Присъда по дело №4376/2021 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъдата по НЧХД № 4376/2021г. ВРС ІV състав

Против подсъдимия К. С. И. е подадена тъжба от В. ЗДР. М. и срещу същия е било
образувано производство от частен характер за извършено престъпление по чл.130 ал.1 от
НК.
В с.з. частният тъжител поддържа тъжбата си чрез процесуален представител.
На осн. чл.84 и сл. НПК предявява граждански иск против подсъдимия за сумата от
5`000 лева, представляващи нанесени му неимуществени вреди в резултат на деянието по
чл.130 ал.1 от НК, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателно
изплащане на сумата.
Гражданският иск е приет от съда за съвместно разглеждане в наказателния процес
и ч.тъжител е конституиран и като граждански ищец.
Пред съда подсъдимия И. сочи, че с ч.тъжител живеят в съседни жилищни блокове,
като често пъти вечер, след работа се събират с други съседи на тяхната възраст да изпият
по една бира на находяща се в близост детска площадка и да си поговорят.
Процесната вечер се събрали заедно с ч.т. М., свидетелите М.П., Св.П. и Кр.И. и
разговаряли за сниман същият ден клип в заведението където работел подсъдимия. Всички
били седнали или прави до две Г-образно разположени пейки на площадката.
Заформил се спор чий сниман клип и по-добър, т.к. ч.т. М. имал претенции, че друга
продукция е по-добра.
В един момент ч.т. станал внезапно от пейката и се засилил към подсъдимия / който
бил прав и държал в ръка повода на кучето си/ и с две ръце го изблъскал силно в областта на
гърдите.
От удара подс.И. отстъпил две крачки назад и пуснал повода на кучето си.
Ч.т. М. отново атакувал подс.И. като направил опит с ръце да нанесе удар в областта
на главата на И.. За да избегне удара подсъдимият рязко се навел и хванал с ръце през кръста
връхлитащия върху него М. като и двамата паднали на земята.
Отрича да е нанасял каквито и да било удари на ч.т. като сочи, че веднага след
падането на земята били разтървани от присъстващите на место свидетели.
Сочи че описаното в частната тъжба не отговаря на истината т.к. не бил нанасял
никакви удари. Счита че визираните травматични увреждания е могло да се получат при
падането им на земята.
В последната си дума подс.И. моли за оправдателен диспозитив.
В пледоарията си по съществото на делото процесуалният представител на ч.т. се
позовава на изготвената съдебно-медицинска експертиза на частния тъжител.
Счита, че в случая разпоредбата на чл.130 ал.3 от НК е неприложима.
Счита, че деянието е безспорно доказано и моли съда да се произнесе с осъдителен
диспозитив, като уважи в цялост предявеният граждански иск.
В пледоарията си по съществото на делото защитата моли съда да се произнесе с
оправдателен диспозитив.
Подробно се спира на събраните в хода на производството гласни доказателства,
подкрепящи изцяло тезата на подсъдимия.
Изразява позиция, че в случая нападение като активно поведение, което създава
опасност от увреждане, е от страна на частния тъжител към подс.И..
Спира вниманието на показанията на разпитаните свидетели М.П., Св.П. и Кр.И.,
които заявяват категорично, че не подсъдимият е имал агресивно поведение и нападение
1

спрямо пострадалия, а обратното.
Счита, че уврежданията, които е получил, са в рамките и пределите на неизбежната
отбрана, която е осъществявал подс.И. и обясненията на същия в тази насока напълно се
подкрепят от преките очевидци свидетелите М.П., Св.П. и Кр.И..
Въз основа на изложеното счита че обвинението е несъставомерно и в случая е
налице неизбежна отбрана.
Моли съда за оправдателен диспозитив и да остави без уважение предявения
граждански иск.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимия И. и ч.тъжител живеят в съседни жилищни блокове, като често пъти
вечер, след работа се събират с други съседи на тяхната възраст да изпият по една бира на
находяща се в близост детска площадка и да си поговорят.
Процесната вечер – на 28.09.2021г. се събрали заедно като на площадката
присъствали подс.И., ч.т. М., свидетелите М.П., Св.П. и Кр.И. и разговаряли за сниман
същият ден клип в заведението където работел подсъдимия. Всички били седнали или прави
до две Г-образно разположени пейки на площадката.
Заформил се спор чий сниман клип и по-добър, т.к. ч.т. М. имал претенции, че друга
продукция е по-добра.
В един момент ч.т. станал внезапно от пейката и се засилил към подсъдимия / който
бил прав и държал в ръка повода на кучето си/ и с две ръце го изблъскал силно в областта на
гърдите.
От удара подс.И. отстъпил две крачки назад и пуснал повода на кучето си.
Ч.т. М. отново атакувал подс.И. като направил опит с ръце да нанесе удар в областта
на главата на И.. За да избегне удара подсъдимият рязко се навел и хванал с ръце през кръста
връхлитащия върху него М. като и двамата паднали на земята.
Веднага след падането на земята били разтървани от присъстващите на место
свидетели.
След това в знак на помирение изпили заедно по една бира, поговорили си и по-
късно всеки се прибрал в дома си.
На следващият ден 29.09.2021г. ч.т. посетил отделението по Съдебна медицина
където бил освидетелстван. Било му издадено МУ № 1090/2021г. в което било отразено, че
са констатирани линейно ожулване по челото, травматичен оток и ожулване по лява ушна
мида, околоочен хематом в ляво, кръвонасядане и оток по вътрешна лигавица на горна и
долна устна и др.
Ч.т. М. приел, че спрямо него е било извършено престъпление по чл.130 ал.1 от НК
и на 27.10.2021г. депозирал частна тъжба въз основа на която било образувано настоящето
производство.
В хода на производството по искане на ч.т. е била назначена и изготвена СМЕ по
отношение на ч.т. М..
От заключението по изготвената СМЕ по отношение на ч.т. М. е видно, че по него
са установени линейно ожулване по челото, травматичен оток и ожулване по лява ушна
мида, околоочен хематом в ляво, кръвонасядане и оток по вътрешна лигавица на горна и
долна устна и др., обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Съдът намира, че заключението по така изготвената експертиза следва да бъде
ценено като обективно дадено досежно отразените в него обстоятелства, но по отношение
на допълнителните такива като поведение и действия на лицата непосредствено преди
2

констатираните удари, опитите за нанасяне на удари и блъскането с ръце – обстоятелства от
съществено значение с оглед съставомерността на деянието и преценката за приложимостта
на института на „неизбежната отбрана“ ,следва да се ползват и анализират в детайли
събраните гласни доказателства.
В хода на проведеното съдебно следствие частният тъжител М. се е ползвал от
показанията на един свидетел – Г.Г..
Пред съда свид. Г. заявява, че е видял в тъмното от разстояние едно момче на земята
и друго до него, но не може да конкретизира дали е видял нанасяне на удари. След това е
видял че се намесват други лица и ги раздалечават.
В последствие разбрал, че в инцидента участвал ч.т. М..
Съдът намира, че показанията на свид. Г. са обективно дадени от лице
незаинтелесувано от изхода на делото и следва да бъдат кредитирани, въпреки че чрез тях не
може да се установи нито причината нито инициатора на конфликта.
Пред съда по искане на подсъдимия са били разпитани в качеството на свидетели –
М.П., Св.П. и Кр.И..
И тримата свидетели сочат, че по неволя са станали очевидци на случилото се, като
са се намирали в непосредствена близост до ч.т. и подсъдимия.
Показанията на свид. М.П., Св.П. и Кр.И. са в унисон с обясненията на подсъдимия
дадени пред съда.
Съдът при преценка достоверността на показанията на така оформилите се две
групи гласни доказателства намира, че следва да кредитира тези по втората обособена група
включваща в себе си обясненията на подс.И. и показанията на свидетелите - очевидци М.П.,
Св.П. и Кр.И..
Показанията на тези свидетели и обясненията на подсъдимия са последователни,
непротиворечиви и взаимно се допълват.
Така от същите безспорно се установява, че подсъдимият преди да хване с ръце през
кръста ч.т. е налице нападение и агресивно паведение от самият пострадал насочено към
подсъдимия.
Показанията на св.Г. не само, че не са в противоречие с останалите гласни
доказателства, но напрактика ги и подкрепят, поради което съдът също ги кредитира.
С оглед на така установеното съдът прие от правна страна, че подсъдимият И. не е
осъществил състав на престъпление от частен характер по чл.130, ал.1 от НК, а именно на
28.09.2021 год. в гр. Варна, да е причинил на В. ЗДР. М. лека телесна повреда, изразяваща се
в линейно ожулване в челната област на главата, травматичен отток и ожулване зад лява
ушна мида, околоочен хематом в ляво, ожулване, кръвонасядане и травматичен отток по
вътрешна повърхност на горна устна, повърхностна рана, кръвонасядане и отток по
вътрешна повърхност на долна устна, частична фрактура на короната на седми долен ляв
зъб, дълбоко ожулване на трети пръст на дясната длан, кръвонасядане по предна повърхност
на гръдния кош, които да са обусловили временно разстройство на здравето без опасност за
живота, поради което на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДА по обвинението в
извършване на престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
За да се произнесе с оправдателен диспозитив по обвинението по чл.130 ал.2 от НК
съдът взе предвид, че в хода на проведеното съдебно следствие се доказа по безспорен
начин, че при получените травматични увреждания на ч.т. М., причинили леки телесни
повреди, обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота подс.И. е
действал в условията на неизбежна отбрана по смисъла на разпоредбите на чл.12 ал.1 от НК.
В хода на производството безспорно се установи, че на 28.09.2021г. ч.т. М. пръв е
проявил физическа агресия спрямо подсъдимия като се е опитал да нанесе удари с ръце на
3

подсъдимия, който е успял да се предпази и да ги избегне, като за да предотврати
нападението срещу себе си подсъдимият е хванал ч.т. през кръста следствие на което и
двамата са паднали на земята.
Съдът намира, че когато едно лице е обект на вербална и физическа агресия и
спрямо него бъдат предприети насилствени действия, насочени към причиняване на телесни
увреждания, то безспорно същият има право да се защити спрямо тези неправомерните
действия.
В конкретният случай още при първото нападение на ч.т. подсъдимият не е успял да
го избегне и предотврати като опитите на ч.т. да му нанесе последващи удари упорито са
продължили, като само добрата физическа форма и бързи реакции на подсъдимия са
предотвратили това.
Безспорно употребеното физическо над подсъдимия и опитите да му бъдат
причинени телесни увреждания, са го поставили в ситуация в която за да защити себе си от
незаконно посегателство е следвало да отвърне на нападението срещу него.
Тези действия на подсъдимия И. са се изразили единствено в непозволяване на ч.т.
М. да му нанесе удари с ръце, като при тези отбранителни действия са причинени и
травматичните увреждания по ч.т.
Съдът намира, че действията на подс.И. да защити себе си и да не позволи да му
бъдат причинени наранявания са извършени в условията на неизбежна отбрана по смисъла
на ч.12 ал.1 от НК, поради което и същите не осъществяват престъпен състав и в частност
такъв по чл.130 ал.1 от НК.
Телесните повреди причинени от подсъдимия на ч.т. са били в рамките на
необходимите предели и на същия са били причинени само травматични увреждания в
областта на главата и гръдния кош обусловили временно разстройство на здравето неопасно
за живота.
Съдът на намира, че не е налице и хипотезата на „превишаване пределите на
неизбежната отбрана“ доколкото защитата на подсъдимия е в съответсвие с характера и
опасността на нападението срещу него.
С оглед гореизложеното съдът намира че с действията си подс.И. не е осъществил
състав на деяние по чл.130 ал.1 от НК.
С оглед произнесеният оправдателен диспозитив, съдът отхвърли и предявеният от
ч.т. граждански иск като неоснователен.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :
4

Номер на акта:	162
Дата:	7 септември 2022 г. (в сила от 7 септември 2022 г.)
Съдия:	Атанас Шкодров

Дело:	20213110204376
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	27 октомври 2021 г.

Присъда по дело №4376/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите