Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 612
21.07.2023 г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито съдебно
заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при
секретаря Светла Иванова,
като
разгледа докладваното от съдия Митрушева
адм. дело № 1040
по описа за 2022 година на Административен съд - Хасково,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 256 от АПК.
Образувано е по
искова молба, депозирана от П.Т.З. ***, в която се заявява искане да бъде
отменено неоснователно бездействие на Общински съвет – Димитровград, като
общинският съвет бъде осъден да изпълни задължението си по чл. 195, ал. 2 от АПК, като издаде административен акт за служебно уреждане на правните последици
от отменената с Решение № 291/29.06.2020 г. по адм.дело № 32/2020 г. на
Административен съд – Хасково, в сила от 18.03.2021 г., разпоредба на чл. 21 от
Наредба № 12 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Димитровград.
Ищецът твърди, че
съгласно определения размер на Данък недвижими имоти (ДНИ) от 1,5 до 2,0
промила по чл. 21 от Наредба № 12 за определяне размера на местните данъци на
територията на община Димитровград, заплатил за собствените си три имота:
дворно място в с. Б.– партиден № 01, апартамент в гр. Д.- № 02 и къща с двор в с.
Б.- № 06, ДНИ за периода 2018 г. – 2020 г. и лихви за забава в общ размер от
123.99 лева. По протест на Окръжна прокуратура - Хасково и негово обжалване,
размерът на ДНИ по чл. 21 от Наредба № 12 за определяне размера на местните
данъци на територията на община Димитровград, бил отменен с Решение № 291/29.06.2020
г., поставовено по адм.д.№ 32/2020 г. на Административен съд - Хасково,
потвърдено изцяло с Решение № 3245/11.03.2021 г. по адм.дело № 10129/2020 г. на
ВАС, обнародвано по реда на чл. 194 от АПК на сайта на Общински съвет - Димитровград
и влязло в сила на 18.03.2021 г.
Съгласно чл. 195,
ал. 2 от АПК, Общински съвет - Димитровград следвало в тримесечен срок, считано
от 19.03.2021 г. до 18.06.2021 г., да уреди служебно правните последици от
отменената по съдебен ред разпоредба на чл. 21 от Наредба № 12, но ответникът
не изпълнил това си законово задължение и формирал процесното бездействие.
С т. 4 от Молба
рег. инд.: ОбС-07-83/29.03.2021 г. до Общински съвет – Димитровград ищецът
поискал ответника да издаде акт за служебно уреждане на правните последици и да
му репарира преките и непосредствени вреди в общ размер от 123.99 лева,
причинени му вследствие от действието на отменената с влязло в сила съдебно
решение разпоредба на чл. 21 от Наредба № 12, но ответникът не изпълнил
задълженията си.
В тази връзка
ищецът намира, че на основание чл. 256 от АПК, порочното и неоснователно
бездействие на ответника е несъвместимо с принципите на правовата държава,
поради което следва да бъде отменено от съда и да се даде на ответника срок за
изпълнение.
Ищецът твърди още,
че нямало друга правна възможност за обезвреда на нанесената му имуществена
вреда от 123.99 лева, причинена му по време на действието на отменената от съда
разпоредба на чл. 21, тъй като исковата му молба за обезвреда, предявена по
реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. чл. 204, ал. 1 от АПК, била отхвърлена с
Решение № 83/09.02.2022 г. по адм.дело № 761/2021 г. на Административен съд -
Хасково, потвърдено с Решение № 6057/20.06.2022 г. по адм.дело № 2418 по описа
за 2022 г. на ВАС.
Ищецът отбелязва
още, че съгласно ТР № 2/27.06.2016 г. по тълк.дело № 2/2015 г. на ВАС, ОСС на
Първа и Втора колегия, обезвредата от отменен подзаконов нормативен акт се
реализирала само по реда на чл. 195, ал. 2 от АПК, поради което процесното
бездействие от ответника било вредно и недопустимо от правния мир. В тази
връзка цитира практика на ВАС.
Моли съда да
постанови решение, с което да отмени неоснователното бездействие и осъди
Общински съвет – Д. да изпълни задължението си по чл. 195, ал. 2 от АПК, като
издаде административен акт за служебно уреждане на правните последици от
отменената с Решение № 291/29.06.2020 г. по адм.дело № 32/2020 г. на
Административен съд – Хасково, в сила от 18.03.2021 г., разпоредба на чл. 21 от
Наредба № 12 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Димитровград,
като по усмотрение на съда определи на ответника срок за изпълнение, както и да
му присъди сторените деловодни разноски.
В депозирано по делото от Председателя на ОБЩИНСКИ
СЪВЕТ – ДИМИТРОВГРАД писмено становище, придружаващо административната
преписка, се посочва, че предявеният иск е недопустим, евентуално
неоснователен. В тази връзка се излагат доводи, че за Общински съвет - Димитровград
не било налице задължение по чл. 195, ал. 2 от АПК, доколкото предпоставка
за прилагане на разпоредбата било само
прогласяване нищожността на подзаконов нормативен акт или неговата отмяна като
унищожаем, а в случая същият бил отменен като незаконосъобразен – хипотеза,
непопадаща в приложното поле на цитираната разпоредба. Претендират се разноски,
а в случай на уважаване на исковата претенция, при условията на евентуалност,
се прави възражение за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар и
се моли същият да бъде намален до посочения в Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минимален размер, като се излагат
доводи, че е допустимо да бъде определен и в размер под този минимум.
Административен съд – Хасково, като прецени
доказателствата по делото, прие за установено от фактическа страна следното:
Административно дело № 32/2020 г. по описа
на Административен съд – Хасково, е образувано по протест на Окръжна
прокуратура - Хасково срещу чл. 21 от Наредба № 12 за определяне
размера на местните данъци на територията на Община Димитровград, към което
оспорване на основание чл. 189, ал. 2 от АПК е присъединен и ищецът в
настоящото производство П.Т.З. *** в частта по т. 1, касаеща
недвижимите имоти на гражданите на територията на гр.Д., както и в частта по т. 2, касаеща недвижимите имоти на гражданите в с.Б.,
община Димитровград.
С Решение № 291/29.06.2020 г., постановено
по делото, влязло в законна сила на 11.03.2021 г., е отменен оспорваният текст
на чл. 21 от Наредба № 12 за определяне размера на местните данъци и такси на
територията на Община Димитровград. Решението е оставено в сила с Решение №
3245/11.03.2021 г., постановено по адм.дело № 10129/2020 г. по описа на Върховен
административен съд.
До отмяната му текстът на чл. 21 от
Наредбата е гласял следното: „Размерът на данъка върху недвижимите имоти на
територията на община Д. е както следва: 1. За недвижимите имоти на гражданите
и жилищните имоти на предприятията на територията на гр. Д.данъкът е в размер
на 2.0 на хиляда, върху данъчната оценка на имота, определена съгласно нормите
по приложение № 2 от ЗМДТ; 2. За недвижимите имоти на гражданите и жилищните
имоти на предприятията в останалите населени места на общината: гр. М., с. Я.,
с. Г. и., с. Д., с. К., с. Ч., с. Р., с. К., с. В., с. Б., с. С., с. С., с. К.,
с. В., с. Б., с. З. п., с. Д. Б., с. Г. А.о, с. М. А., с. Б., с. З., с. С., с.
Д. с. В., с. С. и с. Р. данъкът е в размер на
1.5 на хиляда, върху данъчната оценка на имота, определена съгласно
нормите по приложение № 2 от ЗМДТ; 3. За нежилищните имоти на предприятията на
територията на цялата община данъкът е в размер на 2.0 на хиляда върху
данъчната оценка, определена по реда на чл.21 от ЗМДТ.“.
Доколкото ищецът П.Т.З. е собственик на два
недвижими имота, находящи се в с.Б., община Д., и един в гр.Д., на 04.01.2019 г.
същият е заплатил в полза на Община Димитровград по партидни № 001, 002 и 006 данък
върху недвижимите имоти за минал период – 2018 г. и лихва в общ размер на 24.24
лева, на 24.01.2020 г. с Приходни квитанции № 16745, 16746 и 16747 данък върху
недвижимите имоти за минал период – 2019 г. и лихви в общ размер на 24.25 лева
и на 03.06.2020 г. с Приходни квитанции № 62288, 62289 и 62290 данък върху
недвижимите имоти за минал период - 2020 г.
и лихви в общ размер на 22.08 лева.
Така установената фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
С оглед
изложените от ищеца в депозираната искова молба фактически обстоятелства и
заявеното от него искане, следва да се приеме, че съдът е сезиран с осъдителен
иск, свързан с твърдение за бездействие на административен орган, като
задължението, според жалбоподателя, за извършването на конкретно действие от страна
на ответника произтича от нормативен акт. В случая от разпоредбата на чл. 195,
ал. 2 от АПК. Доколкото законът предвижда, че неоснователни фактически
бездействия могат да се оспорят без ограничение във времето, то жалбоподателят
не е обвързан с конкретен срок да заяви претенцията си. Компетентен да се
произнесе по направеното искане във връзка с твърдяното неоснователно
бездействие на административния орган е Административен съд - Хасково, поради
което с жалбата е сезиран надлежния съдебен
орган. Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес от оспорване на твърдяното
бездействие. Правният интерес, съгласно съдебната теория и трайната съдебна
практика на касационната инстанция, е предпоставка за допустимост на иска, но в
исковите производства по реда на чл. 256 от АПК, интересът е налице винаги,
когато ищецът твърди, че притежава изискуемо притезание срещу административния
орган, който не е изпълнил задължението си. В исковата си молба ищецът излага
твърдения, че притежава такова изискуемо притезание, поради което искът следва
да се приеме за допустим за разглеждане.
В случая изводът за допустимост на
производството се налага и от дадените задължителни указания на касационната
инстанция, постановила Определение № 4337/24.04.2023 г. по адм.дело №
11704/2022 г. по описа на Върховен административен съд, и заявеното в
определението, че преценката дали е налице фактическият състав на чл. 256 от АПК е по съществото на спора, а не по допустимостта на производството.
Разгледана по същество, исковата претенция
е неоснователна.
В чл. 128, ал. 1, т. 4 от АПК изрично е
уредена правната възможност за гражданите и организациите да предприемат защита
срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията, като редът за
това се съдържа в нормата на чл. 256 от АПК. Според чл. 256, ал. 1 от АПК,
бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от
нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно
разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. С решението
си съдът осъжда административния орган да извърши действието, като определя
срок за това или отхвърля искането.
Тоест в разпоредбата на чл. 256, ал. 1 от АПК е уредена защитата на гражданите и организациите срещу бездействието на
администрацията, в случаите, когато органите са задължени да извършат
предписани от нормативен акт действия. На задължението на административния орган,
произтичащо пряко от нормативен акт, следва да съответства регламентирано от
същия нормативен акт субективно право на гражданин или организация. Тоест
необходимо е наличие на такова административно правоотношение, при което да е
налице защитимо от закона субективно право, което да може да бъде реализирано
директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на
административен орган, без да е необходимо издаване на индивидуален
административен акт.
В тази връзка следва да се приеме, че законовите условия за упражняване на защитата по чл. 256, ал. 1 от АПК изискват в хода на производството да бъде установено наличието на
задължение за административния орган, произтичащо пряко от нормативен акт, да
извърши конкретни фактически действия при проявлението на определен юридически
факт и съответно бездействието на административния орган – неизвършването на
тези действия.
В случая предмет на оспорване в настоящото производство е
твърдяното от ищеца незаконосъобразно бездействие на Общински съвет – Д. да
изпълни задължението си по чл. 195, ал. 2 от АПК, като издаде административен
акт за служебно уреждане на правните последици от отменената с Решение №
291/29.06.2020 г. по адм.дело № 32/2020 г. на Административен съд – Хасково, в
сила от 18.03.2021 г., разпоредба на чл. 21 от Наредба № 12 за определяне
размера на местните данъци на територията на Община Димитровград.
Разпоредбата
на чл. 195, ал. 2 от АПК предвижда, че поправянето на правните последици,
възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е
отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не
по-дълъг от три месеца от влизане в сила на съдебното решение. Това правно
задължение е включено по изричен начин в компетентността на издалия нищожния,
съответно унищожаемия подзаконов нормативен акт орган и не може да се разглежда
като негово право или като въпрос от оперативната му самостоятелност, а е
задължение, произтичащо пряко от закона. Като такова, то е корелативно свързано
с изискването на чл. 6 от АПК, което гласи, че административните органи следва
да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, а
административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. Предметното съдържание на понятието
„правни последици“ е разтълкувано в Тълкувателно решение № 2 от 27.06.2016 г.
на ВАС по т.д. № 2/2015 г., в което е прието, че това понятие включва преценка
за валидността на правоотношенията, възникнали в периода от приемането до
отмяната на подзаконовия нормативен акт, респективно обявяването му за нищожен;
преценка за правата, придобити, изменени или погасени въз основа на него и
преценка на обезщетението (на имуществени и неимуществени вреди) за нарушени
права от прилагането му.
В
тази връзка следва да бъде отбелязано, че един административен акт
(индивидуален, общ или подзаконов) бива недействителен, когато е засегнат от
някакъв порок, тоест, когато е нарушено някое от изискванията за законност
на административните актове, посочени в чл. 146, т. 1 - т. 5 от АПК.
Недействителността бива два вида - нищожност и унищожаемост. Нищожният акт
изначално не поражда целените от автора му правни последици, поради което няма
нужда да се отменя. При наличие на нищожност тя се прогласява, респективно
обявява. Унищожаемият акт привидно отговаря на всички условия, предвидени в
закона и произвежда очакваните правни последици, но при издаването му е
допуснато едно или повече от нарушения, представляващи основания по чл. 146, т. 1 - т. 5 от АПК, което може да
доведе до отмяната му по надлежния ред. За преценка дали порокът, от който
актът страда, води до нищожност или унищожаемост, следва да се изхожда от това
дали нарушеното законово изискване е
съществено, в който случай актът следва да бъде отменен като унищожаем, или
особено съществено, в който случай актът следва да бъде прогласен за нищожен. В
тази връзка следва да се приеме, че отмяната на един акт като незаконосъобразен
означава, че същият е унищожаем, поради нарушение на някое от петте изисквания,
визирани в чл. 146 от АПК. Предвид това
отмяната на подзаконов административен акт в неговата цялост или отделни негови
разпоредби поражда задължение за издателя му да уреди правните последици,
възникнали от действието на отменения акт, респективно негови разпоредби (ако
ПНА не е отменен в неговата цялост). Тоест действително административният орган
е длъжен в законово регламентирания в чл. 195, ал. 2 от АПК тримесечен срок служебно
да се произнесе и уреди същите. Произнасянето на административния орган обаче
се осъществява с изрично волеизявление, тоест с административен акт, а не с
фактическо действие.
Предмет на осъдителния иск по чл.
256 от АПК, както вече бе посочено, е правото на лице или организация да иска
осъществяване на конкретни фактически действия от административния орган, за
които последният е задължен пряко по силата на закона. Фактическият състав на
цитираната правна норма следователно включва наличие на задължение за
административния орган, произтичащо пряко от нормативен акт, да извърши
конкретни фактически действия при проявлението на определен юридически факт и
съответно бездействието на административния орган – неизвършването на тези
действия. Бездействието е липса на физическа изява на действие, което следва да
се извърши по силата на нормативен акт и извършването на което действие
рефлектира директно в правната сфера на лицето. Тоест предметът на защита в
случая касае само дължими по силата на закона фактически действия, които
произтичат пряко от правна норма, без извършването им да е опосредено от
допълнително волеизявление.
Произнасянето по чл. 195, ал. 2 от АПК обаче не се извършва с действие,
а с волеизявление, осъществявано от административен орган в нарочно уреденото
производство по чл. 195, ал. 2 от АПК, което представлява правен акт, защото
безспорно уреждането на правни последици от един отменен подзаконов нормативен акт води до засягане правната сфера на
адресатите на същия. В този смисъл неизпълнението на задължението на органа да
издаде изричен акт, с който да уреди последиците от отменената разпоредба на
чл. 21 от Наредба № 12 на Община Д. за времето на действието й не съставлява
фактическо действие. Поради
тази причина в конкретния случай защитата по чл. 256 от АПК не може да постигне
целта си, тъй като тя е предвидена за субективни права, произтичащи директно от
правна норма, чиято реализация е чрез фактическо действие от страна на
административния орган. Ето защо липсата на твърдяното субективно право в
случая е основание за отхвърляне на предявеното искане по чл. 256 от АПК.
По изложените съображения, настоящият
състав приема, че не са налице предпоставките за търсената защита, съответно,
че фактическият състав на чл. 256, ал. 1 от АПК не е реализиран, поради което депозираната
искова молба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Въпреки изхода на спора и доколкото по
делото липсват данни за разноски, направени от ответника, такива не следва да
бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.Т.З., ЕГН : **********,***, иск да
бъде отменено неоснователно бездействие на Общински съвет – Димитровград, като
общинският съвет бъде осъден да изпълни задължението си по чл. 195, ал. 2 от АПК и издаде административен акт за служебно уреждане на правните последици от
отменената с Решение № 291/29.06.2020 г. по адм.дело № 32/2020 г. на
Административен съд – Хасково, в сила от 18.03.2021 г., разпоредба на чл. 21 от
Наредба № 12 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Д..
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: