РЕШЕНИЕ
№ 336
гр. Велико Търново, 15.07.2013
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Трети състав, в съдебно заседание
на четвърти юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВТИМ БАНЕВ
при участието на секретаря В. Н. и прокурора Светлана Иванова от ВТОП, изслуша докладваното от съдия Банев Адм. д. № 461 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 211и, ал. 5, от Закона за митниците /ЗМ/.
Образувано е по жалба на И.С.С. с ЕГН **********,***
и посочен адрес за кореспонденция гр. Г., УЛ.********, срещу Постановление за
принудително събиране на публични държавни вземания /ППСПДВ/ № 53/ 06.11.2009
г., издадено от началника на Териториално митническо управление - Митница
Свищов, мълчаливо потвърдено след обжалването му по административен ред пред директора
на Агенция „Митници“ - гр. София, съгласно чл. 156, ал. 4 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, вр. с чл. 211к от ЗМ. С
обжалваното ППСПДВ И.С. е задължен да заплати публични държавни вземания в
размер общо на 20 744,42 лева, от които 1 940,00 лв. мито, 12 113,68 лв. акциз
и 6 690,74 лв. данък върху добавената стойност, както и лихва за просрочие,
начислена от датата на възникване на задължението - 13.06.2006 г., до
цялостното му погасяване, във връзка с внос на пътнически автомобил – джип
марка „Шевролет“, модел „Тахо“, рама ***, с регистрация в САЩ –
Аризона № *** В жалбата се твърди, че постановлението е издадено от
некомпетентен орган, при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните
разпоредби на закона. Оспорващият изтъква, че съгласно възприетото от
митническия орган, той е въвел автомобила на територията на страната в
качеството му на пълномощник, поради което по арг. от чл. 36, ал. 2 от ЗЗД, и §
1, т. 16 от ДР на ЗМ, не може да бъде титуляр на задълженията за данъци и мита
във връзка с вноса. Счита, че след като митническия орган поддържа, че стоката
е декларирана на Дунав мост, задължението не би могло да възникне на
територията на Митническо бюро – Габрово, съответно компетентен за издаването
на постановлението не може да бъде началникът на Митница Свищов. Изтъква, че задължението му е установено с писмо изх. № 0752/04.09.2009 г. на началника на Митническо бюро – Габрово, имащо
характера на решение за определяне на митнически задължения. Излага подробно доводи за незаконосъобразност на това уведомление, като същевременно изтъква, че то е
отменено след обжалването му по съдебен ред, което прави оспорения акт
незаконосъобразен, тъй като към момента на издаването му не са били налице
изискуеми вземания за събирането на които да се предприемат принудителни
действия. В съдебно
заседание оспорващият, чрез пълномощника си по делото, поддържа жалбата с
направените искания, по съображенията изложени в нея и тези развити в писмени
бележки конкретно относно незаконосъобразността на оспореното
постановление. Развива и доводи за неприложимост на разпоредбите на
чл. 215 от Регламент (ЕИО) 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаване
на Митнически кодекс на Общността, на която се позовава митническия орган при
определяне за място на възникване на митническото задължение мястото на
установяването му - територията на МБ-Габрово, тъй като този регламент не е бил
в сила към приетата от него дата на възникване и дата на установяване на
митническото задължение. Също така като правно основание за възникването на
режима „Временен внос”, съответно на митническото задължение, в оспореното
постановление са посочени текстове от Регламент (ЕИО) 2913/92 на Съвета и Регламент
(ЕО) № 2454/93 на Комисията от 02.07.1993 година за определяне на разпоредби за
прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета, като и двата регламента не са
били в сила за българските граждани към посочените моменти. Оспорва възприетата
от митническите органи дата на въвеждане на автомобила на територията на
България, предвид данните за предишно негово излизане и влизане пред Дунав
мост, като развива и доводи за липса на надлежно учреден временен внос на
автомобила на сочената от ответника дата 06.12.2005 година. Излага и подробни съображения за неправилно
определяне на митническата стойност на автомобила чрез извършената в хода на
административното производство експертна оценка на същия. От съда се иска да постанови решение, с което да отмени оспореното ППСПДВ №
53/ 06.11.2009 г. на началника на ТМУ – Митница Свищов, претендира се
присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата – Началникът на Митница Свищов, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Я., оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи за материална и процесуална законосъобразност на оспорвания акт, като установяващ дължими към бюджета парични задължения. Акцентира върху факта, че именно жалбоподателят на дата 13.12.2005 г. е напуснал границата на България, управлявайки процесния автомобил и на същата дата, в рамките на един час отново е въвел този автомобил през митнически пункт Дунав мост. Сочи, че при напускането на територията на страната в международния паспорт на И.С. е поставена отметка „да изнесе”, с подпис и личен печат на митническия служител, като с този акт на вписване е учреден режим „временен внос” на транспортното средство с пълно освобождаване от митни сборове, който временен внос може да бъде деклариран и устно. С тези аргументи, развити в хода на устните състезания и в депозирани писмени бележки, моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна ТД на НАП - гр. Велико Търново, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по делото.
Участващият в делото прокурор от ВТОП дава становище за
основателност на жалбата и предлага същата да бъде уважена.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Докладна записка изх. № 0875/ 09.10.2009 г. от началника на МБ – Габрово, на 22.04.2009 г. е била извършена съвместна проверка на митнически органи, МВР и ДАНС, относно законосъобразността на пребиваването на територията на ЕС, респ. на Република България, на автомобили с регистрация в трети страни. При извършването на проверка на процесния автомобил „Шевролет“, модел „Тахо“, рама ***, с регистрация в САЩ – *** е установено, че съгласно талона на автомобила, собственик на същия е лицето Г.С.Г., с последен адрес и местожителство в Лас Вегас – САЩ. Било е установено, че жалбоподателят И.С.С. притежава пълномощно № 4989 от 10.05.2007 г. с нотариална заверка на подписа /на л. 42 от АД № 86 от 2010 г. на АСВТ, в незаверен препис/, да използва автомобила и да се разпорежда с него. Същият е поканен в МБ – Габрово за даване на обяснения относно пребиваването на автомобила на територията на Република България, като в писмени обяснения от 23.04.2009 г. е посочил, че не знае от кого и кога автомобилът е въведен на митническата територия на ЕС, няма документи, от които да е видно, че за автомобила е учреден „временен внос“ съгласно митническото законодателство, че не знае къде е автомобилът към момента на проверката и че през последните 6 месеца автомобилът е напускал територията на България. В писмени обяснения от 08.06.2009 г. допълнително е декларирал, че автомобилът в момента е управляван от него с пълномощно, че на 13.12.2005 г. излязъл и влязъл с автомобила на територията на България през Дунав мост, към него момент също е имал пълномощно за управление на автомобила, което не може да намери и представи, смята, че след посочената дата е напускал територията на страната, за което ще се опита да представи доказателства. С декларация от 22.04.2009 година жалбоподателят е приел автомобила за отговорно пазене. Във връзка с извършени допълнителни проверки, с писма с № RB202330-001-08/02-1884 от 15.05.2009 и № RB202330-001-08/02-2190 от 04.06.2009 г. на ОД на МВР – гр. Габрово, митническата администрация е била уведомена, че данни за първото въвеждане на автомобила в страната не е възможно да бъдат получени от масивите на МВР, поради вероятността автомобилът да е внесен с контейнер през пристанищно ГКПП, а първото напускане и последващо влизане на автомобила на територията на страната е било на 21.08.2003 г. през ГКПП Дунав мост, в рамките на 1 час и с водач Г.С.Г. от гр.Велико Търново, с настоящ адрес Лас Вегас, САЩ. Последното излизане на автомобила е било на 13.12.2005 година в рамките на 1 час през ГКПП Дунав мост с водач на автомобила И.С.С.. В делото липсват доказателства за други напускания и влизания в страната на автомобила. След разменена кореспонденция между началниците на МБ – Габрово и Митница Свищов, със Служебна бележка с вх. № 4423-0087/ 20.07.2009 г. от главен инспектор в отдел „Тарифна политика” на Митница Свищов, са дадени указания, в изпълнение на които е изготвена експертна оценка от лицензиран оценител, относно пазарната стойност на процесния автомобил. Според същата пазарната цена на автомобила е 19 400 лв., като тази сума е приета от митническите органи за митническа стойност на автомобила, върху която впоследствие са изчислени митнически задължения. С писмо изх. № 0752/ 04.09.2009 г. на началника Митническо бюро – Габрово, И.