№ 185
гр. Благоевград, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20221200500005 по описа за 2022 година
съобрази следното:
Въззивното производство е образувано по жалба на О. Б., подадена срещу
решение № 905402 от 25.08.2021 г., постановено по гражданско дело № 1308 от
2019 г. на Районен съд Благоевград, с което е отменено решение от проведеното
на 10.05.2019 г. общо събрание на съюза. В жалбата се твърди, че атакуваният
съдебен акт е неправилен. Искът бил недопустим и делото трябвало да бъде
прекратено от районния съд. Исковата молба била просрочена. Преклузивният
срок за предявяване на иска не бил спазен. В мотивите на първата инстанция
имало твърдения по този въпрос, които взаимно се изключвали. Разпоредбата на
чл. 16, ал. 1 от ЗК следвало да се тълкува разширително. Управителният съвет по
никакъв начин нямало как да предвиди какво точно би могъл да предложи
председателят на контролния съвет в своя доклад и нямало как да се включи в
дневния ред за разглеждане въпроса за освобождаване от отговорност на органите
на кооперацията. В кооперативния съюз била създадена дългогодишна практика,
съгласно която този въпрос не се включвал в поканата с дневния ред за общото
събрание, а зависел от преценката на председателя на контролния съвет. След като
на събранието присъствали всички негови членове, то можело да вземе решение и
1
по този въпрос, макар и същият да не е бил включен в дневния ред. Аргументите,
изложени от районния съд в обратната насока, били несъстоятелни. Имало
писмени доказателства, които първата инстанция не била забелязала. Моли се за
отмяна на обжалваното решение и прекратяване на производството по чл. 58 от
ЗК.
Подаден е отговор от Т... „Н. У.“, Т... „П.“, Т... „Г. А.“, Т... „Т. Ш.“ и Т... „С.“. В
него се застъпва позицията, че жалбата е неоснователна. Общото събрание, на
което било прието оспорваното с исковата молба решение, било проведено на
10.05.2019 г. Представители на кооперациите-ищци по делото присъствали на
него. Разпоредбите на чл. 58, ал. 3 и 5 от ЗК определяли сроковете, в които може
да се оспори законосъобразността на решение на общото събрание.
Двуседмичният срок започвал да тече от деня, в който е постановен актът, а
когато член-кооператорът не е присъствал при решаването, началният момент бил
денят на узнаването или уведомяването му, но не по-късно от три месеца от
приемане на решението. Предвиденият от закона двуседмичен срок се прилагал
само в рамките на пределния тримесечен срок, който започвал да тече от момента
на вземане на решението от общото събрание. Посочените срокове били
преклузивни и за спазването им съдът бил длъжен да следи служебно.
Двуседмичният срок бил процесуален и за броенето му приложение намирали
нормите на чл. 60, ал. 4 и 6 от ГПК, т. е. когато последният ден от срока бил
неприсъствен - от 10.05.2019 г. до 24.05.2019 г. /петък, официален празник,
почивен ден, събота и неделя - също почивни дни/ - то срокът изтичал в първия
следващ присъствен ден - 27.05.2019 г., когато била депозирана и исковата молба.
Общото събрание можело да взема решения по въпроси, невписани в поканата,
ако в него участват всички членове /пълномощници/ и те са съгласни с това.
Такива въпроси се включвали в дневния ред в началото на събранието. Безспорно
било, че въпросът за освобождаване от отговорност на председателя на окръжния
съюз и членовете на управителния и контролния му съвети, за дейността им през
2018 г., не е включен в дневния ред на общото събрание, насрочено за 10.05.2019
г. Независимо от становището и предложението на председателя на контролния
съвет, събранието не можело да приеме решение за освобождаване от отговорност
на членовете на управителните органи на кооперацията. Да се сподели
разбирането, че по точката от дневния ред, с която контролният съвет е направил
отчет за дейността си и е дал заключение по отчета на управителния съвет,
председателят му би могъл да предложи „някакво решение”, включително и за
освобождаване от отговорност на органите на кооперацията, означавало изцяло да
2
се игнорират разпоредбите на закона. В конкретния случай, така, както била
формулирана т. 2 от дневния ред на общото събрание, то можело да вземе
решение, с което одобрява или не одобрява отчета на контролния съвет и
заключението му по отчета на управителния съвет. Противното означавало, че
контролният съвет можел да предложи да се разглеждат всякакви въпроси и да се
приемат всякакви решения, без същите да бъдат оповестявани предварително, а
това противоречало на духа и разума на закона. Иска се потвърждаване на акта на
първата инстанция.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими. Те се разгледаха в открито съдебно
заседание.
Не са събирани нови доказателства.
Обжалваното решение е валидно. То се явява и допустимо. Твърденията за
предявяване на иска извън срока по чл. 58 от ЗК не могат да бъдат споделени.
Общото събрание, на което е прието оспорваното с исковата молба решение, е
проведено на 10.05.2019 г. Представители на кооперациите-ищци са взели участие
в него. Правилата, регламентирани в чл. 60 от ГПК, намират приложение и при
изчисляването на сроковете по чл. 58 от ЗК /Определение № 186 от 4.05.2020 г. на
ВКС по ч. т. д. № 635/2020 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Емилия
Василева, Решение № 186 от 17.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 1563/2017 г., I т. о.,
ТК, докладчик съдията Вероника Николова, и др./. Двуседмичният срок за
предявяване на процесния иск, по принцип, е изтичал на 24.05.2019 г. Съгласно
чл. 154, ал. 1 от КТ, 24 май е официален празник /Ден на светите братя Кирил и
Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската
книжовност/, т. е. неприсъствен ден. Почивни /неприсъствени/ дни са били и 25 и
26.05.2019 г. /събота и неделя/. При това положение, съгласно чл. 60, ал. 6 от ГПК,
срокът е изтекъл в първия следващ присъствен ден - 27.05.2019 г., когато е
депозирана и исковата молба. Спазен е преклузивният срок по чл. 58, ал. 3 от ЗК.
Искът е допустим, а оттам - и обжалваното съдебно решение.
Атакуваният акт на Районен съд Благоевград е правилен и следва да бъде
потвърден, но по отчасти различни съображения.
Първото оплакване в исковата молба е, че дневният ред за събранието не е
утвърден от УС. От доказателствата по делото се установява, че на заседанието на
УС, проведено на 21.03.2019 г., изрично е гласувано насрочване на общото
събрание за 10.05.2019 г. и съдържанието на точки 4 и 5 от дневния му ред. От
състоялите се разисквания обаче може да се изведе имплицитно одобряване и на
3
останалите точки, които впоследствие са намерили място в поканата. Обсъдено е
дневният ред да бъде такъв, какъвто винаги е бил за отчетно събрание, и са приети
новите точки 4 и 5, т. е. налице е мълчаливо съгласие по „традиционните“ точки в
дневния ред. Дори и да не се възприеме тази теза, допуснатото нарушение е
формално и несъществено. То няма отношение към оспореното с иска решение на
общото събрание, доколкото е безспорно, че предложение за гласуване на
последното не е било включено в поканата за събранието и не е било част от
приетия в неговото начало дневен ред. Не е нарушена императивна норма на
закона или на устава. Оспореното решение на общото събрание не може да бъде
отменено на това основание.
Второто оплакване на ищците е, че поканата за събранието не е била връчена
лично, срещу подпис, на пълномощниците на Т... „Г. А.“ и Т... „Р.“, а на други
лица, поради което е допуснато нарушение на чл. 18 от устава. По отношение на
Т... „Р.“ това оплакване не подлежи на разглеждане, понеже въпросната
кооперация не е сред тези, които са подали иска, и последните не могат да бранят
нейни права /никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд - чл.
26, ал. 2 от ГПК/. Спрямо Т... „Г. А.“ пък то се явява неоснователно. Чл. 18 от
устава на О. Б. действително разпорежда изпращане на поканите до
пълномощниците на кооперациите и получаването им срещу подпис, но това
изискване не трябва да се абсолютизира. В случая поканата е изпратена до
домашния адрес на пълномощника С. Ш. и е връчена срещу подпис на неговата
съпруга М. Ш. Самоличността на получателя, подписът му и датата на получаване
не са оспорени. С. Ш. е участвал в процесното общо събрание и не е направил
възражения срещу начина, по който е бил уведомен за неговото свикване. Липсват
данни да се е стигнало до засягане на някакви права на споменатия пълномощник.
