Решение по дело №3816/2018 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София, ………….2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, IV-ти въззивен състав, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОНИ ГЕТОВ

 ЧЛЕНОВЕ:АТАНАС Н. АТАНАСОВ

                                                     ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА

 

при участието на секретаря Силва Абаджиева и прокурора Ангел Попколев, разгледа докладваното от съдия Атанасов ВНОХД № 3816 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 08.12.2017 г. постановена по НОХД № 20782/2013 г. по описа на СРС, НО, 102-ри състав подсъдимият С.И.М. с ЕГН ********* е признат за ВИНОВЕН в това, че на 10.08.2012г., около 20:30 ч., в гр.София, ул. „Войводина могила”, в съучастие като извършител с Е.С.М. - извършител, отнел чужди движими вещи-1 бр. дамска чанта на стойност 21.00 лв., съдържаща 4 бр. флаш-памет на стойност 28.00 лв., мобилен телефон „Сони Ериксон Експериа” на стойност 90.00 лв., СИМ-карта на „Глобул” на стойност 6.00 лв., мобилен телефон „Нокиа С 5” на стойност 144.00 лв., мобилен телефон „Нокиа” на стойност 20.00 лв., СИМ-карта на „М-Тел” на стойност 6.00 лв., очила с диоптър на стойност 21.00 лв., парична сума в размер на 200.00 лв., ваучери за храна на стойност 110.00 лв., 50 щ. долара с левова равностойност 79.75 лв., 20 евро с левова равностойност 39.12 лв., четири връзки с ключове на стойност 11.20 лв., сребърна висулка на стойност 9.00 лв., златен синджир с тегло 3,00 гр. на стойност 144.00 лв., заедно със златна висулка с тегло 2.00 гр. на стойност 96.00 лв., с общо тегло 5,00 гр., или всички вещи на обща стойност 1 025.07 (хиляда двадесет и пет и 0,07) лева, от владението на К.Т.Г., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила (Е.М. дръпнал силно чантата, поставена на лявото рамо на Г., като успял да я отскубне от ръцете й, а непосредствено след това С.М. хванал с две ръце Г.за раменете, обърнал я в обратна посока, хванал и дръпнал синджира заедно с висулката, вследствие на което успял да откъсне синджира заедно с висулката от врата на Г.) - престъпление по чл.198, ал.1, предл.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.198, ал.1, предл.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.54, ал.1 от НК  съдът му е наложил наказание от  3  години „Лишаване от свобода”, като на осн. чл.57, ал.1, т.2, б. „б” от ЗИНЗС наложеното наказание  е определено да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим.

Съдът на осн. чл.59, ал.2 вр. ал.1, т.1 от НК е приспаднал от наложеното наказание времето, през което подс. С.И.М.  е бил задържан под стража, считано от 25.09.2012г. и с мярка за неотклонение „задържане под стража” от 28.09.2012г. до 18.01.2013г.

Съдът на осн. чл.189, ал.3, изр.1 и изр.2 и ал.4 и чл.190, ал.2 вр. чл.416, ал.4 от НПК е осъдил подс. С.И.М.  да заплати в полза на Държавата и по сметка на СРС половината от направените по делото разноски в размер на 40.00 лева, както и държавна такса от 5.00 лева за служебно издаване на 1  бр. изпълнителен лист.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба и допълнение към нея от служебният защитник на подсъдимия – адв. Х., с която се иска отмяна на присъдата и оправдаване на  подзащитния му. Релевират се доводи за неправилно тълкуване на свидетелските показания от страна на първоинстанционният съд. В жалбата не се иска събиране на доказателства.

В разпоредително заседание на 08.11.2018 г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.

В открито заседание по делото пред въззивния съд представителят на СГП оспорва жалбата. Твърди, че в хода на проведеното първоинстанционно съдебно следствие са събрани достатъчно доказателства, въз основа на които се установява, както осъществяването на престъпния състав, така и авторството на деянието. Моли съда да се потвърди първоинстанционната присъда.

Защитата на подс. М. – адв. М. поддържа жалбата и допълнението към нея по подробно изложените доводи в тях. Излага изчерпателни аргументи в тази насока, които в обобщение водят до извода, че не са налице фактически обстоятелства, които да доказват авторството на деянието от страна на подзащитния му. Посочва, че неправилното интерпретиране на доказателствения материал от страна на първоинстанционният съд е довело до липса на мотиви, поради което се иска на основание чл.335, ал.2 вр. чл.348, ал.3, т.2 вр. чл.334, т.1 НПК отмяна на присъдата на СРС и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС.

Подсъдимият С.М. редовно призован, се явява пред въззивната инстанция и в предоставеното му право на последна дума излага, че не е извършил вмененото му престъпление.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези изложени в съдебно заседание от страните, и след като на основание чл.314 от НПК провери  изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира че не са налице основания за нейното отменяване.

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени подробно в мотивите на присъдата. Въззивният състав изцяло възприема установените от първостепенния съд факти, които са следните:

Подсъдимият С.И.М. е роден на ***г***, турчин, с българско гражданство, неженен, с начално образование, безработен, осъждан, с ЕГН: **********.

 На 10.08.2012г., около 20.30 часа, свидетелката К.Т.Г., прибирайки се с трамвай № 5, слязла на последна спирка „Княжево” и тръгнала към дома си, намиращ се на ул.”********. Непосредствено преди мостчето, на ул.”Войводина могила”, в посока площад „Сред село”, Е.С.М. издърпал дамската чанта от лявото рамо на свидетелката Г.и побягнал в посока площад ”Сред село”. Г.се затичала след него, но в този момент я настигнал подсъдимият С.И.М., който я хванал с две ръце за раменете, дръпнал я и я обърнал с лице към него, в обратна посока на бягащия Е.М.. Подсъдимият М. попитал свидетелката Г.„Какво става?” и след нейният отговор „вие сте заедно” хванал и издърпал от врата й златен синджир с висулка. Синджирът се скъсал и останал на врата на свидетелката, а М. взел висулката и побягнал по съседната улица на тази, по която избягало първото лице. Свидетелката Г.се върнала на последната спирка на трамвай №5, отишла до близкото кафене, помолила да й услужат с мобилен телефон, от който се обадила на телефона за спешни повиквания 112. На обаждането се отзовали служители от 06 РУП-СДВР. На следващия ден, 11.08.2012., Г.посетила сградата на 06 РУП-СДВР-София и подала оплакване по случая. Същия ден Г.била разпитана в качеството й на свидетел и дала показания, в които описала извършителите на престъплението. Няколко дни по-късно, на 15.08.2012 г.свидетелката Г.отново била разпитана в качеството й на свидетел по досъдебното производство. В показанията свидетелката сочи, че в понеделник-13.08.2012г., обикаляйки по улицата, откъм реката, в близост до стадиона, в кв.”Княжево”, на едно тревисто място, е намерила откраднатата й чанта с разпиляно около нея част от липсващото съдържание: ключовете, служебни бележки, визитки, част от несесера, карта за безплатно пътуване с БДЖ, пропуск за БДЖ, 50 щатски долара, 20 евро, ваучери за храна на стойност 55 лв. и две от флашките. От отнетите вещи липсвали: личната й карта, дебитната карта за Пощенска банка, сумата от 200 лв., трите мобилни телефона и остатъка от ваучерите за храна. Свидетелката е представила и копия на документи за отнетите й 3 броя мобилни телефони. В резултат на извършеното ПСД от разследващ полицай К.А.от 06 РУП - СДВР— искане за изготвяне на справка от три мобилни оператора: „МТел”,”Глобул” и „Виваком” относно обстоятелството дали са активирани мобилни телефони с IMEI номера:  352266057616931; 356866024443008; 359345038970741(л.21-23), на 18.08.2012г. е получен отговор от „ВИВАКОМ”, че мобилен апарат с IMEI 352266057616931 е бил регистриран в мрежата на „ВИВАКОМ” за времето след 20.30 часа на 10.08.2012г. с активирана СИМ карта номер *******. Посочен е и ползвателят на установената карта А.И.Т.. На 20.08.2012г. в 06 РУП-СДВР е получен отговор от мобилен оператор „МТел”, че мобилен апарат с IMEI 356866024443008 е бил регистриран в мрежата на „МТел” на 11.08.2012 г. с активирана СИМ карта номер *******, с ползвател С.И.М.. Приложена е и допълнителна разпечатка на проведените от подсъдимия С.М. изходящи и входящи разговори за периода от 11.08.2012г. до 19.08.2012г.

На проведеното на 25.09.2012г. разпознаване „на живо” в сградата на 06 РУП- СДВР, свидетелката Г.е разпознала подсъдимия С. И.М. „по външните белези,структурата на тялото и чертите на лицето”, като лицето, което на 10.08.2012г. я хванало за раменете, издърпало златната верижка с висулка от врата й, при което я одрало по врата.

От заключението на съдебно-оценителната експертиза се установява, че общата стойност на инкриминираните вещи е 1 025.07 лв.

Подсъдимият С.И.М. е осъждан общо 9 пъти, както следва:

а) с влязла в сила на 09.07.1999г. присъда по н.о.х.дело №89/1999г. на Свищовският PC, е осъден на 8 месеца „лишаване от свобода” с изпитателен срок по чл.66 от НК от 3 години, за извършеното на 17/18.11.1998г. престъпление по чл. 195 от НК.Реабилитиран по право с Резолюция от 17.10.2006г.

б) с влязла в сила на 13.10.1999г. присъда по н.о.х.дело №339/1998г. на Свищовският PC , е осъден на 4 месеца „лишаване от свобода” с изпитателен срок по чл.66 от НК от 3 години, за извършеното на 09/10... 1997г. престъпление по чл.198 от НК. Реабилитиран по право с Резолюция от 17.10.2006г.

в) с влязла в сила на 03.05.2000г. присъда по н.о.х.дело №7/2000г. на Свищовският PC, е осъден на една година и шест месеца „лишаване от свобода” за извършеното на 29.11.1998г. престъпление по чл.195 от НК. На основание чл.25,ал.1 вр.чл.23,ал.1от НК съдът налага за изтърпяване най-тежкото от така определеното му наказание и наказанията от осем месеца”лишаване от свобода” по присъда №173/09.06.1999г. по н.о.х.дело№89/1999г.,в сила от 09.07.1999г. и четири месеца „лишаване от свобода” по присъда №221/1999г. по н.о.х.дело №339/1999г., в сила от 13.10.1999г. На основание чл.66 от НК изтърпяването на наложеното наказание е отложено за срок от четири години. Реабилитиран по право с Резолюция от 17.10.2006г.

г) с влязло в сила на 18.05.2000г. определение на Свищовският PC, е одобрено споразумение    по            н.о.х.дело       №138/2000г., с          което  за извършеното на 03.11.1998г. престъпление    по чл.197 от            НК е осъден  на една година „лишаване от свобода”.Изтърпяването на наложеното наказание е отложено на основание чл.66 за изпитателен срок от четири години. Реабилитиран по право с Резолюция от 17.10.2006г.

д) с влязло в сила     на 29.05.2001г.определение на PC Бяла,  е одобрено споразумение по н.о.х.дело            №377/1998г., с което           за извършеното на    01.07.1997г.

престъпление по чл.197 от НК му е определено наказание „обществено порицание”. Реабилитиран по право с Резолюция от 17.10.2006г.

е) с влязла в сила на 13.10.2001г. присъда по н.о.х.дело №83/2001г. на Свищовският PC, е осъден на една година „лишаване от свобода” за извършеното на 22.10.1998г. престъпление по чл.195 от НК. На основание чл. 25 от НК му е определено едно общо наказание „лишаване от свобода” от една година и шест месеца, увеличено на основание чл.24 с шест месеца, а именно две години „лишаване от свобода”. На основание чл.66 от НК изтърпяването на наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от пет години. Реабилитиран по право с Резолюция от 17.10.2006г.

ж) с влязло в сила на 03.05.2011г. определение на Свищовският PC, е одобрено споразумение по н.о.х.дело №189/2011г., с което за извършеното на 07/08.01.2011г. престъпление по чл.195 от НК е определено наказание от една година и четири месеца „лишаване от свобода”, изтърпяването на което е отложено, на основание чл.66 от НК, за изпитателен срок от три години.

з) с влязло в сила на 13.06.2011г. решение на Свищовският PC, по н.а.х.дело №196/2011г., за извършеното на 05.12.2010г. престъпление по чл.354а от НК му е наложено административно наказание”глоба” в размер на 1 000 лв.

и) с влязла в сила на 27.03.2017г. присъда по н.о.х.дело №14161/2013г. на СРС- НО,Ю-и състав, изменена от 8-и въззивен състав на СГС-НО с решение №381 от 27.03.2017г. е осъден на 3(три )години „лишаване от свобода” за извършеното на 10.09.2012 г.престъпление по чл.198 от НК.

На основание чл.61 от ЗИНЗС на подсъдимият С. И. М. е определен първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието в затвор. На основание чл.68 от НК е приведено в изпълнение отложеното наказание”една година и четири месеца лишаване от свобода”, наложено по дело№ 189/2011г. на Свищовският РС,с влязло в сила определение на 03.05.2011г.

На 28.02.2012г. е издадена ЕЗА от прокурор Диверси при Прокуратурата в гр.Саарбрюкен ФРГ по дело № 05 Js 54/12 , за задържане и предаване на българския гражданин С.И.М., за провеждане на наказателно производство в Германия спрямо него за извършени от м.12.2011г. до 30.01.2012г. престъпления по чл. 177,ал.2,т.1 и чл.232,ал.4,т.2,53 от НК на ФРГ, квалифицирани като трафик на хора и изнасилване.

За да постанови присъдата си първоинстанционният съд е провел пълно и всестранно разследване. Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, установявани и изведени от показанията на разпитаните свидетели (в това число прочетените по реда на чл. 281 от НПК); заключенията по назначените в досъдебната  фаза експертизи, приети от съда и изложеното от вещите лица по тях в съдебно заседание при съответните разпити; приобщените към доказателствената съвкупност с протоколно определение с правно основание чл. 283 от НПК книжа; книжата, които са докладвани и за които е постановено протоколно определение по приемането и прилагането им като доказателства по делото.

Въззивният съд подложи на внимателен анализ същите доказателства и не установи възможност въз основа на тях да се стигне до различни изводи относно фактите по делото.

Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира онези които се оспорват, за да отговори  изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за  неправилно анализирани / в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III, НО на ВКС/.

Въззивната инстанция споделя доказателствените изводи, до които е достигнал районният съд. Анализът на доказателствената съвкупност проведен от първоинстанционния състав и подробно отразен в мотивите към присъдата е пълен, всеобхватен и изчерпателен, поради което настоящият състав изцяло се солидаризира с него, като не намира за необходимо да го преповтаря.

СРС е спазил изискванията на чл. 305, ал.3 от  НПК, като детайлно и обосновано е изложил съображения защо при налични противоречия е кредитирал едни доказателствени материали, а други е отхвърлил. Районният съд е изложил ясни и мотивирани съображения на кои доказателствени източници дава вяра и защо.

Основното възражение на защитата е за недоказаност на обвинението по несъмнен начин.

На първо място следва да се посочи, че както първият съд, така и въззивната инстанция, при формиране на фактическите си изводи на основно място постави показанията на св. К.Г., като свидетел-очевидец на случилото се, освен това дадените от нея показания са последователни, подробни, логични и непротиворечиви. В тях подробно се описват механизма на извършване на деянието и външността на извършителите. Показанията на св. Г.относно отнетите й вещи се доказват и от представените в наказателното производство писмени доказателства, поради което съдът им дава вяра и ги приобщава към доказателствената съвкупност.

По категоричен начин се доказва авторството на деянието чрез проведеното разпознаване на лица при спазване на процесуалните изисквания на чл.170 и чл. 172 от НПК, като протокола за това разпознаване е годно доказателствено средство за извършеното действие и за идентификацията на извършителя на престъплението в лицето на подсъдимия М.. Показанията на поемните лица св. В.М.и св. М.И.съдържат фактически сведения за начина, по който е извършено разпознаването, както и за категоричността на разпознаващото лице при посочване на извършителя на деянието. От показанията им се установява, че това действие е извършено при спазване изискванията на закона и доказателствата, които го  обективират съставляват годно доказателствено средство. Преди това разпознаване, на което присъствали и поемни лица, никой не е давал напътствия и указания на св. Г.кого да посочи и какво да каже. По време на самото разпознаване св. Г.е била категорична и веднага е посочила именно подс. М. като автор на деянието. Заявила е по какво точно го е разпознала, като това нейно изявление съответства с възприятията й относно външността на извършителя, самото разпознаване е било извършено съвсем скоро след случая, поради което се налага извода, че св. Г.е имала ясни и пресни спомени за външността на дееца. Също толкова категорична св. Г.е била и по-късно по време на проведеното от СРС съдебно следствие, когато отново недвусмислено и категорично е заявила, че вижда дееца в съдебната зала. Затова настоящият въззивния състав категорично отхвърля възможността изборът на св.Г.да посочи именно подсъдимия като автор на нападението да е бил в резултат на някакво погрешно формирано, включително и вследствие на някакво външно въздействие, субективно убеждение, което да не съответства на действителните й възприятия и на обективната действителност. Разпознаването е извършено по реда и при условията, визирани в НПК, с участието на поемни лица, поради което изготвеният протокол от това действие по разследването е годно доказателствено средство. Обективираното в него доказателство пък се приема за надеждно и напълно достоверно, защото изявлението на св. Г., че разпознава тъкмо подсъдимия като извършител на деянието е резултат от непосредствените й възприятия за лицето по време на посегателството, за което е съхранила ясен и отлично запазен момент. От данните по делото е видно, че св. Г.е имала достатъчна възможност да види и наблюдава подсъдимия, тъй като е стоял пред нея, по светло време. За достоверността на показанията на пострадалата от съществено значение се явява и фактът, че не се установява същата да е имала някакви предхождащи отношения с подсъдимия, поради които да иска да му навреди, сочейки именно него, а не друго трето лице за автор на деянието. С оглед на това и предвид гореизложеното се налага извода, че не се установява някаква пристрастност и заинтересованост на пострадалата да посочи именно подсъдимия като извършител.

Показанията на свидетелите С.М., М.М. и С.Н.правилно не са кредитирани с доверие от първостепенния съд, който е обсъдил подробно тяхната обективност и достоверност. Констатирани са както вътрешни разминавания, така и противоречия с останалите доказателства по делото и най-вече с показанията на постр.Г.. Въззивният съд напълно споделя подробния анализ и оценката на тези доказателства, извършена от първостепенния съд. Освен това, несъмнено в случая се касае до производни доказателства, доколкото тези свидетели препредават думи на св.Е.М., един от извършителите на деянието, които нямат самостоятелна доказателствена стойност при наличието на съответни първични такива. Към тези доводи несъмнено следва да се отбележи и явната заинтересованост на тези свидетели за прикриване на подс.М., което очевидно е било преценено и от първоинстанционния съд. Изложената от свидетелите А.Т.и Д.С.фактология също не е от естество да опровергае обвинителната теза и че именно подс.М. е единият от авторите на деянието.

Правилно и обосновано първоинстанционният съд не е дал вяра и на показанията  на св. Е.М., тъй като същите са нелогични, непоследователни и взаимно противоречиви, а освен всичко друго и в ярък дисонанс с останалите доказателства. На първо място тези негови показания влизат в противоречие с показанията на св.О.Ш., лицето с което твърди да е извършил въпросния грабеж. Св.Ш.нито на досъдебното производство, нито пък в разпита си пред съда, заявява лично участие в посочения грабеж над св.Г., което очевидно противоречи не само на показанията на св.Е.М., но и на показанията на св.Г., която подробно описва действията на двете лица, които са я нападнали – Е.М. и С.М.. Нещо повече, в разпита му на досъдебното производство св.Ш.изобщо не е посочил такива обстоятелства, свързани с присъствието му на подобен грабеж, дори е описал подс.С.М. и Е.М. като лица, за които знае, че вършат заедно грабежи. В този смисъл първоинстанционният съд правилно не е кредитирал показанията както на св.Е.М., а така също и на св.О.Ш., дадени пред съда, поради тяхната очевидна противоречивост и компрометираност. Показанията на св.Е.М. несъмнено следва да бъдат оценени в светлината и на постигнатото с негово участие споразумение, по силата на което същият се е признал за виновен в извършването на същия този грабеж в съучастие именно с подс.М., което очевидно противоречи с изложената от него теза като свидетел. В случая в ни най-малка степен не става дума за придаване на процесуална тежест на споразумението върху трети, невзели участие в него лица, а до преценка на процесуалната годност и обективност на показанията на св.Е.М., които стоят в основата на защитната теза за неучастие на подс.С.М. в процесното престъпление. Приемайки за недостоверни тези показания на практика съдът лишава от правна стойност и всички произтичащи от тях производни доказателства, които са в насока да докажат неучастието на подс.М. в инкриминираното деяние.

Предвид вида на процесното престъпление и фактът, че същото е осъществено по време и място, на което са се намирали единствено пострадалата и подсъдимият, напълно обосновано се явява обстоятелството, че обвинението се подкрепя основно от показанията на пострадалата и проведеното в хода на досъдебното производство разпознаване по реда на  чл. 169 от НПК.

 Събраните по делото писмени доказателствени средства  и материали, приети и прочетени по реда на НПК, въз основа на които първоинстанционният съд е изградил фактическите си и правни изводи, настоящата инстанция кредитира напълно, като ги оценява като допълващи и изясняващи установената по делото фактическа обстановка.

С оглед на всичко изложено въззивният съд приема за установено, че събраните на двете фази на процеса писмени и гласни доказателства и доказателствени средства очертават непрекъсната верига от обективни и субективни факти, без логически несъответствия, от  които по несъмнен начин се установява както самото деяние, неговия механизъм, предмет и начин на извършване, така и съпричастността към същото на подс. М..

Въз основа на така направения анализ на доказателствата и въз основа на установената фактическа обстановка, първостепенният съд е направил правилни правни изводи относно съставомерността на инкриминираното деяние, като го е подвел напълно законосъобразно под състава на престъплението по чл. 198, ал.1, предл.1 вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК. Верен е изводът, че от обективна страна автор на това престъпление е подсъдимият. Обоснована и доказана е и съучастническата дейност между двете лица, доколкото същите са действали съгласувано, планирано и са допринесли съвместно за постигането на общия престъпен резултат.

Предмет на престъплението от една страна са движими вещи. От друга страна обект на посегателството, осъществено от подс. М., е и личността на пострадалата Г., от чието владение подсъдимият е отнел инкриминираните вещи чрез употреба на сила. От показанията на пострадалото лице се установява, че отнетите вещи са й принадлежали, т.е. били са чужди по отношение на подсъдимия.

Престъплението е довършено, тъй като подсъдимият е успял както да прекъсне властта на досегашния владелец, така и да установи своя трайна фактическа власт върху вещите, с което е реализиран престъпният резултат на инкриминираното деяние. Изложеното по-горе обуславя наличието на функционална връзка между употребената принуда и отнемането на вещите, която следва да е налице, за да бъде осъществен съставът на  престъплението по чл. 198, ал.1 НК. В конкретния случай силата е била насочена към предмета на деянието, т.е. върху вещите и без съмнение е била използвана, за да бъдат отнети вещите от досегашния им владелец, при това, с цел прекъсване на неговата фактическа власт и установяване на трайна такава от страна на дееца. Без значение е обстоятелството, че силата не е била насочена пряко към телесната неприкосновеност на пострадалата. Съдебната практика трайно е приела, че при грабеж насилието може да представлява както физическо въздействие върху личността на пострадалия, така и употреба на сила, насочена към прекъсване фактическото държане на вещта от нейния владелец ( т. нар. Р 474/02.12.2013г. на II НО на ВКС, Р № 580 от 30.11.1981г. по Н.Д. № 602/81г., I Н. О. на ВС, Р № 390 от 17.07.1995г. по н. д. № 109/95г., II Н.О. на ВС).

Споделя се изводът на първата съдебна инстанция, че е осъществен и субективният състав на престъпление по чл.198, ал.1 от НК. Подсъдимият е извършил деянието при пряк умисъл, предвид специалната цел и присвоителното намерение, указани в неговия състав. В конкретният случай подсъдимият е съзнавал, че вещите са били чужди и са се намирали във владението на трето лице – пострадалата Г., както и че тя не е била съгласна същите да й бъдат отнети. Подсъдимият е осъзнал още, че преодолява това несъгласие чрез упражнената принуда, изразяваща се в насилствено откъсване на златния синджир от врата на пострадалата, с намерение противозаконно да го присвои.

Мотивиран от горното, настоящият съдебен състав намира, че районният съд е  направил правилни, обосновани и доказателствено обезпечени правни изводи за  съставомерността, от обективна и субективна страна, на вмененото на подс. М. инкриминирано деяние.

При правилна правна оценка на събрания доказателствен материал и на  установената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е индивидуализирал наказанието на подсъдимия, като е приел, че следва да го определи при условията на чл. 54 от НК, поради отсъствието на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които да обуславят приложение на чл. 55 от НК. Не се констатира надценяване на отегчаващите вината обстоятелства или подценяване на смекчаващите такива, така че наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години ефективно напълно съответства на обществената опасност на деянието и дееца и отговаря на целите, визирани в чл. 36 НК. В конкретния случай предвид това, че към датата на деянието подсъдимият е осъждан, то института на условното осъждане е неприложим.

Районният съд се е съобразил и с императивния характер на разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС / ДВ, бр. № 13/07.02.2017г./ като е постановил първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наложеното на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода“.

Съставът на СРС е изпълнил и служебното си задължение, изходящо от чл.59, ал.1 и ал.2 от НК като е приспаднал срока на предварително задържане на подсъдимия М. – фактическото му задържането по реда на НПК и ЗМВР, а именно: задържане по чл. 64, ал.2 от НПК считано от 25.09.2012г. и с мярка за неотклонение „задържане под стража“ от 28.09.2012г. до 18.01.2013г.

С оглед изхода на делото правилно районният съд е възложил на подсъдимия при условията на чл. 189, ал.3 НПК направените разноски по делото.