№ 119
гр. София, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20241000501816 по описа за 2024 година
ээ
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 29 от 05.03.2024г. постановено по т.д.№ 656/05.02.2023г., по описа на
СОС, ТО, 1 състав са уважени частично искове с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД,
като „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъден да заплати в полза на В. Г. С. и Л. Г. С.
сумата от по 160 000 лв. (сто и шестдесет хиляди лева), обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания по повод смъртта на техния син В.
В. С., вследствие ПТП, настъпило на 29.01.2023г. и наличие на задължителна застраховка
гражданска отговорност със застрахователна полица № BG/30/122000706995, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на завеждане на иска 11.07.2023г. до
окончателното й изплащане,
Със същото решение са отхвърлени исковете в останалата им част за разликата над
160 000 лв. до претендираните по 200 000 лв. за всеки от тях като неоснователни.
Присъдени са разноски, като „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъден да
заплати в полза на адв. Н. А. М. от САК сумата от 11050 лева (единадесет хиляди и петдесет
лева), представляващи разноски за В. Г. С., съобразно уважената част от иска, както и сумата
от 11050 лева (единадесет хиляди и петдесет лева), представляващи разноски за Л. Г ванивна
С., съобразно уважената част от иска.
На основание чл.78 ал.6 ГПК, „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъден да
1
заплати в полза на СОС сумата 13 400 лв. (тринадесет хиляди и четиристотин лева),
представляваща държавна такса и разноски в настоящото производство.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби и от
двете страни по делото.
С определение от 04.06.2024г. постановено по реда на чл.248 ГПК СОС е оставил
без разглеждане молба на застрахователя за изменение на решението в частта за
разноските, тъй като молбата е депозирана след изтичане на срока за обжалване.
В срока по чл.263 ГПК срещу решението в частта му по чл.248 ГПК е депозирана
насрещна въззивна жалба от ответника по делото.
Жалбоподателите-ищци В. Г. С. и Л. Г. С., оспорват решението в неговата
отхвърлителна част за разликата над по 160 000лв. до по 200 000лв. за всеки от тях.
Изтъкват факта, че решаващият съд в обжалваното решение неправилно е определил
занижен размер на присъденото застрахователно обезщетение, който е недостатъчен да
репарира изцяло всички преживени болки и страдания, претърпени от тях вследствие на
смъртта на детето им, което е загинало внезапно и нелепо, на 20 години, в разцвета на
младостта си. Родителите и сина им са били много щастливи заедно и много са се обичали.
В. е бил дълго чакано дете, отгледано с много грижи и любов. В. е бил изключително
грижовен син, привързан към своите родители, както и те към него. Смисълът на живот на
родителите е бил В., а неговия смисъл на всичко, което е правел е да радва своите родители
и да има възможността да им помага. Макар и през 2019 г. В. да е дошъл в България като
студент, той е поддържал постоянен контакт с родителите си по телефона. На всеки три
месеца момчето се е прибирало в Украйна, за да види родителите си, а по време на Ковид
пандемията е прекарал година и половина в Украйна при родителите си. Родителите
изключително тежко са преживели загубата на своето дете. При трагичната новина, Л. С.
изгубила съзнание, като и към настоящия момент тя посещава психолог и приема тежки
успокоителни, тъй като не може да преодолее загубата на детето си и да се справи с нея.
Животът на ищците е спрял и се е концентрирал в постоянното им посещение на гроба на
детето им. Загубата на Л. и В. С.и е огромна. Всички техни роднини са починали и
единствения близък човек, смисъла на живота им е бил сина им. Болките и страдания, които
ищците ще продължат да изпитвт завинаги от загубата на В. В. С., трябва да бъдат отчетени
в ПЪЛНА степен при определяне размера на дължимите застрахователни обезщетения. На
последно място, следва да се вземе предвид и факта, че в конкретния случай, се доказа и
съдът правилно е приел в решението си, че не е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на жертвата. Молят за увеличение на присъденото обезщетение,
съобразно годината на ПТП 2023г.. Претендират разноски.
Жалбоподателят-ответник „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД оспорва решението в
неговата осъдителна част за разликата над 80 000 лв. до 160 000 лв. за всеки от тях и моли
съда да намали размера на присъденото обезщетение. Посочва, че размерът на
обезщетението от по 160 000 лв. на всеки ищец не е съобразно с обичайно присъжданите
обезщетения за неимуществени вреди от съдилищата за компенсиране на жертвите към
2
датата на ПТП- януари 2023г. Към сочената дата репарациите за вреди присъждани от
съдилищата са били значително по-ниски за случаи съизмерими по тежест с процесния при
загуба на дете в следствие на ПТП в полза на ищците - родители. Социално -
икономическите условия на живот в страната изобщо не са обсъдени от съда, на тях не е
даден оценъчен и съдържателен анализ като критерий за определяне на справедливия
размер на обезщетенията. Необсъждането на този съществен материалноправен въпрос е
довело до постановяване на неправилен съдебен акт. Затова моли за намаляване размера на
присъденото обезщетение. Претендира разноски.
Депозира насрещна въззивна жалба срещу решението в частта за разноските, които
е осъден да заплати във връзка с уважената част от исковите претенции на ищците за
адвокатско възнаграждение по чл. 38. ал. 1, т. 2 ЗА в полза на адв. Н. М. в общ размер на 22
100 лв. Моли да се отмени съдебното решение в тази му част като незаконосъобразно,
необосновано и неправилно, тъй като присъденото адвокатско възнаграждение в общ размер
на 22 100 лв. е прекомерно завишено, не е несъобразено с правната и фактическата сложност
по делото и е в нарушение на решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 по дело С-438/22. Така
например в определение № 50015/16.02.2024г. по т.д. No 1908/2022 по описа на ВКС, I т.о., е
определено адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. по дело, което не се отличава с
фактическа и правна сложност, като е прието, че Наредба № 1/2024 за МРАВ не съответства
на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в Наредбата размери на
адвокатски възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне
служебно на възнаграждения , но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и
приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед
на цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора,
интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и
правна сложност по делото.
Ответниците по тази насрещна жалба В. Г. С. и Л. Г. С., оспорват същата, като
посочват, че представителят на ответното дружество е пропуснал да се възползва от
приложението на нормата на чл. 248 ГПК и да поиска изменение на решението в частта за
разноските. Същият е пропуснал и да обжалва постановеното съдебно решение в частта за
разноските и с депозираната от страна на ответното дружество въззивна жалба, като е
поискал изменение на съдебното решение единствено и само по отношение размера на
присъденото застрахователно обезщетение. В този смисъл се е преклудирала възможността
за извършване обжалване на решението в частта за разноските. От друга страна, счита
първоинстанционното решение, в частта му за присъдените разноски за правилно,
законосъобразно и мотивирано. Присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗАдв. е съобразено изцяло с трайната съдебна практика и с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т.
5 от Наредба 1/09.07.2004 г., както и с фактическата и правна сложност на делото.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
3
Първоинстанционният съд е бил сезиран със субективно съединени искове с правно
основание чл. 432 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Ищците В. Г. С. и Л. Г. С. твърдят, че на 29.01.2023г., около 8,10 часа, на първокласен път I-
8, км. 95+200 е настъпило ПТП между л.а. с марка „Ауди“, модел „А6“, с pen № ********,
управляван от С. Л. и л.а. марка „Фолксваген“, модел „Поло“, per. № ********, управляван
от А. П.. Във връзка с настъпилото ПТП е образувано досъдебно производство №13/2023г.
по описа на ОД на МВР София, съответно пр. пр. №354/2023г. по описа на СОП.
Механизмът на процесното ПТП е следният: л. а. с марка „Ауди“, модел „А6“, управляван от
С. Л. се отклонява вляво, удря се в еластичната ограда /мантинела/ и навлиза в лентата за
насрещно движение, където е реализиран сблъсък между л. а. с марка „Ауди“, модел „А6“, с
peг. № ******** и л. а. с марка „Фолксваген“, модел „Поло“, peг. № ********, управляван от
А. П.. При настъпилото произшествие е починал пътникът в л.а. марка „Ауди“,„А6“, а
именно техният син В. В. С., ЕГН:**********. Поради внезапната смърт на единственото
им дете, за родителите са настъпили тежки вредни последици - душевни и психически болки
и страдания, като загубата им е най - тежкият момент в живота им. Претендират
обезщетение в размер на по 200 000 лева представляващи обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес в резултат на
ПТП от 29.01.2023г. в което е причинена смъртта на техния син В. и наличие на
задължителна застраховка гражданска отговорност със застрахователна полица №
BG/30/122000706995, ведно със законната лихва върху посочената по-горе сума, считано от
датата на завеждане на иска 11.07.2023г. до окончателното й изплащане.
Ответникът ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД оспорва изцяло по основание и по
размер исковата молба за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, като я
намира за неоснователна и недоказана. Твърди, че механизмът на пътния инцидент не е
изяснен. Счита, че водачът на л.а.Ауди А6 С. Л. няма вина за настъпилата смърт на В. С..
Прави възражение за съпричиняване на вредите, поради неизползван предпазен колан.
Предпазният колан е най-ефективен при преобръщане, какъвто е процесният случай, поради
това, ако В. С. е бил с правилно поставен и използван предпазен колан, щеше да намали
значително травмите и да предотврати смъртта. Коланът със сигурност би предотвратил
множеството тежки и животозастрашаващи увреждания. Оспорва се и размера на
предявените искове, които счита за завишени и несъответстващи на принципа за
справедливост.
От фактическа страна се установява, че на 29.01.2023г., около 08,10ч. в светлата част на
денонощието по първокласен път I- 8, в извън населено място - километър 95+200, в
участъка между с. Лозен (София) и с.Нови хан, в посока от гр.София, към село Нови хан
поради неизяснени причини л.а.„Ауди А6” с рег.№ ********, управляван от С. Л. се
отклонява в ляво, удря се в еластична ограда, след което навлиза в лентата за насрещно
движение и реализира ПТП с л. а. марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. № ********,
управляван от А. К. П., след което и двете МПС се завъртат. При ПТП е пострадал пътникът
на задна седалка В. В. С. ЕГН:**********, който е починал на 29.01.2023г.
4
От заключението на депозираната на л.52 автотехническа експертиза, прието от съда като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че платното за
движение в този участък към момента на ПТП е било предназначено за двупосочно
движение, като асфалтовото покритие било заснежено и общата му широчина била 8,40
метра. Надлъжния профил на пътя бил в хоризонтална лява крива с радиус 193 метра.
Максималната критична скорост, с която л.а. е могъл да преодолее кривата, в конкретната
пътна обстановка, при плавно боравене с органите за управление на автомобила - спирачен
педал, педал за подаване на газ и кормилно колело е била 70 км/час. От лявата страна на
платното за движение, по отношение горната посока, на 0,5м в ляво от левия край на
асфалтовото покритие е била монтирана стоманена предпазна ограда. При така описаната
пътна обстановка и скорост на движение, л.а. „Ауди А6” е навлязъл в лявата крива и към
момента на края на същата, автомобилът е започнал едно сложно движение - ротационно,
около вертикалната си ос в посока обратна на посоката на движение на часовата стрелка и в
същото време транслационно в посока напред, по отношение първоначалната си посока на
движение. Така припълзвайки се напречно по асфалтовото покритие, същият със
задната си лява част е достигнал до стоманената предпазна ограда, ограничаваща в
ляво платното за движение и се е ударил в нея, като е оставил трасологична следа по
мантинелата в продължение на 9 метра. По отношение деформациите по автомобила в
протокола за оглед е описано: „...В лявата част на задна броня на лек автомобил „Ауди” се
наблюдават множество охлузвания, като липсват парчета с неправилна форма на две места
от долния ъгъл на бронята...”. Така, към момента на края на трасологичната следа,
автомобил „Ауди” е бил разположен почти перпендикулярно на неговата насрещна
лента. В този момент в посока от село Нови хан към гр.София в дясната си лента, със
скорост около 51 км/час, се е движил л.а.„Фолксваген Поло 1,4 ТДИ”, управляван от А. К.
П.. Настъпил е удар между челната дясна част на л.а.„Фолксваген” и дясната странична част
на л.а.„Ауди” в областта около средната дясна колонка на купето. От удара по-голяма част от
кинетичната енергия на л.а.„Фолксваген Поло” е употребена за деформации по купетата,
след което този автомобил се е завъртял около вертикалната си ос в посока на въртенето на
часовата стрелка и се е установил в положението, в което е описан в протокола за оглед на
местопроизшествие. От удара л.а.„Ауди”, също е завъртян леко по посока на часовата
стрелка и също се е установил в мястото, в което е описан в протокола за оглед.
От описания по-горе механизъм е ясно, че преди първия удар, лек автомобил „Ауди” е
изгубил страничната си устойчивост и е извършвал ротационно движение. От друга страна,
към момента на изгубване на странична устойчивост, този автомобил се е движил със
скорост, която е доста по-ниска от максималната критична скорост за преодоляване на
кривата и превишаването на която води до начало на ротация. Тези констатации, водят до
извод, че от техническа и професионална гледна точка причините за възникване на
ПТП, следва да се търсят в неправилно боравене с органите за управление от страна на
водачът на л.а.„Ауди А6” с рег.№ ******** - С. Л., които в зоната на ПТП са довели до
загуба на странична устойчивост на автомобила и от там до загуба на управление.
5
Ударът е настъпил между челна дясна част на л.а. Фолксваген и дясна странична
задна част на л.а. Ауди в областта около средна дясна колонка на купето /където
именно се е намирал починалият/
От заключението на депозираната на л.49 съдебно-медицинска експертиза, прието от съда
като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че В. С. е
получил следните травматични увреждания: Тежка съчетана черепно-мозъчна и
гръднокоремна травма, изразяваща се в счупване на черепната основа в областта на средната
черепна ямка с контузията мозъка вдясно слепоочно, травматично разкъсване на аортата,
контузия на белия дроб, сърцето и средостението, двустранна масивна аспирация на кръв,
кръв в гръдната кухина в количество 2500мл. двустранно, множествени руптури на черния
дроб и диафрагмата вдясно, руптура на слезката. Контузия на десния бъбрек, охлузвания в
областта на челото, липса на етилов алкохол в кръвта и на изброените в съдебнохимическата
експертиза вещества. Смъртта се дължи на тежката несъвместима с живота съчетана травма,
като е настъпила бързо и е била неизбежна. Констатираните травматични увреждания се
дължат на силни удари с или върху твърди тъпи предмети, като могат да се получат при
ПТП. С оглед механизма на ПТП, характера, морфологията и анатомичната локализация на
констатираните травматични увреждания, движението на тялото на пострадалия в резултат
на удара е било при първия удар основно напред, а при втория страничен удар в другия
лек автомобил изцяло надясно. При първоначалното движение на тялото на пострадалия
напред е осъществен контакт/удар/в облегалката на предната седалка/видно от показанията
на свидетелите пострадалият е пътувал на задна дясна седалка/, при което се е получила
ударна деформация на гръдния кош с травмиране на средостението, контузия на сърцето и
прекъсване на аортата на 4см. под аортната дъга. Тези наранявания са безусловно
смъртоносни.
При втората фаза на произшествието и реализирания страничен удар в дясната задна врата
на автомобила, тялото на пострадалия е отхвърлено надясно и е контактувало основно с
части на вратата и колонката на купето, при което са се получили черепно-мозъчната
травма-счупването на черепната основа усложнена с вдишване на кръв, мозъчната контузия
вдясно, контузията на белия дроб вдясно, контузията на десния бъбрек. Увреждането също
води до смърт в кратко време.
Обезопасителния колан ограничава движението на тялото на пасажера до 12 см. напред и
нагоре при челен удар. При наличие на поставен колан не биха се наблюдавали
уврежданията, причинени по първия механизъм т.е. безспорно той не е бил с поставен колан.
Няма друго възможно обяснение на причиняване на констатираните травматични
увреждания по тялото на пострадалия, предвид тяхната морфология, тежест и анатомична
локализация, освен инерционното движение на тялото. При аутопсията по трупа не са
констатирани увреждания на типичната коланна травма. При наличие на поставен
обезопасителен колан не биха се получили уврежданията от предно-задно направление
на травмиращата сила в резултат на контакта с облегалката на предната седалка.
От друга страна вещото лице е категорично, че дори при правилно поставен колан не би се
6
предотвратило страничното движение на тялото на пострадалия и удара му във вратата при
втория удар с л.а., както и получаването на изброените по-горе увреждания, които
сами по себе си също водят до смърт.
С оглед горното и като взе предвид механизма на процесното ПТП с два удара съдът намира
за неоснователно възражението на ответното дружество за наличието на съпричиняване от
страна на пострадалия с оглед липсата на правилно поставен предпазен колан. Правилни и
напълно законосъобразни са изводите на първа инстанция, че поведението на пострадалия
не се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и още по-малко с
вредите, тъй като дори и при правилно поставен колан, с оглед механизма на ПТП, който
съдържа два удара - първо с мантинелата и второ дясно странично с л.а./ смъртта отново би
настъпила, тъй като В. се е намирал на задна дясна седалка.
С молба-покана от 08.03.23г. ищците са поискали от ответника обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, /л.7/
Видно от удостоверението за раждане на В. В. С. ищците В. Г. С. и Л. Г. С. са негови
родители, предвид на което попадат в близкия кръг на лица, имащи право на обезвреда за
неимуществени вреди. Следователно последните разполагат с активна материално-правна
легитимация по предявените искове.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, а именно – показанията на св. Б.
/приятелка на починалия В./, разпитана в о.с.з. на 16.02.2024г.
Според свидетелката Б. дошла заедно с В. в България през м.10.2019г. за да следват. В. учел
в УНСС, „Администрация и управление“. Още преди да дойдат тук те се познавали със
семейството му, техните родители са добри приятели, всеки ден се чували, живяли в един
блок, вечерта излизали. В. и семейството му са имали изключително добри отношения, той е
единствено дете, те го чакали доста, той винаги поддържал връзка с родителите си,
непрекъснато общували и много се обичали. Родителите на В. заради това, че имат
проблеми със здравето и финансови не идвали в България, но на всеки три месеца те се
връщали при родителите и по време на ковид кризата стояли година - година и половина в
Украйна. Не знаела как точно да им съобщи новината за неговата смърт, помолила един общ
познат. Майката изгубила съзнание, те вече не живеят, сутрин, обяд и вечер са на
гробищата. Те са пенсионери, не работят, майката доста време била под влиянието на
транквилизатори, защото не успяла да се справи с обикновени успокояващи. Досега ужасно
го преживяват, той бил смисъла на живота им и той виждал смисъл да живее заради
родителите си, да им помага. Ние имаме непрекъсната връзка всеки ден с родителите.
Майката работела в поща като доставчик на писмата, а баща му преди е работил в другото
село като комбайнер или тракторист. Когато В. починал баща му пристигнал в България да
вземе тялото, защото по принцип са в окупирана част на Украйна под властта на Русия.
Майка му има и диабет, и проблеми с краката и не можела да мине път от 4000 км. Баща му
плачел постоянно. Останал месец в България, защото искали първо да има кремация, но не
им давали разрешение и се разбрали да прекарат тялото оттук през Русия, но им струвало
12000 лв., които нямали. Двамата нямат други деца, той им бил всичко. Майка му посещава
7
психолог или психиатър, защото не не се справила сама, той й изписал хапчета за нервната
система, защото тя не е спала, постоянно е ревала, не е яла.“
САС кредитира показанията на свидетелката напълно като логично обосновани и вътрешно
непротиворечиви.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно чл.432 ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на
причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени. Непосредствената причина за
настъпване на произшествието е поведението на водача, който е изгубил страничната си
устойчивост и е извършвал ротационно движение, въпреки че се е движил със скорост, която
е доста по-ниска от максималната критична скорост за преодоляване на кривата и
превишаването на която води до начало на ротация. От техническа и професионална гледна
точка причините за възникване на ПТП, следва да се търсят в неправилно боравене с
органите за управление от страна на водачът на л.а.„Ауди А6” с рег.№ ******** - С. Л.,
които в зоната на ПТП са довели до загуба на странична устойчивост на автомобила и от там
до загуба на управление.
На второ място, това противоправно и виновно поведение се намира в пряка причинна
връзка с претърпените от ищците вреди и смъртта на сина им, настъпила в деня на ПТП.
Застрахователят не е доказал пълно и главно релевираното от него възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в непоставяне на колан, доколкото
според вещите лица при втория страничен удар на л.а. и то в задна дясна част, където се е
намирал пострадалият, дори при правилно поставен колан, отново би настъпил летален
изход. Затова изводът в обжалваното решение за липса на съпричиняване е правилен.Само
по себе си нарушението на установени в ЗДвП и ППЗДвП правила не е основание да се
приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на
обезщетението, тъй като е необходимо нарушението да е в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат. Затова възражението на ответника за наличието на
съпричиняване, поради липсата на правилно поставен колан остава недоказано пълно и
главно.
Ищците по настоящото дело попадат в кръга на легитимираните лица, които имат право да
получат застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по справедливост и обхваща
най-близките роднини като низходящите, възходящите и фактическа съпруга.
8
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищците претендират претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания от факта на загубата на най-близкия за тях човек – единственият им
син.
От изложеното по-горе, както и предвид факта, че починалият е бил само на 20 години към
датата на ПТП през 2023г., с когото според свидетелските показания, ищците живеели
заедно в едно домакинство, били задружно и сплотено семейство, починалият не семеен,
живеел и споделял общ дом със своите родители, помагал им активно, като се е намирал в
България, за да следва в УНСС т.е. с оглед повишаване на образователния си ценз. За по-
висок интензитет на неимуществените вреди сочи и обстоятелството, че около един месец
след произшествието баща му се опитвал да транспортира тялото до неговата родина, за да
бъде погребан, като се обсъжда кремация. От друга страна военните действия на
територията на Украйна безспорно затрудняват предвижването. Двамата тежко преживят
загубата на сина си. Смъртта дава неблагоприятно отражение на целия им живот,
емоционално и психическо състояние, предвид на факта, че завинаги са лишени от
възможността и правото да бъдат обичани, обгрижвани от него, както и да получават
любовта, закрилата и подкрепата, която само той би могъл да им осигури, които
обстоятелства безспорно изпълват със съдържание биологичната връзка между родител и
дете. В разцвета на живота си /на 45г./ майката е загубила възможността да получава обич и
подкрепа, в морален и финансов аспект, от своя син, което неминуемо води до нервно-
психическия стрес, негативни изживявания от емоционално естество и неочаквана промяна
в стереотипа на изградения начин на живот на семейството им.
На следващо място, от показанията на разпитаните свидетели, съдът приема за установено,
че смъртта се е отразила изключително тежко на ищците - изпитали силен стрес от смъртта
на В., както и непрежалимата загуба, свързана с липсата на материална помощ и морална
подкрепа в бъдеще, които те ще търпят до края на живота си, във вр. с критериите в ППВС
№4/68г. и сегашната конюнктура в страната, вкл. и с оглед възрастта на ищците, съдът
намира, че правилно е определено обезщетение в размер на по 160 000 лв. за всеки от тях,
ведно със законната лихва, считано от датата на поканата 08.03.2023г. до окончателното им
изплащане. С оглед диспозитивното начало в процеса и доколкото ищците претендират
законната лихва от по-късен момент, а именно: 11.07.2023 г. /ИМ/, то съдът присъжда
лихвата от претендираната дата.
С оглед гореизложеното и при съвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
ПО чл.248 ГПК
С определение от 04.06.2024г. постановено по реда на чл.248 ГПК СОС е оставил без
разглеждане молба на застрахователя за изменение на решението в частта за разноските, тъй
като молбата е депозирана след изтичане на срока за обжалване. Решението е съобщено на
13.03.2024г., срокът е изтекъл на 27.03.2024г., а молбата е депозирана на 15.04.2024г., поради
9
което е оставена правилно без разглеждане като просрочена. В депозираната въззивна жалба
на 22.03.2024г. също няма наведени доводи, аналогични на чл.248 ГПК. В срока по чл.263
ГПК срещу решението в частта му по чл.248 ГПК е депозирана насрещна въззивна жалба от
ответника по делото, която е насочена по същество срещу влязъл в сила съдебен акт.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 240 000 лв. като жалбите и на двете страни са неоснователни.
Затова разноските следва да се съобразят с оглед отхвърлената насрещна част.
Видно от представените договори за правна защита и съдействие, адвокат Д. е получила в
брой от всеки ищец по 4000 лв., като няма разграничение коя част е платена по
депозираната от тях жалба и коя за защита срещу насрещната жалба. От тях дължими са
само 1333.33 лв. /с оглед отхвърлената жалба на застрахователя/ или общо 2666.66 лв.
На основание чл.78 ал.8 ГПК дължимото за въззивна инстанция юрисконсултското
възнаграждение, възлиза на 350 лв. общо.
Воден от горното и на основание чл. 272 и 248 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 29 от 05.03.2024г. постановено по т.д.№ 656/05.02.2023г., по
описа на СОС, ТО, 1 състав, в обжалваните му части.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул.
„Г. М. Д.“ №1, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА В. Г. С., роден на **********г. гражданин на
Украйна и Л. Г. С., родена на **********г., гражданка на Украйна, със съдебен адрес
гр.София ул.“Веслец“ № 6 ет.3 ап.8, сумата от общо 2666.66 лв./две хиляди шестстотин
шестдесет и шест лева/ направени разноски пред въззивна инстанция с оглед отхвърлената
насрещна жалба.
ОСЪЖДА В. Г. С., роден на **********г. гражданин на Украйна и Л. Г. С., родена на
**********г., гражданка на Украйна, със съдебен адрес гр.София ул.“Веслец“ № 6 ет.3 ап.8,
ДА ЗАПЛАТЯТ В ПОЛЗА НА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Изгрев,
ж.к. Дианабад, бул. „Г. М. Д.“ №1, сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/ представляваща
юрисконсултското възнаграждение, дължимо за явяване пред въззивна инстанция, съобразно
отхвърлената част от жалбите, на осн.чл.78 ал.3 и 8 ГПК.
В осъдителната част до 80 000 лв. за всеки от ищците решението като необжалвано е влязло
в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11