ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 621
25.01.2022
г. гр.Хасково
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдия В.Желева административно дело №417 по описа на съда за 2021 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава десета, раздел IV от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.27, ал.4, изр.второ от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
Образувано е по
жалба на С.Х. ***, с посочен по делото съдебен адрес:***, офис – адв.Сп.П., срещу Решение за прекратяване на
производството по оценка на проектно предложение №03-РД/545 от 16.02.2021 г. на
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – РА.
Жалбоподателят намирал
обжалваното решение за необоснован и незаконосъобразен акт. Твърди, че от
процесуална страна същият бил нищожен, тъй като бил издаден въз основа на
придадено ретроактивно действие на нормата на т.1 към раздел 11.2 – „Критерии
за недопустимост на кандидатите“ от Условията за кандидатстване.
Алтернативно
считал, че решението било необосновано, тъй като сочените под „шапката“ му
законови разпоредби нямали никакво отношение към издаването му – чл.34, ал.4,
т.2 от ЗУСЕСИФ имал организационен, а не санкционен характер, а чл.18, ал.9,
т.2 от ПМС №162/05.06.2016 г. само определяло правомощията на ръководителя на
ведомството, в случая ИД на ДФЗ. Оспорващият твърди, че в решението не се
сочело и каква е връзката между сключения от него брак и наложената му санкция,
с оглед на обстоятелството, че в периода, когато съпругата му била бенефициент
по посочената програма, те дори не се познавали. Твърди, че дори и тя да била
получила изцяло сумите по това финансиране от ДФЗ, то те не били част от техния
общ семеен патримониум, а били нейна еднолична собственост. На практика
атакуваният акт вменявал на жалбоподателя вина, за която той не следвало да
носи отговорност, поради това, че АО – ИД на ДФЗ не желаел да приложи правилно
закона.
Излагат се доводи,
че с възражението си оспорващият бил посочи номера и датата на издаване на
заповедта на ИД на ДФЗ, с която съпругата му А. С. А. е била одобрена за
подпомагане по мярка 141 „Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на
преструктуриране“ – Заповед №03-РД/260 от 18.12.2012 г., т.е. към датата на
подаване на заявлението му – 27.09.2019 г. били изминали повече от 5 години от
издаването й и на практика разпоредбата (забраната) по т.1.6 от
Раздел 11.2 – Критерии за недопустимост на кандидатите, от Условията за
кандидатстване, била неприложима към настоящия случай.
В самия атакуван
акт издателят му бил записал, че при извършените проверки било установено, че
на А. С. Х. е отказано плащане, в резултат на което е прекратено участието й в
одобрения проект. Видно било от приложеното извлечение по банковата й сметка,
че последното плащане от ДФЗ по тази програма, в размер на 2932 лева, било
извършено на 19.01.2015 г., т.е. след датата на последната комуникация на
страните по този договор до датата на подаване на заявлението на жалбоподателя.
Следователно не били налице и допълнителните критерии от второто предложение за
недопустимост по тази новела – съответно букви „а“, „б“ и „в“.
Твърди се, че
изводът бил, че недопустимо е само кандидатстване от съпрузи на кандидати по
мярка 141, само в случаите, когато плащанията по одобрените им програми не са
били приключили към момента на подаване на заявлението за подпомагане по
подмярка 6.3 от мярка 6. Твърденията на оспорващия се подкрепяли и от липсата
на норма за недопустимост на финансирането, по отношение на съпрузи на лица
кандидати по мярка 141, за които процедурата е била прекратена.
Претендира се
съдът да прогласи нищожността на обжалваното решение, или да го отмени изцяло
като необосновано и незаконосъобразно, и разпореди на ДФ „Земеделие“ да
продължи действията си по оценка на проектното предложение на жалбоподателя.
