РЕШЕНИЕ
№…
гр.
Плевен, 09.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с. в публично заседание на девети
юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря АЛЕКСАНДРА СЕРГЕВА и в
присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 394 по описа за 2019 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 361/ 25.02.2019 г. по гр.д.№
2646/2018 г. по описа на ПлРС e осъдена на
основание чл. 108 от ЗС С.В.П. да предаде на едноличния собственик Й.М.П. владението
на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - НИВА целия с площ от 14.648 дка, находища се в землището на
гр. Пордим. ЕКАТТЕ 57772, Плевенска област, в местността „***", ТРЕТА
КАТЕГОРИЯ, съставляващ имот № 185024 по плана за земеразделяне на гр. Пордим,
област Плевен, при съседи: имот № 185021- нива на н-ци на С.И.С.; имот № 185022
- нива на Д.К.В.; имот№ 185014 - М.И.Л.; имот № 185015 - нива на „***"
ООД; имот № 185008-нива на н-ци на В.Д.М.; имот № 18-5007 - нива на Ц.Д.М.;
имот № 185023 - нива на И.К.П.; имот № 812170 - полски път на Община Пордим;
имот № 185011 - нива на Л.Б.Ф.. Осъдена е на основание чл.59 ЗЗД С.В.П.
да заплати на Й.М.П. сумата
922.82 лева, ведно със законната лихва върху нея до окончателното и изплащане,
получена от П. без правно основание от пренаемателя ЗКПУ ,,***" - гр.Пордим по Договор за
пренаемане на земеделска
земя №
28658 / 27. 07. 2017 г. и
с която сума
се е облагодетелствала за сметка на П..Осъдена е на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК С.В.П. да заплати на Й.М.П. направените деловодни разноски в размер
на 820 лв. за адвокатско възнаграждение
и държавна такса в размер на за 100 лв.
Депозирана е въззивна жалба от С.В.П., чрез
пълномощник, срещу решение № 361/25.02.2019 г. по гр.д.№ 2646/2018 г. по описа
на ПлРС, което се обжалва изцяло.Излагат се доводи, че същото е необосновано и
неправилно.Прави се искане да се отмени изцяло обжалваното решение и вместо
него постанови друго такова, с което да се отхвърлят предявените искове и да
бъдат присъдени направените по делото разноски.
За въззиваемата страна Й.М.П. процесуалният
представител изразява становище да се остави в сила обжалваното решение като
правилно и законосъобразно, като бъдат присъдени направените разноски.
Въззивната жалба е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящата инстанция намира решението и за
правилно, поради което по силата на чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния
съд.Във връзка с доводите във въззивната жалба съдът приема за установено следното от
фактическа страна.
С договор а доброволна делба на земеделски земи от 30.11.1999 г.
въззиваемата Й.П. е станала собственик на земеделска земя, съставляваща
поземлен имот нива, целият с площ от 17.648дка, находяща се в землището на
гр.Пордим, в местността „***”, трета категория, съставляващ имот 185010 по
плана за земеразделяне.
Видно от нотариален акт за замяна на недвижими имоти от 18.01.2010 г. Й.П.
е прехвърлила на дъщеря си С. П.-С. ¼ ид.ч. от горепосочения недвижим имот,
който придобит в СИО.Същата е останала
собственик на ¾ ид.ч. от процесния имот, т.е. има качеството на
съсобственик на земеделска земя, чиято съсобственост е повече от 50 на сто идеални
части.
С постановление за възлагане на недвижим имот от 31.03.2016 г. е
възложен върху И.П.1/8 ид.ч. от горепосочения недвижим имот.
С договор за аренда на земеделски
земи от 12.05.216 г. И.П.като арендодател е предоставил за временно възмездно
ползване горепосочената земеделска земя на арендатора А.Т.за срок от 50
стопански години, който влиза в действие от 01.10.2016 г.Съгласно договора,
арендаторът има право да преарендова или отдава под наем част или целия обект
на договора.
С нотариален акт за покупко-продажба
от 05.10.2016 г. Д.С.е продал на въззиваемата 1/8 ид.ч. от горепосочения
недвижим имот.
От решение от 02.05.2017 г. по гр.д. № 8348/2016 г. по описа на ПлРС е
видно, че след извършеното разпределение на основание чл.353 ГПК на допуснатите
до делба земеделски земи, въззиваемата е получила в дял нива с площ от 14.648
дка, трета категория, в м.”***”, съставляваща имот 185024, който е образуван от имот №185010, който е с обща площ 17.648 дк.
От приложеното удостоверение за наследници е видно, че арендаторът А.Т.е
починала на 31.05.2017 г. и оставила за свой наследник въззивницата С.П.,
последната майка на И.П..
С договор за пренаемане на
земеделска земя от 27.07.2017 г. С.П., като наемодател, е предоставила за временно
възмездно ползване процесния имот на ЗКПУ”***” със седалище гр.Пордим за срок
от 1 година за стопанската 2017/2018 г., като годишната наемна цена на един
декар е 63 лв.
На 04.09.2017 г. кооперацията е
превела на С.П. сумата в размер на 1 363.88 лв. съгласно договора.
С уведомление от 8.01.2018 г. на С.П. до въззиваемата е уведомена, че съгласно
договора за аренда от 12.05.2016 г. на земеделски земи е арендатор и може да
посочи банкова сметка, ***, тъй като е правоприемник, но за стопанската 2017/2018
г. имотът е преотдаден с едногодишен договор за обработка на ЗКПУ „***”.
С определение от 26.06.2018 г. по
гр.д. 4343/2018 г. по описа на РРС е прекратено производството по делото поради
оттегляне на предявения иск от ищцата Й.П. против С.П. с правно основание
чл.27, ал.1, т.2 ЗАЗ и при условията на евентуалност по чл.16, ал.1 от ЗАЗ.
На 27.06.2018 г., т.е. след образуване на делото, е преведена от въззивницата
на въззиваемата сумата в размер на 300 лв. рента за стопанската 2016/2017 г. за
гр.Пордим.
Изпратено е ново уведомление от възивницата до въззиваемата от 31.07.2018
г.
Неоснователен е доводът на
въззивницата, че въззиваемата като съсобственик/приобретател не се е
противопоставила на договора за аренда до делбата - 12.05.2017 г.Договорът за
аренда е сключен на 12.05.2016 г.Решението на първоинстанциониня съд е
постановено на 02.05.2017 г., но исковата молба за делба е депозирана на
10.11.2016 г., т.е. същата година, в която е бил сключен договорът за аренда.
Въззивната инстанция следва да даде
отговор на въпроса, поставен във въззивната жалба, дали след делбата договорът
за аренда обвързва въззиваемата.Отговорът на този въпрос е положителен.
В процесния
случай след извършването на делбата на земеделския имот - нива с площ от 17.648
дка в м.“***“, която е един от предметите на договора за аренда от 12.05.2016 г.
и обособяването на този имот в два отделни имота - с площ от 3 дка, респ. с
площ от 14.648 дка, видно от решението от 02.05.2017 г., Й.П. има качеството на
приобретател по смисъла на чл.17 ЗАЗ за своите съответни части от арендования
имот, а именно - за новообразувания имот от 14.648 дка. Съгласно разпоредбата
на чл. 17, ал. 2 от
ЗАЗ,
приобретателят на арендувания имот замества арендодателя като страна по
договора за аренда. По силата на чл. 17, ал. 3 от
ЗАЗ
приобретателят е длъжен да уведоми незабавно арендатора за настъпилото
заместване, като до получаване на съобщението за заместване арендаторът дължи
изпълнение на предишния арендодател и това изпълнение е противопоставимо на
приобретателя. След прехвърляне/смяна на
собствеността върху арендувания имот, валидно сключения договор за аренда на
същия имот продължава своето действие, вече с променен арендодател, по отношение
на новообразувания имот, индивидуална собственост на въззиваемата.
Доказателства, че Й.П. е предприела действия по чл.17, ал.3 ЗАЗ по делото няма.
Съгласно посоченото
от въззивника определение № 359/26.06.2018 г. по гр.д.№ 4516/2017 г. на ВКС, ІІ
г.о., с ТР № 2/2017 г., ОСГТК е прието, че
вписването на договора за аренда съгласно чл. 17, ал. 2, 5 и 6 ЗАЗ има оповестително-защитно
действие, а съгласно чл. 17, ал. 2
ЗАЗ
приобретателят на арендувания обект замества арендодателя като страна в
договора за аренда, ако същият е бил вписан.
Твърди се във
въззивната жалба, че въззиваемата в качеството си на арендатор на 23.06.2017 г.
(след делбата)
е изпратила до арендатора неполучена покана с искане за промяна на договорните
условия, което според въззивника не представлява противопоставяне, но такава
покана в хода на производството не е приобщена към доказателствения материал.
В заключение
може да се обобщи, че след делбата
на земеделската земя и обособяването на новите имоти, договорът за аренда
продължава своето действие върху новообразуваните имоти до изтичането му.
От друга страна,
отдаването на съсобствена вещ под наем/аренда само от един или от повече от
съсобствениците, които не притежават повече от половината от имота е действие,
което прави сключения договор непротивопоставим
на всеки един от останалите съсобственици, т. е. договорът не ги обвързва.Този
договор не е нищожен, но и не произвежда правно действие за съсобствениците,
неучаствали при сключването му.
Съгласно чл.11, ал.1 ЗАЗ, на който се позовава въззивницата, предвижда,
че
Уведомлението от 08.01.2018 г. във
връзка с преотдаването на имота за стопанската 2017/2018 г. и получаването му от въззиваемата също не
може да се приеме като действие по приемане на договора на аренда от 12.05.2016
г.
Не може да се приеме като признание
на действието на договора от страна на въззиваемата, както се сочи във
въззивната жалба, заведеното гр.д.№ 8151/2017 г. по описа на ПлРС за
прекратяване на договора или увеличаване на рентата, което по искане на ищцата
с определение № 3691/26.06.2018 г. по описа на РРС е било
прекратено.Производството по делото е било образувано по предявени от Й.П.
искове с правно основание чл.27, ал.1, т.2 ЗАЗ -главен и евентуален с правно
основание чл.16, ал.1 ЗАЗ, като е предприето оттегляне на иска от ищцата преди
насрочване на делото в с.з.Оттеглянето на иска е процесуално действие на ищеца,
с което той заявява, че се отказва да получи по висящия процес търсената с иска
защита, но запазва правното си твърдение и възможността да го заяви с нов
иск.Т.е. това процесуално действие също не може да бъде прието като признание
на договора за аренда от 12.05.2016 г. от Й.П..
Във въззивната жалба са изложени
и доводи, че арендният договор не страда от пороци; на основание чл.5.2.4 от
договора във връзка с чл.17, ал.1 ЗАЗ П. е правоприемник на арендаторката;
договорът не е нищожен, нито унищожаем, които се споделят от настоящата
инстанция.Както обаче се посочи по-горе по изложените съображения, съдът
приема, че договорът за аренда е непротивопоставим на Й.П., тъй като тя към
момента на сключването му - 12.05.2016 г.
е била мажоритарен съсобственик, както се посочи.В този смисъл е
правноирелевантна продължителността му, както и уговореното плащане -
определено в натура или по цени на стоковата борса, както и дали е необходима
или не индексация на договореното плащане, които са елементи на договора за
аренда, но той в неговата цялост е непротивопоставим на Й.П..Правилно е
приетото от първоинстанционния съд, че договор за аренда, сключен от
съсобственик, който не притежава повече от 50% от общия земеделски имот, е
непротивопоставим на останалите съсобственици, освен ако същите са го приели изрично или мълчаливо,
каквото приемане няма от въззиваемата, дори когато е сключен преди изменението
в ДВ бр.13/07.02.2017г. на чл.3, ал.4 ЗАЗ ( решение № 8/19.02.2014 г. по гр.д.№ 5109/2013 г. на ВКС, ІІ г.о.).
Въз основа на гореизложеното съдът
приема, че договорът за аренда от 12.05.2016 г. е непротивопоставим на
въззиваемата, въззивницата не държи имота на основание, противопоставимо на Й.П.,
поради което искът по чл.108 ЗС е основателен и следва да бъде уважен, както
правилно е прието от първоинстанционния съд.
Относно обжалваното решение в частта
му, в която е уважен предявеният иск с правно основание чл.59 ЗЗД, настоящата
инстанция намира следното.
Неоснователен е доводът, че
неизползването на други правни средства за защита е основание за неприложимост
на иска по чл.59, ал.1 ЗЗД.
В ППВС № 1/79 г., на което се
позовава въззивникът, е посочено, че когато не са налице елементите на някой от
трите елементите на някой от трите фактически състава на чл.55, ал.1 ЗЗД и
когато въобще липсва друга възможност за правна защита, а е увеличено без
основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице,
обеднелият разполага с иска по чл.59 ЗЗД, като сочи и решение № 215/29.04.2015
г. по т.д.№ 4171/2013 г. на ВКС, І т.о.
Неоснователен е доводът, че
неоснователно забогатяване липсва, т.к не са изпълнени условията за прилагане
на чл.59, ал.1 ЗЗД, тъй като страните са обвързани с договор за аренда, т.е.
налице е основание.В посоченото решение
№ 67/05.04.2016 г. на ВКС по гр.д.№ 4147/2015 г., ІV г.о., е прието, че вземането от неоснователно
обогатяване възниква, когато е налице разместване на блага, без в отношенията
между страните да съществува обвързаност от договор, гестия или деликт.
В определение № 437/16.05.2019 г. на
ВКС по гр.д.№ 573/2019 г., ІV г.о. е прието, че когато сделката, въз основа на
която трето за съсобствеността лице е допуснато да ползва вещта, е възмездна (договор за наем),
отговорността за обезщетение е по чл.30, ал.3 ЗС - в случаите, когато сделката
е сключена от съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ,
поради което тя е противопоставима на останалите съсобственици, или последните
са я приели, но отговорността за обезщетение е по чл.59, ал.1 ЗЗД в случаите,
когато сделката е непротивопоставима на съсобственика и той не я приема, като
последните две кумулативно изискуеми предпоставки са налице в процесния случай.
Както се посочи, основанието на
ответника по ревандикационния иск е непротивопоставимо
на съсобственика - ищцата, тъй като договор за аренда, сключен от съсобственик,
който не притежава повече от 50 % от общия земеделски имот, е непротивопоставим на останалите
съсобственици, освен ако същите са го приели изрично или мълчаливо, каквото
приемане от Й.П. няма.Съгласие от мажоритарния съсобственик-въззиваемата
страна, няма.Това съгласие/ решение не е елемент от фактически му състав, но
неговото наличие, каквото е изискването от чл. 32, ал. 2 ЗС, е „предвиден в
закона случай“ по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗЗД.
Неоснователен е
доводът, че липсва обедняване на ищцата, тъй като след получаване на рентата
ответницата е внесла по сметката на ищцата полагаемата й се по договора
сума.Сумата, която се претендира от Й.П., съставлява полагаемото й се плащане
като собственик на нивата в размер на 14.648 дка, получено от въззивницата във
връзка с договора за пренаемане на земеделска земя № 28658.Платеното от ЗКПУ“***“
в полза на въззивницата на 04.09.2017 г.е в размер на 1 363.88 лв. за цялата
нива за стопанската 2017/2018 г.За 1 дка годишната наемна цена е 63 лв., т.е.
за 14.648 дка тя е 922.82 лв., колкото се претендира.
Неоснователен е
доводът във въззивната жалба, че не е налице забогатяване за сметка на ищцовото
обедняване.В посоченото от нея решение № 88 от
28.08.2017 г. на ВКС по т. д. № 834/2016
г., II т. о. е прието, че с разпоредбата на чл. 59 ЗЗД е създадена
възможност при неоснователно разместване на имуществени блага, имущественото
равновесие между отделните субекти да бъде възстановено, като всеки, който се е
обогатил за сметка на другиго, бъде осъден да върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването.Именно в тази насока е претенцията на
въззиваемата.
Относно доводът
във въззивната жалба, че неправилно е определена обезщетителната сума, то в посоченото от нея решение № 190/12.12.2017 г.
по гр.д.№ 512/2017 г., І т.о. е
разгледана хипотезата, формираща предметния обхват на чл. 59 ЗЗД, а именно -
служене с чужди блага без основание.Претендираната сума не следва да е пазарния
наем на процесния имот.В тази връзка не следва да се съобрази средното рентно
плащане за землището на гр.Пордим за 2017/2018 г., изчислено по правилата на
§2е от ДР на ЗСПЗЗ на базата на повече от половината регистрирани в ОСЗ
договори, както се сочи във въззивната жалба.
От приложения
протокол от 18.01.2018 г. е видно, че за стопанската 2017/2018 г. размерът на
средното годишно рентно плащане за Община гр.Пордим възлиза на 44 лв. за 1
дка.Вътрешните отношения между съсобствениците се уреждат в съответствие на
принципа на неоснователно обогатяване, неоснователното разместване на блага без
правно основание, като следва да се изходи от получената от въззивницата сума в
размер 63 лв. за 1 дка (определение № 917/10.07.2014
г. на ВКС по гр.д.№ 858/2014 г., ІІІ г.о.).
Ето защо въз
основа на гореизложеното настоящата инстанция приема за правилен изводът на
първоинстанционния съд, че предявеният иск е доказан по основание и размер.
При този изход
на процеса следва да бъде осъдена въззивницата да заплати на въззиваемата
разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 500 лв., съставляващи
заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 361/25.02.2019 г.
по гр.д.№ 2646/2018 г. по описа на Плевенски районен съд.
Осъжда С.В.П., ЕГН ********** ***, да
заплати на Й.М.П., ЕГН **********, с адрес: ***, разноски по делото за
настоящата инстанция в размер на 500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от получаване на съобщението от страните чрез връчване на препис от
същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: