Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2547
гр.
Пловдив, 26.06.2018 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXII граждански състав, в публично заседание
на двадесет и осми май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Кирил Петров
при
участието на секретаря Лиляна Шаламанова,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16155 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Част втора, Дял първи ГПК.
Съдът е
сезиран с искова молба от А.М.К., ЕГН **********, против Агенция за социално
подпомагане, с адрес гр. София, ул. Триадица № 2., с която се иска да се
признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 129 лв.
съдебни разноски по издаден изпълнителен лист по адм. д. № ***г. на
Административен съд Пловдив, въз основа на
който е образувано изпълнително дело № ***г. по описа на СИС при РС П.,
поради погасяването му по давност.
В
исковата молба се твърди, че срещу ищеца било образувано посоченото изп. дело,
въз основа на издаден в полза на Агенция социално подпомагане изпълнителен лист
по административно дело № ***г. на Административен съд Пловдив за сумата от 129
лв. съдебни разноски. Решението на АС П., било
потвърдено от ВАС и влязло в сила месец юли 2011 г. Въпреки това изп. дело било
образувано 2017 г., когато била изтекла погасителната давност за претендираните
суми за съдебни разноски, която се твърди, че е петгодишна. Моли се искът да се
уважи.
В срока
по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който твърди, че
искът е недопустим и неоснователен. Искът бил заведен след изтичането на
едномесечния срок от връчването на поканата за доброволно изпълнение. Петитумът
на иска не бил конкретизиран и не било заявено правното му основание.
Изпълнителното дело не било противоправно или незаконно, а образувано въз
основа на изпълнителен лист. Давността не се прилагала служебно и не погасявала
материалното право.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Правната
квалификация на предявения иск е чл. 439, ал. 1 ГПК.
Относно допустимостта на производството:
С т. 1 на уточнителна молба от
01.03.2018 г. /л. 138/ е формулиран точен и ясен петитум на предявения
отрицателен установителен иск. Не е необходимо ищецът да сочи правното
основание на иска, тъй като правната квалификация се определя от съда съобразно
твърденията в исковата молба. Освен това от страните не са постъпили възражения
срещу изготвения по делото проекто-доклад на съда, а видно и от поведението на
процесуалния представител на ищеца в съдебно заседание на 28.05.2018 г., в случая
се касае до предявен отрицателен установителен иск за недължимост на вземане,
за което е издаден изпълнителен лист.
Агенция
за социално подпомагане е държавно учреждение – чл. 5 от Закона за социалното
подпомагане. За изпълнение на държавната политика в областта на социалното
подпомагане се създава Агенция за социално подпомагане към министъра на труда и
социалната политика, която е и юридическо лице – чл. 5, ал. 2 ЗСП. Присъдените
разноски - юрисконсултско възнаграждение по влязло в сила съдебно решение
съставляват частно държавно вземане по чл.162, ал.4 ДОПК, тъй като вземането за
разноски не е сред изчерпателно изброените публични вземания в чл.162, ал.2 ДОПК. Съгласно ал. 4 на чл.162 ДОПК частните държавни вземания са неизброените
в ал.2 на същата разпоредба. В този смисъл частни държавни вземания са всички
останали вземания, каквото вземане представляват и присъдените в полза на
жалбоподателя разноски за юрисконсултско възнаграждение по адм. д. № ***г. на
АС П.. Следователно компетентен да разгледа спора е общият граждански съд.
Дори
обаче вземането да беше публично държавно вземане, то в настоящия случай
принудителното събиране на задълженията е възложено на държавен съдебен
изпълнител, образувал изпълнително производство по реда на ГПК, предвид което
защитата по исков ред на длъжника срещу принудителното изпълнение следва да
бъде реализирана по реда на чл. 439 ГПК. Публичните вземания подлежат на
събиране или по реда на ГПК от съдебен изпълнител, в който случай е защитата по
исков ред на длъжника се осъществява по реда на чл.439 ГПК, или по реда на ДОПК
от публичен изпълнител, в който случай защитата на длъжника се осъществява само
чрез обжалване действията на публичния изпълнител /в този смисъл и определение № 63 от 17.10.2017 г. по адм. д.
№ 47/2017 г. пред смесен петчленен състав на ВКС и ВАС, в което определение
са цитирани още множество определения
по дела, образувани пред смесени петчленни състави на ВКС и ВАС - №№ 21/2016 г., 60/2015 г., 1/2013 г.,
7/2013 г., 73/2012 г., 74/2012г., 4/2011г./.
По основателността:
Тъй като
вземането за разноски за юрисконсултско възнаграждение в съдебно производство,
представлява частно държавно вземане, то приложима е правната уредба в ЗЗД, а
не тази за публичните вземания уредена в ДОПК.
Съгласно
чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога
пет години.
Вземането за съдебни разноски има самостоятелен
характер и не съставлява част от спорното право. Вземането за разноски е
самостоятелно вземане, основава се на процесуалния закон и няма връзка със
съществуването /респ. погасяването/ на дълга на длъжника. Оттук и погасителната
давност за присъдените разноски за юрисконсултско възнаграждение с влязлото в сила решение е 5 год. С протоколно
определение от 28.05.2018 г. е отделено като безспорно и признато между
страните по производството, че решението по адм. д. № ***г. на Административен
съд Пловдив е влязло в законна сила на 07.07.2011 г. В тази връзка и
представеното по делото окончателно решение на ВАС по адм. д. № *** г., с което
е оставено в сила решение № *** от 10.02.2011 г. по адм. д. № ***г. на
Административен съд Пловдив, което е от дата 07.07.2011 г.
С доклада по делото е указано на ответника, че
негова е доказателствената тежест да установи спирането или прекъсването на
давностния срок. Съдът е изпълнил е разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ГПК, като
изрично е указал на Агенция за социално подпомагане, че не сочи доказателства
за спирането и/или прекъсването на предвидения в закона давностен срок /виж
определение от 02.05.2018 г./.
Изискано
е и е прието като писмено доказателство по делото копие от изпълнително дело № ***
г. на ДСИ при служба *** на ПРС. От него се установява, че
изпълнителният лист въз основа на влязлото в сила съдебно решение по адм. д. № ***г.
на Административен съд Пловдив е издаден на 13.05.2016 г., а изп. д. № ***г. по описа на ДСИ е образувано на
03.05.2017 г.
Молбата
за издаване на изпълнителен лист, произнасянето на съда и фактическото издаване
и предаване на изпълнителния лист не спират, нито прекъсват давността. В чл.
115 и чл. 116 ЗЗД основания за спиране и/или прекъсване на давността свързани с
подаване на молба за издаване на изпълнителен лист и издаването на изпълнителен
лист, не са предвидени. Принудителното
изпълнение започва по молба на кредитора въз основа на представен изпълнителен
лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Т. е. самото издаване на
изпълнителен лист и уважаване на молбата не води до прекъсване на давността.
Необходимо е подаване на молба за започване на принудително изпълнение въз
основа на издадения изпълнителен лист с посочено в нея изпълнително действие,
което да се насочи срещу имуществото на длъжника.
Към
датата на образуване на изп. д. № ***г.
по описа на ДСИ петгодишната давност за процесното вземане е изтекла. Давността
в случая е изтекла към дата 08.07.2016 г., тъй като същата е започнала да тече
от датата следваща датата на приключване на съдебното производство по адм. д. №
***г. на Административен съд Пловдив с влязло в сила съдебно решение –
07.07.2011 г., поради което и действията предприети в последващо образуваното
изп. дело през месец май 2017 г. не следва да се обсъждат от съда. Възраженията
изложени в отговора на исковата молба за това дали длъжникът е получил покана
за доброволно изпълнение и дали е възразил са ирелевантни за спора. Само по
себе си не изразяването на отношение по връчената покана за доброволно
изпълнение няма правни последици досежно погасителната давност.
Оттук и
предвид непроведеното доказване от страна на ответника за спиране или
прекъсване на погасителната давност в периода преди образуването на
изпълнителното дело, предявеният отрицателен установителен иск се явява
основателен и следва да се уважи.
По
отговорността за разноски:
Разноски
от ищеца не са претендирани, поради което и съдът не следва да се произнася по
отговорността за разноски по производството.
Така мотивиран, ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Агенция за социално подпомагане, БУЛСТАТ *********, с адрес гр. София, ул. Триадица № 2, че А.М.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, НЕ ДЪЛЖИ
на Агенция за социално подпомагане, сумата от 129 лв. – възнаграждение за
юрисконсулт, за която сума е издаден изпълнителен лист от 13.05.2016 г. по адм.
д. № ***г. на Административен съд
Пловдив, въз основа на който е образувано изпълнително дело № ***г. по
описа на СИС при РС Пловдив, поради погасяването й по давност.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ЛШ