Всички тези факти и обстоятелства санират получилото се не толкова буквално
спазване на чл. 18 от устава, а и дори да се счете, че нормата е нарушена,
последното не е от естество да обуслови отмяна на атакуваното решение на
общото събрание.
Третото оплакване, съдържащо се в исковата молба, гласи, че в работата на
общото събрание и при приемане на решенията на същото са взели участие лица,
които нямат това право, а именно - Т. Г. А., упълномощена от Т. П. К.,
председател на О... „П.“, и З. Н. Т., упълномощена от М. К. Т., председател на Т...
„С.“. То не следва да бъде разглеждано. Съобразно изложеното в т. 2 от
Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г.,
ОСГТК, докладчик съдията Боян Цонев, на евентуални проблеми, свързани с
4
валидността на упълномощаването на Т. А. и З. Т. за участие в процесното общо
събрание, могат да се позоват само и единствено кооперациите, за които се
твърди, че са издали въпросните пълномощни - О... „П.“ и Т... „С.“, а те не са го
сторили, като не са и сред ищците по делото. Отново се прави опит да се
релевират чужди процесуални и материални права.
Последното твърдение, на което се основава исковата претенция, е, че е нарушена
разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от ЗК. Несъмнено е, че въпросът, свързан с
оспореното решение на общото събрание, не е бил включен в поканата.
Предложението той да намери място във вече гласувания дневен ред е било
направено не в началото на заседанието, както изисква чл. 16, ал. 2, изр. 2 от ЗК, а
в средата на същото, но настоящият съдебен състав счита този факт за
несъществен. Важното в случая е, че не е било спазено условието всички
участващи пълномощници да са съгласни с това извънредно включване на
въпроса в дневния ред. В протокола от събранието не е отразено подобно
съгласие. Ако всички участващи пълномощници бяха гласували в подкрепа на
приемането на предложения проект за решение, можеше да се разсъждава в
насока дали това не санира липсата на тяхно съгласие за включването на проекта
в дневния ред, но в казуса се е случило нещо друго, тъй като решението е прието с
11 гласа „за“, 1 глас „въздържал се“ и 7 гласа „против“ /лист 65 от делото на РС/.
Налице е нарушение на нормата на чл. 16, ал. 2, изр. 1 от ЗК, а тя има императивен
характер. Нейната цел е да гарантира, че няма да се стигне до приемане на
необосновани решения от общото събрание, взети прибързано и без необходимата
предварителна подготовка, без преценка на всички релевантни факти и
обстоятелства и без нужното сериозно осмисляне на съответната относима
информация, които биха довели до вредни последици за висшия кооперативен
интерес. Несъобразяването с тази норма par excellence опорочава взетото на
10.05.2019 г. решение за освобождаване от отговорност на председателя на
Окръжния съюз на ТПК и членовете на Управителния и Контролния съвет за
дейността им през 2018 г. и е напълно достатъчно самостоятелно основание за
уважаване на предявения иск.
Крайният извод на въззивния състав съвпада с този на районния съд, чието
решение трябва да бъде потвърдено.
На част от ответниците по жалбата се следват направените разноски за адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция.
Воден от изложеното, Окръжен съд Благоевград
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 905402 от 25.08.2021 г., постановено по
гражданско дело № 1308 от 2019 г. на Районен съд Благоевград.
ОСЪЖДА О..., ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „Т. А.“ № *,
представляван от Г. И. Б., да заплати на Т... „Н. У.“, ЕИК *, седалище и адрес на
управление с. Г., общ. Г., обл. Б., ул. „П.“ № *, представлявана от А. Ч. Ш., Т...
„П.“, ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. Г. Д., ул. „С.“ № *,
представлявана от А. Н. Г., Т... „Г. А.“, ЕИК *, седалище и адрес на управление гр.
Б., ул. „Д. Х.“ № *, представлявана от С. Н. Ш., и Т... „Т. Ш.“, ЕИК *, седалище и
адрес на управление с. С., общ. С., обл. Б., представлявана от Т. Ж. К., сумата от
600 /шестстотин/ лева, представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение във второинстанционното производство.
На страните да се връчат копия на настоящия съдебен акт, който може да бъде
обжалван от О... в едномесечен срок, считано от връчването, пред Върховния
касационен съд, с касационна жалба, подадена чрез Окръжен съд Благоевград.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6