Ответникът, Изпълнителен
директор на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие“, чрез пълномощника си в съдебно заседание,
излага становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде
отхвърлена.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със Заповед №РД09-623/28.06.2019
г. на Заместник - министъра на земеделието, храните и горите, на основание
чл.9, ал.5, изречение второ и чл.26 от ЗУСЕСИФ, Решение №792 на Министерски
съвет от 17.12.2013 г. за определяне на органи, отговорни за управлението,
контрола, координацията и одита на Европейските структурни и инвестиционни
фондове и други инструменти и инвестиции на Европейския съюз през периода 2014
– 2020 г., Заповед №РД 09-467 от 16.05.2019 г. на Министъра на земеделието,
храните и горите и одобрен доклад №93-4454/28.06.2019 г. на директора на дирекция
„Развитие на селските райони“, са утвърдени Насоки за кандидатстване по
процедура чрез подбор на проектни предложения по подмярка 6.3 „Стартова помощ
за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и
предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 – 2020 г. (Насоки за кандидатстване), включващи Условия за кандидатстване с проектни
предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура чрез
подбор №BG06RDNP001-6.007 (Условия за кандидатстване) и приложенията към тях (Приложение №1);
Условия за изпълнение на одобрени проекти по същата процедура и приложенията
към тях (Приложение №2) и Обява за откриване на процедура чрез подбор (Приложение
№3).
По делото са
представени утвърдените с тази заповед Условия за кандидатстване, съдържащи
включително раздели за Допустими кандидати – т.11; Критерии за допустимост на
кандидатите – т.11.1 и Критерии за недопустимост на кандидатите – т.11.2.
Със Заповед №03-РД/1445 от 10.06.2020 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е определен състав на Оценителна комисия за разглеждане, извършване на оценка и класиране на проектните предложения по Процедура чрез подбор №BG06RDNP001-6.007 подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. С последващи заповеди е удължаван срокът за изготвяне на оценителен доклад от Оценителната комисия.
По делото е представено (л.103-108) Проектно предложение №BG06RDNP001-6.007-2197, подадено по подмярка 6.3 от мярка 6 от С.Х.Х., както и справка от ИСУН (л.109) за бюджета на същото.
Видно от Приложение 134_20 Протокол от оценка на административното съответствие и допустимостта, в Процедура чрез подбор №BG06RDNP001-6.007, открита със Заповед №РД09-623 от 28.06.2019 г., с краен срок за подаване на проектните предложения 30.09.2019 г. 17:30 ч., е извършена оценка на административното съответствие и допустимостта на проектни предложения, включително под т.204 – на проектното предложение на С.Х.Х. – „Развитие на малко стопанство в сектор растениевъдство“, за което е прието, че „Не са спазени критериите за допустимост по т.1.6 и т.10 от Раздел 11.2 Критерии за недопустимост на кандидатите от Условията за кандидатстване. При извършена справка е установено, че съпругата на кандидата е одобрена за подпомагане по реда на Наредба №28 от 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране“ от ПРСР за периода 2007 – 2013 г., но към датата на подаването на проектното предложение на С.Х.Х. не е получила всичките плащания по мярката.
От С.Х.Х. е изискано и представено Удостоверение за сключен граждански брак, видно от което на 16.04.2019 г. същият е сключил граждански брак с А. С. А., с фамилно име след брака – Х..
До С.Х.Х. е изпратено Уведомително писмо изх.№01-6500/491 от 21.01.2021 г. за недопускане до техническа и финансова оценка от Държавен фонд „Земеделие“, подписано от Председател на Оценителна комисия по Заповед №03-РД/1445 от 10.06.2020 г., с което във връзка с подаденото от него проектно предложение регистрационен №BG06RDNP001-6.007-2197 в ИСУН Процедура чрез подбор №BG06RDNP001-6.007, подаденото проектно предложение не е допуснато до техническа и финансова оценка по чл.19 от ПМС №162 от 5 юли 2016 г. на основание констатациите на комисията. Посочено е, че Заявлението по подмярка 6.3 е подадено на 27.09.2019 г., към която дата С.Х.Х. и А. С. Х., с фамилия преди брака – А., са съпрузи, и кандидатът е имал възможност да се запознае с основните изисквания за допустимост. На адресата са посочени неспазените критерии за допустимост и му е указана възможността за възражение в едноседмичен срок от датата на получаване на писмото.
Писмото е получено на 25.01.2021 г. и е регистрирана дата на отговор 27.01.2021 г. От С.Х.Х. е депозирано Възражение срещу Уведомителното писмо, с твърдения, че от датата на одобрението на съпругата му със Заповед №03-260-РД от 18.12.2012 г., до момента на неговото кандидатстване, били изминали близо седем години, а условията предвиждали да са изминали пет години, поради което не било налице основание за отказ от допускане до техническа и финансова оценка на подаденото от него проектно предложение.
По делото е представен Протокол от работата на Оценителна комисия за разглеждане на постъпилите възражения по проектни предложения, недопуснати до техническа и финансова оценка, назначена със Заповед №03-РД/366 от 02.02.2021 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. От Протокола е видно, че на 02.02.2021 г. Оценителната комисия е заседавала в поименно посочен състав и под т.28 е разгледала проектното предложение на С.Х.Х., като е изложила подробни мотиви и становище по направеното от същия възражение, и с 11 гласа от общо 11 гласували членове на комисията го е приела за неоснователно. Протоколът е подписан от председателя, секретарите и всички членове на Оценителната комисия с право на глас, и същият е одобрен с подписа на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.
С обжалваното Решение за прекратяване на производството по оценка на проектно предложение №03-РД/545 от 16.02.2021 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ е прекратено производството по оценка на проектно предложение с Идентификационен номер в ИСУН: BG06RDNP001-6.007-2197, УРН: 420714 и Идентификационен номер в ИСАК: 26/06/3/0/04251, подадено от С.Х.Х..
Под т.9 в описа на писмо изх.№02-6500/1166#1 от 21.04.2021 г. на ДФ „Земеделие“, с който в съда е постъпила административната преписка по издаване на оспорения акт, е описано „Уведомително писмо №BG06RDNP001-6.007-2197-М003 от 17.02.2021 г. от ДФ „Земеделие“ до С.Х.Х. за изпратено през ИСУН (процесното Решение), но писмо с такъв номер не е представено по делото, различно от приложената на л.87 разпечатка от ИСУН, в която е цитиран номерът му. След изрично изискване с Разпореждане на съда от 18.05.2021 г. на писмени доказателства за начина и датата на съобщаване на оспореното Решение на С.Х.Х., с придружително писмо изх.№02-6500/1166 от 25.05.2021 г. на ДФ „Земеделие“ отново е изпратена същата разпечатка от ИСУН, приложена на л.110 от делото, за която се твърди, че е доказателство, удостоверяващо връчването на Уведомително писмо №BG06RDNP001-6.007-2197-М003 от 17.02.2021 г. от ДФ „Земеделие“ до С.Х.Х. за изпратено през ИСУН (процесното Решение). Тъй като в така представената разпечатка не е цитиран номера на Решение №03-РД/545 от 16.02.2021 г., нито може да се направи връзка за изпращане на същото чрез ИСУН с цитирания в разпечатката номер (на уведомително писмо), то съдът приема, че с посочената в разпечатката дата на отваряне – 19.02.2021 г. не се удостоверява надлежно получаването именно на процесното решение на тази дата от жалбоподателя. Други доказателства относно датата, на която Решение №03-РД/545 от 16.02.2021 г. е съобщено на неговия адресат, не са ангажирани от административния орган.
Жалбата на С.Х.Х. срещу решението е подадена чрез Държавен фонд „Земеделие“ на 01.03.2021 г., видно от поставения върху нея вх.№02-6500/1166 от същата дата.
Жалбата е процесуално допустима, като насочена срещу годен за съдебно обжалване индивидуален административен акт, с който се засягат негативно законните интереси на оспорващия. При липса на достоверна дата на получаване на Решението от неговия адресат, и липса на направено възражение за недопустимост на оспорването като просрочено, съдът приема, че жалбата срещу Решението е подадена при спазване на предвидения в чл.27, ал.4, изр.второ от ЗУСЕСИФ, както и посочен в самото решение, срок от съобщаването на акта.
Съдът, като прецени
доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността
на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата
на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспореният административен акт е издаден в писмена форма. В него е посочено, че се издава във връзка с открита Процедура чрез подбор на проектни предложения по подмярка 6.3 от мярка 6 от ПРСР 2014 – 2020 г. и на основание чл.34, ал.4, т.2 от ЗУСЕСИФ и чл.18, ал.9, т.2 от Постановление на Министерски съвет от 5 юли 2016 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г.
В чл.34 от ЗУСЕСИФ е
регламентирана процедурата по проверка допустимостта на проектните предложения,
като е предвидено, че (ал.1) въз основа на извършената проверка за
административно съответствие и допустимост комисията по чл.33 изготвя списък на
проектните предложения, които не се допускат до техническа и финансова оценка.
В списъка се посочват и основанията за недопускане. Списъкът се публикува на
интернет страницата на съответната програма и в ИСУН, а за недопускането се
съобщава на всеки от кандидатите, включени в него, съответно по реда на чл.22,
ал.3 или 4; (ал.2) Когато при проверката по ал.1 се
установи липса на документи и/или друга нередовност, комисията изпраща на
кандидата уведомление за установените нередовности и определя разумен срок за
тяхното отстраняване, който не може да бъде по-кратък от една седмица.
Уведомлението съдържа и информация, че неотстраняването на нередовностите в
срок може да доведе до прекратяване на производството по отношение на
кандидата. Отстраняването на нередовностите не може да води до подобряване на
качеството на проектното предложение; (ал.3) Кандидат,
чието проектно предложение е включено в списъка по ал.1, може писмено да
възрази пред ръководителя на управляващия орган в едноседмичен срок от
съобщаването.
Според чл.34, ал.4 от ЗУСЕСИФ – разпоредба, идентична по съдържание на чл.18, ал.9, т.2 от ПМС 162/05.07.2016 г. – Ръководителят на управляващия орган се произнася по основателността на възражението в едноседмичен срок от неговото получаване, като: т.1. връща проектното предложение за техническа и финансова оценка; т.2. прекратява производството по отношение на кандидата.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.5 от ЗУСЕСИФ, ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, а в § 4, ал.1 от ДР на ЗУСЕСИФ изрично е регламентирано, че за Програмата за развитие на селските райони функциите на органи за управление, контрол и администриране по този закон се изпълняват от Министерството на земеделието, храните и горите и от Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, както това е предвидено в ЗПЗП. В §1, т.13 от ДР на ЗПЗП е дефинирано, че „Разплащателна агенция” е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове ... по правилата на законодателството на Европейския съюз, а съгласно разпоредбите на чл.20а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който представлява същата.
Доколкото с проверяваното Решение Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, като ръководител на управляващия орган, се произнася по основателността на направеното от С.Х.Х. възражение срещу включването на проектното му предложение в списъка на тези, които не се допускат до техническа и финансова оценка, като приема възражението за неоснователно и прекратява производството по отношение на кандидата, то без съмнение Решението представлява валиден административен акт, издаден на действащо правно основание. Административният акт е издаден от материално компетентен орган и не са налице основания същият да бъде прогласен за нищожен.
Административният акт се явява и надлежно мотивиран, тъй като в него
са вписани както
фактическите, така и правните основания за издаването му, по начин адресатът на акта да е напълно наясно с обстоятелствата,
въз основа на които е издадено конкретното административно разпореждане.
Освен правните норми, вписани „в шапката“ на решението, които се обсъждат в жалбата, в него недвусмислено е посочено, че по отношение на кандидата С.Х.Х. не е спазен критерият за допустимост по т.1.6 на т.1 към раздел 11.2 от Условията за кандидатстване – изискване, приложимо съгласно т.10 от раздел 11.2 и за съпругата му. От фактическа страна в акта е вписано, че съпругата на кандидата – А. С. Х., с фамилия преди брака А., е одобрена за подпомагане по реда на Наредба №28 от 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране“ от ПРСР за периода 2007 – 2013 г. (ДВ бр.74 от 2008 г.) (Наредба №28 от 2008 г.), но към датата на подаване на проектното предложение на С.Х.Х. не е получила всички плащания по мярката. Посочено е, че при извършени административни проверки е установено, че на А. С. Х. е отказано плащане, в резултат на което е прекратено участието й по одобрения проект. Посочено е също, че гражданският брак между двамата е сключен на 16.04.2019 г., а заявлението на С.Х.Х. е подадено на 27.09.2019 г., и още при подаването му е било налице обстоятелство, което води до недопустимост на сочените правни основания.
Възраженията на оспорващия
за необоснованост на решението и непълнота на съдържащите се в него мотиви, са
неоснователни. Мотивите са напълно достатъчни за осъществяване на съдебната
проверка върху законосъобразността на административния акт.
Не се твърдят от оспорващия и не се установяват по делото допуснати нарушения на административнопроизводствени правила при издаването на акта, с характер на съществени – такива, които ако не бяха допуснати, актът би имал различно съдържание.
При извършена от съда справка
се установява, че всички документи, касаещи Процедура №BG06RDNP001-6.007 са
публично достъпни на официалната интернет страница на ДФ „Земеделие“. Няма
спор, че в случая са спазени процедурните правила, утвърдени по отношение конкретната
процедура за подбор на проекти, като преди издаването на оспореното решение е
изготвен и публикуван списъка на недопуснатите проекти, на жалбоподателя е
съобщено за недопускането, изпратено му е уведомително писмо за основанията, на
които се основава недопускането и му е дадена възможност възрази писмено пред
ръководителя на управляващия орган.
На практика по делото няма спор по фактите.
Безспорно се установява от представените по делото доказателства, че с утвърдените със Заповед №РД09-623/28.06.2019 г. на Заместник - министъра на земеделието, храните и горите Условия за кандидатстване в процедурата за подбор по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014 – 2020 г., е въведен следният критерий:
т.11.2 Критерии за недопустимост на кандидатите:
т.1. Не са допустими за подпомагате кандидати, които:
1.6. им е издавана заповед за одобрение за подпомагане по Наредба №28 от 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. (ДВ, бр.74 от 2008 г.) (Наредба №28 от 2008 г.) за последните пет години;
когато кандидатите имат издадени заповеди за одобрение по Наредба №28 от 2008 г., са допустими за подпомагане, ако към датата на подаване на проектното предложение:
а) успешно са приключили петгодишния си ангажимент по Наредба №28 от 2008 г. и е изтекла петата стопанска година от изпълнението на бизнес плана, и
б) са получили всичките плащания по реда на Наредба №28 от 2008 г. с изключение на случаите по чл.10, ал.1, т.1 от същата и
в) е изтекла стопанската година, през която са подали заявка за петото си плащане по реда на Наредба №28 от 2008 г.
Предвидено е също и условието, обозначено като „Важно“:
т.10 Изискванията по т.1 се прилагат и за съпруга/съпругата на кандидата физическо лице, на собственика на предприятието на кандидата ЕТ, както и на собственика/собствениците на капитала на юридическото лице и на членовете на кооперацията.
Следва да се посочи, че така въведените критерии изцяло съответстват на предвидените в чл.5, ал.2, т.8 от Наредба №10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., издадена от министъра на земеделието и храните, с която се уреждат условията и редът за прилагане на подмярка 6.3 от мярка 6 от ПРСР 2014 – 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.
Безспорно се установява също, че доколкото кандидатът физическо лице С.Х.Х. е подал заявлението си за подпомагане на 27.09.2019 г., т.е. след като е бил сключил граждански брак на 16.04.2019 г., то изискванията по т.1 от Условията за кандидатстване се прилагат и по отношение на неговата съпруга А. С. Х., с фамилия преди брака – А..
По делото са представени писмени доказателства – Заповед №03-260-РД/659 от 18.12.2012 г., издадена от Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – гр.Хасково, с която на основание чл.20а, ал.2 от ЗПЗП и чл.21, ал.1 от Наредба №28 от 05.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., е одобрено заявление за подпомагане №26/141/08777 с приложен към него бизнес план, подадено от А.С. А., с размер на финансовата помощ – левовата равностойност на 1500 евро годишно, за период от пет години, свързани с осъществяването на дейностите и междинните цели от бизнес плана. Според условията за плащане в заповедта, финансовата помощ за всяка година след първото плащане се предоставя след подаване на заявка за плащане при условията на Наредба №28 от 2008 г., като съгласно бизнес плана 2013/2014 е I стопанска година, а 2017/2018 е крайна цел V стопанска година.
При това установяване следва извода, че съпругата на жалбоподателя попада в хипотезата на цитираната по-горе т.1.6, тъй като за последните пет години преди 2019 г. й е издавана заповед за одобрение за подпомагане по Наредба №28 от 2008 г. по мярка „Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране“ от ПРСР за периода 2007 – 2013 г. Без значение е обстоятелството, че от датата на издаване на тази заповед – 18.12.2012 г. до датата на подаване заявлението на съпруга – 27.09.2019 г., са изминали повече от пет години, защото не такова е въведеното условие за недопустимост към кандидатите, респ. техните съпрузи.
От страна на ответника по делото беше представена цялата административна преписка по подаденото от А. С. А. заявление за подпомагане №26/141/08779 от 18.10.2012 г. по мярка 141 „Подпомагане за полупазарни стопанства в процес на преструктуриране“ (л.111-309), включително писма за оторизация на плащането от следните дати: от 07.01.2013 г. с оторизирана сума 2932,00 лв.; от 05.02.2014 г. с оторизирана сума 2932,00 лв. и от 08.01.2015 г. с оторизирана сума 2932,00 лв., както и уведомителни писма за одобрение, съдържащи размерите на така изплатените суми. Като част от преписката е представена и Докладна записка с изх.№03-263-261/128 от 17.10.2016 г. от Началник отдел „РРА-РА“ на ОД на ДФ „Земеделие“ – гр.Хасково, относно отказ за извършване на плащане за третата и четвъртата година по проекти, включително с №26/141/08779, в която е посочено, че в нормативно определения срок не са подали заявка за четвърто плащане по мярката, изброени бенефициенти, между които и А. С. А. – по заповед №03-260-РД/659 от 18.12.2012 г., и на основание чл.9, ал.3 и чл.10, ал.1, т.3 от Наредба №28 от 05.08.2008 г. в този случай плащанията за следващите години се преустановяват, поради което бенефициента няма право да получи четвърто и пето плащане по мярка 141. Представено е и подписано от Директор на ОД – Хасково Уведомително писмо за анулиране на задължения по договор/заповед за одобрение №448 от 12.10.2016 г. от Отдел „Регионална разплащателна агенция“ – Хасково до Дирекция „Финансова“, Отдел „Финансова отчетност“, с което се моли за анулиране на задължение по Заповед за одобрение №03-260-РД/659 от 18.12.2012 г. на кандидата А. С. А. за вид на плащането – окончателно плащане, по причини: неспазен срок за подаване на заявка за окончателно плащане и размер на анулираното задължение 5864,00 лева.
Така представените и приети без оспорване от страните по делото документи удостоверяват по несъмнен начин, че по отношение на съпругата на жалбоподателя не са налице и изключенията, предвидени в букви „а“, „б“ и „в“ на т.1.6. от Критериите за недопустимост на кандидатите, за които случаи е предвидено, че въпреки, че имат издадени заповеди за одобрение по Наредба №28 от 2008 г., кандидатите са допустими за подпомагане. Видно е, че към 27.09.2019 г. – датата на подаване на проектното предложение на С.Х.Х., съпругата му няма успешно приключил петгодишен ангажимент по Наредба №28 от 2008 г., нито е получила всичките плащания по реда на Наредба №28 от 2008 г. (като не се твърди наличие на случай по чл.10, ал.1, т.1 от същата наредба, предвиждаща ползвателят на помощта по време на изпълнение на бизнес плана му да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст). Не е налице и хипотезата по б.„в“, предвиждаща да е изтекла стопанската година, през която съпругата е подала заявка за петото си плащане по реда на Наредба №28 от 2008 г.
След като е установено по несъмнен начин, че по отношение на съпругата на жалбоподателя – кандидат в процедурата, не е изпълнено въведеното с Условията за кандидатстване по процедурата изискване за допустимост, то правилно с обжалваното Решение на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е прекратено производството по оценка на проектното му предложение.
Нито в депозираното пред административния орган възражение, нито в жалбата по съдебен ред кандидатът навежда доводи, или ангажира доказателства, които да опровергаят така направеното заключение за недопустимост. Неоснователно е немотивираното твърдение в жалбата, че актът бил издаден въз основа на „придадено ретроактивно действие на нормата на т.1, към раздел 11.2 – „Критерии за недопустимост на кандидатите“ от Условията за кандидатстване“. Както вече беше посочено, Условията за кандидатстване са утвърдени преди откриването на конкретната Процедура чрез подбор №BG06RDNP001-6.007, съответно преди подаване на проектното предложение на С.Х.Х., били са публично достъпни и същият е имал възможност да се запознае с тях, при което предвидените в тези Условия критерии нямат „ретроактивно“ действие. Освен това С.Х.Х. към момента на подаване на проектното си предложение вече е бил в граждански брак със съпругата си, поради което критериите са приложими и по отношение на нея, независимо, че заповедта за одобрение за подпомагане по Наредба №28 от 2008 г. е била издадена преди тя да встъпи в брак с жалбоподателя.
Неоснователно е и изложеното в жалбата съображение, че липсата на норма за недопустимост на финансирането по отношение на съпрузи на лица, кандидати по мярка 141, за които процедурата е била прекратена, означавало, че в тези случаи не е налице недопустимост. В действителност в Условията за кандидатстване, чрез изключенията, предвидени в букви „а“, „б“ и „в“ на т.1.6. от Критериите за недопустимост, е предвидена допустимост за случаите, когато петгодишният ангажимент по Наредба №28 от 2008 г. е бил успешно приключил, получени са всички плащания и са изтекли петата стопанска година от изпълнението на бизнес плана, и стопанската година, през която са подали заявка за петото си плащане. Обратно на твърденията на жалбоподателя, това предвиждане означава, че при прекратена процедура за безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране“ от ПРСР 2007 – 2013 г., не е налице хипотеза на допустимост.
Не почива на законово основание и твърдението, развито от пълномощника на жалбоподателя в пледоарията му по същество – че получените от съпругата А. С. А. три плащания били всички плащания по бизнес-плана, с които нейните правоотношения с фонда приключвали. Неправилно пълномощникът на страната тълкува разпоредбата на чл.8 от Наредба №28 от 2008 г., предвиждаща напредъкът в изпълнението на бизнесплана да се оценява три години след издаване на заповедта за одобрение по чл.21, без да отчете нормата на чл.9 от същата Наредба, в която се сочи, че (ал.1, т.1) ползвателят на помощта има право на четвърто и пето плащане, при условие че най-късно до края на третата година от издаване на заповедта за одобрение по чл.21 е изпълнил задължителните междинни цели и най-малко една от избираемите междинни цели, заложени в бизнес плана. Няма нормативна разпоредба, регламентираща възможност за успешно приключване на поетия петгодишен ангажимент по Наредба №28 от 2008 г. след извършването на трите плащания.
Като обобщение, констатациите на административния орган за наличие на предпоставките да бъде прекратено производството по оценка на проектно предложение с идентификационен номер в ИСУН: BG06RDNP001-6.007-2197, подадено от С.Х.Х., са съответни на материалния закон и издадения административен акт е законосъобразен. Не се констатират обстоятелства, от които да се направи заключение, че този административен акт е издаден за цел, различна от установената в закона.
Подадената жалба следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на спора, основателна по чл.143, ал.3 от АПК е своевременно заявената претенцията на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателя. Съгласно чл.24, изр.второ от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 200 лева.
Водим от изложеното и на основание чл.200, ал.1 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Х. ***, срещу Решение за прекратяване на производството по оценка на проектно предложение №03-РД/545 от 16.02.2021 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – РА.
ОСЪЖДА С.Х.Х., ЕГН **********,***, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“,
гр.София, бул.„Цар Борис III“
136, разноски по делото в
размер на 200 (двеста) лева.
Определението подлежи на обжалване по реда на чл.200, ал.2 от АПК – пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му, с частна жалба от страните, участващи в административното производство.
СЪДИЯ: