НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ № 2388
гр. Пловдив, 13.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в
публичното заседание на 12.06.2020 г.
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка
Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 19941 по
описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по
искова молба от „Томис“ ЕООД срещу „Сънсет 09“
ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове за
присъждане на сумата в размер на 1200 лева, предявена като частична от общо
дължимата сума в размер на 9383.55 лева, представляваща цената на доставени и
незаплатени стоки от ответника по фактура № 22736/22.10.2014 г., както и
обезщетение за забава върху главницата в размер на 1200 лева, предявена като
частична от общо дължимата сума в размер на 4 871.46 лева, начислена за
периода 22.10.2014 г. до 02.12.2019 г., като и сумата в размер на 3 168.85
лева, представляваща цената на доставени и незаплатени стоки от ответника по
фактура № 23905 от 28.01.2014 г., както и сумата в размер на 1558.62 лева –
обезщетение за забава върху главницата за периода 28.01.2015 г. до 02.12.2019
г.. Претендира се и законна лихва върху главниците от датата на подаване на
исковата молба в съда 05.12.2019 г. до окончателното плащане на вземането.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните съществуват
дълготрайни търговски отношения, по силата на които ищецът доставял на
ответника стоки, за което издавал фактури. С процесните фактури са доставени
стоки на стойност както следва 9383.55 лева, представляваща цената на доставени
и незаплатени стоки от ответника по фактура № 22736/22.10.2014 г. и
3 168.85 лева, представляваща цената на доставени и незаплатени стоки от
ответника по фактура № 23905 от 28.01.2014 г. Твърди се, че стоките по
фактурите са били доставени на ответника по куриерска фирма Спиди., за което
били издадени товарителници. Съгласно разпоредбата на чл.327 ТЗ купувачът бил
длъжен да плати цената на стоката при предаването й или на документите, които
му дават право да я получи. Претендира се обезщетение за забава върху
вземанията по фактурите от датата на издаването им. Твърди се, че ищецът
поканил ответника да му заплати цената на доставените му стоки, но плащане не
последвало, което пораждало интереса на ищеца за завеждане на настоящото дело. Претендират се и разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Съдът намира, че са налице
формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК – ответникът
е получил преписа от исковата молба и приложенията към нея на 10.01.2020 г.
/л33/, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се представлява в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
като е получил призовка за насроченото съдебно заседание на 04.03.2020 г.
/л.37/, указани са му последиците от неспазването на срока за
подаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото заседание по
делото.
Налице е и предпоставката по
чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове са вероятно
основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът
намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете.
Съгласно нормата
на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение
не се мотивира по същество.
По
отговорността за разноските:
С
оглед уважаване претенцията на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати разноски на ищеца, както следва - 289.10 лева разноски за държавна такса /л.28 и л.30/, както и 2150 лева – платено адвокатско възнаграждение,
за реалното плащане на което са представени доказателства, разписка,
обективирана в договор за правна помощ /л.29/. Общо разноски в исковото производство 2439.10 лева, които на основание чл.78,
ал.1 ГПК ще се присъдят в пълен размер.
Видно от ч.гр.д. 19596/2019 г. по описана ПРС по исковете,
предмет на настоящото производство е допуснато обезпечение. Съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6/2013,
отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при
постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора по
същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е
постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението.
По обезпечителното производство ищецът е направил следните разноски – 45 лева,
платена държавна такса и 1600 лева, платено адвокатско възнаграждение. Общо
разноски в обезпечителното производство – 1645
лева, които също ще бъдат присъдени
в пълен размер.
Останалите претендирани разноски в размер
на 500 лева – адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство по налагане на
обезпечението, не следва да се присъжда. Това е така, доколкото разноските в обезпечителното производство по
обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков процес подлежат на
възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет са
обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне. Цитираното
тълкувателно решение разглежда въпроса единствено по отношение на направените в
хода на съдебното производство разноски по обезпечението на иска. Съгласно
формираната съдебна практика на ВКС разноски,
понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове
или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част /по налагане
на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по *** дело, които следва
да се съберат чрез *** и не се присъждат в исковото /в този смисъл определение
№ 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК, Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по
ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК и др./. Още повече не са представени доказателства
за реалното плащане на претендираното адвокатско възнаграждение, както и не се
установява, да е образувано изпълнително производство във връзка с допуснатото
обезпечение.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Сънсет 09“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Чайка“ № 2,
представлявано от Г. Б.
ДА ЗАПЛАТИ
„Томис“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ № 12,
представлявано от Т. С. сумата в размер на 1200 лева, предявена частично от общо дължимата сума в
размер на 9383.55 лева, представляваща цената на доставени и незаплатени стоки
по фактура № 22736/22.10.2014 г., както и обезщетение за забава върху
главницата в размер на 1200 лева,
предявена частично от общо дължимата сума в размер на 4 871.46 лева,
начислена за периода 22.10.2014 г. до 02.12.2019 г., като и сумата в размер на 3 168.85 лева, представляваща
цената на доставени и незаплатени стоки по фактура № 23905 от 28.01.2014 г.,
както и сумата в размер на 1558.62 лева
– обезщетение за забава върху главницата за периода 28.01.2015 г. до 02.12.2019
г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
исковата молба в съда – 05.12.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата
в общ размер на 2439.10 лева – разноски в исковото производство и 1645
лева – разноски по ч.гр.д. № 19596/2019 г, IX гр.с. на Пловдивския районен съд.
Решението
не подлежи на подлежи на обжалване, съгласно чл.239, ал.4 ГПК. Страните могат
да търсят защита срещу решението по реда на чл.240 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