С.С. е бил уведомен за възникнали митнически задължения по реда на чл. 199 от ЗМ към 04.09.2009 г. във връзка с осъществен от него временен внос на лек автомобил - джип „Шевролет –Тахо”, в размер на 20 744,42 лв., от които мито - 1 940 лв., акциз - 12 113, 68 лв. и ДДС - 6 690,74 лв., които следва да бъдат заплатени в 10-дневен срок от получаване на уведомлението. В уведомлението е отбелязано, че същото следва да се счита за покана за доброволно изпълнение, като след изтичане на определения в него срок ще се пристъпи към принудителното събиране на задълженията по реда на чл. 211 от ЗМ. Уведомлението е било връчено на И.С. на 28.09.2009 г. и е обжалвано от него на основание чл. 220 от ЗМ. На 06.11.2009 г. е издадено процесното ППСПДВ на началника на ТМУ - Митница Свищов, И.С. е задължен да заплати във връзка с внос на пътнически автомобил – джип марка „Шевролет“, модел „Тахо“, публични държавни вземания в размер общо на 20 744,42 лева, от които 1 940,00 лв. мито, 12 113,68 лв. акциз и 6 690,74 лв. ДДС, както и лихва за просрочие, начислена от датата на възникване на задължението, до цялостното му погасяване. Постановлението е връчено на адресата му на дата 09.11.2009 г., съгласно приложена обратна разписка и е оспорено по административен ред пред началника на РМД – Русе, с жалба подадена на 23.11.2009 г., видно от клеймото на съдържащ се в делото пощенски плик. Предвид изменението в административния реда за обжалване /ДВ бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г./, с писмо изх. № И94–0020/ 15.12.2009 г. на началника на Митница Свищов, жалбата е изпратена по за произнасяне компетентност на директора на Агенция “Митници” – гр. София. Няма данни горестоящият административен орган да се е произнесъл по тази жалба в срока по чл. 211и, ал. 2 от ЗМ. На дата 25.01.2010 г. по пощата, чрез началника на Митница Свищов е подадена жалбата пред АСВТ, за разглеждането на която е образувано настоящото дело. По искане на жалбоподателя с определение от ОСЗ на 07.09.2010 г. производството по адм. дело № 461/2010 г. на АСВТ е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, до окончателното разрешаване на спора по адм. д. № 225/ 2009 г. по описа на Габровски административен съд, с предмет законосъобразността на Уведомление изх. № 0752/ 04.09.2009 г. на началника Митническо бюро – Габрово. Делото е възобновено след получаване на Решение № 36/ 20.04.2012 г. по адм. дело № 30/ 2012 г. описа на ГАС, оставено в сила с Решение № 3711/ 18.03.2013 г. по адм. дело № 7436/ 2010 г. на ВАС, Осмо отделение. С посоченото решение на Административен съд – Габрово е отменено уведомление с изх. № 0752/ 04.09.2009 г. на Началника на МБ - гр. Габрово, като незаконосъобразно. В съдебната фаза на производството от жалбоподателя не са представяни доказателства по същество на спора, извън тези от административната преписка, от ответника са представени документите от административната преписка, изброени по-горе.
Въз основа на така установеното от фактическа страна и като
взе предвид констатациите, становищата на страните, и представените по делото
доказателства, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуално легитимация и пред компетентния да я разгледа съд, съгласно Определение № 7864/ 14.06.2010 г. по адм. дело № 3449/ 2010 г. на ВАС, Трето отделение. Съгласно чл. 211е от ЗМ /след изменението обн. ДВ бр. 95 от 2009 г./ , постановлението за принудително събиране на публични държавни вземания може да се обжалва чрез началника на митницата, който го е издал, пред директора на Агенция „Митници” в четиринадесетдневен срок от връчването му. Постановлението, потвърдено с решение на директора на Агенция „Митници”, подлежи на обжалване пред административния съд по местонахождението й, в 14 дневен срок от получаването на решението /чл. 211и, ал. 5 от ЗМ/. Съгласно чл. 211к от ЗМ, за производството по съдебното обжалване и за касационното производство се прилагат съответно разпоредбите на глави седемнадесета и деветнадесета от ДОПК. Съответно приложими при непроизнасянето на директора на Агенция „Митници” в срока по чл. 211и, ал. 2 от ЗМ, са разпоредбите на чл. 156, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК, съгласно които непроизнасянето на решаващия орган в определения от закона срок се смята за потвърждение на ревизионния акт в обжалваната част, като в този случай жалба пред съда срещу оспорвания акт може да се подаде в 30 дневен срок от изтичане на срока за произнасяне. В разглеждания случай, предвид променената компетентност на органа, който следва да разгледа жалбата на И.С. по административен ред, следва да се приеме, че същата е изпратена на компетентния горестоящ административен орган с писмо изх. № И94-0020/ 15.12.2009 г. на Митница Свищов. Няма данни кога същата е получена в Агенция „Митници” – гр. София, но е безспорно, че към 25.01.2010 г. /датата на оспорването пред АСВТ/, решаващият орган не се е произнесъл по подадената пред него жалба, няма данни и от ответника не се твърди произнасяне и след тази дата. Тоест между изпращането на жалбата по административен ред и подаването на такава до съда е бил изтекъл срокът по чл. 211и, ал. 2 от ЗМ и не е изтекъл този по чл. 156, ал. 5 от ДОПК, вр. с чл. 211к от ЗМ, а следва да се има предвид и че съгласно чл. 149, ал. 5 от АПК, искането за обявяване нищожността на административен акт не е обвързано със срок. Съобразно горното, съдът намира, че жалбата е допустима за разглеждане по същество в настоящото производство.
След служебно извършена проверка и предвид изрично направените възражения за нищожност на оспореното ППСПДВ, съдът намира тези възражения за неоснователни. В случая от митническия орган се поддържа не, че задълженията за мита и данъци са възникнали във връзка с въвеждането на стоката на територията на страната, а с неприключването на режим временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове в 6-месечен срок. Поради това и отдалечеността във времето между претендираното възникване на публичните задължения и тяхното установяване, от митническия орган е извършено позоваване на чл. 215, второ тире от Регламент (ЕИО) 2913/92 на Съвета. Съгласно посочената разпоредба, когато не е възможно да се определи мястото, където са възникнали фактите, пораждащи митническото задължение, същото възниква на мястото, където митническите органи установят възникването. Съдът споделя съображенията на жалбоподателя, че цитираните в ППСПДВ № 53/ 06.11.2009 г. разпоредби от Регламент (ЕИО) 2913/92 и Регламент (ЕО) № 2454/93 не могат да представляват основания за възникване на претендираните митнически задължения, доколкото към сочения от ответника момент на това възникване – 13.06.2006 г., същите не са били действащо право на територията на България, тъй като Договорът за присъединяването на Република България и Румъния към Европейския Съюз влиза в сила на 01.01.2007 година. Конкретно коментираната по-горе норма на чл. 215 от Регламент (ЕИО) 2913/92 обаче може да служи като основание за определяне компетентността на митническата администрация при установяването на задължението, тъй като българският текст на регламента е обнародван в Официален вестник на ЕО на 02.04.2007 г. /CELEX № 3199R2913, том 02-05/, а процесният акт е издаден през 2009 година. Освен това, дори и Митническия кодекс на общността да не е бил действащо право към датата на издаването на постановлението, разпоредбата на чл. 215, тире второ от него има своя еквивалент в текста чл. 204, ал. 2 от ЗМ, който безспорно е действащ нормативен акт към 06.11.2009 година. Съгласно посочената норма, когато не е възможно да се определи мястото на възникване, митническото задължение се счита за възникнало на мястото, където митническите органи установят, че за стоката се дължат митни сборове. Именно това е претендираната от ответника хипотеза и предвид обстоятелството, че процесните вземания са установени на територията на гр. Габрово, за която не се спори, че попада в обхвата на администриране от Митница Свищов, постановеният от началника на тази митница административен акт се явява издаден от орган с надлежна материална и териториална компетентност, съгласно разпоредбата на чл. 211а от ЗМ.
Постановление
за принудително събиране на публични държавни вземания № 53/ 06.11.2009 г. на
началника на ТМУ - Митница Свищов е издадено в писмена форма, като в него са
изложени фактическите основания за издаването му. Както се каза, верни са
констатациите на жалбоподателя, че в оспорения акт определянето на публичните
задължения за мита и данъци се обосновава с норми на общностното право,
доколкото приложимото право се определя не към датата на
постановяване на акта, а към датата на настъпването на фактическото основание
за възникването на тези задължения. Същевременно в постановлението са посочени
като правни основания за възникването на задължение за начисляване на мито и
действащи норми от националното законодателство /ЗМ и ППЗМ/, поради което не
може да се приеме, че са допуснати нарушения на изискуемата форма, обуславящи е
нищожност на оспореното постановление или дори такива, самостоятелно обуславящи
неговата незаконосъобразност.
Както се каза, с писмо изх. №
0752/ 04.09.2009 г. на началника Митническо бюро – Габрово, И.С.С. е бил уведомен за възникването на публичните задължения, които
впоследствие той е задължен да заплати с процесното постановление. Съгласно
възприетото с Определение № 9483 от 07.07.2010 г. по адм. дело №
6519 от 2010 г. на ВАС, Решение № 36 от 20.04.2012 г. по адм. д. № 30
от 2012 г. на ГАС, Решение № 3711 от 18.03.2012 г. по адм. дело № 7436 от 2012
г. на ВАС, въпросното писмо обективира
както решение на митническия орган за определяне на тези задължения, така и
покана за доброволното им изпълнение. Към момента на издаването на процесното
ППСПДВ № 53 от 06.11.2009 г. посоченият индивидуален административен акт не е
бил влязъл в сила /същият впоследствие е отменен/, което при идентичността на
предмета на двата акта, би следвало да означава, че към него момент процесните
публични задължения не са били надлежно установени, за да се премине към
тяхното принудително събиране. Същевременно обаче законът /чл. 211а от ЗМ/
определя постановленията за принудително събиране на публични държавни вземания
като индивидуални административни актове, с които се установяват митнически
задължения и други публични вземания, а константната съдебна практика приема, че обхватът на съдебния контрол при обжалването им включва и проверка
за наличието на материално-правните основания за установяване на възникнали
митнически задължения. Следователно коментираното по-горе обстоятелство не
следва да се възприема като съществено процесуално нарушение, обуславящо
незаконосъобразност на процесното постановление, а още по-малко неговата
нищожност. Въпреки това съдът намира, че в производството по издаването на ППСПДВ № 53 от 06.11.2009 г. на началника на
Митница Свищов са
допуснати съществени нарушения
на процесуални правила, довели до
неизясняване на значими факти при определяне на публичните държавни вземания и
задълженото лице, които в крайна сметка обуславят и материалната
незаконосъобразност на оспорения административен акт. Съображенията за това са
следните:
Както се каза, от ответника се претендира, че процесните публични вземания, вкл. митническото задължение, са възникнали на 13.06.2006 г., тъй като на дата 13.12.2005 г. от И.С.С. е осъществен временен внос на процесния автомобил, чрез извеждането му от територията на България през Дунав мост и обратното му вкарване в страната, след около един час на същата дата. За обосноваване на този си извод началникът на Митница Свищов се позовава на обстоятелството, че в задграничния паспорт на С., в който е отразено напускането и въвеждането на автомобила, е било вписана отметка „да се изнесе”, с подпис и личен печат на митнически служител. Същевременно митническият орган твърди, че декларирането на временен внос може да бъде направено устно, като приема, че именно по този начин е деклариран вноса на процесния автомобил. Въпросното извеждане и обратно въвеждане на автомобила от жалбоподателя безспорно се установява от доказателствата по делото. Установява се обаче и че същият автомобил вече е напускал територията на страната преди посочената по-горе дата и отново въвеждан на нея, при това явно нееднократно /писмо № RB202330-001-08/02-1884 от 15.05.2009 на ОД на МВР – гр. Габрово/. В същото писмо, което представлява официален удостоверителен документ, е посочено, че в информационните масиви на МВР няма данни за първото въвеждане на автомобила в България, поради вероятността той да е внесен с контейнер през пристанищно ГКПП. Най-ранната известна дата за предишно напускане и последващо влизане на този автомобил е на 21.08.2003 г., отново през ГКПП Дунав мост, в рамките на 1 час, като тогава водач е бил собственикът на автомобила Г.С.Г.. При това положение на първо място е следвало митническите органи поне да направят опит да установят кога всъщност процесният автомобил „Шевролет - Тахо“ за пръв път е въведен на територията на Република България, през кой митнически пункт и дали за него вече не са заплатени вносни митни сборове. Не е изследван и въпросът дали при първото предишно напускане и последващо влизане на автомобила в България е бил учреден внос, временен внос или някакъв друг митнически режим. По-същественото е обаче, че след като автомобилът вече веднъж е бил въведен на територията на страната на посочената дата, дори при липсата на данни за учреден режим, по съображения идентични с изложените в ППСПДВ, би следвало да се приеме, че режим „временен внос” с пълно освобождаване от вносни митни сборове, е учреден именно при първото му въвеждане, т.е. на дата 21.08.2003 г. и то от собственика на автомобила. Приключването на този режим, съгласно претендираната от митническия орган хипотеза на чл. 488д, т. 3, б. „в” от ППЗМ, е следвало да бъде извършено на дата 21.02.2004 г., и ако не е било редовно извършено, съответното вносно митническо задължение би възникнало на дата 21.08.2003 г., съгласно чл. 199, ал. 3, т. 5, вр. с ал. 1, т. 7 от ЗМ и чл. 334р, ал. 1 или ал. 3, т. 6 от ППЗМ. По аналогичен начин стои въпросът с възникването на определените от митническите органи задължения за данъци, доколкото приложимите разпоредби на чл. 27 от ЗДДС /отм./, чл. 5, ал. 2 от Закона за акцизите /отм./, а и чл. 19 от ЗАДС, като правило обвързват момента на възникването на тези задължения при внос на стоки, именно с момента на възникването на митническите задължения. Освен това предвид факта, че известното на митническите органи първо напускане и връщане в страната на процесния автомобил е извършено от неговия собственик, следва той, а не друго лице да е и титуляр на учредения временен внос, съответно на установените с ППСПДВ задължения. Тоест, съобразно наличните по делото доказателства, с оспореното постановление неправилно са определени длъжникът за плащане на публичните задължения и моментът на тяхното възникване, в противоречие с разпоредбите на чл. 202, ал. 1, т. 4 от ЗМ, чл. 1 и чл. 12, ал. 1 от ЗДДС /отм./, съответно на чл. 828 от ППЗМ и посочените по-горе текстове от ЗДДС /отм./ и ЗА /отм./. Освен това предвид факта, че известното на митническите органи първо напускане и връщане в страната на процесния автомобил е извършено от неговия собственик, следва той, а не друго лице да е и титуляр на учредения временен внос, съответно на установените с ППСПДВ задължения.
След
като са приели, че е налице мълчаливо деклариране на временен внос и съответно
са предприели последващ контрол, митническите органи е следвало да извършат
същия в съответствие с установените за това правила в Глава четиринадесета,
Раздел IV от ЗМ, вкл. като установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата
от значение за определяне на процесните задължения /чл. 84а, ал. 3 от ЗМ/. В
хода на тази процедура и предвид известните им факти, те е трябвало да
изследват въпроса дали е извършен временен внос от Г.Г. на посочената по-горе
дата и ако да, как е приключен същият. Ако режимът не е бил редовно приключен, би бил налице специфичен случай на
възникване на митническо задължение, при който публичните задължения се вземат
под отчет на основание чл. 205, ал. 1 от ЗМ, при установяване на неприключване
на режим „временен внос“ в определения от закона срок. И в този случай обаче е
следвало да се установи дали Г.Г. е задължаван да заплати определените вносни
митни сборове и било ли е извършено такова заплащане, при което автомобилът на
основание чл. 826 от ППЗМ би придобил статут на местна стока, без за това да се
подава наново декларация за внос. Никой от посочените въпроси не е бил служебно
изяснен в хода на административното производство, а предвид спецификата на
случая задълженото лице не би могло съществено да спомогне за това изясняване,
доколкото се касае за събития предхождащи с около 5 години развилата се
процедура, без да са налице доказателства към него момент С. да е бил
упълномощен да управлява автомобила, да се разпорежда с него или да извършва
други правни или фактически действия с
тази вещ. Процесуални усилия от страна на ответника за установяване на
посочените обстоятелства не бяха направени и в хода на съдебното дирене, а
както се каза, тежестта за обосноваване законосъобразността на издадения от
него акт, в случаи от вида на разглеждания се носи изцяло от административния
орган.
На
последно място, за обосноваване на извода
за открит режим „временен внос от жалбоподателя, началникът на Митница Свищов
се позовава на обстоятелството, че в задграничния паспорт на С., в който е
отразено напускането и въвеждането на автомобила, е било вписана отметка „да се
изнесе”, с подпис и личен печат на митнически служител. Този паспорт не е
представен като доказателство в настоящото производство, което е следвало да
бъде извършено от административния орган с цел обосноваване изпълнението
на законовите изисквания при издаването на обжалваното постановление /чл. 170,
ал. 1 от АПК/. В приобщеното към настоящото дело решение по адм. д. № 30 от 2012 г. на ГАС, извлечения от въпросния паспорт явно са
били представени, тъй като са коментирани от съда в мотивите му, с отбелязване
обаче, че в паспорта е отбелязано излизането на автомобила, но няма вписвания
за обратното му въвеждане в страната от С. на дата 13.12.2005 година. Съобразно
така отразените факти, непредставянето от ответника копие на коментирания
паспорт и безспорно установеното от останалите писмени доказателства преминаване
на посочената дата на границата от жалбоподателя с процесния автомобил, съдът
приема, че извеждането на същия е отразено в задграничния му паспорт, с
твърдяното от ответника отбелязване „за изнасяне”, но при обратното въвеждане в
паспорта не са правени отбелязвания от митническите органи. Същевременно
митническият орган твърди, че декларирането на временен внос може да бъде
направено устно, като приема, че именно по този начин е деклариран вноса на
процесния автомобил. Действително, възможност за такова деклариране за
режим „временен внос“ е предвидена с разпоредбите на чл. 141 от
ППЗМ, за стоки /като вид и стойност/, изрично посочени в същата норма, сред
които и тези, определени в разпоредбите на чл. 487 – чл. 488в от ППЗМ. Предвид
вида на стоката, би следвало за да е приложимо устно деклариране, да е налице
някой от специфичните случаи на чл. 488а – чл. 488в от ППЗМ, но самият
митнически орган не е посочил по кой от въпросните текстове счита, че следва да
е учреден режим „временен внос“ с пълно освобождаване от вносни
митни сборове. Предвид обстоятелството, че в хода на административното
производство не е изследван въпросът дали към момента на претендирания внос Г.С.Г. и/или жалбоподателят са чуждестранни
лица или местни такива по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗМ, и доказателства за
това им качество не са представени по делото, съдът намира, че не е доказано
процесният автомобил да попада в някоя от посочените хипотези, съответно на
това основание да е налице възможност за устно деклариране на временния му
внос. Освен това и при устното деклариране на временен внос би следвало да се
съставен документ по чл. 331, ал. 2, т. 10 и ал. 3, вр. с чл. 329, ал. 4 от
ППЗМ, екземпляр от който следва да се съхранява и при митническите органи /арг.
от чл. 331, ал. 3 от /ППЗМ/, а в случая няма данни и не се твърди такъв
документ да е представян на 13.12.2005 г. от И.С.. Всъщност твърдяните от
ответника факти /отбелязването в задграничния паспорт на С./, по-скоро налагат
извод, че по-скоро се твърди деклариране на временен внос чрез други действия,
на основание чл. 144 и по реда на чл. 145 от ППЗМ, вр. с чл. 503 от същия
правилник. Както се каза обаче, отбелязването в задграничния паспорт на
връщането на автомобила на дата 13.12.205 г. /а не неговото извеждане/, не е
доказано по делото. Освен това липсват доказателства и да е налице някоя от
хипотезите на чл. 503 от ППЗМ, които имат за свои адресати специфичен кръг
физически лица – чуждестранни или временно пребиваващите в
чужбина местни лица при краткосрочно завръщане в Р България, а в делото не се
съдържат данни жалбоподателят да попада в някоя от тези категории. След като не
се установяват основания за деклариране по реда на чл. 141 или чл. 145 от ППЗМ,
следва временният внос да е бил писмено деклариран по реда на чл. 126 от ППЗМ,
чрез попълването на съответните формуляри, екземпляри от които да се съхраняват
при митническата администрация, данни за което също липсват по делото. Крайният
извод от казаното е, че дори да се приеме, че не е бил извършен предходен
редовен внос на процесния автомобил или временен внос на същия на дата 21.08.2003 г. от Г.Г., недоказано по делото е и
извършването на временен внос на този автомобил на дата 13.12.2005 г. от И.С.С.. Съответно, само на това
основание, неустановено е задължението на последния да приключи временния внос
в претендираните от ответника срокове, а от там и качеството му на длъжник за
плащане на митническото задължение по чл. 202, ал. 1, т. 1 или т. 4 от ЗМ,
респективно на задължено лице за посочените в ППСПДВ косвени данъци.
При липсата на основания
за задължаването на жалбоподателя да заплати посочените в ППСПДВ задължения,
обсъждането на въпроса за правилното определяне на пазарната стойност на
процесния автомобил, като митническа стойност на същия и на
данъчна основа при вноса, е безпредметно.
Все пак за пълнота следва да се отбележи, че направените в тази насока
възражения от страна на жалбоподателя би следвало да бъдат подкрепени със
своевременно ангажирани доказателства, в случая заключение на съдебна
експертиза, която да определи пазарна цена на
вещта. Тъй като такива не са ангажирани, а настоящият състав не
притежава необходимите специални знания за да определи пазарната цена на автомобил
„Шевролет“, модел „Тахо“, рама ***, с регистрация в САЩ – ***, посочената от митническия орган
пазарна стойност на същия, не е опровергана. Това не променя по никакъв начин
извода за незаконосъобразно извършено определяне на вносни митни сборове за
този автомобил.
Предвид липсата на основания за определянето на задълженията за мито,
акциз и ДДС, с титуляр И.С.С., недължими като акцесорни вземания, се явяват и
начислените лихви за забава, считано от посочената в оспореното постановление
дата – 13.06.2006 г., до цялостното погасяване на задълженията.
Изброените пороци на обжалвания административен акт обосновават извод, че
същият е постановен при допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила и при неправилно прилагане на материалния закон, и
като такъв следва да бъде отменен.
При
този изход на делото, неоснователна е претенцията на ответника за присъждане на
разноски по делото. На И.С.С. следва да се заплатят поисканите от разноски – 10,00 лв.
държавна такса за образуване и водене на делото. В преписката не се съдържат
доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.
2, предл. второ от АПК, вр. с чл. 211к от ЗМ, съдът
Р Е Ш И:
Отменя Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания /ППСПДВ/ № 53/ 06.11.2009 г., издадено от началника на Териториално митническо управление - Митница Свищов, мълчаливо потвърдено след обжалването му пред директора на Агенция „Митници“ - гр. София, с което И.С.С. с ЕГН **********,*** и посочен адрес за кореспонденция гр. Г., УЛ.********, е задължен да заплати публични държавни вземания в размер общо на 20 744,42 лева, от които 1 940,00 лв. мито, 12 113,68 лв. акциз и 6 690,74 лв. данък върху добавената стойност, както и лихва за просрочие, начислена от датата на възникване на задължението - 13.06.2006 г., до цялостното му погасяване.
Осъжда Митница Свищов да заплати на И.С.С. с ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 10,00 /десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: