.Г.-Х., М.Н.П., Р.Й.Х., М.Г.П., Н.Б.С., Д. Н.И., М.М. К., З.К.С., Ася А.К., В.А.К., Л.И.И., К.Л.И.,  Е.Г.Р., Г.Г.Г., Г.Г.Г., И.С.И., С.П.П., И.С.И., Л.Г.Г., Д.П.И., Й.И.Х., А.К.Н., П.К.М., Б.Х.П., С.Л.П., Л.П.П., К.Х.Р., срещу задължение за връщане при различно договорена лихва варираща между 1% и 3% месечно. От доказателствата по делото категорично се установява, че в резултат на посочената дейност обективно са причинени на тези физически лица- вложители значителни вреди в общ размер на 4 708 816, 43 /четири милиона седемстотин и осем хиляди осемстотин и шестнадесет лева  и 43 ст./ лева. В тази сума не са включени установените в хода на съдебното следствие от фактическа страна по-високи размери на внесени от св.Л.Н. и В.К. и не възстановени суми, спрямо посочените в обвинителния акт. По обвинението за първата вредата е в размер на 3 911,66 лева, а за втората-280 211,76лева. До тези размери съдът приема, че следва да се включат суми в общия размер на вредите, въпреки, че както е отразено във фактическата обстановка се установи, че св.Л. е внесла 5065,59 лева, а св.К.- 358 123,03 лева.  Със заключението на експертите по допълнителната комплексна съдебно-счетоводна, банкова и икономическа експертиза се установява инидивидуалния размер на получените от всеки един от посочените по-горе лица суми. Фактът, че повечето от лицата са получавали такива, без оглед на това как субективно те и подсъдимите ги определят-като лихви или част от главница, има пряко отношение към обективната съставомерност на поведението на двамата подсъдими относно обективния признак причиняване на значителни вреди. Подс. Г., както и съучастникът му Я. не са имали право да извършват банкова дейност. Само приетите от тях на влог суми могат да бъдат вреда за вложителите, а не и лихвите, които подсъдимите са обещавали да начисляват. Затова, всички получени от лицата суми следва да бъдат приспаднати от размера на причинените им вреди, тъй като с оглед на връщането им, те не могат да са такива. Обективно в изпълнителното деяние на престъплението подс. Г. е участвал наравно с подс. Я., като съображения относно тази обективна съставомерност бяха изложени по-горе. По своята същност от обективна страна поведението на подс.Г. представлява публично привличане на влогове по смисъла на §1, т.5 от ДР на Закона за банките /отм/ и на 1, т.3 от ДР на Закона за кредитните институции, тъй като броя на лицата от които са приети суми на влог е над 30 . Всички вложители са били физически лица и в резултат на противоправното  влогонабиране реализирано от подсъдимия са претърпели имуществени вреди в посочения по-горе общ размер. Тъй като паричният еквивалент на причинените вреди е значителен, се налага извод, че по абсолютния си размер те са значителни[13]. Сумата от 4 708 816, 43 (четири милиона седемстотин и осем хиляди осемстотин и шестнадесет лева  и 43 ст./ лева обективно не може да бъде определена по друг начин.

          От субективна страна подсъдимия Г. е действал с пряк умисъл. Същият е съзнавал всички обективни признаци от състава на престъплението, включително, че няма право нито като физическо лице, нито като стопанисващ и управляваш обменно валутно бюро и в последствие Ф.ова  къща, да извършва публично привличане на влогове. От интелектуална страна е разбирал, че приемането на суми от значителен брой лица по своята същност представлява влогонабиране. Интелектуалния момент на умисълът му е включвал представи за това, че дейността се извършва от него публично, чрез обменното бюро и Ф.овата къща, както и че вложителите са били стимулирани да предоставят средства с обещание за получаване на висок лихвен процент. Все на плоскостта на интелектуалния момент на умисъла подс. Г. е съзнавал съществуващата субективна връзка с подс. Я., изразяваща се в наличността на умисъл за задружно осъществяване на престъплението. Нещо повече, съзнавал е обективното участие на подс.Я. в извършване на престъплението. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието и е предвиждал общественоопасните му последици. От волева страна е действал след координация със съизвършителя, т.е. предумишлено, искайки настъпването на общественоопасните последици.

          Разпитани в хода на съдебното следствие, свидетелите Е.Д., П.Ц., С.И., Ц.В., Й.М., Д.П., И.И., Д. Цв.И., С.Л. не отричат да са предавали суми на двамата подсъдими, но твърдят, че това е било на различно основание, а не като влог. Св.Д. твърди, че посочените в обвинителния акт суми ги е дала на подсъдимите на заем, не е договаряла лихвен процент и не е получавала лихви.Св.Д.Ц.И., след приобщаване на показанията снети при разпита му в хода на досъдебното производство, отрича да е имал уговорки с подсъдимите за начисляване на лихви. Твърди, че „парите са оставени на съхранение”, не е имало уговорки не само за лихва, но и за инвестиции. Св.М. заявява, че е дал парични суми без уговорки и не е искал лихви. След приобщаване на показанията му отрича да е казвал противното в хода на досъдебното производство. Св.С.И. твърди, че не е вярно отразеното в протокола за разпит в хода на досъдебното производство, че не е дал парите срещу лихва, а тъй като „подсъдимите имали нужда от тези пари”. Св.П.Ц., който е конституиран и като частен обвинител по делото твърди, че е оставял суми на съхранение при подсъдимите, но без да е уговарял лихва. Отрича се от показанията които е дал в хода на досъдебното производство, заявявайки, че неправилно в тях е записан размер на уговорена лихва. Св.С.Л. твърди, че е оставял суми при подсъдимите, „защото са си правили услуги като приятели”. Твърди, че не е внасял при подсъдимите нито 100 000 евро, нито 100 000 лева. Свидетеля Д.П. потвърждава, че е дал пари на подсъдимите, но отрича да са уговаряли лихва. Св.И.И. също потвърждава, че е дал суми на подсъдимите, но уговорката е била да ги съхраняват. Общото между тези случаи и останалите е в това, че и при тях са съставяни същите бланкови записи на заповеди. За разлика от другите свидетели, последно посочените отричат основанието за предаването на парите да е влог при уговорена с подсъдимите лихва. С оглед на това съдът приема, че при изрично изявление на част от лицата, посочени от прокуратурата като такива на които са причинени значителни вреди, че не са внасяли суми при подсъдимите, а са имали друг вид имуществени отношения с тях, същите лица следва да бъдат изключени от броя на тези, по отношение на които е извършено публично привличане на влогове. Въпреки, че за техните отношения с подсъдимите са налице и писмени доказателства-идентични записи на заповед, след като самите те сочат различен вид на правоотношенията в които са участвали, няма как обосновано да се твърди, че са част от лицата, по отношение на които е извършено публично привличане на влогове. Поради това по обвинението в частта му относно изброените свидетели и за предаваните от тях суми, двамата подсъдими следва да бъдат признати за невинни и оправД..

По същият начин следва да се постъпи и по отношение обвинението за публично привличане на влог  от лицата Е.Б., Д.Б. и И.Б.-за последния само относно сумата посочена като вложена на 31.03.2009г.-500 евро влог с левова равностойност 977,92 лева. Установено е с показанията на тези трима свидетели, че на тази дата-31.03.2009г. те не са предавали никакви суми на подсъдимите. Св.Б. е този, който се е срещнал с подс.Я. и е поискал сумата от 1500 евро, останала по влог на покойната му съпруга, да бъде разпределена по равно между него и двете му дъщери - Е.Б. и Д.Б.. На посочената дата не е имало фактическо предаване на суми, с оглед на което не може да се твърди, че е приет от подсъдимите влог. Доказателствата сочат, че такава сума е била внесена от покойната съпруга на св.Б., която до смъртта си е била вложител. Тук случаят е различен от тези, в които част от свидетелите са внасяли в полза на други свои родственици суми. Характера на паричния влог, какъвто подсъдимите са нямали право да приемат, но са приемали, позволява той фактически да се направи от едно лице в полза на друго. Вложител е титуляра на влога и всички последици от това правоотношение, включително и вредоносни настъпват за него. Поради това е неоснователно възражението на защитника на подс.Г., че след като част от тези лица „лично не са предоставяли такива суми и не са имали никакъв допир с двамата подсъдими” деянието е несъставомерно. Сумите са внесени в полза на титуляра на влога, той е можел да тегли и в някой от случаите е теглил от тях, в негова полза са начислявани лихви и за него настъпва имуществената вреда при не възстановяване на сумата. Какви са били отношенията между лицето фактически внесло сумата и титуляра на влога-във всички установени случаи негов роднина, е ирелевантен за наказателното производство въпрос, както е ирелевантен и факта, че част от тези свидетели „са били на високи държавни длъжности”, върху който без връзка с предмета на доказване по делото акцентира защитника. Факта, че подсъдимите са приемали суми, които са оформяли документално като внесени от трети лица, само потвърждава извода, че по същността си извършваната от тях дейност е била публично привличане на влогове, т.е извършвали са по занятие вид банкови сделки, без съответно разрешение за това.

         С оглед на изложеното двамата подсъдими следва да бъдат признати за НЕВИННИ в това да са  извършили престъплението и в гр.Р., посочен като място на предаване на суми единствено от св.Й.М. и да са причинили вреда над посочения общ размер от 4 708 816, 43 четири милиона седемстотин и осем хиляди осемстотин и шестнадесет лева  и 43 ст.( лева, както и значителни вреди по отношение на лицата Е.Д., П.Ц., С.И., Ц.В., Й.М., Д.П., И.И., Д. Цв.И., С.Л., Е.Б., Д.Б. и И.Б., поради което и на основание чл.304 от НПК - ОПРАВД. по обвиненията  в тази им част.

По принцип, престъпленията на системно извършване се осъществяват чрез три или повече отделни еднородни деяния[14], които се извършват въз основа на отделни решения, като всяко от тях, взето само за себе си, не осъществява престъпен състав, но многократното извършване на деяния от този род (системността), ги обединява в едно престъпление. Процесните деяния, с оглед спецификата на противоправно извършваната от подсъдимите банкова дейност, представляват публично привличане на влогове по смисъла на §1, т.5 от ДР на Закона за банките/ отм/ и на 1, т.3 от ДР на Закона за кредитните институции, тъй като броя на лицата от които са приети суми на влог е над 30. При такива банкови сделки, това е минималния брой отделни деяния, който следва да бъде извършен, за да е съставомерно поведението на дееца по  чл.252, ал.2, пр.1, вр. ал.1, пр.1 от НК. По общо правило съгласно чл.80, ал.3 от НК давността, която погасява наказателното преследване, започва да тече от довършването на престъплението. За резултантните престъпления, каквото е извършеното в съучастие от двамата подсъдими, давността ще започва от деня, в който са настъпили общественоопасните последици, а те включват и причиняването на значетилни вреди на изброените по-горе лица-вложители. Съдебната практика приема, че между отделните прояви на системното престъпление трябва да има връзка на известна устойчивост и трайност. ВКС на РБ последователно и многократно е посочвал в решенията си, че продължителността на периодите се решава от съда конкретно за всеки случай, като се изхожда от характера на дейността, възможностите за осъществяването й, както и от причинените общественоопасни последици. Законодателят не е поставил условие промеждутъците между отделните деяния да са еднакви. Същественото е тези периоди от време да не са толкова продължителни, че да премахват единството между отделните деяния. В случая прокурата е обвинила двамата подсъдими в извършване на системно престъпление през периода от неустановена дата през 1998г. до 04.03.2012г., т.е повече от четиринадесет години. Съгласно обвинението св.И.Б. е внесъл на 19.12.1998г. сумата от 7560 германски марки с левова равностойност 7560 лева, св.А.С. е внесла на неустановени дати през периода 1998-1999г. сумата от 6 000 лева, св.П.М. е внесла на неустановена дата през 2000г. сумата от 4000 лева.Св.Е.Д. е внесъл 10 000 германски марки с равностойност 10 000 лева на 05.05.2000г. Въпреки, че всяко едно от отделните деяния не е престъпно, а престъплението на системно извършване е довършено с последното от тях, част от общественоопасните последици, с оглед момента на причиняване вреди на вложителите, настъпват към момента на предаване на сумите. В хода на производството не е установено някое от лицата-вложители, да е знаело, че подсъдимите нямат разрешение за извършване на такава дейност, но за сметка на това липсата на такова е безспорно установена. С оглед на това и отчитайки спецификата на конкретно извършеното системно престъпление, съдът приема, че в поведението на подсъдимите е налице трайност и устойчивост в два интервала от време през инкриминирания период-1998-2000г. и 2002-2012г. Връзката между тези два интервала от време се прекъсва за период от около две години, което е в разрез с изискването за трайност и устойчивост между отделните деяния. Поради това съдът приема, че по отношение на изброените четири лица/и то само за тези отделни внасяния на суми, тъй като без св.Б. останалите са внасяли такива и след 2000г./, общественоопасните последици са настъпили към 05.05.2000г. Без значение в случая е дали броят на отделните деяния-четири,  сам по себе си може да обоснове съставомерност по чл.252, ал.2, пр.1, вр. ал.1, пр.1 от НК. Фактическата изолираност на тези деяния от останалите такива, не само позволява, но и задължава съда да прецени давността относно тази част от обвинението. Изолираността на тези деяния от останалите не позволява обосновано да се приеме, че същите са част от системното престъпление, тъй като прекъсването от две години/според обвинението/, на престъпната деятелност на двамата подсъдими, не отговаря на критерия за трайност и устойчивост между отделните деяния. Такава трайност и устойчивост е налице относно отделните деяния по влогонабиране през периода 2002-04.03.2012г., като наказателното преследване за системното престъпление, което те в своята обвързаност представляват, може да се изключи по давност след 04.03.2027 година.

  Тъй като от 05.05.2000г., когато приключва първия определен от съда времеви интервал от инкриминирания период, до постановяване на присъдата са изтекли шестнадесет години и шест месеца, съдът намира, че е изтекъл и предвидения в чл.81, ал.3, вр.чл.80, ал.1, т.3 от НК петнадесет годишен абсолютен давностен срок. С оглед на това и на основание  чл.24, ал.1, т.3 от НПК във вр.чл.81, ал.3, вр.чл.80, ал.1, т.3 от НК наказателното производство по отношение на двамата подсъдими следва да се прекрати В ЧАСТТА за  извършвани по занятие банкови сделки - публично привличане на влогове по смисъла на чл. 1, ал.1 от Закона за банките (отм.) и чл. 2, ал.1 от Закона за кредитните институции, относно приемане на суми в български лева и чуждестранна валута от различни лица за периода по обвинението до 2002 година/това са деянията по обвинението през инкриминирания период-1998-05.05.2000г, тъй като между последната посочена дата и 2002г. няма други деяния/. Размерът на причинените от тази деятелност вреди следва да бъде изключени от общия такъв.

          С оглед изложеното по-горе съдът приема, че подс.Я. следва да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. чл. 252, ал.2, вр. ал.1, пр.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от НК и да му се наложи съответно наказание.

                       При индивидуализацията на наказанието което следва да се наложи на този подсъдим съдът съобрази като смекчаващи обстоятелства липсата на предходни осъжД.я и добрите характеристични данни. Като отегчаващи такива отчита високата обществена опасност на конкретното деяние, обусловена от продължителния период през който е извършено системното престъпление, броя на лицата от които са приемани суми на влог/надхвърлящ значително минимално изискуемия/, както и от общия размер на значителните вреди-4 708 816, 43 /четири милиона седемстотин и осем хиляди осемстотин и шестнадесет лева  и 43 ст./ лева- многократно над размера определен по приетите в практиката критерии за такива[15]. С оглед на това съдът намира, че наказанието което следва да се наложи на този подсъдим следва да се определи при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващите обстоятелства. За индивидуализацията на наказанието съдът съобрази в полза на подсъдимия и изтеклия период от време от извършване на престъплението-четири години и шест месеца, който с оглед фактическата сложност на делото не може да бъде определен като прекомерен, но в известна степен отдалечава момента на ангажиране на наказателната отговорност от престъплението. Въз основа на тези обстоятелства и отчитайки превеса на смекчаващите, които не могат да обосноват приложение на чл.55, ал.1 от НК, съдът на основание чл. 252, ал.2, вр. ал.1, пр.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от НК и чл.54 от НК определи за подс.Я. наказания ПЕТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи в затвор при първоначален СТРОГ режим. Въпреки, че подсъдимият е не осъждан, през продължителен период от време е обективирал противоправно поведение, довело до настъпването на значителни вреди за множество лица. Същевременно доказателствата по делото сочат, че през същият този период през който е реализирано съставното престъпление, подс.Я. е поддържал висок стандарт на живот. Свидетелите твърдят, че при посещенията в офиса на Ф.овата институция в центъра на столицата, са виждали не само лукса там, но и скъпите автомобили които управлява подсъдимия. Установено е, че двамата подсъдими са инвестирали значителни средства в построяването на хотели в гр.Приморско и гр.Банско. За първият категорично е доказано, че е функционирал. Видно от доказателствата по делото, подс.Я. е участвал в различни търговски дружества, но за нито едно от тях не се доказа, че е развило дейност  в резултат на която да са реализирани положителни за подсъдимия Ф.ови резултати. Напротив, с показанията на свидетелите Гьокови-баща и син, както и на св.Л. се установява че, съвместните инвестиционни намерения на подсъдимите и трети лица не са намерили фактическа реализация. Същевременно за целия период през който е извършвано влогонабирането подс.Я. и съучастникът му са генерирали сума от няколко милиона лева. Категорично доказано е, че са получили 5 591 101,78 лева, от която са върнали на вложителите 613 394, 16 лева.-около 11%. Дори сумата от 270 891,19 лева-полученото от свидетелите Е.Д., П.Ц., С.И., Ц.В., Й.М., Д.П., И.И., Д. Цв.И., С.Л., Е.Б., Д.Б. и И.Б. на друго основание, а не влог, както и по деянията за които производството е прекратено, за която подсъдимия е оправдан, не е върната. Това само потвърждава извода, че освен липсата на разрешение за извършване на банкова дейност, което придава криминалния характер на стореното, подс.Я. и  съучастникът му са нямали и капацитет да управляват набрания капитал. Обществената опасност на стореното, отчетена по-горе като отегчаващо обстоятелство, се подсилва и от факта, че след като са спрели плащанията към вложителите и след като е знаел, че не може да върне сумите, подс.Я. е продължил да приема пари на влог. Видно от показанията на свидетелите, плащанията са преустановени през 2009-2010г.[16], а подсъдимият е продължил влогонабирането до 2012г. При това, новополучените суми не са послужили за възсатновяване внесеното от по-старите вложители, а отново са изразходвани от подсъдимите. Изложеното налага извод, че въпреки чистото съдебно минало на подсъдимия, относителната тежест на отчетените смекчаващи и отегчаващо обстоятелства не позволява да се приеме, че  първите са многобройни или някое от тях е изключително, поради което няма основание за приложение на чл.55, ал.1 от НК, а наказанието следва да се определи в законово установените рамки при условията на чл.54 от НК.  За постигане в пълнота на визираните в чл.36 от НК цели, наказанието лишаване от свобода, което следва да изтърпи подс.Я. трябва да бъде ориентирано малко над минимума  предвиден за престъплението. С изтърпяването на наказание ПЕТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА подсъдимият ще има възможност да преосмисли постъпката си и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото. Пред същият има възможност да се поправи и през срока на изтърпяване на наказанието, през който ще бъде изолиран от обществото да се подготви за порядъчен и законосъобразен начин на живот. За реализирането на последната възможност, съдът намира, че наказанието следва да бъде в наложения размер, който е ориентиран към минималния предвиден за престъплението. Изтърпяно в затвор при първоначален СТРОГ режим, съгласно чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от  ЗИНЗС, то би било адекватна санкция на извършеното престъпление и негов реален коректив. На подсъдимия Я. следва да се наложи и кумулативно предвиденото наказание ГЛОБА в полза на държавата, размерът на която съобразявайки горните обстоятелства и разпоредбата на чл.47, ал.1 от НК, съдът отмери на 6000/шест хиляди/лева.

                    По изложените по-горе съображения съдът приема, че подс.Г. следва да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. чл. 252, ал.2, вр. ал.1, пр.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от НК и да му се наложи съответно наказание.

                       При индивидуализацията на наказанието което следва да се наложи на този подсъдим съдът съобрази като смекчаващи обстоятелства липсата на предходни осъжД.я и добрите характеристични данни. Като отегчаващи такива отчита високата обществена опасност на конкретното деяние, обусловена от продължителния период през който е извършено системното престъпление, броя на лицата от които са приемани суми на влог/надхвърлящ значително минимално изискуемия/, както и от общия размер на значителните вреди-4 708 816, 43 /четири милиона седемстотин и осем хиляди осемстотин и шестнадесет лева  и 43 ст./ лева- многократно над размера определен по приетите в практиката критерии за такива[17]. Каузалният принос на подс.Г. в извършване на престъплението е напълно съпоставим с този на подс.Я., въпреки, че последния е контактувал с по-вече вложители от него. По-горе бе обсъден характера на съучастническата дейност на подс.Г. и приноса му за настъпване на общественоопасния резултат. С оглед на това и въз основа на горните обстоятелства съдът намира, че наказанието което следва да се наложи на този подсъдим следва да се определи при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващите обстоятелства. За индивидуализацията на наказанието съдът съобрази в полза на подсъдимия и изтеклия период от време от извършване на престъплението-четири години и шест месеца, който с оглед фактическата сложност на делото не може да бъде определен като прекомерен, но в известна степен отдалечава момента на ангажиране на наказателната отговорност от престъплението. Въз основа на тези обстоятелства и отчитайки превеса на смекчаващите, които не могат да обосноват приложение на чл.55, ал.1 от НК, съдът на основание чл. 252, ал.2, вр. ал.1, пр.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от НК и чл.54 от НК определи за подс.Г. наказания ПЕТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи в затвор при първоначален СТРОГ режим. Въпреки, че подсъдимият е не осъждан, през продължителен период от време е обективирал противоправно поведение, довело до настъпването на значителни вреди за множество лица. Същевременно доказателствата по делото сочат, че през същият този период през който е реализирано съставното престъпление, той е поддържал висок стандарт на живот. Установено е, че двамата подсъдими са инвестирали значителни средства в построяването на хотели в гр.Приморско и гр.Банско. За първият категорично е доказано, че е функционирал, както и че подс.Г. го е управлявал и често пребивавал там.. Видно от доказателствата по делото, подс.Г. е участвал в различни търговски дружества, но за нито едно от тях не се доказа, че е развило дейност  в резултат на която да са реализирани положителни за подсъдимия Ф.ови резултати. Напротив, с показанията на свидетелите Гьокови-баща и син, както и на св.Л. се установява че, съвместните инвестиционни намерения на подсъдимите и трети лица не са намерили фактическа реализация. Същевременно за целия период през който е извършвано влогонабирането подс.Г. и съучастникът му са генерирали сума от няколко милиона лева. Категорично доказано е, че са получили 5 591 101,78 лева, от която са върнали на вложителите 613 394, 16 лева.-около 11%. Дори сумата от 270 891,19 лева-полученото от свидетелите Е.Д., П.Ц., С.И., Ц.В., Й.М., Д.П., И.И., Д. Цв.И., С.Л., Е.Б., Д.Б. и И.Б. на друго основание, а не влог, както и по деянията за които производството е прекратено, не е върната. Това само потвърждава извода, че освен липсата на разрешение за извършване на банкова дейност, което придава криминалния характер на стореното, подс.Г. и  съучастникът му са нямали и капацитет да управляват набрания капитал. Обществената опасност на стореното, отчетена по-горе като отегчаващо обстоятелство, се подсилва и от факта, че след като са спрели плащанията към вложителите и след като е знаел, че не може да върне сумите, подс.Г. е продължил да приема пари на влог. Нещо повече, видно от справките от Агенция по вписванията, този подсъдим се е разпоредил с недвижимото си имущество, като не става въпрос само за наследствения му дял от ниви, както твърди защитника. След извършване на престъплението подс.Г. е отчуждил апартамент и гараж в гр.С.. Същият фактически не притежава на свое име никакво недвижимо имущество. Изложеното налага извод, че въпреки чистото съдебно минало на подсъдимия, относителната тежест на отчетените смекчаващи и отегчаващо обстоятелства не позволява да се приеме, че  първите са многобройни или някое от тях е изключително и поради това наказанието следва да се определи в законово установените рамки при условията на чл.54 от НК.  За постигане в пълнота на визираните в чл.36 от НК цели, наказанието лишаване от свобода, което следва да изтърпи подс.Г. трябва да бъде ориентирано малко над минимума  предвиден за престъплението. С изтърпяването на наказание ПЕТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА подсъдимият ще има възможност да преосмисли постъпката си и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото. За него има възможност да се поправи и през срока на изтърпяване на наказанието, през който ще бъде изолиран от обществото да се подготви за порядъчен и законосъобразен начин на живот. За реализирането на последната възможност, съдът намира, че наказанието следва да бъде в наложения размер, който е ориентиран към минималния предвиден за престъплението. Изтърпяно в затвор при първоначален СТРОГ режим, съгласно чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от  ЗИНЗС, то би било адекватна санкция на извършеното престъпление и негов реален коректив. На подсъдимия Г. следва да се наложи и кумулативно предвиденото наказание ГЛОБА в полза на държавата, размерът на която съобразявайки горните обстоятелства и разпоредбата на чл.47, ал.1 от НК, съдът отмери на 6000/шест хиляди/лева.

        По изложените по-горе съображения двамата подсъдими следва да бъдат признати за  НЕВИННИ в това да са  извършили престъплението и в гр.Р.  и да са причинили вреда над посочения общ размер от 4 708 816, 43 /четири милиона седемстотин и осем хиляди осемстотин и шестнадесет лева  и 43 ст./ лева, както и на значителни вреди по отношение на лицата Е.Д., П.Ц., С.И., Ц.В., Й.М., Д.П., И.И., Д. Цв.И., С.Л., Е.Б., Д.Б. и И.Б., поради което и на основание чл.304 от НПК - ОПРАВД. по обвинението  в тази му част.

            На основание чл.24, ал.1, т.3 от НПК във вр.чл.81, ал.3, вр.чл.80, ал.1, т.3 от НК наказателното производство по отношение на двамата подсъдими следва да се прекрати само В ЧАСТТА за  извършвани по занятие банкови сделки - публично привличане на влогове по смисъла на чл. 1, ал.1 от Закона за банките (отм.) и чл. 2, ал.1 от Закона за кредитните институции, относно приемане на суми в български лева и чуждестранна валута от различни лица за периода по обвинението до 2002 година.

        В тежест на двамата подсъдими следва да бъдат възложени направените в хода на производството разноски.

        Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: