№ 2034
гр. София, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20241100507606 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на третото лице-помагач и ответник по предявения
обратен иск „Хидрострой“ АД срещу решение от 10.10.2023 г. по гр.д. №48090/2021 г. на
Софийския районен съд, 52 състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца
Столична община на основание чл.79 ал.1 пр.2 вр. чл.82 ЗЗД сумата от 648,41 лв.,
представляваща обезщетение за вреди, произтичащи от неизпълнение на задължения на
„Хидрострой“ АД по договор №С0А19-ДГ55-382/11.06.2019 г. с предмет- извършване на
дейности по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения на
територията на Столична община, VI-та зона, включваща райони „Искър“, „Слатина“,
„Изгрев“ и „Средец“ и съставляваща изплатеното по главния иск на ЗАД “Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ застрахователно обезщетение и на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата 150,00
лв., представляваща разноски по обратния иск, при условие, че подпомаганата страна -
Столична община изпълни главното задължение да заплати на ЗАД “Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ присъдената с настоящото решение сума по главния иск.
В жалбата се твърди, че решението е недопустимо и неправилно. Сочи, че ищецът
Столична община не е предявил обратен иск в рамките на преклузивния срок по чл.133 ГПК
в срока за отговор на исковата молба и в срока за привличане на трето лице-помагач по
чл.219 ал.3 ГПК, респ. такъв не е формулиран коректно – не отговаря на изискванията за
редовност по чл.127 и 128 ГПК. Поддържа, че не е налице неизпълнение по процесния
договор за поддръжка и текущ ремонт. Предвид изложеното, жалбоподателят моли
въззивния съд да обезсили обжалваното решение и делото да бъде върнато за ново
разглеждане, или да го отмени и да отхвърли изцяло предявения обратен иск. Не претендира
разноски.
Въззиваемата страна Столична община в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
1
жалбата и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Решението не е обжалвано от ответника Столична община и от третото лице-помагач
„Хидрострой“ АД в частта, в която е уважен предявеният главен иск с правно основание
чл.410 ал.1 т.2 КЗ вр. чл.49 ЗЗД, поради което е решението е влязло в законна сила в тази му
част.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Неоснователни са
твърденията на въззивника, че решението е недопустимо в обжалваната му част, тъй като
съдът се е произнесъл по непредявен иск и по нередовна искова молба по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.219 ал.1 ГПК, в първото заседание за разглеждане на
делото ищецът, а с отговора на исковата молба - ответникът, може да привлече трето лице,
когато това лице има право да встъпи, за да помага, като съгласно ал.3 на същата разпоредба,
страната, която има обратен иск срещу третото лице, може да го предяви за съвместно
разглеждане едновременно с искането за привличане.
В случая ответникът по предявения главен иск Столична община е получил исковата
молба на 15.09.2022 г. и на 13.10.2022 г. е депозирал отговор на исковата молба, с който е
поискал на основание чл.219 ал.1 ГПК да бъде конституиран по делото като трето лице-
помагач „Хидрострой“ АД, и искова молба, с която срещу третото лице-помагач е предявен
обратен иск, която искова молба, ведно с приложенията към нея, е връчена на ответника-
въззивник за отговор в едномесечен срок, видно от съдържащото се в първоинстанционното
дело съобщение от 28.04.2022 г., и по която искова молба на 03.06.2022 г. ответникът е
депозирал отговор.
Обективните и субективни предели на правния спор, в рамките на който съдът дължи
произнасяне, се очертават от ищеца с исковата молба. Спорното материално право, предмет
на защита с иска, се индивидуализира чрез обстоятелствената част и петитума на исковата
молба /чл.127 ГПК/. Наведените в обстоятелствената част на молбата фактически твърдения
и формулирания във връзка с тях петитум са определящи да вида и за правната
квалификация на предявения иск, по който съдът трябва да се произнесе с решението си, за
да разреши въведения от ищеца спор.
В процесния случай исковата молба, с която е предявен обратният иск по гр.д.
№48090/2021 г. по описа на СРС, 52 състав, отговаря изцяло на изискванията на чл.127 ал.1
ГПК и съдържа подробно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът – вреди
от некачествено изпълнение по договор №С0А19-ДГ55-382/11.06.2019 г. за извършване на
дейности по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения на
територията на Столична община, VI-та зона, включваща райони „Искър“, „Слатина“,
„Изгрев“ и „Средец“.
2
Решението е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което
и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата
за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Обратният иск винаги се предявява като евентуален – ако бъде уважен първоначалния
иск. Доколкото съдът е достигнал до такъв извод, то се е сбъднало вътрешно процесуалното
условие за разглеждане на предявения от ответника Столична община срещу третото лице-
помагач обратен иск.
Съгласно разпоредбата на чл.79 ал.1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска обезщетение за неизпълнение, което
съгласно нормата на чл.82 ЗЗД обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза,
доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението.
За основателността на предявения иск следва да се установи, че страните са били
обвързани от договор за възлагане на поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и
пътните съоръжения на територията на Столична Община – VІ зона, включваща райони
„Искър“, „Слатина“, „Изгрев“ и „Средец“, неизпълнение на задълженията на ответното
дружество, вида и размера на вредите, настъпили в резултат на това неизпълнение.
Съгласно чл.1 ал.1 т.1 от процесния договор, за улиците и булевардите по списък-
приложение 6, в които попада и процесният пътен участък, поддържането се осъществява на
база показатели на изпълнение в зависимост от определеното в приложение 6 ниво на
поддържане, като изпълнителят се е задължил за извърши всички дейности, необходими за
постигането на изискуемите от възложителя стандарти на изпълнение и качеството на
състояние на пътя, определени от нивото на поддържане. Ето защо, следва да се приеме, че
за поддръжката на процесния пътен участък не е било необходимо изрично възлагане за
извършване на ремонтни дейности, а ответникът е бил задължен да го поддържа в
нормалното му състояние.
Доколкото по делото се установи, че на процесната дата на процесния пътен участък е
съществувала необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, то и следва да се
приеме, че ответното дружество-изпълнител не е изпълнило задълженията си по договора.
Представените по делото констативни протоколи не установяват изпълнение на
задълженията на ответника за текуща поддръжка към датата на процесното ПТП, а
установяват това обстоятелство към датата на съставянето им, която дата предхожда
процесния инцидент, а задължението на ответника е поддръжка на пътната мрежа в
състояние, което да гарантира непрекъснато безпрепятствено нейната експлоатация. Освен
това, задължението за поддръжка на пътната мрежа в нормалното и състояние включва и
задължение за обезопасяване на всички пътни неравности, което също не е сторено.
Поради изложеното, съдът намира, че решението на първоинстанционният съд е
правилно и следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер
на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №16282 от 10.10.2023 г., постановено по гр.д.
3
№48090/2021 г. по описа на СРС, ГО, 52 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Хидрострой“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Цар Освободител“ №6, да заплати на Столична община, адрес: гр. София, ул.
„Московска“ №33, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща
разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на
ответника „Хидрострой” АД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4